В края на декември 1994 година СДС преживя своя вътрешен преврат. След 4 години на върха Филип Димитров сдаде партийното лидерство на Иван Костов. Който ще го задържи 7 години. Романтичният период на СДС - ако това определение не ви харесва, заместете го с наивния, с масовия, с ваше определение – свърши.
В началото на 1995 година бяха закрити така наречените “Граждански комитети на СДС”. Пак от това време са смените на ръководните органи на “Раковски”134. Появиха се новите имена Марио Тагарински, Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев… През април 1995-та се проведе 7-мата национална конференция на Съюза, където пътищата на “кинжалите” около Филип Димитров и “партийците” около Иван Костов, и на съответните техни привърженици, започнаха осезаемо да се разделят. Ръководствата на всички включени в движението СДС други партии, т.нар. присъдружни организации, също започнаха да се цепят на две. Тези размествания в коалицията вече съм разказал.
След националната конференция настъпи затишие, та чак до към октомври 1996 година. Почти година и половина! О, да. Партия не започва да се прави с решение на хартия. Първо се сменят кадрите по места с верните и точни хора. Нали “кадрите решават всичко”. Някъде прочетох друга хипотеза за това 20-месечно забавяне на процеса, която не е по-малко вероятна от моята. Подготвянето на “кадри” е процес, който никога не спира, но отборът на Виденов не беше се изчерпал още през 1995-та. Чак когато стана ясно, че Жан и Компания губят мача, ДС извади Б-отбора.
Буквално седмица след като Петър Стоянов (октомври 1996) беше избран за президент, НИС на СДС обяви, че началото на декември 1996г. ще насрочи конференция, която да се произнесе за преструктуриране на коалицията, т.е. ще реши СДС да стане партия. Според обясненията на “отлично информирани източници” Иван Костов е форсирал идеята за партия, за да спаси единството на СДС. Това чета в “Стандарт”, например.
Във в.”Демокрация” е написано нещо по-различно. При това вложено в устата на “независим източник”.
Пламен Даракчиев: “... Погледнато простичко, властта не е нищо друго освен възможност за политическата сила, спечелила съответното мнозинство, да изпрати на всички нива във властта достатъчен брой хора, които са способни да вземат решения и съответно да носят отговорност за това. Не вярвам, че това може да бъде сторено по пътя на непрекъснати междупартийни преговори, по пътя на квоти, а понякога и по пътя на обикновени партизански щения. Не вярвам, че СДС без единна кадрова политика би могъл да даде път към властта на хиляди, дори десетки хиляди способни и отговорни хора.”
На 19 ноември зад гърба на НИС седем от общо 15-те партии в коалицията, подписват споразумение за създаване на Консервативен алианс в рамките на обединението. Кои точно са тези 7 партии медиите не съобщават. Принудени сме да гадаем чрез публикувани изказвания на отделни лидери. Дали са подбирани, колко са скатани – кой да ти каже…
- Филип Димитров: “Винаги съм поддържал идеята за единен СДС, за постепенно изграждане на единни структури, за окрупняване на партиите в идейни течения, но без да се структурират надолу, по места. Формулирах и отстоявах с авторитета си: 1. Прекия избор на председателя и членове на НИС от конференция. 2. Персонално, а не партийно гласуване. 3. Индивидуално членство в СДС. И не съм човекът, който може да предложи отново да се разгаря този безсмислен спор, да се закриват партии, да се създават зорлем вътрешни напрежения и да се отслабват силите на СДС в нови преструктурирания и кавги.”
- Едвин Сугарев: “За мен в сегашния момент изваждането на картата СДС-партия е, меко казано, необмислено. Подменя се основния въпрос за предсрочни парламентарни избори. Едно ново преструктуриране на СДС ще отнеме минимум 6 месеца. Ако сега СДС се преструктурира, това ще означава, че ще има една партия и някакви отломки, кръжащи около нея. Това ще е най-голямата операция “политическо отлюспване”.”
- Иван Куртев: “Иван Костов трябва незабавно да свика НКС на СДС за такъв важен въпрос. Това го искат 11 партии от коалицията. Така не може да се решават нещата. НКС трябва да се произнесе, всичко друго е безсмислено. Тогава ще бъдат зададени много важни въпроси и ако лидерите на СДС не присъстват, ще е много лошо.”
- Васил Михайлов: “Това не е правилен политически ход от страна на НИС. Когато имаш печеливша формула – обединени демократични сили и единен СДС, значи я използваш и при предсрочни парламентарни избори. Някой отвън иска да няма избори и това е целта на занятието. Няма да разрешим сега СДС да се занимава с партийни градежи.”
- Александър Йорданов: “Ако СДС стане партия, може да се мине и без Александър Йорданов. Сега СДС има по-важна задача – спечелване на предсрочни парламентарни избори. А идеята за партия не е нова, тя е много стара и ако ще я обсъждаме, това трябва да е след изборите.”
- Накрая какво мисли един случаен минувач, интервюиран на улицата: “Ако исках да стана син партиец, да съм станал червен такъв още преди 40 години.” И аз мисля да се присъединя към неговото мнение.
Вижте кои мислят обратно:
- Панайот Денев: “Ходът на Костов е точен и навреме направен. И някогашните кинжали нямат шанс. Аргументът “не ни трябва сега партийно строителство” не издържа на реалностите.”
- Аспарух Панов: “Приветстваме идеята за превръщането на съюза в единна партия.”
- Евгений Бакърджиев: “Пред нас стоят сериозни задачи и трябва да се опитаме максимално да изчистим структурата на нашата организация. Това ще даде възможност за по-качествен подбор и по-ясни критерии за функционирането на организацията, за излъчването на ръководни кадри, за поемане на отговорности и задължения.”
- Надежда Михайлова: “Създаването на партия ще даде много сериозни възможности на СДС не само да влезе във властта, но и да остане в нея. Няма никакво основание да се смята, че сегашните ръководства на партиите в СДС ще бъдат пренебрегнати като политически личности. Но единната политическа формация дава предимство при създаването и издигането на кадри. По много по-ясен и откровен начин ще се постави въпросът за идентичността на политическата формация, както и за управленската програма на СДС. Нещо, което хората чакат от нас.”
- Иван Костов: “По въпроса за идейното обезличаване на отделните партии в СДС. За да се получи една самоличност, трябва да се загуби друга. Ако самоличността е една и тя е силна и убедителна, ясно е, че някой трябва да се откаже от образа си и да влее своя щрих в образа на цялото. Това, което се предлага, е идентификация с една самоличност. А всяко единение, независимо по какъв начин се осъществява, печели доверието. Това е политическо правило. Определено смятаме този риск за по-малък, отколкото отделни части да се идентифицират с различни идеологии. Има инструментариум за законността на различните партии вътре в СДС. Това е двойното членство, което е разрешено от закона. Може човек да членува в своята партия и в СДС. Има механизъм по който партиите да останат свързани със СДС, а членовете им да са членове и на двете формации. А колкото до г-н Александър Йорданов, който каза, че може да се окаже извън СДС, само БСП не може да мине без Жан. Ние можем да минем без всеки. И без Иван Костов.”
- Тук слагам и мнението на Петър Стоянов, макар че е неясно какво мисли Адвокатът в Президента: “СДС е зряла политическа сила и ще намери най-вярното решение за себе си.”
- В.”Демокрация” публикува изключително само материали, които бият в една точка: “С възторг и пълно одобрение посрещаме решението на НИС на СДС за трансформиране на коалицията в партия! Това е разумно и мъдро решение за доброто на демокрацията и България!” (взето от броя на 22.11)
- Редакционна статия от другия демократичен вестник в България – в.АНТИ (13 декември 1996, неподписана): “Иван Костов, когото някои упрекват в авторитарни методи, показа, че тези упреци или не са справедливи, или че си е взел поука от тях, защото по демократичен начин намери изход от ситуацията. Той предложи да се създаде работна група от седем души, в която да влязат както привърженици, така и противници на идеята за “синя партия”. Те ще имат грижата да синтезират изказванията, които бяха направени по време на заседанията на НКС и да предложат приемливо за всички решение. Едно от вероятните решения може да бъде намиране на формулата на обединение с няколко от по-големите организации или партии, които не желаят по никакъв начин да изгубят идентичността си. Докато по-малките формации показаха по-голяма готовност да влеят малобройната си членска маса във вече съществуващите структури на новата единна синя политическа сила. Не можем да се съгласим, че сега не е времето за подобни операции. Разбиращите от военно дело знаят, че армията се реорганизира и потяга преди сражение.”
- Стефан Савов: “Това е най-доброто. Образуването на единна партия ще позволи да се образуват по-крупни структури. Много малко от симпатизантите биха се отдръпнали, защото СДС се променя в партия. Хората, които гласуват за СДС, отдавна гледат на СДС като на партия.”
- Ахмед Доган: “В много райони на страната СДС се приема като партия, така че за нас е напълно безразлично дали ще си сътрудничим с партия или с коалиция.”
Вестниците ”Труд”, “24 часа”, “Континент” по техния си специфичен гаден начин (например хомонамеци) клеймят “изживяващия се като гуру Филип Димитров”, “манипулираният манипулатор Сугарев”, “заверата Ал. Йорданов, Иван Куртев, Васил Михайлов”, отдавайки щедро страниците си на бъдещите емблематични “некадърни сини управници”, според техните публикации, но след 3-4 години.
Например Александър Божков (бъдещият “министър 10%”) в интервю за Марина Ангарева от “Континент” нагло твърди: “Аз участвам в пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка и съм много радостен. Той представлява дискусионен клуб, в който са събрани хората, формиращи общественото мнение за икономическото състояние. Радвам се, че съм един от тях, защото там се водят много остри икономически дискусии. Категоричен съм, че работата на този пленарен съвет няма никакво отношение към прякото управление на банката. Аз дори не знам тя какви договори сключва, какви заеми отпуска. На базата на дискусията, която водим в пленарния съвет, банката по-нататък се замисля каква политика да води. Темите обикновено са формулирани от председателя на пленарния съвет – проф. Любен Беров.”
Добре,добре! Щом и проф.Беров е там, нямам повече въпроси. Да доразкажа историята. Веднага след образуването на Консервативния алианс в рамките на коалицията СДС (19.11. 1996) беше насрочено извънредно заседание на НКС на СДС, който да реши въпроса “Партия или коалиция?”. Впоследствие датата се измести от 26 ноември на 9 декември поради отсъствие на Иван Костов от страната. Нищо не се реши на този съвет. Междувпрочем на 30 ноември Желев основа партия Либерално-Демократична Алтернатива; на 1 декември ДПС проведе своята 3-та национална конференция на която преизбра Доган; на 14 декември и Демократическата партия преизбра Стефан Савов на конгрес; на 22 декември БЗНС (извън Анастасия Мозер) възложи на Петко Илиев да го управлява.
Изненада-а-а! Онзи Петър Марков, който през 1993 искаше пистолет да застреля всички седесари от “града на протеста” и обвиняваше Филип Димитров от 1992-ра за зърнената криза при Беров през 1994-та, написа във вестник “Труд” от 18 ноември 1996 следното: “Радостен факт е, че новоизбраният президент недвусмислено се разграничи от съответната политическа централа, за да бъде президент на всички българи.”
На 10 януари 1997 година “народът” счупи вратите на Парламента, а софийската полиция на Красимир Петров пукна няколко глави, включително и тази на Филип Димитров. В промеждутъка до 4 февруари, тази сакрална дата от 20 век според думите на Иван Костов, Петър Стоянов встъпи официално в длъжността си на президент (22 януари 1997). На 12 февруари 1997г. Той назначи служебно правителство начело със Стефан Софиянски. И 3 дни след това СДС проведе своята дългоочаквана 9-та конференция на която коалицията стана партия, а Иван Костов - нейн водач.
Старата идея втаса.
На 12 март 1997г. партията СДС подписа споразумение с други три партии – ДПС на Ахмед Доган, БЗНС на Анастасия Мозер и ДП на Стефан Савов за общо сътрудничество във властта. Тази група от 4 партии беше наречена Обединени демократични сили – ОДС.
Така беше редуциран броя на Големите Лидери. Колко от тях се разписват във ведомостите на старото обединение ДС, отговаряйте си сами.
Приказка за НадеждаТА Нейнски, крипто Ми...
Какво остави след себе си Иван Костов? Е...
Прав си моята мечта никога не е била еднаква с тяхната
