На 25 януари 1995 година 35-годишният лидер на БСП Жан Виденов стана министър-председател на България. Роден е през 1959г., възпитаник е на английската пловдивска гимназия и московския външнотърговски институт, някогашен шампион по фехтовка. Вестниците пишат още, че той е 45-ят подред премиер в историята на страната ни от 1878 година и че е най-младият също така. Дали е вярно, не смятам да проверявам. Отбелязвам обаче, че правителството на Виденов е 8-мото от 10 ноември 1989 насам. За 6 години осем правителства. И три парламентарни избора, без да броим "кръглата маса"…

Жан Виденов беше избран с тайния вот на 138 депутата - отново това съвпадение, че 125(от БСП) +13(от БББ) =138!  (Като при избора на Сендов за шеф на парламента.) 91 от народните представители са гласували "против". Отбелязвам, че от изборите до този момент  са минали точно 38 дни.

Същия ден следобед г-н Виденов говори от трибуната на парламента за своята програмна декларация. Доколкото разбрах от телевизора, а после и от вестниците, ударението се поставя върху възраждането на икономиката. Но не по пътя на „шоковата терапия", а като държавата се намеси сериозно в пазарното стопанство, „планирайки тенденциите и структурите, без да се намесва оперативно в работата на държавните предприятия, още по-малко в частните". Румен Гечев обобщил (според "168 часа"): "Соцкабинетът ще продължи да изгражда капитализма в България." Представянето на програмата бе отчетено като най-голям плюс на социалистическото правителство, защото видите ли, “правителството на Ф.Димитров управлявало изобщо без програма”.

Ех, да му се не види! Димитров мямаше програма, но взе властта при долар 26,60 лева, в деня на боянските ливади доларът беше 22,20, и го остави на Беров по 24,32. Тъмносин некадърник, нали? Жан Виденов с „програмата си’ пое долара по 66 лева, за да го продава след две години по 1500 лв. парчето. Мръсен влак се композира, българи! Тръгва от перона на БСП. Фрашкан е със стандартни „безпартийни”, „христини” и „превъзходителства”.

Аз оставам на перона. Понеже съм се зачел в една интересна статия в един вестник, препечатана от английското списание "Икономист", 7 януари 1995: (Да, онова същото списание, което избра Панчо Тантров да се изсере отгоре му 20 години по-късно.)

"35-годишният лидер на БСП Жан Виденов ще обещае (както всички бивши комунисти в Полша, Унгария и Литва) да облекчи страданията от реформата, без да се откаже от прехода към пазарна икономика и интеграцията в Европа. В цялата Източна Европа беше трудно да бъдат спазени тези обещания. Особено непосилно ще е да се изпълнят в България, която се влачи след останалите в икономическата реформа. Частният бизнес, който се роди, не се управлява от ново поколение предприемачи, а от стария комунистически елит. Икономическата власт на номенклатурата проникна и в другите бивши комунистически страни, но не до такава степен, както в България. Доставяйки суровини на пазарни цени за държавни фирми, и след това купувайки готовата продукция евтино, фирмите на комунистите печелят двойно, а загубите се прехвърлят на държавата. На новото социалистическо правителство ще бъде особено трудно да разреже срастването на частните, държавните фирми и бюрокрацията, още повече, че някои от поддръжниците й са част от тази мрежа. Това, което българите наричат мафиотщина, засяга всички нива на бизнеса."

Статията в "Икономист" завършва така: "Или България ще стане изоставаща страна, управлявана от мафията, или ще дръпне към Европа - това са алтернативите за социалистите според западен дипломат в София."

Каква деликатност! Никаква алтернатива няма, когато девиза е „Всичко може, но не всеки го може!” Тръгващият от перона влак ще катастрофира и никаква програма, ничии способности или възможности, не могат да ни спасят!

Социалистическите министри

Правителството на БСП влезе официално в коридорите на властта на 26 януари 1995 година. Съставът му е: (Двата плюса в скоби след името на министър означава, че човекът е бил член на “правителството в сянка”, което БСП беше направило по време на управлението на Ф.Димитров – 1992)

- Жан Виденов (БСП) - министър-председател;

- Румен Гечев (БСП) - вицепремиер и министър на икономическото развитие;

- Кирил Цочев (безпартиен) - вицепремиер и министър на търговията и външно-икономическите връзки;

- Дончо Конакчиев (БСП) - вицепремиер и министър на териториалното развитие и строителството;  (++)

- Светослав Шиваров (БЗНС) - вицепремиер без портфейл;

- Георги Пирински (БСП) – м-р на външните работи;  (++)

- Любомир Начев (безпартиен) – м-р на вътрешните работи;

- Димитър Павлов (безпартиен) - министър на отбраната;

- Климент Вучев (безпартиен) – м-р на промишлеността

- Мими Виткова (БСП) - м-р на здравеопазването;  (++)

- Младен Червеняков (БСП) - м-р на правосъдието;

- Димитър Костов (безпартиен) - финансов министър;

- Илчо Димитров (БСП) – м-р на науката, образованието и технологиите;

- Георги Костов (безпартиен) - министър на културата;

- Васил Чичибаба (БЗНС)- министър на земеделието

- Стамен Стаменов (безпартиен) - министър на транспорта;

- Георги Георгиев (ПК"Екогласност") м-р на околната среда

- Минчо Коралски (безпартиен) – м-р на труда и социалното дело.

Средната възраст на кабинета е 47 години.

Познати от кулоарите на Министерския Съвет са ни: Георги Пирински- вицепремиер в кабинета на Луканов; Кирил Цочев - вицепремиер на Беров, както и негов търговски министър;  Димитър Костов - зам.министър на финансите при Луканов, Дим.Попов и Беров;  Минчо Коралски - зам.министър при Д.Попов;  Димитър Павлов - зам.министър на отбраната и в предишния кабинет, и Румен Гечев, който се опита да стане вицепремиер на Беров при една от поредните несъстояли се промени на "сламения" кабинет.

Познати от кулоарите на Народното Събрание са Пирински и Мими Виткова - депутати във всичките парламенти досега, и Светослав Шиваров и Любомир Начев от предишното 36-то НС. Последният бе деен член на комисията "Крулева".

Дончо Конакчиев беше червен кандидат-кмет през 1991година, но тогава отстъпи на "синия" Янчулев. По жълтите вестници пише, че Величко Конакчиев, водещ по програма "Хоризонт" на радиото, а напоследък и в частната телевизия "Седем дни", му бил брат. Приемам го с резерви. Обаче си умирам от смях от допълнението в същите тези вестници, че Величко Конакчиев бил „убеден привърженик на СДС.

Светослав Шиваров – “Оранжевия Напалеон” е наречен във в.“Труд”, преди 1989-та е бил прокурор, деятел на БЗНС (Петър Танчев) и зам.председател на Окр. народен съвет. През 1992-ра е бил говорител на БЗНС-единен (Ценко Барев). През 1993 заедно с Александър Стамболийски-внук основаха БЗНС "Александър Стамболийски".

Васил Чичибаба е убеден привърженик-професор на кооперациите в селското стопанство от всякакъв вид - за предпочитане "орсовки". Ама наистина.

Младен Червеняков идва от „червената квота” в ЦИК.

Климент Вучев е представител на военно-промишления комплекс, директор на "Електрон".

Стамен Стаменов замести Атанас Тонев, който пък бе шеф на железниците по седесарско време.

Министърът на културата Георги Костов е по-известен сред музикалните среди, ректор на музикалната академия, написал е една много известна весела песен - "Без радио не мога" (Лили Иванова).

Минчо Коралски измина най-дългия път: през всичките страни на тристранната Комисия - от синдикалист (КНСБ), през работодател (ССИГ), та до министър на социалните грижи. Стори ми се интересно – когато беше председател на ССИГ той се изказваше така (в.”Труд”,17.11.1993): “Както каза Иван Нейков, структурната ни реформа е като шопска салата, за която само режем краставиците. Доматите и сиренето ги няма. А както знаете краставиците съдържат 99 процента гола вода и нитрати.” (Отбелязвам още нещо интересно. Иван Нейков към ноември 1993 е зам.председател на КНСБ, а в лято 1997-мо ще замести Коралски в министерското кресло.)

(К. еднакви, само въртят леглата. И шопската салата продължава да е само от краставици с 99% вода. Естествено!)

Георги Георгиев е от почервенялата екологична опозиция, член е на ПК "Екогласност".

Най-оспорваният социалистически министър е акад.Илчо Димитров - на науката, образованието и технологиите. Причините са две: той е бивш член на ЦК на БКП, както и министър по същото от 1986 до 1989, и е един от научните обяснители за неотложната нужда на възродителния процес. Повече го атакуват заради втората причина, макар да продължавам да си мисля, че да отговаряш за подготовката на децата и на учените на една страна е почти толкова важно, колкото и да си нейн външен министър. Тези дейности предопределят бъдещето на следващите поколения, а не на настоящите й граждани. Както и да е.

Самият Илчо Димитров прави тънка разлика: "Аз не съм идеолог на възродителния процес, но като историк, като гражданин, като българин, 5 години пиша срещу партията на Доган, която е противоконституционна партия,чиято политика вреди на националните ни интереси." (в."24 часа", 27 януари 1995, в интервю на Огнян Стоенелов) Това ми напомня оня руски виц, дето питали един пияница дали пие. „Пию с отвращением”, отговорил той.

При споменаването на името на Илчо Димитров в пленарната зала като бъдещ министър на образованието, депутатите от ДПС реагираха много остро. Дори напуснаха вкупом заседанието. Особено "се изцепи" Ибрахим Татарлъ. После този личен спор "Димитров-Татарлъ" още дни наред трещеше в печата. Обичам нещата да са ясни, преди да взема страна. Навремето (през осемдесетте години) Илчо Димитров е бил председател на Комисията по възродителния процес, а професор Татарлиев - член на същата комисия. Впрочем Татарлъ-Татарлиев е станал професор именно с изследванията си върху българския корен на турците, живеещи в България. Това през шестдесетте години още. Това пък ми напомня другия виц. Питали един гражданин дали се отклонява от линията на Партията. „Отклоняюсь вместе с линием”, отговорил той.

Точно тук му е мястото да напиша, че ректорът на СУ “Климент Охридски” до оня ден, както се казва, бе Иван Илчев, Иван Илчев Димитров. Така ли е? Така е! Синът на Илчо Димитров го е срам  от родовата фамилия и затова се представя с името на баща си. А тъкмо в момента оная нискочелата Мирослава Иванова и нейния подгласник физкултурник от Нова ТВ обсъждат нерешените проблеми на висшето ни образование с кого представете си – бизнесдамата Ваня Червенкова!

Ох, кога ще се махнат противните леви от България, та да се оправи и българското образование?! Без да има нужда от нов закон!

ПЪРВИТЕ 100 ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

- В началото ДУМА ПРЕС писа: „Инфлацията тръгна надолу. За януари тя беше 3,9 на сто, за февруари 3.8. За март рекордно ниска: 3,4 на сто.

- Към 70-я ден от управлението на Виденов  един професионалист – директорът на управление „Емисионно” в БНБ Розалина Нацева казва (28.03.1995): „След две-три години инфлацията ще достигне 10-25 на сто. Въпреки това централна банка има готовност в зависимост от развитието й да пусне в обръщение банкноти от 5000 и 10000 лева.”

- Само след още 23 дни (20 април, в „Дума”) шефът на Националния статистически институт Захари Карамфилов ще обобщи: „Все още е рано за оптимизъм. Броят на селскостопанските животни е намалял катастрофално, обеспокояващи са спадът в строителството и транспорта, както и тежкото финансово състояние на много държавни предприятия. Между 55 на сто и 65 на сто ще бъде инфлацията през 1995 година.”

- Може би най-известният социалистически социолог Андрей Райчев пророкува („Дума”, 28 март): „БСП ще управлява дълго, 8-10 години. На следващите избори СДС ще има проблеми с прескачането на бариерата.”

Обещанията няма смисъл да записвам. Те са едни и същи за всичките демократични години на всички политически сили, щом дойдат на власт. Усилията биха дали резултати, ако посоката на развитие на обществото е "вярна" и ако "шофьорите" са добри. Резултатите на социалистите:

- Първи подскочиха цените на бензините - в края на януари скок от около 10%. Токущо назначеният нов/стар председател на Комитета по енергетика Никита Шеваршидзе заяви:  "Предшественикът ми Люлин Радулов изпълняваше неенергийни задачи.". След три дни (на 3 февруари 1995) допълни: "Ще трябва да се въведат непопулярни мерки, ако искаме да имаме "топло" и "светло". "

- Новите цени на тока станаха факт от 1 април. От 85 стотинки дневната тарифа на киловат става 1,25лв, а нощната - от 45 на 66 стотинки.  47 процентно увеличение!

- Седмица преди това цената на едно трамвайно билетче стана двойна: от 5 на 10 лева. Основният размер на социалната пенсия, заедно с компенсациите на правителството за инфлацията, е 1560 лв. Средната пенсия за страната е 2335 лв. Това - за сравнение.

- От 1 април ще скочат и цените на телефоните с 15%. Телефонният импулс от 40 става на 46 лева. Радостната новина е, че международните разговори поевтиняват с 30 на сто. Само че за масовия българин международните разговори не са проблем. Той не ги води. Особено като се има предвид, че влизането ни в Европа не е предстоящо.

През март редовите избиратели на червените започнаха да протестират срещу своите. Според изследване на Европейската комисия "Централен и източен евробарометър" (цитирано в "Дума",15.03.1995, а не в "Демокрация") "Процентът на недоволните у нас е 49 на сто. 37 процента очакват влошаване на жизненото равнище, а 9 процента твърдят, че тази година ще е по-успешна." Понеже общо взето тази ситуация е твърде конфузна за социално ориентираната партия, виновникът е всеки друг, но не и БСП. Как беше? – “Аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори..." Начини да завъртиш така йезутски истината - много:

 - "независимите вестници за истината, такава, каквато е" (например "Труд" от 10 март 1995г.) щатният летописец на демократичните години в тази преса Тодор Токин пише: "Правителството на Жан ли е, или на БСП, пита се червеният електорат. Разбира се, най-голямата цел на младия премиер трябва да бъде да убеди електората си, че правителството му не е на мъглявата и безлика Демократична левица, а на БСП."

(Отбелязвам, че Тодор Токин нарича "мъглява и безлика Демократична левица" коалицията, която към този момент включва партията БСП - 117 депутати на брой, БЗНС "Ал. Стамболийски" - 3 депутати и ПК "Екогласност" - 5 депутати. Всичко 8 “външни” от 125 броя.)

 - Според червените вестници (например "Дума" от 8 март 1995г. и Мила Манова): "Правителството на социалистите още не е обявило своята конкретизирана програма за управление, не са минали и стоте дни на толерантно изчакване, а медиите тиражират с нетърпение анализ след анализ, прогноза след прогноза. Има опасност в този спор да се изгубят посоката и целите, в името на които социалистите и партньорите им поеха властта. Пред общественото мнение постепенно се налага една схема, която горе-долу звучи така - ако ИБ и ВС на БСП се бъркат много в работата на правителството - лошо. Те имат по-тясна връзка с  електората и се поддават на неговия натиск за популистки, но невъзможни мерки. А това значело връщане на старото сливане на партия с държава. Един вестник дори излезе със заглавие: "Пазете Жан от социалистите"."

 - Пак във в."Дума", но този път Велислава Дърева (17.03.1995): "Правителството прекрасно знае, че във времето на общодемократичния преход е глупаво да се говори за "лява" или "дясна" политика, че единствената политика е възможната, а възможната политика е непопулярната. Ако коалицията беше широка, тази тема нямаше да съществува. Тогава премиерът нямаше да се казва Жан Виденов, нямаше да е лидер на БСП и въобще нямаше да е член на БСП, а БСП щеше да наднича иззад широкия гръб на широката коалиция. Но в политиката, както и в историята, условни наклонения няма и неосъществените намерения не ги броят."

 - На 25 март 1995 “Дума” записа с големи букви на 1-ва страница: „Или ние – цените, или те – нас”. След което веднага с по-малки букви отдолу пояснява: “Столичани искат регулация на „пазарната икономика”. И са прави.”

Е, да де, ама на 29 март Дора Чичкова от “Дума” цитира Клара Маринова, която от заседанието на ВС на БСП, където се обсъждат параметрите на бюджета за годината, заявява “Бюджетът е единствено възможният в сегашните условия.” На 19 април Жак Аройо пише в “Дума”: “Не е трудно в него да се видят първите, все още скромни, но реални стъпки към осъществяването на активното държавно присъствие в икономическия живот. Слага се началото на края на пасивността на държавата. От наблюдател на икономическите процеси тя става техен стимулатор и регулатор.”

Никак не им е лесно на старите комунисти в новите условия!

- Пак "Дума" ("Нещо ново"- Ангел Бонев) пише: "Мартенски непредвидими станаха цените от февруари насам. Странно за зимни месеци поевтиняха най-напред яйцата. Сетне падна свинското с 2 до 19 лева само за седмица в средата на март. Последва го млякото - за първи път от пет години киселото намаля с 4лв, което купувачи възприеха в началото като рекламен трик на "Данон". И то след като за дванайсет месеца млечните продукти поскъпнаха 3-4 пъти, почти пропорционално на влошеното си качество. В края на март понижението застигна кравето сирене и кашкавала "Витоша". В същото време са все още спекулативно високи цените на брашното, варивата, готовите и полуготовите храни.  Енергетиката, топлофикацията и транспортът трудно ще се откажат от ценови рекет. И отгоре на всичко все така ще действа пресата "долар-лев". Но за първи път от доста време на ценовия фронт има нещо ново."

(За учудените или обърканите читатели на тези редове допълвам датата на "нещото ново" на Ангел Бонев в "Дума" - 1 април 1995г. Вероятно тази дата съвсем не е случайна.)

- На 20 април Атанас Стоянов пише в "Дума": Тотален става натискът на Световната банка за поскъпване на тока. Кабинетът  основателно възразява срещу такова драстично вдигане на тока точно в този момент. Световната банка обаче си знае своето - за нея е важно НЕК силно да печели, за да бъде платежоспособна и си връща с лихвите милионите долари кредит."

Отделям специално мненията на червените и полу-такива интелектуалци.

- Чавдар Шинов, "БСП трябва да покаже, че политиката не е мръсна работа", в."Дума" 31 март 1995: "Не е вярно, че БСП е обещавала на изборите повече от това, което може да реализира. Това е модната пропагандна теза на опонентите ни и подобно на доста от предишните е повърхностна, зле разчетена и ще се обърне срещу тях. Дереджето на България е такова, че дори с "мобифон" да ги разпространяваме, добрите новини няма да идват бързо. Нека си зададем почтено въпроса възможно ли е примерно едно червено "Сапио"? А възможно ли е някой червен политик да направи милиони от закуски? Или някой червен "търновски" кмет да завърти далавери? Убеден съм, че цялата партия, всички нейни звена трябва да бъдат като оголен нерв дори само при намек за подобни неща и реакциите ни трябва да бъдат радикални, безкомпромисни и шумни. ... Боя се, че бавно, но непредотвратимо започва да се оформя някакъв вътрешно-партиен елит, който си има свой живот, свои шушукания. Боя се, че плурализмът на идеите, с които винаги съм бил горд, вече все повече отстъпва назад, за да бъде заменен от новия плурализъм на групите."

 - Проф.Владимир Топенчаров-младши, "Социалистите и предизвикателствата на властта", в."Дума" от 13 април 1995: "Партията постигна блестящ изборен успех. Блясъкът не я заслепи, но я стъписа. А сега как? Натиск отляво - правителството се отклонявало от Предиборната платформа и не управлявало решително. Натиск отдясно - не следвало пътя на реформи и не търсело опора в бизнеса. А същността е в разплитане на самоблокирането на страната. То бе породено от нерешеното противоборство от 10 ноември 89г. до 18 декември 1994г. Що се отнася до взаимодействие с медиите, може би там най-малко е преодоляна плахостта на БСП, наложена й в телевизията, радиото и БТА от времето на Агов и сие. Всъщност БСП ще бъде тогава партията на днешния и утрешния ден, когато реши противоречието "дясно" срещу "ляво", като отиде отвъд борбата на думите и главната организирана сила на социално-икономическия и политическия прогрес на обществото."

Всъщност, писал съм го и друг път, бедата е там, че със социалистически мераци и планови методи не може да се изгради пазарна икономика. Нещата допълнително се усложняват, когато мафиотите от един политически цвят са по-силни от законовите институции на държавата и моралните критерии на съставляващите я граждани.

Докато атовете се ритат, магаретата мълчат. Цари пълна синдикална тишина.

КНСБ на розовия Петков мълчи. Вместо да вдига стачки, прави допитване до членовете си за възрастта за пенсиониране. Не че е маловажно, но няма го онзи стачен ентусиазъм от 1992, даже театралните подобия на протести от 1994 година липсват. Но ще дойде време - лето 1997-мо, когато Кръстю стане депутат от квотата на БСП… Като Гиньо Ганев същи!

И “Подкрепа” на синичкия Тренчев се е спотаила. През 1992 година направи над сто стачки, цяло правителство свали (май и две, ако броим Лукановото от края на 1990-та). През 1993-1994 поне псуваше с думи, а сега – нищо. Участва в тристранната комисия. Бравос!

Вестник “24 часа” поне е откровен: “Напразно СДС ухажва и КНСБ и ”Подкрепа”. КНСБ и да има зад гърба си нещо, няма да го прати зад сините. “Подкрепа” пък и да иска – не може, защото са й рехави редиците. Ако СДС мисли да свали Виденов със синдикални действия, пак бърка. Митът за профсъюзи, които свалят и слагат правителства, не може да заблуди никого от 1990г”.

„Така е, докато има наивници.” - слага точката накрая в.”Демокрация”.

Междувременно Виденов спретна ОССОБ - Общност на свободните синдикални организации в България. Никому неизвестен субект, който ще "умре" в деня на смъртта на правителството.

Дотук с третия постинг от поредицата “Времето на Жан - ...” Утре продължавам с четвъртия постинг от порецицата за Виденов, чието подзаглавие ще започва задължително с буква “Г” – защото Г е четвъртата буква от нашата азбука.

 

Е, няма да е утре, а вдругиден, защото утре е понеделник. А понеделникът е ден за ново начало, нали? – имам едно почистващо предложение до модераторите на БЛОГ.БГ.

Но, че Филип е хубав, как можахте? И за какво се хванахте? За долара. Да се хвана и аз. МВФ не можеше да позволи левът да падне при антикомуниста. Не, антикомуниста се сваля от власт, идва комуниста и икономиката се оживява. Но Жан е млад и наивен. Той не допуска, че договореният транш долари ще му бъде отказан от МВФ с измисляне на нови изисквания. Той съвестно изплаща 2 милиарда дълг. Траншът обаче не идва, доларът започва да расте, цените растат незабавно, а заплатите не могат - те се плащат месечно, а се планират по-рано. Четата на Филип не спи, започва бяс. Търговците скриват брашното, а консумацията на хляб нараства - хората се запасяват! И при всичко това, трябваше да бъдат докарани от цяла България 10 000 демонстранти и да бъдат подгрявани седмица, докато узреят за щурм на парламента... Президентът Стоянов отиде да спасява депутати от линч, но демократичната маса скандира "никога, никога..." Демек, ще трапят комунистите. НАКРАЯ СЕ ПИТА, ОТ КОЙ ЗОР СЕ ВРЪЩАМЕ 20 ГОДИНИ НАЗАД ТОЧНО СЕГА, когато има друга, смъртна заплаха за всички ни? За да се мразим вместо да се обединим? Това в чий интерес е?

Не свободните, не невинните, не смелите, не нещастните други хора, които са добри, са били добри, са смъртно заплашени, а САМО ВИЕ КОМУНИСТИТЕ. Защото толкова много злини и престъпления седят зад вас, че няма никакво значение дали ТОГАВА сте участвали в престъпленията, КАКВИ са ви комунистите сега, ПЛАЩАТ ли ви или го вършите поради НЯКАКВА ДРУГА зависимост. И именно заради възмездието, което дължите като терористи и покушители спрямо човечеството - ОТ ТАКЪВ ЗОР СЕ ВРЪЩАМЕ НАЗАД, и не само точно сега, а винаги ще се връщаме! Престъпниците нямат никакъв шанс да избегнат възмездието! И да ви кажа, не аз, господ да ви каже: Колкото повече отлагате наказанието си, толкова по-голямо ще бъде то! Нямат никакъв шанс вашите... мечти - не мога да измисля по-щадяща дума за целите ви.
Това дотук е принципното!

Защо ставате толкова нервни, щом се заговори за Филип Димитров? Отговорът си давам веднага: По същите причини, поради които сте толкова нервни на "Тиквата"! Защото само те са двете правителствата за всичките 26 години на вашата агония, които имат европейска цел. Всички други са Съветски! Включително и това на Костов и Царя.
Забеляза ли, смешнико, че написах "агония"!? Такива елементарници сте, че няма значение на колко умни се правите. Нямате НИКАКВА НАДЕЖДА за успех. И това не е празна вяра, а СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО!
Много поздрави на теб и на твоите другари от блога.

Радостното е, че е необратим. Жан разчисти пътя на Ииван, а той - на Царян. За да си разпределят парчетата от баницата.
Но все пак ГЕРБ и Борисов излязоха от схемата и им разказаха играта. Затова сега вият и левите роби, и десните сноби.

се казвал Тантро Панчев. Не бил икономист, а икомунист. Нещо като Венци, но и като Куш.

В коментариите си се е представял и с трите имена. Което значи, че иска да скрие самоличността си, с други думи - че е страхливец. Някои от блога знаят повече за него, но си траят - например Vmir. Интересно ми е кой е, заради правилното му класифициране на съответстващото му място. Но не ми е първа грижа това.
Харесва ми тълкуването на ника му: "И комунист". Аз бях стигнал до "Д e*комуниста"