Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2012 19:26 - Максим-бехарщини
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 3901 Коментари: 1 Гласове:
3



Седя си под ябълковото дърво. Чакам го да цъфне, да върже и една или няколко ябълки да се отронят от него и поне една да ме удари по главата. С други думи – занимавам се с изграждане на мисловни конструкции. Е, кой ми е виновен като не  съм българин-юнак като Стоичков, ММА-борец като Багата или виден дизайнер като... Бог да му прощава. Дори един прост моден букер не съм. А бе, загубена работа съм.

Обаче се кефя. Защото мисловните ми конструкции издържат проверката на времето. Нищо чудно. Чета всякакви истории не в томове, а в тонове – най-различни боклуци. От „архивите са живи”, та чак до документите от „Дондуков Стрийт” 1,2, 3... 6 и заграденото с тараби празно място под № 7. Гледам всякакви телевизионни бози – сутрешни информационни. Почитател съм и на националното радио, ръководено от Вяра Анкова. Записвам си и после сядам под ябълковото дърво.

Та думата ми днес е за лицето Максим Бехар. О, наблюдавам го отдавна. (Разбира се, в моя геологичен период – след 1989 година.)

ь                Първото мое сведение за въпросния е, че в началото на 1991 година  е международен редактор във вестник Дума (старото „Работническо дело”). Премиер на страната ни по това време е бьйлгарина Димитър Попов – „За бога, братя, не купувайте”.

ь                След това Максим Бехар ми се появява при основаването на в.Стандарт през 1992 година. Това е годината на първото демократично българско правителство на СДС, ръководено от Филип Димитров. За този вестник съм писал вече, че в първата му редакция човек не можеше да се размине от полковници. Няма да се отклонявам.

ь                В тези времена седмичното политическо предаване „Панорама” се водеше от Иван Гарелов. („Панорама” и днес съществува. Само декорът е друг. Името на новия „гарелов” е Бойко Василев. Даже оня ден го наградиха за творчески успехи някакви. Но г-н Василев не е моя тема сега.) В началото на 1993 година Иван Гарелов имаше следната инициатива – всяка събота вечер 100 най-известни български журналисти коментираха събитията на изтеклата седмица. Подборката на тези качествени журналисти е на самия Гарелов с агентурно име Талев (Тук не мога да се сдържа да не коментирам – Колко елегантен начин всяка седмица сам да съобщаваш в „службата” какво мислиш по въпросите. Така заверяваш лично трудовия си договор за следващите седем дни.) И, о, изненада! От в.Стандарт изборът гарелов е Валери Запрянов – известният В.Запрянов и Максим Бехар. (Впрочем този списък с качествени журналисти е пред мен. Но не е предмет на днешната ми мисловна конструкция. Затова само ще вметна, че е много интересен. Бъка от ченгета на ДС. Доказани! Имам предвид документите на комисията „Ефтим Костадинов”. А знаете ли къде и какво е работил Ефтим Костадинов преди Девети? Пардон – преди Десети! Че що не се интересувате? Светът далеко не е само футбол и секс. Дори и пари не е, но това е друга конструктивна тема.)

ь                 За да подкрепя тогавашните и сегашни непроменени мои изводи за „цвета” на М.Б., ще се спра само на някои от многото му статии във в.”Стандарт” през тези години. Най-напред една писана през април 1994. До оставката на Любен Беров остават 5 месеца. В скоби е моя коментар – за разсеяни читатели.

"Вече в България трябва да бъде приложена формулата "Когато има гангрена, по-добре да бъде отрязан кракът, отколкото да гнои". (Добре дотук. Ето, че започваме все повече българи да мислим национално съгласно, си казва избирателят. И продължава да чете, за да види кого "Стандарт" предлага за лекар против "гангрената".) И в обобщаващата рубрика "Барометър" на последната страница на същия брой прочита това: "Ще отиде Жан Виденов на "Раковски" 134 и ще вдигне наздравица "С малко, но завинаги". Филип Димитров ще отвърне: "Много сте". Па ще плеснат с ръце да се прегърнат. Ахмед Доган ще направи екскурзия до районите с твърд електорат и ще обещае, че екскурзията се признава за прослужено време. Анастасия Мозер и Георги Петров ще засадят 12 млади тополки в алеята на отличниците за единството на безенесетата. Едвин Сугарев ще направи рецитал в Русе, след което ще започне диета с екологично чисти храни. Кметът Янчулев ще стане рано, ще премете София, ще вземе за няколко спирки метрото, после автобус 42 и ще се отдаде на своето хоби - голфа. Стоян Александров усмихнат ще поздрави нашего брата: "Долар ден, скъпи журналисти, не мога без вестници". Празникът ще завърши с пикник за депутати и политици на боянските ливади."

Е, кои ще излекуват обществото от „гангрената”? Явно тези лидери, сили, които не са споменати поименно в „Барометъра”. А там не са споменати:

- от „Раковски”134 – Стефан Савов (Към април 1994 Стефан Савов вече твърдо е нещо различно от Филип Димитров.), Александър Йорданов („синият” председател на червеното НС);

- нито един от старите „люспи” Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов;

- нито една от новите „люспи” покрай Центъра за нова политика на Димитър Луджев, Иван Пушкаров също;

- няма го Желю Желев („синият президент”);

- няма пукнат бизнесмен от плеадата „Моллов–Павлов–Кюлев;

- няма Луканов (Виденов е нещо друго. По негово време Луканов беше убит.), няма Огнян Дойнов, дори Чавдар Кюранов го няма;

- от БЗНС-тата липсва Светослав Шиваров.

(Това е Максим Бехар. Независимо, че се прави на Чърчил.)

ь                Друга Максимова статия. Писана е в края на декември 1994-та. Преписвам от в.„Стандарт”. (Максим Бехар вече му е главен редактор. Минали десетина дни от парламентарните избори, докарали БСП и Жан Виденов на власт.)

"Сега БСП има уникален шанс да направи всичко, което обещаваше. Поради простата причина, че има мнозинство. Могат обаче да й попречат. Дори със сигурност ще й попречат. Ще й попречат "нейните хора". Това са посредствените натегачи, чакали така дълго победата. Нейни хора могат да бъдат и обидените некадърници, изхвърлени на улицата по-скоро от десетоноемврийската вътрешно-партийна стихия, отколкото от управлението на СДС. А нейни хора със сигурност ще бъдат и предвидливо запазилите досега неутралитет, видели в изборната победа шанса да направят евтина кариера. Дано нейни хора бъдат и истинските специалисти, истинските бизнесмени, които ще печелят добре, за да може от данъците държавата да бъде по-богата. Нейни хора могат да бъдат дори тези, които сега скептично мърдат устни, че вълкът козината си мени, но..."

И поантата на статията на М.Бехар, неговият призив към читателите: "Всъщност не е и нужно всички да бъдат нейни хора. Достатъчно е шампанското от следизборната нощ да не замъгли твърде много очите на тези, които довчера се кълняха в професионализма. Сега вече достатъчно е да сме българи."

(Преведено на обикновен език: Партията ще успее, но ако не стане все пак, виновни ще бъдат българите, не Тя. Този кого се опитва да прекара отново със стари номера? Че Максим Бехар е комунистически тарикат, за мен няма съмнение. И като доказателство за това, Партията му след няколко години ще го постави на отговорно гише за препиране на парите. Четете по-надолу.)

ь                На 30 декември с.г. Максим Бехар не е никак трогателно "наивен", защото пише не за Партията, а за нейните истински противници:

"Игрите около сдаването на властта в СДС показаха колко слаби политици са тези, които искаха да управляват България. Личност от ръководството смени друга личност от ръководството (става въпрос за това, че Иван Костов смени Филип Димитров като шеф на НКС на СДС, датата 23 декември 1994), която пък успокои разтревожените фенове с думите: "Не се безпокойте, оставам в играта..." Не е ясно коя от тези думи да сложа в кавички - дали "остава" или "играта". При всички случаи обаче картината е тъжна и едва ли някой би завидял на Иван Костов. От една страна, новият лидер на съюза няма никакъв друг изход освен да се отърве от тези, които тотално дискредитираха прехода към пазарна икономика и поставиха личните си интереси над тези на предприятието, наречено СДС. От друга страна обаче, и най-плахите опити да подмени хората в ръководството ще доведат до истерии на тема "разчистване на сметки". Нищо ново под слънцето. А иначе всеки може да остане в играта. Всъщност в коя игра?"

(Ех, този Филип Димитров! Изглежда много е развалил играта, без никакви кавички, на доста „независими”. Вижте колко е разтревожен другарят Бехар дали дори Иван Костов ще успее да им оправи нещата.)

ь                Към края на управлението на Жан Виденов (1996), когато започнаха да фалират търговските банки и предстоеше хиперинфлацията, докарала Иван Костов на власт, настъпи и време разделно за вестниците от типа на „Стандарт”. Някои смениха собствениците си, други поразместиха малко главните си редактори, но никой вестник не беше закрит. Партията „скри” Максим Бехар от родната медийна сцена. Преквалифицира го на PR-пазара. Като Моника Йосифова например. По същото време.

ь                Прескачам писанията и препоръките бехарови в следващите 15-тина години. Нямам място за тях тук, а и нищо ново и необичайно не добавят те. Идвам направо в края на управлението на Станишев (2009 година), за да ви съобщя, че възроденият от в.”Труд”  тогава (главен редактор Тошо Тошев – агент „Бор”) Кеворк Кеворкян (агент Димитър) избрал Максим Бехар за свой пиар.

ь                Днес Максим Бехар има собствена агенция за връзки с обществеността - М3 Communications Group, Inc., (създадена още в далечната 1994-та година). Бил е 2 мандата председател на Българския форум на бизнес лидерите (2001-2007), асоцииран с Международния форум на бизнес лидерите на Принца на Уелс (и лордовете ъф Итън), а сега е негов заместник-председател. Президент е на Асоциацията "Журналисти за ЕС", член е на Международната асоциация на рекламните агенции, Международната асоциация по пъблик рилейшънс, Световната асоциация на вестникарските издания. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА).

И т.н., и т.н. Почетен консул на България на Сейшелските острови.

Брей! Кьошеклия камък.

ь                И оня ден излезе съобщение на комисията „Ефтим Костадинов”, че Максим Бехар е агент „Димо” на ДС.

Изключителна изненада, нали?! За кого? Вероятно за онези, които бяха също така много учудени, че 11 от 15 митрополита в Светия Синод били ченгета! (Без да броим другия Максим – патриарха и дядо Нилолай.)

Понеже обновявам и допълвам непрекъснато моя архив, влизам в Интернет, пиша на Гугъл да търси по ключова дума Максим Бехар и излизат следните допълнения на моите стари (?) наблюдения:

ь                Завършил е „Икономика и външна търговия” в университета в Прага през 1981 година и две години, преди да се прехвърли в Международния отдел на в.”Работническо дело”, а после и да го оглави, е бил журналист в младежки вестници в Чехословакия.

Ама, чакайте! Комисията „Костадинов” твърди, че Максим Бехар е агент „Димо” в 6-то на ДС още от 1980 година. Горките чехи! Че и поляци, тъй като от 1989 до 1991-ва М.Б. е кореспондент на „Раб.дело” във Варшава!

ь                В едно интервю за някакъв български сайт (БГ POSITIVE) M.Б. дава следното трогателно обяснение как станал съосновател на в.”Стандарт” през 1992 година: "Беше неделя, бях дежурен в "Дума". В коридора ме срещна Валери Запрянов и почна да ми разказва как едни хора дават пари и искат да им направим вестник. Видяхме се с Краси Стойчев. В края на май напуснах и от юни започнахме да подготвяме "Стандарт".”

WOW! Един агент на ДС срещнал друг агент на ДС в редакцията на флагмана на социалистическия печат в България и му казал, че трети агент на ДС дава едни пари... Отивам за кърпичка да избърша сълзите на умиление, бликнали в очите ми.

ь                В друго интервю за някакъв шуменски вестник (М.Б. е роден в Шумен) в същата 2010 година Той отговаря на въпроса „Има ли определени "тайни", които определят успешната формула на медийното присъствие на политиците, да речем?” така: „Да. Да бъдеш честен, почтен и независим. Не можеш да си помислиш дори, че можеш да отидеш в една медия и да предложиш пари. Това е абсурд. Никъде в света не може да се случи. Чувал съм, че в България това се случва, но аз не знам за нито един случай.”

Има ли нещо по-отвратително от евреин-комунист?

ь                Има! Ако той е и агент на ДС. Ето какво казва Максим Бехар след като комисията по досиетата съобщи, че той е бил вербуван още през 1980 година и е сътрудничил на Второ, Трето и Шесто управление на ДС под агентурното име Димо. Името му изплувало при проверката на ръководителите и членовете на управителните органи на Религиозната общност на евреите в България.

Шокиран съм, че някой може да напише името ми в някакви регистри. Никога не съм имал нищо общо с никакви служби, а нямаше и за какво да имам. Сега не съм в България, но като се върна, веднага ще прочета кой какво е писал за мен в тези регистри. Любопитно ще ми е. Срещал съм се със стотици хора, вероятно някой някъде надлежно е предавал това, което е чувал от мен. И бих се учудил, ако не е така. Вероятно и днес се случва. Никога не съм имал нужда да пиша нещо секретно. Тези, които ме познават, знаят, че винаги съм си казвал мнението публично. И винаги честно и почтено. Ето защо, едно картонче, или както и да се казва, за което не съм и предполагал, че съществува, няма да ме направи по-малко честен, почтен и етичен. Няма да не направи и по-малко професионалист.“

(Впрочем, ровейки из Интернет, попаднах на един антисемитски сайт. Там е публикуван списък на всички членове на религиозната общност на евреите в България – действащи и вече недействащи - и са отбелязани кои са агенти на ДС. 85% по груби изчисления. А комисията по досиетата вади само 5 имена. Този списък е пред мен. Само че дядо ми е казал в рядко лайно камък да не хвърлям. Сами направете това, ако ви е любопитно.)

Накрая да разведря малко обстановката.

Чета съвсем прясна новина от тази година. БНТ има едно проточено „реалити” – „Големият избор”, избор и класация на най-обещаващите млади българи за бъдещ политически елит на страната. Тази година победителката е жена. На 21 години. Казва се Кристина Диманова и е от Ямбол. Е, нищо чудно. Пиар експертът Максим Бехар я е подготвял за финала.

Само че оказва се, „биографията на победителката в тв риалитито е доста богата и не се изчерпва до това, че е била отлична ученичка, печелила е олимпиади по литература и философия, приятелка на известния фотограф Симеон Лютаков и е израснала в семейството на лекар и учителка. Всъщност Кристина става популярна в родния си град преди няколко години като момичето на “Плейбой”, FHM, “Телеграф” и още няколко печатни издания, публикуващи еротични снимки на знойни красавици. Това тя не пази в тайна и дори го загатна снощи в живото предаване, като отговор на въпрос от публиката, как така едно момиче съчетава ролята на модел и на добър оратор. Кристина, разбира се, се защити блестящо, като обясни, че едното не може да пречи на другото и нейната цел е да разбие този закостенял стереотип в обществото, което смята, че щом си красива, непременно си глупава.”

Ашколсун, машалла! Ех, защо Доган не е по-млад. Да добавя, че в журито на тазгодишния „Големият избор” се мъдрят председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и проф. Боян Биолчев, бивш ректор на СУ.

„За всичко останало се грижи „Лев-инс”.” Включително и за дискотеките в Студентския свят. „Я, ние да си гледаме пиенето и живота.”




Гласувай:
3
0



1. ketcakuatl - ЗАЩО ЛИ НЕ СЪМ УЧУДЕН
27.03.2012 20:04
А аз си спомням че този галфон беше ръководител през 80-те на някакво измислено обединение - машиностроене. Доста млад, и доста летящ старт...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1358415
Постинги: 621
Коментари: 2475
Гласове: 1469
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031