Кой Жан? – Виденов (1995-1996), естествено. И понеже тук разказвам за предхождащите неговото време събития, също е естествено постингът да започва с А защо му дойде времето?!
Прескачам обсъждането на “Времето е наше”, вкл. и Филип Димитров от 1992, и започвам с думите на министъра на земеделието Георги Танев в правителството на Любен Беров, казани в края на юни 1993: "В резултат на благотворното действие на правителството на Филип Димитров ние останахме без говеда."
Ех, де да беше вярно.. Нямаше да ни пречат разните таневщини (вж. мой постинг от 21.12.2012). И до днес включително!
Правителството на Любен Беров дойде на власт на 30 декември 1992, но не по нормалния път – разпускане на парламента и нови парламентарни избори, а чрез бламиране на синьото мнозинство чрез предателския “ляв завой” на “демократа” Ахмед Доган и неговото ДПС. Дори ДПС даде мандата си на новото правителство, а Желю Желев избра лично Любен Беров за нов министър-председател. Така 36-то НС от “синьо” избрано стана “червено” без избори! Защото синьото пиянство на половин народ съвсем не беше отшумяло още и едни нови избори щяха да изпратят старите убийци и нови наглеци, сродните души на Хитлер, Сталин и Димитров, Брежнев и Живков, Горбачов и Лилов, в царството на сатаната, където им е мястото.
(Кой питаше защо наричаме комунистите подлеци? Да не пита, а да чете нататък като набляга на сравненията между онова време на Виденов-Елцин и сегашното време на Миков-Путин. Да включва вътре и сравненията между тогавашните демократи Желев и Доган и днешните реформатори и патриоти.)
На 26 септември 1993г. социалистите проведоха пленум – исторически естествено. На него те се отказаха да завземат властта веднага, "защото възможностите и на кабинета, и на парламента все още не са докрай изчерпани, а самото създаване и дейността на сегашното правителство силно намалява вероятността от възраждане на реставрационната философия на промяната" (думи на Жан Виденов). Александър Лилов допълни или опроверга – съдете сами: "Социалистическата партия трябва да поеме курс към властта, но не чрез задкулисни машинации, а чрез спечелване на изборите през 1994 година".
Докато партията се почувства готова за тези избори, Беровото правителство можеше да бъде спокойно. Новият идеен глас на БСП Мирослав Попов измисли и термините – "предсрочни, но не преждевременни избори", а дотогава "добронамерена алтернатива на сегашното управление".
На 24 януари 1994-та президентът Желю Желев използва конституционното си право на обръщение към нацията в което заяви, че правителството на Беров "се съобразявало с всички, вместо да тропне по масата" и да започне най-после структурна реформа, приватизация и т.н.
Смайващо, ако помните малко повече от няколко дни. През август 1992 година същият Желев, и тогава президент, обвини правителството на Филип Димитров, че не успява, защото обявило война на всички. Сега пък правителството на Беров, за да успее, трябва да тропне по масата, т.е. да обяви война на всички.
На 21 февруари същата година председателят на Държавната Дума Иван Рибкин, който е на официално посещение у нас по покана на Александър Йорданов (да, същият, който води ДНЕС “силно демократично” собствено предаване по телевизия “Европа”!?), говори пред своите съмишленици в българската пленарна зала. Комунистите го аплодираха, но някои отдясно не му ръкопляскаха. Вероятно заради това в."Новинар" от следващия ден (22.02.1994) заплашва: "Само след осем до десет минути след първата бомба, поразила сръбските позиции в Босна, войски от Трети руски корпус, дивизия "Алфа" и Таманската дивизия ще заемат стратегически позиции по западната граница на България, заяви пред "Новинар" високопоставен офицер от Разузнавателните служби при Генщаба на БА. Военен преврат и диктатура прогнозира офицерът, ако президентът откаже да се подчини на Москва. Руските умиротворители ще преминат през България, е убеден източникът."
Преди да попитате кой глупак е пуснал такова съобщение в национален всекидневник, да ви обърна внимание - о, не на всекидневните заплахи от същия род, а защото нали днес е 3 март - на оня глупав лъжец “най-добрия продуцент” шуменския шундрек (впрочем и Желю Желев е родом от шуменския край), че на 3 март 2016г. Путин щял да бъде на връх Шипка и да приветства оттам новоосвободения български народ. Мечти-и-и... Jelezov-и и Char-ини. От които мечти икономическите кухели ги побиват тръпки.
Та, питате кои от журналистите-новинари ни плашат така тъпо смешно. Не мога да ви кажа. В.”Новинар” от 1994г. в карето, където трябва да пише кой е издателят, главният редактор, водещият броя и другите характеристики на честния вестник, е написал само: Информационен пул НОВИНАР, екип „София”, адрес ул.Алабин 56, II етаж и няколко телефона. Виждате как нали, този номер с който ДНЕС ни излизат почти всичките “червени” сайтове, агенции, списания, къщи и т.н – вместо адрес пощенска кутия – е старият, на старите курви от същите бардаци.
Колкото до пророкуванията на “неназования източник от Генщаба на БНА”, мога да напиша името на Главния му шеф – ген. Любен Петров и да отбележа, че след като американците бомбардираха сръбските позиции в Босна, заплануваният руски десант край София не се състоя. Вместо руски десант прочетох във в."Демокрация" от 19 август 1994 (например) следното: "Британските жени започнаха да събират излезли от употреба гащи и сутиени, за да облекат своите нуждаещи се посестрими в Русия, предаде Ройтер. Кампанията "гащна помощ" бе подета от две консултантки по отслабване, чиито клиентки в резултат на диетите започнали да носят по-малки размери бельо. Търсенето на западно бельо в Русия е огромно, а приличен сутиен струва едномесечна заплата. Организаторите сега очакват съвет от посолството на Русия в Лондон как лелеяната стока да бъде разпределена, без да предизвикат безредици."
Към края на лятото Главна Прокуратура започна проверка срещу Ахмед Доган във връзка с някакъв не съвсем ясен скандал за въвеждане на турския език в казармата. Ако питате мен, причината е, че във връзка с очертаващите се парламентарни избори "трябва да се набият обръчите на Доган", както би се изразил Нейчо Неев. Ето какво казва Чавдар Кюранов (нещо като тогавашен Георги Кадиев) на пресконференция на ОСД на 20 юли 1994: "Да не забравяме, че без т.нар. малка коалиция (БСП-ДПС или БСП-НСД според случая), Филип Димитров щеше да е още премиер, Стефан Савов – председател на НС, а Андрей Луканов - да бъде още в затвора."
А какво каза Доган интересува ли ви? - "Кажете им да вървят по дяволите. Ако някой си мисли, че може да ми отнеме имунитета, не е в час." А какво ще каже заместникът Доганов Лютфи (Юнал, а не Местан) интересува ли ви? Според “24 часа” в началото на февруари 1995: “Докато има ДПС, ще има и Юнал Лютфи. Останалото са приказки на шейтана”.
Доган запази имунитета си! Вероятно и с него ще умре. (Вероятно и Сидеров ще отърве затвора.) Турският език не влезе в казармата. Естествено, че никой не може да им отнеме имунитета. Нали тогава те излизат от играта, а „без т.нар. малка коалиция...” – нататък по Кюранов.
На 2 септември 1994, след 612 дни управление, правителството на Беров подаде оставка. За изпроводяк на беровите министри ще цитирам някои мисли на Константин Костов (бог да го прости), събирани от страниците на в.АНТИ:
- Ремонтирането на Министерския съвет ми напомни за моя съсед Ставри! Беше му потекъл покрива, а той си смени бравата на вратата...
- Правителството щяло да спира инфлацията... Също като оня, дето се опита да спре експреса.
- Народът иска оставката на правителството, правителството приема оставката на народа...
- Нищо му няма на правителството. Ама няма и да му мине.
- Имам един братовчед, ама голяма мента! Лъже повече от Матинчев.
- Републиканците станаха монархисти, селяните – граждани, Виктор Михайлов – министър.
- От целия Министерски съвет най ми е симпатичен министърът на културата! Поне нищо не прави!
(Кога ли ще намеря време да ви разкажа за един от многото тъпанарски контрапункти на мислите на Константин Костов – карикатурите на Христо Комарницки от в.Сега” - и сега – по които се захласват Цолова и Николаев от Нова. Например.)
Спирам до тук. Навлязох във времето на Виденов 1995-1996.
Преди да свърша обаче, ще ви разкажа една „лайняна история”. Тя е изключително поучителна. „Лайняният” й облик е само, за да подчертае трудността на ИЗБОРА, който всеки един от нас е направил, прави или му предстои да направи в живота си/ни. Ето какво имам предвид:
„На едни хора се запушила тоалетната. Ама яко се запушила, догоре. Когато започнало да мирише вече непоносимо, хората извикали майстор по отпушването на тоалетни. Дошъл майсторът. Със себе си водел и едно момче чирак, който той учил на занаят. Съблякъл майсторът чистите си дрехи и облякъл работните. Потопил се в лайната и като си запушил носа с ръка, се гмурнал до дъното, до мястото на запушването. След минута се показал отгоре и подвикнал на чирака, който стоял отвън пред тоалетната:
- Момче, дай ключ номер 16.
Отърчало момчето до кутията с инструментите, намерило ключ номер 16 и го подало на майстора. Поел го той и пак се потопил в лайната. След малко историята се повторила:
- Момче, дай сега ключ номер 18.
Отърчало пак момчето до кутията с инструментите, оставило ключа 16 на мястото му, намерило ключ номер 18 и го занесло на майстора. Поел го той и... Така няколко пъти, докато тоалетната била отпушена успешно.
Изкъпал се майсторът след свършената работа, облякъл отново чистите си дрехи и седнали с чирака заедно на трапезата, която благодарната домакиня била наредила вече на масата. Докато похапвали, майсторът правил разбор на проведената практика пред своя чирак. Накрая завършил с думите:
- Момче, гледай, учи се, че иначе цял живот ключове ще подаваш!”
Това е историята. Разправих я нарочно в този гаден вариант, за да улесня отговора ви на моя въпрос към вас, сънародници. В чия роля се виждате вие? Съзидателната работа е трудна, неблагодарна, съсипваща, ужасна. Че е по-лесно и чисто да гледаш отстрани и да подаваш, подвикваш или гледаш бирата да не се стопли, това е безспорно. Изборът е на всеки един от нас.
Е, но “Усмихни се, България!” Какъвто е лайтмотивът на вестниците от онова време! Ето ви един такъв, един по-усмихнат репортаж: (Това, читателю, преписвам дословно от броя на в.АНТИ, 7 януари 1995г.)
„В началото на януари т.г. в Самоков се продаваха тенджери без капаци. На клиентите се казваше, че през другата седмица капаците ще пристигнат и ще бъдат раздадени допълнително. Откакто сме взели тенджерите мина цяла година , но капаците още не са пристигнали. Колко време трябва да чакаме, за да ги получим? /
Ив.Илиев, с.Горни Пасарел, Самоковско. / В.”Работниическо дело”, бр.310/30 декември 1948г.”
(Ставам за доброволен сътрудник на граждански договор към блогъра “1997”, не намирате ли?!)
А докато чакаме да ни докарат платените капаци на нашите тенджери, други празни тенджери ще се упражняват върху търпението ни така: „Девет месеца седесарите бяха мнозинство. И за това време прокараха хиляда закони с които разсипаха селското стопанство, разпердушиниха градовете с реституцията, създадоха си свой свой висш съдебен съвет и тъкмо, когато си помислиха, че са успели да разсипят България хептен, народът каза:БАСТА! И гласува за социалистите. Той поиска тия – социалистите – да оправят нещата. А как се оправят? С нови закони: против закона „Панев”, против ликвидаторите и против пустеещите земи. АЛО, НИЕ СМЕ МНОЗИНСТВО! Така е в демокрацията. Защото народът ни избра, за да задраскаме идиотските закони. Това е положението!” – Васил Цонев (Дон Базилио), в.”Дума”, 15.04.1995.
Впрочем, колко време трябва още да ги търпим? Избързвайки напред във времето, нямам отговор. Родната дъщеря на този формен комунистически лъжец, Ирина Цонева се казва, всяка вечер ни информира “директно от Брюксел”, а родния му племенник на този формен комунистически лъжец, Димитър Цонев се казва, всяка делнична вечер по един час ни говори за новите събития в България в “Още от деня”. И не са се променили ни на йота от онзи Дон Базилио! Че защо тогава и Ирина Бокова да не стане шеф на ООН, нали е българка според Цоневци в съвсем частния пример?!
Ако ТЕЗИ се водят българи, заявявам съвсем отговорно, че АЗ не съм българин!
Ама и аз се оплаквам – чунким сме правили нещо друго през всичките години на целия си живот. Освен да чакаме капаците на поръчаните тенджери?!
Следва хронологично описание на нашето търпение. Примесено от времена време с резултатите му.
Тагове:
ДА ПОСРЕЩНЕМ УТРЕ НОЩНИТЕ ВЪЛЦИ!
Пътят към зелената икономика да не завър...
- Като си го написал неясно - ми вика - така ще е. Защо започваш с "Прескачам Времето е наше"? Как след това очакваш някой, дето не знае ТЕЗИ подробности, да му стане интересно "Защо дойде Времето на Жан"?
Травмира ме тоя мой приятел. Защото е прав принципно! Но не и практически! Ако започвам всеки път с обясненията, че едно общество, за да е наистина проспериращо, трябва ТО да дава възможност на всеки един свой член правото на свободно мислене и действие, а не да налага колективната мисъл и действие на една партия, колкото права и голяма да е тя ... та докато обясня ТОВА, няма да остане време и място да посоча в какво и как практически тече животът ни?!
Като добавим отгоре, че част от българите са грухтящи и ядящи only, че друга част от българите харесват да не им търсят сметка за изпитото и изяденото, че трета част изобщо не ги влече да станат "майстори", питам приятелю: Защо трябва заради тях всеки път да започвам от А-Бе? "Моят клас" е друг - умни и използващи ума си по предназначение българи.
Да ти кажа честно, това, че един глупак вика "Ние сме 38, а вие сте само двама - ти и Турченчев" не ме интересува. Знаеш ли защо? Знаеш, но аз ще го кажа пак и по такъв начин, директен начин, че да го разберат онези 38-те: Няма значение колко сме, драги, защото сме отзаде ви. Т.е. "Времето е наше". А вие мърдайте. Т.е. викайте "Ще дойде Жан, Иван, Първан, Микоян... и тогаз..."
Тогаз какво?
