Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2012 10:34 - Убийци на надеждата-10
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1827 Коментари: 0 Гласове:
0



КОГАТО ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
СЕ МЕСТИ НА ИЗТОК

При своето избиране (1991 декември) правителството на СДС с премиер Филип Димитров добави към своята преднина от 4 гласа спрямо БСП и 24-те гласа на депутатите от ДПС. Логиката на демократичното мислене беше такава. Освен това от запад към нас беше вече започнала да се търкаля войната на етническите противоречия. До Нова Година тя щеше да вземе своите първи 150 хиляди жертви. Само обединение на демократичните сили би могло да спре колелото от кръв пред границата ни.

При такова обединение на демократичните сили вътре в страната не бяха страшни дори обединените усилия на правоверните партийци и безскрупулните мафиоти. Доказаха го приетите закони за конфискация на партийно имущество, придобито по тоталитарно време, законите за реституция, започване обсъждането на новия закон за земята, изборът на нови съдии за Висшия Съдебен Съвет. Доларът се стабилизира, правителството възобнови изплащането на външния дълг на България към банките-кредиторки. Тези усилия ще предизвикат в следващата година приемането на България в Съвета на Европа.

Е, синдикатите, особено казионните на Кръстьо Петков, започнаха още от втория ден на правителството стачки – местни, браншови, генерални. Някой ги броил – до Нова година двайсетина. Червеният партиен печат достигна отново своите образци от пролетта и лятото на 1990 година. Жълтият печат се възползва от новите правила за свобода на словото и откри своето ново направление – розовото. Но нещата се развиваха като в една нормална, прехождаща към демокрация, държава.

Допълнителна увереност в нормалното протичане на демократичния процес и неговата необратимост ни вдъхна окончателното разпадане в края на годината на „империята на злото” – СССР. Почти всички довчерашни съветски републики станаха независими държави. Е, внимателното вглеждане в тези процеси би разкрило една тревожна подробност – новите ръководители в подавляващата си част бяха стари изпитани комунистически кадри, нещо като нашия Луканов. Но кой да ти мисли за опасността от стари неща, когато Новото напира отвсякъде!

„Кохато си отиде комунизмът, улиците ще са пълни с хора. Ще се е случило невероятното, онова, което не сме очаквали да доживеем. Ще бъде нощ, ала градът ще искри от светлини, дърветата ще разцъвтят в зелени пламъци, а птиците и ангелите Божии ще прекосят пространството и времето, за да ни кажат:: „Честита свобода”. Когато си отиде комунизмът и след като отмине тази нощ на щастието, човекът ще запали свещ в своя дом и мълчаливо ще застане на колене.”

Така писа Димитър Коруджиев на 11 октомври 1991 година. Дори зловещата шега на онези студенти от „Ку-ку”, не успя да помрачи нашата увереност, че злото си отива!

 

ИЗБИРАЙТЕ

България гласува за втория си демократичен Парламент на 13 октомври 1991 година. А иначе предизборният сезон беше открит поне 3 месеца преди тази дата. Може да се каже дори, че той изобщо не е бил закриван от онази Дата на Промяната.

·          Името на Димитър Луджев не фигурира в листите на СДС поради широко афиширания конфликт между него и президента на КТ "Подкрепа" Тренчев, макар подробности да не знаем. След седмица с решение на НКС на СДС-д Луджев ще оглави изборната листа в Ямбол, въпреки протестите на К.Т. След половин година Тренчев и Луджев ще станат първи приятели и едновременно врагове на СДС на Филип Димитров.

·          Такива "иди ми, дойди ми" не се разрешават в редиците на БСП. Несъгласните радикали - Драгомир Драганов, Борис Димовски, Радой Ралин, Иван Тенев, напуснаха БСП  през тези две седмици. Съгласните радикали - Александър Томов, Георги Пирински, Елена Поптодорова, Чавдар Кюранов, Велислава Дърева, Филип Боков и др. ще бъдат депутати в новото НС и ще гласуват "анблок" или "атхог" (на парламентарен език) решенията на социалистическата парламентарна група.

·          СДС-център проведе своята предизборна конференция в зала 1 на НДК. Залата беше пълна и ръкопляскаше на Петър Дертлиев, когато той отново изразяваше своята увереност "Ние ще спасим България с таланта и труда на целия народ". На първия ред столове седеше председателят на ВНС, социалистът акад.Николай Тодоров. В една "Панорама" на Иван Гарелов (21 септември) лидерът на КНСБ Кръстю Петков направи "ачик" пропаганда - заяви, че ще пусне бюлетината си за д-р Петър Дертлиев.

·          Александър Каракачанов (СДС-либерали) каза две неща, и двете грешни. Първото -"Зелената партия ще даде кметовете на София и Пловдив и министрите на индустрията, търговията и околната среда" и второто - "СДС-движение може да разчита на не повече от 18% от гласовете на изборите".

·          "Комунизмът е до 13 октомври, а като спечелим, няма да го има!", е казал Ахмед Доган на митинг на ДПС на гара Самуил. След по-малко от година, пак той ще прогласи "левия завой".

·          "Нашият народ е сериозен народ и фантазиите рядко са го подвеждали. Половината от него вярва на червения цвят и надали някой ще успее да го излъже със синята си рокличка" - "Дума", 3.10.

·          Отговорът на вестник "Демокрация" от 5 октомври: „Печелившият цвят е син".

·        "Анализът на Общопартийния предизборен център на БСП показал нарушения на журналистическата безпристрастност и балансираното представяне на политическите сили в телевизионните и радиопредавания", пише "Дума" от 2 октомври. Особено смущаващо било това, че непрекъснато по радиото звучали песни, анекдоти и стихове, поръчани и платени от една от 40-те политически сили, участващи в изборите, казал един от младите лидери на БСП Жан Виденов.

·          Владимир Остоич за радио “Свободна Европа” - 28.09: “Няма да кажа преди изборите откъде имам толкова точни - до една десета резултати. Във всеки случай не са от ВС на БСП или от КС на СДС. Там обичат да боравят с кръгли числа, по възможност двуцифрени и завършващи на нула. А ето конкретните резултати: СДС - 19,5%, БСП - 44,7%, БЗНС(е) - 12%, ДПС - 9 %, СДС-л - 4,5%, СДС-ц - 7%, БЗНС “Н.Петков” - 3%.

“Конкретните резултати” на Владо Остоич се различават от истинските резултати. Давам грешката му в проценти за всяка партия. Обърнете внимание при кои партии той е грешил нагоре и къде надолу. След това не забравяйте изводите си, когато гледате и слушате репортeрa Вл.Остоич да ви информира за работите в България. И така грешката “Остоичова”:

За СДС-д  -43,25%(надолу), за БСП +34,89%(нагоре), за БЗНС(е) +210,88% (нагоре),  за ДПС +16,11% (нагоре), за СДС-ц  +118,75% (нагоре),  за СДС-л +60,14%(нагоре),  за БЗНС “Н.Петков”  -12,79%(надолу).

·          Във вестник “Вечерни новини”, Руен Крумов (Боналов от БСДП в дисидентските си години) пише на 4 октомври 1991: “Червената левица ще има силни позиции в бъдещия парламент. Силна ще бъде и тъмносинята десница, в която намират място и бивши легионери, от които ще се пръкне бъдещия фашизъм. Огромно предимство за тази десница е, че тя обсеби и фирмата СДС, и синята бюлетина, които вече са придобили силата на мит. Според мен това е една от най-големите кражби на “интелектуална собственост”, Като изключим спорната фигура на отеца Христофор Събев, в избирателните листи на този псевдо-СДС няма нито един от основателите на истинския СДС.”

Слава Богу, че в избирателните листи няма нито един от „основателите”, макар че др. Боналов и тук не е искрен, както не беше искрен, когато основаваше „истинското СДС”.

·          Една жена, г-жа Джийн Къркпатрик, професор по политически науки в университета в Джорджтаун и бивш постоянен представител на САЩ в ООН, казва следното: (интервю на Таня Сотирова по програма Хоризонт, предаването “12+3”): “Ако комунистите спечелят изборите, смятам, че това ще бъде лоша новина, но това е лично мое мнение. Ако комунистите спечелят, може и да нямате скоро възможност да гласувате в свободни избори, затова преценете много внимателно избора си, преди да пуснете бюлетина. Смятам, че на българския народ му е дошло до гуша от тази система, имал е доста дълъг опит в изграждане на комунизма и затова сега ще направи друго по-мъдро решение. Но това зависи от самите вас - вашите избори не са наша работа, но като политолог и учен, ви уверявам, че комунизмът няма бъдеще - никъде, дори и в България".

Реакцията на в."Дума (Чавдар Велчев, 2 октомври): "Смутен съм от грубата намеса. Във всеки случай е скандално по Българското радио чужд гражданин, още повече официален представител на чужда държава, да ни призовава за кого да гласуваме".

·          От 1-ви до 3-ти октомври в Москва по покана на движението за демократични реформи бяха на официално посещение като представители на СДС Стоян Ганев и Михаил Неделчев. Двамата се провели редица срещи, включително и с Едуард Шеварнадзе, представляващ по-радикалното крило на бившите комунисти.

Коментар по този повод в "Дума" (8 октомври): "Все пак щабът на Филип Димитров постигна среща с Шеварнадзе. Стоян Ганев и Михаил Неделчев целуват засега Шеварнадзе по ръцете. Вероятно ще станем свидетели на ритуали на още по-ниски места. Доще време!" - подписано Методи Георгиев.

(По това време - 6-8 октомври - "щабът на Филип Димитров": Стефан Савов, Стоян Ганев, Георги Марков и самият Ф.Димитров е на посещение в Бон по покана на Християндемократическия Съюз.)

·          На 11 октомври 1991г. 120 наши “изтъкнати дейци на науката, изкуството и културата” са се подписали под “Обръщение до сънародниците си”, в което казват: “За да прекратим надигащата се вълна на реставраторските сили и да гарантираме гражданския мир в страната! За да продължим демократичните реформи в интерес на трудовите хора! За да запазим социалните постижения на народа! За да спасим българската култура! За да дадем простор на младите! За да сложим край на омразата и озлоблението! Да подкрепим платформата на предизборния съюз на БСП!”

Всеки възрастен човек, на порядъци повече, ако този човек има претенциите да възпитава другите, трябва да носи отговорност за думите и постъпките си. Затова ще изредя по-известните имена, подписали се под ТАЗИ позиция. Поколенията трябва да знаят кой за какво се е борил.

Академици:  Евгени Матеев, Веселин Хаджиниколов, Асен Дацев, Богдан Куртев, Милко Борисов.

Професори: Иван Хлебаров, Невена Инджева, П.Димитрова-Филева, Ирина Червенкова, Здравко Борисов, Янка Якимова, Иван Д. Колев, Мария Белова, Веселина Бресковска, Елена Панева, Лулчо Райков, Живка Войнова, Иван Бодев, Стоян Каролев, Христофор Виделов, Елена Шейретова, Божин Богданов, Виктор Донов, Борис Китин, Пеню Карадочев, Петко Григоров, Недялко Делков, Гено Дончев, Георги Барбутов, Георги Ганчев, Иван Михов, Румяна Радкова, Никола А. Николов, Петко Е. Петков, Тодор Динов, Добрин Мичев, Спас Дочевски, Милан Георгиев, Стефан Стоилов, Велко Вълканов, Николай Йорданов, Тодор Пандов, Димитрина Петрова, Георги Попов, Владимир Топенчаров, Владимир Гановски, Диньо Минчев, Илия Панамски, Васил Филев, Иван Виячки, Маркс Попов, Борис Матраков.

Член-кореспонденти: Страшимир Димитров, Николай Минков, Добрин Спасов, Мито Исусов.

Артисти:  Цветана Платиканова, Стефан Данаилов, Джуни Александрова, Мая Бабурска, Георги Джубрилов.

Културни дейци:  Валери Петров, Христо Ганев, Георги Павлов-Павлето, Христо Радевски, Дамян Дамянов, Павел Матев, Николай Шмиргела, Леда Милева, Коста Андреев.

Журналисти:  Калинка Батаклиева, Катя Янева, Велислава Дърева.

·          Само един ден преди изборите на 12 октомври, Маргарет Тачър е изпратила писмо до СДС (според в."Демокрация") в което казва: "Това е шансът на българския народ да гласува за свободата и демокрацията. Компромис между комунизма и свободата не може да има. Изправени сте пред ясен избор: да вървите напред към по-добър живот за вас и вашите деца в материален и духовен смисъл или да се върнете към комунизма, като последиците са ви добре известни".

·          В интервю за холандския вестник "Ханделсблад" (препечатано в "Демокрация" от 17 октомври 1991) Андрей Луканов казва: "Нас ни обвиняват за икономическия крах, въпреки че така наречената опозиция е отговорна за икономическата политика след моята оставка. Съвсем сигурно! Поради либерализираните от тях цени и валутната им политика продукцията на страната спадна с 30%, жизненият стандарт с 65%, а безработицата се увеличи четирикратно".

·          Георги Пирински (от същото котило) беше стигнал до същия извод няколко дни по-рано. В "Дума" от 8 октомври той обяснява: "Изборът между икономическите програми на социалистите и СДС всъщност се свежда до дилемата работа и растеж или спад и спекула. Отчетените данни за първото полугодие на 1991 са по-лоши от първоначалните показатели. Това не е поради наследство от предишния период. То е резултат от действията на сегашния екип."

·          Стефан Продев - "Поличби", "Дума", 8 октомври: "Смолни 134" гърми край ушите ни, вика "бря, бря, бря-аа" и сънува голям изборен успех. В това време народът суши тютюна, бере боба и готви зимнината си. Той знае, че политика чедо не храни. Затова сигурно ще гласува не за онези, които врякат, а за онези, които работят. За своите хора. Това е достатъчно, за да сме спокойни. Докато Мюзет пее в София (концерт на Райна Кабаиванска в полза на СДС, 4 октомври, зала "България") и разплаква президент и поетеси (Желю Желев и Блага Димитрова, които  присъстват на този концерт.), Яна и Рада пеят по полето и хранят България. Ето чий глас и чия песен трябва да помним, ако искаме да успеем."

·          "Сините се оправят, както могат, социалистите се бъхтят с кризата" - заглавие на половин страница в "Дума" от 10.10.

 

СЛЕДИЗБОРНИ ПРИСТРАСТИЯ

Първата за последните 45 години вечер, през която комунистическа или социалистическа партия не е на власт, беше отпразнувана с многохиляден митинг-концерт на пл. "Батемберг" в столицата. Президентът Желю Желев не присъства на този митинг.

Становища на СДС-тата с тирета:

·          Пресконференция на СДС-ц от 15 октомври:

Георги Аврамов: "Историята на СДС приключи. В парламента няма нито един от хората, които го създадоха. Това СДС в новото Народно събрание води началото си от палатките."

·          Пресконференция на СДС-ц от 23 октомври:

Петър Дертлиев: "Съществува негласно съгласуване на интересите между СДС(д) и БСП. Затова ние сме истинското СДС, а не отломка от него. Връщането в него е път, който не ние трябва да изминаваме."

·          Пресконференция на СДС-л от 30 октомври:

Петко Симеонов: "СДС в момента е турско синьо, но не обявява явно съюза си с ДПС. Ние ще създадем Партия за либерална демокрация, която може за четири години да  стане поне милионна."

Оценките на "независими":

·          Румен Воденичаров ("Дума" от 22 октомври): Съмишленици и лидери на СДС, гърмейки срещу "национализма" на БСП, затънаха този път до шия в блатото на националнихилизма. Демократи от рода на г-н Филип Димитров са склонни да разглеждат изборите като еднократен акт, нещо като конкурс за "мис Демокрация". Има ли изход от създалата се "патова" ситуация? Има, и изходът е един - суспендиране на политическата военизирана организация ДПС от Конституционния Съд."

·          Николай Генчев, председател на Българския Конституционен Форум и ректор на СУ"Кл.Охридски" (пресконференция на 22 октомври): "Този, който иска да камуфлира личните човешки права на гражданина в протурската си политика, ще срещне противодействието на Българския Конституционен Форум. ДПС не се включва в Конституцията и в нейните постановления. Иначе турската демокрация ще бъде нашият идеал утре."

·          Велко Вълканов (“Дума” от 16 октомври 1991): “Не искам да скривам безпокойството си. Става опасно за всички, когато в решаването на общите въпроси предстои да се включат хора, чиито преки и обратни връзки не функционират достатъчно добре, и онова, което трябва да предизвиква плач, предизвиква радост. Възниква най-неприятната от ситуациите, които можеха да се очакват. Парламентът се оказа без своя естествен център. В подстъпите към властта застана партия, която е подчинена на чужди национални интереси. Ситуацията е патова. СДС-движение се намери в капана на собствения си неудържим стремеж към властта. На какво тогава да се радвам?  Искам да се обърна към трезвите хора в СДС-движение: не ликувайте! Не се поддавайте на опасните си радости! Днес повече от всякога България се нуждае от нашия страх. От страха за нея!”

Коментирам: Партията, която „е подчинена на чужди национални интереси”, е ДПС. Когато тя гласува със СДС, България е в опасност. Когато тя гласува с БСП, България „цъфти”. Ето така функционират „преките и обратни връзки” на другаря Велко Вълканов. И понеже моите преки и обратни връзки НЕ фунционират така, казвам:

Страхувам се не само за съдбата на България изобщо, а за съдбата моя, на приятелите ми, на децата ни, на нашия свят, когато контингентът на психиатрията не е прибран в психиатрията. Особено пък, когато той е от типа „комунисти” и „най-влиятелната партия” му предоставя трибуната си.

Но от нещо се страхувам повече. Че голяма част от народа български вижда във властта само средството за забогатяване и не може да си представи, че властта може да се упражнява в името на една кауза. Кауза ли? – „Нема такова животно”!

·          Разсъждаващите така, лесно ще повярват на следните думи:      

“Тъмносините вече разпределят министерските кресла. Мисля, че това бързане обяснява твърде добре тяхната психология. Господата вече се виждат в цилиндри и съвсем откровено посягат към едно или друго столче на властта. Разбирам ги, защото те отдавна се сънуват като властимеющи.”

Само че тези от народа, дето днес настройвате да мислят така за „властниците от СДС-движение”, г-н Продев, утре, когато дойдат на власт вашите от БСП, ще бъдат настройвани да мислят пак така, например от г-на Блъскова. И ще му вярват, защото вие така сте ги учили. Мислили ли сте върху това?

Ето ви примери:

Независимият” вестник за новините, такива, каквито са” (“24 часа”) дава своя поглед върху нещата косвено чрез всекидневните си карикатури за Иванчо и Марийка.

- На 30 октомври 1991-ва Марийка казва: “Иванчо, през 3000 година ще бъде краят на света”. Иванчо отговаря: “Жалко, няма да можем да завършим реформата”.

- На 31 октомври разговорът е следния:

        - Иванчо, изиграхме последния валс. А сега?

         - Сега ... кючек!

"Това добре", би казал Продев, отлюспил Валери Найденов (главен редактор на “24 часа”) от редакцията си преди година.

Да, ама Валери Найденов знае и друго:

       “Марийка пита Иванчо:

        - Обичаш ли социалистките, Иванчо?

        - Само тесните, Марийке.”

Ей така става като дадеш на друг да ти стопанисва парите.

 

На 21 октомври 1991 президентът Желев заедно с Димитър Луджев замина за Москва за среща със съветския ръководител Елцин. Правят впечатление три неща: посоката - Москва, бързината - само 8 дни след изборите и придружителят - цивилният военен министър Луджев.

Следващата седмица делегация на политическата сила, спечелила изборите, съставена от бъдещия министър-председател Филип Димитров и бъдещия председател на Народното събрание Стефан Савов, бе приета от папа Йоан-Павел II.

Всеки вече е направил своя избор!

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872929
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031