Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2012 18:17 - Убийци на надеждата-07
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1320 Коментари: 0 Гласове:
1



Историите, които разказвам, всъщност историята, която разказвам вече в седми последователен постинг, е за първите седем години от съществуването на съюза на Демократичните сили.

Три милиона от българите, половината от народа реално, ще кажат нещо от рода на „Стига с тия простотии бе, тате.” Естествено е. Вътре в тази половина са всичките щатни и нещатни служители на Държавната Сигурност на комунистическа България – разкритите (според статистиката 1/10 от населението) и неразкритите до днес (които вероятно са още толкова – значи още 1/10). Вътре са и всички „заразени с комунистическия вирус”, че тяхно и само тяхно било царството земно, затова другите трябва да умрат. Вътре са и половината от тарикатите от всякакви бои и занаяти, които са „заложили” на БСП и нейните сателити. Ето ви недостигащите 3/10 до половината българи.

Обаче, освен тези 3 милиона българи, има още толкова българи, които не подкрепят комунистическия идеал. И – което е изключително важно! – тези демократично мислещи хора ще стават все повече и повече. Защото Светът порасна и стягащата го възкъсичка дрешка на комуната стана неприложима и излишна. Не се раждат вече луди, които да викат ура, когато ги бият. Всички вече искат собствено благополучие и парите, които изкарват, да са си техни.

Това е положението, другари. А иначе си говорете, че пиша простотии. Имате това право. Проблемът ви обаче – че не сте прави и заради това ще си отидете от бъдещето на Света – си остава.

 

Аз продължавам с моята „стара” история за убийците на демократичната надежда на България. До ще време да разкажа и новата им история!

 

ДРУГИ БЕЗОБРАЗИЯ НА НАШИТЕ КОМ / СОЦ / НАЦ - исти

В последната седмица на февруари 1991г. депутатите от Отечествена партия на труда (Минчо Минчев) напуснаха временно ВНС в знак на протест срещу нежеланието на Събранието да спре изучаването на турски език в българските училища, макар и факултативно. Подкрепиха ги членовете на извънпарламентарната БНРП (д-р Иван Георгиев, помните ли го?) и заедно те организираха фактическа блокада на обществения живот и транспорта в Кърджали и Хасково. Блокиран бе и Дунав-мост при Русе - единствената сухопътна връзка с Румъния (Защо пък Румъния?). Наложи се лична среща на вътрешния министър Христо Данов и на министъра на отбраната Мутафчиев с "българите от БНРП".

ВНС прие решение за отлагане на факултативното изучаване на турски език. Сега пък 23-мата депутати от ДПС се разсърдиха и напуснаха пленарната зала. След седмица този "българо-турски въпрос" ще отпадне, защото наближи времето за подновяване на българо-съветския договор за сътрудничество и взаимопомощ. И щатните „българи” извадиха просъветските лозунги. Но и този въпрос ще отпадне, защото на СССР му остават само още няколко месеца живот (до август 1991).

"Запленен от чистотата българска", почувствана от него лично в Зографския манастир в Света Гора, "развълнуван дълбоко от докосването си до оригинала на Паисиевата история" там, нашият премиер Димитър Попов основа фонд за спасението на Зографския манастир. След година и половина ще бъдат направени разкрития, че събраните над 1 милион лева от подлъгани българи-патриоти, изобщо не са отишли при монасите от манастира, а стоят в банка и трупат лихви. После ще се окаже, че Паисиевата история в Зографския манастир е копие, а нашите сръчни кадесари отпреди Промяната са откраднали оригинала. След още време, "някой" ще подхвърли този оригинал в Националния музей и президентът след Желев ще го върне на Зографския манастир като жест на добра воля от българска страна. За съдбата на парите от "поповия фонд", питайте създателя му!

Ако това са българи, аз що ща сред българите?

 

Търсейки паралел, но за съжаление не за да неутрализирам отрицателните си емоции в горните думи, цитирам Парламентарната комисия по демографските въпроси, която съобщава, че за 17-те месеца от ноември 89-та, 460 хиляди българи са напуснали "променяща се България" в посока на Запад. И още - за следващите една-две години се очакват около 1 милион и 200 хиляди българи от посока Изток: Бесарабия, Молдова и Средна Азия,  да влязат в България!

Политическото споразумение от 3 януари 1991г. визираше краен срок за приемане на конституцията 31 март, веднага след това насрочване на предсрочни парламентарни избори, саморазпускане на ВНС и 2–месечен срок до началото им. С наближаването на края на март започна да се заражда парламентарна криза.

Опозицията започна да се разделя между две примамки: бързи избори или нова конституция и след това избори. Управляващите са единни. Луканов е изразителят на техните твърди искания: "Нашето становище е, че парламентарните избори трябва да се проведат  тогава, когато ВНС завърши работата, за която е избрано."

Имам един приятел, който обещаваше да се ожени във вторник, без да уточнява кой вторник. Още е ерген.

За да престане опозицията да се колебае и да "залегне"  над конституцията, Партията активизира любимата си Принуда – досиетата, писани в разни отдели на ДС. Чия е този път инициативата? Отговорът може да се стори някому изненадващ: лидери от самата опозиция поискаха "да се отворят досиетата".  Защо сложих кавичките?

- Петър Корнажев (пресконференция на БСДП - Петър Дертлиев, предпоследната седмица на март 1991г): "ВНС да обяви срок, в който всички, които имат материали от досиета да ги представят на надлежащите органи. След срока, вероятно около седмица, всеки, който пише или плещи, без да е член на комисията по досиетата или представител на държавен орган, ще бъде даван на съд."

„Адвокатските капанчета” са известни и допустими, ако става въпрос за  клиент на Корнажев. В случая с досиетата всяка подобна „хитрост” е аморална. Ами, че след седмицата срок, отпусната от адвоката, кой е агент ще има право да казва САМО другарят Тамбуев (председател на комисията по досиетата) и държавните органи, т.е. Партията! Ако си добре с нея, можеш спокойно „да си вършиш работата”. Чудесен Консултант е Корнажев, нали? (Консултант е с голяма буква, защото това е агентурния псевдоним на Корнажев в ДС.)

- В свое телевизионно интервю от 24 март 1991год. президентът Желю Желев съобщи преценката си за сегашната политическа обстановка. Есенцията е приблизително следната:

  1. Икономическата реформа в страната върви много бавно;

  2. Но може да се разчита на това правителство (Попов), което се оказа работоспособно и дееспособно.

  3. ВНС да ускори работата по приемане на нова конституция.

  4. Отварянето на досиетата в този момент ще доведе до борба на страсти, а не на изборни платформи. Истината трябва да се огласи, когато се намери цялата информация. (Вероятно във вторник – бел.моя)

 

ОТНОВО СЯНКАТА НА ДОСИЕТА

Следва историята на новата ни конституция. Дертлиловската от 1991 година. За основните моменти от тази част на нашата история:

- стартът на „първото четене” с поименното гласуване на депутатите, предшествано от доклада на комисията „Тамбуев”;

- напускането на 39 депутати от СДС в знак на протест срещу започналите дебати по конституцията;

- несъстоялия се референдум за това каква държава да бъде България – република или монархия, при това след като К. беше приета на първо четене, значи по принцип;

- второто четене и гладната стачка на една част от депутатите на СДС в София на пл.Невски пред гроба на Иван Вазов;

- подписването на новата конституция от 309 депутати, както и снимката им за спомен на стъпалата на Парламента със „синия” президент Желев; 

- а, и похвалните усилия на полицията на Христо Данов за „измиване на площада около НС” след уличните протести на хората срещу тази дертлиловска конституция

знаете вече, ако сте прочели мои два предишни постинга – „21 години оттогава – 1” (2012, май, 5) и „21 години оттогава – 2” (2012, май, 6).

Искам само да ви припомня последните им завършващи думи:

Вторите „червени окопи” паднаха. Група внедрени ченгета в редовете на СДС срещу една конституция – може би не е съвсем лошо, а?

 

ДА ЗАСВИРИМ ПОСЛЕДНИЯ ВАЛС

Партията с главно „П” се оказа притисната от две страни, без да броим капиталистите. Раздадените пари направиха „нейните хора” особено нагли. Тяхното поведение я поставяше зле в очите на останалото стадо. Налагаха се спешни мерки, за да се върне старата власт. Преврат естествено, какво друго! Само, че вече беше късно. Нямаше чак толкова луди да й връщат пари и отново да изберат стригането, и „старото оръжие” се счупи. Насред столицата Москва и то за три дни! Говоря за несъстоялия комунистически преврат в СССР от август 1991г., който подпечата разпадането му и доведе на власт Борис Елцин на мястото на Горбачов след няколко месеца.

Но, о, изненада! Сега пък овчиците в България си повярваха в силите и поискаха бламирането на Овчаря. Запяха „Да засвирим последния валс, да си вземем сбогом, любима. Сто лъжи или сто и една – на раздяла зло да забравим!” Положението стана неудържимо, новите избори не можеха повече да бъдат отлагани. Ситуацията определено предизвестяваше резултатите от тях.

Единственото, което можеше да се направи, беше да се намалят до минимум загубите. Загубите и на партийците, и на мафиотите. Че кой ли не беше повикан на помощ! Най-отблъскващото: голяма част от учените и интелектуалците на България избраха да са с пастирите. И в новия Парламент въодушевлението на хората беше сведено само до 4 депутатски места плюс на демократите срещу комунистите.

Какво ще последва нататък? Чак не ми се пише!

 

СДС  ПОИСКА  ПОЛИТИЧЕСКАТА  ВЛАСТ  -  НОРМАЛНО,  ЧРЕЗ  ИЗБОРИ

Още в средата на май 1991г. на извънредна конференция на СДС лидерът на тъмносиньото СДС Филип Димитров поиска политическата власт от името на Движението.

“Политическата власт е необходима, за да може да се проведе втория етап на реформата”,  каза той.

Ами, такова е логическото развитие на процеса на излизане на България от социалистическото планово стопанство и влизането й държавите с пазарни икономики. Налагането на новите пазарни отношения (наричано опростено реформа) може да се раздели на два етапа.

Първият етап е изграждане на необходимите държавни и други структури за новия тип пазарни отношения. Образно казано да се начертае схемата на „пазарната машина”. Комунисти, социалисти, синдикалисти, марксисти – всички те принудително участват в този процес с градивните си усилия. Не защото аз искам това, не защото Филип Димитров или Димитър Филипов го иска. И не защото на тях им се иска. А защото му е дошло времето. Който не се подчини, излиза в аут. В този смисъл за първия етап на реформата не е от определящо значение в кого е политическата власт.

Вторият етап на реформата се изразява в „напълването” на изградените вече пазарни структури с конкретни изпълнители, които ще ги поддържат. Пак образно казано – мозъкът е измислен, създаден, роден. Необходимият брой нервни клетки в него са налице, но предстои образуването на връзки между тях, т.е. обучението му. А дали човек ще стане такъв или онакъв, зависи изключително много от неговите възпитатели.

Така че притежаването на политическата власт за втория етап на реформата е от фундаментално значение. И СДС я поиска - нормално, чрез избори. Заявено открито и ясно.

“Честните социалисти" подскочиха като ужилени.

·          В началото пуснаха в ход демагогията. “Дума”,29 май 1991, “Ние пак сме тук”: “Най-сетне СДС “изплю камъчето”, че първа задача пред съюза е “получаването на политическата власт”. Досега господата последователно и настойчиво внушаваха на всички, че се борят, за да защитят “ценностите на демокрацията”. Но изведнъж се оказва, че това вече не ги удовлетворява, че отсега нататък ТЕ ЩЕ СЕ БОРЯТ ЗА ВЛАСТ.”

Тогава – през 1991-ва още, имах въпрос към Стефан Продев в качеството му на главен на социалистическия флагман в.”Дума”. Партията не позволи този въпрос „да изплува”. Е, и? Продев се пържи редом до Радичков, може и да си спомнят двамата лудите комунистически години, не зная. Но че има запазено място в казана за другите им другари и че те ги очакват с нетърпение, се подписвам. Ето го този въпрос:

Г-н Продев, моля ви да отговорите, от името на Партията си и лично от ваше име:

Ленин ли беше този, който обяви „завземането на политическата власт от болшевиките като първа задача на Партията” и защо не му се сърдите заради това? Георги Димитров ли беше този, който обяви „курса към въоръжено въстание за завземане на властта” и не беше ли това основната причина да го наричате „вожд и учител на българския народ”?

Да, разбира се, Продев! И няма нищо лошо в това Партията или Движението да се стреми към властта, защото това е единственият начин да реализира идеите си! Но само Комунистическата партия, г-не, „завзема властта” със съзнателно насилие. Това е Вашата партия. Затова и не можете да проумеете, че има и Друг начин, внушен наистина от ценностите на демокрацията.

След демагогията „милите хора” ще пуснат  в ход доносниците, шантажите и подкупите, дестабилизиращите обществото стачки, мафия и слухове, деградиращите съзнанието кражби, жълто вестникарство и откровена порнография. След година ще започнат и откритите физически насилия над политическите си противници, за да изпълнянят заканата си „С кръв сме я взели тази власт, с кръв ще ви  я дадем”. А в душите ще крият паническия страх от откритото излизане на избори. И злобата от безсилието си, че не могат да изкарат танковете на улицата, за да премачкат „гадовете”. Любимата им дума за другите.

Мислите, че пресилвам нещата? Или че не съм прав изобщо? Ами, да си послужим с цитати. Избирам “по-престижните”,  написани от техни интелектуалци.

·          Най-напред професорът, д-р на философските науки, депутатът от БСП Добрин Спасов. В своето много известно писмо до ученика си, тогава през март 1990-та все още само кандидат-президент, Желю Желев, той казва буквално следното:  “...радваш ли се, че можеш да се опреш и на антикомунистическата паплач, която страхливо би се разпиляла и изпокрила, ако не бяха минали времената на репресиите.”

Знаете ли кои са от „антикомунистическата паплач”, които Те ще разпилеят? Ние, нашите бащи и майки, нашите баби и дядовци, синовете и дъщерите ни, внуците ни...Ако не искате да разберете това, сънародници, безкръстните гробове ще отворят отново ненаситната си паст! Няма да стане ли? Грешите! „Учителите” и техните „ученици” са сред нас!

·          Втори ред за цитиране чака един “дисидент”, уважаемият журналист Барух Шамлиев. Противниците на новия българо-съветски договор, който трябваше да подпишем спешно със СССР преди преврата от август 1991-ва, той нарича: “сбиротъци”, “корпус от антисъветски еничари”, “токущо пръкнали се коцкари на българската историческа нива” и др. подобни. (“Шпертплатовите ятагани на анти-съветските еничари”, 27 май 1991, “Дума”)

Това е езикът на „народен обвинител” по Девети 1944! Мислите ли, че човек с такова отношение към опонентите си, ще им даде думата, ако зависеше от него?

·          Продев прескачам. Той няма нужното образование за тук. И той като Сидеров е среднист.

Среднист, среднист, ама Партиец!

 

ЧЕРВЕНИТЕ  СРЕЩУ  ТЕЛЕВИЗИЯТА  И  РАДИОТО

Започнаха обвиненията срещу телевизията, че била “синя”. В първия ред на обвинителите седят: бившият министър на културата от Лукановото правителство откровеният комунист Кръстьо Горанов, “много независимият депутат” Велко Вълканов и “синият” шеф на телевизията Огнян Сапарев.

Объркани ли сте? А знаете ли кои се обвиняват, че били “сини”? - Райчо Райков, Владимир Остоич, Бойко Станкушев, Нери Терзиева, Лили Маринкова, Аглая Шамлиева, Емилия Иванова…

Ами, както е тръгнало,  да продължа и аз - пропуснати са “сините борци” Иван Гарелов, Любомир Коларов, Тома Томов, Димитри Иванов, Даниела Кънева, Димитър Сотиров, Виза Недялкова, Мико Петров…

ВНС допълни смешката - прие решение, което задължава българските телевизия и радио (?!) да осигурят гражданския мир в страната. Датата: 20-ти юни 1991.

Писал съм вече за това в мой предишен постинг „Песните по Попово време” (2011, юни, 25). От него ще припомня най-важните думи:

Заповедта на Огнян Сапарев прекъсна излъчването на Let it Be. Времето е инфлационно, всеки си пази хляба в нашата телевизия. И не само там. Обаче допирът с Доброто остана в много от душите на нашия „източен” народ. Така бавно, стъпка по стъпка, докато ние, от тази страна на „желязната завеса”, престанем да произвеждаме студ и отчуждение, взаимно лъгане и некачествен труд, атеизъм и духовна нищета. И започнем да събираме и трупаме същите човешки качества, които си имаме – и добри, и лоши – но в съда, направен от Вярата в доброто извън или над нас (или страха от неговата Мощ) и Гаранциите на обществото за лично право на всеки човек на Живот, Щастие и Свобода на изразяване и движение. Така от същата смес човешки качества се ражда топлина и взаимопомощ, личен просперитет и технологии на бъдещето, необратимо и диктуващо условията си на цялата Земя ново Човечество! Това няма как да не се случи! Времето му вече е настъпило!

 

Продължението следва утре. Най-късно вдругиден.

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873047
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031