“Тронът не съществува като мебел в салоните на българската държава днес”, е казал Гиньо Ганев в интервю пред Тодор Токин (в “Труд”, 12 февруари 1996).
Как ли са му притреперили републиканските гащи на тоя в деня 25 май 1996-та, когато един милион българи (една осма от всички) блокираха столицата на държавата си да приветстват царя. Именно Царя! Ами ако Симеон беше вдигнал ръка и казал: “Тук съм заради вас. Да си помогнем заедно!” Какво би останало от Ганев тогава? – една самотна бяла лодка на път за Одеса.
Един академик (Кирил Василев) – пък казал: “За мене визитата на Симеон Кобургготски е маниашка история, дори не бих искал да я коментирам – толкова ми е обидно. Честно казано, разочарован съм от собствения си народ.”
Мога ехидно да запиша, че е крайно време и нашите комунисти да разберат, че не са случили на народ. Но не затова цитирам въпросния “академик”, а защото неговият роден син “професор” Николай Василев също така се мъчеше да ни убеждава, че теорията за наследствеността не е вярна. А това наистина е съвсем маниашка история!
Един друг професор, утвърден от ЦК на БКП, Николай Генчев дава интервю на Мариана Светославова в “168 часа” от 24 март 1992: “Дори и да дойде Симеон, той бързо ще си отиде обратно. Той не знае с кого си има работа! Но той няма да се върне. Това може да стане или чрез военен преврат, или чрез референдум.”
Илчо Димитров, и той професор, казал: “За Симеон, баща му и династията зная неща, които и те самите не знаят”! (“Стандарт”, 29 април 1996). “Ама аз нали затова не вярвам на комунистическата история! Те самите са си я измисляли!
Любен Георгиев, доктор на филологическите науки, е поставил такова мото на статията си “Кой и защо ни дърпа към царщината” (“Дума”, 30 май 1996) – “Кралят ли? Че нали го гилотинирахме? Какво повече? – Жан Жорес”.
Бог се смили над такива Генчьовци и ги прибра, когато стана ясно, че говорят пълни глупости!
Премиерът Виденов (чрез Говорителя си, на 17 април 1996) обяви Симеон II за персона нон грата, ако той не направи писмена декларация,че ще спазва Конституцията, републиканския ред и че признава референдума от 1946 година. След което друг Говорител - на Външно Министерство - съобщи, че “подадената в края на февруари молба (за паспорт на лицето Симеон Борисов) не е пристигнала в София, тъй като не е комплектована”. Че като не е пристигнала, откъде знаете, че не е комплектована?
Клара Маринова, говорител на БСП: “Аз лично няма да го посрещна, защото не го познавам. Предполагам, че и той няма да страда, че няма да ме посрещне.”
Отбелязвам, че когато миналата година ни посети шефът на ужасното ЩАЗИ Маркус Волф, и премиерът Виденов и Маринова Клара се срещнаха с него и си бъбриха приятелски. От което аз пък не страдам…I love this world! Обичам го този свят! Ама с какъв замах очисти от лицето си тези комунисти!
Видните нагаждачи към всяка власт обаче оцеляват. Защото по презумция те са наемни работници. Тях наистина властващите ги държат на по-ниските етажи на властта. Където отговорността за поразиите е колективна, а не индивидуална. Какво да направим – все пак този свят не може да е идеален… На 11 април 1996-та 70 души от сдружението “Конституционализъм и демокрация” се събрали да отбележат – о, не връщането на Симеон в България, а – 117-та годишнина от Търновската конституция. Пълна смехория! Защо ли? Ами…
Дописничката на “Труд” (?!) Лилия Христовска (?!), изреждайки имената им, е добавила: “хора с различни политически убеждения, обединени от вярата, че основния закон се появи, за да улесни демократичните промени у нас”. Бре! – Ето имената: Валери Петров, Драгомир Драганов, Светлин Русев, Чавдар Кюранов, Гиньо Ганев (председател). Любен Корнезов, Кольо Георгиев, Димитър Йончев, Петър Дертлиев, Георги Аврамов, Нено Неновски, Петко Симеонов…
Да де, ама ние, дето помним имена и действия – ТЕЗИ се събират за сефте да честват точно тази вече 117-годишна Конституция - сме силни и по символиката на датите. 11 април е денят на антифашиста, съвсем естествено прераснал в Ден на АБПФК “Велко Вълканов”.
Човекът “Винаги готов”,станал математик-академик поради 9 септември, Благовест Сендов казал, че няма да допусне Симеон II в Народното събрание. Нямал допуск за сградата от началството. Но, за всеки случай, щял да го покани у дома си на гости. Уф! Покрай Сендов намразих и Фред Флинстоун.
Президентът Желев, коментирайки написаното в един френски вестник, че Н.В. си е взел еднопосочен билет за България, каза шеговито по радиото, че това няма да му попречи да си купи билет и за обратно връщане в Мадрид. И никак не се посвени също да го покани на частно парти с Мария – не Луиза, Желева – представете си!
Директорът Гранитски на БНТ и той! Казал, че телевизията няма да отразява посещението на едно частно лице в Родината в националния ефир. Голям глупак! Двоен! Защото така парите от реклами на частните телевизии, които ще го предават, скачат до тавана, а да не говорим за рейтинга на SNN (SNN предаде на живо пристигането на Симеон при българите в Унгария, в средата на април 1996. Летището на Будапеща беше претъпкано с хора, дошли да го видят.)
Междувременно в “Отзвук” (Иван Такев, 16 април 1996, Канал 1) се коментира едно изследване на BBS Gallup по поръчка на “24 часа”. На въпроса “Искате ли Симеон II да остане в България?” 40% от софиянци отговарят “Да”. Без определено мнение са 33%. Техните притеснения бяха обяснени така: “Софиянци таят известни подозрения за цената, на която Симеон е готов да зареже бизнес, деца и къща в испанската столица, за да вади цял народ от калта.” (“24 часа”, 17 април). Което показва, че една трета от българите при всякакви обстоятелства си остават Андрешковци. Във въпросното изследване 27% са категорично против оставането на Симеон в България. Което показва, че партията плюс земеделците не могат да съберат една трета гласоподаватели при никакви обстоятелства.
Споменавайки земеделци, та се сетих за текущите им съюзници. Александър Джеров от Народен съюз рекъл: “Предполагам, че като мислещ човек той (Симеон) след ориентирането си ще насочи своите действия в една или друга насока.” Край на цитата в “Труд”. Бравос, те земеделците винаги насочват своите действия “в една или друга насока”.
Ох, а пък водачът на алтернативните социалисти (АСП) Васил Велинов в “168 часа” се изразява така: (При това цял един ден след като София излезе на улиците да посрещне Царя.) “За мен няма голямо значение дали Мони идва на гости, или с някаква политическа цел. Ами наричам го така фамилиарно, защото по наше село така казват - Мончо, бе, на Борко синът, на Фердо внукът… Добре дошъл, Мони! Какво друго да кажа! Той е обикновен гражданин като всички нас. Монката е симпатяга. Към него нямам претенции, но към баща му и дядо му имам.”
Оттук допълвам познанията си, че Васил Велинов бил гражданин. Той, бе, селянинът! Дето изразява и отстоява различни идеи от социалистическите. Алтернативни, де!
“В посолството на Кралство Испания в София не бяха взели решение дали да поканят благородната испанка Маргарита Гомес-Асебо и августейшия й съпруг на коктейл, обед или вечеря. Неотдавна посланикът не се поколеба да посрещне официално певеца Пако де Лусия, както и да запази маса в “Шератон” за обед с моделиера Пако Рабан.” (27.5.1996, в.”168 часа”)
Това вероятно е същият посланик, който неотдавна подари “с много обич” картина на “светския лъв” Евгени Минчев. Ако не е същият, то и този е като оня Хорчо.
Виденов: “Аз лично не проявявам интерес към завръщането на господина и нямам желание да се срещам с него. Това не е събитие на месеца, камо ли на годината.” – “24 часа”, 28 май 1996. (Когато по SNN показваха на живо триумфалното слизане на Симеон от самолета на софийското летище, българската национална телевизия излъчваше репортаж как премиерът Виденов влизаше в мавзолея на Хо Ши Мин в Ханой, където беше на официално посещение. Когато кортежът пълзеше към храма “Ал.Невски”, от малкия екран комунистът Николай Хайтов разказваше за трите си брака, след като два дни преди това в един скандален “Отзвук” беше изсипал шепа хули по адрес на Негово Величество. Пригласяше му Божидар Димитров, който отново тиражира фалшификацията за престъпленията на династията срещу страната ни.)
25 май 1996 година.
В този ден хората, излязли да посрещнат лично Царя на улиците на столицата, бяха много повече от оня митинг на свободните хора на 7 юни 1990-та! Тогава множеството беше заляло пространството от хотел “Плиска” до Университета “Климент Охридски”. Сега същото се случваше между летището и “Шератон”. Невъобразимо множество! Никой не е изкарвал толкова много хора от домовете им. Нито БКП, нито БСП, нито СДС!
И този толкова важен факт ще бъде забравен! От всички споменати партии и лидери! Е, Царят ще им го припомни пак след няколко години. Но тогава ще ги заболи. Но болката и този път няма да ги поучи да отидат на лекар. В унес ще повтарят: “Ние сме здрави, бе! Ние сме по-здрави! Ние сме най-здрави!” Докато… му дойде времето!
А Желю Желев, представете си, съобщава “Не съм видял посрещането на Симеон, защото бях в провинцията.” Е, и този иска да ми стане президент пак. Ами, няма да стане! И да престане да пита защо!
Милена Димитрова (След като се знае, че е дъщеричка на старата Божана Димитрова, ще се учудите ли, че пише за “168 часа”?) оригиналничи така (там!): “Кръговрат на бабичките! Мили родни старици вече махат с червени китки към Жан и гълчат наставления на Продев. Дават дежурства пред соццентралата както навремето се разплакваха, колчем видеха брадата на Филип Димитров, а викаха на Желю: “Уу, грозен си като жаба”. Щом сините боклуци вече са червени, къде ще са скрили червените бабички? Те, пустите, станаха монархистки и веят с байрячета на царя по пътя към летището. Нали в природата нищо не се губи.”
Боже, боже! Представяте ли си? Божана Димитрова излязла на пътя към летището да вее с байряче на Симеон! Впрочем сега забелязах, че Милена е потвърждение на теорията за наследствеността. В природата нищо не се губи. “От кратунка– кратунки, от маймунка– маймунки”, от червена бабичка– зелена (доларова) социалистка. В природата нищо не се губи! Милена е написала,че червените бабички веят по пътя КЪМ летището, а не по пътя ОТ летището. Гадният Симеон! По-скоро да си ходи!
За седмицата в която Симеон II беше в България, никой не се нае да преброи срещите с организации и лица, които той е провел, но всички са единодушни, че те са извънредно много. И когато, съвсем естествено, Царят отложил с два часа една среща, защото се почувствал физически и емоционално претоварен, часовият страж на Партията публикува с 5 сантиметрови букви на първа страница (“24 часа”, 28 май): ”Симеон зле, отлага среща”. Което също е съвсем естествено за партийните слуги.
А един друг вестникарски страж на Партията, маскиран на женски вестник – “Вестник за жената” – като не може да напише нещо отвратително за Симеон през месец юли (3-ти) на описваната 1996 година, се връща много назад и пише за чичо му принц Кирил, когото комунистите на Партията разстреляха през 1945-та, ето така: “В казино “Монте Карло” се вихрела конкуренция кой принц е най-красив. Нашият Кирил грабнал приза от 100 000 долара с подкрепата на баронеса Щрезмайер, влюбена в мъжкото можене на баща му Фердинанд.”.
(В последния пасаж са събрани думите “женски”, “разстрелът на принц Кирил в 1945” и “мъжко можене”. “Са събрани” – минало време, защото съм го писал някъде около 2000-та година. 15-тина години по-късно констатирам, че тези така събрани думи прилягат чудесно като описание на натюрела и интересите на един от днешните “бригадири” в BLOG.BG - http://dobronameren.blog.bg/history/2016/04/17/oose-brigadi-shetat-iz-forumite.1445375.. Говоря за Freeoldmen. И друг път съм го писал - ето такива непоправими дълголетни щети нанася комунистическата идеология на човешката природа.)
А пък Велислава Дърева (в “Дума” естествено) се занимава с пелените на бъдещия цар и подмята странни намеци за брака на човека Симеон. Ще прескоча естествения коментар, че ако един човек раздава брачни забележки, то е добре самият той да е завъртял семейство. Защото г-ца Дърева твърди във въпросната статия (“Клетий Симеоне”), че “добичетата от първия републикански парламент решили да изплащат по десет хиляди швейцарски франка месечно на горкото детенце, докато навърши пълнолетие”.
Имам въпрос – След като “първият републикански парламент” е работил през 1946г., кои са “добичетата” в него? Няма други кои да са, освен онези, които разстреляха почти всички депутати от предишния монархофашистки парламент една година по-рано и седнаха в техните места. Ако другарят Димитров не беше се крил зад псевдоними, например “Дед”, да стоваря нему това, а не на добичетата. А ако Дърева бе събрала смелост да нарече добичета тогавашните комунистически депутати, докато бе все още другарка, нямаше да доживее да я наричат г-ца.
В.АНТИ от 28 юни 1996г. допълва: “На въпроса на журналист от Люксембург “Вярно ли е, че както пише в “Дума” от 25.5 т.г. с автор Велислава Дърева, първият републикански парламент от 1946г. Ви е гласувал заплата от 10000 швейцарски франка до навършване на пълнолетие?” Н.В. цар Симеон II отговори: “Благодаря ви за този въпрос. Не е вярно. Или ако е гласувана такава сума за мен, то аз не съм получил нито франк. Отишли са в нечий джоб.”
Докато Царят беше в България почти месец, Българската национална телевизия ни забавляваше така:
- на 28 май с документален филм за Никола Мушанов; Не са го давали преди това, но сега го правят, защото бащата на Симеон е представен в този филм в твърде неблагоприятна светлина.
- на 29 май вечерта с многократно въртяното копие на българския филм “Цар и генерал”; Където цар Борис III е представен в идеологическата щампа на комунистическото разбиране!
- на следващата вечер “Сами сред вълци”. Където добрият е съветският шпионин Александър Пеев, а лошият – пак цар Борис III.
- и на 1 юни “Панорама”-та на Иван Гарелов нищо не спомена за посещението на Н.В. Но затова пък Кулеков&Бойчев, маскирани като офицери, обявяваха военно положение. Известна радост ми достави финалната реплика на Гарелов в диалога си с тях: “Аман от любители!”.
Яркият контраст между въодушевеното посрещане на Царя и пестеливото маркиране на събитието в хрониката на новините направи още по-ярък цвета на политиката на националната телевизия. Да резюмираме: БНТ-то на БСП-то няма нищо общо с представите за обществена медия, в която интересите на гражданите в цялото им разнообразие би трябвало да диктуват дневния й ред.
Редче от в.”Стършел”, 31 май 1996: “Ето Симеон пристига в собствената си страна – “Край Босфора шум се вдига”, а в ефира – тишина…”
Царят си тръгна от България в средата на юни. Абсолютно нормално събитие – Той никъде не е казал, че СЕГА идва за постоянно! Хайде тогава обяснявайте си защо претенциозна информационна агенция, наричаща се Агенция “Балкан”, е позволила на своя човек Михаил Кръстанов да пише на 4 юли 1996 (в.”Борба”, Велико Търново) следното: “Еуфорията около завръщането на Царя в България след 50-годишно изгнание вече отшумя, все едно е станало през 1990 година. В едно от последните интервюта, които Царят даде случайно, бе изпусната фразата “Дано не се наложи да се върна отново след 50 години”. Това, ако се преведе на чист български език, означава, че или царят е изгонен повторно, или и той самият се е самоизгонил.”
На чист български език ще кажа, че изложеният факт и произтичащия от този факт направен извод, нямат никаква, ама никаква връзка, помежду си. От където следва, че в Агенция “Балкан” работи поне един прост, ама съвсем прост, журналист. Или, ако му харесва повече - тарикат, който не иска да си каже искрено, че целта му е да ни внуши съвсем друга мисъл. “Балкан”, а? Айде, няма нужда! Вървяхме след тъпи мухи като вас толкова години и къде ни заведохте?!
(Чакайте да добавя нещо ново. Малко след Новата 2016 година научихме, че Делян Пеевски е продал дяла си в собствеността на великотърновския вестник ”Борба”. Значи таз тънка опашчица от ония години се оказа след толкова време, че е била дебел дълъг ластун на комунистическа тиква. Ето защо трябва да ме четете уважително и с вяра. Прощавайте, ама как да премълча поредното доказателство, че не пиша просто приказки.)
Сега слушайте как завършва въпросната статия на Кръстанов. “Последните думи , които изрече Царя, преди да замине за Испания, бяха “Ще се моля за България”. Дано молитвите му помогнат, защото, както са тръгнали нещата, не само че няма да влезем в Европейския съюз, но има опасност да бъдем изличени от картата на Стария континент. При тази катастрофална перспектива Н.В. Симеон II няма и не иска да бъде въвлечен като съучастник. Ако не за друго, то поне за многострадалното, но и славно минало на България.”
Колко глупави смешници работят в Агенция “Балкан”!
Да завърша пак с оня дъртия нахалник Тодор Живков. Попитали го “Какво мислите за посрещането на Симеон II?”, а той отговорил: “Ако поканите един голям певец, ще видите колко много народ ще излезе.” (30 май 1996, в.”Стандарт”)
Докато Симеон II беше в България, на 1 юни се проведоха първичните избори за номиниране на кандидат-президента на СДС. Ще разкажа за тях специално нататък. Тук искам да отбележа, че Симеон II не взе никакво отношение към тях. Пристрастените към синята идея (включително и аз) се почувстваха малко нещо обидени от този факт.
Ето какво съм написал ТОГАВА, в ония времена, когато Тройната Коалиция още не беше се случила:
След време (за някой късо, за други по-дълго, за трети много дълго) ще стане ясно, че Царят не може да постъпи пристрастно САМО към някои свои сънародници, защото по този начин ги отличава от други свои сънародници. Иван Костов може, Петър Стоянов – също, Георги Първанов – може, Виденов – да, Лилов – о,да, Доган и Мозер дори са длъжни – да! Но Симеон е цар на българите, на ВСИЧКИ българи! Поне засега… И докато е така, ТОЙ е длъжен да не взема страна в спора и между държавни институции, защото това е работа на съда в частност. Как да се срещне със синода на Пимен, когато ОФИЦИАЛНО патриарх на българската църква е Максим! А иначе за мен е някак обидно Цар Симеон да целува ръка на онзи, който целуваше ръката на Живков, съвсем не мислейки за Църквата, а за властта и парите, които сега упражнява. Но на мен ми е позволено да изразявам чувствата и предпочитанията си, защото съм частно лице. “Докато на Цезаря не е позволено всичко, тъкмо защото му е позволено всичко.”, са казали древните римляни.
Ето какво съм написал преди 5 години, в един от първите си постинги в блога (“Денят на независимостта”- 21.09.2011), във връзка с 22 септември 1908г. Това са и заключителните думи на предния ми постинг “Смешно било... Смешното следва” - Майната им на комунистите! Не ми пука за тях. Но ми се плаче от яд и мъка, че Вие, Царю на Българите, ни предадохте. От април 2001 година, когато имахте всичко, през 2009-та вече нямахте нищо. И нищо в България няма да бъде наречено на ваше име, Царю! А какво доверие, възможности и перспективи имахте...
Ще кажат някои, че като съм сбъркал навремето, повярвайки в Царя, а после съм го сложил в редицата на комунистите, заклеймявайки го, така ЕДНОЗНАЧНО бъркам и в преценката си за Бойко Борисов като за лидер, който ще задържи България в Европа. Тъй като е “същото царско лайно”!?
Възможно е да бъркам. Аз съм обикновен човек и моля от чисто човешка гледна точка да не ме обвинявате, че ме били измамили измамници. Как да ги позная предварително? Пък ако един измамник изрече някъде някаква Истина, от това тя не става Лъжа! Никога! По-скоро измамникът ще й повярва сам. Примери бол!
Остава ми, писал съм го и друг път: Ако “техният влак” има заявено намерение да пътува в “моята посока”, качвам се, но следя стриктно и непрекъснато това. И щом “машинистът” обърне посоката на движението на “моя влак”, слизам от него на първите следващи избори.
Ако знаете друг по-добър начин за обществено държане, че споделете, де! Блогът е затова – пишем, четем и мислим.
П.П. А за “сърбежи” отпред, отзад и около, има фейсбуци. Помещенията за хранене и отделяне са различни. Саанкитути и тутки, бегом в тоалетната!
