Тия дни гледам по новините (на всички национално представени телевизии) един и същи репортаж. За някакъв пощурял пръч, който налитал на всички кози и овци, че дори и на магариците в някакво българско село, подгонвал де що види селянин на улицата, включително и бай някойси, стопанинът му, който повикал полицията на помощ. Обаче и електрошоковата им палка не помогнала. Неукротим бил този пръч. Смях и майтап, общо взето.
И ми приижда една асоциация, всъщност две, но да кажа за първата, по-безопасната. После за другата.
Тия дни всичките българи бяха подгонени от медии и институции с новините около лицата Сидеров и Чуколов. Ще бъдат ли отнети имунитетите им, ще ги прибере ли прокуратурата след като полицията не успя, ще се наложи ли упойка за тези народни депутати и ще ни се размине ли всичко със смях и майтап само. Възможностите са само две – ще ни се размине и няма да ни се размине.
Няма да ни се размине само със смях и майтап, ако “застреляме побеснелия пръч”. Първо той, пръчът, (Венци, Венци... Така се пише: думи с еднакъв смисъл се отделят със запетаи и подлогът се членува с пълен член. А не като тебе “аз русофила”) има стопанин, който разчита на ползи от него и формално не е виновен, че пръчът му е пощурял. Той, пръчът, не е негово дупе, че да отговаря с главата си за него, нали. Такава е популярната, народната логика, и съдебната такава българска, каквато не е световната практика. Което е Второто. За съжаление. (В скоби за тия, които ядат само сдъвкано – Атака, партията и симпатизантите й, не са ли отговорни за действията на своя лидер Сидеров? Аз казвам да, виновни са.) Няма да влизам в обяснителен режим, защо това е така, че иначе се отваря безкрайната приказка за народопсихологията ни. Която неминуемо довежда и до не съвсем лицеприятния извод, че такава е съдбата на народ, който не почита Бог в душата си. Богът като Милосърдие, Отговорност и Съпричастие с болката на другите. И няма никакво значение, никакво оправдание, нито лично, нито обществено, че това било наложено отвън, че неподчинението би довело до смъртта на насилвания, още по-малко, че е в името на децата му...
Асоциации разни, нали? За мен не са глупави. Свърших!
Ще ни се размине със смях и майтап само, ако успеем да неутрализираме пръча с естествени средства. Например. Адреналинът му е дошъл множко и ако се постави в неадреналинова среда, ще му спадне ентусиазма. Значи трябва да му затворим вратите към нашите кошари, за да не може да влезе и да вилнее там, като оставим отворена само вратата към неговата си кошара. След което да се въоръжим с малко търпение, часово имам предвид – той като влезе при своите кози бързо ще се освести. Е, опасността утре пак да го тресне хормонът, е съвсем реална, но преценката дали да го търпи или да го прибере в буркани, е на самия стопанин. Който, ако почита Бога в душата си, е гаранцията, че проблеми утре от този характер няма да има.
Така разправена, асоциацията с г-дата Сидеров и Чуколов е приемлива, нали. Да си ги прибира Компетентната, пък как ще ги озаптява нататък, си е нейна грижа. Че и Отговорност, ако иска да си повиши изборните си успехи в бъдеще.
Това същото се отнася и за “кошарата” БЛОГ.БГ. Контролът върху “вратата” е грижа на собственикът й. Но и Негова отговорност. Иначе нуждата от виртуално място за коректен обмен на мнения е повече от очевидна.
“Пръчови ситуации” съществуват не само в наше село. Има ги и по света.
Я междувременно да попитам, асоциативно разбира се, адептите на тезата, че всичко по света за което можете да се сетите, е с български корен – Кое е първичното, пораждащото поведение: на нашите атакисти ли първо и после на терористите от ИДИЛ или обратното? После имам и една молба-съвет – Не ме “разстрелвайте” преди да си отговорите сами на един друг по-общ и важен въпрос: Какво общо имат бойците на Атака и на ИДИЛ с българската кауза и българските надежди? Моят отговор е ясен и го повтарям за кой ли път пак: С Демократичната България нищо!
Е, добре. Тогава кои българи остават, които намират допирни точки между тях?
Мога да покажа по любимия си начин – с цитати на Думите на Лицата, но тогава постингът ми би се превърнал в История Новобългарская. А тук провеждаме спор, не си четем лекции. За един спор най-важното е да се формулира - а ако другата спореща страна е некоректна и непрекъснато сменя темата, да й се напомня отново и отново – тезата по която се спори. Чак след това идва излагането на позициите. И правилото, че не трябва да говорим само Ние, а и Те имат право и време за отговор. Воден от такива разбирания ще напиша, че
1. Следващата, втората ми асоциация със “селския пръч” (по-болезнена и опасна от Сидеро-Чуколовската), е свързана с Решението, което трябва да следваме във връзка с атентатите в Европа на новата Ал Кайда – ИДИЛ. И още – доколко ще бъдем прави да поставяме знак на равенство между ТЕЗИ терористи и ОНЕЗИ емигранти, които съставляват милионната бежанска вълна, заляла Обединена Европа в търсене на по-добри и сигурни места за живеене.
2. Другата страна в спора, както написах преди малко - “Те”, имат една обща характеристика. Всичките тези Те виждат бъдещето на България не в Обединена Европа, а в лагера на Путинова Русия. Някои маскират това свенливо, наричайки го ту “БРИКС”, ту “Евразия”, други по-смели - директно “социалистическия лагер в който бяхме преди да дойде Демокрацията”. А има и едни, правещи се на интересни, които викат само “Да излезем от ЕС и НАТО”, но не казват като “излезем” къде ще “влезем”. В околоземна орбита може би?
3. Моята позиция следва. Възможно е в детайлите да имам различия с другите демократи относно “начина на лечение”, но в главното – необходимостта и неизбежността му, едва ли.
Светът не може да бъде стабилен, следователно и перспективен, ако е разделен на лагери, в които хората от единия лагер воюват с хората от другия лагер на живот и смърт. Да пиша ли, че това означава перманентна война? А има ли война, това означава “бой последен е този”. Бой последен за победените и за убитите, а за живите победители – временно охолство, докато изядат буквално и преносно награбеното в очакване на следващия бой последен. Доста често това се случва още далеко преди “изяждането”, а веднага на следващия ден при “разпределянето на благата”. Изходът от такава ситуация е само един – да се предотвратяват войните.
Сложна работа е това. Много сложна. Не като начини на осъществяване, а защото изборът и прилагането на тези начини изисква – как да го кажа: качествени хора, човеци. Да го поясня като ви припомня една приказка. Един ден бедната прислужница на една зла жена и нейната дъщеря срещнала край реката старица. Грозна, прегърбена, със скъсани дрехи и груб език. Но въпреки това младото момиче се съжалило над старата жена и й дало в помощ, всичко, което можела да й даде. За благодарност старицата й разказала за “златната вода” и как да я дочака, за да стане “златното момиче”. Научила за това лошата щерка и решила, че това може и тя да го повтори за собствена употреба. Ама, ядец! Когато срещнала грозната окъсана старица, тя не й дала нищо свое. Така мислила, така била възпитана. И получила в замяна същото – нищо.
Ако не разбирате какво искам да кажа, да го поясня директно – Само милостивостта, уважението, състраданието, добротата раздавани на всеки, независимо от неговия външен вид и въпреки нашето състояние в момента, което също е окайващо, може да ни направи “златни”. Който отхвърля тези разсъждения и не ги приема, вторачен в собствените си интереси, независимо от причините си, ще бъде потопен в “черната вода”. Оставям го да се утешава, че това баш на него няма да се случи.
Отнесено към бежанската вълна в момента, която преминава през земите ни, това означава, че трябва да сме толерантни – модерната днес дума - към бягащите от чуждата за нас война милиони хора. Толерантност му е майката, глупако, а не онова, което си написал (но не си подписал със собственото си име) І “Араламбене му е майката”. Черната вода те чака, съвсем наблизо е. Черен хищник – черна вода! И аз няма да заплача за теб. Аз! За другите не знам, всеки сам си избира “водата, в която да се потопи”. Колкото до вероятността сред милионите нещастни и нуждаещи се от помощ бежанци, с абсолютна сигурност може да се твърди, че има няколко хиляди терористи. Но да попитам с думите на народа: Трябва ли заради бълхата да изгорим юргана?
Само че това е виждане на Разума. Нарочно написах Разум с голяма буква, защото разум имат и не малко животни, но това е разум с малка буква, стигащ им колкото да оцелеят във всекидневните войни, които те водят за съществуването си. За тях войната/войните са жизнена необходимост. Чрез тях те набавят своята “храна”. Пак за тези, които ядат само сдъвкано – Каква перспектива имат ИДИЛ-ците, освен да убиват и “изяждат” отново и все повече свои врагове, за да могат да им експроприират, да живеят в техните уредени домове, да се разхождат по красивите им тихи улици, а останалите живи другомислещи, друговерци уплашено и страхливо само да им “принасят и изнасят”? Никаква надежда няма “строят” на тези човешки зверове да стане доминиращ в световната история! По съвсем простата причина, че тези зверове-човеци само смучат чужд продукт и не създават свой.
Асоциацията с комунистическа България 1944-1989 просто се натрапва. Когато беше изядено експроприираното “имАне на тати” и нямаше откъде да се взема, за да се хранят онези, дето трябва да викат “ура”, се наложи “перестройка”, “отваряне” към нови будали, вложители в комунистическата пирамида. Естествено, ама съвсем естествено инициаторите и извършителите на тази революция бяха собствениците и големите кредитори в тази пирамида. После, след фалита, който им замете престъпните следи, те под вънкашност съща и под име ново основаха същата “нова България”. Обаче! За огромно щастие обаче светът, Новият свят, беше вече станал друг. В него победители естествено, ама съвсем естествено бяха станали създателите на продукт, разпределян по правилата на свободния пазар, а не по нуждите на Комуната. Затова тези наши комуняги днес беснеят с мисълта да предизвикат нова световна война. Светът им отне “хляба”.
Написах наши комуняги, а от тяхната комуна до Путинова Русия няма никакво разстояние. Затова очаквам тази моя “ниска” - в смисъл на обществено достояние – позиция да бъде атакувана с омраза и “импийчмънт” за мене от противниците ми на същото това ниско ниво. Имам предвид блог.бг. Точно както “високата” позиция на президента Плевнелиев е атакувана от съответстващата му “висока” опозиция.
Нещата в този свят са прости и ясни по същността си. И знаете ли кое ме радва повече от това? Че тези Неща в този НОВ РАЗУМЕН свят са императивът, а нашите индивидуални (не)желания не ги променят. “Златната вода” има повелител, а дали ние ще го припознаем, си е наш индивидуален проблем.
Тагове:
Но това е привидно - животът показва друго. Това ги съсипва. Едно на ръка, че са неграмотни. Важното е, че не само езиково са неграмотни.
(Пак от мен, репортерът на събитията, допълнителен въпрос. Същият: Ако един коч (пръч) се скопи, той за какво може да бъде използван по-нататък?)
