Петър Курумбашев - вместо да е в затвора вече 2 десетилетия, отговорен за душевния геноцид над българската нация с утежняващо вината обстоятелство, че става дума за геноцид над младата й част - е показван на екрана на българска национална телевизия като човек, даващ оценка за качеството на 41-вото НС!

Датата е 14 март 2013. Причина за моята токущо произнесена присъда над лицето Курумбашев, са неговите думи пред камерата на услужливия оператор, че „В 41-1 парламент липсваше морал. Това не беше Парламентът, който помни светли образци като Йосиф Петров, Петър Дертлиев и Йордан Радичков“.  Ако думите на Курумбашев цитирам по памет, то имената на изредените от него парламентарни моралисти са съвсем точни! Дори редът на изреждането е съвсем точен!

На конкретните ИЗРЕЧЕНИ неверни факти, конкретни верни НАПИСАНИ факти. Които съм цитирал вече в моите постинги, където има точна дата и място на тяхното публикуване и точното име на техния изречител.

(Следващите извадки далеч не са всичко за тези „моралисти“, но са най-характерните за техния „морал“. Отварям кавичките: техния комунистически морал.)

Най-напред за ЙОСИФ ПЕТРОВ и ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ. (Постингът е „21 години оттогава - 2“ и е публикуван на 6 май 2012, http://dobronameren.blog.bg/history/2012/05/06/21-godini-ottogava-2.950165)

“Когато броят на подписалите (конституцията от 12 юли 1991г.) депутати наближаваше количество преминаващо в качество, започна една суетня, имаща за цел чрез пререждане на предварителния азбучен ред на подписване, да се направи така, че 267-ми да подпише най-възрастният депутат във ВНС, 80-годишният Йосиф Петров. Така и стана. Депутат от СДС, земеделец-никола-петковист, пребиван от бой лагерник в Белене, узакони ТАЗИ конституция.

Какво си мисля за Йосиф Петров ли? За презрение не става, а за обич още по-малко. Това са силни чувства с които възнаграждаваме постоянството в постъпките преди всичко. Малко хора могат да преживеят живота си в твърдост, повечето се огъват и това им се прощава, ако са били насилени. Но за каква принуда може да става дума при 80-те години на Йосиф Петров сред съмишлениците на възродената му партия, имащ обаянието на таланта в поезията и симпатиите на поддръжниците на собствените му, вече победили идеи? Досиета? Не съвсем! Просто един стар глупак, който обича да пие шампанско на аванта, без да се замисля кой и защо му го дава.“

„Александър Лилов подписа и прие сдържано поздравителните възгласи на залата. Личеше си, че счита подписването на Конституцията за важна работа и подходи сериозно към момента. Петър Дертлиев предварително приемаше поздравленията с вдигнати ръце и знака на СДС, а след подписването тръгна да се прегръща с младите депутати от партията си.

Конституцията ще бъде наречена след няколко дни от обикновените хора извън голямата политика „Дерт-лиловска”. Не мога да се освободя от чувството, че това определение е подигравателно за Дертлиев и уважително към Лилов.“

Сега за ЙОРДАН РАДИЧКОВ.

(Следващите думи са написани отдавна, но се оказа, че още не съм ги включил в някакъв постинг. Нищо, де. На всяко нещо му идва реда рано или късно.)

„Завършвайки тази част от книгата, ще включа в нея още едно събитие, станало в средата на август 1990 година. За някои това може да се стори излишно, не на място, дребно. Но нито едно от тези определения не е вярно! От такива „дребни събития” произтичат успехите или неуспехите на един народ в исторически план, проличава манталитетът на нацията.

На втория месец от работата на ВНС в залата избухна минискандал по повод молбата на писателя Йордан Радичков, депутат от БСП, да бъде освободен от Парламента. Депутатите от опозицията обвиниха писателя, че е продал ИМЕТО и ПОПУЛЯРНОСТТА си на Партията за  привличане на повече избиратели към червената бюлетина, щом като само 2 месеца по-късно напуска Събранието, предоставяйки личното си място на следващия партиен кандидат по пропорционалната листа.

Вярно е, г-н Радичков! Вие сте един от най-известните и признати, в чужбина също, български писатели. Личности като вас увличат след себе си много хора. особено пък, ако пишат така простонародно, а не елитарно. Това от една страна. От друга – вие сте комунист. Бяхте избран за член на Висшия партиен съвет на БКП на нейния 14-ти конгрес през 1990г., отпреди преименуването й на БСП. А това е огромна отговорност, нали? Затова имате право да отстъпите мястото си само в случай като Вапцаровия І - „Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз.”

В тази връзка трябва да ви кажа още. Един чудесен поет Дамян Дамянов е много по-злобен (в буквалния смисъл на думата) към СДС-то. Да си го кажем направо: морав е! Но е принципен, а това е „здраво” човешко качество и затова може да бъде уважаван. Замисляли ли сте се, че има приказки в които кръвожадният вълк понякога е симпатичен. Но змията във всички приказки е гадно животно.“

И още нещо искам да цитирам за Радичков. То вече е част от постинга „Песните на лето 1990-то“, публикуван на 23 юни 2011г., http://dobronameren.blog.bg/history/2011/06/23/pesnite-ot-leto-1990.770603):

„Знаете ли какво написа през тази 1990-та година последният главен редактор на вестник „Работническо дело” (органът на БКП) Стефан Продев и първи главен редактор на наследилият го вестник „Дума”, органът на БСП?  Не? – Ами „С кръв сме я взели тази власт, с кръв ще я дадем!” Не са измислици това, съвсем не са напразни страхове, съотечественици. Девизът на „Дума” – и досега можете да го видите на 1-вата му страница – е „Ние пак сме тук”. А знаете ли автора на тази нахална заплаха? Не? Ами, интересувайте се, де – писателят Йордан Радичков! Той наднича от буквара и от учебниците на новите български деца. Иван Вазов му дишa праха.“

И накрая за лицето ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ.

От постинга „Куку- мбашеви“, публикуван на 13 юли 2011г., http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/13/ku-ku-mbashevi.782234

„Разгръщайки старите вестници, попадам на един „водач на
центристи” Петко Симеонов. Вестник “Дума” съобщава, че на 18 май 1990 година (обърнете внимание на датата, тя е преди изборите през юни 1990) Петко Симеонов, тогава зам.председател на Координационния Съвет на СДС, пише до началник-отдела “Обща канцелария” при Министерския съвет официално писмо със следното съдържание: “Г-н Величков, във връзка с предстоящата изборна победа на СДС, с която трябва да привиквате, необходимо е нашият представител Петър Курумбашев да има достъп до всички документи на МС, включително и на поверителните, за което той ще подпише съответен задължаващ го документ. Това, г-н Величков, е в интерес на страната. Правителството на СДС трябва да има подготвени хора и по тези въпроси.”

Въпреки демонстративно нахалния тон на молбата, СДС не спечели юнските избори, и “подготвеният” (така или иначе) “наш човек” Петър Курумбашев - главният кукувец, обвиняем по делото за атомната шега - стана спешно "студент". Кавичките са защото само след година Петко С. си каза, че е от ДС. С гордост при това!

А ето и последващото развитие на “нашето момче” Петър Курумбашев. До закриването на предаването „Ку-КУ” по БНТ през 1994 година остана негов продуцент. През 1997-ма „бил поканен (негови оригинални думи) да стане главен мениджър на националната телевизия. (Това е Иван-Костово време!) „Приех това като чисто професионална покана, като оценка за моята работа, след като бях шеф на развлекателните програми в Нова телевизия.” От 2007г. е общински съветник, избран от гражданската квота в листата на БСП. Курумбашев е единственият безпартиен в 12-членната „червена” група на столична община. Ето неговите обяснения по този повод: „Мисля, че извървях един много естествен и дълъг път. Иначе оценката ми за тези 20 години е, че БСП се оказа най-демократичната партия в сравнение с всички други, тъй като в останалите партии демократизмът е изчезнал, започна да се появява централизиране на властта и дори откровен вождизъм. Така стигаме до ситуацията днес, в която не можем да си представим съществуването на синята коалиция без Иван Костов или съществуването на ГЕРБ без Бойко Борисов.” (Извадките са от интервю на Курумбашев от 09.2010 г. пред Александрина Роканова.)

През 2009г.Курумбашев става депутат от БСП (пардон – от  „Коалиция за България”) в 41-вото Народно събрание. Един от най-активните критикари на управлението на Бойко Борисов е. Сега вече не го препоръчва Петко Симеонов, а един друг негов приятел - Любен Дилов-син:

„Малцина помнят все още, че Петър е основател на СДС. Той обича да се шегува, че очевидно преходът е свършил, след като той - тръгнал от десницата, завършва като депутат от БСП, а аз вече близо 10 години съм плътно със СДС. Пътищата ни са се събирали в „Гергьовден” и това беше най-успешния период на партията, нищо че за малко не ни стигна да влезем в парламента през 2001 година. По никакъв начин не ми пречи, че в момента е с левицата. Напротив - дай Боже всекиму подобни противници на изборите, защото народът е казал : “Умен да те бие, глупак да те не гали”. И още нещо - ако левицата имаше повече лица като Курумбашев, мъчителният преход в България щеше да е свършил отдавна. За десницата важи същото. България спешно се нуждае от рационални хора, с трезва самопреценка и в същото време смели и с идеи. Петър е точно такъв.”

Междувременно Курумбашев е построил е малък ВЕЦ в село Михалково в Родопите. (Това е между прословутия Цанков камък и „софийските вили” в чашата на язовир Въча, където Валентин Моллов, помните ли го тоя кадесарски хубавец?, си беше купил полуостров.)  „В началото имах конфликт с местните хора, но, както става винаги в България първо си казваме някои тежки думи, а след това станахме приятели. Местните бяха решили,че едва ли не аз ще бутилирам михалковската вода (Която е единствената в България естествено газирана минерална вода! Когато отивате в кварталния магазин, днешен читателю, и посягате към бутилката с „Минерална вода Михалково“, имайте предвид, че давате левчето си за каузата на Петър Курумбашев  Нищо повече и нищо по-малко!)  Обясних им, че нямам никакъв интерес към това. Моят интерес беше да построя една малка водно-електрическа централа, а това е моя мечта още от студентските години, защото съм инженер. (Из споменатото вече интервю.)

Курумбашев е женен. Венчава го кметът на София Стефан Софиянски, а кум му е Иво Прокопиев (издател на в.”Капитал”) и жена му Галя.“

А за геноцида върху младото българско поколение, насаждан от кукувците, ви препоръчвам, читателю, да прочетете още постингите „Ку-ку тарикати“ ( http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/14/ku-ku-tarikati.782992),   „Ку-културни образци“ http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/15/ku-kulturni-obrazci.783743  и „Ку-културни още образци“ http://dobronameren.blog.bg/history/2011/07/18/ku-kulturni-oshte-obrazci.785311

Най-малкото, за  да не обвинявате политическа партия ГЕРБ за „качеството“ на новото българско поколение.

  Ето това е моралът на Петър Курумбашев, който той препоръчва на нас да го следваме. Изборът е ваш, читателю! Отговорността – също! Поемете си я!

е невероятно богат. Реално това е резултата от целенасоченото десетилетия унищожаване на реална интелигенция и създаване на псевдо интелигенция. Загубени са всички здрави рефлекси с псевдо , така и в икономиката, морала , политиката и т.н. Сега берем обилни плодове от това. Нацията няма елит, а посредственост и безпринципност. Отчайващо е.

Отчайващо е. Но какво правим тогава? Няма много полезни ходове.
Или се присламчваме към тях с подварианти - "намазване" от това или постигане поне на лично спокойствие.
Или заставаме на сянка, чакайки или надявайки се, да дойдат по-добри времена.
Или хващаме "лопатата", за да изкореним плевелите от градината си. След което обаче идва спорът какви дървета трябва да засадим на освободеното място.
Аз съм заявил точно и многократно, че съм за третия, последния, вариант. Обявил съм и типа "дървета", които според мен са подходящи за засаждане.
За съжаление вашият коментар, zarenkow, е само констативен - че положението е... отчайващо. Е, и?
П.П. Изпитвам известно неудобство, когато пиша така направо и безжалостно именно на вас. Запознал съм се с това, което сте писали. Вашата ТЕОРИЯ съвпада приблизително с моята. Дори на моменти нанасям корекции при мен. Именно в тази връзка простете за напомнянето, че ПРАКТИКАТА е не по-малко важна. А практиката е преди всичко опити. Опити - в множествено число! Споделете вашия опит.

, че в клинична смърт са малко възможните решения. Знам , че е опасно такова внушение, когато смъртта не е окончателна и е останала все пак надеждата. Кощунство е да се посяга и на нея. Всеки опит да видя оздравителен път обаче се сблъсква с песимизма на реалността. Съвсем не обичам песимизма и винаги се отнасям с разбирането , че от всяка ситуация има поне три приемливи изхода. Нямам и симпатия към хората доказващи ми непрестанно , че нещо е невъзможно. Тук , обаче всички познати ми аргументи за изход не работят , освен ако пренебрегна логиката. Не очаквам нищо позитивно за дълъг период време. Според мен нашия проблем освен, че е натоварен със собствените си тежести е и част от един текущ всеобщ проблем на обществата на демокрацията. Мисля, че демокрацията във вида в който е е изчерпала възможностите си днес. Време е в един глобален Свят всички държави да обявят еднакви принципи и приоритети за развитие и отношения. Съзнавам, че това е радикално, трудно и граничи с абсурдност за реализиране, но хората ако не осъзнаят приоритетите си и начина за реализирането им са обречени на страдание и загиване. Може би ще ни помогнат модерните технологии, лишавайки ни от субективизма в управлението и давайки ни оптималния избор на решения, ако разбира се силните на деня го позволят. По вероятно е обаче дори тези технологии да се използват егоистично и едностранно за сметка на други. Единствения шанс, който виждам е да се приведе в действие законността, каквато и да е тя, а нито виждам кой нито, как освен със сила. Трябва сила за да ни спасят от самите нас.

Държавата ни не е в клинична смърт. Реалността може да е песимистична -да. Но именно логиката твърди, че животът се развива на приливи и отливи, като синусоида. Обаче носещата ос на тази синусоида е възходяща (обществено възходяща) линия.
Какво значи обществено възходяща линия според мен?
Ще използвам една мисловна конструкция, едно логично обяснение (чисто логично обяснение), което взаимствам от Ваши постинги, zarenkow.
Ние, вътре в цялото човечество, се развиваме, следвайки надолу главната програма, която е предопределила нашето съществуване. Възможно е, напълно в реда на нещата е, ако "влезем" в някое недоработено разклонение - някой изтрит по погрешка входен таг за коментар, без да е изтрит съответстващия му краен. Не можем обаче да "умрем" в края му. Нали нямате толкова ниско мнение за главния Програмист. Че така ще бъде загубен животът на няколко поколения хора в даден регион на Земята - да. Но какво от това? Нима всички листа, които поникнат върху едно дърво, оживяват?
И тук следва един по-конкретен спор между мен и Вас. Аз мисля, че Комунизмът е "грешно" отворена врата в Главната програма. Възможно е напълно и логично Демокрацията да е такава "отворена врата", водеща до никъде. Кой крив, кой прав, е дълъг доживотен (за нашата дължина на живота) спор. Обаче! ОБАЧЕ, с големи букви - какъвто и да е правилният отговор, няма по-правилен отговор, че човечеството и ние българите барабар с него, "вървим надолу" по операторите на Главната програма. Иначе трябва да допуснем, че нашият Програмист е (бил?) пълен некадърник.
Аз не мисля така. Сигурен съм, че и Вие не мислите това. Това, ако не е Надежда, здраве му кажи. (Естествено, че нямам предвид Личната си надежда.)
Да завърша с пример, засега. Футболното ни първенство и тази година ще има своя победител. Наша грижа и отговорност е да следим да няма в него "извращения". Но първенство ще има и догодина. Защо да се отчайваме така и да не полагаме усилия да го спечелим тогава?

Нямам идея какъв е замисълът на Създатеят, ако има такъв. Трудно може да се съди за намеренията му по посочената от вас логика, защото сме свидетели на много загинали цивилизации. Хрумва ми че смисълът на едно пиле е да бъде грил понякога. Това , че ние се оценяваме и осмисляме без значение неспособността ни да продължим напред, едва ли е от значение. Историята ни показва "висши" цивилизации изчезнали от "примитивни". Оценката има обече и обективно измерение, рационални и нерационални системи върху които са изградени цивилизациите , работещи и блокирани и постиженията до момента не са от особено значение. От значение е адекватната и работеща структура за съответната среда и време. Това съм си позволил да отбележа в поста си "3. Ценностната система, прелюдия към духовността". Далече съм от мисълта за спор, т.е. да налагам мнението си. Харесва ми обмяна на идеи и за мен е по добре даже да не съм прав, защото ще науча нещо ново. Нямам нкакви амбиции непременно да съм прав , защото зная , че непременно няма да съм . :-)))

Но днес, благодарение на разговора с Вас, ми хрумна едно обяснение (мое) за истината, че "висши" цивилизации са затрити от "примитивни". С пример - Ако една група хора се женят само помежду си с цел да запазят "висшестността" си, то потомците им се израждат. Тогава "новата" кръв е тяхното спасение. И няма особено значение дали тя е "умна" до тяхното ниво. Важното е, че е НОВА, т.е. жизнена.
Засегнатата от мен току що тема, не е никак съществена. Просто ми хрумна такова обяснение за този факт.

РАДВАМ СЕ , ЧЕ СЕ МОТИВИРАТЕ ЗА ВСИЧКО , И С ДОКУМЕНТИ. АЗ НЯМАМ ТОЛКОВА ИНФОРМАЦИЯ , НО ЧЕТА И ГЛЕДАМ РЕДОВНО , И ПО МНОГО. ПРОСТО--БСП СА ОТВРАТИТЕЛНИ МАНИПУЛАТОРИ.. И СТАНИШЕВ , И КУКУВЕЦА , И МИХОВ , И РУМЕНОВЦИТЕ , МАЯ , ...КОЙ ИМ Е СВЕСТЕН. ВСИЧКИ СА ПРОСТО ПРОТИВНИ И ДА ГИ ГЛЕДАШ , И ДА ГИ СЛУШАШ. .НЕ ГОВОРЯ ЗА ОБИКНОВЕННИТЕ ХОРА..ТА ТЕ , С ДОГАН И КОСТОВ , ПОДПАЛИХА ДЪРЖАВАТА. ОТ МЕН-ВСИЧКО ДОБРО.