Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2016 11:52 - Времето на Жан - Куршумите плющят
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2879 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Понеже не четете системно моите постинги (а трябва, защото аз не съм напр. Sani110 да публикувам пост такъв @@), ме карате да повтарям. А това губи време и място. Както и да е. И повторението не е лошо. Опитът не се придобива от веднъж.

В предишния ми постинг има една хронология на по-големите безобразия и убийства през първите четири месеца на първата Виденова година 1995. Да припомня:

- На 11 януари беше убийството по погрешка на гражданин пред хотел "Плиска" в София;

- На 12 януари Националната Следствена Служба публикува списък на 151 престъпници, които се разхождат на свобода по улиците;

- На 25 януари е разстрелян в Габрово Цветан Илиев-Барото;

- В края на януари в х-л "Мелник" в Петрич се стреляха с пистолети хората на Живко Томов-Фашиста и Васил Божков-Черепа;

- На 1 февруари убиха Емил Кирилов-Крокодила;

- На 10 февруари в Русе на път към Дунав-мост хванаха известния Цветомир Белчев, издирван у нас и от Интерпол;

- В средата на февруари от танковата бригада в Горна Баня изчезнаха около 50 пистолета "Макаров";

- На 2 март беше полицейската акция в бар “Ла Скала”;

- На 4 март Иво Карамански от затвора заплаши “Мултигруп” с някаква разобличителна касета;

- След 3 дни Барона излезе от затвора да си лекува зъбите;

- На 6 март м-р Начев заяви твърдо:  “В България ще има ред, оттук нататък за "бухалките" няма да има хляб и ще трябва да си стягат куфарите за другаде.”

- На 7 март Илия Павлов отговаря на предизвикателството с програмната си статия за "гущера, който къса опашката си".

- На 15 март обраха пощата на ул."Оборище" в центъра на София по обедно време.

- 20 март: стрелба и обир на фирма под Японския хотел; пак по обедно време;

- В началото на април в 7-мо РПУ петима сержанти са пребили до смърт 22-годишния арестант Христо Христов. По същото време и в полицейския участък в Димитровград е издъхнал 17-годишният Константин Тимчев;

- В тази поредица не съм включил дребните произшествия като това например, случило се на 26 април през нощта в дупнишкото село Бараково. Там 4 маскирани лица нахлули в къщата на кмета и пожелали да получат информация за по-заможните хора от селото. В противен случай кметът трябвало да им плати 1 млн. лева от касата на кметството. (Нищо не съм измислил - преписвам информацията направо от "Дума".)

За зла участ тъкмо на 21 април Нино Нинов пише "Кърджалийско време" в "Дума": "Дълбоките води на големите акули остават неизследвани поне за публициста. Знае се само, че там плуват доста екземпляри, дошли от закрития Комитет за Държавна сигурност и бивши спортни състезатели. Има внушителни групировки около които гравитират самодейни формирования. Редуват се съперничества и съглашения. В този тайнствен свят хвърли лъч светлина председателят на Мултигруп Илия Павлов. Той призова да не се смесват нормалните делови кръгове с престъпния свят. Няма добронамерен гражданин, който да не приветства това джентълменско решение."

Написах "за зла участ", защото точно същия ден, но вечерта около 21 часа в жилищния комплекс "Емил Марков" в столицата, движейки се със собствения си "Мерцедес" към любимия си ресторант "Мираж", беше убит босът на ВИС-2 (бивша ВИС-1) Васил Илиев. (Отбелязвам, че организацията ВИС не е членувала никога в групировката Г13.)

Нататък - по вестниците "Дума" и "Труд" (аз не изневерявам на навика си да коментирам в скоби):

- „Всякакви версии за конфликт между застрахователните компании ВИС-2 и СИК са неоснователни, каза висш източник от МВР. Вероятно убийството е акт на отмъщение отвън. Илиев е поддържал тесни връзки с лица зад граница." (СИК нямал нищо общо с ВИС-2 уточнява –хванете се за масата, за да не паднете – в.”Демокрация”. Да бе, то и Модна къща „Агресия” няма нищо общо с ТПК „Димитър Благоев”. Обаче кройките и шивачите – същите.)

- „Васил Илиев е застрелян с автомат хърватско производство ЗАКИ М91. Това е косвена индикация за поръчково убийство отвън във връзка с доставка на големи количества петрол с нарушение на югоембаргото. Не е изключено веднага след убийството извършителите да са напуснали страната. До Калотина са 30 минути път", казал Любомир Начев пред  журналисти." (Познат метод: препращане, колкото е възможно по-далеко от причинителя на убийството.)

- „БТА разпространи версия на пловдивски вестник, според която шефът на ВИС-2  е бил убит заради неосъществени сделки с акции на Ай Джи Ем. След инцидента в х-л "Мелник" г-н Божков бил заявил, че се оттегля от хазартния бизнес и обещал да продаде акциите си от Ай Джи Ем на Васил Илиев. Информацията около случая е противоречива. Очевидци твърдят, че е стреляно от "Волга"." („Волга”? Каква „Волга”? от онези с усъвършенстваните волани, които при катастрофа се вдигат отвесно нагоре, за да предпазят човека, който извършва „катастрофата” ли?)

- “С разследването на случая се е заел зам.началникът на НСлС Богдан Карайотов." (Убийството на Васил Илиев ще остане неразкрито.)

- „Повече от 400 борци изнервени сноват из София след убийството на шефа на ВИС-2. Не ги закачайте, много са изнервени, предупреждаваха полицаите." (Че са изнервени, може да се досети човек. Но откъде полицаите знаят броя им? И защо не ги приберат на топло, поне докато се успокоят?)

- „Около 2 хиляди души от цялата страна с 500 лъскави супермодерни лимузини дойдоха да изпратят  застрахователния бос в последния му път. Те търпеливо чакаха със сурови лица реда си на огромната опашка пред дома на покойника. Хората правеха път на по-възрастни босове от бизнеса, които идваха с охрана. Борци препречиха пътя на полицейска кола с телата си по неясни причини и не я пуснаха да мине, докато техен събрат не отпътува след края на погребението. Елегантни манекенки от известни модни къщи с насълзени очи се качваха до третия етаж на блока, в който живее семейството на Илиев. Тук беше и естрадната певица Мария Грънчарова. Да се поклонят пред ковчега пристигнаха легендарните борци Боян Радев, Александър Томов и други световноизвестни български спортисти по борба, акробатика, тежка атлетика и бокс. Футболни знаменитости Христо Стоичков, Наско Сираков, Борислав Михайлов, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и спортният мениджър Лъчезар Танев почетоха с присъствието си погребението на Васил Илиев. Погребението премина при нечувани мерки за сигурност, полицаи с бронежилетки пазеха преките на главната улица, а в подстъпите на Кюстендил полицейски патрули бяха опънали лента с шипове на платното и проверяваха съмнителните за оръжие. Васко Илиев бе положен в земята до гроба на Крокодила в кюстендилските гробища. "Уцелиха орела, за да не лети"- проплака майка му на гроба. По непотвърдени данни на погребението е присъствал и Боян Петракиев - Барона."

Този последен цитат е дълъг, но е съвсем точен. Вестникът е "Дума", датата 28 април 1995, държавата - България в своята шеста демократична година, министър-председател е Жан Виденов - председател и на БСП, министър на правосъдието е Младен Червеняков, също от БСП.

Иначе Пламен Енчев, зам.главен редактор на "Дума", се упражнява във вестника от предишния ден - 27 април, така: "Крайно време е някой да каже "стига". Имената на тези, които трябва да бъдат прибрани на топло, ги знаят в полицията, в прокуратурата, знаят ги дори децата в кварталните градинки. Колко пъти вече се декларира готовност те да получат справедливо, но законно възмездие, пък било то и строго. Но нищо чудно от поредното убийство някои да опитат да извлекат политически дивиденти за предстоящите местни и президентски избори." (Кой да каже „стига”, зам.главният на „Дума” Пламен Енчев не уточнява. Не казва и кои искат да извлекат политически дивиденти, но то е ясно, че са от опозицията. Болен здрав носи.)

- „Братът на разстреляния Васил Илиев поема всички негови функции във ВИС-2 и ВАИ-Холдинг, решиха вчера сутринта (28 април) на заседание шефовете на застрахователни клонове от цялата страна. Мястото на срещата беше променено, вероятно от съображения за сигурност. Братът Георги Илиев не се появи на заседанието и решението беше взето без него. Осведомени твърдят, че никой от участниците не знаел къде се намира." (В началото на май Георги Илиев ще откаже официално да оглави компанията ВИС-2 и остава само акционер в нея. Официалният наследник на убития Васил Илиев се казва Чавдар Писарски. Според упорити слухове той е от проверен комунистически род. Сега става ясно защо братът е отказал.)

- „Васил Илиев е рекетьор No1, брат му е същата стока, един дол дренки са."- каза м-р Любомир Начев на 2 май в "Хоризонт преди всички" по БНР.  След около месец в "24 часа" ще се появи статия "Начев млъкна за арест на Г.Илиев".  Там пише: "Кой излъга министър Любомир Начев, че Георги Илиев може да бъда арестуван. От справките в съответните прокуратури става ясно, че 29-годишния Георги в момента няма заведени дела. Повечето от преписките са прекратени. Вчера Начев вече млъкна и каза: "Не искам да коментирам случая "Георги Илиев"."

  (Сигурно е вярно, че нежно назования Георги в момента няма висящи дела. Но той до 29-тата си годишнина - пак от същата статия на "24 часа" чета - има 11 годишна присъда от 1986г., но е бил освободен предсрочно от Бобов дол със Закона за амнистията от 1990. След излизането си от затвора през 1992 е задържан в София като заподозрян за кражба на кола и фалшификация на документи. През 1993г. има образувано следствено дело в Бургас за убийство на 2 лица и нанасяне на тежки телесни повреди на други двама. По последния случай са били разпитани 30-40 свидетели, но никой не намесил имената на двамата братя. Нямало данни и за намеса на Г.Илиев в скандала в дискотека "Ла Страда" на "Дюни" от юни м.г., когато посетител на заведението бил намушкан с нож във врата. Прокуратурата е обвинила за престъплението Васил Илиев, но съдът го пуснал под гаранция, защото пострадалият обяснил, че сам се е пробол и оттеглил иска си…"

И т.н… Само ще добавя още нещо от въпросната статия на "24 часа": "По делото за групово изнасилване от 1986г. Георги Илиев си е излежал присъдата в Белене и в Бобов дол. Заедно с него обвиняем бил и братът на футболиста Наско Сираков.")

- В средата на лятото на 95-та друг един футболен герой - Емил Костадинов ще организира на собствените си кортове турнир по тенис в памет на Васил Илиев. Идеята била на брат му - Георги Илиев. Вестниците ехидно подхвърлят: „…който междувременно полицията успя да задържи за малко". Участниците в този паметен турнир интересуват ли ви, читателю? - Асен Агов, Статул Карабашев, Крум Савов и поне още дузина известни спортисти. От най-известните!

- Биографията на друг герой от тази сага Боян Петракиев-Барона: Преписвам за вас от "Дума",20.06.1995:  „През 1979г 17-годишният престъпник бил задържан за участие в групово изнасилване. При липса на пост пред килията и по време на разходка на охраната Петракиев и компания изкъртват вратата на клетката и изчезват. Изнасилвачите прекарват на свобода 5 дни. Бягството на Барона е оценено на 21 февруари 1980г. на две години лишаване от свобода и това е петата му и последна като непълнолетен присъда. До срещата си с грижовния Татарчев Боян Петракиев навърта още 4  присъди - за кражба, грабеж, противозаконно отнемане на МПС, хулиганство, телесни повреди, съпротива на орган на властта, отклонение от задължително заселване." („Дума” свенливо не уточнява, че всичките присъди на Барона са преди 1989-та и че той също е освободен от амнистията в 1990. Далеко преди срещата му с „грижовния Татарчев”.)

Завършвам с думите на обикновени граждани, интервюирани от журналисти на "Труд" (28 април 1995):

- Адриана Петрова, учителка: "Нас, обикновените граждани, просто няма за какво да ни убият току-така на улицата. Да се пазят хората от голямата игра. Надявам се, че и дъщеричката ми, която в момента е на година и половина, също няма да се страхува да върви сама по улиците, като порасне."

- Ив.Тотков,пенсионер: "Щом са го убили, значи си е заслужил. Всеки получава онова, което е предизвикал с делата си.”

Убеден съм, че това е истина. Рано или късно ще получат своето възмездие и всички други като братята Илиеви. Без значение дали са обикновени курви или носители на най-високия български орден „Стара планина”!

Хронология на новите престъпления – май и юни 1995

1.         Ден преди убийството на В.Илиев имаше тройно убийство в Бяла Слатина. С боен автомат са застреляни Валентин Митов (Карбида) на 28 години, 26-годишният Димитър Къшев (Джондера) и 29-годишният Илия Върбанов. И тримата са застрахователни агенти на СИК. Президентът на СИК се казва Красимир Маринов, а негови партньори там са известните Младен Михалев (Младжо) и Дмитрий Минев (Димата Руснака).

2.         В началото на май беше взривен "Мерцедес"-а на Камен Пенков, шеф на агенцията за сигурност "Скорпио". Според новия шеф на ВАИ-Холдинг Чавдар Писарски Камен Пенков и Васил Илиев били добри приятели.

3.         На 18 май частните застрахователи на пресконференция протестираха срещу решение на кабинета да бъдат елиминирани като охранители на държавни фирми, защото "в момента МВР не разполага нито с достатъчно кадри, нито с необходимите средства. Поддържането на полицай за охрана струвало на хазната около 24000 лева месечно,  а на частен гард - едва 8000"."

- У, бре! Интервю с президента на частната охранителна фирма “Секюрити” Илия Калев във в.“Демокрация” от 29 май 1995Г.: “При нас са само млади хора – под 40 години. Разчитаме на тяхната жизненност, физическа подготовка, интелект. Нашите елитни служители получават повече от министерска заплата.”

- В токущо споменатото интервю на Илия Калев с журналистката Анна Радева има още интересни самопризнания. Например твърдението на Калев – самият той на 38 години: “Ние сме трима съдружници в “Секюрити” и нито един от нас не е работил в системата. По професия съм политолог, колегите са с юридическо и техническо образование.” Или пък коментарът му за атентата срещу Камен Пенков: “Мисля, че това беше терористичен акт, който не е насочен нито към г-н Пенков, нито към фирмата му. Но ако някой реши да ликвидира някого, дори нароченият да се обгради със сто бодигардове и супермодерна техника, това няма да му помогне.”

4.         На 11 май вестниците съобщават, че висш прокурор (името липсва в информацията) е пуснал под парична гаранция от 300 хил.лева (около 5000 долара) задържания петролен бос Христомир Христов-Манеца. Въпросният "бос" е задържан от австрийските власти по наша молба около времето на историята "Огнян Дойнов в чувал" и по-късно е екстрадиран в България. За да го освободят от затвора и да ни го пратят, австрийците поискали от Манеца 250 хиляди долара гаранция и той я е платил.

5.         Три дни по-рано - на 8 май - Васил Т. Василев пише в "Дума": "Министърът на вътрешните работи Любомир Начев и министърът на правосъдието Младен Червеняков представиха правителствена програма от неотложни мерки срещу престъпността. При предизборно обещание за прекършване гръбнака на престъпността промоцията на стотния ден е, изискано казано, позакъсняла."  И нататък продължава: "Ще" е бъдеще време, но само в граматиката. В политиката, в борбата срещу престъпността, "ще" обикновено е липса на настояще и води до проваляне на бъдещето."

(Хубави и верни думи, но защо, г-н Василев, завършвате така: „Програмата на правителството от неотложн мерки срещу престъпността е добър повод „Позитано” 20 да мобилизира огромния неизползван потенциал на нацията.”? Питахте ли нацията, вие г-н Василев, вашият вестник или пък „Позитано20”, когато НС на вашия Станко Тодоров гласува пускането на 8000 престъпници на свобода през февруари 1990 година? Сега Нацията да прочиства след вас, нали! А защо не самите шефове на престъпния свят, които са ваши хора?!

Че на всичкото отгоре и не вярвам в искреността ви! Защо ли? На 13 юни пишете в „Дума”: „70 на сто от анкетираните 1035 души одобряват връщането на работа в органите на МВР на уволнените в периода 1990-1992г. бивши служители на Държавна Сигурност.” Да си дойдем на думата, значи! И да търсим – сами! – истината и лъжата в думите на разните престъпници, работещи като застрахователи, или служители на ДС, работещи като журналисти.)

6.         Пет дни преди статията на В.Т.В. и "правителствената програма за …", на 2 май, "в пловдивското село Първенец мощен взрив разкъса шефа на ликвидационния съвет в селото. Около петнайсет минути Воденичаров (убитият ликвидатор) се търкалял все още жив по земята и според съседи казал нещо, но те не разбрали какво. Полицаите отказаха да коментират какви са били последните му думи. Това е първи случай в страната на взривен автомобил с човек в него, твърдят от полицията." - в."Дума", 3 май 1995.

7.         На 8 май излезе оценката за първите 100 дни на Виденовото правителство. От съвместното заседание на ВС на БСП, ръководствата на БЗНС "Ал.Стамболийски" и ПК "Екогласност" и депутатите от ПГДЛ, и според доклада на Никола Койчев, оценката е "добър".

А, стига бе! - Вестник "Стършел, 12 май 1995: „Политическият живот у нас става все по-ясен. Червените капиталисти не слизат от мерцедесите, в тях е и ножът, и хлябът. Нагли комсомолски деца, отгледани в пазвите на столетницата. А за опозицията остава простичката надежда да се обедини, за да не бъде излапана поедично от лошия вълк и костите й да се търкалят по полянките, за поука на който знае много. Но ето че пак се задава Филип Димитров. Лицето му е обречено, очилата му светят. Той не може да се разкае за миналите си грешки, той не може да се извини, той не допуска съмнения в своята правота. И проповядва ли, проповядва при всеки удобен случай срещу малкото демократи, останали в бедната ни страна. Филип Димитров - рибената кост в гърлото на българската демокрация." - подписал се Кръстьо Кръстев. (И тоя - от болната глава на здравата!)

8.         На 16 май "научи "Дума", че Иво Карамански излиза от затвора срещу 500 хиляди лева гаранция. В този ден "Демокрация" предрича: "Карамански едва ли ще бъде оставен да върти честно вече свой бизнес. И по това неговата съдба страшно напомня пътя на Карлито от едноименния филм, където героят гангстер излиза променен от затвора, но тъй или иначе е въвлечен отново в старата игра, която завършва с няколко парчета олово в главата." (Интересно е да се чете това, когато по-късно вече знаеш истината.)

9.         На 19 май вестник "Дума" написа бодро: "Министър Начев вече може да арестува бандитите. Мярката "задържане под стража" ще се взема при тежко умишлено престъпление, реши парламентът. Тежко е престъплението, което се наказва с над 5 г. затвор. Досега арестът беше задължителен за над 10-годишна присъда. Това беше поискано от вътрешния министър Начев, който бе заявил, че така ще може да прибере "на топло" шефовете на около 160 бандитски групировки."

Допълвам от "Демокрация": "В чл.152,ал.2 от НПК бе гласуван текст, според който мярката за неотклонение "задържане под стража" може да се вземе и когато има опасност обвиняемият да осуети разкриването на обективната истина. Това бе една от малкото разпоредби с които ПГ на СДС не се съгласи." (Опозиция,какво да я правиш! Опозиция на всякаква цена!)

10.        На 19 май научаваме, че в нощния бар на х-л "Рила" в Боровец маскиран мъж (на когото всички знаят името!) влязъл и открил безразборна стрелба с автомат "Калашников". Преди това същият вероятно се е сбил и в х-л "Самоков".

11.        Пак на 19 май в 4 и половина следобед  в района на столичния квартал Горна Баня цигани засипали с камъни минаващия влак София-Кулата. "Камъните са изпочупили прозорците на купетата, има няколко ранени пътници, като на един от тях е пострадало окото. Транспортната полиция, която е била във влака, безпомощно вдига рамене и казва, че е безсилна да се справи с подобни нападения и на практика не може да гарантира сигурността на пътниците.", завършва репортерът на вестника.

Що да не похвърлят камъни ромите?! На тях това им остава забавлението. Нямат възможността на следващите в описанието:

12.        Депутатът от БББ Иво Трайков е почел с присъствието си откриването на дискотека "Нерон" в Кюстендил, съобщава "Дума" от 7 юни. Кюстендилският "Нерон" е изцяло собственост на "ВАИ инвест холдинг" и е оборудван по модел на столичния "Нерон", който пък е собственост на национала Любослав Пенев. На освещаването е присъствал и ку-ку звездата Слави Трифонов.

13.        Същият ден, но в Благоевград, бомба разкъсала 26-годишния служител на местната охранителна фирма "Бизнес Интернешънъл" Николай Механджиев. Той пък бил известен на полицията от „големия бой със софийски борци в "Ален мак" миналото лято". Вестникът продължава: „Наскоро Механджиев е бил арестуван за рекет в същия хотел. Освободен бил под предлог, че служителите на МВР са се припознали в него за изнудвач, когото отдавна търсели".

14.        На 10 юни около 19,30ч. на излизане от собствения си спортен клуб "Атлант" в Бургас с три куршума в главата от упор е бил застрелян Георги Николов-Мечката, директор на бургаската охранителна фирма "Първа частна милиция" и представител на ВИС-2 за бургаския регион. Мечката е бивша барета и е уволнен оттам през 1993г. заради побой на арестант. В момента на убийството му той държи (според вестниците) над 50 на сто от обектите по южното Черноморие. Само за охраната на Морската градина в Бургас, която е общинска собственост, общината му плаща 90 хиляди месечно. На неговото погребение луксозните лимузини са били само 200, но пък начело в черен "Мерцедес" са били лично Георги Илиев и неговият заместник Чавдар Писарски (или обратното). Вместо Барона, яките момчета са пазили един друг "бизнесмен" - Пламен Тимев (Ганди).

15.        Село Бели Искър, Самоковско, 10 юни. Две жертви от бара - близнаците Стоян и Славе Николови, и трима ранени. От това село е Юри Галев, приближен на Карамански, който искал, ама получил/не получил - неясно - лиценз за охрана на обекти в Самоков и Боровец.

16.        На 15 юни среднощен екшън се разиграл в ресторанта на с. Левуново, община Сандански. Въоръжени гардове от столична охранителна фирма (не се съобщава името й) нахлули в заведението, набили няколко посетители, стреляли в тавана и предупредили собственика, че от този час нататък трябва да плаща "такса за спокойствие" от 50000 месечно на новите си покровители от столицата, а не на бодигардовете на Живко Томов-Фашиста, които до този момент пазели ресторанта от натрапници." - "Демокрация", 16 юни.

17.        На 23 юни - отново среднощен екшън, този път в Берковица. Поводът е кой да "пази" по-апетитните обекти в града - местната фирма "Анаконда" или софийската "Байт-М". Убит е 26-годишният Мариан Ангелов-Беши, тежко ранени са брат му Красимир Ангелов-Крезо, Милен Цонов-Цоната и Дончо Филипов (последният е брат на републиканската шампионка по ски Павлина Филипова) – сведения на в.”24 часа”.

18.        Президентът на ФК "Локомотив"-Пловдив Николай Попов е бил арестуван за кражба (във вестника пише "за обсебване") на автомобил. В автомобила полицаите намерили боен пистолет с патрон в цевта. После се оказало, че автомобилът е изчезнал преди цяла година и половина и оттогава бил препродаван няколко пъти. Попов не му е бил последният собственик. Но пък Николай Попов чрез фирмата си "Мултиспорт" бил главният спонсор на футболния отбор. В тази фирма негови съдружници били убитият наскоро в пловдивската гребна база Георги Калапатиров-Италианеца и обявеният за национално издирване Петър Петров-Патерицата. Самият Николай Попов имал кредитни задължения за близо 1 млн. лева към ТСБанк, Обединена Българска банка, Стопанска банка и Първа частна банка. Сега футболните членове на клуба "Локомотив" оставали без шеф. Горките! Ама, да не съжаляват! Така или иначе, след няколко години,  тоя ще го застрелят!

19.        Затова пък федерацията по борба се сдоби с нов шеф – бизнесменът Димитър Джамов, бивш борец (и бивш шофьор на Илия Павлов според осведомени източници), но иначе работещ в акционерно дружество "Зора". Джамов заел мястото на убития Васил Илиев, който между другото, сега научаваме, че бил предишният шеф на федерацията. Претендент на Джамов за поста бил Ангел Бончев, работил във федерацията с по-бившия й шеф Гриша Ганчев. Първи заместник на Джамов във федерацията сега станал босът на "Мултигруп" Илия Павлов… Пък Данчо Лечков ще му стане кум…

20.        През юни от завод "Арсенал" в Казанлък са откраднати 26 автомата "Калашников". Осем души били арестувани, когато продавали 3 броя на трима бивши охранители от закритата вече ВИС-1. Един такъв автомат на черно вървял по 50000 лв според кореспондента на "Дума" от Казанлък Ваньо Стоилов.

Стига толкова спортисти. Сега малко певци и музиканти:

21.        През юни в България за три дни беше известният в близкото минало съветски естраден певец Йосиф Кобзон. Тук го посрещнахме с почести, въпреки че два месеца по-рано Държавният департамент на САЩ му беше отказал входна виза за подозрения във връзки с руската мафия. Сведенията на ЦРУ за мафиотите от всякакъв вид по света са точно толкова достоверни, колкото и т.нар. компромати за нашите дисиденти, които излизат от органите на ДС (или както сега там се нарича това нашенско ЦРУ).

Но да не голословя, а да дам думата на самия набеден - интервю на Николай Кънчев (да, бе, той!) в "Дума" от 13 юни:

"Въпрос: Няма ли друга работа ЦРУ, та ви изкара "мафиот номер едно" на Русия?

Отговор: Публикацията на "Вашингтон таймс" е само върха на айсберга. Сигурен съм, че тя им е била подхвърлена наготово от руските спецслужби. Преди няколко години руската преса започна да изпълнява нечия поръчка да ме унищожи.

Въпрос: И все пак защо сте на мушката на спецслужбите, след като години наред бяхте армейски певец? Пяхте дори пред руските войски в Афганистан още през 1980.

Отговор: Началото на атаките срещу мен тръгна, откакто създадох в началото на 90-те години акционерното д-во "Московит". Аз съм негов президент и нашите работи тръгнаха от добре по-добре. Занимаваме се практически с всичко - търговия, строителство, инвестиции. Имаме верига аптеки. Шоубизнесът, който аз добре познавам, също е доста печеливш в Русия.

Въпрос: Лично вие имате ли охранителна фирма?

Отговор: Не, моето имущество, семейството ми и домът ми се охраняват от фирмата на бившия шеф на КГБ Виктор Чебриков.

Въпрос: Синът ви Андрей Кобзон също е известен музикант.

Отговор: Андрей заряза музиката и стана бизнесмен като мен. В момента в московския хотел  "Национал" открива ресторант заедно с френския моделиер Пиер Карден."

Е, разбрахме кои са приятелите на Кобзон в самия Съюз лично от него. Да погледнем вестниците кои са приятелите му тук в България: Йорданка Христова, Бисер Киров, загиналият в Москва при автомобилна катастрофа Петър Чернев, дует "Ритон", Петя Буюклиева…

22.        Докато певецът Кобзон беше в България "в реанимацията на болницата за бърза помощ в Москва е настанен българският гражданин Добри Радев, който на 14 т.м. бе ранен в корема и главата. Изстрелите били предназначени за известния музикант и продуцент Ованес Мелик-Пашаев, когато, придружен от българина, се прибирал в квартирата си, предполагат в московските спецслужби. Музикантът - син на известния диригент със същата фамилия, до неотдавна бе свързан с фирмата, взела под аренда Българския културен център в Москва" - съобщава ДУМА ПРЕС.

Е, това са героите на нашето време, както пише една "стара муцуна" в журналистическия бранш при Тодор Живков - Петър Бочуков в "Дума",19 май. Съгласявам се, но само със заглавието. Съдържанието е безнравствено и лъжливо!

За своето собствено време, когато беше на върха на журналистическата пирамида в социалистическа България, той пише СЕГА така: „През 1976 година телевизията на тогавашната ГДР започна централната си информационна емисия една вечер с обширен 15-минутен репортаж за срещата на партийния лидер Хонекер с японски бизнесмен. И накрая преди информацията за времето четецът съобщи ей така, сякаш между другото, че същия този ден в Гватемала силно земетресение е отнело живота на 23 хиляди души. Това бе безнравствена журналистика. И нашата не беше по-различна. Но героите на онова време не бяха създавани от журналистиката. Те просто бяха налагани отгоре. Сега, слава богу, това не е възможно. А кой създава днешните герои? Времето? Сигурно то има пръст. Но не то прослави Крушата, Крокодила, Барона, Манеца, Хитлера и пр., и пр. Тяхната прослава е дело на журналистиката, която стъпва здраво зад "победителите"."

Луканов напуска политиката?

Понеже няма да разкажа нещата по-истински от хората „вътре в нещата", давам думата директно на Велислава Дърева - "Дума", 27 май 1995г. Тя е озаглавила опита си за портрет на Луканов "Напускането като завръщане". В първия момент може да ви се стори нещо като „на учителя с любов", но емоционалната част е много по-малка от фактическите истини - минали, настоящи и бъдещи. Не само за Луканов! Зависи с какви очи го четете.

„"Андрей Луканов напуска политиката" - това лаконично съобщение на "Дума" може само да предизвика половин анализ. Другата половина е във втората част на съобщението - "И става шеф на Българо-руското газово дружество". Това е така, защото при Луканов никога и нищо не е еднозначно. Политикът е човек, който на четири очи говори едно, на повече очи - друго, пред електората - трето, в парламента – четвърто, на конгрес - пето, по радиото и телевията - шесто, в чужбина - седмо и прочие. Никога не знаеш дали, когато един политик воюва с някого, всъщност не го прегръща, и дали, когато го прегръща, всъщност не го задушава. Никога не знаеш дали, когато изглежда смазан, не е най-силен, и дали, когато изглежда недосегаем, не е най-уязвим. Никога не знаеш дали вярва в това, в което се кълне, и дали се кълне в това, в което наистина вярва. За човек, който не познава политиката отвътре, такова поведение изглежда шизофренично. За един политик то е задължително условие за оцеляване. Политическият прощъпалник рискува да загуби себе си. За опитния е начин на живот. Луканов е от опитните.

Времето до 10 ноември Луканов определи в разговор с автора така: "Всички обитавахме една оранжерия, чийто горен етаж наподобяваше джунгла. Животът на горния етаж беше лесен от битова гледна точка, но не и от психологическа, интелектуална и даже морална. Тревопасните трудно достигаха до този етаж. Те биваха изядени още на партера. Поне по-малките тревопасни. По-едрите някак успяваха с масата си да се защитят от хищниците. Задължително беше да имаш поне рога. И да не даваш формален повод да бъдеш изяден.“ Десети ноември изпотроши стъклата на оранжерията. Джунглата остана, изложена на студени непознати ветрове. Някои простинаха и се поболяха. Авторите на промяната нямаха сценарий и разчитаха на външен. Другите също разчитаха на външен сценарий. Скоростта на събитията издъни всички външни сценарии. "Не очаквахме такъв магнитуд", казва Луканов. Синята ламя искаше изкупителни жертви и ги получи. Докато ламята предъвкваше тържествуващо Петър Младенов и Държавна Сигурност, започна легализацията на "второмрежовия капитал". Тази "втора мрежа" бе изплетена грижливо много преди 10 ноември от същите тези органи за сигурност и от обитателите на оранжерийната джунгла.

Единият необходим грешник - Тодор Живков, бе заменен с друг - Андрей Луканов. Единият беше лесен, защото беше минало. Другият, със своето настояще и бъдеще, беше мамещо предизвикателство. И шлюзът се отприщи: "Луканов е умен, интелигентен, аристократ! Нема качества! Луканов направи големи грешки, големи престъпления! Той продаде страната на СССР! Той е най-мръсният и най-корумпираният от всички! Луканов развърза торбата с всички дяволи!", каза Тодор Живков. Последваха определенията: "агент на КГБ", "престъпник", мафиот", "глава на червения октопод", "кръстник", "тоталитарен велможа", "циник", "злодей", "безсрамник"… "Между нас има дълбоки политически, идейни и морални противоречия", каза Лилов.

Сините никога няма да му простят, че направи от 10 ноември историческа дата, от неформалите - опозицията, от нейния лидер - президент; че постепенно им отстъпваше властта, за да ги натика в нея; че не ги улесни и не напусна България; че икономическите лостове са в неговите ръце; заради прословутото "трето поколение", заради аристократизма, интелекта и контактите и защото е западен тип политик, защото и на Запад, и на Изток препочитат да преговарят с него. Андрей Луканов е първият политик, който напуска политиката по собствено желание. Или поне съобщава, че я напуска."

Междувременно, докато Луканов влиза/излиза от политиката, със специално разрешение от Главна прокуратура Тодор Живков наруши 5-годишния си домашен арест и пристигна в Правец за честването на 100-годишнината на местното читалище "Заря", чиято нова сграда е откривал лично той през 1981 година..

Във вестниците пише, че стотината метра, които трябвало да провърви от вратата на колата до сградата на читалището, той изминал за около 20 минути. Дори зет му Иван Славков трудно си пробивал път през навалицата. Общинската управа искала да му връчи нотариален акт  за 1,5 декара ливади - наследство от майка му, но бившият Първи отрязал общинарите с думите: "Не ме занимавайте с това, не ми трябва земя, къде ще я нося." След което дръпнал една aполитична реч.

Пак във вестниците пише, че сред кортежа придружаващи били забелязани парламентарният секретар на МС Пламен Николов, бившият генерален директор на "Микропроцесорни системи" Пламен Вачков, сега президент на фирма "Мултитех", както и бившият първи партиен секретар на града Димитър Найденов. За Валентин Златев, също виден правчанин от Живково време и бъдещ президент на петролната компания в България "Лукойл", не пише да е бил.

В същата седмица - 21-27 май 1995, политическата сцена напуснаха завинаги Борис Велчев и Пенчо Кубадински. И двамата са от сподвижниците на Тодор Живков, надхвърлили 80-те. Докато погребението на Велчев бе почти обикновено, то това на Кубадински приличаше на мафиотско (ако човек съди по навалицата от мерцедеси). И принципно е вярно, ако се постави знак за равенство между комунистическата партия и мафията.

На погребението на "бай Пенчо", според определението на в. "24 часа",  присъствало "почти цялото Политбюро на ЦК на БКП". Освен тях, пак според споменатия брой на "24 часа" (26.05.1995), са били вицепрезидентът Атанас Семерджиев, бившата шефка на българските жени Елена Лагадинова, бившата зам.кметица на София Теменужка Теофилова, Велко Вълканов като на председател на БАС (бивши АБПФК). Сред гостите имало и доста интересни други екземпляри - синът на Николай Гяуров диригентът Владимир Гяуров (който сега научаваме, че бил кръстник на Пламен, сина на Добри Джуров), оперната звезда Христина Ангелакова, вдовицата на Емилиян Станев Надежда Станева, която дори отстъпила гроба на родителите си за бай Пенчо. Надгробното слово над скъпия ковчег без кръст върху него произнесъл писателят Дончо Цончев. Думите от това прощаване с другаря по авджилък: "Пенчо Кубадински беше един от нашите бащи по родолюбие. Обеднява България в този ден. Това е истина."

Истина?! Това е тяхната истина. На другарите. Нашата истина е съсем друга.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873296
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031