Така наричам скандалите, които опозицията в Народното Събрание създава непрекъснато на управляващите. Защо розови? Ще обясня накрая.

Те, скандалите, петната на Революцията, са ежедневни, ежечасни, толкова са много, че само да систематизирам областите в които възникват, няма да ми стигне времето. Че как се обхващат проблемите от нередовното снабдяване на едикоя-си селска община с хляб до стратегическия за държавата въпрос да има или да няма Белене, например?!

Но положението все пак е овладяемо. Още на втория ден систематика се открива много интересна особеност. Независимо от всеобхватността на скандалите, техни автори и пропагандатори са 50-60 физически лица и организации. Направил съм си един списък с техните имена и така първото нещо, което търся, е източникът (или съобщителят, ако източникът е непроследяем). Ако той е от моя списък, само добавям още една отметка срещу името и минавам нататък към следващото съобщение за скандал. Проста работа. Полезна и увлекателна, освен това.

Имам съвет към четящите: направете си и вие един собствен такъв списък и отмятайте. За да подпомогна това ваше начинание публикувам моите наблюдения. И този постинг е такъв. Той обхваща скандалите в Републиката САМО за трите последни часа от визитата на държавния секретар на САЩ у нас г-жа Хилъри Клинтън, т.е. от 16 до 19 часа на 5 февруари 2012, неделя. И САМО в частните телевизии с най-висока гледяемост според едно име на социологическа агенция от моя списък.

bTV, предаването „Нека говорят”;

Неговият сценарист и водещ Росен Петров, познат ви от „ГЪЗарското шоу” на Слави Трифонов, впрочем и медиен пропагандатор на несъстоялото се президентско АБВ на Георги Първанов, беше отстъпил мястото си на Диана Найденова, която интервюираше министър-председателя Бойко Борисов. Защо Диана, а не Росен – ами, може да питате Андрей Райчев. Той пък е „медиен гуру” на въпросната Диана Найденова и на Мира Баджева, също. Аз все ги бъркам двете. Ами какво да направя – и двете пухкави, нахални, псевдоинтелектуални и еднакво бездарни. Нищо, де, важно е да не ги бърка малкия син на Венцел Райчев, че иначе ще отнесе вероятно силния шамар на щерката на Стела Авишай. Обаче – кеф! Бойко Борисов е истинско ренде Вьорнер. Без никакви проблеми приготви краставицата за салата. Без да я бели. После дойде редът на Самия Росен да интервюира – не, не познахте – не г-жа Хилари Клинтън, а направо вицепрезидента Ангел Марин. Трогателно! Нищо чудно – Народът прошепнал на ухото на Петров – „Нека да говори Ангел Марин”. Та, затова имиджът на Марин беше излъскан все едно със Стийм Моп Х5. Дотук добре. Обаче нали народът не може да си събере правилните мисли поради недоимъка в който живее благодарение на ГЕРБ, забравил да спомене и името на президента. Бившият естествено! Затова Росен Петров ни го показа на запис.

НОВА TV, предаването „На 4 очи”:

Водещата Цветанка Ризова бе обладана от настъпателен гняв и много сериозна тревога, когато интервюираше вътрешния министър Цветан Цветанов за полицейското насилие, изреждайки Перник, Мировяне, Скравена, софийския МОЛ... Следващият й събеседник обаче беше Румен Леонидов, човекът, който по времето на предишния опозиционен период на БСП, направо призова армията да дойде и да се справи с управляващите. Виждали ли сте грижовна майка, която се коси за непослушния си син? Те, това беше Цветанка за отявления националист Румен Леонидов. После с една друга г-жа, която също да не ти дава господ да срещнеш – Капка Сидерова си говориха сладко как с любов и без омраза се гради (разгражда) една есесовска партия. Пристрастия, какво да я правиш. (Няма да цитирам Библията какво казва за такива хора.) За Хилари, както фамилиарно я нарича Сашо Диков, ни дума. Какво от това, че по същото време течеше пресконференцията в Министерския Съвет!

КАНАЛ 3:

Нали телевизията на Сашо Диков е „репортажна”, щеше да е  много, как да кажа - разкриващо, ако не предаваше директно посещението на Хилари Клинтън в предаването си „Свободата на живо”. Е, остана въпросът защо „живото” предаване не беше под шапката на „свободата”, а беше маскирано като „Спортът по Канал 3 с Крум Савов”. Горкият Крум! Дали Диков му е начислил надница за този ден? И нещо друго ми направи впечатление. Като нямаше какво друго лошо да каже за политиката на САЩ към България, олицетворявана в момента от държавния секретар Хилъри Клинтън, спортният журналист Диков се захвана с „дрескота на Хилъри”. (Каква сложна дума за физкултурник!) Не му харесвало сакото й. А бе, аланкоолу! Ти как се разхождаш из кулоарите на Народното Събрание? По разкопчана риза, извадена над сините протрити дънки. Ега ти, възпитанието ли, нахалството ли, простащината ли – и аз не знам.

Телевизия Alfa:

Ако Волен Сидеров не е в момента отпред на екрана да дава интервю, то той ни гледа отзад на портрет, засега по-малък по размер от такъв на Ким Чен Ум.. Ур... Уф... И тази неделна вечер същото. Един младеж, който ще следя дали ще бъде достатъчно смел да си намери следваща работа в ОРТ, ни убеждаваше как визитата на Хилъри Клинтън означавала край на България. Визираше естествено добива на шистов газ и американските бази на българска територия, които щели да бъдат сринати от ирански ракети. Глупак! Повярвал на заканите на иранския министър-председател, който обещал да напои с кръв земята на държавите, които се опитат да го нападнат. Той и Кадафи се беше заканил да обагри водите на Средиземно море с кръвта на враговете си, пък какво стана...

За руското и китайското вето върху вразумяващата резолюция за Сирия – ни дума от младежа!

КАНАЛ 1, държавната телевизия:

За посочения период на изследване – 16-19h на 5.02.2012, не мога да направя никаква забележка. Все пак държавната телевизия не може да говори открито лоши неща за държавната политика. Ама не ме питайте за времето преди това. Говоря за предаването на оня Гейчо „Неделя х3”. Където има само едно болкоуспокояващо нещо. Това предаване вече не се води от Димитър Цонев.

7TV:

Това е каналът на Бареков. И той е в моя списък за който знаете вече. Но не съм написал, че този списък е „плаващ”, т.е. трябва да се подновява от време на време. Защото постоянно някои влизат-излизат от него. Николай Бареков е най-пресния пример – от има-няма половин месец. Яне Янев е предишния такъв пример. Та за неутралната позиция на 7TV. Докато Хилари Клинтън говореше с Б.Б, по тази телевизия вървеше филм с Джеймс Бонд – американският агент 007, който побеждава враговете си терористи и комунисти. В конкретния случай враг беше някакъв грък (?!).

И накрая обещаното пояснение, защо наричам скандалите, тресящи днешна България, розови.

Защото има ЧЕРВЕНИ! Слушайте, преписвам директно от в.Телеграф, гл.редактор Васил Захариев, управител Ирена Кръстева. Датата 3 февруари 2012 година!

„Царица Йоана си спомня: „Присъдата на процеса на регентите и на министрите бе произнесена в четири часа следобед. (Става дума за присъдата на Народния съд от 4 февруари 1945 година – бел. моя) Беше четвъртък, който в България още се нарича Кървав четвъртък. (...)  Списъкът започваше с името на моя девер Кирил. Чух четенето по радиото... Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул.”Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски , извика: „Помощ”, но веднага му беше счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун, изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. (...) На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата им бяха депортирани и това беше причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията. ... Изглежда, че на всеки убит проф. Ал.Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит...”

Това е моето „поздравление” към вас, българи, послучай 4 февруари 2012 година. 1 февруари 1945 година, а не 4 февруари 1997-ма! Трябва да разпознаваме в себе си ценностите на цивилизацията, ако искаме да бъдем част от нея!

А на сегашната опозиция ще кажа: Нищо не е забравено и никой не е забравен! Дори и векове да минат на благоденствие народно и блестящи успехи, винаги, когато комунисти застанат някъде начело, насреща им ще има българи, които ще носят плакати: „45 години БКП беше тук като убиец. БСП, като какви сте тук сега?”