Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2013 19:57 - Фабрики за илюзии - Доларова България между Виденов и Костов
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2525 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2013 20:19


Петър Стоянов токущо е избран за президент. До оставката на правителството на Жан Виденов остават 50 дни

Вестник “Демокрация”, 4.11.1996, Георги Цанков: “Пиша тези редове в неделния следобед и не се колебая, че може да сбъркам, защото чувам – за първи път през тази мъчителна година – песента на чановете. След толкова много облаци и дъждове даже и слънцето се е захилило като на голям празник. Нито за миг обаче не се заблуждавам, че все ще е така, че се подхваща безкрайно веселие. Те пак са тук и пак мажат оръжията си с отрова, трупат нови чували за последните неизнесени национални съкровища, готвят марионетни коалиционни правителства. Но безмълвните стада вече не вървят покорно зад тях и събудените за живот “агнеци” не трепват от предсмъртния вой на единаците.”

АЗ. Писано е през 2000 година.

Горките “събудени агнеци”! Когато “зазвъняха чановете” доларът беше 350 лева. В резултат на звъненето им вероятно, на 10 януари 1997г. агнеците поискаха да изгонят от парламента “единаците”. Тогава доларът вече беше 1000 лева. Месец по-късно, на 4 февруари 1997 година, един долар се купуваше за 2000 лева, а Петър Стоянов вече 20 дни беше Нашият президент. Той на 12 февруари 1997г. назначи служебно правителство, одобрявано от “агнеците”, защото положението вече не се търпеше – доларът тая седмица надминаваше на черно 3000 лева за бройка. Служебното правителство наистина успя за 3-те си месеца работа да смъкне цената на щатската валута наполовина. Правителството на Иван Костов прие доларът през април 1997 на цена около 1500лв. За да го вдигне през юли-август до 1800, да достигне Виденовите нива през март следващата година, да го вдигне след това до 2300 (2,30 девалвирани лева) и да го  задържи на толкова през всичките 4 години на своето управление. Защо така? Нали “чановете вече пееха”, а “единаците” ги нямаше…

Да пиша ли защо според мен?

В редакционния коментар на в. ”Демокрация” от същия този 4 ноември, подписан лично от новия главен редактор Невен Копанданова пише: “Съкрушителната победа на Обединените демократични сили на президентските избори е най-сигурният и единствено легитимен знак за това, че България вече не е същата. И смяната на името на президента е само един детайл от тази промяна. Друга е политическата карта на страната. Друго е мнозинството и то поиска ново начало. Мнозинство, което каза вчера на БСП: две години стигат! И което недвусмислено заяви, че иска смяна не само във властта, но и нещо далеч повече – иска промяна в ценностната система – от посткомунистическата към европейската. След вчера България вече наистина не е същата. “

Ех, моме Същата е! Веднага под този “исторически” коментар от първа страница на вестник “Демокрация” се мъдри карето с рекламата на “Мултигруп”!  После се чудите защо избирателите ви намалявали Ами,чудете си се.

Писал съм го вече: лошото е само, че Наказанието Божие (епитетът подчертава Неизбежността на Възмездието) идва много бавно от наша човешка гледна точка.

 ДОЛАРОВА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ВИДЕНОВ И КОСТОВ

Парите могат да се преброят. Те са измерима величина. Като количество. Като качество обаче са нещо съвсем относително. Не говоря за това с колко от тях мога да си купя дадено щастие и дали ги имам. Говоря за това, че даденото щастие трябва в продължителен период от време да се купува с едно и също количество пари. Ако години наред покупателната способност на единица пара остава горе-долу еднаква, то това е Пара. Така човек може аргументирано да преценява дали срещу днешния си труд получава достойно заплащане и да гради верни планове за бъдещето си. Ако той не знае дали с днешните “достатъчно пари” утре ще може да си купи един хляб, какъв е смисълът да мисли за утрешния ден? А жив човек, който не мисли за бъдещето си, да ме простите, но върви в посока към животните. Парите трябва да остават сравнително постоянни. За тази изключително важна тяхна особеност трябва да се грижи държавата! Ето как добрата държава отглежда добри свои граждани.

Ако държавата, в лицето на управляващите я, не може да обуздава инфлацията или не дай боже, умишлено я предизвиква, за да прецаква днешния труд на поданиците си, какво им остава на тях?  Да крият парите си от държавата, да я лъжат, да играят на тото и да чакат Годо. Да пиша ли какво ще очаква държавата в бъдеще, ако поданиците й са такива?

Познахте Виденовата България, нали? Така автоматично става ясно, че да мерим нещата с българския лев, е глупаво и безсмислено. Трябва ни “твърда” валута към която да приравняваме непрекъснато лева ни, за да видим “къде сме ние”.

Избирам американския долар. Това обяснява епитета в заглавието. На питащите защо не избирам руската рубла няма да отговарям. Едно са милите спомени, съвсем друго парите. Няма смисъл да избирам някоя европейска валута. Европа е все още в процес на развитие, болшинството от лидерите в Европейският Съюз са стари или бивши социалисти, макар от западноевропейски тип. Русия – ако изобщо може да провали някого – то това е някоя европейска държава. С твърдящите, че тя, Русия, може да провали САЩ, няма да споря. Само пак ще кажа, че едно са мечтите, съвсем друго парите. Че съм бил прав да игнорирам европейските валути като мерило за нашия лев, ще стане ясно след по-малко от десет години, когато Европа ще създаде нова парична обща единица за всички свои държави в Съюза.

Тук е мястото да кажа, че Сашка Васева може да бърка, пеейки “Левовете в марки”, защото е дупнишка мадона. Но на икономисти от рода на Иван Костов това не е позволено. “Връзването” на лева за германската марка (през юли 1997) не е вярното решение. Може пък изобщо да не е зависело от дребния български  министър-председател. Дано да е така, че иначе трябва да му приписвам користна зла помисъл. Това си е тяхна – на висшите държавни управници – работа. Аз обаче не мисля да правя анализи върху зависещи от конюнктурата диаграми, така че “да живее доларът”.

Погледнете диаграмата.


                         1995        1996          1997           1998         1999        2000         2001
                         {    Жан Виденов   }                                                       
                                                   Убит Луканов
                                                           {Софи-
                                                                      янски}

                                                                       Въведен валутен борд
                                                                        {              Иван Костов                 }
                                                                                                          Девалвация на лева

Там с червените стълбчета е показано как нашият роден лев се е сривал през годините. Понеже смятам да направя тук едно сравняване на реализираните усилия на двете разноцветни правителства – червеното на Виденов и синьото на Костов – диаграмата обхваща доста години. Седем пълни – от началото на 1995-та до края на 2001-ва. Малко е претрупана, но затова пък е впечатляваща.

За двете си години управление “некадърният” Виденов (това е преобладаващото внушение, което и ще остане в бъдещето) успява да задържи стабилността на лева все пак в приемливи граници. Още повече, че средният ръст на работната заплата (на диаграмата е показан със зелените стълбчета) е твърдо над движението на долара. Работите започват да се влошават сериозно в средата на 1996 година. Дали Луканов – като представител на цяло партийно крило – е пречел на рязкото спекулативно обезценяване на лева или пък е премахнат от другото партийно крило, за да намалее конкуренцията при дележа на бъдещите огромни пари, не е моя работа да оценявам. И не ме интересува. За мен е повече от “кристално” ясно, че това е работа на Партията, дето прецаква вече почти век България. (Нашата КП – нас, другите комунистически партии – техните си народи. Всички комунистически партии искат да подчинят целия свят на безумните си античовешки цели.)

Но така или иначе за сто дни след убийството на Луканов левът се обезценява от 1/240 част от долара до 1/2400 част от същия този долар. За сто дни десет пъти!  1000% за сто дни! 

Кой печели ли? Взетите кредити - според “Новото начало” от хора, които нямат нищо общо с тях – бяха в левове. 3 милиона лева кредит при 300 лева за долар са били 30000 долара. При долар от 3000 лева кредитът е вече 3000 долара. При това, тези долари, с които „единаците” изплащат кредитите си, са прибрани от банките при тяхното принудително фалиране. Забележете,че тук не отварям дума за приватизацията, за откровените кражби и за съдебната ни система. А след 3-те месеца “луд бяг на долара” и хиперинфлация, доларът остава висок, за да не могат по-долните етажи население да повторят този трик. Тук не мога да се сдържа да не напиша за един краен резултат от тези събития, настоящите и предстоящите. След 5-6 години най-богатите хора в България ще са тези, които предстои да видим като водачи или спонсори на революционните събития от зимата на 1996-1997-ма. “Трупащите нови чували за последните неизнесени национални съкровища” комунисти, които бяха смъкнати от властта именно чрез тази революция, нямат представители в тази престижна класация на най-богатите българи. Наистина Ново Начало!

“Най-успешният български премиер Иван Костов” (това е преобладаващото внушение за обществото, което обаче няма да остане такова за в бъдеще) е този, който няма да позволи възстановяването на изгубените при инфлацията пари - откраднатите пари, защото инфлацията е целенасочено прокарана! За 4-те си години управление той няма да позволи на долара да падне спрямо лева, което единствено би позволило на бедните българи, нямащи долари и работещи за нещастни левчета, да получат обратно окраденото. Това, че премахна три нули от стойността на лева (юли 1999 – не е отразено на диаграмата, защото възможностите на  EXCEL-а не позволяват промяна на мащаба в една диаграма), дори не е и прах в очите на обикновените българи. Защото е наглост в чист вид! Доларът при Виденов бил 5000 лева (Което не е и вярно. Виденов го оставя на 698 лева, а точно в 40-те дни на митингите на “свободните хора” скача на 2387), при Костов станал 2,40, виждате ли! А бе, прост българино! В края на 1996г. заплатата ти беше 60000 лева, Костов я повиши - след 3 години успехи – на 200 лева. (виж диаграмата). По тази Костова сбъркана логика заплатата ти е паднала 30 пъти!

Сега вижте действителното движение на средната работна заплата. Нейният ръст е една от най-точните характеристики за живота на обикновените хора. Дето не са бизнесмени, политици и техни слуги за подмиване.

(Трябва да напиша предварително, че за по-добра сравняемост на валутния курс (който е в лева за един долар) и средната работна заплата (която е от порядъка на $100-200), графиката на средната заплата е “смъкната” по ординатата на диагарамата точно с два порядъка. Например в края на 1996г заплатата е 60000лв, което е “заковано” графично срещу отметка 600 лв. Правя уточнението само за прецизност, иначе това изобщо не се отразява на същността на направените изводи.)

Докато при Виденов стойността на заплатата е над валутния курс, при Костов тя е под него. Това означава, че “Костовата” заплата е по-малка от “Виденовата” заплата. Вярно е, че формално такъв извод не следва от този факт – количеството на нещата, които купуваме с една заплата, се определя не от размера на заплатата, а от цените на нещата. Но мисля, че никой няма да се наеме да твърди, че “Виденовите” цени в лева са били по-високи от “Костовите” цени.

 Е,тогава остава само едно предимство на управлението на “Новото начало” – решителните и в този смисъл необратими стъпки към Европейския Съюз. Което би било достойно за адмириране и “вечни” заслуги, ако бе направено по-рано. Както го направиха европейските социалистически страни Унгария,Полша, Чехословакия. Тогава тези стъпки към Европа биха били чисто наша, народна заслуга. Към края на 20-ти век вече е пределно ясно, че друг път, освен европейския, няма. Лесно е да се върви по пътя, когато няма никаква възможност да се отклониш от него, защото кочияшът на капрата е строг и не позволява (говоря образно). И в бъдещите години демократична Европа ще продължи да не вярва на българите много-много, ще ни държи под око, докато Докато не умре старата комунистическа кранта и на нейно място не бъдат впрегнати в българската каруца млади кончета от съвсем друга порода. Аз няма да доживея този момент. И сигурно е по-справедливо – в края на краищата съм роден и отрасъл в робските български времена.
                                                  


 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872839
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031