Един митрополит учи папагала си да говори:

- Повтаряй след мен. Аз ще възродя църквата.

Папагалът:

- Аз ще възродя църквата.

- Аз ще възстановя ролята на църквата в обществото.

- Аз ще възстановя ролята на църквата в обществото.

- Аз ще запазя имотите на църквата.

- Аз ще запазя имотите на църквата.

- Аз ще върна божиите чеда в църквите.

- Лъжеш, шефе!

Не съм богослов. (Пази Боже! Иначе Волен Сидеров и Йордан Цонев биха ми били колеги.) Затова няма да затлачвам своя разказ с поместни църкви, диоцензи, омофори, анатеми, унии и прочие сложни думи, които хвърчат между двете глави – католическа и православна, спорещи за “единното тяло Христово”, ако говорим с последните по време понятия. Не стига това, ами тези две глави, особено православната, надолу се разклоняват и всичко това се “хапе помежду си”. Добавяме другата/другите религии, особено едната, да не ги изреждам ... и се получава многоликото лице на Войната. Която е продължение на религиозните спорове с други средства и е жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Спирам, че иначе ще стигна в подигравките си до надеждите на кушелиата, които се уповават в крайна сметка на вулкана Йелоустоун да им отмени падежите на кредитите. Нямам и никакви претенции за пълнота и общност на изложението. Затова разказвам просто, простичко, само за конкретния случай, изведен в заглавието – Случаят “Вартоломей”.   Вартоломей, който е глава на Вселенската патриаршия, има своето най-силно лоби в САЩ. Естествено – гръцки, гръцки, ама английският е световния език днес. (Изобщо забравяме за онова гадно Изкушение парите.) Продължавам. Да, де, ама има една камара народи, използващи кирилица. Те са обединени в Руската патриаршия, чието лоби се намира в Москва. Също естествено – Пророкът Путин живее там. (Изпращаме много поздрави на забравилите, че другият Владимир – патриархът Кирил има власт колкото на профсъюз.) Къде сме ние от БПЦ? Е, този въпрос повтаря Царя на въпросите – кой е по-важен: Изтокът или Западът? И неговото нерешимо, хайде - трудно решимо, следствие: Двете Българии днес и надеждата утре те да станат Едно. Тия дни изслушах и прочетох много и най-различни факти и комбинации от тях за настоящото посещение на вселенския патриарх в България. Научих, че това е първо негово посещение в България, откак Неофит стана Патриарх български (февруари 2013). Предишното му гостуване в България е в юни 1995 (Жан Виденов е “на 6 месеца”) по времето на патриарха Максим. Съпоставям веднага, че другият патриарх Кирил  е бил в България през април 2012 и тогава е бил приет от премиера Бойко Борисов и председателката на НС Цецка Цачева (в техните първи мандати), както и от президента Росен Плевнелиев. Допълнително прочетох, че:    - В досието на митрополита Неофит (Шесто Управление на ДС, агент Симеонов, 1983-1990) е било записано: “Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква.” - В програмата за посещението на вселенския патриарх, която Св.Синод публикува (21 октомври 2015), е записано, че ще стане “Доктор хонорис кауза” на БАН (сутринта на понеделник), среща с президента Плевнелиев (следобеда на същия понеделник) и с премиера Борисов (сутринта на вторника), но не и награждаване с орден “Стара планина”. Действителността, както знаете, не потвърди Програмата. Вартоломей получи ордена от президента, но не се срещна с премиера. Точно в тази последователност. А на изпращане беше сюпризиран от недоволни българи миряни с възгласи “недостоен”. Преди да напиша моето свързване на тези факти, да попитам защо: - Нашият патриарх Неофит получи същият орден като Вартоломей (“Стара планина 1-ва степен”) от ръцете на същия президент САМО четири дни по-рано. За какви заслуги след като няма все още 3 пълни години патриаршествуване. - Защо на награждаването на Неофит сред официално поканените гости на церемонията видях мирянката Велислава Дърева? И защо вместо да присъства и на церемонията по награждаването на Вартоломей, тя се оказа организатор на протеста под прозорците на хотела в който той си събираше багажа преди отпътуването от България?  Е, ето как АЗ сглобявам тези фактически събития в едно, в една хипотеза. Чието излагане на вниманието Ви, е главната цел на този постинг. (Ако нивото на някои мои читатели е твърде над моето... колебая се с кое чувство да им отговоря – с раздразнение, с гняв, със смирение, с молба ли. Моята камбанария е ниска, гражданска. Колкото се вижда от нея, толкова. Вие, като сте по-нависоко и виждате по-добре и по-надалеч в настоящето и зависещото от него бъдеще, защо си “траете като бълха в гащи”. Пишете, говорете, изяснявайте. В края на краищата Ние сме обикновените на които Вие разчитате “да изнесат войната”. Още повече, че Светът е глобален и мобилен и едно от първите следствия от това е, че СМИ-тата, както презрително наричахте и наричате нашите източници на информация, не са само ваши. Далеко не са само ваши. Глобалността и мобилността на новия свят влияе пряко върху събитията. Най-малкото като повишава степента на мислене и разбиране на всички участници в тях. Особено на по-неинформираните. Тогава какво правим?)        В момента в света се води война. Нито е много гореща, нито пък е съвсем студена. Сигурно затова я наричат хибридна. Тази война се ожесточи особено много, когато Путин преди година-две се окуражи, помисляйки си Разумността на останалите за тяхна Слабост. Реши, че може да анексира Крим и да навлезе в безнаказано в Източна Украйна. Последваха санкциите срещу Русия. Все едно муха бръмнала. Путин отговори с разрушителни действия по периферията на ЕС – Гърция, Македония ... Португалия, Испания, Италия ... в страните от “балтийската яка”. НАТО повиши бойната си активност. Още една друга муха бръмнала. Откри горещ фронт на територията на Иран и Сирия. В резултат се появи ИДИЛ и тръгна бежанска вълна към Европа. Първа Турция го намрази. Вървейки по стъпките на Хитлер, Путин ще свърши като него. Но кой съм аз, че да предупреждавам, нали?! Тези глобални, големи маневри се съпътстват от много и по-малки, отвличащи вниманието локални канонади. Точно такава “канонада” е вартоломеевото посещение в България. (В скоби: допинг-скандалът в руската лека атлетика е “баница от същото тесто”.)  Това посещение е опит на американското православно лоби да изтика руското православно такова у нас. Така се обезсилва “един от конете”, участващи в състезанието – църквата. Прав съм. Вижте какво се получи: САЩ удрят Църквата – “Вартоломей” вселенски прави опит да измести “Кирил” руски. Партията на българските соц. комунисти – руското крило в БСП,  жертва още няколко свои “полусекретни” важни клечки (Велислава Дърева например, Каракачанчето “Иван” от ПФ – ох, това е май друга подобна история), като ги изпраща за запушване на пробива във фронта. Умряла работа! – Голяма част от тарикатите в Партията вече открито преминават от лагера на Кирил в лагера на Вартоломей. (Така е, като нямаш онези достатъчни пари да храниш на корем мързеливците от Народа, които да ти викат “ура”. Отклонявам се, но пък е чудесно място да ви напомня още веднъж да следите промяната в нагласите на моите “любимци” блогови – Икономиста!, Кушел, Русти, Чара!... Бягат от “доматите” и отиват към сергията с баварските наденички. Все червени неща на външен вид. А на “нивата” остават едните само тъпи идеалисти. Потомствените селянчета, чиито баби още са се докоснали до марксизма.)        Ще подсиля това МОЕ подреждане на този пъзел от събития. Ето още няколко факта  - някои обилно подчертани в медиите, други скромно “написани с дребен шрифт”, както се казва. - Предложението за награждаването с орден “Стара планина” за чужденци по правило идва от Външното министерство. Президентът само го връчва, но преди това има право на вето, което обикновено не се прилага, тъй като тези неща се уточняват предварително тихичко. Външният министър Данаил Митов потвърди, че предложението е негово. За вас не знам, но за мен е немислимо премиерът Борисов да не е бил информиран. Президентът бил ли е заставен от някаква Добра/Зла Сила или подведен от Кого да постъпи така гафово, откъдето и да го погледнеш? - Поканата към вселенския патриарх да посети България е на председателя на БАН Стефан Воденичаров. Доказано. Със самопризнания. Нали знаете, че чета стари вестници. Ето какво намирам във в.”24 часа” от 20.07.2015 – “Вселенският патриарх Вартоломей ще посети България в началото на октомври. Той ще дойде по покана на БАН и ще получи титлата "хонорис кауза" за постиженията му в богословието. Това съобщи пред БНТ бившият служебен министър-председател Ренета Инджова. Аз бях преносител на поканата на БАН. Сега властите и държавата трябва да направят всичко възможно, за да може тази височайша визита да протече на едно високо ниво, каза още Инджова.” Аз съм подчертал думите “в началото на октомври” – да им обърнете внимание. Стоп кадър! Само ДЕН СЛЕД като по всички медии ни беше показана високата академична шапка на председателя на БАН Стафен Воденичаров, която придружаваше Патриарха Вартоломей към и на трибуната в тържествената зала на Академията, научихме, че “председателят на БАН и бивш министър на образованието за кратко в първото правителство на Бойко Борисов акад. Стефан Воденичаров, ще бъде издигнат за кандидат-президент. Номинацията му ще бъде обявена утре - година преди президентските избори, на пресконференция на инициативния комитет в негова подкрепа в БТА. По информация на "Дневник" кандидатът му за вицепрезидент ще е единствената жена премиер - служебен министър-председател от октомври 1994 г. до януари 1995 г. Ренета Инджова. Кой е Стефан Воденичаров, мисля, че съм писал. Но “боб от масло не се разваля”, казваше дядо ми: Воденичаров е роден на 1 януари 1944г. в София. Завършва “машинен инженер” през 1968-та и от 1969-та работи в Института по металознание при БАН. Става обаче доцент чак през 1989 година. След две години е професор, което е преподавателския аналог на предишната научна титла “доктор на науките”. Такъв “доктор на техническите науки” Стефан Воденичаров става чак през 1998 година. Избран е за член-кореспондент в БАН на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012. Предполагам допускате, че тези данни не съм измислил сам, а съм направил копие от Уикипедия. Мой е само последващия коментар: “Дай боже всекиму за 23 години от доцент до академик. Още повече като си чакал на старта цели 20 години.” Политическата му кариера започва през 2008, когато е избран за председател на Съвета по икономическа политика към Българската Стопанска Камара. - Стефан Воденичаров оглавява и дава името си на инициативния комитет на левицата за изграждане на АЕЦ, който събира подписите, представени в НС, за провеждане на референдума на 27 януари 2013 г. След като ден по-късно, на 28 януари 2013 г., Сергей Игнатов подава оставка като министър на образованието, младежта и науката, Бойко Борисов го предлага за министър. На 6 февруари 2013 г. полага клетва в Народното събрание като такъв министър. Заявява, че няма да напусне БАН като неин председател, а ще бъде в неплатен отпуск. - Вижда ми се интересно изказването на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, според когото акад. Воденичаров ще води добре станалия вече скандален Фонд Научни изследвания. Знаете развитието на тази сага, завършила с обвинение в убийство на шефа на Фонда. Когото май българския Съд оправда на първа инстанция, ако не се лъжа. - Акад. Воденичаров никога не е криел, напротив винаги е подчертавал, че се застъпва за развитие на българо-руските отношение в науката. Имам архивирано доказателство, че в края на своето председателстване на БАН (на 30 януари 2013) акад.Воденичаров се среща с посланика на Русия в България, като заявява, че ще работи за „бъдещо сътрудничество в областта на науката, иновациите и технологиите“. Ренета Инджова съм нищил много повече поради факта, че политическата й кариера имаше пряко отношение към събитията в онази България отпреди членството ни в Европейския Съюз. Сега мога само да добавя, че Ренета е Благовест Сендов в рокля – Жената “Винаги готова”. (Разбира се, не в качеството на разните Санкии от БЛОГ.БГ.)

Няколко думи за Инициативния комитет, който издига двойката Воденичаров-Инджова за президент/вицепрезидент. Първо из мотивите: ”Днес България има нужда от президент – обединител на нацията, безспорен авторитет, без пристрастия към отделни кръгове и партийни цветове, от истински държавник и патриот. Такъв човек е председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров – международно признат учен и един от най-успешните ръководители на академията през нейната вековна история"

Кой кой е в този ИК? В скоби моите пояснения и допълнения.

Проф. Валери Стефанов (агентурни имена “Андрей”, “Николов”), акад. Георги Марков  (“Роман”), акад. Светлин Русев, проф. Стефан Киров – олимпийски шампион (обърнете внимание моля на невъобразимото съчетание “проф.” и “олимпийски шампион”), Тома Томов (журналистът дуетна половинка на Дмитри Иванов - “Стефан” от предаването “Наблюдател”), Русана Стефанова – адвокат, акад. Антон Дончев – авторът на “Време разделно”, Асен Ошанов – известен като адвокатът на Цар Симеон II,  Ангел Симеонов (вероятно става въпрос за известния колекционер собственик на столичния хотел “Анел”, а не за едноименния врачански бизнесмен, разминал се с условна присъда за убийство), акад. Благовест Сендов (“не’ам нерви”),  Бранимир Ботев (бивш зам. министър на туризма в правителството на Орешарски, а иначе председател на надзора на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България и член на управата на Националния борд по туризъм и на "Деловая Россия“), скулпторът Величко Минеков (носител на орден “Георги Димитров” -1976 и на орден “Стара планина 1-ва степен”- 2006 “за цялостен принос в изкуството”), Владислав Славов (вероятно роденият 1947-ма, започнал кариерата си като юристконсулт в ДСО “Редки метали”, от 3 октомври 2005 конституционен съдия), Веселина Баева (?), Гиньо Ганев (от зет на Кимон Георгиев, през “лакардиите” като Човекът-парламент до омбудсман - Мая Манолова ходи в неговите обувки, ама май са й големи), Григорий Вазов (потомъкът на Вазовия род беше бивш заместник министър на промишлеността в годините на приватизацията Инджова-Беров-Карабашев 1991-1994, днес е президент на Висше Училище по Ззстраховане и Финанси и Велик майстор на Обединената Велика ложа на масоните в България, каквото и да значи това), Георги Мърков (Че е олимпийски шампион по борба от Мюнхен 1972 знаех, но че е бил “известно време председател на Българския Спортен Тотализатор” – не. Прочетох още е е бил областен управител на Пазарджик – я!? И носител на много известния напоследък орден “Стара планина 1-ва степен”), художникът Емил Стойчев (който не е много известен в България, тъй като “още в края на 50-те години започва работа в Париж като театрален художник” – без коментар, но още един носител на въпросния орден), Иво Хаджимишев – председател на фотографите в България и зет на Валери Петров; кое е първо, кое – второ не се наемам да гадая), актрисата Йоана Буковска, акад. Кирил Боянов – агент “Лалчев”, акад. Крум Дамянов (Още един скулптор, лауреат на Димитровска награда и автор на паметника на Асеневци във Велико Търново. Споменавам последното, за да ви припомня, че по заповед на Пенчо Кубадински, който не особено харесал идеята с Меча, наредил му да го обърне и др.Дамянов се съгласил. Случката съм описал в един постинг от 4.10.2014 “Друга възможна причина за трагедията в Горни Лом”), Маргарита Цанова (?), Ники Сотиров артистът, пак скулптор - Павел Койчев, проф. Рупен Крикорян (най-видният арменец в България, както пише в Мрежата, председател на Епархийския Съвет на Арменската апостолическа църква в България; и депутат от НДСВ в 39-то НС 2001-2005, допълвам), епископ Тихон – висш духовник от Руската православна църква, проф. Христо Пимпирев (знакова личност от арктически произход), Цвета Маркова (от окръжен съдия във Варненския съд – 1998 до председател на Държавната комисия по сигурността на информацията – 2002) и проф. Огнян Герджиков – председател на същото онова споменато 39-то НС – Царското, а и носител на “Стара планина” тоже.

Завърших списъчния състав с името на Огнян Герджиков, тъй като неговите думи (интервю във в.24 часа от средата на предходния месец октомври): "Ако ме питате кой трябва да е следващият президент, имам два отговора. На първо място, най-полезен за България би бил Симеон Сакскобургготски с огромния авторитет, който има навън. Но това може да стане само при изричната и категорична подкрепа на ГЕРБ. И ако този вариант не сработи, втора силна фигура според мен е тази на сегашния председател на БАН – акад. Стефан Воденичаров. Това са две подходящи за президентския пост фигури.",

ме подсещат да ви обърна внимание, че по някаква странна за някои причина (за “някои”, което значи, че за мен тази причина не е никак странна) в този Инициативен Комитет половината са от старата ДС, а другата половина - свързани пряко или по-косвено със Симеон II.

Да ги довърша – Тези от списъка. (СПОРЕД МЕН, разбира се, да не се стряскат.) Те нямат никакъв шанс да пробутат свой кандидат за президент. Руското крило на БСП е против, ГЕРБ също. Шансовете им са по-малки от тези на сегашния президент, който пък ако реши да се кандидатира отново в следващата 2016-та, ще има съдбата на Михаил Мирчев в състезанието за кмет на София от онзи ден. Т.е. няма да я докара до балотаж.

Такъв е моят прочит на СЪБИТИЕТО “Вартоломей”, като изхождам от анализа на ИМЕНАТА, които участват в него.

залогът е дали да се даде предпочитание на руското лоби (щото си е наше "православие") или на вартоломеевото, което е по-прозападно. (Даже съм чел, че Вартломей бил склонен на янкои екуменически отстъпки спрямо Ватикана, от което руският Кирил напълно откача.)
Но за мен там, където имат интереси комунисти, ченгета и спортисти, работата винаги е мръсна. Но как да предпочете човек Вартоломей, който доста откровено се изсра по въпроса за отнетата утвар и за памегника на Антинм Първи?!
Не е ясно коя злина е по-голяма. Изобщо откакто сме приели християнството от Византия, далеч преди схизмата, бял ден не сме видели. Да бяхме католици или поне протестанти, никога нямаше да стоим под турско робство толкова време.
Шибано нещо е православието, това е положението . (Имам постинги на тази тема, в нчалото на блога ми са).

Исках, използвайки случката, да покажа Кой Кой е. За пореден път. Според мен да се знаят Имената е пътят да се проумеят Събитията.
А иначе аз също мисля, че за България - казано най-глобално - най-добро е било предложението на Калоян. (Дали е негово? - така съм учил в училище навремето. Докъде ни докараха тия комунисти! - Да се съмняваме дори в Учителите си.)

Гласувах положително за статията. Направеният анализ и разбор е много добър, както и изчерпателната информация за лица и събития, които не са много-много известни. Според мен обаче, на проблема с бартоломю трябва да се погледне по-отвиско, по-отдалеч, а именно: България и ние Българите сме въвлечени в едно противоборство москва - цариград, което ни "заставя" да вземаме страна, на базата на това, че сме "православни" (аз не съм - приключих с "б"пц и съм уният), а същевременно и цариград и москва са два центъра, от които ние нищо добро не сме видели. То всъщност това са двата центъра на най-жестокото българомразие. Как нормален Българин да заеме страната на гърка - фанариот, срещу рпц? Това същи избор като между Сцила и Харибда. А и като добавим козните, схемите и плановете на разните ченгета - в и без раса; на разните комунисти и техни прислужници? Нещата нима не стават гнусни и отвратителни? Стават и още как! Църковния въпрос в България има решение - и това е в унията с Рим! По-горе е споменат великият ни цар Калоян. Да! Той правилно е преценил нещата и е решил проблема много точно, правейки българското царство католическо.

Отвратителен е този "избор" между вселенската и руската патриаршии, който ни карат да правим. Интересно, че и на мен ми мина мисълта за сравнението със Сцила и Харибда. После в един момент забравих за него. Окуражен съм, че nkf го споменава. Това значи, че нещата са съвсем ясни. А щом учениците са разбрали условието на задачата, нейното решаване предстои.

dobronameren, аз мисля, че нещата са ясни отдавна, поне що се отнася до църковния въпрос. Канонично основание за някакво "старшинство" или пък "главенство" в "православния" свят нито вселенската патриаршия има, нито пък рпц. Рпц е една поместна църква, каквато е "Б"ПЦ и сръбската православна и т.н. Патриаршията и тя е нещо такова, само че по отношение на отдавна обозе почившата Източна римска империя. При това положение, спорът е политически и нищо повече. "Православието" от много отдавна е едно идеологическо оръжие, използвано в полза на гърцизма, а по-късно и на наследницата на тъй наречената (неправилно) византия русия.