Прочетен: 2885 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2018 11:47
За мен Мрежата е преди всичко хранилище за обществено значима информация, а не толкова средство за комуникация или източник на забава. Затова не ме търсете в социална мрежа, нямам профил във Фейсбук. Нямам достатъчно време всекидневно да се захласвам къде съм бил снощи или с какви чувства съм се събудил на сутринта. Считам го за маловажно на фона на това, че...
Имам по-големи амбиции – Да записвам нещата, които се случват всеки ден в обществото ни с мисълта, че това е необходимото днес на моите съвременници и още по-нужно на потомците ни утре, за “да не се спъваме в един и същи камък” поне. А тази задача е отчайващо голяма. Информацията е на такива грамади, че е непосилно един човек да я сортира само, камо ли да я осмисли за някакво донякъде пълно решение. Но може този човек да записва добросъвестно на какво е бил свидетел, да се връща назад, да чете и си спомня, да допълва и да мисли, да мисли... пък “каквото сабя покаже и честта майко юнашка”.
Резонно е да попитате защо публикувам в блог, че и точно в този блог.
За мен е изключително важно написаното да стигне до читателите си. Ако имам собствен сайт, колкото и добър да е, не може да има популярността на един блог. Блогът е форум, докато сайта е “едностранен”, а за мен е важно непрекъснато да имам обратна връзка с адресатите си. Тъй като техните мнения са коректив, допълнения, нови погледи върху събитията за които пиша. Един затворен специализиран блог не ми върши работа. А БЛОГ.БГ е отворен, добре структуриран, лесен за достъп и е популярен. Пък че имало в него скучаещи самотници, тъпанари, перверзници и други “дизайнери” ... че къде ги няма?! Те са и част от “пейзажа”, който описвам. А в случай, че господ се намеси непредвидимо, например БЛОГ.БГ “затвори изведнъж”, е ... божа работа...
Аз не поставям условия за мирогледа на читателите си и в зависимост от това дали “да вадя пистолета”, не са интересувам колко са пораснали, дори дали са вече родени. Защото моето са свидетелства на очевидец. “Събитията и лицата в България СЛЕД 1989-та” за които пиша, са минали пред очите ми, през ума и душата ми. Както съм ги почувствал, така съм ги подредил в мозайката на ТОВА време. Собственоръчно, добросъвестно и добронамерено. И не ми плащат за това. Аз плащам. Заради другите преди мен. Ако щете, вярвайте!
Не това обаче е моят проблем. Да пишеш история не е като да рисуваш, да играеш в театъра, да пееш, да строиш къщи или да правиш хляб примерно. Където всеки новосъздаден “продукт” може да бъде “консумиран” отделно от общата му съвкупност. При Историята всеки текущ фрагмент произтича от предишните, свързан е всякак с тях и влияе пряко на следващите след него фрагменти. Ако искаме да вникнем в същността му, да разберем някак защо така се случва, Историята трябва да се чете ПОСЛЕДОВАТЕЛНО – от началото към края и за препоръчване без пропуски. Затова РЕДЪТ НА ЧЕТЕНЕ на постингите ми, когато ги четете първи път, е особено важен, за да ви станат интересни. И полезни в края на краищата.
Точно с тази цел съществува ПОДРЕДБА в моя Добронамерен блог. НАЧАЛНАТА БУКВА в заглавието на постинг определя приблизително точно неговата тема. И още по-важно: Всички постинги с еднаква начална буква са посветени, обсъждат един или няколко свързани проблема, ПРОСЛЕДЕНО В ГОДИНИТЕ и тъкмо затова, ако искате да придобиете по-цялостен поглед върху тази тематика, следва да прочетете всичките постинги от тази група, при това в реда в който са публикувани. Сложно е и затруднително за читателя, но няма друг начин. Да пишеш в блог, не е като да разказваш в книга последователно за нещо започнато, развиващо се и продължаващо. Разказът в блога за това нещо е накъсан на “парченца разкази” - постинги, които не може да бъдат по-големи от 5 или 6 стандартни машинописни страници. И понеже всеки ден донася съвсем различни истории - нови, стари, започнати вчера, преди месец или преди 100 години, не е възможно като започнеш един разказ, да не почваш нов, докато не довършиш този.
Ето защо само подредбата по начална буква не стига за ориентацията в хаоса на всекидневните събития. Трябва да има СПРАВКА за всички групи постинги по първа буква и ХРОНОЛОГИЯ на публикуването им в рамките на тази група. Настоящият постинг има именно тази ПОДРЕЖДАЩА ЦЕЛ и в този смисъл е ОСОБЕНО ВАЖЕН. Този постинг всъщност е порталът към целия мой блог.
Преди да дам тази справка за моите постинги, да напиша няколко пояснения:
- Мястото на буквата в азбуката НЕ ОПРЕДЕЛЯ последователността на създаване на съответстващата група постинги в блога ми, започващи с тази буква. С коя буква ще започнете или продължите четенето на блога ми, е ваш избор. Тълкувайте постингите от една група като лъч от вашето “фенерче” с което сте влезли в пещерата, наречена “България след 1989 година”. От вас зависи дали ще видите всички нейни “красоти” и в каква последователност. Известно изключение от това правило е първата буква “А”. Все пак е първа буква. Това не важи за буквата “Я”, макар тя да е последна.
- Събитията и лицата в нова демократична България не могат да бъдат събрани и изчерпани само в рамките на 30 теми, колкото са буквите в нашата азбука. Затова някои букви имат по НЯКОЛКО ЗНАЧЕНИЯ, които съм отбелязал съвсем точно в справката за всяка буква. Разбира се, че съм се старал тези няколко значения на една буква да са близки до главното й съдържание.
- За справката (която следва) съм запазил специално буквата “Щ”. За значението на всяка друга буква и хронологията на постингите от тази група, съществува един начален постинг, наречен “Щатното – мои постинги с буква ...”. Той не носи “историческо съдържание”, а е само една справка. Използвал съм аналогия с щатното разписание на една фирма, което определя длъжностите, но не описва качествата на служителя, назначен на тази длъжност.
- За да не претрупвам изложението с дълги сини редове, давам не директния линк към даден постинг, а изписвам само датата на неговото публикуване. Така достъпът до него се затруднява, но за сметка на това изписването на името му на български език, ще ви помага повече да се ориентирате в съдържанието. Освен това този подход ме прави независим от едно бъдещо решение на модераторите да забранят позоваването на някакъв друг източник. (Да кажа в скоби, че познавам “характера им зъл и див”, както се пееше в една полузабравена вече, но съвсем актуална и до днес песен на прехода. Уви!)
Намирането на постинг по датата на неговото публикуване става така:
1. Влезте в архива на моя блог. За dobronameren.blog.bg този архив ще видите вдясно на основната страница.
2. Изберете годината и после месеца на публикацията.
3. В отворилия се списък с имената на постингите, публикувани за избрания месец, намерете датата и кликнете върху името на постинга, който търсите.
4. Имайте предвид, че съгласно структурата на БЛОГ.БГ, постингите се разполагат в ред, обратен на тяхното публикувани. Т.е. последният по дата постинг е най-отгоре, първи в списъка. Ако търсите постинг с по-предната дата “слизайте надолу” по списъка. Първият по дата постинг за месеца е последен в списъка.
Ето постингите от групата “Щатното – мои постинги с буква ...”:
Постинги с буква А: 2018, апр 15
Постинги с буква Б: 2018, фев 2
Постинги с буква В: 2018, фев 23
Постинги с буква Г: 2018, фев 28
Постинги с буква Д: 2018, апр 5
Постинги с буква Е: 2018, мар 3
Постинги с буква Ж: 2018, мар 11
Постинги с буква З: 2018, фев 10
Постинги с буква И: 2018, мар 17
Постинги с буква К: 2018, апр 6
Постинги Лични: 2018, апр 16
Постинги с буква М: 2018, апр 23
Постинги с буква Н: 2018, мар 20
Постинги с буква О: 2018, апр 11
Постинги с буква П: 2018, фев 22
Постинги с буква Р: 2018, мар 19
Постинги с буква С: 2018, апр 7
Постинги с буква Т: 2018, фев 4
Постинги с буква У: 2018, мар 9
Постинги с буква Ф: 2018, мар 10
Постинги с буква Х: 2018, мар 6
Постинги с буква Ц: 2018, фев 8
Постинги с буква Ч: 2018, мар 1
Постинги с буква Ш: 2018, мар 26
Постинги с буква Я: 2018, мар 28
Постинги с цифра: 2018, мар 30
Постинги неподредени: 2018, апр 20
Накрая няколко думи за МОДЕРАЦИЯТА на моя блог. Аз използвам модерацията, не за да забранявам някои коментари в блога си, които не ми харесват, а за да “улавям” всички коментари. Когато имам модерация, всеки коментар стои и ме чака да го “отворя”. Това е възможно най-простия начин да “виждам” дори коментари, които са ми пуснати да кажем днес, към постинг, който е примерно тригодишен вече. Ако нямам модерация, такива “отложени коментари” са невъзможни за хващане, а от там и не може да им бъде отговорено. А аз държа на това ДА ПРОЧЕТА поне, всеки коментар към мен и ако считам за необходимо, да му отговоря. А има и нещо по-важно – блогът ми не е само да си чета сам, а преди всичко да го четат други. Нека те преценяват сами степента на отговорност, да го нарека така, на коментиращите ме. А на злонамерените блогъри, които подхвърлят, че имам “педерация”, какво да кажа. Досега нямам оплакване, че не съм пуснал или изтрил нечий техен коментар. Обратно: те самите си трият коментари до мен, защото отвреме на време лудостта и агресивността им имат своята ремисия. Което аз надлежно отбелязвам.
В тази моя политика настъпи обрат, когато едни “европообразни евразийци”, решиха да ме “резнат” (по думите на един такъв блогър) и на Нова Година 2018 ми лепнаха БАН. Няма да обяснявам какво означава това, но държа да напиша, че това баш, мен не ме интересува. Аз пиша не за да бъда “на първа” или да излизам в “последни постинги”, а да имам връзка с читателите си. Обаче подтискането на моите постинги, комбинирано с модерация, т.е. отложено приемане на коментари, усложнява прекалено тази моя комуникация. Затова от новата 2018 година премахнах модерацията си. И изписвам допълнително, и тук, че ако моите постинги ви интересуват, можете да ми поръчате да ви ги изпратя по електронната поща в WORD-формат. Достатъчно е само да ми изпратите на адрес cemxp@abv.bg едно искане от типа: “Желая да получа вашите постинги, започващи с буква ...” и готово. Нищо повече.
(За злонамерените читатели добавям, че този имейл ми е специален само за такъв род писма. Всеки ден го “чистя”. Така че дори и да ми го хакнат, ми е ... да не уточнявам какво. Ще си създам друг за същата цел.)
Просто ти сам се питаш и отговаряш.
Когато децата ми бяха малки, в училище ги занимаваха с простотиите на Йордан Радичков. Възможно е и сега врабчетата му да ошарват от високо главиците на децата ни. не зная. Зная, че моите деца и грам спомен нямат за тия врабчета. Което е оценка.
Когато пораснах, научих, че Добри Немиров по една случайност е умрял в една много знаменателна година 1945-та, през септември, на 63 години. В тази 1945 година, през март, 6-ти състав на Народния Съд се е занимавал специално с фашисткия Съюз на Българските писатели на който Добри Немиров е бил съучредител, а по-късно и негов председател. Онези комунисти от 6-ти състав са осъдили 102 души. Поне за един зная, че не е успял да се яви лично пред Съда, защото бил умрял междувременно - през януари месец. Случайно. На 64 години. Името му е много известно - Теодор Траянов.
Днес пиша тези неща, защото Славимир Генчев е писател, а rustam е простак, който "ебава" враговете си. Ако времената бяха онези - деветосептемврийските, rustam-ите щяха да бъдат народни обвинители, които да помагат на писателите да се споминат кой от сърце, кой от удар, кой от ... Не искам да се ожесточавам!
Благодаря за всичко, което пишете и със сигурност мога да ви нарека - Учителю, както наричам няколко, непознати ми лично, блогъри от тук(единият не пише вече... и никой не знае нищо за него, проверявах в нета). Има много мъка в нас и огромна прошка към себе си, не, не към изродите, напълнили ... Отечеството, към тях като "шантав" нямам прошка, но да ги ... мразя мога и при сгоден случай им вредя като лични врагове на Бог, Отечеството, Вселената и мен, както и на моите предци. Никога не давам прошка на ... никого от тези и за това магича да им е зле, защото, какво друго ни е останало... да ги мразим безплатно. Нарочно пиша тук, за да не се "вижда" много, много, даже и от Вас, бъдете все такъв.
И аз като тебе пиша отговора си тук - в постинга, който е "входен" за целия ми блог. Така той, отговорът, ще стане видим за всеки, който е "систематичен" в сърфирането си из Интернет:
Благодаря! Сигурно знаеш и по себе си, колко е окуражително важно да научаваш, че онова, което излиза от душата ти и е написано от теб именно заради това, се чете и от други. Така човек се чувства нужен, частица от Света. Звучи тривиално, но е адски важно и вярно.
Благодаря!
