Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2016 18:57 - Времето на Жан - Борбите в 37-то НС
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1424 Коментари: 3 Гласове:
2



37-мото НС се откри на 12 януари 1995 година. То избра Жан Виденов за премиер на 25 януари с.г. и когато неговите партийни другари го свалиха на 21 декември 1996-та, 37-мото НС се саморазпусна на 13 февруари 1997.

СЪСТАВЪТ НА 37-я Парламент

Самите избори за него се проведоха на 18 декември 1994 година. 240 народни представители се разпределиха в 5 парламентарни групи:

- БСП (117 социалисти) и коалиционните й партньори от ПК "Екогласност" на Петър Слабаков (5 еколози) и БЗНС-Светослав Шиваров (3 земеделци) - общо 125;

- коалицията СДС: 69 депутати;

- коалицията "Народен съюз" на ДП-Стефан Савов и БЗНС - Анастасия Мозер - общо 18 депутати;

- ДПС на Ахмед Доган - 17 депутати

- и БББ на Жорж Ганчев - 11 депутата.

Една не съвсем пълна справка (защото включва не всички, а само по-известните "състезатели") показва следното:

 От групата на БСП в миналото НС са отпаднали всичките 5-ма "горяни" начело с Александър Томов, но са останали ОСД-ейците на Чавдар Кюранов и Елена Поптодорова, и новите/стари марксисти на Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Добромир Задгорски. Накъде без принципните безпартийни Благовест Сендов, Велко Вълканов и Елисавета Миленова. Тази последна група е попълнена от новите: един бивш синдикалист - Минчо Коралски, един бивш дисидент - Петър Слабаков, и един бивш деполитизиран - ген. Любен Петров. В новата ПГ на бившата ПССД са останали: Александър Лилов и Андрей Луканов, Красимир Премянов, Нора Ананиева, Филип Боков и Георги Пирински (липсва обаче Янаки Стоилов), Иван Генов, Стефан Стоилов, Анжел Вагенщайн, Стефан Продев и Коста Андреев, Йордан Школагерски и Анна Караиванова (но няма Велислава Дърева), Стойко Пенчев и Стойчо Шапатов, Клара Маринова, Николай Камов, Златимир Орсов и Ангел Димов, Юрий Борисов и Мариела Митева, Иво Атанасов.

В новата ПГ на СДС няма нито една от 30-те "сини мравки". От тези, които ги подкрепяха публично единствен представител в СДС е Александър Йорданов. Другите са в групата на Народния Съюз: Стефан Савов, Венци Димитров, Николай Христов и Александър Джеров. Но липсват Елка Константинова, Златка Русева, Вержиния Велчева, Георги Марков, Николай Слатински, Михаил Неделчев. От "кинжалите" останаха Филип Димитров, Иван Глушков, Едвин Сугарев, Лъчезар Тошев, Васил Михайлов, Свободка Стефанова и Светослав Лучников. В следващия Парламент (след две години) ще остане само вечният Лучников ("остатъкът Лучников", както ще го нарече в."Труд"). За сметка на това пък е пълно с нови за публиката лица - почти всички са първите заместници на отлюспените "мравки". Говорителката на първата РДП, а после и на СДС - Надежда Михайлова, председателят на новата ДП-1896 Стоян Райчевски, председателят на новия ОХДЦ Стефан Софиянски, юридическият съветник Петър Стоянов, международникът Асен Агов, ловешкият областен управител Цоньо Ботев, зам.шефът на Изборния щаб Марио Тагарински, приватизаторът Александър Божков, индустриалецът Димитър Саръиванов и дебютиралият в "Панорама" работник Иван Сунгарски. Двама са представителите на коалиционния партньор ВМРО и единствен Димитър Иванов ще защитава каузата на Царство България - сам в целия Парламент..

ДПС изчисти Кадир-Кадир, Шерифе Мустафа и Иван Палчев, но пък запази "тримата големи" Доган, Юнал Лютфи и Осман Октай. И замени Евгени Матинчев (на др.Емил Христов секретарят) със Стоян Денчев, главен секретар на правителството на Беров. Останалите до 17 са "новата кръв" от "стария донор", както вече писах.

За парламентарната група на БББ се говори, че всичките й членове са спонсори на Жорж Ганчев. Защо баш него са избрали да спонсорират, е интересен въпрос, но поради секретността на проблема няма да го дискутираме на открито заседание. Както е известно обаче, далите пари на ръка, са своеобразен народ. Още през следващия месец февруари ще четем как са си помислили, че парите-кеш им позволяват да хванат "господ" за шлифера. Четете по-нататък!

37-то Народно събрание се откри на 12 януари 1995  в 10 часа сутринта. Някои вестници написаха, че откриването било насрочено за девет, но се забавило, защото Жан Виденов настоявал непременно да се предава по телевизията на живо. Други пък вестници обясняват едночасовото закъснение с това, че чакали Жорж Ганчев да дойде - той закъснял, представете си, защото чистил снега пред дома си във Владая.

(Народните представители много обичат да се правят на „народни люде”. Спомняте си:  един (Лилов) си остъкляваше терасата сам, друг (Луканов) помагаше на жена си да прави бурканите за зимнина, трети (Костов)  си боядисваше леглото с блажна боя.. Номера! Тодор жънеше и си кърпеше чорапите.)

Заседанието по традиция бе открито от доайена - 75-годишният Владимир Абаджиев (БДФ-СДС). След това избраниците на народа се заклеха да спазват конституцията и законите на страната. Не са подписали клетвените листа в този ден Мозер, Софиянски и Папаризов, пишат вестниците. Били в САЩ. Не уточняват по каква работа. И Луканов не подписал, но за него се знаело, че бил в Хага заради делото, което води срещу България за задържането му на "Развигор".

В 12 часа президентът Желев си тръгна от сградата на Парламента, имал неотложни срещи. Говорителят му Валентин Стоянов обяви "искреното съжаление на д-р Желев", че не е успял да се обърне пряко към народните избраници. Това той направи чрез БТА.

На първото заседание на НС по традиция се избира и неговия председател. Предложени бяха две кандидатури: от страна на БСП акад. Благовест Сендов и от страна на Народен Съюз проф. Александър Джеров. СДС не издигна своя кандидатура. Решено бе (естествено) тайно гласуване.

Резултатите: общо гласували 234 депутати; 121 за Сендов, 49 за Джеров, 53-ма зачеркнали и двамата. Ако сте внимавали при четенето, и вие бихте открили, че сметката не излиза - липсват 11 гласа. На комисията по провеждане на избора (с председател Кирил Желев от БСП) беше необходим половин час за това. Вторият път гласували 235 депутати. От тях 138 за Сендов, 55 за Джеров и 42-ма за никой от двамата. Това са и окончателните резултати. Ако трябва да ги коментирам, отбелязвам случайността, че 125 гласа (социалистите) плюс 13 (бизнесмените Ганчеви) дава точно 138.

Заместник-председатели на Парламента станаха Нора Ананиева от Демократичната левица, Иван Куртев от СДС, Атанас Железчев от Народен съюз, Юнал Лютфи от ДПС и Кристиян Кръстев от БББ. След този прецедент с двукратния избор на председател избирателите бяха оставени на мира: математикът-академик Благовест Сендов удари звънеца и закри първото заседание на българския Парламент.

След един ден, във вестниците от 14-ти януари пише, че - цитирам - "пет минути след като за втори път бе назначен за шеф на НС, Благовест Сендов изпрати на Ренета Инджова "искане" на социалистите за изслушване на служебния премиер". Мотивите: да докладва защо в такова окаяно състояние се намира държавата. В писмен отговор до Председателя Ренета Инджова е заявила, че тона на писмото му е обиден и тя няма да се яви в Парламента. "Няма никаква пречка, когато тя стане обикновен гражданин, да бъде докарана тук, за да дава обяснение за своето антиправово поведение", заканил се бил юристът-безпартийник Велко Вълканов.

Иронията ми можеше да бъде и по-остра – не е нужна юридическа диплома, за да се знае, че назначеният се отчита задължително само пред онзи, който го е назначил. Служебният премиер Ренета Инджова е назначена от президента Желев. Тя именно затова е и служебен премиер, защото Народното събрание е разпуснато и не може да свърши тази работа. Така,че поведението на г-жа Инджова не е „антиправово”. И на всичкото отгоре, ако някой е виновен за „окаяното състояние на държавата”, то той най-малко е тримесечният временен министър-председател Ренета Инджова

Коментариите на четвъртата власт

Ще прескоча писаниците на "Дума" и "Демокрация" - ясно, че те защитават своите си. Да видим какво пишат т.нар. независими вестници. (Отзивите са от периода след изборите от 17 декември 1994 до първия ден на новосформирания парламент - 12 януари 1995 година. Следователно включват и смяната на Филип Димитров с Иван Костов в НКС на СДС на 23 декември 1994.)

1.         В."Стандарт", подписал се гл. редактор Максим Бехар: На 21 декември пише: "Сега БСП има уникален шанс да направи всичко, което обещаваше. Поради простата причина, че има мнозинство. Могат обаче да й попречат. Дори със сигурност ще й попречат. Ще й попречат "нейните хора". Това са посредствените натегачи, чакали така дълго победата. Нейни хора могат да бъдат и обидените некадърници, изхвърлени на улицата по-скоро от десетоноемврийската вътрешно-партийна стихия, отколкото от управлението на СДС. А нейни хора със сигурност ще бъдат и предвидливо запазилите досега неутралитет, видели в изборната победа шанса да направят евтина кариера. Дано нейни хора бъдат истинските специалисти, истинските бизнесмени, които ще печелят добре, за да може от данъците държавата да бъде по-богата. Нейни хора могат да бъдат дори тези, които сега скептично мърдат устни, че вълкът козината си мени, но..."

И поантата на статията на М.Бехар, неговият призив към читателите: "Всъщност не е и нужно всички да бъдат нейни хора. Достатъчно е шампанското от следизборната нощ да не замъгли твърде много очите на тези, които довчера се кълняха в професионализма. Сега вече достатъчно е да сме българи."

(Преведено на обикновен език: Партията ще успее, но ако не стане все пак, виновни ще бъдат българите, не Тя. Този кого се опитва да прекара отново със стари номера? Че Максим Бехар е комунистически тарикат, няма съмнение. Партията му след няколко години ще го постави на отговорно гише за препиране на парите.)

На 30 декември същият М.Бехар не е никак трогателно "наивен", защото пише не за Партията, а за нейните истински противници: "Игрите около сдаването на властта в СДС показаха колко слаби политици са тези, които искаха да управляват България. Личност от ръководството смени друга личност от ръководството, която пък успокои разтревожените фенове с думите: "Не се безпокойте, оставам в играта..." Не е ясно коя от тези думи да сложа в кавички - дали "остава" или "играта". При всички случаи обаче картината е тъжна и едва ли някой би завидял на Иван Костов. От една страна, новият лидер на съюза няма никакъв друг изход освен да се отърве от тези, които тотално дискредитираха прехода към пазарна икономика и поставиха личните си интереси над тези на предприятието, наречено СДС. От друга страна обаче, и най-плахите опити да подмени хората в ръководството ще доведат до истерии на тема "разчистване на сметки". Нищо ново под слънцето. А иначе всеки може да остане в играта. Всъщност в коя игра?"

(Ех, този Филип Димитров! Изглежда много е развалил играта, без никакви кавички, на доста „независими”. Вижте колко е разтревожен другарят Бехар дали дори Иван Костов ще успее да им оправи нещата.)

Продължавам със "Стандарт". Гледайте сега как този вестник оценява "оставането в играта" на един друг човек - става дума за новия председател на НС Благовест Сендов. Дата е 12 януари 1995, автор - Христина Владимирова, коментариите в скоби са мои:

"Сендов никога не е криел желанието си да се вози дори в "мръсен влак", стига той да върви. Интригуващо е обаче, че укорите срещу него в много по-голяма степен идват от спътниците му, отколкото от завинаги останалите на перона. (Кое му е интригуващото? Естествено е: спътниците му са тарикати като него, принципно честните хора са останали на перона!) Още като учител в Бобошево и гр.Елин Пелин младият даскал оформя своето кредо, на което остава верен и до днес: "Всичко може, но не всеки го може". Една единствена фраза от Библията: "Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме", почти изтри от общественото съзнание дългогодишното му пребиваване в комунистическия парламент. Бе съорганизатор на първия опозиционен митинг. Две години по-късно поиска да сподели бъдещата победа на СДС като депутат, но от "Раковски" 134 го отрязаха. (Само дето Христина Владимирова не е добавила „Мамка им!”) Такава оферта прави и в навечерието на декемврийските избори в края на 1994 година, този път на Жан Виденов, защото вижда, че „идва времето на БСП и тази партия ще има нужда от всички, които мислят за България и могат да й помогнат". Въпреки, че гравитира цял живот около компартията, математикът успя да запази личната си свобода, като сега й дава под наем само изградената с нейна помощ популярност. Но той не е с нея. (А с кого е г-жо? Всички знаем как се превежда на обикновен български език „власт на безпартийни”. Но вие продължавате да ни обяснявате.) За колегите от парламентарната му група, а и за опозицията, математикът винаги е бил съмнителна персона. Без да е член на БКП, присъства на щекотливи пленуми на ЦК и чете лекции по кибернетика на членовете на Политбюро. Посветени го считат за един от най-дискретните и авторитетни пратеници на България по време на тоталитаризма."

(И т..н. и т.н. Чувствате ли как авторката едновременно и завижда, и се възхищава от този – поставете вие думата, която приляга най-добре на новоизбрания председател на Българския парламент.)

В началото на април 1995 година Френската република ще награди Благовест Сендов с голямо отличие - Ордена на академичните палми. Не съм забравил, нито приел, че Френската република награди и Тодор Живков с още по-висок орден, и то по време на възродителния процес!

Ако толкова много време и място отделих на този въпрос, то не е защото си мисля, че мога да променя сендовци, а защото мисля, че „христини” като тая, трябва да бъдат ограничавани още докато са на ниско ниво. Пуснеш ли ги да управляват фирма, вестник, партия, парламент... пиши бегала такава държава!

2.         Коментарите на в."Труд" 22.12.1994, подписано "Княз Дондуков 52" - т.е. анонимно, значи вероятно на главния редактор Т.Тошев: "С бурни ръкопляскания изпрати вчера НИС на СДС досегашното си ръководство. Специална благодарност бе изказана към Филип Димитров за ръководната му роля при смъкването на изборните резултати от 34% на 24%, толкова нужни за запазване на позицията на СДС като вечна опозиция. Отчетена беше тежката работа на Иван Куртев и заслугите му за заменянето на част от нормалния електорат с постоянно присъствие пред "Раковски"134. Бяха прочетени поздравления от цялата страна към Евгений Михайлов и Асен Агов за блястящото провеждане на предизборната кампания до пълна победа на социалистите. "Ха-ха! Тия са откраднали сценария на ноемврийския ни пленум от 89-та!" - възкликна пред телевизора един старец от ул."Секвоя"."

Злоба, силна като Продевата, но изразена не така интелигентно. Не случайно по времето на стареца от „Секвоя” княз  Дондуков 52 не се  е издигнал над нивото на обикновен редактор. А колкото до фактологията, обърнете внимание кои имена присъстват и кои отсъстват в анонимката. Защо?

Пак в."Труд" от същото време, но вече подписано от Валерия Велева, ни разкрива "нови факти около избора на Филип Димитров" за председател на НКС през далечния декември на 1990 година. Една дълга и спорна история от която ще цитирам само нещо, което се е случило според Валерия В. през януари 1993 така: "Савов вади оставката на Ф.Д. и го кара да я подпише. Ф.Д. отказва. Вбесен, Г.Марков скача с една папка и извиква: "Ти кой си, бе, и докога ще ни разиграваш?" Филип се разплаква пред всички. Доган е стъписан. Ал.Йорданов отива в тоалетната."

Статията на Велева е гарнирана с една снимка от "архива" на "Труд", под която пише: "Вярваме във вас, г-н Димитров", казваха милионите симпатизанти на СДС, преди ръководството на синята коалиция да излъже тяхните надежди."

Монтажистът на независимия вестник е бил пълен некадърник или изобщо не му е пукало: на една и съща снимка слънцето в левия ъгъл хвърля сянка надясно, а в десния й ъгъл грее отляво.

3.         И вестник "168 часа" е от същата монтажистка група. В броя си от 24.12.1994 публикува снимка, комбинирана от светла част - плакати "Победа, България" на някакъв митинг на СДС, и от друга съвсем тъмна част на която селянин в дебела полушубка кастри някакво борче за Нова година вероятно. Черното секирче в дясната му ръка е надвиснало над светлия надпис "СДС". Отдолу под снимката се натъртва: "Народът удари по една балтия на сините". Има и подпис: снимка Венцислав Юскеселиев.

Машалла, Венциславе!

Редакторът на "168 часа" го раздава по-учено. На страниците на вестника на Негово Превъзходителство Сопола се "вихрят" отдавна разсъждения на най-различни психо-, мазо- садо- и прочие "изследователи" от рода на Герго Манчовски, например. В последния си брой за 1994г. вестникът е предоставил цяла страница на някой си Валери Ценков, който е написал: „Според Ламброзо достатъчно е да измерим черепната обиколка, челото, скулите, дължината на косата, гъстотата на веждите, дължината на шията, наклона на раменете и цвета на очите, за да определим кой какъв е." Следват характеристики на най-известните политически лидери в момента, съставени „със съдействието на Ломброзо и независими софийски криминалисти".

Брей! Да оставим настрана Ломброзо. Писаното слово разголва далеч по-точно качествата, мислите и склонностите на пишещия. Затова да поцитираме малко от въпросната "ломброзова статия":

За Жан Виденов: "С такова лице и шия той бе обречен да победи. Но тънката и дълга шия в съчетание с тънки дълги палци и близко разположени очи предполагат фанатизъм. Жестикулацията, с която депутатът отговаря на критиката, показва подвижността на делтовидния мускул, но открива и неспособността към позиционна политическа борба. Ръкостискането му, характерно повече за строителната площадка, но не и в дипломацията, е признак за откритост. Така Виденов се хареса на избирателите с обещанието за безотпадъчно политическо производство."

За Филип Димитров: "Големите очни ябълки и тесните им цепки показват прикритост. Такива хора рядко правят необмислени постъпки, те предпочитат да действат тихомълком. Невисокото чело говори за безплодност на мисленето и за самовглъбеност. Вглъбеност и вежливост са несъвместими противоположности, затова Ф.Димитров изглажда отношенията със своите противници доста необуздано. Шията му е къса - Ломброзо не би се произнесъл ласкаво за него."

За Ахмед Доган: "По данните на Ломброзо би могъл да бъде зъл гений. Обемът на черепа не е голям, но какво от това - Декарт, Хофман и Шуман са се отличавали със свръхмалка глава, но това не им е попречило да бъдат гениални. Доган има характерната несиметричност на лицето, присъща за Кант, Данте. Той е с изпъкнало чело и с особен израстък на челната кост. Правите устни и веждите са знак за особени способности в областта на точните науки."

За Стефан Савов: "Ломброзо твърди, че този тип хора са по-чувствителни и по-раними, като за тях от голямо значение са междуличностните отношения. Склонни са към непредсказуеми действия, ако бъдат поставени натясно. Така че съюзът му с Мозер не е най-нелогичната му стъпка. Гладкото чело с опъната кожа понякога издава повърхностен характер. Морните и бавноподвижни очи говорят за известна ленивост. Не обича много да се ръкува, но затова пък ужасно държи да му се покланят."

За Жорж Ганчев: "Вероятно точно такъв тип е осенил в съня Ломброзо, за да стигне до теорията си. Отначало да определим степента на развитие на черепа във височина (това е важен показател): ще съединим най-ниската точка на брадичката с точката на външното тилно възвишение. Ще го разделим с разстоянието между краищата на ушите. Ще получим черепния показател, който при Ганчев е около 85, което го прави притежател на продълговат череп..."

За Димитър Луджев: "Черепният показател при Луджев е около 80. Цифрата говори за съразмерен, добре оформен череп, който подсказва, че Д.Луджев е типичен представител на Дионисиевото начало (не само по Ницше, но и по гръцката митология)..."

Във въпросната статия на „168 часа” (24.12.1994) не се споменава нищо за Иван Костов. И без Ломброзо да ми подсказва, се питам – защо? В тази статия не се коментира и какво би казал Ломброзо за кръгловато лице с ниско чело, изпъкнали джуки и добре окосмено. Няма нужда да се питам защо и в този случай – такива представители сред човеците стоят най-близо до маймуните.

ПАСИАНСИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

На 9 февруари Петьо Блъсков, шеф на ССИГ, и Вальо Моллов, почетен председател на същата група граждани, посетили в Парламента парламентарния бос Благовест Сендов "да му съобщят истината за частния бизнес у нас", както пише в."24 часа". Те му „обърнали внимание", на парламентарния бос, че „т.нар. Бизнес блок не представлява интересите на частните предприемачи в България", както и „върху правните абсурди, които пречат на истинските частни предприемачи".

Зная, нали ми обясняват непрекъснато, че босът на НС чудесно се ориентира в разните истини. Едва ли не е оценил подобаващо хумора на „истинските частни предприемачи" отпреди 20-тина дена във вестника им "168 часа" (23.01.1995) по повод посоката на духането на вятъра. Карикатурата на Ивайло Нинов представлява царски трон на който отгоре пише "52%". На трона е седнал Жан Виденов с корона, увенчана с петолъчка. До него прав, като наказан ученик, стои Благовест Сендов. Двамата водят следния разговор:

- Председателю на парламента, можеш ли да смяташ?

- Разбира се! Нали съм математик!

- Прави му сметката тогава...

Та се питам защо „двамата Големи” са си губили времето да му ходят на крака на председателя на парламента? Що не му пратиха един факс с указанията си? И се сещам за две обяснения. Впрочем второто обяснява първото. Не са могли да си купат този баш факс, който има връзка с Председателя. Значи други лица са „истинските частни предприемачи” в България. Времето ще покаже, че съм бил прав. „Тяхни превъзходителства” ще видят звезди орински посред бял ден скоро.

Същият ден (9 февруари), но пет часа по-късно, завърши пазарлъкът за 18-те постоянни комисии на 37-то НС. БСП предложи пропорционално на изборните резултати разпределение на шефските места. СДС победи духа на "големия Ал" и отказа да споделя обща отговорност със своите 28 процента. Като разбраха, че няма да получат земеделската комисия, и  хората на Савов-Мозер отказаха да председателстват парламентарни органи. Същото направи и Ахмед Доган - нему даваха контрола върху партийните приходи и разходи. Само Бизнесблокът не се отвърна от шефските места и получи 2 - на младежта, спорта и туризма (Румен Русев) и на телевизията, радиото и БТА (самият велик  Жорж Ганчев). Тук следва една смехория, но за нея след малко. СДС получи заместници във всички комисии. На Савов-Мозер бяха дадени 5, на ДПС 4, на БББ 1.

В 36-то (предишното) НС социалистите твърдяха, че законодателна комисия не е необходима. Син партиен филтър била и така се забавяли нужните за страната законопроекти. Затова в сегашното 37-мо НС тяхното мнозинство отрече съществуването на законодателна постоянна комисия. Има всякакви комисии - от правна (устройство и дейност на държавните органи) до комисия по местното самоуправление и териториално развитие, обаче законодателна - не. Иначе по дефиниция Народното събрание представлява законодателната власт и не се меси в работите на държавната и местната власт. А в новия устройствен правилник на Парламента социалистите записаха, че предложените законопроекти влизат направо в пленарна зала. Юристите ще нанасят предварително своите предложения и препоръки на общите събирания на цялата парламентарна група.

По-просто и лесно, нали! По-рано, ако в комисията имаше около 40% опозиция, примерно, се докладваше, че законопроект влиза за обсъждане с 60% подкрепа. Сега, ако парламентарната група на мнозинството не приеме даден законопроект, той просто не се обсъжда в зала. Гениално по сталински – има законопроект, има проблем; няма законопроект, няма проблем. И още нещо: ако по дадена тема се състезават няколко различни законопроекта, един от тях влиза в пленарна зала – „най-добрият”. Кой е най-добрият решава специална комисия с председател Росен Хубенов, на Краси Премянов заместникът.

В цикъла за “Времето на Жан” днес разказах за Борбите в НС, което го избра за министър-председател. Утре ще разказвам за състава на Виденовото правителство.                                                                                                                                                                                                                                 




Гласувай:
2
0



1. yoan2015 - 1
05.03.2016 22:49
Сега като прочетох за "Лукановите буркани - зимнина" се сетих за един прост въпрос, който си зададох преди време.
- "Защо като по времето на Соца имаше всичко в изобилие или поне така се твърди, хората се запасяваха със всякакъв вид консерви"?
цитирай
2. dobronameren - Ужасно правдив въпрос.
06.03.2016 06:32
И ми стана много мъчно за нашите животи тогава. Когато живяхме, работихме, мечтахме, искахме и нищо не остана за нас лично, за собствените ни деца и за хората, които сме обичали. Всичко отиде за целта на зомбитата - НРБ с останалите от СИВ да пребъдем в комунизма. Глупости на грамадни търкалета.
Снощи гледах един филм. Български, от новите, създадени малко след 2000-та година. Пълна боза за някакви младежи хвалипръцковци, дето са еднакви с изпълняващите ролите им артисти, а сценариста барабар с целия режисьорски екип са диванета като тях. От най-простите. Няма да им кажа имената, макар да са от "най-популярните днешни кинематографисти". Щото то няма други и не е честно само едните да подигравам. Елементарници.
И пак ми стана тъжно. ЗАВалийски, ЧУдовищен, СИКТИРджийски боклук. Който няма никакво бъдеще, дори в рамките на моя оставащ живот. Но заплашва младите българи, защото вече е отхапал част от тяхното бъдеще.
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Синтезът е майка на анализа.
06.03.2016 08:51
Като се понатрупат фактите, изводите сами изскачат изпод тях. Въпросът е да ги събираш, трупаш и съпоставяш. Веднага разбираш кой дърпа конците, откъде се свири и защо Сендов ходи с костюм и маратонки по белия свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1318039
Постинги: 615
Коментари: 2468
Гласове: 1440
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031