Няма да гледам откриването на Олимпиадата в Лондон 2012.

ЗАЩОТО БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ ЩЕ БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА ЙОРДАН ЙОВЧЕВ.

Олимпиадите са място, където всеки участник е горд, че представлява своята страна! И всеки гледащ, е горд със своите сънародници, които го представляват!

Йовчев бил имал един сребърен и три бронзови медала от Олимпийски игри, тази щяла да му бъде шестата Олимпиада. Брей! Падам от умиление. Но пред упоритостта му. Не пред родолюбието му.

Още на втората си олимпиада той не се връща в страната, която горда го е изпратила да защитава НЕЙНАТА чест, а остава в чужбина, където имало по-добри школи и треньори. Правилно, но от негова гледна точка. Какво му пука, че Апостола има нужда от помощници, че наличието на жертвоготовни помощници ще докара по-бързо Освобождението! Той си реди неговата игра. И на следващите две „свои” олимпиади – третата и четвъртата – взема своите общо 4 медала. Когато годините започват да се трупат и след 12 години „работа в САЩ”, нашият Данчо се връща в родния Пловдив. Нищо особено не прави на петата си Олимпиада, но става шеф на федерацията по спортна гимнастика.

Преди мен да наречете с обидни думи, да ви кажа, че токущо разправената Данчова биография, аз не критикувам. Тя не ме интересува. Работил добре, получил отлични пари за работата си, какво повече. Повече би могло да бъде, ако се беше върнал да помага на страната ни, ако не беше нарекъл сина си Джордан... Той Йордан, баща му – Йовчо, жена му – Боряна, пък синът – Джордан. Родолюбец – нула. Гимнастик only. И този ще носи знамето ни пред целия Свят!

Мислите, че Светът не знае, че не се интересува от тази работи? Не ви е виновен Боко! Дори и той не може да ви помогне, защото сте си виновни сами! Aз какво да направя? Ами, няма да гледам откриването на Олимпиадата.

Споменах Боко и се сетих, че сега пък ще падна жертва на онези, дето викат: Боко да си ходи, добре ни беше преди него!

Преди него, драги, Стефка (Костадинова) беше първа приятелка на сикаджиите, управлявали Костова България. Пък Свилен (Нейков) никой не беше. Аз ли я направих шефка на БОК, вместо сдалия багажа Иван Славков? И от мое име ли беше нейното първо предложение за знаменосец на Родината ни да бъде оня простак със златните ташаци. Аз ли съм виновен, че вместо да е в затвора за рекет, Боян Радев е у средата на една снимка в спортното министерство – изпраща олимпийци българи. Или пак аз ли съм виновен, че самозабравилият се Наско Сираков нарича „сом” един служител на реда на софийското летище само три дни след бомбен атентат на летището в Бургас?

Търсете си виновни, българи – управляващи, управлявали и непомнещи управлявани. Аз ще бъде виновен, ако не ви припомня, че целия футболен отбор на Аркан – „Обилич”, беше радушно приет и буквално скрит от световното правосъдие в отбора на Левски. Издържан от Чорни чрез Батков. Още едни „спортисти”, „българи – юнаци”.

„УФ” е най-меката реакция за тези престъпници!