Григор Лилов уйдурдисва ПАК.

И тук моята душа, изпитваща добронамереност - към комунистите включително, стига да не са изцапали ръцете си в кръв – изохка днес. Вика ми много настоятелно: „Да вземеш да се извиниш на своите слушатели, че си прекалено мек и доверчив към Такива. Както няма бивш негър, така няма и бивш комунист.”

Права е душата ми. Мои слушатели и читатели, извинявайте!

ПРЕДИСТОРИЯТА:

Понеже не съм политик, значи не „дърпам въжетата на народната камбана”, мога да съдя за дереджето на България по музиката, която тези камбани създават. Т.е. седя в подножието на камбанарията, гледам и слушам с широко отворени очи и уши, чета всичко, доколкото това е възможно, записвам си в архивата и използвам максимално след това ума си, до обема в който ми е даден. Така разбирам аз моята отговорност като избирател. Ясно е тогава защо медиите в страната са ми страст. Особено „националните”. Онези, които формират в най-голяма степен мирогледа на обществото. А кавичките около думата националните, са, за да изразят моето дълбоко убеждение, че в тези медии няма нищо национално българско. България може да преуспее само в демократичния Свят! А т.нар. „национални медии” ни тикат, дърпат, вкарват непрекъснато в стария социалистическия лагер на Русия, Китай, Северна Корея..., както и в Иран, Сирия, Венецуела... техните обречено безперспективни и поради това тъпи последователи.

Вестник „168 ЧАСА” е христоматиен пример за такава „национална” медия. При него има и утежняващо вината обстоятелство в сравнение с „Дума” и „Сега” (последните 3-4 години) – главният му инструмент за поднасяне на идеите е „оная работа”. Имам предвид гнусната простотия. На тази тема е мой предишен постинг - „Република в червено” (2012, февруари, 15) В него има изредени имената на повече от 50 (словом цели петдесет) имена на журналисти, създали и творили през 20-те демократични години този така наречен вестник. Да знаят поколенията и помнят кой какво кога е защитавал като своя кауза! Сред тях е и името на журналиста Григор Лилов. Известна „личност”. Сравнима с вредителите на демокрацията Мико Петров, Тома Томов, Иван Гарелов и др., ако тези имена нещо ви говорят. Като изказ обаче, той, Григор Лилов, не може да бъде сравняван с Петьо Блъсков, Паун Цонев, Кармелита Денева, Капка Георгиева... Последните изредени са от рода „кукувци” – изкилифенчени просташки на всичкото отгоре. И именно това, чe Лилов не е такъв, ме подведе.

РАЗВИТИЕТО НА НЕЩАТА:

Прочел Григор Лилов моя постинг „Република в червено” и ми изпраща като коментар своята подробна журналистическа биография с цел да ме увери ли, що ли, че нямам право „да го причислявам към кликата на Петьо Блъсков и Вальо Моллов”. Написал вътре и основанието за това – бил „уволнен дисциплинарно от тях през 1993г. за серия разобличаващи публикации за червените куфарчетата и за поредица "Честни частници" бозаят от държавата – с народните пари бе създадена пресгрупа 168 часа.” Имаше вътре и по-новите му заслуги за „разобличаване на червено-синята мъгла” – издадените книги „Либийската връзка”, „Най-богатите българи”, „Тайният проект Бойко Борисов”...

Всичко написано от Лилов бе вярно. Покрай моите 20 и повече години занимания с медиите, името му и публикациите покрай него ми бяха, как се казва – до болка познати. Но това, че се бил скарал с Блъсков-Моллов в „168 часа”, преди това с Тодор Живков в „Работническо дело”, накрая с Тошо Тошев в „Труд” и т.н., нищо не значеше. Защото можех, мога и сега, да публикувам поне 20 публикации негови през тези години в които изобщо не личи, ама никак не личи, Григор Лилов да е изменил на йота на своята комунистическа и пресгрупарска същност. Същият громител на демократичните промени в България от зората им, та до днес. Стари номера! Червено-синя мъгла имало, ама те били извън нея, което не можело да се каже за седесарите. Т.е. и за мен! И все пак написаното от Лилов в този личен до мене коментар беше някак извинително. Затова и не го пуснах за остракиране в блога. Съвсем определено в него нямаше от наглото нахалство на „дисидента от АСП” Николай Василев (на академика Кирил Василев сина). Заключителните му думи бяха, цитирам: „Не се хваля, но не желая да ме мърсят! Първи път пиша за мен.”

И това БЕШЕ вярно. Не съм чел дисидентски самохвалства от Гр.Лилов. И в „мърсенето” имаше известен резон. Всеки честно вярващ комунист се дистанцира категорично от „окосмеността” коньовичарска. Защото тя е търгашеска, докато в тяхната вяра има идея. А това предполага разбиране някакво в тях към другите с други идеи. Честна борба, така да се каже. (Отбелязвам, че така мисля аз. Защото съм май прекалено добронамерен.)

Както и да е. Сметнах, че ако продължавам да нищя тъкмо в тази посока диалога ми с Григор Лилов ще бъде излишно. Даже въпросът на друг блогър – colobur: „Верно ли си говорил с червената маймуна Лилов?” не промени мнението ми. Стана ми само малко тъжно, че останах неразбран докрай.

Това, че съм си говорил с „червената маймуна” не ми попречи обаче никак „да го пожаля”.

На 4 юли т.г. в постинга си „Убийци на надеждата – 02” разказах една стара история за споразумението „Младенов” от пролетта на далечната вече 1990 година. Чрез това споразумение комунистите нагло се опитаха „законово” да струпат всичките извършвани от тях насилия, измами и откровени престъпления покрай първите демократични избори през юни ’90 на гърба на Движението СДС. И за да „фризират демократично” това свое намерение, те, комунистите, пардон – токущо станали социалисти, извадиха „баданарката” - Обществени организации, обединени в Отечествения съюз на Гиньо Ганев, пред телевизията на живо връчиха на Президента Младенов близо 4 милиона подписи на граждани, поддържащи споразумението, събрани за 2 седмици.  (Подчертаното е от мен, за да му обърнете внимание. Подписката за АЕЦ Белене, която тече в момента, има много стари корени, граждани!) 

Въпреки събраните 4 милиона подписи обаче, това споразумение не стана факт. „Синият лидер” Желю Желев отказа да подпише Споразумението от името на СДС. Комунистите много ги заболя. И като потвърждение цитирах като поредно доказателство един журналистически материал на Григор Лилов – в рубриката “Ние пак сме тук” на в. “Дума” (22 май 1990). Ето го пак:

“Опозицията срещу Тодор Живков, в която мнозинство бяха комунисти, се разграничи от него далеч преди 10-ти ноември. Партията също намери сили да скъса с режима и овехтелите представи за социалния живот. А след това дойде ред на клакьорите и имитаторите. Защото новата опозиция след 10 ноември започна на нов, вече безопасен терен да се разграничава и да ограничава. От придворна свита и народ тя ни превърна в номенклатурни владетели и техни поданици. Разграничи партиите на такива, имащи само сияйно бъдеще и на други, отличаващи се единствено с мрачно минало. Разграничи ни на опозиция и по-опозиция. Представи се като единствено достойна да представлява народа. И не го представи под споразумението на президента, подписано от 4 милиона народ. Вчера опозицията стигна до края ‑ разграничи се от България.”

Самият постинг „Убийци на надеждата - 02“ (поучителен е, прочетете го и запомнете по възможност) завършвам така:

„4 милиона народ и 74 лидери на политически партии и организации подкрепят Споразумението”, пък СДСне ‑ добре звучи, нали? И др.Лилов (Григор) твърди същото ‑ “4 милиона народ”. И това ще продължава дотогава, докато с нашия вот на избори не изгоним Сценаристите от дома си – нашата, не Лиловата, България!

С това бях приключил „случая Григор Лилов”. Смятах така. Не мога да се занимавам само с него, я. Те такива като него – легион. (Знаете ли впрочем - откъде ще знаете като не съм го съобщил – за година и половина съм публикувал 125 постинга и в тях се споменал еднократно или многократно точно 1449 имена на участници в „строителството” на нова България след 1989 година. Можете да ми вярвате напълно. Аз това работя – информатик съм.)

ОБАЧЕ ВЧЕРА:

Седя пред телевизора и гледам телевизия СКАТ. Не ме заплювайте. Аз и телевизия ALFA следя, и Канал 3, и bTV, и Милен Цветков дори гледам. Докъде съм паднал. Но не можеш да критикуваш, без да си се запознал обстойно с обекта на твоята критика, нали. Иначе е празнословие.

Та на екрана се появява лицето Григор Лилов. Ясно! Попаднал съм на предаването „ДИРЕКТНО за икономиката”, чийто водещ е той. Щях да превключа канала. Какво ново може да ми каже? Колкото мога да очаквам от Велизар Енчев в „Дискусионно студио”, или от Сашо Радев в „Третата възраст”, или от Валентин Касабов в „Паралакс”... Все кадесари мамини.  Най-много да ми дигнат кръвното. (Впрочем кога от Синята коалиция ще внесат законопроект в Парламента такива да плащат вредни на обикновените зрители? Ама да не са луди – на Костов и Мартинчо тогава целите заплати ще влизат като вноски в такъв фонд.) Но знаете ли кое ме спря да натисна бутона за превключване на канала? – Фразата Лилова, която чух в този момент „7 милиона души ни очакват сега”. Охо-о. Познат рецидив.

Заслушах се и започнах да си записвам чутото. Ето го. Дословно почти. Само съм си позволил да групирам свързаните изказвания по една тема едно до друго, а не в реда на изложението Лилово. И да коментирам естествено. Датата е 19 юли 2012 година.

1.   Бойко Борисов ще свърши като Жан Виденов. Аз още три месеца преди фалирането на банките по негово време, представих един материал на Тошо Тошев – тогава работех в „Труд” – в който предсказвах, че догодина долара ще стигне 3000 лева, ама ми спряха публикацията. Сега пак предупреждавам. Ужасно невероятно тежка зима ни чака.

Е, не може да се провери какво е казал Г.Л. за Жан Виденов, защото няма публикация. Спряна била! Обаче предсказанието, че идващата Бойко-Борисова зима ще бъде невероятно тежка, ще може да се провери, защото аз вече го записах днес. А и въпросната зима иде скоро. Ей я на.  До 6 август – Преображене, остават две седмици. И още една хубава новина има.

Злокобното видение на Лилов за идващата зима беше изказано по периферна телевизия (СКАТ), а не в престижен национален всекидневник („Труд”). Сигурно много го боли. И затова се/ни убеждава, че „седем милиона души го очакват”! Ама как, бе? Телевизия СКАТ е на НФСБ (Втората буква в абревиатурата означава „фронт”, като „Отечествен фронт”, и ако Гиньо Ганев го няма, то е защото вече не го държат краката. А може и да е по-хитър от полк. Сашо Радев. Да бяга. Все пак е зет на Кимон Георгиев. Гиньо, не Сашо.) Според всички социологически агенции НФСБ има около 1.5% поддръжници за цялата страна в момента. Това прави около 100 хиляди души.

2.    До края на годината ще бъде спряно цялото финансиране по еврофондовете. Категорично Брюксел каза: Ние с това правителство не искаме да имаме нищо общо! 

WOW. Дори и това да стане, няма как да е до края на тази година, защото следващия мониторинг ще е чак в края на другата зима, тази на 2013 година. Кой от Брюксел го е казал това? Кога? Къде? Ако Лилов има предвид изказване на и.д.председателя на ПЕС – мо-оже. Но ПЕС е другото  лице на демократите в Европейския Парламент. Европейските социалисти са на светлинни години напред в реалната преценка на световните събития в сравнение с нашите леви. Пак ще потвърдя една моя прогноза: Франсоа Оланд няма нищо общо със Сергей Станишев. Няма и да има! Освен, ако Светът свърши на 12. 12. 2012! Само, че защо имам пресантиман, че ако анунаките дойдат изобщо, тогава Путинци ще си тръгнат. 

3.    Впрочем предаването на Лилов е „отворено”- обаждат се на телефона му зрители. Като по неговото време в „Работническо дело”, само дето тогава „възмутени граждани пишеха писма до редакцията”. Сега - по телефона. Какво да се прави – нови технологии. (Но ученото си е учено. Лилов борави с безлични телефонни гласове, а не прави забавната грешка на Милен Цветков да събира пред камерите един и същи екип от 5 души, който да коментира всички и всякакви теми. Написах „забавна”, имайки предвид онази стара стръвница, привърженичка Костова. Не й знам името.) Извинявайте, читатели. Отплеснах се. Та обажда се един такъв по телефона на Лилов. И започва:

Г-н Лилов, ще ви прочета абзаци от вчерашния доклад на Европейската комисия за напредъка на България: Следващият доклад се отлага за края на 2013 година, защото няма смисъл от това да проверяваме докъде е стигнала България, тъй като в следващите шест месеца за нея няма надежда.

Слушам и не вярвам на очите си! Ама, извинявайте. Това просто няма как да е написано в Доклада на ЕК. Така се и оказва. След минута става ясно, че обявеното в началото „четене на доклада” е мнение на Синята Коалиция за него. Не съм и не смятам да проверявам дали обаждащия се по телефона е коректен спрямо СК. По съвсем простата причина – СК не е моя. Тя събира за следващите избори 1,7 + 1.7 = 3.4%. Около 240 хиляди души. Аз съм представител на сините, на демократите в България, които са половината народ. Без майтап!

4.     Симеон Дянков упражнява на дело финансовия тероризъм на правителството на Борисов върху българския народ. В резултат на него парите бягат от България. Ето и авторитетния „Ди Велт” написа, че сме приети по погрешка в Европейския Съюз. И пита защо сме още там. В други държави такива правителства и парламент ги осъждат на смърт.

А бе, аланкоолу! ЕС питал защо НИЕ сме още в него по същото време, когато жертва милиарди и губи влияние, за да спаси от напускане задлъжнялата НА ПРАКТИКА Гърция?! Не си добре! Извинявайте, читатели, още веднъж. Григор Лилов не е само вярващ глупак, за какъвто го мислех. Той просто е луд. Или нас прави на луди!

Освен това извадените от него купища справки на екрана на телевизора, доказвайки пълния срив на паричната политика на правителството на Б.Борисов, са в пълно противоречие със оценката (оценките!) на наблюдаващите в Брюксел развитието на нашата икономика. Кой бърка? Те или Лилов? Ако не е Лилов, защо не вземе той, последователният честен българин, да им изпрати своите таблици за които твърди, че са официални документи на БНБ?! Отговорът е само един и се натрапва – „това” не са „документи на БНБ”, а фалшификати – „сбироток” от наукообразни таблички за убеждаване. Направени на EXCEL от самия него. Всеки юноша го може това. И другото го може – после да вика: „Сега оцветяваме този ред с мишката и го увеличаваме, за да го видите по-добре на екрана.” Печати? Подписи? Дата? Източници? Глупости! Кога в СКАТ са обръщали внимание на това?!

А колкото до осъждането и изпълнението на смъртни присъди, имало и има държави в които това се прави. За срам на България тя БЕШЕ такава комунистическа държава. За щастие на България тя ВЕЧЕ НЕ Е такава държава. Но, сънародници, това не означава, че тя, България, НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ПАК такава държава. Луди фанатици бол.

5.    В подкрепа на тези мои думи, още малко от внушенията. Вчерашните внушения на Григор Лилов. Завършвам.

Очаква ни цунами. Огромна експлозия, като онази вчера на бургаското летище. Нашите служби не успяха да предотвратят атентата. В момента американски и еврейски експерти ровят на бургаското летище. Защо? Защото не ни вярват!

Не ви ли се струва, че Лилов е малко разочарован от случилото се на бургаското летище и намеква за нови „срещи”? И малко че е раздразнен и презрителен, дето други, а не руски агенти „ровят” на наше летище?

Длъжни сме да мислим!

 

И точно във връзка с последните ми думи, искам да ви разправя една лична история. Имам един познат. Казва се Велко Панайотов. Много по-възрастен от мен. Бил е партизанин на времето. Убеден комунист и до днес. Той казва следното:

„И аз навремето у, а – „света да обновим!” Какво ще го обновяваме? Той винаги си е бил един и същи и ще си остане такъв. Населен с два вида човеци – хитреци и идеалисти. Хитреци съвсем не означава обаче мързеливци, запомни. Докато идеалистите са винаги наивници. Прилича на игра на карти. Каквито и хубави карти да ти дойдат, ако позволяваш на противника да те мами, губиш. Само ангелите сигурно играят за чистата игра. Човеците играят за победата. Постигай я на всяка цена – това е девизът. Естествен подбор. Как да се бориш срещу това? Пищовите ли да вадиш? Не върви, по-лошо става. По Девети сгрешихме. Взехме, хубаво, на буржоата парите и властта, ама защо ги избихме. Така настроихме срещу себе си и онези, които щяха да ни разберат след време. Трябваше да запазим народа цял и настоятелно, но и търпеливо да му обясняваме защо сме по-добри. Много бързахме. Пропуснахме големия шанс и по Десети ноември. Провалът на политиката ни беше факт. Голям като Стара планина! Що не предложихме честно да се отдръпнем от управлението? Що скрихме парите, които Партията беше събрала, вместо да ги дадем. Нали за тоз народ са събирани! Щяха да ни простят зулумите. Никой нямаше да пострада, ако се бяхме и извинили. После младите, които трябва да навлизат в управлението, нашата държава щеше да ги е учила. Виж какво става сега – той, вика, свършил в Москва, не може. И задрасква цяло следване, за да назначи директор среднист. Колкото и идеологически грешно да е било, знанието е по-полезно за обществото, защото няма го поне оня етап, дето се учи направо  движение. Пак не помогнахме на народа си. И бъдещите управници ще закъсат. Нашата грешка повтарят. Само със знамена и омраза не става. Знаеш колко много хитреци се набутват, докато плющят знамената. Наблюдавам редовно положението и да ти кажа честно, стигам до фрапиращия извод, че сега пред управниците ни стои нашата цел от онова време. Да спасим народа си. И същите трудности – да не се увлекат от властта. Ако ние сбъркахме, сега не бива да става пак така. Само едно е нещото, което трябва да се спазва, да се отстоява, да се мре за него, ако се налага: честността на управляващите. Честността е най-добрата политика. Другото ще се натамъни самичко с времето.

Не знам дали ще послушаш тия мои старешки приказки. От твоето положение има само един правилен изход – да потърсиш помощта на честната част от другата страна на барикадата. След като се обединяват тарикатите от двете страни, какво неприемливо има да се обединят и идеалистите. Как ще ги намериш, не знам. Търси ги обаче. Имате взаимна нужда да се намерите.”

 

Не мислите ли, че бай Велко е прав? Може би в някои подробности – не, но в глобален смисъл – да. А?

 

 

 

Наистина е добронамерен, като жанчо Виденов. Само дето името му Го няма, щото навик няма, да се легитимира. Ама гледа и коментирва. Бива си Го Келеша. Слухар, че и повече.

Чета си, по името ми Сашо Радев и мед ми капе. Щом такива, като мен, от Трудовата интелигенция ТАМ, ги лагат до Григор Лилов, Велизар Енчев, Касабов и прочия значи, че и ние даваме нещо на свето. На ТВ демек, в залеза на Аналоговата ТВ. И все пак този кУментар е Дижитъл. Начи авангардна тиШнология. Ставаме за мърша тогИва. За храна - папане на Добронамерените хиГиени. И все пак написаното си остава и Яс сУм горд.
КогИто Ян Хус видял как проста бабичка Фърлила съчки върху кладата Му, извикал - О Свещенна простота.
А бабичката Го реплекирала, с умиление - Кажи го пак синко.
Щото пред Него вече била не проста бабичка, Баба горда със своята Простота.
Как си ти другарю ДОБРОНАМЕРЕН нелегал. Май и за ченге не ставаш, щото Ти е у шише.
Ама Тва няма голяма Начение, щото написаното остава и то на Джигитал....И се носи по ефира, во веки веков и до амина, до година....
Па прощавай Д...благодаре ти е Сашо Радев, че го почете и го Киризиш, от немай къде...

Хиляди поздрави и един ПО-ЗДРАВ, от Сашката Радев - ДИВ ДЯДО

Тоз мЛого пита. Начи е питагор....А може би и доносник.
Поисках му паспортЯ, поиска ми Гу и той. Тогиз сЯ договедих, че....

С ПО-ЗДРАВ от Сашката Радев - ДИВ ДЯДО

Ало Босия Добронамерен, обажда се Голата Добронамерено.....

ПОІЗДРАВ от Сашката Радев - ДИВ ДЯДО

Ми как ще има Коментарии като моите още не са качени! Въпреки че ме цитира!?!

Сашката Радев - ДИВ ДЯДО

Не отговарям на Сашо Радев, а именно на ДИВ ДЯДО, защото не съм убеден, че полковникът Радев, може да бъде толкова прост, че да не знае да пише като хората. Иначе по наглост, ДИВ ДЯДО го докарва до полковника.
Прескачам лъжата, че съм анонимен. Отбелязвам, че "този много пита" съм го чувал вече - един "таен" партиец така говореше за мене в далечните години, когато БКП се преобличаше на БСП. Онзи умря от старост, БКП умря също - по необходимост, България стана член на ЕС и не ще АЕЦ "Белене"...
Обаче не мога да се стърпя да задам един въпрос. Какво го е досърбяло този ДИВ ДЯДО в последните 15 часа, та да ми нашвятка 5 коментара - на 2.11 в 17,21; 17,37: 17,41; 17,46 и днес 3.11.2012 в 8,18 часа? При това по повод на един постинг, който съм публикувал на 20 юли!
И ме обвинява, че аз съм реагирал бавно. Не съм бил пуснал коментариите му?! Ама в момента е 12 без 15 на 3 ноември - няма още и 24 часа от първия дивдядовски коментар. Аз да не кисна по цял ден в блога бе, дърто магаре.