Това съм аз принципно. Днес съм принуден да защитя този мой принцип по съвсем конкретен повод – тарикатщините на блогърите от типа на mamkamu.
Тарикатите са вредни хора за моралното състояние на обществото. А какво общество е обществото без морал? – Една нация без бъдеще! Защото морал и конюнктура са несъвместими понятия! Те се отричат едно друго. Отбележете, че пиша думата „морал” без конкретизиращ епитет. Комунистическият морал също е морал, макар да не е съобразен с човешката същност на човека и като такъв няма стабилно, еволюционно, бъдеще. Именно затова той трябва непрекъснато да се „поддържа” с терор и убийства, тоест насилствено. Но защитаващите го имат Идея. Пиша „идея” с главна буква, защото истинските комунисти полагат пред нея собствения си живот. А това е все пак нещо, което може категорично да се отхвърля, но и трябва да се уважава. Нали и защитаващите демократичния морал, също са готови да умрат за Него! Затова аз уважавам принципните хора. Сега може би по-добре ще разберете и защо никът ми в blog.bg е „добронамерен”.
В един мой постинг от август м.г. („Дни, отделени за РЗС-та”) съм написал – „С комунистите имам принципни различия, мафиотите презирам.” Добронамерен, добронамерен, ама до границите на допустимото, драги!
По същество:
Преди три дни чета в блог-пространството един материал „Как България ще фалира през 2013”. Подписан – mamkamu. Което, като действие поне, прави добро впечатление. Иначе, как да кажа – не само големи глупости, но и вредни. Почувствах се длъжен към чистотата на обществото, както аз я разбирам, да се наведа и изхвърлената хартийка боклук да взема и я поставя в кошчето. Говоря образно. И написах „Што бре, мамка му” (Допуснатата правописна грешка не е случайна. Мястото на такива е в групата Ш, където са всички „Шумналиеви” – внасящи шум в системата.)
В отговор, днес получавам коментар - „Ти видя ли случайно, че цитираната от теб статия е публикувана в "Забавление"? Язък ти за изписаното”. Значи аз напразно съм се трудил да прибирам боклука от земята, защото той бил хвърлен на шега. Е-е! Дори и на шега, не си позволявайте да изхвърляте боклук на земята, драги! И не аз съм виновния, че вървя след вас да мета.
На всичкото отгоре, повярвайте ми, читателю, във въпросната статия няма нито една саркастична или подигравателна дума, която да подсказва „шегата”. Поне датата да беше 1 април... И по каква логика материалите, публикувани в категория „Забавление”, се очаква да бъдат подобни „шеги”?
Но това е същият онзи КУ-КУ морал от декември 1991-ва на кукувците, направили предаването за „атомната авария в Козлодуй”. Прочетете, читателю, постингите ми от група К и ще се убедите в това. Само дето „шегата” сега е по-безобидна. Засега!
(Използвам случая да отбележа, че тези постинги – 5 на брой – се радват на вашия интерес. Изключение прави само един постинг – „Ку-ку мбашеви”. Може би защото не сте разбрали каламбура, че става дума за Курумбашев, Петър Курумбашев. Въпросният „седесар” от първите възторжени години, днес вече на мястото си в „Коалиция за България”. Славни асепейци – дешифрира се като „алтернативни социалисти партийци”. Тарикати. Обикновени тарикати. Всички до един подпъхнати в сините редици от Любимата на Целокупния Български Народ Българска Комунистическа Партия, пардон – БСП. Впрочем защо пардон? След 3 месеца Сергей Станишев ще излезе на трибуната на Бузлуджанската поляна и ще се похвали с 121-вата годишнина на БСП! Въпреки, че БСП е създадена на 1 април 1990 година. На 1 април? Шега бе, Уили...)
Шега, а? Това ми напомня един култов виц отпреди време. В святата нощ на вратата на апартамента се звъни. Отваря собственикът вътре. Гледа – един Дядо Коледа пред вратата с чувал на гърба. Поканил го мъжът вътре. Почерпил го и дядо Коледа се разнежил. Казал му, че е добър човек и може да му подари нови кола и апартамент. Че кой няма да е съгласен.
- Обаче – казал Дядо Коледа – понеже не го правя за всеки, ще трябва и ти нещо да направиш за мене.
- Готово, казвай какво – зарадвал се мъжът.
След (б)аналния акт, мъжът се присетил за обещаните големи подаръци.
- Ти на колко си години – попитал го дядо Коледа.
- На 40 – отговорил мъжът.
- И още вярваш в Дядо Коледа!!!
Шега, шега, ама на гол гъз – както би казал кукувецът Слави Трифонов. Впрочем, избягвайте да заставате пред Слави Трифонов. Той е голям шегобиец и ако там не обърнете внимание на категорията...
Не съм забравил, че говоря за mamkamu. Време е да кажа името на човека, стоящ зад този ник. За да може да бъде намиран чрез Гугъл. Юрий Александров.
Време е и да цитирам един друг мой „анонимен” обожател, който ми е изпратил коментар – по друг повод – „Вече всеки си прави блог, пише несвързано. Гугъл пък намира небивалиците и отвежда потребителя до тях. А човекът чете и се чуди кой може да роди подобни редове. Желая здраве на автора, ама да не мъчи хората с глупости. Имай милост, човек.”
Ами, как да проявя милост към хора, които убиха, буквално убиха!, Моята надежда и сигурно надеждите на поне още един милион Други Българи.
И ето тук вече става сериозно! За какво става дума:
Оказва се, че човекът Юрий Александров е привърженик на Иво Беров. (прочетете например „Вестник Седем. In memoriam” от 29.06.2011г. Отбелязвам, че категорията е „Политика”, не е „Забавление”) А Иво Беров се свързва еднозначно с ДСБ на Иван Костов. Онзи Иван Костов! (Прочетете например „Десницата се помина, почваме отначало” от 30.10.2011г.)
Така, че да хванем директно бика за рогата.
Нали знаете историята на Костов. По времето на Кръглата маса - 1990, която легитимира СДС във властта, той не седеше на нея. Беше в съветническия екип на Андрей Луканов. Вижте далечността на прицела, читатели. Иван Костов го няма в първите възторжени години на Прехода..Тям, на участниците около Кръглата маса, е отредено да изиграят ролята на „демократични избраници”, които да стават поредни „убийци на Надеждите”. Убийци на нашите надежди, на надеждите на повярвалите хора, че „Партията вече не е същата”. Това не са голословия, небивалици! Спомнете си – първите подпъхнати „сини” станаха ненужни нам около гласуването на Конституцията през 1991. В същата година се нароиха СДС-тата с тирета, които ерозираха Движението отвътре. После дойде сигналът на „наш Желю” от август 1992-ра за „сините мравки” да предадат първото правителство на СДС. Последните мохикани от Кръглата маса се делегитимираха през лятото на 1993 година покрай подкрепата, която дадоха на Желев по време на гладната стачка на Едвин Сугарев. И когато не остана „борец за демокрация” от Кръглата маса, дойде часът на Иван Костов, когото майка им Партия извади от резерва си. През декември 1993г. той, Иван Костов, измести от Раковски 134 последният, бих добавил единствен!, наистина демократ – Филип Димитров. (Ето кое е истинското обяснение, защо на всеки комунист излиза пяна по устата, колчем се спомене името на Филип Димитров, а днес Костов е опозиция на ГЕРБ, гласувайки в едно с БСП.)
После (1994-та) Костов закри гражданските комитети на СДС, подготвяйки смъртта на Движението и превръщането му в Партия СДС (1996). И идваме до твърде спорната и мрачна, както се оказа, 1997 година.
Време е, крайно време е, но се чудя защо именно аз трябва да го изричам на глас – има толкова много демократи, кой съм аз, че да им давам насоки!?
В началото на октомври 1996 година беше убит Андрей Луканов. Някой да спори или да отрича, че той тогава беше Кръстникът? И не щеш ли след 100 дни (словом само сто) Иван Костов триумфира на върха на Демокрацията, която победи на 4 февруари 1997-ма! Четете ли мафиотски романи? В кой от тях се казва, че когато убият Кръстникът, идва краят на мафията? Напротив всички те твърдят единогласно, че превратът е подготвен от наследника му и че именно той става новият Кръстник? (Горкият Луканов. Каква ирония, каква справедлива ирония за човека, подготвил и осъществил 10 ноември 1989г.! Убеден съм, че той изобщо не е мислил да е поредния бушон.) Кой е Следващият Кръстник тогава? Въпросът ми е риторичен. И понеже предполагам, убеден съм, че ИвоБеровци и ЯворДачковци (защото на споменатият в.”Седем”, in memoriam, той му беше главен редактор), mamka im, няма да ми простят, съм предвидил специална група за тези бъдещи спорове – групата Т. Чакам с нетърпение да ме почнат тези тарикати, меко казано!
Честно си признавам, че с голям кеф сега ще анализирам прогнозата на Юрий Александров за бъдещето на България през 2013 година, сравнявайки я с мечтите на Иван Костов от онези времена. И друг път съм казвал – Паметта съществува, за да бъде използвана!
Става дума – засега – само за валутния борд. Другите съпоставки чакат. (Хубавото е, че постингите на mamkamu ги има в архива на blog.bg и няма начин да бъдат изтрити. Освен, ако не закрият този сайт. О, каква свежа идея!)
Валутният борд влезе в сила от 1 юли 1997г. Въпреки, че беше предлаган от международните финансови институции още през 1991 година. Тогава обаче, вместо да го приемат, кадесарите поставиха един безотговорен некадърник на власт с името Димитър Попов. Което беше платата му за фалшифициране на първите демократични избори от 1990 година. Негов финансов министър стана неизвестният също така дотогава Иван Костов. Неговата плата беше по-голяма, но и по-горчива. На тяхна сметка, на сметката на “безпартийните”, не на своя сметка, кадесарите записаха либерализацията на цените без никакъв контрол. Така Партията легализира откраднатите от народа си пари. През 1992-ра започна спадането на инфлацията, имаше надежди за успех на започналите демократични реформи, БНБ естествено получи солидни финансови инжекции от МВФ. Започнаха да се множат търговски банки и финансови къщи. С европейските пари неминуемо идваше и европейският контрол, който да прекъсне кражбите и далаверите на комунистите. Тогава кадесарите активираха предвидливо подпъхнатия Желю Желев. С негова помощ свалиха с преврат Филип Димитров и поставиха друг “безпартиен” отговорник – Любен Беров. Годините са 1993-1994. Кой подшушна през 1995 година на младия ентусиазиран комсомолец Жан Виденов, че има повеля да се въведе партиен контрол на развихрилите се кредитни милионери? Сметки без кадесарите! И непарафирани от европейските институции, защото Виденов бягаше като попарен от тяхната помощ. България така се срина при червеното му управление, че всяка мисъл за връщане на комунизма безвъзвратно умря. И идването на Европа стана неизбежно. Кой уби Луканов в края на 1996-та вече питах без успех.
Първи реални стъпки към споразумение с МВФ прави тримесечното служебното правителство на Стефан Софиянски, последвало отказа на БСП да направи свое правителство на 4 февруари 1997 и предхождащо идването на власт на Костовото нормално правителство. Още на третия ден от съставянето на кабинета на Софиянски се създава междуинституционално звено, което да управлява задлъжнялостта на държавата и да следи за финансовата й стабилизация. Наречено е съвет за стабилизация. До края на февруари в София се водят ежедневни преговори с Ан Макгърк, шефка на мисията на МВФ у нас, които завършват с обещанието (изпълнено) до края на април първия транш от петия кредит да дойде в България. Паралелно с това, текат преговори за създаване на Валутен борд в България. На 12 март премиерът Софиянски обяви, че решението за Борда вече е взето, но не съобщи никакви подробности. В тези две седмици не е ясно какво е ставало.
Обърнете внимание на следващите думи на Иван Костов, лидер на СДС, пред вестник ”Демокрация” на 18 март 1997 година: “Радваме се на успеха на служебния кабинет, оценяваме го като изключително важен. Подкрепата, която служебния кабинет получи от всички значими политически сили, означава край на конфронтацията по стратегическите направления на реформата.
Това е голям успех за СДС, защото това са наши принципи и идеи.”
Не ви ли се струва, че присъства известна ревност у Костов към успехите на служебното правителство?
В началото на май служебното правителство обяви, че резервната валута на Борда ще бъде германската марка. Тя спечелила срещу американския долар и френския франк. Кой точно е взел това решение, ще остане неизвестно. Не мога да си представя обаче, че това не е одобрено от външните застъпници на Борда, дето дават парите. И ми звучи много невероятно написаното в “Демокрация” (6 май 1997) – “Големите германски вестници изразиха съмнение в правилността на решението на служебния кабинет.” Кои вестници по-точно?
Не е подписан и редакционният коментар на същия брой. „Странни неща научаваме от БНБ. Само през април банката е пуснала в обръщение толкова пари, колкото през последните 34 години. За малкото време, през което управлява, служебното правителство преизпълни плана си по печатане на банкноти. Те му трябваха, за да утвърди имиджа си на благодетел, който раздава пари на народа. Всъщност кабинетът отвори печатницата за илюзии и подкопа основите на бъдещия валутен борд. Защото за всички е ясно, че при умрялата ни икономика новите банкноти нямат покритие и ще са мощна бомба със закъснител, която няма как да не гръмне. Когато това стане, всички ще патим, но служебния кабинет вече няма да го има. Друг ще поеме удара от неразумната финансова политика, без да има никаква вина.”
Ако тези думи в „Демокрация” са все пак неясно чии, какво ще кажете за следното написано черно на бяло в същия брой на в.”Демокрация” от 6 май 1997г.: ”Служебното правителство и неговите органи трябва да намалят ангажирането си с проблеми, които излизат извън неговия хоризонт. Това заяви вчера лидерът на ОДС Иван Костов пред “Стандарт” по повод новината за фиксирането на лева към германската марка.”
Преди да продължа с още думи на Иван Костов по този повод, отбелязвам, че тях той е казал пред полковниците от “Стандарт”. Невен Копанданова (от “Демокрация”) е удостоена само с честта и задължението да ги повтори. Освен това прави впечатление, че Иван Костов говори от името на ОДС. Два месеца по-рано, на 18 март 1997, той беше от СДС.
- „Това са стратегически неща, които други хора ще гласуват в Народното събрание, и е добре да се знае и тяхното мнение, добави бъдещия премиер. Ние днес чухме доста раздразнени гласове по време на консултациите с политическите сили и за съжаление нямаше какво да им кажем.” (Аз съм подчертал обстоятелството, че Иван Костов все още е бъдещ премиер, което други хора ще гласуват в НС и е добре да се знае и тяхното мнение. В интерес на истината нещата може да са предрешени, но още не са решени, нали?)
- „Запитан дали отхвърля вероятността левът да се върже към марката, г-н Костов отговори: “Аз нищо не отхвърлям, просто процедурата не се възприема от бъдещите политици на България.”
И аз нищо не твърдя! Само отбелязвам! След четири години, когато Костов не бъде избран за втори мандат, българският Съд ще създаде големи неприятности на Стефан Софиянски, които ще му попречат да бъде кандидат за премиер. Горе-долу по същото време Иван Костов ще се обиди на Нас от СДС, че не сме го избрали Него и ще създаде нова партия с меко казано странното име ДС-Б. Ще откаже да подкрепи Царя, като така последният ще бъде принуден да се коалира с БСП. И Филип Димитров ще напусне политиката. България все още ще е във Валутен Борд…
В такива условия на 10 юни 1997г. Народното Събрание прие нов закон за БНБ, който регламентираше нейното функциониране в условията на валутен борд, а 4 дни по-късно се съгласи и с формалното въвеждане на Борда от 1 юли. На тази дата – 14 юни 1997 година – 134 депутати подкрепиха това решение. Какво става, ще попитат читателите, които внимават. Декларацията за национално съгласие от 7 май 1997, в която Бордът беше едната от двете основни точки, бе подкрепена от 179 депутати. Самичко ОДС разполага със 137, добавяме Евролевицата, която твърдо е за европейско сътрудничество с нейните 14 – стават 151 гласа. И има още до 179. А подкрепилите Борда на практика са по-малко на брой от сините депутати!?
Някои не са искрени!
Иван Костов в “Труд” от 23 юни 1997, в интервю на Валерия Велева (?!) казва: “Какво може да се каже за кабинета? Той е първият смачкан от борда, първият малтретиран, на който всъщност е отнета властта. Валутният борд е удар върху самочувствието ми на премиер. От властта в държавата, която е била по времето на Жан Виденов, е останала само Ѕ. Възможностите са толкова ограничени. Златно време изпусна България от 1993-та насам. Тъжно ми е! Много тъжно…”
След което продължава с едни разсъждения… Нямащи нищо общо със задачите за които е избран да изпълни: “Отвратителна е атмосферата в кабинета на министър-председателя! Не съм очаквал, че е толкова тежък и спарен въздухът в него, че е толкова мрачно, неудобно и противоестествено това място. Много нередни неща явно са ставали в тези помещения, вирее особен, неприятен дух, който ме подтиска. Ето, това не очаквах.”
О, колко трогателно! Иде ми да попитам И.К. – За сефте ли попадаш в партиен кабинет? Че къде си се срещал с Луканов бе, байо? В явочна квартира ли?
(Не зная дали тук му е мястото, но обръщам вниманието ви, читателю, че атентатът срещу Илия Павлов по пътя към Бистрица, помните ли - имаше едно такова сплашване, се случи на 17 юни 1997 година. Две седмици преди въвеждането на Валутния борд в България. Що не! Тази версия е значително по-вероятна от онази, дето един самосиндикалист, който не харесва мафиотите в България, турил две бомби на шосето за Бистрица.)
Убедих ли ви, че Иван Костов открай време не е особено възхитен от Валутния Борд в България? И какво е моето обяснение за това?
Все едно. Остана ми само да кажа, че Юрий Александров (mamkamu) в своята прогноза-шега за бъдещето на България е предвидил падане на Валутния Борд за месец октомври 2013 г..
Мечти-и-и... Като онези на Путин, дето като го питали дали Русия ще влезе в Европейския Съюз, той отговорил:
- Ще влезе, ще влезе. Ако трябва до Брюксел ще влезе!
Тагове:
Под айгото или 4ertami i ryazami
Да спрем феодалните латифундии в земедел...
Кой мислиш ще ти чете тези фермани?
Наздраве!
07.06.2012 12:42
Следващите ми думи, батка, вече не са за тебе. Не можеш ги разбра.
Що ли онзи, дето не му харесва валутния борд (!) хаби време, усилия, пари (?), залагайки на такива природно тъпи израстъци? Дето не признават пълния член (в българския език, не на индийския слон) и не са наясно с понятията. Дупетата на слоновете (не само на индийските) са плоски, но не са тъпи. Лесно се забелязва в профил. Как ще стигнеш финала с такива състезатели, драги? Я, се стегни и изчисти електората си. Иначе, за валутния борд не знам, но партията ти на следващите избори ще падне под резултата на АТАКА. По всички начина, включително и официалния!
Както искаш де – твоя воля!
