В постингите „Фабрики за илюзии...” разказвам за „седесарската история” в годините на управление на „Новото начало”, както наричат годините 1996-2001 (Стоянов президент и Костов начело на синята партия). Те са естественото продължение на разказаното в „Убийци на надеждата” – романтичният период на СДС-Движение (1989-1993) и „Виж кой говори” – управлението на Филип Димитров (1991-1992).
Самият израз за „фабриките” принадлежи на президента Петър Стоянов, който в бурните януарски дни на 1997 година, заяви, че с идването на власт на синята партия СДС „фабриката за илюзии в България вече е затворена”.
Дали? Следват ИСТОРИЧЕСКИ факти. Аз съм ги групирал и тълкувал така. Ако не ви харесват или ги отхвърляте категорично, моля ви направете ваш анализ в който добавете СВОИ факти, които променят МОЕТО тълкуване. Иначе ще ставате само за смях и подигравка като оня фатмак блогъра dolce, който по повод конфликта в Украйна от 2014-та беше написал „Кой? НАТО ли? Че аз само с 300 мои приятели мога да го размажа”. (цитирам по памет)
Започвам – „Фабрики за илюзии – Вход” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/05/fabriki-za-iliuzii-vhod.1050134)
В края на декември 1994 година СДС преживя своя вътрешен преврат. След 4 години на върха Филип Димитров сдаде партийното лидерство на Иван Костов. Който ще го задържи 7 години. Романтичният период на СДС - ако това определение не ви харесва, заместете го с наивния, с масовия, с ваше определение – свърши. В началото на 1995-та бяха закрити така наречените “Граждански комитети на СДС”. Пак от това време са смените на ръководните органи на “Раковски”134. Появиха се новите имена Марио Тагарински, Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев… През април 1995 година се проведе 7-мата национална конференция на Съюза, където пътищата на “кинжалите” около Филип Димитров и “партийците” около Иван Костов, и на съответните техни привърженици, започнаха осезаемо да се разделят. Ръководствата на всички включени в движението СДС други партии, т.нар. присъдружни организации, също започнаха да се цепят на две.
След националната конференция настъпи затишие, та чак до към октомври 1996 година. Почти година и половина! О, да. Партия не започва да се прави с решение на хартия. Първо се сменят кадрите по места с верните и точни хора. Нали “кадрите решават всичко”. Някъде прочетох друга хипотеза за това 20-месечно забавяне на процеса, която не е по-малко вероятна от моята. Подготвянето на “кадри” е процес, който никога не спира, но отборът на Виденов не беше се изчерпал още през 1995-та. Чак когато стана ясно, че Жан и Компания губят мача, ДС извади Б-отбора.
- На 2 октомври 1996г. беше застрелян Луканов. До избирането на Петър Стоянов за президент на България остават 25 дни, а до „щурма на Парламента” на 10 януари 1997г. – точно сто дни.
- Между десетоянуарските събития и 4 февруари 1997, когато БСП официално се отказа от властта, също има 25 дни – едната четвърт от 100.
- Сборът на двете числа е 125, което пък е точно една осма от 1000.
- 1000 дни след 2 октомври 1996 (деня на убийството на Луканов) се пада на 29 юни 1999г. Един ден СЛЕД това – на 30 юни 1999, беше обявена деноминацията на българския лев, с която той се изравни с германската марка.
- Точно една седмица, но ПРЕДИ да изтекат 1000-та дни от 10 януари 1997-ма, на 1 октомври 1999г. в България за 4-ти път пристига Симеон. Следващото му идване в Родината ще бъде, за да вземе властта.
- Пък 1000 дни след 4 февруари 1997г., на 1 ноември 1999, нищо не се случи.
Предупредих, че моето тълкуване не е за нежни „сини души”!
Събитията и лицата от този период ще намерите в постинга „Входа”.
Аз само ще припомня: На 10 януари 1997 година “народът” счупи вратите на Парламента, а софийската полиция на Красимир Петров пукна няколко глави, включително и тази на Филип Димитров. (Тези дни са описани подробно в трите постинга – „За 15 години от 10 януари 1997-1 http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/11/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-1.880928, „За 15 годиди от 10 януари 1997-2” http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/13/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-2.881903 и „За 15 години от 10 януари 1997-3 http://dobronameren.blog.bg/history/2012/01/14/za-15-godini-ot-10-ianuari-1997-3.882477) В промеждутъка до 4 февруари, тази сакрална дата от 20 век според думите на Иван Костов, Петър Стоянов встъпи официално в длъжността си на президент (22 януари 1997). На 12 февруари 1997г. Той назначи служебно правителство начело със Стефан Софиянски. И три дни след това СДС проведе своята дългоочаквана 9-та конференция на която коалицията стана партия, а Иван Костов - нейн водач.
Старата идея втаса.
„Фабрики за илюзии – Вътре сме вече” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/06/fabriki-za-iliuzii-vytre-sme-veche.1050579) е посветен изцяло на убийството на Луканов: фактите, поне известните, и хипотезите, изградени върху тях. Интересно е според мен. Дори след толкова години.
Искам обаче пак да повторя тук защо съм включил убийството на Андрей Луканов в постинг, който се отнася до първите стъпки на СДС като партия с лидер Иван Костов. Ето:
Всеки мислещ и разсъждаващ върху живота ни човек няма нужда да бъде убеждаван, че без никакво съмнение хората от империята “Луканов” знаят по-добре от всеки друг от къде идва ударът и кой го е нанесъл. Едва ли те ще се примирят с исканата им ликвидация, в буквален и преносен смисъл, просто така, в името на имагинерното вече партийно единство. Защото залогът в битката е огромен – кой да управлява парите в следващите десетилетия. В този смисъл България вече не е същата. По-вярно е да се каже, че Партията вече не е същата. Мафиотите станаха повече от комунистите.
За обикновените хора има лъч надежда в това. Мафията е извънзаконова структура и като такава няма никакви шансове в едно уредено общество. А нали никой не се съмнява, че в края на краищата България не може да остане извън законовия свят. Кога ще стане това? Когато му дойде времето. Впрочем има един по-спешен въпрос:
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ КРЪСТНИК?
Тъй като, написах вече, че залогът в битката е огромен – кой да управлява парите в следващите десетилетия, преди Лицата да видим движението на Парите. Затова следващият постинг е „Фабрики за илюзии – Доларова България между Виденов и Костов” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/12/fabriki-za-iliuzii-dolarova-bylgariia-mejdu-videnov-i-kostov.1052610)
Петър Стоянов токущо е избран за президент. До оставката на правителството на Жан Виденов остават 50 дни. Вестник “Демокрация”, 4.11.1996, Георги Цанков:
“Пиша тези редове в неделния следобед и не се колебая, че може да сбъркам, защото чувам – за първи път през тази мъчителна година – песента на чановете. След толкова много облаци и дъждове даже и слънцето се е захилило като на голям празник. Нито за миг обаче не се заблуждавам, че все ще е така, че се подхваща безкрайно веселие. Те пак са тук и пак мажат оръжията си с отрова, трупат нови чували за последните неизнесени национални съкровища, готвят марионетни коалиционни правителства. Но безмълвните стада вече не вървят покорно зад тях и събудените за живот “агнеци” не трепват от предсмъртния вой на единаците.”
АЗ:
Горките “събудени агнеци”! Когато “зазвъняха чановете” доларът беше 350 лева. В резултат на звъненето им вероятно, на 10 януари 1997г. агнеците поискаха да изгонят от парламента “единаците”. Тогава доларът вече беше 1000 лева. Месец по-късно, на 4 февруари 1997 година, един долар се купуваше за 2000 лева, а Петър Стоянов вече 20 дни беше Нашият президент. Той на 12 февруари 1997г. назначи служебно правителство, одобрявано от “агнеците”, защото положението вече не се търпеше – доларът тая седмица надминаваше на черно 3000 лева за бройка. Служебното правителство наистина успя за 3-те си месеца работа да смъкне цената на щатската валута наполовина. Правителството на Иван Костов прие доларът през април 1997 на цена около 1500лв. За да го вдигне през юли-август до 1800, да достигне Виденовите нива през март следващата година, да го вдигне след това до 2300 (2,30 девалвирани лева) и да го задържи на толкова през всичките 4 години на своето управление. Защо така? Нали “чановете вече пееха”, а “единаците” ги нямаше…
Е, тогава остава само едно предимство на управлението на “Новото начало” – решителните и в този смисъл необратими стъпки към Европейския Съюз. Което би било достойно за адмириране и “вечни” заслуги, ако бе направено по-рано. Както го направиха европейските социалистически страни Унгария, Полша, Чехословакия. Тогава тези стъпки към Европа биха били чисто наша, народна заслуга. Към края на 20-ти век вече е пределно ясно, че друг път, освен европейския, няма. Лесно е да се върви по пътя, когато няма никаква възможност да се отклониш от него, защото кочияшът на капрата е строг и не позволява (говоря образно). И в бъдещите години демократична Европа ще продължи да не вярва на българите много-много, ще ни държи под око, докато… Докато не умре старата комунистическа кранта и на нейно място не бъдат впрегнати в българската каруца млади кончета от съвсем друга порода. Аз няма да доживея този момент. И сигурно е по-справедливо – в края на краищата съм роден и отрасъл в робските български времена.
В следващите два постинга „Фабрики за илюзии – „Долу” и „Горе” валутния Борд” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/14/fabriki-za-iliuzii-dolu-i-gore-valutniia-bord.1053334) и „Фабрики за илюзии – Долу или горе валутния борд” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/15/fabriki-za-iliuzii-dolu-ili-gore-valutniia-bord.1053692) е разказана историята на създаването му, на Борда, участващите лица и изпълнители. Четете и помнете.
Само да припомня пак, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ да се забравя:
„Метенето свърши, боклукът остана” е написал в.”Труд” на първата си страница в броя си от 24.08.1997. Набрано е с 5 см букви:
„Екологична приказка. Червеният боклук и синьото говедо тръгнали заедно по пътя към Европа На Шенген обаче ги спрели и след дълга проверка върнали говедото. Напразно то доказвало, че е закърмено с атлантически ценности. „Да, да” недоверчиво рекли европейците, „ако не луда крава, то някой шап ни носиш; знаем ги вашите Балкани – огнище на зарази за континента”. Присмял му се червеният боклук: „Казах ли ти, че в Европа нямат нужда от тебе”, потупал се по издутия от изпрани пари портфейл и гордо прекрачил шенгенската завеса. Европейците веднага го хванали за врата и го пратили във фабриката за вторични суровини. Преди да го пуснат в мелачката за отпадъци, грижливо прибрали портфейла му.”
Дали метенето е свършило е спорно, но червеният боклук наистина е останал. Забележете как Тошо Тошев „хитро” плаши с Европа и сини, и червени. Каква ли е целта му? – Всички да махнем с ръка и да кажем на тази Европа – „не щем те”, и да си останем при бащицата Русия. Там поне ще сме „щастливи”. „Щастливи” е в кавички, ясно защо. „Хитро” също съм поставил в кавички, защото пък само немислещи или виновни хора приемат мисълта, че Европа ни е враг. Те обаче не четат, защото са коне с капаци – „напред и само напред по пътя начертан от Партията”, казват. Докъдето, дотам. За някои наистина до човешката месомелачка, но за други, ех за други...
Голям глупак! И за затвора на едно демократично общество е! Говоря за Тошо Тошев персонално в момента. Ако нещо протестира, че натиквам в устата му думи, които не е изрекъл – тъй като формално „приказката” не е подписана, ами да беше накарал автора да се подпише. Нали е главен редактор! И да не беше я поставил на първа страница. Ама нали си е фукльо... Нямам място тук, но иначе много обичам литературните разбори. Тъй като съм синьо говедо, събирам повече от две десетилетия „приказките” на червените боклуци, включително подписани и от Тошо Тошев. Никой човек не може да избяга от стила си на изразяване. Тази „свирка” веднага си личи, че е от „бор”, не е от „череша”.
Тук постингите „Фабрики за илюзии...” прекъсват, макар историята на „Новото начало” да продължава до своя естествен край – идването на Симеон II в 2001 година. Надявам се да ме разберете – времето беше февруари 2013. Когато „червените” спретнаха преврат на демократичното правителство на Бойко Борисов и го свалиха от власт. После дойде седенкаджията Орешарски, „платените протести” според оная – как е наглец в женски род? – Мая Манолова... Накъде бях тръгнал аз с историята на „сините” от ДС-Б отбора? Кой се интересува от футбола в Б-група, като „Лудогорец” загробва титаните „Левски” и ЦСКА... – образно бе, lado.
Но! Да не си помислите, че ще им простя. Историята им стои описана по дни в моята книга „Събития и лица в нова България 1996-2001” – том 4 от поредицата НИЕ. Не е издадена. Както не са издадени и предхождащите я три тома от същата поредица. Естествено – „разставените” комунисти по всичките български издателства към момента няма да позволят миризмите от гащите им да се идентифицират точно. Голям праз! „Фронтът е пробит” (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/05/31/frontyt-e-probit.1115722). Най-напред 45 години беше немислимо да има наакани комунисти, после 25 години вече наакани има, но били демократите, днес Светът изгони Путин от пределите си, а он/и твърди/ят, че щели да победят икономически и политически! Още тия дни! Даже било се случило вече, ама ние нали сме си прости, не сме разбрали. Глупаци и нахалници. Опасни и колкото е опасна Северна Корея, дето щяла да бомбардира целия САЩ, пък като се засили да плювне и не достига до Япония дори. Ама опитите продължават.
И ще продължават. До 40-те години Изход от пустинята остават още поне 15 години. Няма да мога да ги дочакам. За велико щастие на „еднодневките” комунисти, които си мислят, че щом са успели да спрат публикуването на Факта, той не се е случил. Глупаци, както имах честта да пророкувам. Още децата им ще ги заплюят. Защото ще пречат на израстването им. Дори и в Северна Корея.
А аз приживе ще подпомогна този процес. Ще даря книгите от поредицата НИЕ на някой университет. Например на великотърновския. Да стоят в архивите му, докато „земята се отърси от отровната си плесен”.
До утре, драги.
Тагове:
Руските заселници-колонисти – незаобикол...
Най-вредните за обществото, когато негов...
Времената на Бойко Борисов от 2009 до днес 2014 ще бъдат в том 7 и вероятно 8-ми. Ще, защото тези НИЕ още не са готови. Но пък всичките ми "нови постинги" за тези години ще бъдат страници от тях.
