"Спекулации оскъпиха долара с над 40 стотинки", казва дилърът Тодор Христов във в."Стандарт" на 13 януари 1995г.  (Бре! Ще чакаме още 2-3 дни да изчезнат спекулациите.)

Ден по-рано, на 12 януари, вестниците ни уведомяват за списък със 151 имена на престъпници, които са пуснати под гаранция през изминалата 1994г. Списъкът е съставен от Националната Следствена Служба. Едно допълнително изречение в съобщението смущава: "Следствената служба няма пари за храна на арестанти." След няколко дни Главният прокурор Иван Татарчев отговаря на свой ред: "Списъкът на 151 рецидивисти, представен в междуведомствената комисия срещу престъпността, е мехур и пропаганден трик за злепоставяне на прокуратурата. В повечето случаи престъпниците са пускани на свобода под гаранция с изрично съгласие на следовател. Списъкът не е довел до скандал между прокуратура и следствие. Друго нещо са отношенията между отделни личности в тях."

1.         В дните на тази словесна престрелка между следствие и прокуратура, по-точно на 11 януари в десет без петнайсет сутринта, на три километра от Орлов мост в София пред представителния хотел "Плиска", цивилни полицаи застреляха 36-годишен мъж на име Ангел Параскевов. Случката разказвам малко по-подробно, защото това е пак грешка на службите след стрелбите от 1994-та в квартал "Надежда" (араби трафиканти) и "Белите брези" (Карамански и приятели) загива не полицай, а случаен минувач.

Столичните криминалисти дебнели в района на "Плиска" група престъпници, които издирвали отдавна. Убитият пристигнал до хотела с кола заедно с едно от „търсените лица". Между хората в колата и цивилните полицаи се разразила бърза схватка, която завършила с извадени пистолети и куршум в главата на 36-годишния мъж. В проточилото се, с години след това, дело се доказа (май, защото все още всичко е предпоследно), че полицаите са сбъркали колата и вместо престъпници (които никога не бяха назовани с имена) го отнесъл друг шофьор. Невинен, естествено.

2.         На 25 януари вечерта в кафенето на халите насред Габрово бившият републикански и балкански шампион по щанги Цветан Илиев-Барото седял и си пиел питието на бара. В миналото си имал 5-годишна присъда за изнасилване, но бил амнистиран. Напоследък се бил захванал с бизнес, пишат вестниците. Имал 3 покермашини, но нямал регистрирана фирма и не внасял акцизи в хазната. Обаче често проигравал десетки хилядарки на игралната маса. (Това все пак се разиграва в Габрово, там хората се познават по-добре, отколкото в София.)  Докато Барото пийвал с двама познати на бара, убиецът отишъл зад него, спокойно извадил автомат и изстрелял три куршума в гърба му. Барото се свлякъл на пода и тогава нападателят забил в черепа му още два изстрела от упор. Ужасените посетители се хвърлили на пода, а през това време убиецът спокойно излязъл и поел в тъмното. И до днес не е намерен.

Не натрапвам мнението си, макар неведнъж да съм го споделял с вас, читатели. Тези франкенщайновци, които комунистите създадоха целенасочено, пускайки на свобода 8000 престъпници в пролетта на 1990 година (НС тогава е с председател Станко Тодоров!) и давайки икономическа свобода на хора без морал и образование, за да дискредитират демокрацията като понятие, безспорно затлачиха успешното развитие на България като нормална страна. Само че няма престъпник, който да се спре пред баща си или пред майка си, ако му се прииска още. Което неминуемо се случва рано или късно. Неуспехът в борбата с престъпността и нейната рафинирана разновидност – мафията, ще струва най-напред главата на министъра на вътрешните работи, после на самия министър-председател, и в крайна сметка на партията, която те представляват.

Обяснявам не аз, а вестниците: (Моите препратки към минали и бъдещи събития, които ми се струва, че е задължително да се направят, съм поставил в скоби.)

3.         Вестникът “24 часа”: „Кюстендил е единственият окръг в България, който граничи с две от републиките на бивша Югославия: Македония и Сърбия. Градът Кюстендил се прочу като свърталище на мафиотски групи, забогатели твърде бързо с износ на петролни продукти през ГКПП Гюешево и ГКПП Олтоманци, в нарушение на югоембаргото. Техните легализирани босове владеят положението в този балнеоложки и курортен център по времето на социализма. Още през 1991-92 сарафи и търговци подкупиха полицейските и митническите служители като им закупиха служебни и персонални западни автомобили, отпускаха средства за бензин, храна и др. Дарените пък от своя страна, изпълнявайки писани и неписани клаузи, вдигнаха високо бариерите в прекия смисъл на думата, и по този начин новобогаташите още повече забогатяха. Днес пред елитните им офиси и заведения, край лъскавите "Мерцедеси", "Мазди", джипове "Чероки" и др., за които мечтаят дори швейцарски банкери, всяка сутрин от столични лимузини с тъмни стъкла се изсипват баровци с още по-тъмни очила, охранявани от елитни горили. Покрай тях чакат подаяние стотици безпризорни, безработни, оголели хора.

Гангстерската война в Кюстендил започна в лятото на 1992г., когато от склад на Групата за бързо реагиране и за борба с масовите безредици изчезна цял боен арсенал - автомати "Калашников", пистолети и муниции. Шефът на тогавашното РДВР-Кюстендил, капитан Пламен Георгиев, заподозря свои хора в безпрецедентния случай, издаде няколко заповеди за уволнения, и броени дни след това личният му "Oпел", предоставен също от бизнесмен, хвръкна във въздуха. Без да търси реабилитация, Пл. Георгиев в момента е без работа.

(Да си спомним речта-предупреждение, която Ф. Димитров произнесе от трибуната на НС на 18 септември 1992, и кои кръгове, лица и партии, го оплюха тогава. Да си спомним кои бяха против поетото от България задължение да спазва петролното ембарго срещу Югославия.)

От юни 1993 година, когато бе извършено първото нападение върху македонски автобус на магистралата София-Скопие, само до началото на септември същата година, нападенията станаха пет с трима убити. Обирите по международния път София-Кулата в района на Дупница са 12. На 12 август 1993г. служители от софийското поделение за борба с масовите безредици арестуваха и отведоха на "Развигор" 1 в София Емил Кирилов с прякор Крокодила и още четирима негови апапи. След няколко месеца престой в килиите обвиненията в незаконно притежаване на оръжие и рекет отпаднаха, остана само обвинението в едро хулиганство. Срещу парична гаранция Крокодила се завърна в Кюстендил като герой и успокои гражданството и конкуренцията, че отмъщение и война няма да има.

На 18 май 1994 година четирима маскирани изпразниха своите пълнители (със заглушители) в колата на Симеон Георгиев, собственик на първото в Югозападна България и второто в страната частно чейндж-бюро. Той се оказа костелив орех и оживя, но на място остана неговата съпруга Виолета. На 31 май в столицата представители на криминалната полиция и БОП са арестували трима бивши и един настоящ свой колега, обвинени по-късно като извършители на това престъпление”- край на цитата.

4.         На 1 февруари 1995г. през нощта насред село Горановци, Кюстендилско, на пътя към ГКПП Олтоманци, е застрелян Емил Кирилов-Крокодила с два куршума в черепа. Кой го е направил? И защо? Следствието срещу него, което е 12 тома, беше прекратено със смъртта му. Нататък - в."Стандарт" от 3.02.1995:

„Кюстендилци не помнят такова погребение от 1988г. насам, когато бе погребан алпинистът Людмил Янков. Тежките резбовани порти на дома на Крокодила на ул."Цар Симеон I"68 бяха отворени от ранни зори. Към 14 часа пред дома се събраха 150-200 души - близки, родственици, познати, любопитни. Единственият местен бизнесмен, който даде сигнал за уважение, бе председателят на регионалната стопанска камара г-н Йордан Чипев. Той дойде с голям букет цветя, но не остана за погребението. Другият именит милионер в града Валери Ненов, който е собственик на фирма "Пионер" ЕООД, се оказа предвидливо в Гърция. На челото на мъртвеца имаше широка лепенка, за да не зее смъртоносната рана. Вдясно от главата му бе разтворен пакет цигари "Лъки страйк", а в края на ковчега бяха сложени пакет вносни бисквити и копринена тъмновиолетова риза. Това били любимите неща на Крокодила. ("Аз съм цяла цвят лила", ще пее Ирина Флорин по-нататък.) Ковчега с тялото поеха шестима снажни мъже. Процесията продължи пеша по централната градска улица "Цар Освободител". На пазара две италиански туристки се обясняваха на висок глас: "Ел мафиото, ел мафиото". Полицаи не се мяркаха нито пред дома на Крокодила, нито на гробищата."

5.         Върху картите на България, продавани в Европа, се появили черепи по някои от основните пътища, предупреждение за смъртна опасност за пътуващите чужденци с коли. Това бе съобщено официално в нашите вестници от лятото на 1994г. Крадците по камионите, нощуващи в платени паркинги на страната, се скарали със сутеньори, защото пращали през нощта проститутки, разбуждали шофьорите и пречели така на рязането на брезентите. Това съм го чел в нашите вестници.

6.         Срещу 1 милион лева парична гаранция е пуснат от следствения арест на благоевградското РДВР бившият директор на градския клон на банка "Хеброс" Евтим Бачев. Към него е имало обвинение за раздадени кредити без банкови гаранции за близо 1 милиард лв. Срещу половин милион лева излязъл от ареста и Славейко Андреев - той пък шеф на клона на Първа Частна Банка - раздал незаконно кредити "само" за 10 милиона лв. Какви мащаби, а - по време, когато доларът е около 65 лева парчето!

Добре, "Демокрация" (откъдето е информацията) се възмущава, обаче аз и сега не зная къде точно е истината. Не че не съм убеден в разграбването на банките по този именно начин, но как да оставиш на хартията сведение "от осведомен източник" или пък "според следователи"...  В дописката на кореспондента на вестника от Благоевград Емил Измирлиев не пише кой следовател е разпоредил освобождаването, от името на коя партия се води той, и банкерите също, по кое време са дадени кредитите и кому, кой би трябвало да попречи на такова развитие на нещата...

7.         Президентът на "Нове Холдинг" Васил Божков-Черепа бил нападнат  от бодигардовете на Живко Томов-Фашиста от Петрич, съобщават вестниците. За да се защити, той стрелял няколко пъти с пистолета си във фоайето на хотел "Мелник", собственост на Фашиста. Версията на бодигардовете: Божков търсил Томов в хотела му следобеда около 14,30 часа. Бил заедно с още трима свои хора. Казали му, че г-н Томов не е в хотела, но президентът на "Нове Холдинг" настоявал лично да провери по стаите. Понеже охраната го спряла, той извадил пищова. Куршум преминал на сантиметри от главата на едно от момчетата от администрацията. Божков искал да вземе целия хотелски комплекс с бара и казиното, твърди управителят на "Мелник" Григор Христов.

Версията на Васил Божков: "Аз изобщо не познавам Живко Фашиста, заяви г-н Божков пред "24 часа". Имах делова среща със свои сътрудници в хотел "Мелник", когато 5-6 яки момчета започнаха да се заяждат с мен и ме нападнаха. За да се защитя, извадих пистолета си  и стрелях във въздуха. Тръгнахме към някакви стълби, като си мислехме, че това е изход, но като разбрахме, че сме сбъркали, се върнахме и излязохме."

В."24 часа" продължава: "Божков заминал за Солун веднага след инцидента. 6 часа хората му били задържани в РПУ Сандански. Скандално е,че по време на разпита на един от задържаните е присъствал и Живко Томов, коментират от холдинга." (Кои са водили разпита? Защо те не коментират, ами някакви от „холдинга”?)

В."Стандарт" от 10 март съобщава, че при връщането си от Солун Васил Божков бил арестуван за кратко, но пуснат под гаранция от 250 хил.лева, без право да напуска страната. А когато в началото на март искали да му връчат призовка за започващото дело, той вече бил в Лондон. "В момента се изяснява по какъв начин следственият е отпътувал за Лондон", завършва кореспонденцията на вестника.

А, де...

По-достоверни подробности от старите вестници за споменатите лица: Холдингът на г-н Васил Божков е един от тринадесетте члена на Г-13. Помним, че тази група бе създадена през 1991г. за "да възроди частният предприемачески бизнес в България". В нея влизаха: "Мултигруп" на Илия Павлов, "Трон" на Красимир Стойчев, "Туристспорт банк" на Емил Кюлев, "Агробизнес банк" на Христо Александров, ЛЕКС на Георги Аврамов, "Орел"-ът на Добромир Гущеров, банките на Валентин Моллов и Георги Агафонов, Петьо Блъсков (любимата пресгрупа на целокупния български народ), Ангел Първанов (Фърст Файнешънъл), Борислав Дионисиев ("Булвария Ентър-прайс") и разбира се,"Нове" на Божков. Покрай приватизационни апетити за "Химко", "Булгаргаз", хотелски комплекси по Черноморието и т.н., групата Г-13 стана Г-0 (Голяма Нула) преди победата на социалистите в края на 1994г.

Понеже говоря за Васил Божков, само през 1994 година, той е катастрофирал с колата си два пъти, според в. "24 часа": веднъж "Мерцедесът" му избухнал в пламъци по време на движение на магистрала "Тракия", и втори път се преобърнал два пъти до хотел "Хемус" в столицата. Иначе бизнесът му върви добре и той разширява дейностите, с които се занимава, и влиянието си. В началото на 1995 година например, шефовете на "Медиа холдинг" Тошо Тошев, на „Дарик радио" - Радосвет Радев и на „Нове холдинг" - Васил Божков-Черепа основаха ново обединение МНД ("Медиа-Нове-Дарик"). Отказвайки се от хазарта (по-скоро отстъпвайки го на други родни бизнесмени) Божков навлиза в медийното пространство.

В края на 1995 година Васил Божков ще направи ново обединение. Пак със същата цел! И този път г-на Тошев ще му е съдружник, но вместо Радослав Радев от "Дарик", тук ще бъдат шефът на застрахователна компания „България" и някаква неясна полиграфическа фирма "Демакс". Тези господа ще основат - падам от умиление - български клон на Американско-източноевропейски бизнесфорум! Негов изпълнителен директор ще е Стоян Ганев, който ще организира среща на тези известни американски (?) инвеститори в София под патронажа на Желю Желев. На този коктейл Жан Виденов ще обещае на гостите, че в близките дни ще бъде открит проходът Маказа на българо-гръцката граница…

Целият този миш-маш (намерен в „Капитал”,12.1995) е едно от обясненията, може и да е от най-важните, защо България стана мафиотска държава. За повече подробности по-нататък питайте Стефан Софиянски, който е сват с Фашиста. Както се пее в една народна песен “Два се рода сродяват”

Сега за Живко Томов-Фашиста. Той е петрички милионер от бизнеса на Крокодила. С много допълнения:

- Твърди се, че чрез фирмата на жена си "Л"Ореал", Живко Томов дължи на държавна фирма (не коя да е, а кадесарската ИНКО) 1 милион долара, предоставени му с договор, сключен на 28 януари 1993г. Според приказките на далечния му братовчед Маргарит Мицев (точно онзи син депутат, който обясняваше за милионите си, че ги бил натрупал от спестени закуски) този милион не ощетявал държавата, защото бил обезпечен с имущество за 47 милиона лева. Само дето ИНКО не ще да си прихване дължимото чрез съдия-изпълнител… В."Капитал", от чийто брой от януари 1995 е взета информацията, твърди още, че главният прокурор Татарчев бил приятел с Живко Томов по македонска линия. На това се дължали неприятностите, които понася другият петрички милионер Иван Кочев-Чомбе.

- през юни 1994 година службите в Петричко разкриха автотенекеджийница за разфасоване на крадени коли от и за Гърция и Македония. Работилницата се намирала в с.Първомай и се водила на името на съпругата на Фашиста. Дневно са били пребоядисвани и сменяни номерата на шасито и двигателя на десетина автомобила. Този канал за крадени коли се контролирал от шефа на ГКПП Кулата г-н Юрий Смуков. Последният бил преди това шеф на другия ГКПП край село Златарево (според в."Демокрация").

КРОКОДИЛА, ЧЕРЕПА, ФАШИСТА И ТЕХНИТЕ БРАТЯ РУСКИТЕ БРАТЯ

Няма смисъл да възразявате, че в един кюп слагам нашенските престъпници и руските мафиоти, защото веднага ще ви цитирам самия Тодор Живков. При откриването на една българска изложба в Москва през седемдесетте години той се обърна към съветските си домакини с думите: „Вашето настояще, наше бъдеще”. За съжаление, докато сме вързани за голямата руска колесница, тези думи са една съвсем точна прогноза. Просто тамошните злини се струпват на нашите глави с малко закъснение и, разбира се, в по-малки мащаби, защото държавата ни е по-малка.. Каквато и част от битието да вземете – престъпност, корупция, проституция, рекетьорство, бюрократизъм, незачитане на законите, безстопанственост, пране на пари, приватизация под масата, инфлация, дори мързелът и незаинтересоваността в работата ни – учим се, учат ни, оттам.

Причината е една – глобална. Общественият строй, който господства в сегашната Русия, по-точно липсата на ясен обществен строй, ражда само злини. Добро там не вирее, „свестните там считат за луди”, както би казал Ботев. Какво да дойде насам? И в този смисъл е изключително важно да сменим впряга си. Трябва ни „голям брат”, на който държавата е подредена.Тогава ще бъдем принудени да подредим и ние нашата. Тогава ще бъдем „обречени да успеем”. Нямам нищо против и Русия да бъде нашият „голям брат”, но когато стане нормална държава. Не че в нормалните страни няма престъпност, проституция, наркомания и т.н. Но има и една изключително важна подробност – с тези злини нормалната държава се бори чрез законите си, докато сегашна Русия е самата тя една огромна мафия.

Ситни дребни доказателства - като камилчета:

8.         "Вчера (31 януари 1995) на Московската междубанкова валутна борса един долар се разменяше за 4034 рубли, а миналия петък курсът бе 4019 рубли. В доклад на Министерството на икономиката на Русия се отбелязва, че в страната има свободни финансови ресурси, но те не се използват за дългосрочни инвестиции в производството. Особено изгодно е да се вземе кредит в рубли, с който да се купят долари, а те да се продадат бързо за рубли и отново да се купят долари. Това носи от 300 до 350 на сто печалба годишно, сочи докладът."

Това чета в „Пари”. След година този вестник ще започне да съзира такава тенденция и у нас. Само че ще ги приписва на пазарната икономика („Дума” пък - на МВФ), като си стиска очите пред фактите: на Запад даващият спекулативно кредит отговаря наравно с вземащия кредита, ако в деня на падежа парите не са в касата. И двамата отиват в затвора – по-сигурни от това да извършат убийство. На Изток даващият кредита взема за себе си 50% кеш веднага, а взелият кредита не мисли и да го връща. После двамата опъват маси и мадами (цитирам Дилов-син или червен) в „бизнес-клуба”. Пазарна икономика в съветски стил!

9.         "Руската мафия държи под свой контрол до 80 на сто от всички частни фирми в страната. Всеки частен бизнесмен в Русия е принуден да дава на мафията годишна сума, която варира от 1000 до 1 милион долара. "Никой не знае точно до каква степен мафията е проникнала в държавните структури", казва Александър Гуров, който е отговарял  (подчертаното мое) за борбата с организираната престъпност и корупцията. Според него фирмите, които са свързани с руската мафия в момента, наброяват 40000." Това чета в „Континент”, 10.02.1995. Разбирам го – ами то няма държава, една само мафия. Как да прецениш кое до каква степен е проникнало... И го уволнили!

10.       Сега "Труд" от 23 февруари същата година: "Само за едно денонощие наемни убийци ликвидираха четирима руски бизнесмени и раниха тежко най-малко двама, съобщи в."Сегодня". Три от жертвите били застреляни, когато влизали в склад в Москва. При друг инцидент 26-годишен бизнесмен бил прострелян смъртоносно в гръб, когато минавал през фоайето на жилищен блок. Бизнесменът депутат Сергей Скорочкин бе отмъкнат от кафене от банда в маскировъчни униформи и бе намерен застрелян миналия месец в горичка край Москва. А в Челябинск директорът на големия завод за водка "Уралский казак" Георгий Подшивалов бил жестоко пребит от платени убийци на мафията и починал в болницата от тежки рани на главата."

Коментарът на вестник "Труд" на тази дописка от руския в."Сегодня" завършва така: "Мрачният рекорд, регистриран от в."Сегодня", показва, че войната на престъпния свят срещу предприемачите се разраства." (И този не може да разбере до каква степен престъпният свят и предприемачите са едни и същи, та ги противопоставя едни на други. И говори за ежедневните случки като за рекорди. Всеки ден – нов рекорд.

11.       И о, ужас!  На 1 март "убийството на Листев разтърси цяла Русия" - заглавие от "Дума" на първа страница. Ето подробностите пак от там: "Около 21 часа в сряда на стълбищната площадка във входа на дома си на улица "Новокузнецка" в Москва бе застрелян известният телевизионен журналист и генерален директор  на АД Обществена руска телевизия (ОРТ) Владислав Листев. Последните си крачки жертвата е изминала тичешком по стъпалата, където наемен убиец го прострелва с два куршума в гърдите и главата. Специалистите са единодушни, че не става дума за банално убийство с цел ограбване. В куфарчето на убития са намерени 1500 долара и 2 млн. рубли, както и ценни документи. Защото, откакто бившата съветска телевизия започна да излъчва реклами, в играта се намесиха много пари. Става дума за милиарди. Това е знаел и Листев, който неотдавна нарече новия си ангажимент "самоубийствено начинание". Само през февруари в руската столица бяха извършени 113 убийства, много от тях от наемни убийци. На всеки 72 часа в Русия умира от насилствена смърт по един бизнесмен, каза в четвъртък министърът на правосъдието Валентин Ковальов."

Нов мрачен рекорд!  След около година майка му на Листев също ще загине. При автомобилна катастрофа!

12.       След две седмици застреляли в Москва „на стълбището в блока му" Олег Зверев, шеф на Съюза на индустриалците и предприемачите. (На тази длъжност в България – председател на конфедерацията на индустриалците в България – в края на септември 1994 беше избран Илия Павлов. Говорител на този Съюз е Добромир Гущеров. Нищо не искам да пророкувам!)

МАРТ - ГУЩЕРЪТ КЪСА ОПАШКАТА СИ, СТАВАЛ НОВ

Във в."Демокрация" (21 февруари 1995) има една много правдива статия от Наско Мандаджиев. Тя е писана от името на всички българи, но е упрек само към новите управници - социалистите. В крайна сметка те са тези, които докараха нещата дотук. И само те могат безболезнено и безкръвно да подредят нормално държавата ни.

"Младокомунисти, сърдете се на старокомунистите. Виденов, Камов, Стоилов, Първанов и всички млади лица в БСП, ако ви разбият апартамента и ви свият колата, сърдете се за това на вашите създатели старокомунистите. На хората около Луканов, Джуров, Семерджиев и Младенов, които пуснаха престъпниците, източиха язовирите и скриха млякото, разпоредиха на МВР да пасува, а на прокурорите да не бързат с присъдите. Тези хора пуснаха духа от бутилката, вървете сега го прибирайте. Ще строите затвори - правилно, има нужда. Ще форсирате наказателните производства - отлично. Но как ще озаптите тия 98,7% неосъдени престъпници, които си ходят по гарите и между блоковете. Трябваше да започнете с тях още във Великото народно събрание. Но тогава БСП-старейшините не ви даваха. Тогава правехте кариера и си мълчахте. Сега и те, и вие си патите наравно. Разбира се, старейшините, достатъчно заможни, пак ще се оправят. Ще си сложат пред вилите табелки "Стреля се". А вие, още незаможни, как ще се овардите? Народът пък няма изобщо как да се пази. Няма вили, табели и машин-гън. Той се прибира в 23 часа от тъкачната фабрика и трепери в тъмното. Млади лица от БСП, сърдете се на вашите създатели. И вземете от парите им, за да въдворите с тях мира в държавата. Нека си платят за спектакъла.