Започвам с думите на министъра на земеделието Георги Танев в правителството на Любен Беров, казани в края на юни 1993: "В резултат на благотворното действие на правителството на Филип Димитров ние останахме без говеда."
Ех, де да беше вярно...
· Най-неочаквано една сутрин в началото на ноември 1993 година всички се събудихме граждани на френско-говоряща страна. Изненада-а! Да беше руско-говоряща разбирам, да беше унгарско-говоряща приемам, да беше немско-говоряща традиционно е, английско говоряща – няма как да откажем... Дори испано говоряща е по-приемливо – все пак Цар имаме в Мадрид! Докато Желев е само лично задължен на Митеран за дисидентската си легитимация. Но така е, когато страната се дава на изполица. Утешителното е, че когато изтече времето на арендата и българската река ще текне пак по естествената си посока към морето, а не към Шуменски окръг.
Е, след три години Желев няма да събере гласове за втори мандат, няма дори да успее да вкара няколко депутати в Парламента, а от франкофонията му „ще са останали купища писма от почитатели, два-три изсушени симпатизански букета, един албум снимки и няколко пожълтели афиша от митингите”. (цитирам един роднина на негов съветник). Партията обаче ще е управлявала цели две години предкулисно „успешно” според думите на лидерите й (1995-1996 Виденов), за да се провали за десетина дни „злощастно” за години напред (януари 1997). Ние ще сме си същите бедняци, без да сме се придвижили по-близо до Европа. И до земята си.
· В интервю на "Труд" (22.09.1993) един от топзаконодателите в обновената БСП проф. Владимир Топенчаров (чийто роден баща със същото име, но с по-голяма научна титла, работеше същото: идеолог, но на БКП), казва: "В този парламент друго правителство няма да има. Ще се сгромоляса правителството – ще падне и парламентът. В това можете да бъдете абсолютно сигурни. Единственото, което може да направи парламентът, е да уреди няколко въпроса около престоящите избори и да се ликвидира с това. Но бъдете сигурни, че БСП е готова да приеме своите национални отговорности. Едни непрекъсващи обвинения, прехвърлящи БСП в сферата на антидемократичните сили в обществото, са най-малкото некоректни."
И още: "Д-р Желев знае, че от март 92-ра единствената реална политическа опора на неговата личност и институцията е БСП. Безшумно и тихо, това е опората."
· На 26 септември 1993г. социалистите проведоха пленум – исторически. На него те се отказаха да завземат властта веднага, "защото възможностите и на кабинета, и на парламента все още не са докрай изчерпани, а самото създаване и дейността на сегашното правителство силно намалява вероятността от възраждане на реставрационната философия на промяната" (Жан Виденов).
Александър Лилов допълни или опроверга – съдете сами: "Социалистическата партия трябва да поеме курс към властта, но не чрез задкулисни машинации, а чрез спечелване на изборите през 1994 година".
Докато партията се почувства готова за тези избори, Беровото правителство може да бъде спокойно. Новият идеен глас на БСП Мирослав Попов измисли и термините – "предсрочни, но не преждевременни избори", а дотогава "добронамерена алтернатива на сегашното управление".
· На споменатия вече исторически пленум на социалистите от 26 септември 1993 година обаче остро беше критикуван президентът Желев. Квалификациите са: "административен произвол","намеса във въпроси от изключителната компетенция на държавата", "проводник на чужди на България интереси". Исканията – ни повече, ни по-малко: "да се прецизира президентския статут".
Ама какво става бе, Топенчаров-младши? Крепите ли го Желев или не? – Извинявайте, читателю, но на наглеците не мога да говоря на „вие”. Не съм се демократизирал чак дотам.
Мен ако питате, причината за гнева на Партията към президента е затова, че „президентът и капиталът се прегърнаха” както пише на първа страница в.”Отечествен вестник на 27 септември 1993. Има се предвид онзи капитал, който се роди от червените пари, а сега иска да ритне майка си.
"Борбата е безмилостно жестока, борбата, както казват, е епична." Някои обществено известни факти:
- През август Желев заведе до Казахстан няколко видни "бизнесмени" като Моллов и Павлов. Без одобрението на кредиторите им.
- И на 5 септември: Нейчо Неев подаде оставка не само от министър, но и от председател на НЕК. Замести го един българин – Никита Шеваршидзе.
- 15 септември: Народното събрание създаде парламентарна комисия за разследване на корупция във висшите етажи на властта. За председател е избрана др. Анна Караиванова. Още двама са от БСП: Юрий Борисов и Георги Тамбуев. В квотата на СДС са избрани двама представители на Демократическата партия – Васил Гоцев и Владимир Джаферов, а от независимите – Георги Марков и Константин Аджаров. Който се интересува от имена, няма нужда от други пояснения.
- На 15 септември бяха приети и последните изменения в Указ 56. Иван Костов и Илко Ескенази предлагаха, мнозинството в Събранието приемаше. Точно месец преди да бъде спрян (2.10.93) вестникът "Ранно утро" написа: "Иван Костов, видният финансов деятел, гастролира почти през ден от страниците на в."Стандарт". Както писахме преди време, това се прави с оглед подготвяне на публиката с прагматизма, "експертните качества" и пр. достойнства на компетентния технократ, на който много искат да възложат юздите на управлението на СДС. Със същия устрем в."Пари", "Банкер", "Отечествен вестник" и др. от този род набиват името и "експертните" публикации на И.Костов до втръсване, докато непоправимо почервенялата пресгрупа му вдига имиджа по другия възможен начин - като всекидневно с повод и без повод, с и без основателни аргументи го атакува."
(Илко Ешкенази ще се удави във водите на Черно море след една година, а Иван Костов ще поеме юздите на СДС в края на краищата, макар и след 15 месеца. Бих искал да зная кой стои зад вестниците "Стандарт", "Пари", "Банкер", "Отечествен вестник", "Часовете", които "препоръчват" И.К. по този именно начин, но "Ранно утро" не е дотам чак изчерпателен - задоволил се е да напише само: "в последно време това е една и съща структура".)
· ДПС и КТ "Подкрепа" сключиха споразумение. Какво точно, така и не стана ясно, но Нора Ананиева поиска в Народното събрание Ахмед Доган да се разграничи официално от Константин Тренчев. Седмица преди това КНСБ в лицето на Кръстьо Петков "наплю" КТ "Подкрепа".
· На 18 септември в "Панорама" имаше едно възлово интервю. Направи ми впечатление, че Иван Гарелов беше отишъл на крака при Валентин Моллов – както се прави интервю с министър-председател. Само дето нямаше знамето ни отзад. Предната събота интервюто беше с Илия Павлов, но той седеше срещу Гарелов в студиото на "Панорама".
· В нощта срещу 20 септември в един пловдивски ресторант тринадесет от т.нар. финансово–икономически групировки обединиха позициите и намеренията си около общата формулировка: "необходимостта да бъдат защитени твърдо и безкомпромисно интересите на българския предприемач във всички слоеве на обществото и особено в изпълнителната и законодателната власт".
Кои са учредителите на Г–13: „Булвар-ентерпрайс", ЛЕКС, "Агробизнесбанк", "Еркюл", "Моллов", "Мултигруп", "НОВЕ", Орел–Г", "Славяни", "168 часа", "Трон", "Телепрес" и Турист-спортбанк.
· На следващия ден доларът за първи път премина границата от 28 лева, след като цели два месеца преди това стоеше закотвен на 27 плюс/минус стотинки.
· На 28 септември Агенцията по приватизация смени шефа си. Ренета Инджова (понастоящем шеф на отдел "Приватизация" в Обединена Българска банка) замени Александър Божков. В."Дума" публикува на първата си страница тази новина, илюстрирайки я със снимка на сваления Божков, а не на възкачващата се Инджова.
· През ноември на Втората национална конференция на ДПС лидерът й Ахмед Доган е гарантирал лично пред делегатите, че материалите за членство на Юнал Лютфи и Осман Октай в ДС са фалшификати и той самият никога не е сътрудничил на тайните служби: "Не познавам бивши агенти на ДС в Централното оперативно бюро на ДПС. Ако разбера, че има такива, ще направя всичко възможно, за да ги отстраня. Лично гарантирам за избрания екип."
Така безочливо лъжат само комунистите и циганите.
· А в."Дума" (23.12.1993) чрез една "журналистка" на име Янора Григорова, съобщава официално: "Хората на Ф.Д. разполагат със железен електорат в лицето на: 50 души, които бутнаха Александър Йорданов под тролей 9 на "Раковски"134 през януари, 120 души, които замеряха Вержиния Велчева със снежни топки пред НДК по време на националната конференция на СДС през март, 200 души, които поискаха оставката на Хелмут Кол, и още 200, които поискаха оставката на Катрин Лалюмиер, 300 души, които във вторник замериха с гадости и ритаха Елка Константинова, Екатерина Михайлова, Златка Русева, Стефан Савов, Александър Йорданов, Георги Петров и Стефан Софиянски. Общо 870 броя."
Чакам госпожата да обясни как така тези „общо 870 броя” след 11 месеца ще станат 28,65% от всички гласоподаватели, което прави точно 1 милион и 423 хиляди души. „Ега ги у компетентните”, както се изразява един познат.
· Пишейки хронологично, се натъкнах на нещо по-гротескно от това Георги Танев и Виктор Михайлов да бъдат социалните „масларки” в правителството. В коледното си приветствие към българите министър-председателят ни Любен Беров помоли Бог да ни пази и помага. Такава молитва излиза от душата. Душата на раба божи Любен четеше от листче!
· На 24 януари 1994-та Желев ще използва конституционното си право на обръщение към нацията в което ще заяви, че правителството на Беров "се съобразявало с всички, вместо да тропне по масата" и да започне най-после структурна реформа, приватизация и т.н.
Смайващо, ако помните малко повече от няколко дни. През август 1992 година същият Желев, и тогава президент, обвини правителството на Филип Димитров, че не успява, защото обявило война на всички. Сега пък правителството на Беров, за да успее, трябва да тропне по масата, т.е. да обяви война на всички.
· На 21 февруари председателят на Държавната Дума Иван Рибкин, който е на официално посещение у нас по покана на Александър Йорданов, говори пред своите съмишленици в българската пленарна зала. Комунистите го аплодираха, но някои отдясно не му ръкопляскаха. Вероятно заради това в."Новинар" от следващия ден (22.02.1994) заплашва: "Само след осем до десет минути след първата бомба, поразила сръбските позиции в Босна, войски от Трети руски корпус, дивизия "Алфа" и Таманската дивизия ще заемат стратегически позиции по западната граница на България, заяви пред "Новинар" високопоставен офицер от Разузнавателните служби при Генщаба на БА. Военен преврат и диктатура прогнозира офицерът, ако президентът откаже да се подчини на Москва. Руските умиротворители ще преминат през България, е убеден източникът."
Питате – нормално е – кой глупак е пуснал такова съобщение в национален всекидневник. Не мога да ви кажа. В.”Новинар” от 1994г. в карето, където трябва да пише кой е издателят, главният редактор, водещият броя и другите характеристики на честния вестник, е написал само: Информационен пул НОВИНАР, екип „София”, адрес ул.Алабин 56, II етаж и няколко телефона. Колкото до пророкуванията на неназования източник от Генщаба на БНА, мога да напиша името на Главния му шеф – ген. Любен Петров и да отбележа, че след като американците бомбардираха сръбските позиции в Босна, заплануваният руски десант край София не се състоя.
· Вместо руски десант прочетох във в."Демокрация" от 19 август 1994 (например) следното: "Британските жени започнаха да събират излезли от употреба гащи и сутиени, за да облекат своите нуждаещи се посестрими в Русия, предаде Ройтер. Кампанията "гащна помощ" бе подета от две консултантки по отслабване, чиито клиентки в резултат на диетите започнали да носят по-малки размери бельо. Търсенето на западно бельо в Русия е огромно, а приличен сутиен струва едномесечна заплата. Организаторите сега очакват съвет от посолството на Русия в Лондон как лелеяната стока да бъде разпределена, без да предизвикат безредици."
· На 2 септември, след 612 дни управление, правителството на Беров подаде оставка. За изпроводяк на беровите министри ще цитирам някои мисли на Константин Костов, събирани от страниците на в.АНТИ:
- Ремонтирането на Министерския съвет ми напомни за моя съсед Ставри! Беше му потекъл покрива, а той си смени бравата на вратата...
- Правителството щяло да спира инфлацията... Също като оня, дето се опита да спре експреса.
- Народът иска оставката на правителството, правителството приема оставката на народа...
- Нищо му няма на правителството. Ама няма и да му мине.
- Имам един братовчед, ама голяма мента! Лъже повече от Матинчев.
- Републиканците станаха монархисти, селяните – граждани, Виктор Михайлов – министър.
- От целия Министерски съвет най ми е симпатичен министърът на културата! Поне нищо не прави!
· Към края на лятото Главна Прокуратура започна проверка срещу Ахмед Доган във връзка с някакъв не съвсем ясен скандал за въвеждане на турския език в казармата. Ако питате мен, причината е, че във връзка с очертаващите се парламентарни избори "трябва да се набият обръчите на Доган", както би се изразил Нейчо Неев.
Ето какво казва Чавдар Кюранов на пресконференция на ОСД на 20 юли 1994: "Да не забравяме, че без т.нар. малка коалиция (БСП-ДПС или БСП-НСД според случая), Филип Димитров щеше да е още премиер, Стефан Савов – председател на НС, а Андрей Луканов - да бъде още в затвора."
А какво каза Доган интересува ли ви? - "Кажете им да вървят по дяволите. Ако някой си мисли, че може да ми отнеме имунитета, не е в час."
А какво ще каже заместникът Доганов Лютфи интересува ли ви? Според “24 часа” в началото на февруари 1995: “Докато има ДПС, ще има и Юнал Лютфи. Останалото са приказки на шейтана”.
Доган запази имунитета си! Вероятно и с него ще умре. Турският език не влезе в казармата. Естествено, че никой не може да им отнеме имунитета. Нали тогава те излизат от играта, а „без т.нар. малка коалиция...” – нататък по Кюранов.
Спирам до тук. Навлязох в 1995 година, а тя и следващата я 1996-та са ключови за окончателното разбиване на Движението СДС. Като оставим настрана действията на „армията” (БСП и дериватите й), също така не по-малък принос за разгрома му има и „башибозука” покрай нея - лично Иван Костов и последователите му. Понеже това е друга история, макар да е развитие на разказваната тук, но на по-висок следващ етап, оставям я за следващата тематична група постинги „Фабрики за илюзии”.
Преди да свърша обаче, ще ви разкажа още една „лайняна история”. Тя е изключително поучителна. „Лайняният” й облик е само за да подчертае трудността на ИЗБОРА, който всеки един от нас е направил, прави или му предстои да направи в живота си/ни.
Ето какво имам предвид:
„На едни хора се запушила тоалетната. Ама яко се запушила, догоре. Когато започнало да мирише вече непоносимо, хората извикали майстор по отпушването на тоалетни. Дошъл майсторът. Със себе си водел и едно момче чирак, който той учил на занаят.
Съблякъл майсторът чистите си дрехи и облякъл работните. Потопил се в лайната и като си запушил носа с ръка, се гмурнал до дъното, до мястото на запушването. След минута се показал отгоре и подвикнал на чирака, който стоял отвън пред тоалетната:
- Момче, дай ключ номер 16.
Отърчало момчето до кутията с инструментите, намерило ключ номер 16 и го подало на майстора. Поел го той и пак се потопил в лайната. След малко историята се повторила:
- Момче, дай сега ключ номер 18.
Отърчало пак момчето до кутията с инструментите, оставило ключа 16 на мястото му, намерило ключ номер 18 и го занесло на майстора. Поел го той и...
Така няколко пъти, докато тоалетната била отпушена успешно.
Изкъпал се майсторът след свършената работа, облякъл отново чистите си дрехи и седнали с чирака заедно на трапезата, която благодарната домакиня била наредила вече на масата. Докато похапвали, майсторът правил разбор на проведената практика пред своя чирак. Накрая завършил с думите:
- Момче, гледай, учи се, че иначе цял живот ключове ще подаваш!”
Това е историята. Разправих я нарочно в този гаден вариант, за да улесня отговора ви на моя въпрос към вас, сънародници.
В чия роля се виждате вие?
Съзидателната работа е трудна, неблагодарна, съсипваща, ужасна. Че е по-лесно и чисто да гледаш отстрани и да подаваш, подвикваш или гледаш бирата да не се стопли, това е безспорно. Изборът е на всеки един от нас.
