Тук събирам няколко истории от годините 1993-1994, когато управлява коалиционното правителство на Любен Беров.

ГОЛФ С МИРИС НА КОРУПЦИЯ

През 1973 година висши държавни интереси (УБО строи резиденция на Тодор Живков) налагат отчуждаване имотите на няколко десетки семейства от град Банкя. Кой им е виновен като имат собственост на чист въздух!

20 години по-късно: Тодор падна, БКП стана БСП, УБО беше закрито, реституцията се прие, но не и на терена на бившата резиденция в Банкя. На 13 октомври 1991 год. гражданите на Банкя гласуват за СДС и за професор Александър Янчулев. Една година по-късно – на 11 ноември 1992 в присъствието на въпросния кмет на София тържествено е открито игрище за голф върху невърнатата земя на банкянци. Построено е и "ваканционно селище" от красиви двуетажни къщи, деветнадесет от които са вече продадени за близо 70 милиона лева. Всичко това е построено от д-во "Софийски голф и кънтри клуб" ООД, учредено от Фондация "Масако Оя" и столичната община. Ще попитате за земята на банкянци? Отговарям веднага: С благословията на правителството на Димитър Попов (разпореждане на МС No13/5.7.1991) е дадено право на столичната община "за стопанисване и управление бившата резиденция и парк в гр.Банкя за срок от 70 години". Истинските собственици пият по една студена вода – и тя в Банкя е хубава.

През октомври 1993 г. е арестуван бившият съдружник на Масако Оя - маркиз Пиеро Жиларди. Поводът (вероятно?) е голф-игрището в Банкя. Обвиненията: измама и обсебване на чуждо имущество в особено големи размери. Адвокатка му е Даниела Доковска. По това време маркизът има 18-годишен син, женен е за поредната – известната ни гимнастичка Лили Игнатова, а попът, който ги е бракосъчетал, е онзи известен Неофит със сините очички, дето се гласи за заместник на патриарха Максим. След 18-дневно задържане Жиларди е освободен срещу гаранция от 1,5 милиона лева (50000 долара). В началото на февруари 1994-та се появиха съобщения в неангажираните политически вестници, че "маркизът е напуснал страната на "златната Лили" само с един малък куфар и новичък международен паспорт".

Само след два месеца: "46-годишният изпълнителен директор на фондация "Масако Оя" и управител на "Софийски голф и кънтри клуб" е починал от инфаркт на 4 март 1994г. в родния си град Лугано, Швейцария. Следствието срещу него е прекратено", съобщил градският прокурор Нестор Несторов.

Който не вярва, да проверява.

Официално до този момент нито един държавен орган не е оспорил правото на бившите, и настоящи по закона, собственици от Банкя и наследниците им върху техните 450 дка общо. Но и никой не направил нищо за възстановяване на собствеността им.

БЪЛГАРИЯ И УЧАСТИЕТО Й В ОПЕРАЦИИ НА ООН

Ако си спомняте, през 1990/1991 президент Желев се “бореше геройски" България да се приобщи към омиротворителните световни акции в Иракската пустиня. И макар лично да се похвали от най-високата трибуна на световната Организация, че "България вече не е комунистическа страна", стотина протестиращи националисти и няколко червени бабички, му се наложиха. На следващата година три жълти вестника промениха мнението му за "войната в България". И го освободиха от притесненията му,  че е виновен точно Той за това дередже на Родината. Виновно остана "правителството на СДС, което само сдаде властта и така предаде интересите на своите избиратели". Предложението на ООН България да участвува със свой контингент в омиротворителни сили в Хърватско пропадна някъде. Междувременно с една-две показни акции за пред по-настоятелните демократи Соломон Паси стана председател на "Атлантически клуб" – тук естествено, в салоните на бившия ЦДНА. България предложи за свои стипендианти в Главната квартира на НАТО лицата: проф.Николай Тодоров (председателят на ВНС), проф.Иван Ангелов (икономически експерт на БСП) и Янаки Стоилов (предложението Лилово за генсек на партията им на всичките). Обаче "то не може всичко докрая, че и душата в рая". Подведените ООН и НАТО рекоха: как така имате Атлантически клуб, а се дърпате от нашите мирни инициативи! И през пролетта на 1993 година Върховният ни Главнокомандващ парафира заповедта за изпращане на първите 400 "рейнджъри" българи за Камбоджа.

Чуйте сега за компетентността на подбора на въпросния Главнокомандващ Желю Желев (некомпетентността носи по-малко години затвор от злоумишлеността - особено с цел да се злепостави ЦЯЛА държава).

В."Труд", август 1993: "Три от серумите на завърналите се у нас камбоджански рейнджъри получили положителен резултат за СПИН, съобщиха от военното министерство. Лекарският екип има съмнение за гонорея при един рейнджър. 28 са кожно болните. Двама души се намират в състояние след малария. Четирима имат остра вирусна инфекция. При един лекарите имат съмнение за болестта на Хочкин. 15 мъже имали диагноза "уретрити"."

Добавям: трима "камбоджанци" се върнаха преди основната група - в ламаринени ковчези. Може и да са повече, но от нашите вестници - толкова. Повече от чуждите:

Статия от американския журналист Уилям Бранингъм в меродавния "Вашингтон Пост" от 29 октомври 1993 (преписвам дословно от АНТИ, 19 ноември 1993, където има най-много текст от тази статия): "Военни и граждански лица служеха с чест в Камбоджа, но с поведението си някои навредиха на репутацията на ООН. Най-разлагащ елемент в мисията на ООН се е оказал българският батальон. Съгласно представители на световната организация, когато първите 400 българи се качили на чартърния самолет в тайландска военна база в края на август, за да се върнат в родината си, мнозина били пияни, а някои от тях изнасяли незаконно стоки. Били конфискувани 300 различни видове ножове, 30 патрона, 100 пистолета макети и 2 бойни пистолета, голямо количество фойерверки, 4 саби скрити в стебла от бамбук, една жива змия, голямо количество наркотици и една доза отрова. Стюардесите на самолета отказали да сервират напитки, когато малко след излитането към една от тях българите се отнесли непристойно. Стюардесите прекарали останалото време на полета свити пред пилотската кабина, докато българите вилнеели в самолета. А в един момент дори запалили огън в тоалетната. ООН и дипломатически източници отбелязват, че българските власти, водени от парични интереси, са попълнили близо 1/4 от състава на първия български батальон с бивши затворници. ООН плаща определена сума на правителствата, които предоставят военни контингенти, а те от своя страна определят заплатите на своя персонал."

Така завършва статията във "Вашингтон Пост".

Аз продължавам с авторския коментар на статията във в.АНТИ, откъдето досега цитирах американците: "След шест дни конфузно мълчание командирът на нашите рейнджъри полк.Стефан Николов, без да му мигне окото, отрече пред журналисти всичко написано от Уйлям Бранингъм. Така неволно ни припомни стария виц за американската делегация, която по пътя за предвиденото показно ТКЗС се спряла в друго, съвсем западнало. Окръжният партиен секретар научил за гафа постфактум.

– Американците видяха ли калните улици? – попитал той бесен нещастния председател.

– Видяха ги.

– А рухналия обор?

– И него.

– А шугавите овце?

– И тях.

– Браво! И сега знаеш ли какво ще напишат в американските вестници?

– Знам. Пак ще излъжат, мамка им!

Та и полк.Николов: "Пак излъгаха". Само дето не добави "мамка им"."

ВИНЕНАТА ЦАРИЦА

На 11 декември 1993-та, в седмичното обзорно предаване за политика "Панорама", деполитизираният (още един!) Иван Гарелов покани "да си говорят за виното" също така деполитизираната бизнесменка (вече?), г-жа Роза Георгиева. Отбелязвам това, защото от тази вечер "панорамният" водещ се престраши да започне да ни представя "новото лице на българския бизнес". За година време предстоеше да се запознаем на екрана с редица босове на мафиотските групировки. Първата дама от редицата на новите бизнесмени показа истинската им същност, казвайки следното: "Ние бяхме с надеждата, че кабинетът на Филип Димитров ще докара жадуваната демокрация. Като македонка мога да го кажа, че страшно съжалявам, че не е жив Ванче Михайлов да ги изправи на стената и по ред всичките".

Кои всички? Ами, те са много. Говоря за обкръжението на въпросната Роза Георгиева. И са навързани като свински черва.

В комунистическа България Роза Георгиева е била една от най-известните жени-пилоти. Известно време е част от правителствения Авиоотряд 28, обслужващ ЦК, политбюро и номенклатурата. По някакви причини обаче я наказват да не пилотира. Тогава лично Тодор Живков я бил попитал какво би правила и тя му казва да я прати в Лондон като представител на БГА „Балкан”. Така Роза се озовава в Лондон. Което, както ще се окаже по-късно, става важно за следващия период от живота й. Твърди се, че за застраховка на личната си сигурност тя си е водила записки. Вътре били описани най-скандалните катастрофи и смърти в българската авиация след 1950 година. Как е оцеляла ли? Отговорът се крие може би в друга клюка от онова време – била е много близка с Милко Балев.

След демократичните промени храбрата авиаторка "слиза на земята" и се захваща с винен бизнес. Става много близка и с Ахмед Доган. Как от пилот на Тато Роза Георгиева се превръща във „винената царица”? През лондонския си период тя става близка приятелка с Нейно Кралско величество принцеса Маргрет и именно благодарение на нейните протекции започнал и първоначалният внос на българско вино в Лондон. Двете се запознали на прием, на който Роза присъствала като представител на БГА „Балкан”. След идването на демокрацията в износа на българско вино за Острова в играта се намесва ново възлово лице - Маргарит Славов Тодоров. По това време Тодоров е бил директор на „Винимпекс”-София. Пак клюките твърдят, че оттам той източва около 1,5 млн. лири. После успява да доведе до фалит представителството на дружеството във Великобритания и да поеме търговията с вина на английския пазар чрез собствена фирма „Домейн Бояр”. Било е заведено дело, но тогавашната му съдружничка Роза Георгиева плаща за прекратяване на делото.

Е, в следващата 1994 година Роза Георгиева умира. Всички твърдят, че е убита, но убиец не е съден. Според „оперативни” сведения убиецът е Маргарит Тодоров, за да получи цялата собственост във фирма „Домейн Бояр”. Сестрата на Роза - Донка Митева успява някак да осъди Тодоров (по друга линия) за сумата от 250 000 английски лири, които са преведени по сметка на сина на Роза - Андрей Янев. После Андрей Янев завлича сестрата...

Историята за сестрата Донка Митева е съвсем друга. Тя е (става?) човек на Алексей Петров. Тук се появява „замъка” на Роза, онази известна дискотека „Перфект” в квартал Павлово, където понастоящем се намира софийския офис на застрахователната компания „Лев-Инс” (бивша „Аполо-Болкан”, бивша „Левски Спартак”). Там, в тази история, има много повече смърти, доказани убийства, също без осъдени. В нея са намесени оперативни работници от ДС, генерали, прокурори, главен прокурор, лидер на партия... повечето от тях са записани на сметката на „сините” от Новото Начало...

НАЧАЛОТО НА МАФИОТСКИТЕ УБИЙСТВА

започва през август 1993 година – цяла година след „боянските ливади” на Желю Желев. Как да го припишеш на Фил Кенеди и демокрацията, а?

Тогава през агуст 1993 са първите стрелби с автомати в центъра на Перник и Казанлък и първите ранени. Първото убийство на „борец” е пак тогава - Стефан Мирославов-Крушата е убит край Ловеч, както си карал "Мерцедес"-а по пътя, право с куршум в челото. Отбелязвам, че след години, когато започне да се разравя онази история с куфарчетата „червени” пари, първите две имена в ловешкия списък на „нашите хора” са тези на Нора Ананиева и Гриша Ганчев.

През ноември е първата цивилна жертва от мафиотските стрелби. Посред бял ден следобед на 5 ноември 1993 в центъра на столицата на ул. "Ангел Кънчев" започнала стрелба пред кафенето на арабин. Кафеджията започнал да бяга по улицата към НДК. Гонещите го започнали да стрелят подир него. Ранена била случайна минувачка. Преследваният избягал, стрелящите също, преди полицията да успее да дойде.

В хотела "Стар пласт", собственост на българо-турска фирма, намиращ се на връх Бузлуджа, под  Чинията-бившия Дом на БКП, полицаи от РДВР Стара Загора са заловили цял арсенал оръжия и полицейски фалшиви приспособления. След разпита в Казанлък задържаните били освободени, тъй като срещу тях нямало достатъчно доказателства. Те твърдели, че оръжието е на софийските борци. Няма образувано следствено дело по случая.

От 6 декември 1993 е сагата с тримата араби наркотрафиканти в кв."Надежда",София. Началото е белязано с три трупа (двама от полицаите и един арабин). В последствие ще се окаже, че тримата полицаи отишли в квартирата на тримата наркотрафиканти без задължителната подсигуровка. Някои вестници дори писаха, че преди стрелбата всички в стаята са пили заедно уиски. После някой застреля висш ирански разузнавач, разследващ наркотърговията на арабите у нас. След 16 дни единствените свидетели на тази драма - двама иранци, както се оказа, бяха разстреляни от полицаи, когато слизали от рейса на спирката зад НДК. (Допълвам, че през юни 1994, след половин година, следователят Александър Пейчев, разследвал убийството на полицаите в кв."Надежда" "се е застрелял с личния си пистолет в присъствието на съпругата си и че това е станало в дома му, т.е. става дума за самоубийство" – в."Отечествен вестник" от 16.6.94.)

И разбира се, че следващото е резонно: на 30 декември 6-ма от клиентите на столичния бар "Бедни-богати" на ул."Раковски" в столицата (добре поне, че е в долната й част, под "Дондуков") останали да лежат в локви кръв след запивката. Нападателят бил Иво Карамански и 5-6 негови хора. Обектът се охранявал от ВИС-1.

На 3 януари е бил открит трупът на посланика на ЮАР в София. Лежал на задната седалка на собствения си "Мерцедес" в гаража на резиденцията си в Бояна. Според полицията това е самоубийство. От посолството на ЮАР отричат възможността за самоубийство. Случаят не получи никакво медийно развитие. Тепърва наши мафиоти ще си купуват къщи в ЮАР.

11 януари: яка стрелба с автоматично оръжие в столичния квартал "Дружба". Преписвам дословно от вестника: "Двама убити, четирима ранени, стотици гилзи, локви кръв". Погребенията на двамата убити – в с.Ветрен (от това село е и Трайко Етов, бодигардът на Тренчев) и в София, бяха първите публични изяви на нашата мафия: стотици яки "борци" с тъмни очила, десетки луксозни автомобили от БМВ нагоре, собствена охрана, която не допуска снимки и говори така: "A сте снимали, а сте свършени"  и "Разкарайте се, ваш"та мамка". И безпомощна (?) полиция, която охранява сицилианския тип погребения на мафиоти от... кого?

На 12 януари е стрелбата пред казино "Севастопол" в София от "тъмен джип без регистрация от две лица с черни маски". Казиното в този момент е собственост на Христо Величков (бивш шеф на Националната полиция през 1990-91 година) и Иван Иванов (шеф на служба "Издирване" в СДРВ по същото време, съвипускник на Емил Кюлев от школата в Симеоново). А Иво Карамански е охранител там.

На 14 януари 1994 започна и сагата "Белите брези"... няма да я разказвам. Само да спомена култовата фраза на Виктор Михайлов по този случай – „Ювелирна работа”.

В ранната сутрин на 19 януари е бил убит пред апартамента си в жк "Дружба-2" украинският гражданин Герман Винокуров, бивш "афганец", женен за българка, преподавател по източни бойни изкуства в едно училище, извършител на криминални деяния и с висящо дело за грабеж, участник в сбиването пред "Дескрим" през декември 1993. Убиецът е неизвестен. Същата сутрин в автомобилна катастрофа на бул."Ломско шосе" в квартал "Надежда" са загинали нови двама полицаи: Цветан Иванов и Красимир Величков. Те бързали за охраняван обект по сигнал и ударили колата си в един стълб. На 24 януари сержант от Пътната полиция стрелял със служебния си пистолет в дискотека "Кампионе" - Студентски град и ранил в главата 20-годишен младеж. Вестниците съобщават пълното име на младежа – Емил Машев и само инициалите на полицая – Ц.Н.М. Ще попитате защо? Ами, най-вероятно, защото стрелящият полицай не бива да бъде разконспириран, той още си работи в службата.

На 30 август, само 4 дни преди 3 септември 1994, когато се навършваше една година от убийството на Стефан Мирославов – Крушата, първата жертва в гангстерската война, беше убит демонстративно Цветан Цветанов. Сутринта пред блока му "отстрелян като дивеч, което е типичен руски почерк", ще пишат вестниците. Цветанов е един от учредителите на асоциация "Защита", шеф на БСФС и спортния тотализатор, председател на федерацията по таекуондо. На погребението на Цветан Цветанов са присъствали интересни люде: Иван Палчев, Стефан Гайтанджиев, Драгомир Драганов, Лилко Йоцов, Георги Христов (Джуров), Алексей Алексеев (бивш началник на кабинета на Желев), Бойко Станкушев (телевизия "Глобо"), Стефан Караджов.

МС прие програма за борба с престъпността. Виктор Михайлов твърди, че това е станало 20 минути преди убийството на Цветанов. Не зная дали е вярно. Но е истина, че кабинетът падна 4 дни след приетата програма. В същото време БСП гласува мерки за борба с "общественото бедствие".

Накрая две думи за едно странно четворно убийство на българи в Турция. На 11 ноември 1994г. турският търговец на въглища Джабар Атак разстрелял демонстративно от упор на една от магистралите в Инстанбул Никола Петев, Георги Халачев, Нико Керински и Петко Кацаров. Четиримата били командировани официално в Турция от Българската Национална Електрическа компания за преговори за трансфер на 3 млрд.киловатчаса електроенергия от Украйна за Турция. “Ще забрави ли България този случай?” – патетично питат вестниците оттогава. “Да!” – отговарям веднага. Една година близо се точи следствието в Турция, за да завърши на 19 септември 1995, когато следственият Джабар Атак е намерен мъртъв в килията си в затвора край град Измит. Самообесил се с направено от дрехите си въже.

ДРУГИ „БЕЗОБРАЗИЯ”

През февруари 1995г. делото за убийството на депутата от СДС Красимир Чернев приключи с условна тригодишна присъда за Румен Гидиков. Съдът е допуснал, че катастрофата е станала по вина на Гидиков, но това не е било умишлено от негова страна. Някои вестници допълват, че "лада"-та на Гидиков е била с усъвършенстван волан, който при челен удар се вдига вертикално нагоре и предпазва водача от смъртоносна травма, както и че Румен Гидиков също е бивш служител на едни служби като Георги Едрев.

Кой беше Георги Едрев? Той беше причинил "по невнимание" при аналогична автомобилна катастрофа смъртта на депутата от ДПС Свилен Капсъзов. През смутното време на септември 1992 година! Сбъркал го с депутата Юнал Лютфи, който, ако си спомняте, страшно се страхуваше за живота си тогава – Филип Димитров правел организирани групи, които щели да го тровят. С хлор – както твърди „Бор” в своята претендираща за истинност книга за Жан, Иван и другите. Но пък в началото на декември 1993 Върховният съд отмени по реда на надзора 4-годишната присъда на бившия милиционер Георги Едрев,