Прочетен: 2068 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2012 18:32
ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ - ЗАЩО?
(Този постинг е свързан с предхождащите го и със следващите го, носещи същото име – „Убийци на надеждата”. За да ви се види смислено, трябва да прочетете цялата история, а не само отделни части от нея.)
След прекръстването на комунистите на социалисти, което показва определен стремеж да се започне на чисто нещо ново, за наблюдаващите процесите отвън следва естественият въпрос:
Какво чисто ново да се започне?
След като се отказват от комунистическите ценности и идеали и приемат тези на развитите демократични страни, ясно е какво ново. Така или иначе това е смяна на обществения строй. А всеки обществен строй се оглежда в определен тип законодателна конструкция, най-важният стълб на която е Конституцията. Значи е необходимо свикване на Велико Народно Събрание, тъй като само то сменя конституцията. Логично и приемливо, ако насреща стои честно намерение.
За първи път предложението да се свика Велико Народно Събрание бе направено в първата половина на януари 1990-та във Велико Търново. Защо там? - Защото антиподът на Димитровско-Живковските конституции е Търновската конституция от 1879г. Какъв по-подходящ декор от старопрестолния град?!
Междувременно същата седмица бе даден още един нишан в тази посока: софийската улица, на която живеят почти всички членове на Политбюро на БКП, започваща от Докторската градина зад Народната библиотека и наречена на името на румънския Димитров - "Георге Георгиу Деж", беше прекръстена на "Велико Търново". Отбелязвам, че такава смяна на комунистическо напомняне с патриотично звучене се прави за първи път, но ще стане мода след няколко месеца. Това не е искане на площадите - те имат далеч по-конкретни и важни задачи - но определено сваля градуса на напрежението им. Още един „коз от ръкава" на Партията!
След около два месеца обаче - в края на март - идеята за Втора Търновска конституция е толкова узряла, че е потърсено мнението и на Царя в Испания. Константин Тренчев и йеромонах Христофор Събев (впрочем търновец) го посетиха лично в Мадрид. Това е втората "монархическа бомба" в едностранния ни републикански бит след онова интервю на Кеворкян със Симеон II от 11 февруари, което струваше главата на телевизионния директор тогава Филип Боков.
Вече започва да става опасно! Възстановяването на Търновската конституция предполага задължително връщане на Царя! И противоотровата е намерена. Спешно се открива републиканска длъжност, която по ранг да замества Царя.
На 27 март 1990 година 9-то Народно Събрание под председателството на др.Станко Тодоров приема важни решения:
- Институцията Държавен Съвет се отменя.
- Държавният глава на НРБ ще се нарича председател (президент). Неговите пълномощия са: олицетворява единството на народа и гарантира суверенитета и териториалната цялост на страната; назначава правителство, одобрено от Парламента; издава укази и решения без нормативен характер; не може да съвместява други ръководни държавни, политически, обществени и стопански функции; не може да бъде член на ръководството на партия или народен представител.
- Одобрява необходимостта от Велико Народно Събрание, което да изработи нова Конституция на страната.
- Насрочва избори за такова Събрание на 10-ти юни 1990г.
Желязото се кове, докато е горещо! Точно след седмица, на 3 април 1990г., без да е поставян на народно или парламентарно обсъждане въпросът за това как ще се избира личността на президента, депутатите избраха за председател одобрения от Горбачов лидер на нашата перестройка Петър Младенов.
(Новият държавен глава е син на убит партизанин на чието име е наречено и родното му село около град Кула, Северозападна България. Завършил е най-престижния за тогавашното време социалистически институт МИМО в Москва. От 26-годишна възраст е член на БКП. След 5 години е вече първи секретар на Окр.комитет във Видин, а след още 2 - завеждащ отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП. След неизяснената смърт на Иван Башев на Витоша през зимата на 1971 година, та чак до 10 декември 1989-та е несменяем външен министър на НРБ.)
Веднага след избирането на Петър Младенов за президент, 9-то НС се саморазпусна! До завършването на четиригодишния му мандат оставаха два месеца и пет дни. За всеки случай остана да работи "кръглата маса", но нейните заседания станаха закрити.
Малко странно за демократ, Георги Спасов, който е официален говорител на СДС, обяснява тази промяна така: "Закритите заседания не представляват страх от публичност или буксуване на място, напротив заседанията бяха успешни, но не бихме искали да занимаваме широката публика с безкрайно дългата и изморителна работа около уточняването на отделни детайли."
Съвсем в стила на професията си на журналист от в. „Раб.дело" Димитър Шумналиев пише на 2 април 1990г. там така: "Ти виждал ли, крал Артур, кръгла маса по-важна от законодателния орган на една държава? Не си, мили. И знаеш ли, крал Артур, не си плащат! Имат и лошия навик да гонят журналистите. Инак са за гласност."
ПЪРВИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ В НОВА БЪЛГАРИЯ
В началото на януари 1990 година СДС поиска провеждане на парламентарни избори, фиксирайки датата през ноември. През февруари съветският вестник “Комсомольская правда” пророкува, че "Выборы в НРБ состоятся в июне”, и позна. На 3 април 1990г. Александър Лилов се съгласи с прогнозата на съветските другари.
Да, парламентарните избори бяха официално признати за свободни и демократични. После и за честни. Има възражения и по двете твърдения. За честността им възраженията са много повече, затова за тях отделно. Веднага:
В седмицата, следваща изборите, се промени отношението на ръководството на СДС към резултатите им. В нощта след първия тур (10-ти срещу 11-ти юни 1990) Желю Желев каза официално по телевизията “престъпници” и “изборите са фалшифицирани”. На 25 юни “Демокрация” публикува изявление от името на СДС, подписано пак от Желев, в което всички обвинения, съмнения, упреци към дейността на ЦИК и законността на проведените избори се снемат. Остават само основания за упреци към някои секционни комисии и отделни лица на ограничен брой места. Това решение е взето трудно и не е общо за коалицията СДС. Основанията ми:
Изявлението е датирано от 21 юни и завършва с думите: “Всякакви публикации във в.“Демокрация” в противния смисъл не отразяват официалното становище на СДС”. Публикувано е с 4 дни закъснение и с бележка от редакцията: “Напомняме, че вестник “Демокрация” не е орган на КС на СДС и публикациите в него нямат официален характер”.
Признаването на законността на изборите от лидера и от управляващия орган на опозицията, предопределя еднозначно признаването им и от страна на Европа. Това е единственото, което е сигурно. Дали е трябвало така да се постъпи от страна на ръководството на СДС, остава спорно.
Някои твърдят, че непризнаването на изборите щяло да предизвика проливане на кръв и нарушаване на мирния преход. Други казват, и аз мисля така, че комунистите нямаше да посмеят да повикат танковете. Беше рано за директно конфронтиране от тяхна страна, процесът на окопитването им още не беше завършил. А беше тъкмо време за нас да им кажем в очите и пред света, че са едни голи лъжци и нищо повече!
Ако за това решение на българския президент (след 40 дни Желев ще стане президент) все още може да се спори с някой по-наивен, то безспорна Желева грешка е поведението му през следващите 1991-1992 години, когато фактите за фалшифициране на изборите започнаха да изплуват на повърхността след успокояване на положението. Тези факти съществуват обективно, могат да бъдат доказани с документи и пренебрегването им е глупава грешка.
Фактите за фалшифициране на изборите:
Темата за 500-те хиляди фантома в избирателните списъци, което представлява 8-9 % от общия брой гласоподаватели, се появи в опозиционния печат чак през юни-юли 1991 година.
Смятам, че за разлика от сравнително дребните и общо взето трудно доказуеми факти за капачки, олио и тъмни стаички, обвиненията за фантомите в избирателните списъци са много сериозни. Първо: те могат да се докажат. За тях има останали писмени следи. И второ: ако някой е взел 20 лева в плика, той самият няма да си признае, тъй като ги е взел. Докато включването в списъците е направено без негово знание или съгласие. Значи някой е спечелил чрез него, а той нищо не е “намазал”, така ли?
Сега давам думата на двамата главни изследователи на този проблем ‑ математиците Михаил Константинов и Николай Вълчанов, които казват следното:
“На всички ни е известно, че в НРБ 45 години редовно се провеждаха избори за народни представители, съветници и т.н. За целта се изготвяха списъци, достоверността на които не подлежи на съмнение поради полицейския характер на съставянето им. Данните от резултатите на изборите се публикуваха във вестниците под заглавие “Съобщение на ЦИК”. Конкретните източници и цифри са дадени в таблица и обхващат последните 20 години.
|
Избори за: Датата им: |
Публикувани сведения в: |
Регистрирани избиратели |
Гласували избиратели |
процент участие |
|
Референдум 6.5.1971 |
“Раб.дело” 19.5.1971 |
6 174 635 |
6 156 228 |
99,7 |
|
VI – то НС 30.5.1976 |
“Раб. Дело” 1.6.1976 |
6 168 931 |
6 159 942 |
99,8 |
|
нар. съвети 25.3.1979 |
“Отеч.фронт” 27.3.1979 |
6 443 438 |
6 436 443 |
99,8 |
|
VIII - мо НС 7.6.1981 |
“Раб.дело” 9.6.1981 |
6 526 782 |
6 524 086 |
99,9 |
|
нар. съвети 4.12.1983 |
“Раб.дело” 6.12.1983 |
6 566 971 |
6 564 400 |
99,9 |
|
IX – то НС 8.6.1986 |
“Раб.дело” 11.6.1986 |
6 650 739 |
6 645 645 |
99,9 |
|
нар.съвети 26.2.1988 |
“Раб.дело” 1.3.1988 |
6 652 792 |
6 595 981 |
99,1 |
|
ВНС 10/17.6.1990 |
19.6.1990 |
6 976 620 |
6 333 334 |
90,7 |
И една справка от статистическите справочници: Нарастването на населението на България до 1988-1989 години е ПЛАВНО и постепенно затихващо, като през 1990-та прирастът е нулев, а през 1991 година започва намаление на максимално достигнатата стойност от 8 900 000 българи.
Погледът върху показаната таблица ни уверява, че броят на регистираните избиратели също е ПЛАВЕН и следва затихващия характер на промяната на общия брой население в България. Но до година 1988-ма! През юни 1990-та се забелязва РЯЗЪК СКОК от 324000 избиратели, регистрирани в повече, при почти неизменен брой живи граждани в сравнение с 1988 г. Освен това по данни на ЦСУ, публикувани във в.“168 часа” от 4 юни 1991, броят на емигриралите граждани от България за периода от май 1989 до юни 1990 е около 408000. Ако се приеме,че 75% от тях са над 18 години (това е световно доказаният процент възрастни срещу малолетни), това означава, че с още 300000 трябва да се намали броя на избирателите. Тази най-общо направена сметка показва, че броят на регистрираните гласоподаватели през юни 1990 година е завишен с повече от 600000.”
Безпощадно ясно !
Наличието на приблизително толкова фантоми в юнските избори от 1990 година може да се изведе и от сравнението на изборните резултати с тези от октомври 1991. Тогава гласуваха 5 милиона и 700 хиляди души и това бяха 88 % от всички имащи право на глас. Т.е. броят на регистрираните избиратели през октомври 1991-ва е бил 6 милиона и 478 хиляди души. Разликата до 6-те милиона и 976-те хиляди общ брой гласове през юни 1990 г. е 498000.
И всички тези факти секретарят на ЦИК за тези избори и министър-председател на България след това – Димитър Попов – през юни 1991-ва нарече официално в печата „шашкънии”!
Не искам да съм на мястото на съдията Димитър Попов!
СТРАННИ СЪВПАДЕНИЯ
Цитирам в.“24 часа” от 23 юни 1992 (още една година по-късно): “Бившият главен прокурор Мартин Гунев и червени барети съхраняват през юни 1990 протоколите от районните избирателни комисии. Документите били над 12000 и са предадени срещу подробен опис на щатни служители в парламента. Г-н Гунев уточни, че е работил само с протоколите и не знае нищо за оригиналната дискета с изборните резултати. Живко Сталев също няма представа къде е дискетата. “Цялата документация минаваше през секретаря на ЦИК Димитър Попов и канцеларията на Народното събрание”, добави г-н Сталев. “Не мога с положителност да кажа дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме”, каза още Живко Сталев.”
(За пояснение на читателя: Живко Сталев е председателят на ЦИК за изборите през юни 1990-та, Димитър Попов ‑ нейн секретар, а Мартин Гунев ‑ член на ЦИК.)
Не могат да не направят впечатление и следните факти, които ви оставям да коментираме вие, читателю:
· месец и половина след изборите, лидерът на СДС Желю Желев, който призна еднолично законността им, стана президент и с гласовете на социалистите във ВНС;
· шест месеца след изборите, президентът Желев предложи, и ВНС прие, Димитър Попов за министър-председател;
· един месец преди избора на Димитър Попов за премиер, ВНС избра Мартин Гунев за Главен прокурор;
· Живко Сталев стана председател на Конституционния съд…
· има още странни съвпадения. Например избирането на Атанас Семерджиев за вицепрезидент на Желю Желев, направено по предложение на Самия Ж.Ж.
(Кой е Атанас Семерджиев?
По времето на комунистическа България е бил началник на Генщаба на НРБ през 1968 година – нахлуването на обединените сили на Варшавския Договор в Чехословакия. Предложението на Желев за демократичен вицепрезидент го заварва министър на вътрешните работи на нова България. След няколко години още, той ще стане главният заподозрян за прочистването и унищожаването(?) на архивите на българската комунистическа ДС. И както разправят – редовен посетител на вторнишките събирания на симпатични старчета от БСП в ресторант „Монтерей”.)
Гледам, че имам още малко място до достигане на обичайната дължина на моите постинги. И смятам да го използвам. С риск да претоваря умствения капацитет на някои мои „анонимни читатели”. Ама не мога да мисля за всички глупаци, драги ми bezmitove! А историята е много занимателно криминална, Дон Брауновска! Пък и кога другаде ще имам повод да я разкажа?!
На 1 декември 1990 година ще стане ясно от вестниците, че два дни преди това, на 29 ноември (четвъртък) предиобяд, по времето на "активните и ползотворни преговори при президента Желев за разрешаване на политическата криза" и 12 часа преди Луканов да си подаде оставката (поради стачката на КТ”Подкрепа”!), от затвореното летище София и без разрешение на българските наземни служби, излита български самолет на скорообразуваната българска компания "Еър Виа". След като българското въздушно пространство официално е затворено, никой не спира този самолет при излитането му, никой не знае товара му и причините да наруши забраната, и никой не му попречва цели 20 минути да лети над България, докато пресече държавната граница при Козлодуй. Никой няма да повярва и на обясненията по телевизията на пилота на самолета (с неизвестно име и до днес!), няколко дни след завръщането му в България, че заминал празен за Москва, тъй като имал сключен договор за превоз на все едно какво, а неустойката била голяма за компанията "Еър Виа". Първото, второто и последното, което си мисли всеки, е: пари или злато, компрометиращи документи, важна личност, която бяга?!
Убеден съм, че тази история ще се размирише някой ден, все едно кога.
Да не си помислите, че има връзка! Не, просто по време съвпада. В началото на ноември 1990г. в."Демокрация" публикува пълната стенограма от закрито партийно събиране на всички завеждащи окръжните партийни архиви. От тази стенограма става ясно, че депутатът от БСП Димитър Йончев и член на висшия партиен съвет на социалистическата партия, е дал указания за "прочистване" на архивите във връзка с предстоящето им предаване в разпореждане на Държавния архив. Източникът на тази секретна информация в."Демокрация" не посочва. Можете да питате Волен Сидеров, който по това време беше главният му редактор.
Питате кой е Волен Сидеров? Ами по това време беше никому неизвестен среднист от днешна северозападнала България. Дала на света българи като Александър Лил
Тагове:
