Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2012 16:43 - Убийци на надеждата-15
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 961 Коментари: 0 Гласове:
2



ГЛАДНАТА СТАЧКА НА ЕДВИН СУГАРЕВ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

15 юни 1993:

·                   Пепа Витанова, в.”168 часа”: “Мафията от ул.”Раковски” 134 копнее да окървави България.”

·                   Друга “журналистка” ‑ Капка Георгиева (Сидерова след време): “Еди, поне се самоубий като поет!”

·                   Проф. д-р Иван Маразов (кандидат за президент на червените след време), пак в “168 часа”: “От борда на кораба-майка Сугарев щял да се обърне към народите на земята със слово, в което щял да ги призове да възстановят А.Агов и И.Инджев на държавна служба, ако те (народите) желаят Той (Сугарев) да осуети разцепването на Луната. Неадерталската демокрация пак ще победи “с малко, но завинаги”. Дарвин ще бъде изключен от съзнанието. Прометей ще бъде забравен.”

·                   "Дума дупка не прави", (Димитър Петров полковник от ДС – аз):

"Единственото спасение е СДС да се изнесе някъде в Космоса и там на нови политико-географски пространства да построи своя синя цивилизация. Основополагащ обществен принцип на новонаселената планета ще е "Всеки се грижи за себe си, а за всички – НКС". Който направи изявления, несинхронизирани с мозъчния тръст на НКС, ще бъде замразен за 5 светлинни години в могъщия фризер на вакуума. Личната свобода на поданиците на Седесария ще е гарантирана от специално постановление на НКС за принципите на единомислието, основаващо се на девиза "Едно СДС, един цар, един народ, един акъл, един Еди". При тези условия ще е възможно да се осъществи предизборната програма на синята коалиция, за което на Земята вече няма възможност."

·                   Габриела Николова, журналистка в.”Континент”: Късно вечерта пред Мавзолея имаше бдение със свещи. Малко преди това Вили Кавалджиев подкани хората да отидат да пикаят в мавзолея. Полицаи охраняваха пл.”Батемберг” от всички страни. За подготвяни провокации намекваха осведомени.”

·                   Ген. Коста Богацевски (гл.секретар на вътрешно М-во по това време): “В тази ситуация съвсем малка група от хора, които нямат подкрепа, могат да предизвикат много сериозни неща. И точно поради това, те се опитват да я получат чрез някой предизвикан конфликт.”

·                   Деян Кюранов (синът на Чавдар Кюранов):  “Аз жертвам себе си ‑ но ТОЗИ ми е палачът”, казва Едвин Сугарев и сочи. На нас. С мисълта, че ние си знаем работата. Да заклеймим! Да отмъстим! Да пречупим престъпната ръка и прочие. Странна морална логика ‑ със страшни последици. Защото сред нас веднага се намериха и кандидати лично да изпълнят това послание. Партийно дресирани и безогледни. Храбри и морални като погромаджии.”

·                   Доньо Донев (аниматорът), карикатура във в.”Тримата глупаци”:

‑ Бай Едвине, като се освободи България, ти какво ще правиш?

‑ Ще отида да гладувам в други страни.”

16 юни 1993:

·                   Валерия Велева („мадам В” по-късно) и Ана Заркова (Кацамунска), в.”Труд”: “Към гражданска война ни водят тъмносини атамани.”

·                   Кръстьо Петков (КНСБ ръководителят): “За мен президентът беше и си остана най-уважавания политик в България, мисля, че това, което ще кажа, ще бъде разбрано добре. Струва ми се, че д-р Желев, като изключим визитата при Едвин Сугарев, не реагира по най-добрия начин или не беше посъветван да реагира по най-добрия начин. Мисля, че тонът на неговата декларация можеше да бъде по-умерен. Не биваше още на следващия ден след създаване на палатковия лагер да се припомня какви пълномощия има той по конституция. В никакъв случай да не отговаря на нападките за “пъклен преврат” с контранападки за “организиран сценарий”  за установяване на диктатура.”

·                   Съобщение в пресата: “След стохилядния митинг на СДС на 14 юни Желев е свикал късно през нощта в резиденция “Бояна” лидерите на АСП, партия “Либерали”, БСДП (Дертлиев), ДПС, Демократичен съюз на жените, НСД, КНСБ, “Подкрепа” и партия “Нова България” на разговори за обстановката в страната.”

·                   Александър Йорданов, вечерта по телевизията: “Една от причините за напрежението в страната е липсата на истина за миналото. Парламентът би могъл да поправи тази грешка, като приеме незабавно закон за разсекретяване на досиетата.”

17 юни 1993:

·                   Говорителят на президента Валентин Стоянов съобщи, че Желев подкрепя обръщението на Ал.Йорданов за разсекретяване на досиетата.

·                   ПГ на СДС с голямо мнозинство изключи сините депутати Тошо Пейков (партия “Либерален конгрес”) и Васил Михайлов (Нова СДП) затова, че открито се обявили за напускане на парламента от депутатите на СДС.

18 юни 1993:

·                   Заседание на НКС на СДС взе няколко решения:

Кампанията на тема “досиета” цели да бъде отклонено вниманието на общественото мнение в друга посока;

Правителството на Беров не се нуждае от ремонти, а трябва да бъде свалено;

Сега не е момент СДС да се откаже от парламентарната борба (против решението са били само представителите на Нова СДП и “Либерален конгрес”).

·                   Светлана Кръстева, журналистка от "Труд" пише: "Ф.Д. прави свирки на хората, за да издухат президента."

·                   А лично г-н Пфое („МотоПфое”) по същото това време си прави имидж(?), връчвайки ключовете на един "Форд Мондео CLX" на световната рекордьорка Стефка Костадинова. Въпросителната в скоби е поставена, защото под снимката във в. "Труд" на трогателната церемония, има интервю със спортистката. Людмил Неделчев й задава следния въпрос: Спомена за обърканото време –  как реагираш на днешния ден? "Нашата Стефка" отговаря така: "Твърде много съм заета с работата си, за да получа повече истинска информация за всичко около нас. Няколко пъти съм казвала, че съм и ще се боря за победа на демокрацията, но всички тези гладни стачки, палаткови лагери, битки за власт водят до хаос, а в него аз се чувствам зле. Състезавам се в световния елит, побеждавам, връщам се с вълнение сред хората, за които нося тези победи и ... намирам за благодарност разбит апартамент."

Чувствате ли внушението? „Тези, дето лежат на паважа” са ограбили апартамента на победителката. А не онези, дето си пият питиетата в дискотеките и заведенията, собственост на.. да ги наречем „лъвовете” от следващото световно футболно лято на 1994 година. Които са лични приятели на самата Стефка. И са твърде заети, за „да получат повече информация”

Защо това словосъчетание ми напомня нечии стратегически изявления от 1991 година например (Александър Лилов в дните на комунистическия пуч в Москва).

19 юни 1993:

Започнаха да се появяват първите искания за предсрочни парламентарни избори от формации, подкрепящи  Ж. Желев:

·                   Двудневно съвещание на КТ “Подкрепа” в Кюстендил: “Избраните сега хора не правят чест на държавата. Кредитът на обществено доверие към кабинета на Беров вече е изчерпан, въпреки парламентарната подкрепа.”

23 юни 1993:

·                   Николай Стефанов, зам.главен на “Труд”: “ Експертите ще изчисляват колко струват бензинът и денгубите на десетките водоноски и лайнярки, които вчера задръстиха движението в центъра на столицата, за да си развяват сините байряци с надути клаксони. Глупаво ще бъде да се обяснява, че през последните дни общинските служители от гол ентусиазъм набиват паважа около Ларгото и искат оставки на президент, правителство, парламент. И по живково време те бяха служебно ядро на спонтанните манифестации.”

·                   Полк.Иван Бацаров (дир. на Националната полиция в този момент): “Престъпниците се възползват от заетостта на полицията край палатките и по площадите, и в тези дни ескалира престъпността.”

·                   Желю Желев, интервю за Лиана Панделиева в “Труд”:  “Дори когато Кол беше тук, те самия Кол освиркаха и той ги видя що за хора са, дето са налягали там. Това да те бутнат на една демонстрация, да клекнеш и да тръгнеш по света да казваш: “В България бият”, да тръгнеш за Япония, да тръгнеш за Европа и да говориш тези неща?! Друг пък тръгва за Америка да говори, че в България има рекомунизация ‑ недейте инвестира. Това са хора, които за мене никога не биха могли да бъдат истински патриоти.”

(Допълвам за посещението на Хелмут Кол: Дежурният редактор на в."Труд" от 12  юни 1993 година е написал под една снимка на своя фоторепортер Иван Донов следното: "Вчера канцлерът Кол се срещна и с премиера Любен Беров. На път за летището германският канцлер бе овикан и освиркан от жителите на палатковия лагер под президентството".

Въпросната снимка е пред мен. Гледам я и броя.

На нея се виждат около 30 човека. Всички са вдигнали високо два пръста със знака на победата на СДС, и на европейците също. Лицата им се виждат добре, те са разтревожени, а не гневни. Сигурен съм, че тревогата им идва от факта, че германският канцлер се е затворил в бронираната кола заедно с омразния им Желев. Само една жена е вдигнала ръката си, като че ли кълне. И за нея съм сигурен що ще там, в палатковия лагер. Няколко такива като нея събираха предния ден изхвърлените екземпляри от книгата на д-р Желев „Фашизмът” в шадравана пред Археологическия музей. Вътре ги хвърляха отвратени от управлението му хора, които по този начин правеха своя „грамада” на презрението си. Абсолютно убеден съм за бъдещото предназначение на събраните от дъното на шадравана книги – видях да ги палят след ден истинските лумпени, подпъхнати в множеството пред президенството. Подпъхнати от тези, които използваха тази случка, за да твърдят, че протестиращите срещу Желев и Беров са „фашисти”, а самите те – „антифашисти”.

25 юни 1993:

·                   Този петък от сутринта хората бяха запълнили пространството от пл. “Демокрация” до Президентството. Чакаха френската социалистка г-жа Катрин Лалюмиер, генерален секретар на Съвета на Европа, за да й кажат “Ние нямаме президент”. Не я дочакаха. Президентът, който твърдеше, че “хората ще го разберат”,  предвидливо бе прехвърлил срещите й в резиденция “Бояна”.

27 юни 1993:

·                   В сутрешното предаване “Неделя 150” президентът Желев съобщи на поданиците си, че предсрочни парламентарни избори ще има, и че той няма нищо против те да бъдат в пролетта на 1994 година.  (Още една лъжа от голямата президентска торба с лъжите.)

·                   Същия ден късно вечерта Едвин Сугарев съобщи по радиото, че прекратява гладната си стачка. Ето част от изявлението му:

“Длъжен съм да заявя, че моята гладна стачка постигна своята морална цел, накара хората да се вглеждат, да се почувстват отговорни и непримирими срещу лъжата в политическия и обществен живот. Всички видяха колко струва президентът и докъде стигат неговите представи за чест, достойнство и морал. Всички разбраха, че от тяхната воля зависи да не допускат в бъдеще нечестни политици да управляват България. Днес хората изпитват едно ново чувство за солидарност, което не може да бъде заличено. Сега вече е нужен не пасивен протест, а активни действия, за да прогоним завинаги лъжата, нечестните политически сделки и манипулации от нашия живот.”

А някои продължаваха да пишат ето така:

·                   Соня Ангелова, в.”Континент”, 29 юни 1993:  “Еди постачкува под светлината на телевизионните камери, пък се отказа. Гладуването с политическа цел окончателно се компрометира. Следващият опит вече ще завърши в психиатрията, където му е мястото.”

·                   Мир Богоев: “И сега, след края на представлението, на Еди Сугарев ще му останат купища писма от почитатели, две-три изсушени симпатизантски букета, един албум снимки с бели одежди като на Людмила Живкова и няколко пожълтели афиша от митингите.”

·                   Ще допиша още малко за морала, който според Желев има в неговата политика.

В подкрепа на президента и като контрапункт на Сугаревата стачка гладуваха една жена и един мъж. Жената се казва Йорданка Слабакова (името не съвпада случайно с фамилията на известния Петър Слабаков), а името на мъжа е Димитър Илев.

Преписвам дословно едно кратко съобщение от вестник ”Демокрация”, 6 юли 1993 година: “Йорданка Слабакова, която самоотвержено обяви гладна стачка в подкрепа на Желю Желев, открай време има слабост към държавни мъже. Преди 15 години, когато родила сина си, му дала името Тодор Живков. Така момченцето се сдобило с 4 имена наведнъж ‑ Тодор Живков Георгиев Гетов. За кръстник лехусата поканила писмено генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния Съвет другаря Тодор Живков. “Това е моя скромен новогодишен подарък за вас”,  добавила г-жа Слабакова  (запазваме правописа й).  Д-р Желев прекара един час с нея в сладки приказки, но може би госпожата е забравила да му разкаже този мил спомен отпреди години. Вестниците са за това ‑ да компенсират подобни пропуски.”

Преписвам, пак дословно, друго едно кратко съобщение в “Демокрация” от 2 юли 1993 година: “Димитър Илев излежава 10-годишна присъда по чл.202 и 203 от НК с 6 години помилване  от 28 февруари 1990. Във ведомост, издадена от Софийския централен затвор, която отчита работните дни на затворниците, се вижда, че Д.Илев е работил през месеците март, април, май, юни и юли 1990-та. След пауза през август и септември следват десет работни дни през октомври. Оттогава до ден днешен затворникът Илев не е работил нито ден. Излизал е, когато поиска, в отпуск или с разрешение на прокурора. Подобни волности се позволяват само на хора, които вече са вербувани от тайните служби, твърдят специалисти. На Д.Илев му остават 2 години и 5 месеца затвор, а не 3 месеца, както беше подхвърлено. Той едва ли би гладувал за опрощаване на така кратък срок. Семейството, което лично президентът уважи със съчувствие, всъщност не е семейство. Мария Иванова, която бе представена като съпруга на Димитър Илев, преди месец е получила поредната си социална помощ като самотна майка от община “Красно село”.”

·                   Сугарев казва: "Страшно, а и срамно е, че новият живот, за който редом с вас се борехме и мечтаехме, е вече безвъзвратно осквернен, пропит с лъжа, подменен, фалшифициран. Страшно е, защото една нация не загива, когато идеалите й претърпяват крушение. Тя загива тогава, когато самото понятие "идеал" стане излишно."

И аз мисля точно така. Постарайте се да запомните имената на цитираните. И когато след няколко години тъкмо ТЕ ви призоват да ги подкрепите отново с доверието си, пречупете мнението си през тази „призма”. И тръгнете след пречупения по този начин лъч. Няма никакво значение „посоката на лъча” – важното е честно и съзнателно да го следвате. Всяко ТАКОВА човешко мнение следва да бъде уважавано. Подлеците нямат място нито при едните, нито при другите, в една демократична среда!

Иначе "тази страна ще бъде обречена, ако гражданската мерзост бъде оставена безнаказана, ако всички я възприемат като разбираща се от само себе си, ако вътрешното чувство за нравствена мяра се пропилее. В какво ще вярват нашите деца тогава и в името на какво ще живеят?"

 

КРАЯТ НА "СИНИЯ" ПЕРИОД

На 30 юни 1993г. вицепрезидентката на Републиката г-жа Блага Димитрова,избрана заедно с Желев със синята бюлетина, подаде оставка.

В писмото си до Конституционния Съд тя казва: “Гладната стачка на депутата Едвин Сугарев бе отчаян повик за морал. Само предсрочни парламентарни избори ще възстановят нарушената стабилност и справедливост. Нямам никаква възможност да се противопоставя на застрашаващия демокрацията процес, тъй като съм напълно изолирана от президентската институция и лишена от достъпа до каквато и да било информация. Върху моите вързани ръце пада огромна отговорност за страната. Чрез тази моя оставка аз развързвам ръцете си, за да бъда свободен гражданин, а не безправен и неволен заложник на прикрити действия. Подготвя се диктатура у нас ‑ тревожен факт, към който Европа за жалост проявява недалновидност, характерна за нейното отношение към Балканите.”

Ще прескоча  реакциите на вестниците “Дума”, “24/168 часа”, “Стандарт”, “Експрес”, “Континент”, “Денят”, “Новинар”, “Земя”, “Тримата глупаци”, “Жарава, “Пардон”...  Ще цитирам само Жельо, който според “Демокрация” от 9 юли 1993, бил казал пред русенския вестник “Утро” следното: “Оттук нататък сменяме президентската система ‑ от американска с вицепрезидент минаваме към френската ‑ само с президент.”

(„Морално е онова, което е от полза за Революцията”. Така е казал Ленин, на това го е научил Учителят желев – Добрин Спасов. Помните, нали, това?)

На 7 юли президентът, вече без спънки от страна на разни "вицета" (часови израз), се доидентифицира така: "БСП се държи коректно и подкрепя демократичните институции. На практика... СДС стана партия с екстремистки тенденции, с елементи на неофашизъм, монархизъм и реваншизъм. СДС не може да управлява страната - той показа това на практика." (в едно много известно интервю, дадено на кореспондента на "Нюзуик" Андрю Нагорски)

Синята ПГ спори дали да излезе от Парламента и да предизвика така предсрочни избори, но поиска вот на недоверие за "необосновани действия на правителството във връзка с преговорите за външния дълг, които увреждат националните интереси". За тази витиевата формула (цитирам) "претендира г-ца Вержиния Велчева, икономисти съзират редакторската ръка на Иван Костов".

СДС загуби този вот със 147:81, но парламентът оцеля през юли и депутатите спокойно доживяха лятната си ваканция.

·                   Беров ремонтира кабинета си, което означава поне още сто дни преди да се допуснат каквито и да било критики. Депутатите от БСП, ДПС и НСД гласуваха промените в кабинета на Беров. Изгърмяха два от “предпазните бушони” на Народния Избраник ‑ министрите Нейчо Неев (заместен от Кирил Ерменков ‑ БСП)  и Марин Тодоров (заместен от Марко Тодоров ‑ син депутат от ВНС, подписал К.). На мястото на починалия Михаил Вълчев беше назначен известният Петър Корнажев (най-после!).

Веднага си пролича: НС гласува чл.357 а/. от НК, който гласи така: "Който разгласи сведения или разпространи документи или други информационни носители на сведения, свързани с дейността на службите за сигурност и полицията по привличане на щатни и извънщатни секретни сътрудници, както и с дейността на тези сътрудници, се наказва с лишаване от свобода до три години". (Оригиналната Корнажева мечта от пролетта на 1991 година гласи: "Всеки, който пише или плещи, без да е член на комисията по досиетата или представител на държавен орган, ще бъде даван под съд" – пресконференция на БСДП от онова време. И това помните, нали?)

На 30 юли вечерта в новините по "Канал 1" на българската телевизия председателят на Народното събрание Александър Йорданов отчете работата на парламента като "добра".

През целия август не се случи нищо особено вече – хората се бяха уморили и, което е по-важно, обезверили в убежденията на своите водачи.

 

За ваша отмора след дългото четене да ви разкажа една забавна новина. През септември с.г. прочетох в "Демокрация", че г–жа Галя Младенова (фамилията е бивша президентска), обрала крушата си във вилата в Бояна. Работата е там, че Петър  Младенов е дал вилата си под наем, барабар с двора, на фирмата "Шел" срещу долари. Значи, Младенова е обрала крушите на "Шел". Ако Младенови отново вземат властта, "Шел" ще си обира крушите.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 343805
Постинги: 294
Коментари: 798
Гласове: 594
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031