11 АВГУСТ 1995 ГОДИНА
На този ден 14 войници и техният офицер от поделение 58410 на Транспортни войски се прибирали със служебния камион от обекта на който са работили през деня. Било е петък, късно вечерта. Кой строител, срещу какви пари, на кого на къщата, продължава да работи още 2 часа след като се е стъмнило, няма да питаме. Има си разследване за тази работа. Какво е заплащането на трудоваците също няма да питаме. Знаем.
(Аз добавям, че този мръсен навик на “однокашниките” от оная Българска Народна Армия е влязъл в гените им и ще изчезне само, когато и те изчезнат. Имам надежда, че в живота си техните наследници няма да го повторят, защото ВЕЧЕ ИЗЧЕЗВА търпимостта на обществото към такива. Не говоря празни приказки. Помните ли повече от половин година? – Какво се случи на сливенския генерал Шивиков? А на главния секретар на МВнР миналата седмица?)
Безспорно е, че войниците и шофьорът (от тяхната рота) са били уморени. И на една пресечка на околовръстното шосе на София, на няколко километра до казармата, камионът им се блъска в насрещно движещ се трактор. От удара се взривява резервоарът на ГАЗ-ката и в пламъците намират смъртта си 14 от 15-те войници. Оживява само един редник, скочил в последния момент. Само че скокът ще му коства месец лечение в "Пирогов" и никакви спомени от катастрофата.
Това е трагедия, която се случва и ще се случва не за първи път, не само на шосе, и не само у нас. Да си спомним за декември 1990, когато се скъса мостът на река Върбица в Родопите и се удавиха други 10 българи. Но в катастрофата на околовръстното шосе има нещо извън нормалното, различно от човешката грешка или недоглеждането. НЕГО ще запиша на тези страници! За мен ТО има две съставки.
Едната съставка е използването на трагедията за политическите цели на една или друга партия или дори за едно или друго крило на една и съща партия. За нашия тогавашен политически елит това е нещо съвсем естествено. Лесно мога да го докажа. На честния и непредубеден читател, разбира се.
Другата съставка обаче е затаяването на истина, и то не от извършителите, а от органите, които по закон разследват случая. А това е престъпление много по-голямо от човешките грешки при смъртта на 14-те войници! Именно с това ще започна.
Не представлявам следствието или съдът, но никое официално следствие или съд не може да ми забрани да си мисля, онова, което моята логика комбинира от изнесените факти. Поне до момента в който те, официалните институции, не ми обяснят комбинирането на фактите по друг начин.
Ето важни факти от разбъркания пъзел на тази история и моето тълкуване:
- Катастрофата е станала на 11-ти, петък, а първите съобщения за нея излизат в медиите чак в понеделнишките вестници - на 14-ти. Няма нищо в съботните и неделните им издания. Защо?
Късно е било дадено разрешението на медиите да пишат според мен, защото не мога да си представя, че катастрофа ще стане на пътя под прозорците на жк "Люлин", а те няма да научат. Има и 14 жертви. Доказателство е, че в първата информация от 14 август (във в."Дума", а не къде да е) пише: "Късно вчера следобед бяха установени и имената на убитите при катастрофата. Траур е обявен в поделенията на транспортни войски." Боже, какви бавни медии! Впрочем, извинявам се за определението "бавни". Заменям го със "зависими" (за "Дума") и "продажни" (за другите).Мога да отбележа,че въпросната първа публикация в "Дума" е подписана с името Венцислав П. Пейков. Не е име на някоя от дежурните репортерки на вестника. Правилно! Не е работа на разни пикли да пишат за такива сериозни неща!
- На 15 август вестниците написаха, че "Иво Карамански опитал да спаси войниците". Бизнесменът минавал случайно по пътя в това време и заедно с бодигардовете си се включил в безуспешната акция по спасяването им. Неговата кола е била непосредствено зад камиона.
Бре! Баш по това време? В петък късно вечерта, на околовръстния към "Люлин"? Какъв малшанс за момчетата.
В информирания в."Дума" (надявам се никой не оспорва това твърдение) на 11 август пише черно на бяло: "Досещам се кой би могъл да иска смъртта ми, но нямам никакви сигурни доказателства, в бара е бил мой двойник, който наистина много прилича на мен, заяви за "Дума" Иво Карамански по повод атентата в неговата дискотека "Нептун" в София на 9 август.” До катастрофата остават 2 дни, бележката е моя.
- На десетия ден от катастрофата в медиите изтече информация от следствието, че срещу войниците е стреляно: "Едва след третия оглед на камиона, с който загинаха 14-те момчета, са открити три следи от куршуми. Балистичната експертиза категорично доказа стрелбата по вратата от страната на шофьора". След 3 дни, на 25 август, се появи допълнителна информация, че "от вчера двама полицаи охраняват в "Пирогов" оживелия от огнената трагедия войник на околовръстното шосе". Значи работата е сериозна!
- В средата на септември 1995г. бе застрелян още един от "десните ръце" на Карамански - 28-годишният Иван Кудев. От неизвестен извършител. Допълвам, че през май 1994г. полицията обезвреди взрив, също поставен от неизвестен извършител, под "Мицубиши"-то на армейския състезател по борба Иван Кудев. "Само бдителността на случайни минувачи предотврати страхотна трагедия. Намереният взрив от 1200 грама пластичен експлозив с батерия и капсул-детонатор е можел да събори цял блок", писаха вестниците.
Много неудобно се получава, нали? Може би затова още на 23 август зам. главният на "Дума" Пламен Енчев пише: "Аман от версии. В този смисъл си позволяваме да оспорим намесването на г-н Карамански в цялата история. Тук нещо намирисва. Излиза, че той е навсякъде, където се стреля и има трупове. Невероятно и недоказуемо, защото щом той се прави на мишена, отдавна да са го гръмнали. Но, не би…"
- И за всеки случай, да не бъде гръмнат все пак, към края на септември Карамански беше прибран обратно в затвора. Според вестник "Дума" от 25 септември "Карамански е арестуван без никаква съпротива пред пицария на ул."Бойчо войвода" в квартал Ситняково." Според в."Демокрация" от следващия ден Иво Карамански е бил арестуван "към 22,30 часа в софийското заведение "Мери Уин"(Печелившата Мери)".И според двата вестника обаче (няма значение името на пицарията), там Карамански е имал уговорена среща с млад бизнесмен на име Радослав Каратанчев. Запомнете това име. (Тенисистката Сесил Каратанчева е негова дъщеря. Нищо лошо, ако след 20 години дъщерята не беше проплакала, че Бойко Борисов иска, как беше? – цитирам Цацаров, да я опраска.) Засега "бизнесменът" е само собственик на обменни бюра "Арт" и официален кандидат на БББ на Жорж Ганчев за кмет на столичната община "Слатина" в предстоящите местни избори. Вестник "Демокрация" дори е успял да се добере до интервю с Каратанчев. Според него срещата на двамата е била случайна. Познавали се от дълги години, заедно били състезатели по гребане в ЦСКА. Виждали се и след излизането на Иво от затвора, на коктейла на Радио 99, например. На въпроса на репортера "Ако утре освободят г-н Карамански, ще се видите ли с него?", Каратанчев отговаря: "Да, защо не! Нашите взаимоотношения са на делова основа, а този тип взаимоотношения са вечни."
Не гледай тъпо, българино! Така е, когато за такъв тип вечни отношения не задържат вечно в затвора!
- На 3-я месец след катастрофата веществените доказателства по случая ще бъдат изпратени за експертизи в Русия. Руски спецове ще дойдат и в България за следствени експерименти наживо.
Защо точно в Русия? Защото повече вярваме на руснаците или защото онзи, който дава пари за допълнителни следствени действия, има връзки в Русия? Или пък... Допълвам - няма как да твърдя, че има връзка - тези съгласувани действия с руснаците бяха предшествани от посещението на министъра на вътрешните работи на Руската федерация Анатолий Куликов, "който обсъди с Любомир Начев изпълнението на подписаното през 1993-та споразумение за съвместна работа. По данни на руския министър 141 са престъпленията на руснаци в България през миналата година."(в."Дума",19 септември 1995).
- И руснаците няма да кажат какво са намерили. Делото за смъртта на 14-те войници през август 1995 няма да бъде завършено в определения срок. Властите - в началото червената, а след това и синята - ще удължават няколко пъти срока на разследването. Накрая всичко ще потъне в прах в архивите. Ще остане един паметник на мястото на катастрофата, мъката на роднините и приятелите, и няколко сирачета.
Както и следващите редове, в които се разказва за безскрупулността на някои български политици и представляващите ги журналисти! Онзи, който използва чужда скръб, за да си подрежда собствените работи, ще бъде наказан. Бог забавя, но не забравя!
"ТРАГИЧНИТЕ ИНЦИДЕНТИ - НАЧИН НА УПОТРЕБА"
1. Заглавието е в кавички, защото е взето от оригинална статия на Мила Манова във в."Дума" от 16 септември 1995 година. Извадки от там: "Защо политици и партии изведнъж влизат в ролята едновременно на репортери, полицаи, следователи, съдии и дори прокурори не е ясно. Това е ново явление от последните пет години, което не само прави българската политика абсурдна и убога, но и неморална. Ако се върнем малко назад, около гибелта на депутата от ДПС Свилен Капсъзов се изговориха толкова политически речи, такива спекулации и гневни филипики, че в тях потъна истинската, нормалната човешка скръб. Не бе пожалена и паметта на Илко Ешкенази. С натиск и недоверие бяха атакувани и компетентните органи, та се връщаха няколкократно да доразследват обстоятелствата (за тях, професионалистите, вероятно абсолютно ясни) около нелепия му край. Днес на дневен ред е смъртта на 14 младежи, на войници, за които бе много рано да кажат сбогом на живота. Следствието не е приключило. Ако претенциите да се бърза, да се претупва то заради политически дивиденти, се удовлетворят, това ще бъде вече категоричен белег, че собствените ни политици пречат за утвърждаване на ред и законност в собствената им държава. Ако не познават нормалната практика в "нормалните страни", поне от американските екшъни би трябвало да са прозрели, че има заплетени казуси, по които и там не стигат някога две, та и три години за доказване на истината. За някои наши бързозрейки това явно са излишни глезотии на демокрацията. Те знаят по-рано и преди всички всичко - криминални типове стреляли по родния пагон, рече Соколов. Цялата ПГ и цялото НКС на СДС са наясно - направо министри и самият премиер са в дъното на тази огромна вина."
Не обичам демагозите. Особено наглите демагози!
2. Ето още от тях: 18 август 1995г, "Хоризонт преди всички". В интервю на водещата Светла Петрова, ген. Пешлеевски, началник на Строителни войски, бивш началник на транспортни войски, ни засипа с клишета от тоталитарното време. На въпроса не е ли ангария труда на тези момчета генералът отговори: "Ама те излизат с професия от казармата, значи им е платено." После си призна, че те работят и на частни обекти, но "договорите ни са перфектни и войската нищо не губи". И без да го питат, се възмути много от един коментар на Георги Стойков по "Свободна Европа" за войнишката ангария, като каза: "Как не го е срам. Той пие от водата на Джерман-Скакавица, която тези момчета докараха". И възкликна патетично: "Какъв морал".”
Какъв морал наистина!.
3. В броя си от 14 август, понеделник, вестник "Дума" публикува на 1-ва страница много неподходяща снимка - Жан Виденов води хорото на откриването на традиционния събор-надпяване в Копривщица, което се е случило в събота. Съобщението за трагедията на околовръстното шосе е на втора страница. Тази снимка ще бъде превърната в "позора на Виденов" за години напред, че май и вечно. Всички негови противници ще я сочат с пръст и ще викат: "Ето го социалиста! Играе хоро върху гробовете на мъртвите!"
За мен тези твърдения за Жан Виденов не са верни. Те може да са били верни във времената на неговите предшественици-комунисти около "славния Девети". И за други,в същите и в други времена, но тук Виденов няма вина. Не че го обичам, не че не е виновен, но търсете и сочете Вината му коректно! Освен това ние си имаме и президент. Той в дните на трагедията 11 и 12 август е на парад на военните моряци във Варна послучай техния боен празник. Докато Виденов играе "хорото", Желев вдига наздравица в ресторант "Империал" на ваканционен клуб "Ривиера". Защо на него му се разминава "стълба на позора"?
Самият Виденов ще каже - и най-важното: никой няма да го опровергае - че съветниците са му съобщили за трагедията чак в събота сутринта. Да допуснем, че това не е вярно, пак остава гадния вкус от редакторския номер. Кой реди вестника и посочва коя снимка и кой материал на коя страница да се постави? Да не би да е министър-председателят?! Сега, ако Продев е обиден заради номерата, които правителството или негови приближени хора, му въртят покрай приватизацията на "Дума", изобщо не е това начина да си отмъщава. От всеки ъгъл погледнато постъпката му е отвратителна!
Подлите спрямо Виденов номера на "Дума" продължават и на следващия ден - вторник, 15 август. Нещо повече! В този ден гаврата е разширена и към жертвите. На първа страница е публикувана снимката на усмихнатия Вальо Йорданов със седма световна титла по борба и до нея ред снимки на загиналите под надслов "Вчера пред моргата". Отдолу пише: "Премиерът Виденов е на почивка до идния понеделник в Евксиноград, после ще го "смени" Д.Конакчиев, който сега го замества в София." Ей, това е Продев. Вари го, печи го, комунист "за пример". До живот! Само дето има по-даровито перо от Дон Базилио.
4. Разглеждайки вестниците от 14 август, попадам на следния прелюбопитен факт. Дежурната уводна статия на Иво Инджев в "Демокрация" на първа страница съдържа следното: "Мина се време. Започна възстановяването на откритото ляво управление и на неговите нрави. Заедно с тях се връща и бездушието на управниците към човешките драми, каквато е смъртта на 14 български младежи, изгорели живи по време на военна служба. Какво ти състрадание, какъв ти траур! Властниците не искат да си развалят веселбата. Потропват хорце на събор. Тяхното самодоволство се превръща във водеща и натрапчива "новина" за милионите български зрители и слушатели. Хороводите на България демонстрират патриотизъм, новата идеология, заменила откровения комунизъм. А войничетата? Огън да ги гори, смятат явно големите шефове."
Забелязахте ли? Датите на броевете на "Дума" със снимката на Иван Стоименов от събора и на "Демокрация" със статията на Иво Инджев съвпадат. А и двата вестника са сутрешни, излизат по едно време. Това означава, че Иво Инджев е знаел по някакъв начин какво ще напише Продев! Защото няма официален начин да види и прочете скандалната "Дума" преди да напише статията си! Как стават тези работи? Това е далеч по-явна "червено-синя сделка за провеждане на предсрочни парламентарни избори", отколкото онова новогодишно гости на Виденов при Филип Димитров през януари 1993г., ама да спи информация под камък.
И в същото време, когато се обвиняват "управниците" (отбележете презрителната дума на демократа Инджев!), че не са прекратили събора-надпяване заради трагедията с войниците, пак на първа страница в този същия брой на "Демокрация" има голяма умилителна и общо взето добронамерена кореспонденция от Копривщица, наречена "На събора в Копривщица народът се весели както може".
Е-е, хем сърби, хем боли! А иначе съм съгласен, че:
- "Вълна от грабежи продължава да залива страната.";
- "Барона е заминал за Швейцария. Не е ясно с какъв паспорт е напуснал страната.";
- "Осъденият на 7 години затвор Живков посети внука си в затвора, който чака там своето дело. Даде пресконференция.";
- "Ако желаете да си купите почти ново БМВ или "Опел Вектра" на половин цена, отидете в България, съветва Ройтер. Българските търговци на крадени коли ще задоволят желанието ви, при положение, че не изнасяте колата от страната, допълва агенцията.";
- "Гражданското възпитание на децата все още е пожелание."…
и че затова еднозначно са виновни КОРУПЦИЯТА сред управляващите и сред съдещите на ниско, средно и на по-високо ниво. Както и продължаващите опити на ЗАДКУЛИСНИТЕ ЕДРИ ИГРАЧИ сред неотказалите се все още комунисти и оперващите се мафиоти, да дискредитират Демокрацията.
Което обикновените граждани и техните деца изпитват на гърба си!
Затова от задължително по-силно е необходимо да се затвори тази дупка към Злото, откъдето изтича доброто бъдеще за България! И това не става с приказки или с дела, които след като се вземе властта, се превръщат също в приказки! Видяхме, че през всичките тези вече 6 години след Промяната, тъкмо приказките изместват делата. Никоя власт не успява да се справи с престъпността. Защото досега никоя власт не успява да отстои истинските си приоритети. Първата (Луканов) не искаше; втората (Ф.Димитров) искаше, ама не можеше; третата (Беров) и да искаше, не можеше; четвъртата (Виденов) може, ама не иска; петата пак няма да иска; шестата...,седмата... Докога, бе братя българи?
Описвам действията на опозицията в лицето на демократичните сили по конкретния повод.
Чак на 14 септември синята ПГ депозира дълго обещаваното искане за вот на недоверие на Жан Виденов. Поводът явно трябва да е случилото се на 11 август, защото ако не това е причината, искането трябваше да бъде депозирано поне шест месеца по-рано! За да бъда докрай точен, пиша, че предизборната кампания за местните избори се откриваше официално на 29 септември.
Докато червената ПГ се натутка да вкара вота за разглеждане в пленарна зала, стана 22 септември. Самият вот на недоверие естествено не мина, въпреки бодрите уверения на синята “Демокрация”. 130 гласа бяха дадени в подкрепа на правителството, 102 бяха против. (Нямаше да добавям ирония, която по принцип е неуместна в случая, ако не прочетох във вестниците на другия ден, че лидерът на сините Иван Костов е пропуснал гласуването, тъй като бил в чужбина!)
Цитираната в началото статия на Мила Манова в "Дума" от септември 1995г. завършва така: "Като финал ще се молим да не вземе (не дай си боже) точно Иван Костов да се спъне и падне лошо и да се нарани. Пак сигурно правителството ще е морално отговорно, че ходи през просото без да гледа."
Точка 40 от КГБ-инструкцията как комунистите да "работят" с населението, което не е от тях (http://dobronameren.blog.bg/history/2015/02/24/kak-da-se-otnasiame-s-mestnoto-naselenie.1341220), гласи: "Всички политически противници да бъдат задържани. Да се обработват противниците, които имат авторитет сред местното население и ако откажат сътрудничество с нашите специални служби да бъдат ликвидирани по време на т.нар. случайни инциденти, още преди да са станали известни, или своевременно да бъдат задържани за криминални престъпления."
Споко! В по-предна точка (8-ма) от същата инструкция се казва: "Да се обръща внимание на хората с организационни способности и печелещи популярност. Те трябва да бъдат спечелени, а ако откажат, да не се допускат до високи постове."
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ
Следващият разказвач: поета Христо Радевски във в."Дума", 31 август 1995:
"България днес е в пълния смисъл на думата варварска страна. И само някои подробности в нея. Например паметниците. Тяхното варварско рушене започна под патронажа на две висшестоящи държавни глави - философ и поет. Варварското помитане на прекрасния паметник на Полянов на ул. "Иван Асен" стана по политически причини. По същите причини бившата царица "Мария Луиза" избута Георги Димитров от улицата, която по заслуги му принадлежи. Макар че и преди Георги Димитров беше се разположила там. Проектираният бюст на Борис Трети, за който дирели терен във Варна, е цинично предизвикателство към народа и историята ни. Тоя палач…" и т.н.
Когато по Девети и след това, комунистите сриваха всички паметници, свързани с Цар и буржоазна България и убиваха на ангро българи виновни в това, че мислели различно от техните пролетарски вождове, ТОЗИ не нарече страната „варварска" и докладва на Партията си „Аз съм безимен твой войник!". И днес просташки и нагло отрича българската история - Иван Асен е цар Иван Асен, Мария Луиза не се пише в кавички... започна през годините, когато ТИ и ТВОИТЕ другари, поете, убеждавахте по пролетарски млади и стари тотално да отричат другите “непролетарски” култури и ценности. Цинично предизвикателство към народа и историята ни е да се твърди, че дори и една улица принадлежи по заслуги на човек, който заповядва "По моему оправдать никого не следует", говорейки за свои сънародници. И Борис III е цар, поете, за разлика от Тодор Живков, който беше твоето слънце и въздух... докато падна от власт. Да се нарече един държавен глава палач, трябва по време на неговото управление да са убити по политически причини поне толкова човеци, колкото по време на Народната република. Всичко това НЯМА ДА ТИ СТАНЕ ЯСНО, другарю Радевски! Колкото и да остаряваш! Покрай такива морално нечистоплътни хора като тебе, човеците намразиха чудесната дума "другарю"! А това е най-малкото ти престъпление към Народ и Родина!
(Знаете ли, тези неща съм писал, когато Христо Радевски беше още жив. Повтарям ги сега не защото искам да кажа нещо лошо за някой след смъртта му, а защото ТОЗИ има ДНЕС още живи последователи. Така че моите думи на възмущение се отнасят за вас, комунистически мекерета!)
90-тата годишнина от Съединението на България беше чествана сравнително скромно. Едно каре в "Дума", голямо колкото студентска пържола от Виденовото време, при това от пловдивския кореспондент на вестника (вероятно защото софиянци са имали друга работа), ни осведомява, че "тримата първи" - Виденов, Сендов и Желев - се събрали на пл."Съединение" и произнесли речи. Виж обаче Девети септември беше честван подобаващо. В София имаше хилядно шествие от НДК до Братската могила, където се пяха партизански песни и играха хора, бе „заклеймен световния жандарм САЩ и неговото оръдие НАТО, сринало за последно мирна Босна". Изядоха се много кебапчета и се ля бира на корем.
Комунистите никога не са обичали Съединението, за разлика от Деня на свободата! Социалистите - също! Просветният министър на Виденов акад.Илчо Димитров поиска тази 1995-та година Денят на Съединението да се чества на... 18 септември. Има ли значение защо? Важното е да няма тържества преди 9 Септември, те биха размили, подценили значението на Истинския Празник! Защото 9 Септември беше осъществен с решаващата помощ на Съветската армия-освободителка. А в Съединението тя не е участвала. Нещо повече - този най-български акт е бил извършен, въпреки волята на руския император!
Да им се чудиш на акъла! Защо точно комунисти-социалисти се сърдят, като през годината на Съединението-1885, Партията им е била на минус седем години, а Ленин и Сталин, ако са били родени вече, още са ходили прави под масата? И още нещо е за чудене - защо продължават да се сърдят на всичко българско, което не е одобрено от Съюза? Хайде, по-рано са ги заблуждавали, че така е трябвало, ама сега...
Стефан Продев в "Ние пак сме тук": "Пекна слънце и партийният еснаф веднага изпълзя на припек. Интересно е да го наблюдава човек как си плюнчи пръста, та да усети движението на вятъра, и как отново си тананика някоя стара песничка. И гласът му е същият, и показалецът му не се е променил, и мислите му все от ония, познатите, дето и с топ не можеш да ги разбиеш.Може би мнозина ще ме обвинят, че този път съм изпаднал в дребнотемие, но надали ще са прави. Активираният еснаф не е дребна тема. Той е от онези стари барометри, които показват влошаване на нравствения климат. През трудните години, когато се беше скрил в дупката си, имаше изпитания и бури, но се дишаше сравнително леко. Онези, които останаха срещу стихиите, понасяха страдания, но не се отчайваха и бавно, но сигурно издигаха социалистическата идея над съсипиите. Бяха дни на жестоки атаки, на удари под кръста, но надеждата бе по-силна от всичко. Надеждата, че демокрацията не е монопол на десните, че ние, левите, сме нейните истински носители."
... О-о-ох ...
Пак партийна наглост! Приказка без край! Никога нищо от съдбата на нашата България не е зависило от местните ни комунисти, дори превръщането им в социалисти. Не избраха посоката на развитието й по Девети, дойдоха на крилете на Съветската армия. Не определяха сами стратегическите й приоритети в нито една област, дори за избора на име на улицата, където живеят, се съобразяваха. За всичко питаха Москва. И никой, който не я слушаше, нямаше право на съществуване. Не нашите комунисти предопределиха краха на комунистическата система. За два месеца захвърлиха Идеалите си и станаха социалисти от нов тип. Не че можеха да спрат събитията, но да бяха опитали да се противопоставят на Света като Фидел Кастро, например, като са много ербап! Застанали били срещу стихиите, понасяли страдания... Глупости! Просто броя на социалистите беше по-голям от броя на новите доходни местенца в държавата и нейните поделения. И което е гадното - не тези от тях, които останаха извън, се описват по медиите какви борци са били!
… Едно от неудобствата, които остават да ни убиват в обувките, е досадната приказка без край, която (ще) ни разказват продевци. Столетна партия - столетници! Успокояващото е, че и в тая партия младите са бъдещето. И приказката ще има своя край!
Тагове:
Вчера - 7 май 2016г. на 49-я конгрес на БСП в НДК, Радослав Каратанчев беше един от 28-те кандидати за лидерския пост на Партията. "Беше", защото си е направил отвод в полза на Корнелия Нинова.
