Една приказка ми дойде на ум, наблюдавайки политическото поведение на нашите леви и техните симпатизанти. 

Живял в едно време един врабец. Лято било, топло, имало храна на корем. После станало хладно. Дошла и зимата. Нямало вече нищо за ядене из въздуха и по земята. Стегнал такъв студ, че дори крилете на въпросния безгрижен врабец замръзнали и той паднал безжизнен на ледената земя. Вече умирал, когато една селска крава, минавайки от там тогава, се спряла случайно и свършила работата си отгоре му. Покрит от голямото топло кравешко лайно, врабецът се окумушил, надигнал клюнче над лайното и започнал радостно да чурулика. И тогава от небето се спуснал като стрела един ястреб, сграбчил го в ноктите си и го отнесъл знайно къде.

Два са изводите от тази приказка:

Първият – Не всеки, който те насира, ти мисли злото. И вторият – Като си насран, трай си.

Това е, драги днешни леви. И защото вие не сте загубили нищо от онази безпримерна наглост на вашите предшественици – комунистите, съм длъжен да се поясня. Да не би да обърнете думите ми. Насирайки ви, демократите не ви мислят злото. А като сте насрани отвсякъде и това е така от както ви помним, поне си трайте!