ИЛИ  ИСТОРИЯТА  НА  К.

Който каже „а”, трябва да продължи с „б”. Тръгнали веднъж да се променят от комунисти на капиталисти, за тарикатите годината 1991-ва беше важна. След пролога „10 ноември” и първото действие „демократични избори”, на народната публика беше сервирано блюдото „пазарна икономика по мафиотски”. Собствеността, създавана от всички, се разсъсредоточи в няколко чифта „проверени ръце”, които играят помежду си по пазарните правила, но отчитат всичките си приходи в един кюп – стария, партийния. Така обикновените хора от всички бои бяха заставени да работят в условията на мнима конкуренция. И понеже мафиотите не са стопани, а са като циганите – за да оберат бързо и лесно черешата, теглят й брадвата – за половин година стандартът на живота ни се срина.

Натрупаните пари от мръсни сделки трябваше да бъдат узаконени. Какво по-хубаво досещане от това да се приеме нова конституция в която награбеното се дефинира като частна собственост и се постановява неприкосновеността му. Нека историята преценява истинските подбуди и отговорността на всеки за и срещу приемане на ТАЗИ конституция. Аз изпълнявам моята задача – да записвам.

Изработване на нова конституция е основна точка в програмата на „променената партия”, защото в старата конституция от 1971г. пише, че „България е социалистическа страна на трудещите се от града и селото, начело с работническата класа”, частната собственост е пренебрегната и най-важното – не е неприкосновена, профсъюзите нямат власт, дума не се споменава за приватизация, държавата има пълен монопол над външната търговия, банките, транспорта, оръжейната и нефтопреработвателната промишленост и т.н.  А така как да създадем „пазарна икономика”? Другояче казано, новата конституция трябваше да развърже ръцете на „новите икономически групировки” на столетната партия.

За приемането на нова конституция гласовете на чистите комунисти в Народното събрание не достигаха и затова една част от инфилтрираните агенти в СДС трябваше да бъдат жертвани. На помощ бяха извикани досиетата. И като резултат СДС започна да се цепи. Началото постави Петър Дертлиев на 10 април 1991г., обявявайки, че създава „политически център, умерен и балансиран, който ще привлече гласове от БСП и ще управлява с таланта и мъдростта на целия народ”.. Тъмносините, които в последствие ще бъдат наречени „кинжали”, се обединиха през юни в „Движение СДС”. Засега по средата останаха земеделците на Милан Дренчев и малко по-встрани хората на Ахмед Доган. Колебанието на първите ще свърши след три месеца, а за вторите ще е необходим още един „шут” с досиета. След година и нещо.

След препоръката на президента Ж.Желев в края на март ’91 “ВНС да ускори работата по приемането на нова конституция”, в началото на април депутатите гласуваха поименно, впрочем за първи път от учредяването на събранието. Всеки народен представител трябваше лично да отговори с “да” или “не” на предложението: “ВНС в ускорени темпове да обсъди и приеме новата конституция, паралелно и нов избирателен закон, след което да насрочи избори и да се саморазпусне”.

От всичките 400 депутати 264 бяха “за” предложението, 35 “против” и 13 се въздържаха. (Отбелязвам, че числото на съгласните 264, е точно 66% - 2/3 от депутатите.)  44 депутати от групата на “против” и “въздържали се” поискаха в специална декларация да се прецизират думите “в ускорени темпове” и се посочи задължителен срок за изборите в края на юни, независимо от това приета ли е или не конституция. По-известните имена сред подписалите тази декларация са: Йордан Василев, Венцислав Димитров, Георги Марков, Стоян Ганев, Георги Спасов, Едвин Сугарев, Румен Данов, Петко Симеонов и Александър Янчулев. Това е прототипът на групата на 39-те.

Предишния ден избухна скандал във ВНС. Председателят на Анкетната комисия по досиетата, депутатът от БСП (преди това член на редколегията на вездесъщата “Дума”) Георги Тамбуев даде повода за него с думите си: “Истината трябва да се види и чуе от целия народ, от нас се изисква почтеност и СДС трябва да се освободи от своите безнравствени хора.”

Обърнете внимание на подхвърленото „СДС”. Дали имат връзка тези думи с поименното гласуване на другия ден в залата?

На 12 април 1991 проектът за нова конституция влезе за първо четене в пленарната зала. След три четения конституцията ще стане факт на 12 юли 1991-ва. Точно 3 месеца време.

Трудно ще протече тази точка от Сценария на комунистите. Но чрез шантажа на досиетата мнозинството в Народното събрание, образувано от техните гласове вляво и агентурните им поддръжници вдясно и по средата, чрез непрестанните заплахи, че „иначе гражданският мир е застрашен”, съгласуваните усилия за „прикриващ огън” на синдикати и работодатели, с дискретната, но много важна подкрепа на президента Желев – това ще стане. Щях да забравя „решителните действия” на момчетата на вътрешния министър Христо Данов пред Народната библиотека в нужния ден.

На 22 април 1991 година вестник “Факс” с редактор Димитър Шумналиев (онзи, същият) публикува списък на депутати - доносници, взети направо от “непредпазливо разпространения” през предишната седмица от председателя на ВНС Николай Тодоров (БСП) доклад на Анкетната комисия, начело с известния Георги Тамбуев. Във вестника на Продев самият  Шумналиев пише: “Отговорността за публикацията на този списък на доносниците във ВНС е изцяло моя. Искам да заявя, че в търсенето на този списък не съм общувал нито с една политическа сила, нито с една партия, с нито един народен представител или с която и да е служба на МВР.”

Милият човек! Съвсем си е забравил морала. Общуването с еротичната литература не води до добро.

11 април 1991:

В. “Дума” на първа страница ликува с 1,5 сантиметрови букви: “Вече има две СДС-та”.

След няколко години, въпреки титаничните усилия на Партията и похабените пари около напъните й да се задържи на власт, въпреки успехите й по приемане на конституцията, разцепване на СДС чрез нейните агенти „сини болшевики”, свалянето на правителството на СДС и послушанието на президента, въпреки пълното й господство в изпълнителната власт чрез Беров и Виденов, и в НС чрез „нови демократи” и  доганчета, да я съжалиш – „шепа голтаци”, „лумпени” и нежелаещи парите й, излезли по площадите само със свещи и вяра, че „Времето е наше”, ще я изпратят в историята.

Някои казват: това е гола вяра Не е! Това е знание, спомен от бъдещето!

12 април 1991:

В специална декларация на ВС на БСП се казва:  “В страната се провокира опасна обстановка на безвластие. Това може да доведе до непредвидими последици, до подкопаване на социалния мир, до хаос. А хаосът е власт на екстремизма.”

Както винаги в подобни хаосообразни моменти, газ дават и националистите. Национал-радикалите от БНРП се събраха на свещеното за българите място Оборище по повод на свещена годишнина – 115 години от свикването на Първото Велико Народно Събрание там, за да създадат алтернативно ВНС с 200 избрани депутати от тяхната партия, с председател на Събранието техният лидер д-р Иван Георгиев и отец Ив. Кръстев (пак от техните) за премиер. Празни фукльовци.

На 15 април 1991-ва на митинг на площад "Ал.Невски" СДС и коалиционните им партньори  се обявиха "за незабавни избори през юни".

На 17 април на същия площад БСП на свой митинг издигна призива "Да защитим социалия мир". Едновременно с това депутатът й Стефан Стоилов каза, че хората от СДС в София са политически боклук. В "Дума" от същия ден се обвиняват сините поддръжници и в провинцията - статия от Петко Стамов "Сеячи на беззакония в селата".

Тази седмица започна да излиза един нов откровено партиен хумористичен вестник "Пардон". Той ще дублира седмичника "Стършел", който се огъна на червения фронт.

20 април 1991:

"Бащата на бащите" отпразнува поредния си рожден ден. "Дума" почерпи Ленин само с една статия на проф.Добрин Спасов на 4-та страница. Огорчен, Ленин слезе от паметниците си в Пловдив и Плевен, но през нощта, защото през деня го пазеха активни борци. Отбелязвам, че Андрей Луканов е депутат от Плевенския избирателен район. Което не е попречило в предишната нощ да си отиде от паметника в Плевен и дядото на Андрей - Тодор Луканов.

22 април 1991:

Дертлиев беше освиркан за първи път от митинг на СДС. Неговата реакция ли? - “Викали са ми у-уу и преди Девети.”

В телеграма до в. “Демокрация”  80-годишният Цочо Христов от с. Ракита Ловешко пише: “Г-н Дертлиев, историята ще ви осъди.”

На 22 април комунистите извадиха досиетата, което вече знаем!

39-ТЕ ОТ СДС НАПУСНАХА ПАРЛАМЕНТА

Това стана на 14 май 1991 година. Тези 39 депутати отказаха да участвуват в изработването на нова конституция, без да е фиксирана дата за предстоящите избори.

18 дни по-рано - на 26 април - една част от тях бяха подписали декларация за саморазпускането на ВНС. Ето списъкът им по реда на подписването:

+  Стефан Савов                        +  Александър Йорданов

+  Елка Константинова               +  Стоян Ганев

    Янко Янков                            - +  Снежана Ботушарова

+  Йордан Василев                          Илко Ескенази

+  Георги Марков                          +  Павел Мазълов

+  Огнян Георгиев                             Димитър Пенчев

+  Венцислав Медарски                   Владимир Джаферов

    Петко Търпанов                            Петър Марков

    Андрей Андреев                          Михаил Неделчев

    Димитър Топлийски                  +  Златка Русева

+  Владимир Манолов                  -   Еленко Божков

+  Георги Баев                               -   Георги Петров

+  Георги Липовански                        Тодор Колев

    Николай Слатински                        Зоя Комитова

+ Едвин Сугарев                                Владислав Даскалов

   Венцислав Димитров                 +  Пламен Даракчиев

                                                        Кирил Маричков

Списъкът на 39-те депутати, които на 14 май напуснаха ВНС, ще получите като към горните имена добавите новите 7, които следват,  и след това от общия брой извадите трите имена пред които има знак (-):

Илич Цветков                                  Васил Костов

Мануш Романов                          +  Ясен Златков

Александър Янчулев                 +  Христо Марков

Александър Праматарски

На 10 юли 1991 депутатите, пред чиито имена има знак (+), започнаха гладна стачка в центъра на София.

На закрито заседание на КС на СДС от 15 май президентът Желев е помолил напусналите да осмислят решението си, посочвайки опасността за единството на съюза. Призовал е за споразумение в рамките на СДС.

(След около година и половина, през ноември 1992, същият президент при подобно разцепление на Съюза, провокирано от същия източник, изобщо няма да разговаря с КС на СДС, а ще съветва нацията от екрана на телевизора за национално помирение с мандат на ДПС и подкрепа на БСП. Кой му е дал друг акъл и той защо е приел, а?)

Въпреки, че в.“Дума” обяви 15 май 1991 година за “Деня Х”, когато седесарите щели “да натикат всички комунисти в чували”, този ден нито един комунист не беше заклан.

Други оценки за напускането на групата на 39-те:

- Димитър Попов, министър-председател (по БТ в “По света и у нас”): “Нищо особено не се е случило. Парламентът остава.”

- Румен Воденичаров, бивш вече депутат от СДС (в интервю на Велислава Дърева за “Дума”, 15 май): “СДС се превърна в монархо-теолого-анархистична организация. Истинската опозиция в България е Андрей Луканов.”

- Огнян Пишев, посланик В САЩ, назначен от Желев след изборите през юни 1990 (в интервю за “Демокрация”, 17 май): “Създаването на плеяда от професионални революционери не е най-доброто, което може да помогне на нашето общество...  Хора, които могат всеки ден да обикалят по митингите... Очевидно, че това им е професията. Аз съм отишъл в САЩ да свърша моята работа и смятам, че съм я свършил. И съм разочарован, когато на други места, другите не са я свършили.”

19 май 1991:

Национална конференция на СДС се провежда в НДК. Тя ще консолидира подкрепящите напускането на парламента. СДС (извън ВНС) ще нарече себе си “СДС-движение”, а противниците му ще го нарекат “тъмносиньото СДС”.

Междувременно в страната тече „стачка” на Синдиката на българските учители в КНСБ. За създаване на „подходяща атмосфера”. Имам право да иронизирам „българските учители” в КНСБ. Знаете ли защо? Защото техният водач се казва Иван Йорданов! Който бил съпруг на Панка Бабукова, председателка на Съюза на българските учители в българските профсъюзи по времето на Т.Живков. Която по 10-ти ноември изчезна. Да не се дразним и да повярваме, че комунистите са си отишли. (За семейство Бабукови научих от в. „Ранно утро” по времето, когато „синя Демокрация” празнуваше третата си годишнина. Не ме питайте повече, за да не кажа нещо лошо за „Демокрацията” и нейните редактори. Те просто са длъжни да разкриват връзките между фактите. И не го правят!)

На 29 май 1991 година, 47 дни след първото й внасяне в пленарна зала, конституцията беше приета на първо четене. На това събитие присъстваха и членовете на МС Димитър Попов, Александър Томов и Христо Данов.

Дотук добре. Но:  гласуването на първо четене на закон означава, че се приемат принципните му постановки. Нашите велики депутати, които сега се зоват “бащи на конституцията”, са решили, че дали една Конституция ще бъде републиканска или монархическа, не е от принципно значение. Защото предишния ден - 28 май 1991, с 198 гласа “за”, 29 “против” и 37 въздържали се, постановиха да се обяви национален референдум по темата “република или монархия”, за да знаят какво да пишат в член 1-ви на въпросната, приета вече по принцип конституция.

След 8 (осем) дни, на 5 юни 1991 г, същите “велики депутати” гласуваха за отменяне решението за референдума: 177 гласа “за”, 35 “против” и 33 въздържали се. Главният умник - Дертлиев, който предложи в Парламента решението за референдума, каза, че за тези осем дни народът твърдо е застанал зад републиката и е обезсмислил провеждането му.

Боже, кога ще слезеш да си прибереш вересиите?!

Аз ще изредя случките от тези осем дни, а вие, читателю, решете коя повече, коя по-малко, е “обезсмислила” провеждането на референдума.

- 20 часа след гласуването за референдума чрез българското   посолство в Мадрид Цар Симеон поиска да му се издаде български паспорт, което ще му позволи да дойде в България до края на седмицата и да участвува в кампанията.

- Президентът Желев се срещна с лидера на СДС Филип Димитров и с депутати на БСП в Парламента.

- “Носи се слух, че на своя среща с гражданина Симеон Борисов председателят на БСП Александър Лилов е обещал социалисти да гласуват за монархията на предстоящия референдум. Срещу това европейските монархии щели да приведат по един милиард долара на България, за да погаси тя дълговете си”, съобщи на пресконференция членът на Председателството на ВС на БСП Александър Маринов, след което отрече “носещия се слух”.

- Образува се коалиция от Български Демократичен Форум, Българска Народна Партия, Либерално-демократичната партия, Обединен Земеделски съюз, Партия на Свободата и Прогреса и Съюза на свободните демократи за връщане на монархията.

- В.“Дума” (анонимен източник) съобщава, че “монархистите в СДС целят отстраняването на Дертлиев, Дренчев, Каракачанов и Симеонов, създаване на хаос в страната чрез “Подкрепа”, за да обосноват, че царят идва да спаси страната”.
         И така референдумджиите дадох "заден". Президентът Желев си отдъхна, защото само преди 15 дни бе казал пред един датски вестник, че "възможността за възстановяване на монархията в България е несериозна".