ПАРТИЗАН ЗА БОЙ СЕ СТЯГА
Продължение на разказа от Убийци на надеждата – 13
(2012, юли 18)
Първо се сбиха депутатите в пленарната зала. На 28 април 1993г. по повод предложения от БСП "мораториум върху демонтажа на паметници от близката ни история" (какъв елегантен израз за паметниците на Съветската армия - "освободителка"), който новото парламентарно мнозинство си позволи да отхвърли, ПГ на социалистите в лицето на Нора Ананиева поиска да прочете от трибуната обръщение на руската Дума до българското НС. Павел Шопов от СДС предизвикателно се опита да й попречи и в настъпилото мелле Емил Капудалиев бе първата СДС-жертва – получи няколко одрасквания и му счупиха часовника.
На 9 май “Деня на победата”, полицаите на Беровия вътрешен министър Виктор Михайлов учтиво охраняваха митинг пред паметника на съветската армия, въпреки изричната забрана за него на Столичната община, и полагане на венци на признателност от организаторите на митинга: лидерите на БСП, шефката на ПГ на БСП Ананиева и “независимите” кандидати за президенти Румен Воденичаров и Велко Вълканов.
Четири дни по-късно - на 13 май 1993, два часа преди началото на митинг на СДС под мотото "Ден на недоволство против реставрацията на комунизма", червени барети и същите полицаи биха с палки протестиращите граждани пред Народното събрание и опитващия се да ги успокои депутат от СДС Стефан Савов. По същото време Беров отказа да приеме делегация на сините кметове от страната, която искаше да му връчи протест срещу водената от кабинета му политика.
Тук трябва да опиша лицето Виктор Михайлов, който сега - 2012г. – вече е уважаван адвокат. Питам се какъв министър може да е този, който към 40-тата си годишнина все още пише "инжинер" и "сигорност". Така твърдят по вестниците и аз съм склонен да им вярвам, защото това беше (и е) образователното ниво на комунистическите управници. Освен това имам абсолютно доказателство за конкретния случай. Макар и косвено.
От някакъв прозорец на Парламента, докато отвън още хората се събирали за митинга, един "нежен лирик" от ПГ на БСП, един "с нищо неопетнен патриот, сложил сърцето си върху олтара на България (из характеристиката, която БСП дава на своя кандидат за президент през 1992г. – Велко Вълканов) показал среден пръст на своите политически противници. А Виктор Михайлов коментира това на официална пресконференция в Министерския Съвет така: "По въпроса за средния пръст на Велко Вълканов има свидетели, че е стоял вътре в парламента зад прозореца. Ако някой отвън се е изнервил от един среден пръст от парламента, то това е негов проблем."
Какво казаха ТЕ по този повод:
· Любен Беров по телевизията на 12 май: “Утрешният митинг е политическо упражнение, подготвено от шепа амбициозни, но вече западащи политици. Ако политическата врява надхвърли допустимите децибели, кабинетът няма да отстъпи пред натиска.”
· В.”168 часа”: “Савов клекна и усмърдя Европа.”
· В.”24 часа”, Виктор Михайлов: “Полицията е отишла да изтласка многоуважаемия електорат и вероятно тогава г-н Савов е паднал.”
· В.”Труд”, неподписано: “Основно правило на бодигарда е при опасност охраняваният да бъде съборен на земята, прикрит с тялото и при първа възможност изведен от мястото на инцидента. Та насиняването, отбелязано в медицинското, представено от депутата Савов, е нищожно, ако на него в действителност му е нанесен такъв жесток побой с полицейска палка, както твърди той, подчерта министър Михайлов. От всичко това следва може би, че с бързите си действия полицията е спасила г-н Савов от мечешката любов на тълпата.”
· В.”Континент”, Мир Богоев: “И накрая една добра вест за любителите на масовките. След като се поизтощиха силите на софийския електорат, грижовни хора ни обещават свежи подкрепления с автоколони от провинцията.”
Саркастичните богоеви пера мълчаха, когато на 15 октомври м.г. 70 автобуса докараха за оръжейния митинг пред прозорците на кабинета на Филип Димитров свежи подкрепления с автоколони от провинцията – „около 4000 работници работници от оръжейните заводи в Казнлък, Сопот и Русе, за да изразят недоволството си” (цитат от тогавашния часови вестник).
Кой им плаща на Такива за журналистическите материали и доколко тези „материали” са „журналистически”?
· Президентът Желев на среща със студенти в СУ „Кл.Охридски” запитан защо се въздържа от реакция, когато бият депутати, отговорил: “Аз не съм пъдар, който при всеки шум да вдига пушката и да стреля.”
· На 3 юни 1993 година пак президентът Желев за първи път използва конституционното си право на обръщение към Парламента, за да убеди народните представители да гласуват по-бързо закона за “силна и отговорна” полиция.
По този повод в.”Демокрация” написа: “Думите на Желев биха прозвучали съвсем иначе, ако след побоя над Стефан Савов той не беше заявил, че не е пъдар, който, щом шумне нещо, се хваща за пушката. Затова човек се пита от какво ли е предизвикана внезапната президентска грижа за човека. Подобен въпрос не изисква големи интелектуални усилия ‑ знаем кой подкрепя Беров, знаем кой ръководи полицията, знаем също чии нареждания тя изпълнява. Да се дават по-големи пълномощия на подобен кабинет, значи насилието да бъде узаконено.”
· На 8 юни 1993 г. в.”Демокрация” публикува Отворено писмо на депутата от СДС Едвин Сугарев до президента на Републиката Желев, в което се заявява: “В знак на протест срещу всичко, което извършихте срещу своя народ, от днес обявявам безсрочна гладна стачка и Ви заявявам, че няма да я прекратя, докато Вие сте президент на България.”
Така започна 20-дневният период, който понякога един народ чака с години.
ГЛАДНАТА СТАЧКА НА ЕДВИН СУГАРЕВ ПРЕЗ ЮНИ
Човек се отличава от животните по това, че мисли. Някои от човеците мислят само за себе си, други ‑ за интересите на кастата към която принадлежат. А има и хора, които в мислите си се ръководят от Божия морал.
Ето как мисли Едвин Сугарев в писмото си до президента:
“Господин президент,
Обръщам се за сетен път към вас, за да ви напомня, че власт означава преди всичко и над всичко отговорност. Отговорност, която вие поехте пред България и която отказахте на България. Благодарение на този ваш отказ след три години и половина уж свободен живот страната ни отново е там, откъдето беше тръгнала. Властта отново е в ръцете на безотговорни люде, българинът продължава да бъде само поданик, лишен от онова, което го прави истински свободен ‑ собствеността. Името България продължава да не говори нищо добро на европейския свят, който уж се готвел да стане наш дом. Защото България е страна на потайни преврати и заговори. Защото в България шепа мафиоти и политически наемници могат да си разделят държавата като коледна баница. Защото в България е допустимо президентът да лъже, а парламентът да узаконява лъжите му. Защото в България отново бият, а президентът гузно мълчи.
Ала не това е страшното, г-н президент. Страшното е другаде. Страшно, а и срамно е, че новият живот, за който редом с вас се борехме и мечтаехме, е вече безвъзвратно осквернен, пропит с лъжа, подменен, фалшифициран. Страшно е, защото една нация не загива, когато идеалите й претърпяват крушение. Тя загива тогава, когато те се обезсмислят, когато самото понятие “идеал” стане излишно. Преди няколко дни бях с вас на Ботевите тържества във Враца. Чух ви да говорите за чест и морал в политиката. Вие нямате вече право на това. Какво правехте вие там ‑ дребният, малък и озлобен човек, под паметника на големия Ботев?
Аз не изпитвам омраза към вас. Ала изпитвам дълбоко, непреодолимо отвращение и омерзение към онази действителност, който се създаде чрез вас и покрай вас. След половин век лъжа и обезличаване, българският народ трябваше да започне на чисто, беше му нужно едно ново начало. Вие и прекрасните ваши приятели провалихте тази възможност. Огледайте се наоколо и вижте ‑ има ли поне един политически предател, мошеник или просто измекярин, който да не се е обявил за ваш приятел? В резултат на това вече никой никому не вярва. И едните, и другите, са маскари. Чудовищно е, когато една нация тъй дълго е била лишавана от смисленост и откровеност, когато тъй дълго е била принудена да търпи натрапена лъжа, тя отново да се почувства предадена. И в това е вашият грях,г-н президент! В знак на протест срещу всичко това, което извършихте срещу своя народ, от днес обявявам безсрочна гладна стачка и ви заявявам, че няма да я прекратя, докато вие сте президент на България.
Прекрасно зная,че моето решение няма да ви стресне, нито пък разколебае. Ала тази страна ще бъде обречена, ако гражданската мерзост бъде оставена безнаказана, ако всички я възприемат като разбираща се от само себе си, ако вътрешното чувство за нравствена мяра се пропилее. В какво ще вярват нашите деца тогава и в името на какво ще живеят?”
В какво ще вярват децата ни? Това е един от начините да бъде зададен основният въпрос за човека на тази Земя: Какъв е смисълът на неговото пребиваване тук? Всеки, който смята себе си за разумен, е длъжен да си задава този въпрос и да не крие неговия отговор, какъвто и да е той!
Ето различните отговори. Ще ги цитирам по реда на тяхното появяване във времето. Моят отговор добавям накрая. Читателите, които не виждат или не желаят да видят колко поквара и разруха носи постулата, че битието определя съзнанието, са тежък случай за мене. Не бих могъл да им помогна да се преобърне душата им. Нямам сили да лепя счупено. Това е работа за Него.
9 юни 1993:
· Декларация на “Екогласност”: “Пътят на спасението ни минава през верността към мечтата за истина, чистота и морал. Едвин Сугарев обвинява президента, олицетворил измяната към тази мечта. Но това е видимото и по-дребното. Той обвинява всъщност всички нас. Едвин Сугарев поставя всъщност гигантския въпрос за спасението на нашите души. Чрез него се решава и останалото.”
· Декларация на НКС на СДС: “Ние споделяме неговата тревога, че триумфът на лъжата в политическия живот е опасен за бъдещето на нашите деца.”
· Александър Томов, писател: “Свидетели сме според мен на нещо, което трябва да бъдде подкрепено от всеки, у когото все още са останали съвест и чувство за чест и достойнство. Това в огромна степен важи за интелектуалците. Свидетели сме на акт, който би ни направил по-истински и би ни пречистил, ако разбира се, го осъзнаем.”
· Протестно преяждане: “Писателите Георги Мишев и Марко Ганчев чрез настоящите 45 думи обявяваме протестно преяждане, докато Филип Димитров е председател на НКС на СДС. Ще ядем на поразия не само кифли! Ако не ви е жал за нашето здраве, продължавайте същата си политика, г-н Димитров!”
· В.”24 часа”, редакционно, неподписано: “Само параноик може да си представи целия политически, културен и сексуален живот като тотален заговор на злото. Само параноик може да хвърли толкова труд, за да скалъпи такава белетристика. Политиката не е място за хора, които не разбират и не приемат реалния свят. Вече идва времето и на българската политика да се освободи от тези хора по най-демократичен и естествен път. Гладната стачка на г-н Сугарев и поредната пропагандна акция на кинжалите само ускорява този необратим исторически процес.”
· Валери Начев,зам.главен редактор на в.”Денят”: “Браво на Сугарев! Този полуобезкосмен български политик, по своему чаровен и по подобен начин честен, най-после каза истината. А тя е следната: за това, че в България няма силни политици, за това, че в България има много червени и много сини, за това, че напоследък язовирните стени се взривяват, за това, че вече втора година на запад от нас има война, за това, че много хора искат да направят нещо, а не могат ‑ е виновен президентът Желю Желев. С този буен перчем отпред президентът няма как да не е виновен.”
10 юни 1993:
· Димитър Коруджиев, писател: “Лъжата и измамата стават, ден по ден, нещо ежедневно, нещо нормално и хората на слугите ги приветстват. Ние бавно вървим към нравствена разруха. Само един изключителен, безподобен акт, би могъл да спре националното падение. Едвин го извърши.”
· Призив на ПГ на СДС: “Желев трябва да си иде. Нека няма мир и спокойствие за предателя. Извикайте каквото мислите за него ‑ в градовете и селата. Затрупайте с протестите си покоите му ‑ от всички посоки. Един съсипващ вярата ни политически въжеиграч няма право на укритие.”
· Владимир Левчев: “Драги Еди, помисли за дъщеря си. А ти самият си едно дете. Защото поетите са деца. Ти си писател преди всичко! Политиката се мени постоянно. Днес една кауза ни изглежда съвършена, утре ‑ друга. Изкуството е вечно! Дали след месец-два, или след година, но предстоят избори. Защо не си пазиш силите за тогава? В края на краищата демокрацията не е само една идея, а свободен диалог между много идеи. Нека идеята за която се бориш, да премери силите си с други идеи на избори.”
· Борис Михалчев, читател на “Демокрация” от София: “Боже Господи, а аз наивникът, си дерях гърлото пред Съюза на писателите в защита на Марко Ганчев, когото искаха да свалят от главното редакторство... Искал съм да защитя нищожество.”
· Група главни асистенти от МА ‑ София: “Какво би станало, ако Митеран, Клитън или Мейджър се обявят срещу партията, която ги е издигнала на тези постове? Те просто ще бъдат заличени от политическия живот.”
· Кирил Варийски, артист: “Не удряй с морал неморалния, защото такова понятие в марксистко-ленинската им философия няма.”
· Владимир Кръстев от Плевен, телеграма: “Аз гласувах за онова нищожество! Нека живее с лъжата. Проклет да е!”
· Мехмед Ходжа, депутат от ДПС: “Гладната стачка на Сугарев е политически рекет.”
· Чавдар Кюранов, депутат от БСП, председател на ОСД: “Подкрепата на СДС за стачката означава подстрекателство към самоубийство, което наказуемо по нашето законодателство.”
· Велислава Дърева, журналист: “Това е политически шантаж.”
· Чайка Христова, журналистка в.”Континент”: “Смъртта от глад на деветима ирландци не накараха Маргарет Тачър да промени политиката си. Самозапалването на Ян Палах не спря съветските войски. Заплахата на Пламен Станчев да последва примера му не свали символите на партийния дом. Гладната стачка сега и тук е насилие, а не саможертва. Защото част от една политическа сила се опитва да наложи на цяла нация своето разбиране за демокрация. Извън и срещу закона.”
· Мир Богоев, журналист в.”Български бизнес”: “Нашият електорат, като чуе думата “глад” от политик, веднага се хваща за пистолета и се сеща за лайфа в Евксиноград. Така че, ако г-н Сугарев беше подхванал гладната си стачка с цел нов перчем като на Боби Михайлов, електоратът щеше да го разбере! Но ако исканията му са политически, условният рефлекс в народната душа ще се задействува и въпреки чистите помисли и благородните подбуди ще съзре греховна връзка между политическия глад и летния Евксиноград.”
11 юни 1993:
· Читател от Варна, в.”Демокрация” не съобщава името му: “Нека всеки, който си е купил навремето “Фашизмът” на д-р Ж.Желев, да върне екземпляра си по пощата в Президентството.”
· Петър Марков, депутат от “новите демократи”, избрани със старата синя бюлетина, извади пистолет в създадения предишния ден под прозорците на Президентството Град на протеста и викна: “Ще избия всички ви!”
· Маргарита Върбанова, журналистка във в.”Подкрепа”: “Лудо лятно време ‑ емоции, бира и кеф. На някои им мирише на море. Други ги подгряват с ескалиращи протестни действия Задава се усилно тъмносиньо партийно строителство ‑ град в града около президенството и Министерския съвет. Нещо шуми в главите на малка групичка на “Раковски”134 и не е Марица. Нещо ги огрява отвътре, но не е любовта народна.”
13 юни 1993:
· Желю Желев в обръщение по телевизията към българите:
“Скъпи съотечественици, обръщам се към вас в този труден и сериозен момент за страната ни, когато се осъществява план за разрушаване на конституционния ред и демократичните институции в България. Този план отдавна ни беше обещаван от лидерите на СДС. На тях им трябва виновник за това, че загубиха изпълнителната власт, загубиха парламентарното мнозинство, взривиха самата парламентарна група на СДС и се превърнаха в парламентарна опозиция от която практически вече нищо не зависи. По този начин те излъгаха и предадоха надеждите на два милиона свои избиратели, които ходеха по митингите и гласуваха със синята бюлетина. Тази безпомощност и гузна съвест са в основата на тяхната днешна истерия. Скъпи съотечественици, този план ще се провали. Неговите създатели са забравили,че историята никога не се повтаря, особено когато обществото е обладано от порива за демократични промени. Днес аз чувствам подкрепата не само на мнозинството от тези, които ме избраха, аз чувствам подкрепата и на онези, които се убедиха, че аз съм и ще бъда президент не на една или друга политическа сила, а на България. Не е случайно, че острието на този план е насочено срещу президента. В очите на мнозина една моя оставка ще повлече срутването на цялата демократична постройка. В името на тези прости неща аз се обръщам към всички вас, граждани на България. В името на всичко това, аз няма да отстъпя пред политическия шантаж, откъдето и да идва той! В защита на всичко това аз ще използвам всички права, които ми дава Конституцията на Република България!”
14 юни 1993:
· Филип Димитров в Отворено писмо до Президента на Републиката:
“Господин Президент, в изявлението си от 13 юни т.г. Вие отправихте обвинения към политическата сила, на която имам честта да бъда председател, за това, че цели конституционна криза, разрушаване на парламентарната демокрация в България и диктатура. Подобни изявления са или безотговорни, или целят съзнателно да объркат представите на българските граждани за това кое действие е демократично и кое не е, или говорят за пълно неразбиране на принципите на демокрацията. Ако вие сте в състояние да посочите поне едно действие, организирано от СДС, което е съставомерно, аз като председател на НКС на СДС ви призовавам незабавно да го съобщите на компетентните органи, и за да не изглежда тази покана безсмислена, и поемайки отговорността за действията на Съюза, аз се отказвам от депутатския си имунитет. Независимо от това обаче, считам, че Вие сте длъжен да разясните пред нацията какво Ви дава основание да говорите ‑ не за себе си, а за нас ‑ като стремящи се към диктатура, и Ви призовавам на незабавна публична среща-диспут.”
· На следващия ден чрез средствата за масова информация президентът отговори така: “На обвиненията ви в стремеж към диктатура съм отговарял многократно. Отговаря им и цялостната ми политическа дейност. Подобни диспути са чиста загуба на време.”
Поради нежеланието на Президента диспут нямаше.
· Позиция в “Труд”, неподписана: “Това са същите хора, които хем искат избори, хем ги е страх да напуснат Парламента, защото не са сигурни дали ще влязат в следващия. След като се репчеха няколко месеца, че ще си върнат властта чрез урните, те поискаха оставката на президента. На нормален език това означава заговор за сваляне на законния държавен глава. Г-н Сугарев е афишът на това беззаконие. След него пъплят послушни сини кметове, които безропотно изпълняват указания на комисарите от “Раковски”134.”
· В този същия ден и цялата следваща седмица започнаха и продължиха стохилядните митинги на СДС в София на пл.”Демокрация”, преливащи в нощни бдения и отново в митинги на следващия ден. Многохилядни митинги се състояха във всички големи градове на страната в периода от 15 до 25 юни 1993 година.
1 274 000 души се подписаха във всенародна подписка, искаща оставката на Желев и нови предсрочни парламентарни избори. (Може уверено да се предположи, че в този един милион и четвърт подписали се, не е имало и един, който да е гласувал за Велко Вълканов със социалистическата бюлетина преди 18 месеца.)
· "Труд" съобщава: "7500 били протестиращите в страната. Компетентни органи, помолени да внесат яснота за големи маси протестиращи хора в страната, вчера дават следните цифри за участниците в митингите на СДС: Варна-2000 души, Пловдив-1000, Стара Загора-1000, Пазарджик-200, Русе-500, Добрич-150, В.Търново-500, Бургас-1000, Габрово-400, Ямбол-50, Смолян-50.".
· Не просто "компетентни органи", а една точно назована Агенция за проучване на общественото мнение "Пома", отпечатва в "Отечествен вестник" (28 юни 1993) резултатите от свое проучване в 14 общини на град София за периода 22-26 юни 1993. На въпроса "Поддържате ли управлението и политиката на президента Желев?" 70,27% отговарят "не" и само 24,09% казват "да". В класацията на "политиците и държавниците у нас, на които бихте отдали доверието си" Филип Димитров събира 179 точки, Едвин Сугарев е втори с 145. Желев е пети с 68 точки подкрепа.
Анкетата завършва с думите "За общественото мнение в страната ще ви информираме в някой от следващите броеве". Не можах да намеря нищо повече “в някой от следващите броеве”. Най-вероятно са им свили сърмите на тези от "Пома" – изобщо,защото повече никъде не срещнах това име. За сметка на тази Агенция, "изплуваха" други от типа на "Ем да, ем не".
· Любен Дилов-младши, гл.редактор на в.”Експрес”, кукувец-козлодуец: “Вместо мадами, в Пловдив опъват палатки.”
· Иван Радоев, писател и драматург: “Бих искал да изразя болката си от царящото в нашето общество деформиране на съзнанието от политиката. Тъжно е, че най-податливи на това се оказаха най-крехките ‑ хората на интелектуалния труд. Тъжно ми е, че това се случи и с дълбокоуважавания от мен Едвин Сугарев. И пак с голяма болка констатирам, че вината за тези крайности на деформираното от политиката съзнание, както и отговорността за съдбата на Едвин, трябва да бъде споделена, да бъде поета и от хората в НКС, а не от президента.”
· Петко Огойски, ексдепутат във ВНС от БЗНС “Никола Петков”: “Като човек и гражданин, при това колега на Едвинчо от “идиотското” ВНС, протестирам и търся спасение от това същинско издевателство на тази уж “национална” телевизия, заела се изцяло с трагикомичния акт на един суетен глезеник.”
· Веска Нинчева от Враца: “Моля всички ви, които влизате в кабинета на Желев. Свалете портрета на Левски зад неговото бюро. Желев не бива да цапа това свято име с присъствието си.”
· Енчо Мутафов: “Президенте, иди при своите!”
· Блага Димитрова, вицепрезидент на Републиката, изявление по телевизията:
“Над политиканските речи на надлъгване, над вестникарските арии на клеветите, над министерския пресипнал хор от фалшиви обещания, над цялата кряканица в жабуняка на блатните лидери, над микрофонията на лъжата и демагогията ‑ внезапно прозвуча един кристално чист камбанен звън на съвестта. Скъпи Еди! Ти не си сам срещу многоустата ламя на лъжата. Да! Има върхови моменти в историята, когато поетика и политика се спояват в едно. “Свестните у нас считат за луди”, и все пак. И все пак! Моралът не е наивност, а мъдрост. Не мога повече да мълча и да преглъщам болката си. Направих всичко по силите ми, за да се стигне до взаимно разбирателство. Все още храня една отчаяна надежда, че нравственият жест на Едвин Сугарев ще предизвика нравствен ответ. Съжалявам. Заплахата в обръщението на президента снощи ме доубеди в единствения излаз от задънения тунел: решително да се тръгне към най-демократичната мярка ‑ парламентарни избори. Боят се от избори нечестните и недостойни властници”
· Анна Серафимова: “В спора с президента всичко може да се преиначи и обори, но има два неопровержими факта:
1. Кандидат-президентът, който не беше съгласен със СДС, заяви това не преди, а след изборите.
2. Формулата “президент на целия народ, а не на определена политическа сила” ни най-малко не оправдава тоталното противопоставяне, в което президентът застана срещу една политическа сила, и то тъкмо срещу тази, която го направи президент.”
Продължавам утре със следващите изявления. Четете! Пък и ако помните по-дълго от три дни, ще е чудесно. Следващият ви Избор ще бъде лесен!
