Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2016 16:49 - Времето на Жан - Железните принципи на комунистите
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1188 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Те са три: никаква частна собственост, никаква Европа и никаква църква. И трите “железни принципи” произтичат от комуналния характер на теоретичния строй комунизъм. В Комуната всичко е общо:  Домът, Нивата, Мисленето и Мнението; Любовта, Свободата, Настоящето и Бъдещето; Семейството, Децата, Телата и Душите. Може на някои това точно да харесва само че... само че нали мога да си кажа мнението за такива? – еднозначно са или ГЛУПЦИ или ТАРИКАТИ!

Такъв обществен строй може да съществува само, ако бъде поддържан с непрекъснат терор над останалите нормално индивидуални хора. И понеже терорът не е устойчиво състояние за едно общество ... какво се получава? Първоначалният груб и безогледен терор (комунизма) временно се смекчава в последстващ “преходен стадий социализъм”. Последният пък съвсем естествено се изражда в мафиотизъм и бавно, но много сигурно преминава в един нормален капитализъм. Хората по света извървяха този път. Ние – още не. Защо ли? Защото глупци и тарикати сред българите, наспорил господ. Обаче като изядат чувала със солта, ще се наложи да свършат и неизбежната работа. Като гледам, дори в нашата Социалгария има надежда да не ги чакаме да ближат солта много дълго. Ако успея да измоля Бог да поживея още 20-тина години, може да доживея да видя как “желязото” се е превърнало в ръждив прах.

Що пък не! Вижте как българите (на които комунистите отнеха всичко лично около “Великия Девети” и се точеха да векуват хилядолетно), дочакаха само след 48 години връщането на бащините си земи в реални граници, приобщаването ни към Съвета на Европа и бяха допуснати свободно в църквите. Е, цялата партийна измет, скочиха като един хищник срещу правителството на СДС в 1992-ра и се опитаха – в началото грубо комунистически: Виденов, после отстъпиха леко по социалистически чрез преходния демократичен Костов и царския Симеон, за да се опитат отново да влязат в релсите си чрез Станишев. И това не трая 48, а само 12 години. Последващият трети опит (говоря за Орешарски и С-ие) приключи за 2. Днес подготвят четвърта поправка... Тъпаци! – веднъж. И втори път – на всичкото отгоре обречени некадърници.

Кое да обяснявам по-напред – обречени или некадърници?

Днес вече съм на урока “Виденов”. Така, че ако някой е забравил предишните уроци, си е за негова сметка. Ние няма да се спрем да го чакаме да се набърка в носа си. Вижте кои и как “се гърчат преди да умрат” – говоря образно.

ПО ВЪПРОСА ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

РЕСТИТУЦИЯТА

Само три дни след приемането на Правилника си за работа, НС отупа на първо четене поправки в Закона за реституцията, приет при правителството на Филип Димитров. Пак добре, че в момента няма Съветската армия-освободителка. Тогава първото нещо щеше да бъде отмяната на всички закони от всички предишни НС. А сещате ли се кой е вторият закон, поправен от това Народно Събрание? - за земята, естествено. Следващият месец.

Основната поправка в закона за реституцията засяга чл.7. Той допускаше реституция в три случая: - когато жилището е закупено при нарушаване на нормативни актове, чрез използване на служебно и партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Новият чл.7 постановява, че бившите собственици ще получават имотите си само, ако настоящите собственици са ги придобили в нарушение на законите. След цели 47 години време за свободни продажби и покупки, нали!? И едно допълнение беше прието: наемателите остават още три години в реституираните къщи.

Да цитирам мнението на в."Труд" за тези промени. То не е подписано, а това е най-сигурният знак, че е истинското мнение на главния редактор. Та ето какво е мислил Тошо Тошев на 23 февруари 1995: "Преди десетилетия държавата е отнела собствеността на свои граждани и я е предоставила на други свои граждани. Преди три години държавата отново отне домовете на "другите", за да ги върне на "предишните". И в двата случаи потърпевши са гражданите."

Наглецът Тошо Т. дори не смее да отрича, че славни партизани са се нанесли в домовете на врагове на народа по „великия Девети”. Че как ще отрича, като се знаят имената и на партизаните-наематели и на убитите собственици. При това положение да разкажем историята с истинските факти:

Преди десетилетия (след 1944) партизаните са конфискували в полза на държавата собствеността на враговете си и са я предоставили безвъзмездно на своите другари и роднини. Преди три години (1992) правителството на СДС  отне със закон окраденото от партизаните и техните наследници и тръгна да го връща на когото е, но сега отново партията с променено име спира процедурата. И в двата случая потърпевши са истинските собственици.. В първия случай, защото им е открадната къщата, и във втория случай - трябва да чакат поне още 3 години, докато им върнат краденото. Пък ако Жан Виденов изкара и мандата си... я реститутката, я и внукът на реститутката, току виж си отишли от този свят. Големи наглеци. Безобразни. Комунисти.

Обаче! Обаче не са само те за заплюване!

През февруари 1995-та “един седесар” на име Светослав Лучников внесе т.нар. “Закон за помирение от 1918 година насам”, където се подиграва в буквалния смисъл на думата с българите на които партизаните са откраднали собствеността. Писах подробно за тази “инициатива” на бореца в постинга си от предишната седмица (8.03.2016) “Времето на Жан – Гори, гори, огънче”. Ако сте искали, сте го прочели. Ако сега възбудих вашия интерес, прочетете го. Ако нито едното, нито другото ... Бог да ви прощава. Аз не мога!

След няколко години началникът на Лучников, Иван Костов ще осъществи дивашката приватизация. “Дивашката”, не защото затри държавните предприятия, правилно отнемайки от комунистите средствата за производство, а защото не върна тези средства на онези, които бяха техни кадърни създатели, а ги подари на своите другари – като него до един слугуващи и в момента на една безродна партия. Прочетете, ако имате време, разбира се (иронизирам), “Жертви в кавички – поразиите им” (29.12.2012).

И после не ме обиждайте, че “съм от СДС”. Аз не съм от тези! Те не са моето СДС!

Соцгрупата срещу закона за земята

Андрей Луканов от трибуната в парламентарната зала, на 14.03.1995г, когато се приемаха поправките в закона на първо четене, каза: "Ораторите отдясно, а и президентът Желев се мъчат да убедят обществото, че най-важното предназначение на земята е тя да бъде обект на покупко-продажба и че създаването на свободен, т.е. неконтролируем пазар на земята, е много по-важно от производството и прехраната на българския народ. Опозицията иска масово обезземяване на българите. За българските условия и традиции кооперацията е най-подходящото, но разбира се, далеч не единственото решение."

Ама, разбира се – далеч не единственото решение! Баща му на този имаше друго, по-подходящо решение - Смърт на кулаците! Ако пък синът е имал предвид да “приватизира” за собствена сметка  – не си познава Партията. И Смъртта застигна него, а не собствениците!, само след година и нещо.

През април 1994г. Световната банка предложи на България заем от 50 млн. долара за подпомагане на земеделието. Той би трябвало да се изплаща до 2011 година с начален гратисен период от 3 до 5 години. С едно условие – да не се отпускат на земеделски стопани кредити с по-ниска лихва от основния лихвен процент за страната. Кои бяха против?

- Златимир Орсов: защото това ликвидирало възможността да се гласуват нови закони за насърчаване на земеделието чрез кредити. (Кои земеделци мислите ще насърчава Орсов с по-евтини кредити от средните за страната – частниците със собствена земя или „орсовките” в които земята е обща, т.е. на текезесето? А ще върнат ли орсовките взетите кредити? Не! Те ще се прибавят към стотиците милиони левове несъбираеми кредити, натрупани от промишлените предприятия.)

- Ангел Димов: защото това било "пряка намеса във вътрешните работи на страната". (Ако заемът се отпускаше от Свердловската областна банка, например, Ангелчо щеше да се скъсва от теманета, независимо от условията. Що ли?)

- Извадки от статията "Десните против селото", Стефан Продев ("Дума", 28 март 1995): "Наивни са онези, които вярват, че социалистите и техните съюзници са против собствеността. Даже и в най-оспорваните страници на Маркс няма подобна идеологическа неточност. А защо днешната българска десница се прави на неразбираща е повече от ясно. Тя просто иска да се възроди онзи вече почти забравен капитализъм, който би й позволил да използва историческата ситуация за пълно разграбване на националното богатство. Най-малко социалистите и техните съюзници са хората, които ще дръзнат да направят зло на българския селянин. Те винаги са били истинските му защитници. Другите, от дясно, винаги са го експлоатирали за своя лична изгода."

(Не зная дали написаното за Маркс е вярно. По въпросите за собствеността всичките ми знания са за това какво е казал Ленин. Но Продев едва ли би дръзнал да опровергава Ленин, ако казаното от последния ставаше за цитиране. И от кога на българските комунисто-социалисти им пука за българските селяни?)

Накрая да добавя едно съобщение от "Демокрация" от 28 март 1995г.: "СДС няма да напуска пленарната зала, каквито и възражения да има срещу поправките в Закона за земята, каза вчера лидерът Иван Костов. Бойкотът ще е ненавременен и неефективен, смята той. Но синята коалиция ще продължи протестните си действия срещу новите текстове."

"Труд" допълва: "Живи вериги, протести с лопати и търнокопи, тракторно шествие пред парламента по време на 2-то гласуване  на закона, били конкретните стъпки на сините, според депутата Васил Михайлов. Стефан Савов се надява, че при второто четене на текстовете „ще се намерят депутати от БСП, които да гласуват, както им диктува съвестта."

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ЖАН ВИДЕНОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО

С РУСИЯ І ДА!

В средата на декември 1994 руските войски, изпратени от президента Борис Елцин, за първи път влязоха в бой с чеченските въоръжени формирования на Джохар Дудаев. (В скоби отбелязвам, че изборът на Елцин за нов Началник, Владимир Путин си е като него. Само дето вместо Чечения избра Украйна.) И понеже времето не е сталинското - тридесетте години на 20-я век – военната интервенция на Кремъл в Чечения, която е най-голямата след десетгодишната афганистанска война, предизвика яростна критика от страна на руските либерали и от Запада. Например ръководителят на мнозинството в американския сенат Робърт Доул заяви, че “конфликтът може да стане заплаха за демокрацията в Русия и да постави под въпрос западната помощ за Москва."

Под тази заплаха трябва да се действа максимално бързо, за да се изпреварят евентуалните санкции. Цената няма значение. Елцин е категоричен: "Ние не искаме да водим преговори с Дудаев, който осъществи геноцид срещу своя народ." И за да представи комуниста в себе си в пълния му блясък заповядал офанзива до смърт. За три дни Грозни е сринат с земята и на 19 януари руското знаме е забито отгоре на президентския дворец. На 19-ти вечерта Елцин обяви края на войната в Чечня.

Едва ли има по-голяма илюзия от тази! Държава, чийто президент си изгражда такава някаква собствена виртуална реалност, няма бъдеще! Войната в Чечения ще свърши тогава, когато Русия се откаже „да я покорява”. А в Русия нещата ще стават все по-зле. Само тази война ще глътне допълнителни 4 млрд. долара от бюджета й за 1995 година. През 1998-ма руснаците ще търсят само 1 милиард, за да не закрият космическата си програма, и понеже няма да го намерят, ще започнат да разпродават космодруми, заводи, ноу-хау, специалисти, достойнство, амбиции, надежди... В края на краищата това си е техен руски избор. Но защо ние като държава заставаме пак на страната на безумеца? Какво още трябва да се случи, за да разберем, че такъв избор е безнадежден?

Ще кажете - това си е тяхната социалистическа солидарност, останалите българи мислим другояче! Да, ама няма да бъдете прави!

Ето какво мисли грузинският председател на Хелзинската комисия по правата на човека Зураб Вардосанидзе (че и го е написал в официално писмо до вестник "Демокрация",  2.02.1995): "Всички знаят, че в Чечения се води жестока война, но мълчат, мълчат в името на така наречения нов световен ред - нова идеология, която по нищо не се отличава от другите идеологии, довели човечеството до фашизма и болшевизма. Чечения се бори справедливо и това е известно на всички, но мълчат. Мълчи дори Кавказ. Но мълчи и България! И по време на Априлското въстание европейските правителства с мълчанието си поддържаха имперските зверства,  но световната хуманитарна общественост с пълен глас защити България и нейния стремеж към свобода. Затова не трябва да се мълчи, не трябва да се чака, когато с кръв искат да заглушат гласа на свободолюбива нация."

Какво да добавя...

“НЕ”  НА НАТО!

Това беше от дясната страна на България. Сега картинката отляво. Още през септември 1993 година лидерът на босненските сърби Радован Караджич заяви, че неговият балкански народ си върна с оръжие своите етнически пространства в момент, когато световните стратези изключваха възможността от успешни локални войни. Нашите клакьори допълниха, че победата е очевидна и неоспорима, но в Белград цари униние, а не еуфория от победата, защото Сърбия не иска война. Спечеленото й е достатъчно и тя би искала да запази и него, и онова, което исторически й принадлежи.

Отново желаното се представя за действително. И ако си бяха останали само думи, щяхме да отминем спокойно това. Но самохвалците стрелят и убиват! Предимно свои и невинни, защото нямат сили и възможности да водят нормална война. Тогава тяхното оръжие остава терора, стрелбата в гърба, отдалеко, по тъмно... Гадната война! Снайперистите в Сараево, бомбите в Тузла и Горажде, геноцидът в Бихач...

На 19 април 1995г. във в.”Дума” Георги Георгиев, обяснява, че "насилието идва от Изток, но било акуширано на Запад: Най-неприятната констатация, която Западът е време да направи, е, че веднъж отворил злия дух от шишето, той вече е безсилен да го овладее със собствени сили. И че в Арабския изток е длъжен да се опре на такива режими срещу които през последните десетилетия водеше абсурдна и жестока война. Защото засега само режими като тези на Хафез Асад в Сирия, на Саддам Хюсеин в Ирак и на Муамар Кадафи в Либия можаха да прекършат врата на ислямските фундаменталисти в собствените им страни."

Това са красноречиви цитати за това как обикновена подлост се облича в йезуитски красиво звучащи фрази, за да се скрият зад тях още по-големи престъпления.

Продължавам с избора на управляващите (Виденов) и журналистите им: (хронологично):

- В началото на февруари 1995 у нас пристигна на посещение Мира Маркович, съпруга на президента Милошевич. На високо ниво тя е имала среща с председателя на НС Благовест Сендов и с министъра на образованието Илчо Димитров. "Разговаряли за взаимоотношенията между Белградския и Софийския университет и за обмена на български и сръбски учени."

- "България няма да прибързва за НАТО. България препотвърждава категоричния си отказ да участва в каквито и да е оси и военни операции на Балканите, дори под егидата на ООН.", е казал управляващият "Международни организации в МВнР" Георги Димитров, според "Дума", 23 март 1995г.

- "Под дрипавото знаме" Барух Шамлиев пише на 20 март: "В нашия грешен свят няма комунизъм, за да има антикомунизъм. Звучи твърде абстрактно за масовия избирател. С антисъветизма нещата стоят още по-смехотворно. За какъв антисъветизъм може да се говори, след като вече го няма Съветският съюз. Няма го Съветският Съюз, но я има Русия."

- По повод турската офанзива срещу кюрдите в Северен Ирак в рубриката си "Халосии" в."Дума" (23.3.1995) пише: "Ройтер и другите агенции на срещата на 52-мата министри на външните работи в Париж за подписване на международен договор за гарантиране сигурност и мирно решение на етнически и религиозни спорове и различия не съобщават тържественият форум да е бил впечатлен от гибелта на 200-та кюрди, така и от спасението на 200-та магарета, останали бездомни след турската атака."

- Коста Ламбрев, "Дума", 31 март: "Желю Желев направи дълбокомислено философско заключение: ако нямахме 45 години социализъм, България днес щяла да бъде сред развитите европейски държави... Не е обидно да поправиш първолаче, когато на твой въпрос ти изтърси някаква смешна глупост. Но обидно е да припомняш на един държавен глава повтаряни и познати до втръсване факти."

- "НАТО продължава да обединява 14-те европейски държави, САЩ и Канада. А в бъдеще - през първата половина на идното десетилетие, може да включи и четирите страни от Вишеградската четворка. И никоя друга в повече." - Петър Бочуков, "Край на илюзиите в ерата на атлантизма", в."Дума" 4 април 1995. 

- Интервю на Светлана Михова в "Дума" от 19 април с проф.Александър Янков: "Положението в което се намира НАТО сега, в никакъв случай не е най-благоприятното за неговото евентуално разширяване, и то към региони с дремещи конфликти. Това би означавало разширяване на зоната на нестабилност в самия съюз.”

(Само след 9 години България ще стане член на НАТО. Ега го у компетента и партията му! При това не мога да не се надсмея над новите предсказатели! - Ако не бяха сръбските войни на Милошевич, които той съвсем естествено загуби окончателно в 1999-та, влизането на България във военния съюз нямаше да бъде форсирано. Затова ДНЕС имам съвет: Мърдайте, чучулиги батьови, мърдайте да подпомогнете “влизането”!)

- Стефан Продев в “Дума”: "В момента България е една от страните, легнали на прага. Тя иска да влезе в големия дом, наречен НАТО, и прави всичко възможно да убеди стопаните му, че е добронамерена просителка. Това е поведението на малкия сиромах, останал без гордост. В този смисъл България винаги е живяла в сянката на гиганти, измъчена от компромиси и надежди. Преди години компромисът се наричаше Варшавски договор. Сега името му е НАТО. Затова докато се молим по улиците на Брюксел като най-добронамерени клошари, дано не забравим, че Европа не е само НАТО, че освен НАТО има и Русия, която също твори политика. Когато НАТО опре танковете си до руската граница, никой не може да предскаже поведението на мечката. За разлика от такива като нас тя има не само могъща сила, но и свои стратегически интереси. Не бива заради едно все още предстоящо покровителство, изпълнено с много неизвестни, да загубим едно старо приятелство. Защото Русия е и ще бъде."

Да има изненадани защо социалистите са за Русия и против НАТО? Само че защо чета във в."Земя" на Коста Андреев следното (26.04.1995): "Първото турне на премиера Виденов в Европа развърза злите езици на политическите му противници. Западняците харесаха Жан. Той не отиде там да моли за нещо, а по-скоро да каже, че България иска само едно - да бъде равна сред равните. И важното е, че както в Страсбург, така и в щабквартирата на НАТО нямаше спорове, а имаше разбиране за бъдещето на обединена Европа. И жалко, и тъжно е, че точно в този момент СДС пусна поредната си клевета срещу България. На европейските депутати, за наш национален позор, бе раздаден специален меморандум, в който се казва, че българските социалисти били много лоши хора и лошо управлявали. Долно нещо е това. Но нейсе, знаем си стоката! А колкото до Европа - тя действително сега гледа социалистите. И с добро око."

Че не е така, дори Коста Андреев знае. Иначе защо е написал в същия вестник “Земя”, пак през този април само че в началото му: “Малкото селце на люксембургската граница Шенген ще остане като нарицателно име  за европейското високомерие към нас, българите. За българския гражданин сега ще е почти невъзможно да посети някоя от западно-европейските страни било като турист, било като гост на близки и роднини. Да не говорим пък за оставане на работа.”

МОНАРХИЯ - НЕ!  РЕПУБЛИКА (НАРОДНА) - ДА!

Да има изненадани, че социалистите са против наследствен цар и твърдо искат "народът да царува"?  Аз съм доживотно учуден от глупавото твърдение, което съм поставил в кавички. Множествена склероза на степен броя на хората, съставляващи народа. И понеже това си е чиста лудост, в края на краищата победилата партия си избира един Вожд, който управлява еднолично, докато неговите заместници не се съберат на „исторически пленум” и му клъцнат властта. Начело застава Вторият след него. Непременно негов съратник, който често вече се е оженил за дъщеря му, а още по-често издига Учението на Партията на „нов, по-висок етап”. Но да оставим описанието на номерата и да се заемем с факти, потвърждаващи същността.

Повод за следващите редове, е спорът в Народното ни Събрание за нов герб на Републиката в месеците февруари-май 1995 година. Този спор е точно толкова важен за социалистите – Вторите след комунистите – колкото и спора за Русия и НАТО. По същата причина: предпоставя бъдещето на държавата. Само дето Държавата не е партийна, та Партията да определя бъдещето й.

Когато България загуби определението си "народна" и остана само република (юли 1991), тя загуби и Живковския герб със зъбното колело и снопите. Съгласен съм с онези, които мислят, че този герб трябваше да си отиде не толкова заради символите на класите "работници и селяни", колкото заради двете дати 681 и 1944, свързани с тире като при надгробна плоча. Тогава във ВНС спорът за новия герб бе много бурен, но заглъхна. Партията не наложи социалистическото си решение, но и не позволи решаването на спора в полза на демократите. Отложи го в бъдещето. На нея й стигаше, че в новата конституция узаконяването на частната собственост предхождаше изясняването на въпроса кой й е бил собственик преди. Що да не се създаде впечатление сред седерастите, че нещо зависи и от тях!Но бъдещето не се оказа толкова безметежно за социалистите. Русия не можа да създаде нов силен Варшавски договор и демократите пак заискаха герб с корона. Само че и тяхното време ще изчака тази илюзия - за силния нов социалистически Съюз - да стане видима и субективно. Даже такава ужасно подходяща причина за наличие на утвърден държавен герб, каквато беше класирането ни за световното по футбол през 1994-та, не стигна. Четвъртите в света играха под знаме на което нямаше герб.

За мен остава загадка защо „драмата” за герба се заформя наново само 7-8 месеца след Световното по футбол. Партията токущо е взела властта, има програма и по-важното – амбиции да управлява поне 4 години. НАТО не е започнало още да се разширява за сметка на Източна Европа... Защо му е на Светлин Русев демократична биография, та да пише Отворено писмо до безпартийния председател на НС Благовест Сендов?.И после – нечии нови демократични щения на няколко „стари муцуни”, колкото и да са таланливи, повод ли са за хвърляне на Обществото в спорове каква шапка да си сложи, като така и така няма пари да си купи никаква. Може би именно такава е целта? Когато се увеличават всички цени (описанието следва), трябва да има „заря” за отвличане на вниманието.

После такъв спор има и дребни други предимства. Например „Дума” (18.03.1995) да публикува такива „закачки” от Христо Карастоянов „Дядото”:

"От народа дошли и попитали Лъва от новия герб на Републиката къде му е короната.

- А, корона!... Просто им свалих шапка на социалистите! - отвърнал Лъвът и намигнал на Желю Желев."

Или пък: "От Раковски 134 позвънили на Лъва от новия герб да го питат защо е без корона. Корони има, човещина няма - отвърнал Лъвът и им затворил телефона."

Като споменах "Човещина", да ви цитирам едно "човешко писмо" на читател на "Дума" - името Чавдар Велчев, датата - 29 март 1995: "Нека на герба ни да бъде изобразена корона, но не на главата на лъва, а под десния му крак например."

За човещината в БКП-държавата, сравнена с тази при монархофашистката държава на Кобургите, разсъждава и Христо Радевски ("Дума", 25.03.1995): "От освобождението ни от турско робство до ден днешен гербът на държавата ни е лъв и корона. Но може ли някой чистосърдечно да твърди, че сме имали нормална, справедлива държава? Спомогнаха ли короната и лъвът за предотвратяване на разбойническите преврати и терора, на пълната братоубийствена и грабителска вакханалия! Убеден съм, че днешният хаос ще бъде обуздан, че в държавата ще се въведе някакъв ред. Но монархията - и в това съм убеден - никога няма да се върне. С твърде много злодейства се опозори тя. Символ на държавата трябва да бъде нещо, което да олицетворява спокойния и трудолюбив народ, сплотен в своя справедлива държава. А не - свирепо животно и окървавена корона."

Освен пълната необективност на придворния  писател на БКП Радевски, отбелязвам и пълната му лъжа, че „от освобождението ни от турско робство до ден днешен” гербът на държавата ни е бил лъв и корона. От 1944-та до 1991 цели 47 години от общо 113, гербът ни беше без корона, но с един невероятен лъв, който крепи зъбчато колело. Че и нарекъл съчинението си „Нетрадиционно мнение”!? Кое му е нетрадиционното? Аз да го бях написал, разбирам.

Чавдар Найденов пише (21.03.1995 в "Дума"): "Лъвът с корона е като кон с рокля". И продължава да ни убеждава така например: "Статуята на свободата първоначално е била сравнявана от мнозина американци с перачка, която се мъчи с метла да достигне високо шкафче. После историята й е придала нов смисъл. А в днешно време за света тя е главно символ на сила." (Какви изящни глупости! От къде ги е прочел, чул или измислил – не знам. Ако се заяждах, щях да напиша – в АОНСУ. Или пък баща му ги е разказвал на него и брат му Валери Найденов?!)

И младата журналистка Бойка Башлиева задава зоологичен въпрос: "Ако лъвът беше слон, щеше ли да има корона?" (Останалите й иронии ще подмина. Радевски и Найденови ми стигат като главоболия. Само ще ви помоля да не забравяте името й. Тя има бъдеще в ТАЗИ партия! По-голямо от това на братята Найденови.)

Спорът „корона или не”, защото именно това е същността, няма да бъде решен при управлението на Виденов. Ще се окаже, че икономиката има корона и не се впечатлява от нарисувани на тотем зъбчати колела. Още по-малко пък от бойки вярващи, че някой има право, когато съгреши дори. Особено, ако „съгрешаването” му е професия.




Гласувай:
3



1. yoan2015 - 2
14.03.2016 14:04
Така си и знаех, че ще излезна анонимен, какви са шегаджий Блог бегето... И колко лесно можеш да ги излъжеш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873539
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031