Брей, ненаиграли се!

Отварям Уикипедия, за да видя какво пише в биографичните данни на Димитър Шумналиев. Сам си го изпроси – виж по-надолу.

„Роден 1947 година. Завършил българска филология в Софийския университет. Специализира френски език и литература в университета на По, Франция. Специализира с диплом писателската програма на Университета в Айова, САЩ.

Завършва с диплом Писателското училище на университета в Айова Сити, САЩ. Работил е във вестниците "Народна младеж", "Отечествен фронт", "Литературен фронт", "Народна култура", в БНР. Бил е главен редактор на в. "Пулс" и на в. "Факс", и заместник-главен редактор на в."Труд". В момента е главен редактор на вестник "Нощен труд”.”

- О! Липсва упоменаване, че Димитър. Шумналиев е работил във вестник „Работническо дело” (нова „Дума”) и то не на каква да е длъжност, а като първи зам. гл. редактор. (Източникът е изключително верен. Самият Стефан Продев, главният редактор на вестник „Дума”, го е написал в юбилейния брой на вестника по повод 5-тата годишнина на „Дума”, април 1995, статията е наречена „Ковачница (на кадри). Кой къде е.”) Срамно ли им се е видяло на тия от Уикипедия или самия Шумналиев не им е дал информация за това? Кого да питам?  

- Тъй като е родвн в 1947-ма, значи Десети ноември 1989 го е заварил на 42 години. Достопочтена възраст за тепърва специализация по френски език и литература. Откъде би трябвало да следва, че Д..Ш. е ходил да се учи във Франция преди 1989-та. Т.е. с разрешението на ДС. Кого трябва да убеждавам в това? Комисията „Костадинов” ли? Колкото до диплома от писателската програма на Университета в Айова, това определено трябва да е след Десети Ноември. И вероятно става дума за участие в тридневен семинар. Колко ли такива командировки има Д.Ш. в Москва и защо те не са упоменати като квалификации негови? Сигурно мястото им на тия от Уикипедия им е било малко.

- Вероятно по същата причина – малко място – уикипедистите не са добавили, че Д.Ш. е бил главен редактор на в.”Факс” по време на Великото НС, когато в него се създаде анкетна комисия за проучване кои от великите депутати са били доносници на ДС. Нейн председател стана също така един много „мил човек” (според прословутото продево определение) - Георги Тамбуев. Също от редколегията на в.”Дума”!

Тази история е твърде интересна, така че ще я разправя. В края на март 1991 година президентът Желев препоръча на ВНС „в ускорени темпове да работи по създаването на нова конституция”. Конституция, която да постанови между другото „неприкосновеност на частната собственост”. Нищо лошо, ако това се направи, но СЛЕД приватизацията, която още не се е състояла. Иначе става така, че даден мафиот купува едно национализирано по Девети септември предприятие и живият му предишен собственик не може посмъртно да си го върне дори и чрез Съда, защото частната собственост вече е станала неприкосновена по конституция! Естествено, че депутатите на СДС са против това. Всеки честен човек демократ – също! Заформи се ситуация, още преди да е почнала, да се провали работата по създаването на ТАКАВА конституция. Затова предишния ден (11 април) преди гласуването за „отпочване на ускорена работа по конституцията” (няма грешка – предишния ден!) др. Тамбуев изрече следното подканващо предупреждение към колебаещите се сини депутати: „Анкетната комисия по досиетата е готова със своя доклад. Истината трябва да се види и чуе от целия народ, от нас се изисква почтеност и СДС трябва да се освободи от своите безнравствени хора.” Сега обърнете внимание на подхвърленото „СДС”. Дали имат връзка тези думи с поименното гласуване на другия ден в залата? Протекло успешно за „новата конституция”!

На 22 април 1991 година вестник “Факс” с редактор Димитър Шумналиев (нашият човек) публикува списък на депутати - доносници, взети направо от “непредпазливо разпространения” през предишната седмица от председателя на ВНС Николай Тодоров (БСП) доклад на Анкетната комисия, начело с Георги Тамбуев. Във вестника на Продев самият  Шумналиев пише: “Отговорността за публикацията на този списък на доносниците във ВНС е изцяло моя. Искам да заявя, че в търсенето на този списък не съм общувал нито с една политическа сила, нито с една партия, с нито един народен представител или с която и да е служба на МВР.”.

От трибуната на ВНС самият съставител на списъка Г.Тамбуев окачестви публикацията във “Факс” като престъпление. Добавям собствена информация – Преди Десети ноември бях абониран за вестник „Младеж” и не прекъснах абонамента си след тази дата. Но в ранната пролет на 1991 година този вестник умря. Спря да излиза. И за да не останат абонатите му капо, техният абонамент автоматично бе прехвърлен към новия вестник „Факс”. Защо, стана ли ви ясно, демократи такива?!

Време е да кажа кои са доносниците в Народното събрание. Ако сте забравили, читателю, или ако се съмнявате – изключително хора от БЗНС „Никола Петков” (комунистите никога не са обичали земеделците). И един син на комунист, убит от комунистите. Кристално чисти са съставителите на досиетата, изнудвачите, насилниците и престъпниците, убийците на онези, които са отказали да служат на комунистите. Тамбуевщини... (Добре, че Тамбуев умря, иначе комисията „Костадинов” щеше да бъде поставена в още едно неловко положение.)

Ето извадки от Декларацията на Председателството на ВС на БСП по повод публикацията във “Факс”: “Интерес от дискредитирането на Анкетната комисия по досиетата имат политическите сили, които се страхуват от нейните изводи. Не случайно инициаторите на нейното създаване от СДС, които очакваха, че заключенията й ще нанесат силен политически удар върху престижа на БСП, днес заемат диаметрално противоположна позиция, стараят се да омаловажат или изопачат тези заключения. Ние искаме на бял свят да излезе цялата истина. Настояваме пред Главна прокуратура да разпореди разследване как и от кого е изтекла публикуваната в печата и по-специално във в.“Факс” информация.”

Демагогията е висша комунистическа добродетел. След като ВС на БСП посъветва Главна прокуратура да разследва собствените й структури, написали въпросните досиета, прокуратурата образува следствие, но не срещу вестника и неговите списватели, а срещу физическите лица, изнесли държавната тайна от НС. Които, писах вече, са неизвестни на всички, с изключение на главния редактор Димитър Шумналиев. Той пък по правилата на свободния печат не е длъжен да каже имената на своите осведомители. Следствието по делото „Факс” завърши с естествен резултат – нищо!

Запленени от открилата се възможност “да очистят нашето общество от доносници”, и други “независими” вестници: “Дебати” (гл.редактор Дончо Иванов, срещан покрай К.Тренчев като негов заместник), “Репортер 7” (гл.редактор Бинка Пеева, срещана покрай Соломон Паси от Атлантическия клуб), а по-късно и в. “Труд” на г-на Тошо Тошев (срещан покрай Кръстьо Петков от КНСБ) си повдигнаха тиража с агентурни списъци разни.

И си заслужиха парите! (Говоря не за днешния ден, а за далечната 1991 година. Не сте забравили, нали.) Ако си мислите, че тези пари са малко, чуйте какво казва журналистът Крум Благов от в.”Репортер 7”: „Аз не пера мръсни пари, а печатам пари. За 11 месеца уставният капитал на фирмата от 7650 лева стана 400 000 лева.

Сметнах с молива. Това е 52,29 пъти печалба. 5229 процента! При това става дума за увеличение на уставния капитал, а не на общата печалба, където влизат и изядените пари за заплати. „Всичко плод е на ръката, да живей, живей труда!’ Имам предвид не труда на другаря Благов, а нашия, моя, вашия труд, гласоподаватели!

В този ред на мисли да попитам с колко се е увеличил уставния капитал на секретаря на Международната организация на миньорите инж. Радко Станчев, който пита чрез „Дума” от 29 април 1991г. за „разрухата на нашата икономика и приносът на СДС”.

За справка на „миньора”:. От 10 ноември 1989 са изминали 17 месеца. Последните избори преди 10 месеца, както и предишните през последните 45 години, бяха спечелени не от СДС, а от БКП/БСП. То, СДС, ще спечели следващите избори, през октомври 1991година. Но поръчали му на другаря да пита и той пита. Какво му плащаш! Търся информация къде и какво, и колко, работи сега др. Радко Станчев.

Да се върнем на лицето Димитър Шумналиев. Време е да кажа защо днес съм се сетил именно за „стара муцуна” като него. Може и да бъркам, да не съм прав, да не съм особено добронамерен, но когато „вкарвам нов файл в оперативната си памет”, винаги го „проверявам за вируси”. Казано просто – „виж кой говори”. Ако новата информация е предоставена от източник, записан в постоянната ми памет с „лош шаблон” или се приветства от такъв източник, тя, новата информация, се записва отново с предшествуващ я знак за „лош шаблон”. Ако някой знае по-добър начин за ориентация в обществената джунгла, да ми го препоръча.

Вечерта на 1 април 2012г. в предаването „bTV-репортерите” тази телевизия излъчи репортаж за това, че екип на bTV (продуцент Гена Трайкова, автор Светослав Николов, сценарист Иво Сиромахов, Димитър Пешев компютърен специалист) е влязъл във връзка с групата на „анонимните” (да не се бърка с групата на „наглите” или с групата такава на „недосегаемите”!) маскирайки се като „анонимен от България”. И е разменил с анонимен член на тази световна група 2 видеоклипа - мисли за предстоящото развитие на света и на България като част от него. Коментатор на тези „мисли” беше Димитър Шумналиев. Защо той? Какво общо има с „репортерите на bTV”? Леле, колко предположения имам! За „репортерите”!

Гледах клиповете няколко пъти. И вие можете да направите това в сайта на bTV-репортерите. Посланието за мен е неясно. Защо ни пускат такива клипчета? В какво ни убеждават?

Че анонимният от „Anonymоus” иска да настъпи хаос в света и така да срине омразния му американски капитализъм, за да дойде съветският (венецуелският) е ясно. Движението се нарича „Окупирай Уолстрийт”, а не „Окупирай Червения площад” (или на Ун резиденцията примерно). Милионите са източени, откраднати!, от кредитните карти на американските компании на „Виза” и „Мастеркард”, а не от банкоматите на Свердловската или Шанхайската централна банка,  например. И то от „наши хакери”. На протестните митинги по света срещу ACTA се веят червени знамена. Американският президент Обама обяви Anonymous за поддръжници и разпространители на световния тероризъм. Руският президент Путин си мълчи по въпроса. Това е така и „анонимните” не могат да ви помогнат, другари! Давайте следващите с маски.

Но какво искат bTV репортерите? Да ни внушат, че анонимността в Internet е опасна? Тогава защо скачат срещу ACTA? - Нали „тя ограничава нашите права на свободно общуване”? Да ни изплашат, че в при  неограничената западна свобода ни чакат бедствия и смърт? – Да, но тази свобода е друга – не е „свободата” по Великия Девети! Да ни накарат да изберем съветския лагер, вместо капиталистическия свят? Точно така ги учехме на времето, деца – „лагер” и „свят”. Ама не сме се замисляли как са ни се подигравали! Да въведем отново принципа, че „БСП е вдъхновител и организатор на всички наши победи”? – Да, точно така. По дефиниция БСП не отговаря за поражения и национални катастрофи! Това ли искат? Глупаци! И все по-малко ще остават такива!

Иначе са хитри! Оставили са си вратички за отказ. Предаването беше излъчено на 1 април – Деня на лъжата. Оня плагиат от предаването на Слави Трифонов, представящ се за журналист под името Иво Сиромахов, сравни направата и излъчването на тези 2 български анонимни видеоклипа с „атомната шега” на кукувците от края на 1991 година. Е и к’во сеа? Това, че разправяш как си си изгубил паспорта и искаш нов с ново име, няма да те спаси от „данъчните” – имам предвид Съдбата. Те, данъчните, бъркат в публичния регистър (съществуващ вече!) и прочитат оттам за всичките ти гяволии под старото име. Няма мърдане, драги!

Това направих и аз за лицето Димитър Шумналиев.

Подразних се и от това, че в предаването на bTV той беше представен като писател. Боже! Време е децата ни да не забравят от кое „писателско общество” е Д.Ш.

Когато Димитър Шумналиев напусне редколегията на „Дума”, той ще отиде да работи в издателството „Сибия”, пуснало на нашия книжен пазар на български език първите еротични романи от рода на „Емануела” и „Месарят”. И о, изненада – реакцията на старата ДС на новите обстоятелства:

- 6 септември 1990 - в. “Труд” (Тошко Тошев гл.редактор) публикува положителна рецензия върху 1/8 страница за “еротичния роман на века” - “Емануела”, в превод на издателска къща “Сибия”.

- Вестник “АВС” (Кеворк Кеворкян главен редактор) започна да публикува части от този роман.

- На 6 октомври дойде редът на “Дума” да се захласва по “Емануела”:  “един чудесен коледен подарък за всички възрасти”.

Издателството “Сибия” няма да спре на “Емануела” и “Месарят”, а ще издаде и първият български еротичен роман от самия Димитър Шумналиев. (Този роман също липсва в библиографията на Д.Ш., предложена ни от Уикипедията.) Не представлява трудност, ако човек се замисли, да се досети чии интереси стоят зад издателска къща “Сибия”. Димитър Шумналиев бе първи зам.редактор на в.“Дума” до 23 септември 1990 г. Нищо чудно парите от издателството да са отишли за старта на в.“24 часа”, чийто пък главен редактор е Валери Найденов, до 8 декември 1990 г. и той зам.главен на “Дума”, а през 1991г. вече член на управителния съвет на “любимата на целия български народ пресгрупа “168 часа”.

Предлагам на bTV репортерите да понищят сериозно въпроса защо сред подрастващите ни не можеш се размина от побойници, крадци, проститутки и безродници. Предлагам им да не се правят на ощипани – не просветният министър Сергей Игнатов и неговият шеф, обезателно!, определят еротичната (много меко казано) нагласа на Шумналиеви, а например новосъздаденият Съюз на издателите в България, Съюзът на писателите в България, Съветът за електронни медии... И българският Съд в крайна сметка!

И понеже все от някъде трябва да се започне, припомням им, на bTV репортерите, допълнителната информация, че в момента Димитър Шумналиев е главен редактор на жълтото издание на „Труд” – „Нощен труд”. Купували ли сте го? Ами, че информирайте се бе, драги, нали това ви е работата – да сте информирани!

В което не се съмнявам! И следващите редове, последните, пиша за обикновените читатели, не за вас. Вие си знаете миризмите.

Мира Баджева била любовница на Андрей Райчев. Писах за това вече. Историята дори има ново продължение – двамата щели да се женят. Да, ама Мира преди това „минала през ръцете” (така пишат жълтите вестници) на Димитър Шумналиев. Той дори е посветил няколко свои книги на нея. Любов.. Какво да я правиш? Какво са за нея 30 и кусур години. Пък Лора Крумова „била бясна” на Мира Баджева... Пък Диана Найденова, пък Ахчиева, Велева, Ризова..., пък Яна, Жана, Гала, Миленка... Те в медиите си живеят като в Холивуд. Всеки с всеки - отгоре, отдолу, отпред, отзад - довеки. Но да не се учудваме – изкуство!

Само един въпрос ми е интересен на мене – Първо трябва да станеш медийна звезда и после любовница на медиен бос или първо любовница, а после звезда? Кого да потърся за отговор, а?