Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2012 18:03 - Убийци на надеждата-06
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1997 Коментари: 0 Гласове:
4



ТЪМНАТА  СЯНКА  НА  ДОСИЕТАТА

(Този постинг е свързан с предхождащите го и със следващите го, носещи същото име – „Убийци на надеждата”. Трябва да прочетете цялата история, а не само отделни части от нея.)

 

Заплахата с досиетата беше размахана профилактично още при откриването на Великото Народно Събрание през юли. Познахте, да! В “Дума” от Стефан Продев лично в рубриката “Ние пак сме тук” (16 юли 1990). Точно навреме: на другия ден Парламентът трябваше да избере за свой председател комуниста акад. Николай Тодоров. Тогава облакът “досиета” само се показа и бурята отмина. Сега, в края на 1990 година, времето е по-дъждовно.

След като слуховете сред обществеността спрягаха като бъдещи министър-председатели Петър Берон (председател на КС на СДС) или Гиньо Ганев (зам.председател на ВНС и член на Държавния Съвет от 1986 до закриването му след Промяната), неочаквано президентът Ж.Ж. предложи!, и ВНС прие за премиер!, секретаря на ЦИК за юнските избори Димитър Попов.

Но да оставя засега личността на “бьльгарина” Попов на мира, още повече, че описанието на 1991 година ми предстои, и да ви разправя, читателю, за внука на брата на онзи Петър Берон, дето написа “Рибния буквар”.

В началото на декември 1990г. съвсем неочаквано Петър Берон подаде сам оставка като председател на КС на СДС и като председател на ПГ на СДС. На следващия ден Константин Тренчев, председателят на КТ "Подкрепа", обвини официално в печата Берон, че е бил осведомител на ДС за политическия 6-ти отдел в продължение на 21 години под кодовото име "Бончо". Президентът Желев също бил информиран за това и изискал досието на Берон от архивите на ДС. Самият Берон не отрече категорично твърденията на Тренчев. Президентът не потвърди, че досието на Берон е у него. Така се наложи смяна във върховете на СДС. В средата на декември беше избран новият председател на КС на СДС - Филип Димитров (юрист, роден 1955). Той спечелил съревнованието срещу Александър Йорданов с резултат 8:7.

Чак след повече от година и половина - през август 1992, онези, които са знаели колко е мръсно всичко, се разприказваха. В една статия, наречена "Синдикалистът като ченге" ("Демокрация", 9 август 1992), Едвин Сугарев ще публикува официални документи от които е видно, че с писмо от 7 декември 1990г. вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Дончо Иванов е уведомил лично президента Желев за агентурното минало на Тренчев като доносник на ДС. И Сугарев задава логичния въпрос: Защо след като д-р Желев е знаел, че този, който изобличи Берон като сътрудник на ДС, носи същия грях в биграфията си, е премълчал? Морално ли било да го премълчи?

Е, да попитам и аз: Морално ли е да знаеш, че демократът до тебе, с който сте лидери на СДС, крие едни доносници на ДС, а вади други на светло, и да си мълчиш за този факт, за да се разприказваш чак когато между вас настъпят някакви противоречия? Датата на "откритието", което ни поднася Едвин Сугарев, че Желев знае за миналото на Тренчев, е 10 дни след "боянските ливади"!

Ще си позволя да напиша собствено становище за тези събития. Не крия, че разочарованието ми, наречено Берон, е примесено с болка!

На 7 юни 1990 година в. “Дума” пише, че Петър Берон е изпратил искане до Президентството да се забрани на ДПС да участвува в изборите. Ахмед Доган, лидерът на ДПС, в отговор на това е заявил, че мястото на ДПС е в опозицията и е учуден, че лидери на СДС го дискредитират. Освен това е добавил, че СДС официално не е изразил становището си по националния въпрос. Което е вярно за тогава. Г-н Берон, ако сте знаели нещо още тогава, трябваше да го кажете. Иначе правият излезе Доган и вижте докъде ни докара това след две години и нещо.

Когато с официална декларация от 13.09.1990г. СДС отказа участие в коалиция с БСП, пак “Дума” (“Демокрация” мълчи)  съобщава, че Берон бил казал от Полша, където е по това време: “СДС би участвал в коалиционно правителство, начело с Луканов, но като равностойни партньори.”

Мен и досега ме смущават два факта:

- Първият: досието „Бончо” никой не е виждал, макар че със сигурност има някакъв подобен документ;

- Вторият:  Досието на Бончо беше извадено в много подозрителен момент. Само по този начин Берон можеше да бъде отстранен от премиерския пост, за да се постави на негово място „Попов” (в кавички защото си го заслужава). Дори и да се увличам за премиерския пост на Берон, отстраняването му от председателското място в КС на СДС носи отвратителната миризма на комунистически номер.

Ще избързам напред във времето. На 16 май 1991година на площад „Ал.Невски” се събраха десетки хиляди привърженици на СДС, които подкрепяха 39-мата, напуснали Парламента. По това време там се обсъждаше новата конституция. Берон беше останал в залата, но не заклейми нито с дума напусналите депутати. Докато течеше митинга на площада, той излязъл от сградата на Народното събрание, множеството му направило тясна пътечка по която той стигна до стъпалата на храма. С цената на скъсаните копчета на шлифера му, докато се разбере, че хората на площада са му по-мили от интересите на парламента. Бях на площада тогава, непрекъснато се срещам с хора, живея сред привърженици на СДС и знам с абсолютна сигурност – ние му бяхме простили! Никой от нас не мислеше, че това е доносникът „Бончо”. Той беше с нас, победил насилниците си. Избрал! Оставаше му само да повярва, че всеки негодник в миналото му вече беше безсилен.

На следващия ден Берон се върна в парламента и след 2 месеца сложи подписа си под конституцията. До този на Дертлиев. Но пак имаше разлика между двамата. Дертлиев седна до Елена Поптодорова в „Отзвук” и двамата сладко плюха срещу СДС без тире. А Берон седна до Виза Недялкова в „Постфактум” и не се съгласи с нито една нейна дума, направо й развали предаването него ден. Вслушайте се например как Дертлиев произнася „СДС-то” и ще различите злобата, четете написаното от Берон в  „Демокрация” и ще почувствате болката. Така мисля аз.

Случаят “Бончо” ще отприщи мрачната енергия, мъчеща се най-успешно от всички ней подобни зли сили, да руши изграждащото се наше ново общество. Още на следващия ден след компромата (отвратителна дума) на Тренчев, Великото ни Народно Събрание създаде анкетна комисия, която да проучи кои от депутатите са били доносници. Нейн председател стана един много “мил човек” - Георги Тамбуев. Впрочем от редколегията на вездесъщата “Дума”. Но това е история, която знаете от предишен мой постинг – „21 години оттогава – 1”  (2012, май, 5).

Аз ще разкажа историята на жертвите. За насилниците, убеден съм, ще се погрижи Бог! Този, който вече е започнал да изхвърля комунистите от своята градина!

Спокойно за доносниците вече, нашето ВНС обърна внимание и на т.нар. "малка приватизация". Промени в указ 56 разрешават на държавните фирми да продават чрез търг държавно и общинско имущество, обекти от сферата на туризма, търговията, услугите, общественото хранене, на частни лица и фирми.

Междувременно България стана асоцииран член в Северо-атлантическата асамблея на НАТО. Установи и дипломатически отношения с Ватикана за първи път в своята история.

 

НОВО  ПРАВИТЕЛСТВО.  ТОЗИ  ПЪТ  НА “НАДЕЖДАТА”

Нашата широка общественост чу за първи път името на Димитър Попов през юни 1990 покрай отчитане на изборните резултати - в седмицата между двата тура на изборите Дим.Попов говореше по радиото поне 3 пъти дневно в качеството си на секретар на ЦИК. Второто появяване на лицето Димитър Попов беше директно пред камерите на телевизията във ВНС в качеството му на заклеващ се министър-председател.

Министър-председателят не е случайно избрано лице в никое време, в никоя държава. Ако личността е известна, то и нейните възгледи за организация на държавата ще са известни. Въпросите отпадат. Ако обаче избраникът е неизвестна величина по отношение на възгледите си, напълно естествено е в началото да са въпросите: Защо този? Кой стои зад него? Пък и ако текущото време е декември 1990, България... Нашето ВНС одобри без проблеми тази кандидатура. Така, че не бива да се махне с пренебрежение на подмятанията на по-подозрителните хора, че това е заплащане на Д.Попов за добре свършена работа по изборите.

Да допълня:

Правителството на Димитър Попов беше избрано с точно определена задача - подготовка на новите парламентарни избори. Това бе потвърдено и на 3 януари 1991 г., когато парламентарните сили БСП, СДС, ДПС и БЗНС  подписаха политическо споразумение, което предвиждаше приемане на нова конституция до м.март 1991 и провеждане на местни и парламентарни избори до май същата година. Действителността ще бъде отместена “малко” (ако не беше извънпарламентарния натиск на 39-те депутати от СДС щеше да е повече) - конституция през юли, избори през октомври.

По време на управлението на Попов - от 19 декември 1990 до 8 ноември 1991 - беше запазен гражданският мир в страната, поступванията пред Народната библиотека през юли 1991 не се броят, и премиерът си купи апартамент от 214 квадрата за 55 000 лева.

Ако последното се струва заяждане някому, да цитирам един вестник, който не се харесва на “Дума”: “Само след една година, в края на 1992-ра, срещу тези пари Димитър Попов можеше да живее в тристаен, центъра, ТЕЦ, телефон, неохраняем, за 6 месеца под наем”. (Подчертаното е от мен.)

А все някога ще се разчуе и една светогорска история. Какъвто човекът, такива и шашканиите му.

Ето така милионите на Партията, раздадени на няколко стотици „нейни хора” могат да бъдат многократно увеличени за сметка на останалите „простосмъртни”. Сред тях и грамадна част от нейните собствени членове, които си плащат честно членския внос и гласуват примерно с червената бюлетина. С комисионната от 10 % (най-вероятно, но и по-голяма може би) перачите на пари могат да си купят „Пежо 405, нов начин на живот”, както рекламират по радиото. След това влиза в сила една нова Конституция, в която пише, че частната собственост е свещена и неприкосновена!

Как можем да се спасим от този безпощаден механизъм ли? Може би с божията помощ. Най-вероятно с огромни усилия и положени честно. Положени честно преди всичко пред бъдещето на страната към която принадлежим – което е вечно, а не пред собственото си лично настояще – което е временно!

 

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ПОПОВ

Съгласно договореността между политическите сили при оставката на Луканов правителството на Димитър Попов е с тримесечен мандат.

А на втория ден от управлението си Попов предложи, и КНСБ прие, 250-дневен мораториум върху стачките. Пресметнато в дни, това дава датата 26 август 1991 година - седмица след преврата в СССР! На десетия ден към това споразумение се присъедини синдиката на Константин Тренчев и работодателите в лицето на Валентин Моллов и неговия ССИГ с уговорката за двеста дни само напред - до  средата на юли,  докато се приеме конституцията!

Коалиция ли? Синдикати ли? Глупости! Има си Сценарий!

Отбелязвам, че след една година председателят на КНСБ Кръстьо Петков няма да предлага „национален консенсус” на правителството на Филип Димитров, както го прави днес на Димитър Попов, а ще бърза да обяви общонационална стачка още в края на първия месец управление. Точната дата е 8 януари 1992 година. Другият синдикален председател - на КТ „Подкрепа” - Константин Тренчев ще сдържи стачния си плам един месец повече – до 19 февруари 1992, а Валентин Моллов от Съюза за стопанска инициатива на гражданите... за това кадесарче не ми се почва толкова отрано.

·          В първите дни на новата 1991 година, когато съветските танкове “посмачкваха” около 160 непокорни литовци насред Вилнюс (описанието на тези събития е друга история) и малко преди СССР да прояви своята “нерешителност” в подкрепа на многонационалните сили във войната срещу Саддам Хюсеин (и тази история е друга, може би ще я разправя някога, но не сега) тримесечното правителство на Попов подписа договор за научно-техническо сътрудничество със СССР за периода 1991-1995 година!

·          БНБ има нов председател: проф. Тодор Вълчев. Най-после предложението на депутата от СДС Венцислав Димитров беше прието! По това време министърът на финансите Иван Костов (СДС) внесе в НС за обсъждане законопроекта за създаване на данъчна полиция.

През следващите две години няма да има промяна: Тодор Вълчев още ще е директор на БНБ, законопроектът още ще е законопроект, Венцислав Димитров още ще е председател на Бюджетната комисия към 36-то НС, само дето Костов вече няма да е финансов министър. Свалиха го, заедно с правителството на Ф.Димитров в края на 1992. Пак тогава - в края на 1992-ра в печата ще избие и конфликта между Тодор Вълчев и Иван Костов. Измежду обясненията и оправданията, между взаимните нападки с непознати за  данъкоплатеца термини, аз ще кажа само едно - в. “Дума” твърди, че Тодор Вълчев е правият. Историята „да създадем син имидж на нашия червен другар”, разиграна с Желев през 1990 година, се повтаря сега с Костов.

·          В същата седмица, когато Тодор Вълчев стана директор на банката, правителството освободи лихвите. Това ще рече: вземаш кредит от банка и вместо да връщаш с 2-3% повече, както беше при Тошо, вече връщаш с 30% повече. (Ако имаш свой човек на подходящото място, няма нужда да връщаш, но това не е история за обикновени хора.) Повишаването на лихвите означава и изтегляне на парите от населението и прибирането им в банките.

·          Все през същата седмица Александър Черпоков учреди първата Българска Бизнес-партия. (С 20 дни само закъсня БББ на Жорж Ганчев.)

·          А пък Съюзът за стопанска инициатива на гражданите Валентин Моллов) поиска държавно разрешение (не го получи!) да започне продажба на месо в частните си магазини с контролирани цени, не по-високи от 13,90 лв за свинско, 15 лева за телешко и 6,90 за пилешко. При средна работна заплата в момента около 230лв  ССИГ на Моллов предлага и частни бензиностанции с цени на бензина 8-10 лева. Обяснението е, че “цените Моллов” щели да пресекат спекулата. (Което би трябвало да означава, че ще я концентрират в неговите ръце,)

·          Само след 10 дни ССИГ-ът на Моллов и Съюзът на частните производители “Възраждане” (Хайде, холан!)  с председател Добромир Гущеров се обединиха и създадоха “Конфедерация на частните предприемачи”.

(Един вестник - “Преди и сега” от 30 юни 1992 съобщи, че Моллов и Гущеров са баджанаци,  т.е. жените им са сестри. И още нещо - баба Ванга е с моминско име Гущерова и Добромир й се пада племенник. След това не съм прочел потвърждение или опровержение на тези факти.)

 

На 1 февруари 1991г. правителството на Дим.Попов либерализира цените. Картината на новата пазарна обстановка след официалната либерализация е следната:

електроенергия за киловат 16,7 ст.; газ за битови нужди 1,50 лв; въглища 210 лв за тон; самолет до Варна 340 лв, до Русе 310 лв, до Виена 4211 лв; за литър бензин 5,20лв; за километър с такси 2,80;

брашно 1,50лв; бял хляб 1,80 лв; свинско 22,40; телешко 23,60; пилешко 18,00; прясно мляко 1,80 литъра; кофичка кисело мляко 1,30; краве сирене 12,40; олио 4,70 лв; захар 4,50; цени на цигари: “Арда” филтър 3 лева, “Средец” 100 мм 6,50, “Кентон” 6,00, лицензионни цигари от 9 до 18 лева;

новият социален минимум е 621 лв; минималната работна заплата 435 и добавка от 270 лева към всички заплати, независимо от размера им; добавките към пенсиите са по 182 лева месечно;

един долар се продава по 24 лева, т.е. минималната работна заплата (621 лева)  е 25 долара и 88 цента.

Безспорният хит на първата седмица след либерализацията на цените е фразата на премиера Димитър Попов, произнесена по телевизията към българските граждани: “За бога, братя, не купувайте!”

Цените са така високи, спекулата така се вихри, но вие, граждани, не яжте, не пътувайте, не дишайте, умрете, братя, и така ще се развалят укритите от хитреците стоки, сами ще трябва да си ги ядат. Така може би се разшифрова „мъдрият съвет” на ПЛАТЕНИЯ отговорник за случващото се в държавата.

Само в столичната къпалня “Република” (първия еро-конкурс “Мис Монокини” от миналото лято беше там) са намерени: микровълнови печки и хладилници по 6 бр., агрегати за ток 4 бр, вносно кафе на зърна 809 кг, цигари разни общо 36 кашона, бренди 420 бутилки, ракия 240 бутилки, червено и бяло вино 891 бутилки, водка 244 бр, коняк “Плиска” - 120 половинки, 1,8 тона бяло брашно, вносен шоколад по 100гр. - 240 броя. Във вестниците тогава беше написано, че арендаторът на комплекс “Република” се казва Венцислав Прокопов и кара “Алфа-Ромео 164 ГД”.

Ще си помислите, че при толкова много данни за спекула, при наличие на специализиран закон за спекулата, при толкова много милеещ за паството си премиер... Добре, че не си го помислихте. Ни се чу, ни се видя – осъден ли е, награден ли е, жив ли е, умрял ли е този човек. Но затова пък всяка вечер по Попово време телевизията ни осведомяваше подробно за това как 2-ма души в Манила (примерно) се сбили пред едно кафене, счупили прозореца и единия си порязъл пръста.

Дойде Беров на власт и тогава вестниците прописаха, че за всичко това било виновно правителството на СДС и най-много Фил Кенеди. Така ли е , нашенецо? Така ще е, като не четеш вестниците докрай и кратко помниш! Ето какво пише в.”Континент” от времето на Любен Беров:

“Цял куп знаменитости възнамеряват да поканят шоумените Росен Николов и Иво Божков за членове на организиран от тях конкурс “Мис България”. Честта да оценяват дамските прелести ще имат Ахмед Доган, Хачо Бояджиев, Валентин Моллов, Валентин Михов (президент на футболния съюз), Васил Илиев (президент на охранителите от ВИС-1), Иван Иванов (собственик на казино “Севастопол”), Филип Атанасов (дедективска агенция “Саламандър ДАС”), Валери Димитров от фирма “Клуб 777”, охраняваща видеоклубовете, Гонзало Даво (вицепрезидент на бингозала “Европа”), Венцислав Прокопов, арендатор на лятната къпалня “Мария Луиза” и още ред други видни личности.”

Дойде Жан Виденов на власт, а вестниците продължаваха да пишат, че за всичко това било виновно правителството на СДС и най-много Фил Кенеди. Така ли е, нашенецо? Така ще бъде като не мислиш! Ето какво пеят шоумените от „Клуб НЛО” в своята песен „Тиха коледна”. Текстът е на Добромир Гущеров (същият, на Валето Моллов баджанака), който е и продуцент на изявите им:

Пак е зима, сух суджук ще има.

Бузи зачервени, кани запотени...

(Хор от мъже на фона на звън от чаши:   Дай каната, дай каната! Евала ти казвам!)

Тук във механата сипе се курбан, а навънка вее ураган.

Снегът продължава, печката бумти.

Път се заскрежава, виждат се следи.

(Хор от мъже на фона на звън от чаши:   Дай котлето, дай котлето! Баджанак, сипи! Ако няма донеси.)

Долу във мазето виното искри,

песните се леят, дружината гърми.

Значи сме готови за коледни игри.

(Хор от мъже на фона на звън от чаши:   Да-ра, да-да, дай

   няколко пъти игриво)

      Хей ти, орисийо, всичко ми на длан,

но съм слаб в международен план.

Нищо лошо, ако нв знаех, че песента е писана в гладните зими на обикновена България, ако не знаех кой е Добромир Гущеров и неговия баджанак. И ако не бях убеден, че именно техните (нека бъдат коледни) „игри” са причината за дереджето ни сега.

·          През януари 1991 год. криминалните престъпления в страната са се увеличили 3 пъти в сравнение с януари м.г., съобщава пресцентъра на МВР.

Никой не съобщшава, но аз си спомням добре как на своята 13 сесия през януари 1990г, Деветото НС (Станко Тодоров) прие закон за амнистия, която освободи 8400 затворници от общо 11 000. Защо ли Партията пусна толкова много затворници в зората на Промяната?

·          В печата пише, че групи цигани нападат, разграбват, разбиват товарни влакове на гара “Подуене”,  а милицията не е в сила да ги спре,  камо ли да ги накаже. И толкова!

Но аз добре си спомням как миналата година преди изборите във в.”Дума” пишеше всеки ден за цели цигански семейства от София, влизащи на тумби в редовете на БСП, които „ще гласуват с червената бюлетина”.

Толкова ли е трудно да видим очевидното?

 

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872484
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031