КРЕДИТНИТЕ МИЛИОНЕРИ! При всичката принципна ясност на това определение – това са присвоителите и използвачите на нашите народни пари, съществува пълна обърканост по отношение на класификацията на начините на присвояване – измами, кражби, убийства…, както и в последствията след присвояването – дали парите са профукани или пък умножени и „кредитът“ е върнат… Затова и списъците на така наричаните кредитни милионери са твърде много, твърде спорни и изключително тенденциозни в зависимост от мирогледа, да го наречем, на съставителите им.
После - има една незаобиколима, абсолютно задължителна особеност на притежаваните пари: те трябва да бъдат управлявани, вложени в нещо и менажирани от някого, за да се увеличават. Правилната им употреба ще води до натрупване, до богатство. Неправилната – до фалит и срутване на „конструкцията“. Ако става въпрос за лична трагедия, да махнем с ръка. Ами ако се срутва държавата?!
По Девети септември една партия – БКП – реши, че „Нейното“ е правилно. И нали е тоталитарна партия, уби - и преносно, и буквално – другите българи, дето я предупреждаваха за грешката. След което загради „нова България“. Дори до последно, че и още, твърдеше, че е построила „две Българии“. Когато на Десети ноември дойде фалитът на комунизма, къде ги те? Смехории. Сериозното – наложи се разпродажба, буквална разпродажба не само на имуществото, но и на идеите, символите, на труда, усилията и надеждите на цял един народ! После… После последваха познатите ни 24 години на „преход“ в същата посока. Каква е тази логика? Докога? Докъде? Под чие управление? Защо?
И какво излиза? Че и аз съм „кредитен милионер“ - имам милион резонни въпроси, на които партиите днес в управление, не мислят изобщо да се издължават, отговаряйки им. (виж http://dobronameren.blog.bg/)
А списъците, които обществото ни произвежда, се множат. Всякакви. Навсякъде. Маловажните предизвикват страхотно неадекватни реакции - пример: списъкът с 25-те имена в сайта Noрешарски. Поне да беше ясно имена на защитници или на критикари на „Прехода“ са това и после – тъкмо тези ли 25-ма са Главните и Всичките! А други съвсем конкретни и важни списъци обществото ни подминава като бърз влак стар телеграфен стълб. Примери: „картата с черепите“ от 1990 – списък на местопрестъпленията на ранния комунистически строй в България или пък списъка на всички кредитни милионери у нас след датата на „промяната“ на късния социализъм. На практика списък на крадците на народните пари от касите на „човеколюбивата Партия“. Крадци, но и некадърници, защото с парите, които имаха и имат, нищо не направиха. И няма да направят, защото ако можеха „45+24 години стигат“!
Сега разбирате ли, българи, колко прави са протестиращите пред Народното събрание, ранобудните студенти, опозицията в НС в лицето на ГЕРБ и разпилените извън Парламента сини… Безсмислено е „да си говорим с Клисарова, с Греков, със Стойнев…“, като в края на краищата, откъдето и да почнем, стигаме до извода, че „това правителство трябва да си ходи!“.
Ама какво щяло да стане след това, кой щял да дойде, гаранции… искат ученолюбивите студенти, контрапротестиращите, управляващата парламента тройка, националистите и откровените нацисти навън… Приличат ми на тумора, причиняващ болестта, който се тресе от страх, че една операция, или две, или повече, ако е необходимо, ще го убие, отстранявайки го от хранителната му среда. И плаши болния страхлив човек: Ами ако предстоящата операция вземе, че излезе несполучлива? Как така следваща, ами ако и тя… А това, че без операции болния човек го чака сигурна смърт, остава някак настрани.
Всеки да си върши работата. Аз не съм хирургът на масата в операционната, който държи скалпела в ръката си. Аз съм санитарят с дългогодишен опит, който чисти мръсотиите в болничната стая и не позволява да влизат нови и стари зарази в нея. За да не се влоши допълнително състоянието на оперирания. Нека роднините му да носят подаръците на лекуващия лекар. На мен ми е достатъчно те да ме поздравят сърдечно като се срещнем на улицата.
(На коментаторите ми простаци в блога от рода на blackpredator, ok3223, tikoev, zaw12929 – това са последните, най-пресните – които не разбират и не могат да мислят образно, не препоръчвам „да се навират“ на върха на перото ми. Не си „хабя времето“, „изхвърляйки“ ги методично от „болничната стая“. Те са зараза.)
Затова ще се върна на темата – разните видове кредитни милионери. Най-напред - откъде се пръкнаха?
В предизборната програма за първите избори през юни 1990 година, публикувана в печата на 5 април 1990 (когато социалистите бяха на три дни) БСП обещаваше: "Сполука за България, сигурност за дома, бъдеще без анархия". Това щеше да стане така, според в.“Дума” от 30 май 1990 и проф. Иван Илиев: (Справка за професора ‑ завеждал катедра “Народно-стопанско планиране” във ВИИ “Карл Маркс”, ръководил Държавната планова комисия преди 1989г., зам.председател в правителството на Георги Атанасов 1989-1990.):
„БСП е за равноправна конкуренция на кооперативната, държавната, общинската, акционерната и частната форми на собственост. Къде каква собственост ще се развива, зависи от ефективността и интересите. Това равноправие е икономическата база на свободата на човешката личност. Развитието на формите на собственост чрез пазарната конкуренция, държавното регулиране и използване на съвременните научно-технически постижения ще води до тяхното обобществяване като естествено-исторически процес, т.е. до демократически социализъм като цел на партията и обществото.”
Ще спра за малко цитата, за да попитам чии интереси ще определят „ефективността” и коя собственост или над-собственост ще следи да не бъдат нарушени равните права на 5-те вида собственост? Партийният отговор се вижда веднага, ако сте прочели внимателно цитата. Държавата ще бъде регулаторът на този „естествено-исторически процес”. Тази държава ще бъде ръководена от Партията, защото така следва от цитата – забележете как е казано: „демократически социализъм като цел на партията и държавата”.
Продължавам с извадките от същата тази статия:
„БСП и БЗНС се придържат към принципа “земята на тези, които я обработват”. СДС е за “изграждане пазар на земята”, т.е. за свободна покупко-продажба на земята. Последствията от единия и другия принцип са противоположни. Равнопоставеността на различните форми на собственост е база не само за свободата на личността, но и икономическа основа на демокрацията. Обратно, заемането на господстващото място от частно-капиталистическата собственост премества тази подчиненост на държавата в подчиненост на частно-капиталистическия собственик с всички произтичащи от това последствия.”
Как да тълкуваме това? Несъгласието със свободната покупко-продажба на земята означава, че частна собственост върху земята не се допуска. „Тези, които я обработват” няма да имат правото да я продават, а на книга ще се водят собственици. Интересите им ще представляват други – държавата. Въпрос: чия държава? И отговорът на всичко това дотук: Професорът описва социалистическата държава, такава, каквато беше и такава, каквато трябва да остане, въпреки всичко. Демокрация и свобода на личността ли?
Дотук описвах методите. Дойде ред на помощниците, така както ги вижда в същата статия проф. д-р Иван Илиев. „БСП счита, че страната ни разполага с огромен потенциал и трябва да се опре преди всичко на собствени сили и възможности за излизане от кризата. Според нейната платформа НР България ще развива на нова основа сътрудничеството със СССР и страните-членки на СИВ, значително ще разшири икономическите си отношения с развитите капиталистически страни. Навярно в платформата си СДС, едва ли не несъзнателно, не пише нищо за икономическите връзки и отношения и по-нататъшното им развитие между СССР и НРБ. За него те просто не съществуват, а може би са нежелателни. Но трябва да е пределно ясно, че нарушаването на икономическите връзки между СССР и НРБ е равносилно на стопанско самоубийство.”
Нормално разсъждаващият човек се стъписва пред подобни „мисли”. Към датата на написване на статията – май 1990, за цял свят е пределно ясно, че социализмът в този си вид е починал. За какви чисто социалистически пазари говори професорът, които щели да си съперничат и да победят другите? ”Компетентността” на Партията впечатлява. Но времето вече е друго, другарю. Затова нищо чудно, че „опечаленото гражданство изпроводи Сполуката до гробищата”. Мога да посоча и точната дата: 16 ноември 1990. (Ако искате да помните тези времена. Което според мен е полезно.)
ВНИМАНИЕ ОБАЧЕ! Партията има и друга платформа.
Различна от представената по-горе!
Описанието й е в статията “Новата икономическа политика на БСП”, публикувана във в. “Работническо дело” от 12 февруари 1990 г.). Статията е подписана от Кирил Сандов и Борис Янков. (инж. Кирил Сандов е роден в 1933г. Бил е директор на завод „6-ти септември“, зам.генерален директор на ДСО Балканкар, генерален директор на френско-българско дружество Sofbim в Париж, търговски и икономически съветник в посолството на НРБ в Италия. 1989 го заварва зам.министър в министерство на машиностроенето. От 1991г. е генерален директор на Автомотор корпорация АД официален вносител на Ситроен за България. На 15 април 2011 г, тогавашният президент Георги Първанов му връчва орден “Стара планина” – втора степен „за изключително големите му заслуги за развитието на българската икономика и по повод 75 години от рождението му“. Днес този юнак е в първата петдесетица на най-богатите българи. Според информационния портал на НПО, Кирил Сандов е член на управителния съвет на НПО-то наречено „Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България“. Не знаехте, нали?
За Борис Янков не мога да намеря нищо достоверно. Има един софийски нотариус с такова име, ама дали е той, кой да ти каже. За любителите на конспирации да напиша, че Гугъл намесва името на нотариус Б.Янков в някакви имотни измами. Не ми се занимава с тези работи.)
“Критерий за форма на собственост върху средствата за производство могат да бъдат само най-висока ефективност от тяхната експлоатация и социалния ефект за обществото. Институционалният ред трябва да гарантира в стопанската дейност цялото многообразие на видовете собственост, без дискриминация, при възможност за преминаване от един вид в друг. Първата стъпка е незабавно да се продаде част от държавната собственост на предприятията на техните колективи при най-изгодни условия. Част от собствеността да се предложи за изкупуване от частни лица. Част от държавната собственост, в зависимост от проявения интерес, следва да се продаде на чужди граждани и фирми. За ефективно използване на останалата държавна собственост е задължително да се изгради такъв институционален ред, който да изведе собственика от анонимност. Необходимо е държавата да прехвърли правата си на собственост върху няколко промишлено-финансови института, икономически групировки. След излизане от анонимност, първият етап от социализацията на държавната собственост е преминаването на фирмите от държавни в акционерни, което се организира от икономическите групировки. Те ще осъществяват управление и контрол върху дейността на влизащите фирми на основа собствеността върху акциите. Пазарът на пари и капитали следва да се осигури от търговските банки, след отделянето им от БНБ. Търговските банки следва да бъдат самостоятелни и независими от държавата, като осигуряват вътрешния пазар в лева и валута под всички форми, както и достъп до външни банки.”
Моят коментар, направен още в 1992 година, е:
Убедени сте, нали, че милиардите на България са в ръцете на няколко десетки души от комунистическата върхушка. Да прочетем пак внимателно горното. Не ви ли хваща страх от тази съвсем откровена програма за изграждане на комунистическа мафия? Разсъжденията по принцип са верни, те могат да гарантират просперитета на една нация. Но се преобръщат в своята противоположност, ако парите са крадени, хората, които ги притежават са без скрупули, и всички средства за контрол върху обществото са съсредоточени в ръцете на няколко души. Комунисти! Докато обществото ни не се декомунизира напълно, изпълнението на тези „предписания” ще ни вкара в капан от който се излиза само чрез недемократични средства, например експроприация. Впрочем има и друго решение – от само себе си, еволюционно.
Зад тези два типа икономически платформи стоят два типа комунисти. Едните – идеалистите, които вярват в реалните предимства на социалистическата държава пред капиталистическата собственост, и другите – новите кариеристи, за които социалистическите механизми на преразпределение са само източник на много пари и нищо повече. Спорно е във всички случаи кой има по-голям принос в натрупване богатствата на Партията и по-важното – за какво следва да бъдат харчени тези пари. Дали за издръжка на „трудовите маси” или за новия начин на живот на „честните частници”. Съвсем вероятно е тези две крила на Партията да се скарат. А това ще бъде един много положителен факт за почтените хора.
Това беше от началото на “прехода“. Когато червените куфарчета с откраднатите пари бяха невидими, тъй като цветът им се сливаше с всичкото червено наоколо. Обаче Времето си течеше. Постепенно кървавочервеният цвят на истинските комунисти избледняваше, компрометиран от сивия цвят на партийните мафиоти.
Следващото появяване на проблема се появи по време на управлението на Любен Беров (1993-1994). Новоизлюпените „собственици” ритнаха майка си Партия. След има-няма 5-6 години. Комунистите, които тя сама беше избрала да стопанисват парите й, се сдушиха с едни подлеци, които пък самите те бяха избрали за свои помощници - в началото на демокрацията разни второстепенни актьори от миманса. Най-различни, но аз ги наричам с едно име – „сините Костовисти”. Влагам пълното си презрение в това не съвсем прецизно наименование, възникнало у мен години по-късно, запазвайки едновременно с това пълно уважение към идеалите на истинските сини. „Гущерът“ обяви, че „къса опашката си“. Е, по-големите „гущери“! Онези, които вече бяха умножили парите и можеха да си върнат „кредита“, изначалната Партия не можеше да спре. Но обяви другите, по-дребните, „помощниците“, за Мафия. (Говорим вече за Жан Виденов 1995-1996.) И започна да ги чисти методично. После съвсем естествено Кръстникът на „мафията“, онзи, чийто подпис седи под т.нар. „списък 103“ (имената и получените суми в куфарчета), го свитнаха неговите хора – гущерите с новите опашки. През октомври 1996г. Андрей Луканов беше убит. (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/06/fabriki-za-iliuzii-vytre-sme-veche.1050579) До 10 януари 1997 оставаха само 100 дни. Убиецът и до днес не е открит. Може ли да се надяваме това да се случи?
Ами тогава да се надяваме, че и докладът от 1996-та на Николай Добрев (онзи който върна мандата за управление от името на БСП през февруари 1997) за схемата на ограбване с „червените куфарчета“ ще излезе от тайната сянка. Трънки! Само след две години – през 1998, по Иван Костово време – и Николай Добрев стана покойник.
Парите в ръцете на мошеници са страшна работа! Причиняват насилствена смърт, скоротечен рак…
Иван Костов дойде … и си отиде. Щеше да отваря ДС досиета, кредитни досиета. И закон имаше за това през 1998-ма. И комисия беше създадена. Имена бяха съобщени. И? Не можа Костов, не можа… Защото … Кой му попречи, питам. Няма да правя списъци на хора, а списък на дейности: банкова криза и хиперинфлация, девалвация на лева (http://dobronameren.blog.bg/history/2013/02/12/fabriki-za-iliuzii-dolarova-bylgariia-mejdu-videnov-i-kostov.1052610), РМД-та, продажби на предприятия „за лев“, новата мода строежи по българското черноморие... Ще добавя само, че по време на неговото управление (1997-2001) нито един крупен „гущер“ от новите икономически групировки не беше убит. Те, убийствата, започнаха по времето на Царя (2001-2005). През 2003г. застреляха Илия Павлов, а в мътното време на предаването на властта на Станишев (на 17 август 2005) куршум между веждите получиха Георги Илиев през август 2005 и Емил Кюлев през октомври 2005г. Добавям, че Първанов ни беше президент от 2002 до 2012 година! И после демократите били виновни. Най-паче ГЕРБ и Бойко Борисов. Хайде, бе!
Според онзи доклад на Николай Добрев от 1996 година списъкът с лошите кредити – значи само завлечените пари - е съдържал 10 хиляди фирми и 32 хиляди души. По-точно 342,7 милиарда лв. (342,7 милиона лв. от новите пари -1998г.) Като смятам, това дава по 10 милиона лв. на кредитополучател. Ашколсун! (За сравнение - Христо Бисеров ще го съдят за половин милион евро, което е само 1 милион лева. Ако предположим, че Ахмед Доган е 10 пъти „по-мощен“, значи като Доган и над него има (е имало?) още 32 хиляди души!?)
През април тази 2013 година (обърнете внимание – Б.Б.вече не управлява) новата Комисия по досиетата коригира тези данни: „Излиза само част от истината за източването на банките, твърди бившият зам.-председател на Комисията по досиетата Евгени Димитров. Той разказа, че има служители от службите, които са ползвали своето положение, за да получат огромни и невъзвръщаеми кредити с обезпечение 30-40%. По думите му сумата е около 19-20 млн. лева.“
Въпросната Комисия съобщи и някои имена на известни бизнесмени от прехода като кредитни милионери и агенти на бившата ДС: Младен Мутафчийски, Красимир Стойчев и Георги Агафонов. Първият вече умря. В началото на ноември. Неочаквано, от етиопска треска. Бил дълги години там, в Етиопия, и я прихванал. Според сайта Vseki Den “… в африканската държава изкарва цели 9 години. Често придружавал Пенчо Кубадински по време на прословутите му ловни подвизи там.”
Упорита треска, ей! След толкова години … и няма прошка. Да се готвят следващите „етиопци“. Гущерът продължава да си къса опашката.
На 10 октомври 2013 Комисията по досиетата извади нова порция кредитни милионери и едновременно с това агенти на ДС: Юри Аройо (ALFA bank) – син на един от най-известните идеолози на комунистическата икономика – Жак Аройо. Бизнесменът Пламен Тимев-Ганди. Той е известен като един от най-близките приятели на покойния Иван Славков-Батето. Двамата дори учредиха заедно партия “Напред, България”. И името ГОЦЕ пак беше потулено. (За което също е, и ще бъде, виновен ГЕРБ и най-паче Тиквата, разправят милите хора!)
Така-а-а…
Който бит – бит. Който взел – взел. Това е ужасно несправедливо за конкретните бити. Но какво може да омекоти или възмезди вече понесените насилия? Далеко не само справедливата конкретна присъда, а гаранцията, че такива неща няма да се случват никога или поне много по-рядко занапред в бъдещето. Когато народът изхвърли насилниците от историята си, той добрува. Пример: германците и техният Съд над нацистите. А когато народът се примирява с престъпниците, без значение на причините му, той е за съжаление. Пример: българите, които и днес вярват на комунистите.
И защо бе, българи? Рано или късно ще се почешете зад ушите или Светът ще ви плесне по челото, за да се усетите, че напразно сте ручали жабетата, вместо да ги изхвърлите на боклука преди това! Всички, които сега твърдят, че не съм прав и са готови да ме линчуват, всички, които днес викат, че на ранобудните студенти им трябва един здрав бой, са обречени. Най-малкото на самота. Дори собствените им деца ще се обърнат не в тяхната посока. Никой не бяга на Изток, всички отиват на Запад. Това е такъв шамар за комунистите, че за по-голям не може да се мечтае. И никой няма да заплаче за тях!
Това ще го повторя пак в моята лична история, която ви чака веднага.
В края на това лято една моя позната я уволниха от образователното министерство. Тя работеше там още от времето на Даниел Вълчев. „Преживя“ тройната коалиция. И Бойко Борисов не й „посегна“. Не че нещата й бяха подредени без проблеми. Началникът й, пенсиониран полковник, непрекъснато й търсеше колая. Щото не козирувала тя, с двете си висши на него – прост фелдфебел по същност. И негоден да се справи с работата на която го бяха назначили. Но от 50-тата си годишнина нагоре до 2012 година получавал тавана на пенсиите от 700 лв., от края на същата година – по 770, а от догодина удря 840 лв. Смятате ли какъв процент увеличение е това, пенсионери (милион и 100 хиляди според оная калинка Хасан Адемов), чиято ВАША пенсия ТОЙ ще увеличи с цели 3%. От юни догодина, ако подкрепяте Орешарски. Ха сега добавете към полковнишката пенсия заплатата му на директор и фактът, че като държавен служител осигуровките му ги плаща държавата. Но да не се ожесточаваме и да пазим на Местан гражданския мир, както ни съветва оная кокошка от Кюстендил. Защото, ако искате да се ожесточите, слушайте: Запленен от реставраторския устрем на коалицията БСП-ДПС-АТАКА, онзи фелдфебел видял „най-удобния момент“ и показал дивата си зла природа. Имам предвид не само акта на уволнение на колежката, а още повече начина му на изпълнение. Някой, неизвестно кой конечно, написал сигнал, че моята позната била на сбирка на ГЕРБ и там говорила против самия Орешарски. Затова заповедта за уволнение минала по целия канален ред и стигнала до министърката за подпис в рамките на три дни. На четвъртия ден сутринта казали на моята позната, че е уволнена „в интерес на работата“. Не й показали „сигнала“. Не й казали кой е авторът му. Е, че как да й кажат?! Камен Костадинов и Мукадес Налбант ли?
Ако щете вярвайте, познавам тази госпожа от времето на голямата хелзинска конференция на световните лидери. Тя е толкова герберка, колкото аз съм ветеринарен доктор. Но не носи нрава на социалистите станишеви - абсолютно сигурно. Върши си съвестно работата и много се пази да се намесва в политиката, защото няма никак добро мнение за българските й варианти. Открай време. Тя на сбирка на ГЕРБ? Абсурдно. Но шефът полковник, че освобождава място за поредната млада и послушна калинка, си е факт. Пък въпросът „Кой ще върши работата?“ няма значение. Все ще се намери някой балама съгласен. Докато уволнят и него.
Докато Орешарски се нареди по успехи до Станишев, Виденов, Луканов – отзад напред. Но това не влиза в „личната история“. Да довърша нея.
На принципния шеф-полковник дъщерята учи в Бостънския университет. (Че къде другаде? Да не очаквате на ленинските хълмове в „Ломоносов“?) В началото на септември, когато протестите под прозорците на премиера се увеличиха отново след летния застой, в наши медии се появиха съобщения, че български студенти в американските университети подкрепят ДАНС#withme. На една снимка, илюстрираща информацията, се виждат десетина младежи под транспарант на който пише на български „Ние ви подкрепяме“. На първия ред грее оптимистичната усмивка лично на Дъщерята! Е, те това е сигнал. На ниво.
Пред Господ! Никой, НИКОЙ, който нарушава Неговите закони, не е и няма да прокопса. Ако на бащата се разминава, се размине, ще плаща детето му, следващите го. Взетият кредит срещу живот се връща задължително. Пред ТАЗИ БАНКА няма пет-шест, дъще. Не съм убеден дали го разбираш. Но това не е мой проблем, а твой.
Тагове:
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
ТЕЖЪК "НЕПОТИЗЪМ" И "СИМО...
