До ГРИГОР ЛИЛОВ

Лично

Г-н Лилов, раздвоявате ме. От една страна ми се иска да повярвам, в искреността според мен, с която сте написали коментара си към моя последен постинг „Република в червено”. Прилича ми на опит за покаяние, а аз съм отворен, дори прекалено отворен към хората, които се опитват да бъдат повече лоялни и отговорни към общочовешките ценности, нежели към своите собствени интереси. Въпреки обстоятелствата, които са съществували навремето, когато са правили своя избор. Или може би именно заради тях. Съвсем не случайно никът ми (каква отвратително побългарена дума) е „добронамерен”. Всички пишат, говорят, сочат причини за несъстоялия си преход у нас, изреждайки приватизация, мутризация, страх от възмездие, лоша народопсихология... прескачайки (без да мислят достатъчно иска ми се да вярвам) факта, че съзнателно – подчертавам СЪЗНАТЕЛНО – комунистите скараха и ПРОДЪЛЖАВАТ да скарват искрено вярващите в комунизма като справедлив обществен строй и другите против него, на които не той, строят, е отнел близки, имущество, кариера и т.н., а те, именно и поименно! Откровени тарикати да ги наречем, макар, че това е твърде, твърде мека дума за „комунисти”. (Кавичките хич не са случайни.)

И точно в тази връзка е, като се казва - от друга страна.

От друга страна знам много повече за вас, отколкото сте написали за себе си във въпросния ваш коментар. (Не се ласкайте, това се отнася за още поне 1000 видни личности на прехода. Какво да правим, всеки си има хоби. Някои го осребряват. „Добронамерен” не е от тях.) Мога да гарантирам с факти, че във вашата своего рода автобиография всичко е вярно. Включително и последните думи – „Първи път пиша за себе си.” Даже има премълчани добри неща – например, че сте носител на награда за разследваща журналистика на фондация „Свободна и демократична България”. (Съвсем отделен въпрос, че за тази 1996 година, сте поставен в една много разнолика компания – от ляво Вера Мутафчиева, отдясно – Димитър Коруджиев. Така го е измислил Джон Паница!?)

Имате и две много интересни книги, които не сте упоменали, че сте написали. Едната е „Най-богатите българи” (за прехода става въпрос) Тук само бих попитал откъде имате ТАКАВА информация и кой ви я е предоставил на вас? А не на мене, например? За мен този именно въпрос е много притеснителен, тъй като става въпрос за общество в което тоталният контрол е на една партия. Коя? Тук сме единодушни, нали?

Дори нещо повече!

 Във втората си неупомената книга “Тайният проект Бойко Борисов” еднозначно твърдите, че сегашният премиер също е избран от тази партия. Името на лансиращия го в началото сте споменали – Андрей Луканов. Твърде спорно. Включително и един друг интересен въпрос, оставен без отговор от вас – Луканов от БКП ли е или е от БСП? Би ми било много интересно да науча отговора от вас, който познавате подробно т.нар. „икономически досиета на прехода”. Ако се интересувате от моето мнение за Бойко Борисов, то не е съвсем като вашето.

Първо – Б.Б. наистина е от червената партия. Независимо от затрогващите приказки за дядо му. Но не е Луканов избраник, а на Тодор Живков. Между двамата има огромна разлика. Луканов е комунист трето поколение и ако беше жив да се яви на избори сега, нямаше да успее да влезе в Парламента. „Народът”, както се изразяват по медиите, не го иска. Говоря за комунизма! Пък Тодор е с царски произход. Представител на династия, а народът винаги е харесвал „добрият цар”! Веднага прекратявам този спор – чие чедо е Тодор Живков. След години историята едва ли ще премълчи изясняването му. Но ако Б.Б. е човек на Луканов, защо той до последно носеше букети на затворника във вила „Секвоя”, а не на БСП-стратега на ул.”Незабравка”?

Второ – Макар и от червената партия, Б.Б. провежда политика, която срива нейните усилия за тотално господство в обществото ни. Именно ПОРАДИ ТОВА това всички вкупом – БСП, ДПС, ДСБ, Атака и техните метаморфози се изприщват яко само при споменаване на „лошото име”. Всички вкупом! За съжаление и вие, г-н Лилов. Знам какво пиша.

Ето кое ме раздвоява. Старая се да го обясня добронамерено. Иска ми се да вярвам, че вие преосмисляте в момента своя избор, направен на времето. Не ви коря в никакъв случай. Най-малкото, защото не сте злобен. Уважавам принципните хора!

И аз съм принципен. Във въпросния постинг „Република в червено” съм упоменал вашето име, защото би било безпринципно да изредя имената на работилите във вестник „168 часа” в периода 1990-1994, а да пропусна вашето. И вие, доколкото разбирам, не ме обвинявате в такава лъжа. Засегнали сте се, че „мърся името ви” наред с всички останали изредени „журналисти”. Може би, ще ми се да вярвам, че и вие самият правите разлика между себе си и тях.

Накрая да ви направя едно признание – Ще падна от изненада, ако например лицата Петьо Блъсков, Данка Василева, Аглая Шамлиева, Катя Янева, Таня Червенкова, Ваня Шекерова, Зоя Димитрова, Ивайло Данаилов, Кармелита Денева, Милена Димитрова, Пепа Витанова, Паун Цонев, Юрий Асланов... направят нещо подобно на вашата изповед. Те просто нямат необходимите за това сетива. Но това си е техен проблем. Аз нямам мнение по този въпрос. Освен едно – такива като изброените нямат никакъв шанс в Обществото на нова демократична България.

Позволете ми да се изразя образно. Новата лавина вече се е откъснала от сийяния връх на комунизма и само въпрос на време е да ги помете по пътя си. А те се надяват да я спрат с гърдите. Че и дори са уверени това да са нашите гърди, а не техните. Глупаци!