Ретроспекция на напразните усилия на БСП да се промени така, че да се впише в новите световни реалности и да има стабилно бъдеще в тях.

Едно уточнение предварително: Аз използвам „БСП” като кратко и лесно разпознаваемо съкращение, особено за по-младите българи, за да обозначавам всички течения, крила и разновидности на лявата идея, че общественият строй комунизъм и най-вече неговия предхождащ го стадий – социализъм, са панацеята на всички несправедливости с които е натоварен нашия човешки свят. Теоретични създатели на тази, днес наричана „лява идея”, са Маркс, Енгелс и Ленин. Без Сталин, че иначе ще трябва да дописвам и Хитлер.

Подробната българска история на тази доктрина съм описал вече в постинга си „Разделяне, рокада, реформа, разширяване” (http://dobronameren.blog.bg/history/2014/01/26/razdeliane-reforma-rokada-razshiriavane.1232039). Тя е сложна. Преминава през много метаморфози, разделяния, разграничавания и др. такива. Продължава и днес с пълна сила.

Тя започва в 1891г. със създаването на партия БСДП, която още на следващата година се разделя, раждайки БСДС. След още две години последва обединение в БРСДП. 12 години след началото идва новото вече устойчиво разделение на широки и тесни социалисти. То се налага от настъпилото, заедно с новия 20 век, индустриално производство в Европа и света, което започнало да се ускорява видимо. Широките социалисти настоявали за разширяване базата на движещите сили на революцията, а тесните не били съгласни и на десетия конгрес в 1903 г. те се оформят в самостоятелна революционно-марксистка партия БРСДП (т.с).

България заедно с всички воюващи в Първата световна война страни преживява обща криза, която под влияние на Октомврийската революция през 1917 година придобива революционен характер. Понеже работниците били станали войници, партията на тесните социалисти насочила усилията си към войнишките маси, но революция от болшевишки тип в България не станала. Май идвало редът на земеделците да управляват страната. И Партията започнала да взема мерки. Само два месеца след създадения от Ленин Трети комунистически интернационал през 1919 година 22-ят конгрес на БРСДП(т.с.) се превърнал в първи на БКП (т.с.). (Тук отбелязвам първото появяване на абревиатурата БКП – в 1922г., цели 31 години по-късно от Бузлуджанския конгрес! Това разминаване в годините не е никак малко, представлява една четвърт от всичките 123 години от 1891 до 2014-та. Ако днешната БСП е наследница само на БКП, що ще всяка година да свиква събор под връх Бузлуджа и защо не кани на този събор членовете и симпатизантите на съществуващата и днес Българска Комунистическа партия? Впрочем това „дребно“ разминаване да не излезе „по-едро“ в бъдеще?)

В 1922 година курсът за въоръжено завземане на властта бил официално оповестен. Но само силите на комунистите да превземат властта не стигали. Затова се провалило Септемврийското въстание, неуспешен се оказал и кървавия атентат в „Света Неделя” през 1925 година. Трябвало да се изчака до появата на новата доктрина в Европа - фашистката. (Както Хитлер помогнал на Сталин на времето, така и днес АТАКА помага на БСП. Нищо ново под слънцето. Тази съвременна препратка се отнася с пълна сила и за следващите няколко реда. Тя е вид предупреждение, че заиграването на нашите с Путинова Русия и джихадистите, е много опасно.)

Преговорите за коалиция с БЗНС и РСДП през 1934-1935 година пропаднали. Работническата класа пак се противопоставяла на всички останали класи от Народа. През 1940 година БКП погълнала другата работническа партия в България - РП и се нарекла БРП. На своя Пети конгрес през 1948 година, когато вече нямало проблеми в пътя по който да върви страната, Партията върнала името си БКП.

И така до Промяната. С главна буква, защото става въпрос за „10 ноември“.

Под влияние на „перестройката” (от 1985 нататък) комунистическата партия на „тесните” се отказа от твърдата си привързаност към идеите на Георги Димитров и започна да прави своя срамежлив завой към „широките” социалдемократически позиции. На 2 април 1990 година тя се нарече "социалистическа", като изрично подчерта, че е наследник на комунистическата БКП, а започна да изгражда "демократичен социализъм". В края на 1991 година на своя 40-ти конгрес тя вече няма да споменава "демократичен социализъм" или нещо друго с точно значение, а ще се нарече "модерна лява партия". В следващите години ще се повторят историите с разцепване и последващо обединяване на комунисти и социалдемократи. При това със същия стар резултат, плачевен за „широките“ и всякакви там тям подобни.

Ще прескоча имената на ясните комунисти, те не се „забравят“. Но ще спомена имената на някои от дейните „социалдемократи“ (в кавички, защото кой комунист, кой социалдемократ, кой свободен или обединен демократ, вие ги различавайте.) „Старите“ социалдемократи от първите години на Прехода са Атанас Москов, Петър Дертлиев, Александър Томов, Николай Камов, Чавдар Кюранов, а „новите“, наследниците им - Йордан Нихризов, Петър Москов, Стефан Софиянски, Меглена Кунева…(Ако някой реши да ми се заяжда, че в тази редица е включен Стефан Софиянски, да припомня, че той по майчина линия е от рода на Никола Габровски.)

В този кратък преглед на “новите” не включвам разглеждането на национал-социалистите, макар глобалните цели на хитлеристите и сталинистите да са еднакви, а се различават само по националния обхват на участниците. Не включвам и вечно битите и използвани жертви на комунистите – земеделците с техните подразделения. Представяте ли си каква какафония би се получила.

Цялата тази объркана история се оправя изведнъж при едно допускане: социализъм (комунизъм) и социалдемократизъм са едно и също нещо, разбиранията на носителите им за устройството на света са еднакви. Разликата е, че комунистите налагат тези техни разбирания на всички други хора чрез „огън и меч”, а социалдемократите са за по-мекия вариант – „с блага дума и таланта на целия народ”.

Да, но общество в което всички ще са „равни, свободни и щастливи” не може да се изгради, защото все някой ще трябва да работи и създава “принадената” стойност. Така, че идва времето, когато „мекият вариант” на социалдемократите няма да върши работа и ще се наложи да се използва „твърдият вариант” на комунистите. Или обратното. Но какво значение, когато пак „ще го отнесат” конкретните съвременници. И пак безсмислено, защото бедата е в теорията, а не в „съзнанието на хората”.

Тук трябва да напиша не общото „хората”, а българите конкретно. Хората социалисти, живеещи в  развитите демократични страни, отдавна са станали „ревизионисти”. Защото са разумни, за разлика от нас, българите! Отдавна са загърбили варварството в себе си. (Да се чуди човек колко сме прости българите. Ние сме ги създали тия, ама при оплождането сме забравили да им втъкнем варварщината си. Майтап бе, sparotok.)

Ако казвате, че думата “варварщина” е, как да го кажа меко, неподходяща за нашите комунисти, няма да ходя за доказателства много назад – в тяхната зора, а ще започна от “Великия Девети”. Царят – бащата на Симеон II, цели 5 години не позволил смъртта на нито един български войник във фронтовете на войната. Единствените български жертви са вътрешни – саботьори, подпалвачи и партизани, които по решение на БКП, тогава все още БРП, се борели на територията на страната срещу немските завоеватели. Според моите не съвсем прецизни знания около 10 000 са минали през трудовите лагери, а убитите партизани и техните помагачи са били 8 000. Толкова! Можел ли е Царят да не преследва тези “светли” хора? Не, разбира се. Това би означавало открит враждебен конфликт с германците и в крайна сметка българска войска на Източния фронт. Колко биха били жертвите ни тогава?! Ама в комунистическа тиква да наливаш национален разум е най-непосилна задача.

Задължително се налага сравнението: Когато БКП взела властта на Девети, Георги Димитров дал 40 000 български животи на фронта срещу германците, подмазвайки се на руснаците. Което не им попречило, на руснаците, да ни треснат контрибуциите. И още: Като благодарност към управленците на България до септември 1944-та, катилите, покачени във властта от съветските танкове, убили за една нощ целия елит на нацията. 150 души вкупом са разстреляни на софийските гробища. Тази февруарска случка от 1945г. съм разказал в постинга си “Розовите петна на Революцията” (http://dobronameren.blog.bg/history/2012/02/06/rozovite-petna-na-revoliuciiata.896880). Отделно за няколкото дни покрай датата 9.9.1944 тези катили убили още около 200 000 българи. Без съд и присъда естествено. Кои с мотика в главата, кои с колове, кои живи заровени. При това жертвите им са били техни съселяни, техни съседи, техни роднини дори, работодатели или просто познати. За тези техни “старания” партията БКП им подарила къщите на убитите, назначила ги на опразнените от убитите места, направила ги министри, депутати, висши военни ръководители, културни водачи, академици дори. Питате за имената им ли? Знаят се. Народната памет е велико и страшно нещо. До нея се допитва Бог, когато изпраща неумолимото си безотказно Възмездие.     

45 години Партията опазваше своите убийци и им осигуряваше безпроблемно съществуване. Могла, правила го. Другият свят си имаше собствени грижи по своето възземане. И когато успя да завърши това гигантско по мащаби и значение дело, комунизмът умря. Буквално за една нощ. Нощта, на която онзи ден Светът отпразнува 25-та годишнина! В която нощ Българската Национална Телевизия имаше някаква своя неотложна друга работа и не можа да покаже на живо как 7000 бели балони се откъснаха от местата си върху несъществуващата вече Берлинска стена и потънаха в небето. Спомен за убитите върху Стената хора,стремящи се към Свободата си. Този път записани директно на сметката на Германската компартия.

Такива хора, бягащи от социалистическия рай, има убити и на нашата българска граница. Във всеки случай не толкова много, но колко са точно нашите комунисти мълчат. Защото за изстреляните куршуми срещу тях, те са получавали награди. Парични, обществени, всякакви. И днес, защото те още са живи, повече от всичко на света се страхуват да не им извадят старите ведомости. Аз съм сигурен, че тези изобличващи ги като престъпници документи, се пазят. И че на децата и внуците им на тия, ще им бъдат прочетени. Как ли ще се почувстват?

Чувам възраженията ви: “Голяма работа! Битият – бит... А и пука им на шмайзера на наследниците след като парите са у тях. Глупави като теб ще опъват каиша пак.”

Не е така, драги. Този свят не е създаден, за да бъде тарикатски, а за да бъде и става все по-добър. Само че това е материя за напреднали. Комунистите от БСП не са такива. Казват, че причината за сгромолясването им по Десети, е икономическа. Не! Първопричината е неморалността на идеите им. Провалът в икономиката е следствие от тази неморалност. Убийствата, извършвани от тях – също. И никакви усилия, програми, тактики, стратегии, никакви опорни точки, няма да ги спасят от заслужената им участ. Няма никакво значение ще доживеят ли те да видят своето осъждане. Защото ще го видят чрез очите на своето продължение – наследниците си!

Е, разбира се, че за човеците, които живеят така, че всекидневно да оправдават вложената божия инвестиция у тях, ще бъде далеч по-хубаво, по-справедливо да видят тази правда приживе. Но... къс живот ни е даден за такива продължителни, вечни неща. Впрочем “положението” не е съвсем толкова отчайващо и тъжно.   

Лично аз съм страшно доволен като гледам как се гърчат в нашето обществено пространство лицата от продължаващия вече 25-та година преход: измислители, организатори, изпълнители. Буквално се гърчат да защитават незащитимото, пада им се! „Лявата” България цъфтяла и връзвала, давала плодове, които... „Синята” идея умряла вчера, ГЕРБ се цепел... Русия задавала течението на световния ред, а доларът бил пред продажба срещу рубли... И прочие глупости на търкалета. На големи търкалета.

И още нещо. Което ме кефи максимално (както пее Ивана). Лицата на тези смешници са едни и същи вече 25 години. Тези буквално остаряха пред очите ми, а ни разказват същите небивалици. Безсмислено, защото само разочарованието им се увеличава. Ще кажете и парите им?! А бе, българи, кога и кое нещо комунистическата партия е давала, дава и ще дава безплатно? Тези огромни пари Партията си ги прибира, а оставя на слугите си 10-тина процента от тях да се почерпят вечерта или да ги дадат на другите нещастници – курвите и педерасите.

Ако прочетете например моя постинг „Република в червено” (http://dobronameren.blog.bg/history/2012/02/15/republika-v-cherveno.902090) там ще видите имената, списвали „часовите вестници” „168 часа” и „24 часа” за началните 1990-1994 години на прехода. След 20 години, цели 20 години!, Тия са пак на комунистическите си позиции. Само дето вместо „168 часа”, който се стопанисва вече от мама Кръстева, списват днес „Република”, „19 минути”, „Сега” и „Ретро”. Ами да погледнем „трудовия” вестник „Труд”. Агентът „Бор” залиня и го продаде. На заместничката си „Елхичка”. Започна да списва „Преса” – същата комунистическа лайнохвъргачка.

А медиите? Можете да сравните например в „Рапсодия в червено” (http://dobronameren.blog.bg/history/2011/09/12/rapsodiia-v-cherveno.818554) възгледите на Кеворкян, Димитър Цонев, Цветанка Ризова, Велислава Дърева, ... или също например в „Розовите петна на Революцията (http://dobronameren.blog.bg/history/2012/02/06/rozovite-petna-na-revoliuciiata.896880) на Росен Петров, Слави Трифонов и Любен Дилов-син, братя Найденови, Андрей Райчев и Виза Недялкова, Диана Найденова, Мира Баджева, Сашо Диков, Волен Сидеров, Велизар Енчев, Стефан Солаков... или пък в „Разглеждайки нещата” (http://dobronameren.blog.bg/history/2014/06/11/razglejdaiki-neshtata.1272307) на Силвия Великова, Червенкова, Волгин... Възгледите им тогава, в зората на прехода, и сега, когато Европа вече става много нетърпелива в своите искания този преход най-после да свърши, НЕ СА СЕ ПРОМЕНИЛИ. На какво се надяват? Глупаци е най-щадящото им определение. Защото службата на една унищожаваща народа си партия, е вид геноцид.

Мога да продължа с кратката история на „новата” БСП за последните години от царуването на Сергей Станишев. Но нещата там се развиват бързо. Дали е обратимо или не, не мога да кажа. (вижте постинга „Разделяне, реформа, рокада, разширяване http://dobronameren.blog.bg/history/2014/01/26/razdeliane-reforma-rokada-razshiriavane.1232039)  Надявам се, макар че бивш комунист няма, казват патили хора. Затова ще изчакам, задоволявайки се да гледам посърналите лица на Мая Манолова, Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Станислав Ангелов, Георги Кадиев... Съветвам и вас да правите същото. Да се кефим взаимно, гадаейки коя партийна тиква ще бъде хвърлена в казана на поредния партиен пленум. Докато последният комунист загаси този пагубен огън със собственото си тяло. Едни ще го доживеят, други – няма да можеме.

Е... Но е забавно. И ободрително. Нещата започват да се развиват все по-бързо и по-бързо. Кой си е мислил, че БСП така зверски ще се разцепи за има-няма година. Две социалистически партии в новия 43-ти парламент, “Движение-2х” извън него, където засега х=1. “Младоците” в БСП ще направят х=2, “Социалдемократите” – х=3...

Но най съм ободрен от Путин. Вместо, както се надяваше, да повтори историята на Хитлер и завладява по една-две държави годишно и подготви плацдарма си за 5-6 години, Новият свят му показа червения картон още след  първата анексия. Чудесно! Едно малко “чудесно”: Прогнозата на един смешльо от Перник (chavdar01), че “както са тръгнали нещата Киев ще стане град-държава”, няма да се сбъдне. И едно голямо “чудесно”, много голямо чудесно: моята страна ще се освободи от оня змей, дето всеки ден й иска курбан по една демократична българска глава.

Свят! Нов! Какво да го правиш. Който народ е направил правилния цивилизационен избор, ще го бъде!