Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2012 18:04 - Убийци на надеждата-12
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2337 Коментари: 0 Гласове:
1



Ако управляващите ни бяха отворили досиетата на чужди и свои, както го направиха германците, чехите, поляците, литовците... сега щяхме да градим, а не още да местим останките от миналото си вляво и вдясно. Това е наша вина, защото всеки народ заслужава управниците си! Къде гледаме НИЕ, на какво се надяваме да прости или оправдае Избора ни?

Преди да продължа с разказа си за убийците на демократичните ни надежди в годините до 1997 – Ако питате защо точно до нея, а не и след нея, отговарям веднага: Това е друга не по-малко тъжна история! Но е дълга, много дълга! И продължаваща! На тази история ще посветя отделна група постинги. Общото им заглавие им ще бъде „Фабрики за илюзии” – Та, преди да продължа, да кажа: Написаното няма претенцията да е някаква инстанция. Аз разказвам, не изисквам. Старая се, освен това, да бъда добронамерен. Бъдете и вие, читателю, такъв. Така помагаме на България,  т.е. помагаме си взаимно.

 

В  4-тата ГОДИНА  НА СВОЯТА ДЕМОКРАЦИЯ
- КЪДЕ СМЕ НИЕ?

 Във в.”Труд” от 14 януари 1993г. журналистката Райна Вълчева пише: „Живеем си като в Сицилия, че и отгоре. Зад почитаемата от света фасада на новородената българска демокрация бълбукат нови страсти. Вече далеч не балкански, при които просто всички сме маскари, а сицилиански – всички сме мафиоти. На глава от населението ние достойно се нареждаме на първо място в света по мафиотство. Както някога достойно място заемаше Системата, която, сграбчила „вся власть советом”, обяви гражданите си за вътрешни врагове. И за ниските добиви, и за високата престъпност, и за глада, и за безпомощната ни индустрия, тя винаги намираше персонален вътрешен враг, който удобно обираше пешкира.”

Тъй като правителството на Любен Беров е на 15 дни към датата на написване на статията, определенията в нея явно се отнасят за предишното правителство, онова на Филип Димитров. То направило от България страна по-мафиотска, дори от Сицилия. Отвратително безочие! При това демонстрирано от жена!

Още: Когато само преди 4 месеца без 4 дни, 20 дни след боянските прозрения на президента Желев, въпросният Ф.Д. предупреждаваше, забележете, от трибуната на Парламента (постинг „Предупреждението”, 2011, декември, 8), че мнозинството може да се окаже ангажирано с лица и кръгове от мафията, тъкмо тогава, през септември 1992 година, друга журналистка от „Труд” Соня Ангелова (съпруга на зам.главния редактор на „Дума” Красимир Томов и етърва на Цветозар Томов) написа по този повод: „Парламентът пак беше орезилен”

Сега „Труд” пророкува: (11 януари 1993, Цветанка Рангелова)

„ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛЮБЕН БЕРОВ – Необходимост от моментна твърдост. Пазете се, г-да министри, от подстрекатели и злоезичници! Цифрите сочат, че пред новия кабинет има дълъг и деен живот.

  ЗА СДС – Не заблуждавайте народа, който гласува за вас, г-да тъмносини демократи. Имайте доблест да признаете властолюбието, което ви унищожи. На сините мравки им липсва все още организираност и твърда позиция, но бързо ще наберат скорост.

  ЗА БСП – ОСД ще прокарат новата социалдемократическа линия. Нараства влиянието на Александър Томов. Постепенна изолация на Нора Ананиева. Добрите ученици вече знаят повече от учителите си.

  ЗА ДПС – Спечели, залагайки на картата на националното съгласие. Имаха за цел, и я постигнаха, да докажат, че са над всички, че са единни и че уважават държавата си. Доган даде урок по етика!”

Да, живеем си като в Сицилия. Че и отгоре.

ЗАРАДИ ТЕЗИ ТЪКМО МЕКЕРЕТА!

 

"ЖЪЛТИЯТ ПЛИК" И ПОЩАДЖИИТЕ МУ

Продължавам този тъжен за моята България разказ от онази сряда на 30 декември 1992г., когато 23-ма, избрани с надеждите на повярвалите им сини, ги предадоха и се върнаха при своите червени приятели.

Ето имената им: Асен Мичковски, Валентин Карабашев, Велислава Гюрова, Георги Костов, Георги Цонев, Господин Атанасов, Димитър Луджев, Емил Цочев, Иван Пушкаров, Йордан Тодоров, Красимир Стоянов, Марин Маринов, Марин Тодоров, Ненчо Ненчев, Нейчо Неев, Петър Марков, Петър Харизанов, Радка Василева, Свиляна Захариева, Стефан Караджов, Стефан Божилов, Христо Тодоров и Христо Иванов.

Нарекоха се „Нов съюз за демокрация” – НСД (Нов социалистически дериват). Направи ли ви впечатление, читателю, че и тук – както при СДС и ДПС – присъстват двете букви ДС?

 

В същия този ден – 30 декември, но няколко часа по-рано, се случи още нещо: Андрей Луканов излезе от ареста на "Развигор" завинаги. Не твърдя, че всички последвали събития имат тази връзка помежду си.

·                   На 6 януари 1993 година Александър Йорданов, който е на посещение във Франция в качеството си на председател на Парламента, е казал пред тамошни журналисти, че новото правителство на България, избрано преди седмица, е работоспособно и перспективно. Исканията за предсрочни парламентарни избори не били подкрепяни, дори от сините избиратели. (Не вярвам много на народен избраник живял в единия край на България – например Монтанско, а избран от хора, живущи в другия й край – например Варненско. Не вярвам също така на човек, който предпочита да бъде наричан по презиме, а не по фамилия – дори ако фамилията е много популярна, например Иванов. Става дума за Александър Йорданов Иванов. Да се запише в протокола.)

·                   На 8 януари пред журналисти, и на следващия ден пред "Панорама", бившият външен министър от правителството на СДС Стоян Ганев обвини своя ексначалник Филип Димитров, че е предоставял жилището си за тайна квартира на Държавна Сигурност преди Десети ноември. За него било обидно да бъде в една организация с явочници и агенти, те трябвало да бъдат изчистени политически.  (Да се запише за протокола: Не вярвам много на хора, които насаждат в живота ми отвратително звучащи русизми, и то от партиен произход – например явочник, компромат, отставка, генсек... И на такива, дето знаели от години, че на някого гащите били насрани, ама ми го съобщават тържествено едва днеска. Става дума за Стоян Ганев.)

·                   На 11 януари 1993г. Георги Марков написа в "Демокрация" (?!): "Една власт се упражнява или силово, което ние не направихме, или хитро, което също не направихме. Само с честност, без здрава ръка и без ясна концепция не може да се върви напред." (В демократични условия властта може да упражнява САМО честно, при пълен синхрон между мисли и дела, и само в обшествения интерес на овластилите те да управляваш! Ако човек е хитрец и склонен да решава проблемите силово, той не става и за квартален фурнаджия, камо ли за конституционен съдия. Визирам директно Георги Марков.)

Атаката срещу водачите на хората от КАУЗАТА СДС се провежда от хора, които имат житейските принципи на Георги Марков.

·                   Връщайки се от Франция, председателят на НС Александър Йорданов се изправи пред решението на ПГ на СДС да се пререгистрира, за да отдели и формално от редиците си онези 23-ма, които подкрепиха правителството на Беров, въпреки политическото решение на коалицията СДС да не го подкрепя.

Знаете ли каква позиция зае Йорданов по този съвсем принципен въпрос? – "В правилника на НС липсват указания за механизма на пререгистриране. За да направят това, желаещите трябва да напуснат тази група, в която са били, и да изберат ново име за новата група. Ако 23-мата, подкрепили правителството, не пожелаят да я напуснат, ще трябва да си излязат останалите." (прочетено в "Труд")

В средата на януари 1993 се проведоха областни конференции на коалицията СДС. Основните изводи: недоверие към правителството на Беров, консолидация на всички антикомунистически сили в и извън СДС в името на една нова нравственост и връщането отново на власт с цел пълна декомунизация на страната.

По този повод казаха:

·                   в.”Стандарт”, Мария Пиргова: “В резултат на организационно заложения централизъм, борбата за власт в коалицията, липсата на икономическа опора и редица посттоталитарни реалности, с които СДС не пожела да се съобрази, днес движението представлява разпадаща се коалиция с крайно стеснена социална база, опираща се почти само на реставрационната идеология и заинтересованите от нея слоеве.”

·                   в.”Век 21”, Самуел Леви: “Трябва дебело да подчертаем, че информацията, която даде за Пловдивската конференция в.”Демокрация”, е крайно неизчерпателна и не дава цялата истина. Една политическа сила, която затвори информацията, трудно може да отъждестви себе си с морала и демокрацията”

·                   Пак там, Александър Йорданов: “Още нещо, което силно впечатлява. Когато делегатите от общините отговаряха на изключително важния въпрос за изборите, те бяха категорични: сега в момента избори не са нужни на България. Една изборна кампания в момента само би дала козове в ръцете на противниците на демокрацията и на СДС.”

·                   в.”24 часа”, Димитър Луджев: “Нека озлобените “лидери” от “Раковски” 134 да хулят и да заплашват. Днес трябва да се потърси отговорност от тези, които погубиха доверието на хората в “синята идея”. Ще намери ли сили ПГ на СДС да покаже “червен картон” на малката група екстремисти, проповядващи див антикомунизъм?”

  (На 26 януари 1993 година сините депутати изключиха от състава си Луджев и Мичковски. Ал.Йорданов остана.)

·                   Пак там, Драгомир Драганов:  “Когато човек преяде, си бърка в гърлото. Проф. Беров може да бръкне в гърлото на предшествениците си, за да види колко са се налапали.”

·                   в.”168 часа”, доц. д-р Милко Балев (псевдоним на неизвестен семкаджия): “Започна провеждането и на откритите партийни събрания на СДС(бкп). На тях става задълбочен разговор по проблемите на провеждането на демукрацията в живота и все по-пълно задоволяване на непрекъснато растящите демукратични потребности на електората.”

·                   Пак там, Владимир Костов: “Ако нещата останат такива, каквито са (в СДС), е възможно да се създаде обстановка, при която под завесата на добронамерени критики, властта да бъде поверена отново на същите екстремисти, поради обстоятелството, че те са запазили контрола върху НКС. Но под каквито и привлекателни лозунги да се осъществи подобно връщане на власт на тези екстремисти, опасностите, които то ще представлява за демократичните промени в България, ще бъдат много по-големи и по-трудно преодолими от проявените през последните няколко месеца.”

·                   в.”Декорация”, Георги Бойков от ЦСКА: (така се е подписал младият социалист, така го и изписвам) ‑ “Люспа след люспа, две по две се изнасят на бегом към най-истинското Седесе. Тандемите Едвин-Свободка и Савов-Русева ще останат последни. Да загасят тока и затворят Капепето на Синята идея. Вятърът на промяната мощно духа отляво. Същински Бразаускас!”

На 15 март 1993 година завърши V-тата национална конференция на СДС. Нейните решения са:

- одобрява досегашната принципна политика на НКС и на правителството на Ф.Димитров,

- настоява за оставка на кабинета на Беров и на президента Желев,

- изисква бързо регламентиране на отношенията между ПГ на СДС и НКС и осъжда проявите на интригантство между и срещу лидери на коалицията,

- потвърждава коалиционния характер на Съюза и неговата основна цел ‑ декомунизация на страната.

Там, на тази конференция, избраните делегати от всички регионални съвети на СДС, са освиркали оглушително привържениците на линията на единството с "демократичните сили", стоящи зад експертното правителство на Беров.

Кой какво написа по този повод:

·                   В.”Репортер 7”, Крум Благов:  “Битката за наследството на СДС ще бъде люта. Накрая добрите ще победят. Такъв е животът. А след това ще узнаем и кои са били лошите.”

·                   В.”24 часа”, Свиляна Захариева:  “Лидерите на СДС не пожелаха да се вслушат в гласа на избирателите ни, прозвучал на националните съвещания. Избори ‑ това бил изходът. Изход от какво и с цената на какво? Така ли ще осъществяваме смяна на системата, какво ще стане с програмата на СДС?”

·                   Пак там, Румен Данов: “Хората, които седнаха на началнически столове сега говорят за разбирателство. От тази позиция според мен президентът направи първия ход, опита се да остави отворена врата за контакти със СДС. Всичко ще зависи от това каква политика ще поведе коалицията оттук насетне. Ако надделеят хората около Янко Янков...”

·                   ”Труд”, Иван Пушкаров: “Велможите и мандарините или революционният авангард на нашата коалиция, както аз наричам под тези имена Филип Димитров, Едвин Сугарев, Стефан Савов и Иван Куртев, изобщо отказват да направят анализ на грешките си дотук и да поемат отговорност за политическите си действия. Вместо това те се самоканонизираха и тръгнаха “да спасяват” СДС и България чрез отлюспвания и тероризиране на различните от себе си.”

·                   по радио “Варна”, Александър Йорданов: “СДС трябва да подаде ръка на всички демократични сили, включително и на президента.”

·                   В трудовия вестник Николай Стефанов, пише в рубриката "Позната музика": "От десетилетия българинът се научи безпогрешно да предусеща кога му готвят нов курс: а са се събрали делегати от страната и са започнали да скандират името на някоя партия, а се е задал нов курс: било априлски, било за ломски ямки, било за отлюспване на едни или пък за връщане на власт на други. Това предизвиква с времето рефлекторна физиологична реакция у нашенеца, изразявана с лаконичното: "Абе, що не ви пикая на ямките", съответно - на изборите, на курса и т.н."

·                   "Отечествен вестник", 15 март, 1993: "Дори и естественото човешко любопитство не стигна, за да бъде чут от залата Стоян Ганев в първия ден на Националната конференция на СДС. Човекът-камикадзе, който трябваше да я обърне в прибой на политиката, водена от лидера на НКС и експремиер Филип Димитров, беше принуден да напусне трибуната след десетминутно освиркване. Очакванията форумът да се превърне в остра критика на политиката, осъществявана от правителството на СДС, останаха излъгани. Не че делегатите нямаха какво да кажат по въпроса. Обратен пример – за зачитане на мнозинството, даде Александър Йорданов. Разчел безпогрешно правилния транквилант за залата – антикомунизма, той призова ченгетата в нея да не свирят, а комунистите да напуснат координационните съвети на СДС. Оказа се, че три години не са достатъчни, за да кажем сбогом на комунизма. Затова СДС отново се обедини в борбата срещу него."

Хванете се за масата. Знаете ли кой се е подписал под тези думи? Две жени: Констанца Анчева и Невен Копанданова.

·                   През март бе сменен главният редактор на в."Демокрация". Един Енчо Мутафов беше махнат и седна там Панчо Денев.

След още година време (малко преди Жан Виденов да поеме властта от Беров) Панайот Денев ще бъде издърпан на шефското място на БТА и ще остане там дори и след Виденов, по Костово време. Ценни кадри са това, ей. Що държавна пара е потрошена за обучението им по комунистическо време...

На редакторския стол в „Демокрация” ще седне Невен Копанданова – Панчо Денев в рокля.

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873487
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031