Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2012 17:43 - Убийци на надеждата-05
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3108 Коментари: 2 Гласове:
0



56 дни след като стана президент за първи път, Желю Желев получи право да говори от трибуната на Общото събрание в качеството на държавен глава на България. За първи път изобщо в българо-американските отношения ръководител на българската държава посещава официално САЩ. Този факт е изключителен! На 2 октомври той произнесе реч пред Общото събрание, посветена на развитието на демократичните процеси в България. На срещата си с президента Буш Желев каза: "Г-н Президент, България вече не е комунистическа държава!". А при посещението си в Американския конгрес заяви, че България е готова да се присъедини към многонационалните сили в Персийския залив със своя военна част. Как бяха посрещнати тези негови изявления у нас е дълга история, друга.

Тук само ще напиша собственото си убеждение, че ако Желев беше отстоявал с действията си своите думи, той щеше да е първият българин, удостоен с Нобелова награда.

Глупак. Поредният Партиен глупак.

 

ЖИВОТ ПОД СЛЪНЦЕТО НА СПОЛУКАТА

(Този постинг е свързан с предхождащите го и със следващите го, носещи същото име – „Убийци на надеждата”. За да ви се види смислено, трябва да прочетете цялата история, а не само отделни части от нея.)

Нали разбирате, че е малко неудобно за една „човеколюбива” партия като комунистическата, да афишира открито, че иска да прообразува политическата си власт в икономическа. Затова веднага след като спечели изборите през юни 1990-та,  тя заговори за коалиционно правителство - но особено важно! – с мандата на БСП. Трябваше да се задържи властта като задължително първо условие. После „сполучливото правителство” щеше да си отиде, за да дойде „новото икономическо правителство”. На 30 август, месец след избора на Желев за президент, ВНС възложи пак на Андрей Луканов да състави правителство. Предсказаното от Волен Сидеров се случи. След още 20 дни второто правителство на Луканов ("Сполуката") беше избрано от парламента.

Президентът Желев прие това правителство, макар да изрази съжаление за неуспеха на предлаганото от него програмно правителство ("Формулата на Желев" от неговия говорител Валентин Стоянов, в. "Поглед", 24 септември 1990). Ако приемем, че в."Поглед" изразява мнението на надпартийните, то това мнение четем на първа страница на този вестник с двусантиметрови букви: "Червено, но го има!".

Пак там, но три дни по-рано има публикувани прогнози на някои изявени политици за това кой ще бъде новия министър-председател и какъв ще бъде състава на кабинета му. Прави впечатление, че Волен Сидеров е много по-информиран от Венцислав Димитров, който предлага Берон за премиер, и от Пламен Даракчиев - Петър Дертлиев. Нешка Робева и Румен Воденичаров познават премиера предварително. Още нещо прави впечатление: Димитър Луджев, Иван Костов и Иван Пушкаров фигурират, разбъркано разбира се, в три от четирите прогнози. Това ще стане вярно, но не сега, а в по-следващото правителство, до чието съставяне има още 4 месеца през които ще се случат много неочаквани неща. За широката публика, естествено!

А дотогава ни предстояха три месеца живот при Сполуката.

Успокоени, от 22-ри до 25-ти септември в опожарения Партиен Дом социалистите направиха своя 39-ти конгрес. От предишния 14-ти конгрес на БКП са изминали 8 месеца без малко. Бе избран нов Висш партиен съвет, начело със стария председател Ал.Лилов, но лидерите на реформаторските течения вътре в рамките на БСП - Янаки Стоилов, Асен Жабленски, Драгомир Драганов, Петър-Емил Митев и Валентин Васев, не станаха негови членове. Конгресът с явно гласуване преизбра единодушно Стефан Продев за главен редактор на "Дума". На този конгрес бе утвърдено ново знаме на партията: алена роза със зелени листа и белите букви БСП. Възприет беше принципа, че партийните символи, поставени редом или в непосредствена близост до национални, не могат да бъдат над националните и да се увековечават на държавни сгради.

Разочаровани, че Българската Демокрация не сполучи от първия опит, много от младите българи използваха отслабването на държавната бдителност и се изнесоха в чужбина. По официални данни броят им е 120-130 хиляди души.

„По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата”, е казал Санчо Панса и нашият Хитър Петър сигурно се е съгласил с него. Пък Дон Кихот е казал друго – „Всеки има право само на онези грешки, които може да заплати сам.”  Но тази материя не е за хитреци!

 

“ЛУКАНОВ,  ИДИ СИ!”

Неизбежността на пазарното стопанство е ясна за всички, но мерките за изграждането му са твърде непопулярни за изнежените ни социалистически души и този, който ги въведеше, „много щеше да ни обиди”. Затова принудително съставеното второ комунистическо правителство, пак на Луканов, трябваше да бъде „изгонено”, колкото може по-бързо. Именно изгонено, а не абдикирало, за да остане възможността Партията да каже: „Ние искахме и щяхме да сполучим, но те не ни позволиха”. После с възможностите си да контролира основните лостове на властта в подповърхностния слой, тя, Партията, щеше да постави свои хора в едно наистина коалиционно правителство и то щеше да извади кестените от огъня вместо нея. Но комунистите не бяха много настойчиви през август и предпочетоха да оставят отново Луканов да се мори още три месеца със „сполуката”. Щом не го направиха през лятото, значи са мислили, че не е нужно да мимикрират чак дотам, та да е необходима коалиция с опозицията. Тогава остава да се предположи, че нещо се е случило през месеците IX, X и XI, което е променило нещата.

Ако целта е била да се спечели още време за предислокация на парите, то едно на време избрано коалиционно правителство би било по-дълготрайно от Поповото, което имаше за цел само да подготви новите избори. Ако целта е била да се легитимира „синият имидж” на КТ„Подкрепа”, има толкова по-лесни и нерискови начини за това. Пък и авторите на Сценария, никога не са обичали засукани планове, защото винаги са прилагали без притеснения директните методи.

Не мога да твърдя какво точно се е случило, та Партията да си смени тактиката именно преди зимата. Може би се е ожесточила борбата между двете крила в нея – хардлайнерите и мафиотите. А твърде е възможно това да е следствие от международните ангажименти, които България, обявявайки се за некомунистическа държава, пое пред Света в края на септември. През октомври 1990 страната ни стана член на Международния Валутен Фонд и на Световната банка. През ноември в Париж ръководителите на 34 държави, САЩ и Канада подписаха договор за съкращаване на обикновените оръжия от Урал до Атлантика и нова харта на Европа, наречена Парижката харта.Вероятността тези промени да бъдат отстоявани от едно чисто комунистическо правителство, едва ли „хваща дикиш”, където и да било.

Само че да бъдат осъществени тези промени от едно „некомунистическо” правителство, което не прелива от демократични ценности, е още по-невероятно. Така, че целта на комунистите е „мисия невъзможна” в края на краищата.

 

СТАЧКАТА НА „ПОДКРЕПА”

Тя трая 4 дни – от понеделник 26 ноември 1990 до четвъртък 28 ноември, когато в 22,00 часа едновременно по телевизията и по радиото Луканов направи следното изявление: “Оттегляйки се от поста ръководител на правителството, бих искал сърдечно да благодаря на всички, а те са стотици хиляди, които през тези дни и седмици потвърдиха своето доверие и подкрепа на правителството. Моля ги да не оценяват това оттегляне като отстъпление от поетия дълг. Заявих, че за нашата млада демокрация е жизнено важно правителствените промени да се извършват по цивилизован парламентарен път, а не под въздействието на извънпарламентарен натиск. Правителството показа през последните дни и седмици, че не отстъпва пред шантажа, инсинуациите и противозаконните акции. Постигнатата договореност на политическите сили осигурява условия за нормална правителствена промяна. Тази промяна е полезна и необходима за България.”

“Луканов си отиде!” До сутринта столичани останаха на улицата, празнувайки навсякъде: пред “Кристал”, на пл. “Ленин”, “Ал.Невски”, пред Президентството и Двореца, на Орлов мост и НДК...

Петък (30 ноември):

В."Дума" публикува призив към нацията, подписан от 154 български интелектуалци, наречен "Не позволявайте да ви излъжат!". Там се казва: "Чужди са ни площадните емоции и вестникарската шумотевица. Когато през миналия ноември (1989г.) стояхме всички заедно в подножието на храма, ние все още не знаехме, че ще ни разделят. Плакахме от радост. Бяхме повярвали, че веднъж завинаги е дошъл краят на диктатурата, че се е родила свещената Демокрация, която ще ни заведе в обществото на цивилизованите народи. Сега се опитват да парализират цялата страна, надявайки се, че със собствените си ръце ще унищожим кълновете на демокрацията и ще върнем България в нейното деспотично минало. Не им вярвайте. Смъкнете от очите си пелената на омразата, погледнете и ще видите, че у нас днес няма диктатура, срещу която трябва да се борим. Диктаторите ще вземат властта, ако не проумеем накъде ни тласкат! Ние гласувахме свободно и имаме парламент, правителство, президент. Те са на всички ни. Революционна демокрация не съществува! Нашият единствен шанс да оцелеем е парламентарната демокрация! Вие, които много преживяхте, и вие, които не помните миналото - не позволявайте да ви излъжат!"

„Не позволявайте да ви излъжат”?! На нас говорят те – комунистите. Демек да си остане Луканов, да направим коалиционното правителство, искано от БСП, да не ги мразим, защото инак ще се върнем в деспотичното си минало... Винаги са били наглеци. И преди, и сега, и след това! Следват имената им. Запомнете ги и не позволявайте те, именно те, да ви излъжат! Днес. Когато вече сме равноправна страна в Обединена Европа.

Интелектуалци: Асен Шопов, Анри Кулев, Атанас Наковски, Асен Кисимов, Бинка Желязкова, Божидар Манов, Борислав Шаралиев, Белла Цонева, Васил Сотиров, Виолета Гиндева, Васил Цонев, Велко Кънев, Васил Стойчев, Валентин Добчев, Георги Черкелов, Георги Джубрилов, Давид Овадия, Дучо Мундров, Данка Найденова, Ева Волицер, Джуни Александрова, Здравко Петров, Зако Хеския, Иванка Гръбчева, Киран Коларов, Кирил Янев, Леон Даниел, Люба Кулезич, Михаил Белчев, Мария Стефанова, Невена Тошева, Николай Волев, Надя Топалова, Огнян Фунев, Петър Караангов, Рачко Ябанджиев, Сава Хашъмов, Стефан Данаилов, Стойчо Мазгалов, Снежина Кралева, Стефка Попова, Тома Томов, Цветана Платиканова, Чавдар Шинов, Яко Молхов...

В допълнение към подписалите се своето одобрение дават и журналистите от "Дума": Стефан Продев, Бони Немски, Валери Найденов, Румян Георгиев, Иванка Хлебарова, Димитрана Александрова, Борис Данков, Ненко Сейменлийски, Митко Божков, Васил Попов, Дилян Тодоров, Николай Големанов, Борис Гергов, Катя Янева, Велиана Христова, Екатерина Попова, Пламен Енчев, Луливера Кръстева, Катя Карагяурова, Петко Стамов, Бойка Асиова, Кипра Добрева, Дарина Радева, Антония Мечкова, Маргит Терзирадева, Петър Горненски...

Ще добавя, че в продължение на още 2 месеца в. "Дума" непрекъснато ще разширява този списък с нови имена, съгласни с тезите в този призив. Ето и някои от тези имена:

- журналистите Венко Крайчев, Бойко Диманов, Стоян Ризов, Стоян Петров, Йонка Велчева, Никола Томов, Недялко Антов, Иван Константинов, Нисим Бенбасат, Никола Донев, Светослав Атанасов, Димитър Масларов, Атанас Димов (според "Дума" от 3 декември 1990);

- 168 депутати от ПГ на БСП, а също така и депутатите от СДС: Милан Дренчев, Йосиф Петров, Йордан Кукуров, Иван Гинчев, Иван Драшков, Стефан Нешев; депутатът от БЗНС Виктор Вълков и независимият депутат митрополит Панкратий (според "Дума" от 18 декември 1990).

Ето така любимата ни Партия изпълни своята програма. Мислеше си, че беше ни излъгала. Не бъркам това това сложно глаголно време. Мислеше си, че беше ни излъгала! Аз не зная колко милиарда лева тя щеше да спаси така, колко нови милиарда лева щеше да натрупа. Знам друго: Партията вече беше „без място на Земята”. Това не са празни приказки за утешение на наивните излъгани. Аз наистина се удивлявам колко малко от хората се замислят върху постъпките си. Не постъпките, чието финализиране, резултатите от тях, ще се случат утре или или след месец-два, а по-късно.

Няма по-късно ли? В коя книга или филм, приказка, легенда, история на човек или народ, сте прочели това – че „няма по-късно”? Кой престъпник се е спасил, извършвайки нови престъпления?!

„Нито един човек, нито една държава – какъвто и да е видимият им възход, не устояват пред Възмездието. Те рухват в бездната тъкмо тогава, когато им се струва, че са минали отвъд бариерата на наказанието, че са станали всесилни. Голямото самообладание на Луканов не се дължеше само на типичното за потомствените комунисти отсъствие на чувство за вина, а вероятно и на съзнанието за скритата му мощ – финансова и на човек, принадлежащ към могъщата мафия на КГБ. Той всъщност не е вярвал, че нещо някога ще му се случи. Ала тъй става с всички, които казват: Господ няма да види. Те наблюдават изумени своето падение, тъй като не го разбират. И днес техните малки властнически шайки, олицетворили престъпното самодоволство, са измежду най-презрените хора на земята.”

Тези думи ще напише Димитър Коруджиев през юли 1992 година. Извечни истини! А това, че меча на Възмездието през ноември 1990-та държеше нечиста ръка, нито тогава, нито сега, има някакво знaчение, изпълнителю Тренчев. Тези последни дни на ноември 1990, венец на „хитрините на Партията” според нея, оплодиха Надеждата у много повече хора, отколкото времето на градовете на истината през юни, юли и август. Това, че 39-ят конгрес на БСП бил решил „да махне партийните символи, поставени редом или в близост до национални и да свали червената петолъчка от пилона на Партийния Дом” – какво значение има.

В душите ни звучи Let it be”.

 

От тези пречистващи ни месеци да запомним и това, че една българка се върна след 38 години в дядовата си къща.

Френската певица Силвия Вартан, българка по майчина линия, родена в с.Искрец Софийско, дойде отново в България, за да покаже на сина си Дейвид Холидей своята Родина и да пее за своя народ. На 6 октомври 1990 година в зала 1 на НДК тя не само пя, а изпя душата си. Нейното изпълнение на песента “Я, кажи ми, облаче ле бяло” може да напълни със смисъл цял един живот, да обезсили всички разочарования от минали години, да накара душата ти да затрепти от гордост, че си българин.

Една друга „българска певица” посети България след 10 години изгнание – Камелия Тодорова. Този факт буди само съжаление и безразличие. Но го разказвам, защото контрастът със Силвия Вартан е изключително силен. Изпълнителката на главната роля във филма „Търновската царица”, българката Камелия Тодорова, след десетината години на Запад, има ново име: Кеми Тодоров (тази или този?), говори майчиния си език на развален английски и пита интервюиращия я: „Как беше съксес на български?”

Замисляли ли сте се , читателю, защо Силвия Вартан сред парите, които има, не е забравила за 38 години нито дума от българския език? Защо изгоненото от България 6-годишно момче с името Симеон, без никакви изгледи „да си върне трона”, когато стане баща, ще кръсти всичките си пет деца с български имена в изобщо неинтересуващата се от това далечна Испания?

Аз знам!

А сега ми кажете какво трябва да поискаме от комунистите, за да им простим ние, българите?

Аз не знам!

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kostadin - Нищо освин кожите им но първо няма за ...
08.07.2012 20:18
Нищо освин кожите им но първо няма за какво да ги използваш и второ няма как да имземеш.Младите даже не ги и познават ,а те имат деца внуци и правнуци които отново ни управляват и грабят.Просто забрави за първоначалният порив на масине местата за хубав живот са заени Лошото е ,че отнеха всичко което имахме
цитирай
2. dobronameren - Е, kostadin - e
09.07.2012 13:55
отново не съм съгласен с тебе. Поривът на масите не е първоначален, а изначален! Защото не е порив, а Надежда за по-хубав живот! Никой не може да ни отнеме тази Надежда. Нито на нас, още по-малко на децата и внуците ни.
Проблемът изобщо не е там, където го търсиш. Ти трябва да смениш масата на която седиш. Не мога да ти помогна. Освен да ти стискам палци, защото смяната на масата е много тежка задача.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872625
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031