Прочетен: 4264 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2012 21:58
Оня ден МВР намери тялото на убитата Мирослава от Перник. Вчера излезе съобщение за принадлежността на 11 (от всичко 15) висши духовници в Светия Синод на Максим. Днес медиите преливат от коментарии по тези въпроси. Какво да кажа?!
Една блогърка (?) ми беше изпратила, по друг повод, коментар в смисъл, че като пиша историите си, трябва да мисля за това да не се срамувам след време от тълкуванията, които правя за събитията в България на които съм съвременник. Фукла, осъзната или не. С голямо задоволство пиша, че няма никаква такава опасност времето да ме опровергае. Нито по онзи повод, нито по вчерашния за Мирослава, нито по днешния – за митрополитите кадесари, нито по утрешния – за шистовия газ например. Напротив! То, Времето, е моят най-добър съюзник. Не защото съм нещо изключително, такива и много по-добри от мен, са хиляди и хиляди българи. А по съвсем прозаична причина – давам си зор да гледам, да слушам, да чета, да помня и най-важното да си записвам и да систематизирам Неговите оценки.
Ще кажете, че се заяждам. Не! Защитавам правотата си и в крайна сметка бъдещето си от безочието на обикновени наглеци. С примери и доказателства – „Ситни, дребни като камилчета”, с факти - „Бой с тях по главите, докато омекнат”, ако цитирам мой любимец.
18 януари 2012, сутрешното предаване на bTV – „турската телевизия” според Волен Сидеров. (Тоя не е добре. Че какво й е „турското”, бе? Новините на турски език са следобед от 16,15 часа, ама по БНТ. Собственикът й не е „турчин” – кавичките са да не се окаже, че е на Доган. Сигурно е заради турските сериали, ама те не са само по bTV. По bTV са само най-свестните от тях.)
Та, Анна Заркова говори по темата за Мирослава от Перник. По-точно плюе по МВР-то на Цветан Цветанов. „Двама от най-добрите му служители допуснали Стойчо да се самоубие. Ако това са най-добрите му служители, какви ли са другите?”, ни внушава тя от екрана.
Първо - не е вярно. Цветанов каза, че двама от неговите служители са допуснали грешка, но никога не ги е класифицирал като „най-добрите в системата на МВР”. (Анна Цолова и Виктор Николаев кимат в знак на съгласие. На Цолова й е малко неудобно в тази ситуация, но то е защото е по-умна от Николаев.)
Второ. Припомням на вас, читатели, как самата Заркова е класифицирала служителите на МВР. Обаче МВР-то на Николай Добрев, а не МВР-то на Цветанов. Става дума за събитията от 10 януари 1997 година. Би трябвало да си спомните това. Цитирам части от своя постинг отпреди седмица „За 15 години от 10 януари 1997_3”. Подчертавам, че тази история, за 15-тата годишнина съм публикувал в блога си „преди кучето да намери тялото на Мирослава”.
„Около началото на новия ден 11-ти януари на площада пред Парламента останаха само искрено вярващите на демократичното си право да избират сами. До един Незнаещи какво е наредено на биячите на Партията да им направят. ... Останалите след митинга хора напуснаха площада пред църквата и се скупчиха в пространството между паметника на Цар Освободител и сградата на хотел “София”. Така северният вход на Парламента остана свободен за отстъпление. Само че не той беше използван за спасителния Изход. Естествено! Нали баретите ще бият хората, а те не са на северния вход, а пред Парадния – срещу царя-освободител. Какво искате си мислете, но аз съм уверен, че извеждането на депутатите в три след полунощ е започнало СЛЕД като баретите са нападнали. При това: вярвам напълно на свидетелствата на очевидци, че ударът е дошъл откъм улица “Аксаков”, т.е. в гръб на хората пред Народното събрание. Типично за комунисти, пардон – социалисти. Те винаги нападат в гръб! Напълно вярвам и на приказките, че специалните части, осъществили боя, са били от провинцията – от Казанлък впрочем, където шеф на частите е братът на Красимир Петров, според осведомени. ...
Никой вестник от 12 януари не разказва подробности за среднощния побой на властта срещу мирните граждани, несподелящи възгледите й! Срещу иначе преливащите страници от кореспонденции и снимков материал за Деня 10-ти. ...
Да допълня с думи от един редакционен коментар на в.“Труд” на 13 януари, подписан от Анна Заркова: “Полицаят не е жертвен агнец. От всички действащи лица в погрома над Народното събрание излизат най-виновни онези, които влязоха в него, за да го защитават.” Забелязвам, че и г-жа Заркова говори за Погрома, а не за Побоя СЛЕД него. И се прави на невиждаща, неразбираща, че Побоят, който направиха нейните приятели-полицаи, не е над онези, които влязоха да рушат НС през деня, а над тези, които изчакваха новия ден на площада, защото не виждаха смисъл да се приберат в къщи да отмарят при заплахата, надвиснала отгоре им. И живеещите наблизо хора, които също не можеха да мигнат от притеснения, им носеха чай. Да се подкрепят взаимно и да не заспиват, Заркова! Забелязвам, че г-жа Заркова ле-е-ко, много леко, променя Истината, неуточнявайки откъде влязоха в НС специалните части - онези, които са го защитили според тълкуванието й. Да не би да са минали през протестиращите, които “да внимават като си бършат ръцете с полицията” (така завършва, заплашвайки въпросната А.З.)”
Това е един сравнително дълъг цитат. Направих го за припомняне, пък и да не е необходимо да търсите оригиналния постинг. Макар, че би било полезно, за да видите и други пристрастрия на въпросната Заркова. При това от преди 15-тина години. Което показва Служене. Пак в този постинг припомням, че „Анна Заркова е родна дъщеря на о.з.ген. Леонид Кацамунски. Кръвта вода не става!”, съм написал.
Понеже Те са наглеци, да се доуточня.
(Правя го, защото един мой „анонимен доброжелател” се заяде с мен, че съм бил, хайде да го кажем – неосведомен. Бил съм написал за Владимир Памуков, че е журналист от в.”Демокрация”. Което било вопиещо незнание. Щото той е от „Труд”. Даже завежда спортния му отдел. Да бе, тарикате - имам предвид „доброжелателя”. Но СЕГА! А написаното от мен е датирано за 1994 година. Ако си направиш труда да намериш въпросния брой на „Демокрация”, датиран точно, ще видиш, че твоят приятел Памуков е титулуван като „специален кореспондент на „Демокрация” в САЩ”!
Ако кажеш, че не ти е приятел, да попитам: Що щете ти и той, двамата, на парти по случай рождения ден на един трети „бизнесмен”? Преди два-три месеца има-няма. Какви интереси общи имате? Ама, що ли ти давам сведения без пари?!)
Из интервю на самата Заркова за в.ШОУ, 2008:
„Въпрос на интервюиращата: Ваш пастрок е Леонид Кацамунски, бивш шеф на Националната следствена служба...
Отговор на Заркова: Това е баща ми.
Въпрос: Вторият ви баща.
Отговор: Да. Вие го наричате втори баща. Аз не познавам първия! Така че Леонид Кацамунски е баща ми. Майка ми се е разделила с биологичния ми баща, когато съм била много малка. Зная, че е бил писател. Но аз просто не го познавам. Моят баща е Леонид Кацамунски.”
Това е за Заркова. Допълвайте ме вие.
Ето, на! Забравих. Анна Заркова е част от колектива на в.Преса. Новото начинание на Тошо Тошев след като новата власт го изгони от „Труд”. Впрочем във вестниците пише, че агентът на ДС „Бор” е откраднал името „Преса” от един друг вестник, вече закрит. Нищо чудно. Тя и неговата „нова партия БСП” е откраднала името от една друга, предшествувала я и закрита от БКП. Пък самата БКП на времето – след 1944 – не е имала време да регистрира името си в съда. То пък един Съд е имало тогава. Изобщо – наглеци!
18 януари 2012, телевизия 7дни. Митьо Гестапото коментира пред водещия на „Гореща точка” Николай Бареков досиетата на митрополитите. Не се прави на изненадан, имам предвид Димитър Иванов. Няма как да е изненадан. Иначе става съвсем смешно – началник, пък познава само секретарката си. И нямаше да има възможността да се хвали (или да ни плаши) с личното си познанство с „повечето от митрополитите”.
Колкото до митрополитите... О, боже! Този, който СЕГА научава за тяхното кадесарско минало, може да се похвали, че е откривател на тиквените семки. Не ми се пише за мръсните им дела.
А за Максим, колкото и да не ми пише, трябва! Иначе Господ, истинският Господ!, няма да ме приеме. „Що не се възпротиви?”, ще ме попита. И ще бъде повече от прав.
1. Цитат от „Стандарт” (времето на управление на Любен Беров): „На 6 октомври 1993 година 8-членна църковна комисия най-после надникна в архивите на Светия Синод за избора на дядо Максим през 1971 година. В присъствието на висши духовници, депутати, общественици, журналисти, вкл. и пред камерите на двата тв-канала бе отворен запечaтан с червен восък плик, съдържащ бюлетините от патриаршесткия избор през онази далечна 1971-ва. Видя се, че 67 от общо 101 бюлетини са написани с калиграфския почерк на една и съща ръка, десетина други са написани също от една ръка. От тези 101 бюлетини 98 са с името на сегашния патриарх Максим.”
Никой - леви, десни, средни - не оспори заключението на комисията, че бюлетините са раздадени на църковните избиратели предварително попълнени. Добре де, но църковният устав и тогава, и сега, изисква всеки митрополит СОБСТВЕНОРЪЧНО да напише бюлетината си. Иначе прилича на това при подписването на новата конституция от 1991-ва да седне комунистът Николай Тодоров – председателят на ВНС, и да нашатка сто-двеста еднакви подписа срещу имената на депутатите от опозицията. (Леле, какви ли изненади ни очакват, ако се отворят архивите на Народното Събрание от Живково време?)
И тъкмо това обстоятелство – че изборът не е потвърден собственоръчно от повечето избиратели – даде правото на тази официално оторизирана комисия да подпише констативен протокол, че избора на Максим е неканоничен. Този факт именно се премълчава от "някои" вестници. А самият директор на Дирекцията по вероизповеданията Христо Матанов е казал пред в."Демокрация" (26 ноември 1993) следното: "Разкритията за нелегитимния избор на Максим за патриарх няма да тласнат напред решаването на църковния въпрос. Аз работя за помирението на двете страни в църковния спор и всички събития, които раздалечават евентуалните преговори, осуетяват и задачата ми. Твърде е възможно в резултат на изнесените скандални факти за патриаршесткия избор дядо Максимовата страна да свика отлагания досега архийерейски събор, който да потвърди низверженията над дядо Пименовите митрополити. Кой би имал сметка от такава патова ситуация?"
Историята продължава. Пак от „Стандарт” - Оказало се още (според архивите), че митрополитите на Максим не били избирани от клира и от народа на съответната епархия, както е по закона, а просто били назначавани от канцеларията на патриарха. Въпросните митрополити са: Ловчански – Григорий, Сливенски – Йоаникий, Пловдивски – Арсений, Видински – Дометиан, Варненски и Преславски Кирил, Нюйоркски – Йосиф, Западноевропейски Симеон и бившия Нюйоркски Геласий.
Ще допълня и аз. През април догодина - 1994-та - на официалното искане на депутата от СДС отец Стефан да се разсекретят личните досиета на кандидатите за митрополити, вътрешният министър на Любен Беров Виктор Михайлов ще откаже също така официално с мотива, че Наказателният кодекс не разрешава това. Църквата била отделена от държавата и данните за поповете не застрашавали нейната сигурност.
2. Една сутрин на март 1996г. работниците от Свещоливницата в Илиенци не били допуснати до работните си места. През нощта хора от синода на Максим завзели работилницата за свещи. Била на законния Синод. Много е спорно кой е законният Синод, това ли е начинът за разрешаване на църковни въпроси, но наближава Великден, а това е времето на свещите. На големите печалби от вярата на хората! Отказвам да влизам в тази мръсотия. И макар, че е ясно кой в държавата ни как би следвало да реагира, да фиксирам на хартията отзивите:
- Жан Виденов приел патриарха Максим и неговите владици. Казал им, че за него те са легитимното ръководство.
- Иван Татарчев заявил, че “Максим може да бъде арестуван като виновно лице за превземането на свещоливницата”. В отговор забиха на умряло камбаните на “Св.Ал.Невски” и на “Света Неделя”. “Така ще бъде, докато Татарчев не престане да се пречка”, заявил главният секретар на Синода на Максим Геласий.
- „Полицията се въздържа от силова намеса в новия спор засега” – заглавие в “24 часа”.
- Чета читателските отговори в уличните анкети. В броя от 5 април 1996 на в.”24 часа” един безработен Николай Конакчиев казва: “Патриарът трябва да реагира адекватно.” Ако не беше познато името, щях да подмина. И без това не е ясно какво е това “адекватно”. Да се гръмне, адекватно ли е? След това поглеждам снимката и, о, изненада – от нея ме гледа известният Николай Конакчиев, политическият коментатор на БКП по Живково време. Той бил безработен?! О, Жан спи ли? О, Жан не види ли? Но поне ми стана ясно какво е “адекватно”!
Чета и есетата на Ани Драндарова – в.АНТИ от 12.04.1996: “Камбаните бият на умряло. В първия момент си помислих, че най-после и патриархът е осъзнал чудовищното унижение, на което България е подложена. Помислих, че духовният водач на народа бие камбаната, за да призове всички ни да застанем нащрек, за да се противопоставим, да се защитим и съхраним. Помислих … и сгреших. Оказа се, че българският патриарх бие камбаната, защото далаверата му е застрашена. Когато от Чернобил ни тровеха, не се чу ни камбана, ни дума от Божия наместник. Когато издавиха, когато изпозастреляха десетки български войници – той пак мълча. Когато се сринаха във водите на Тунджа богомолци, нямаше камбани. Сега обаче заплахата, че няма да прибира парите от свещите за него, явно е причина да се обяви национален траур. Слушам, мисля и неусетно пред вътрешния ми взор се извисява образът на един друг патриарх, поел гордо пътя на заточението, от който никога не се е върнал, но е влязъл вовеки в историята. И сравнявайки го с днешния – поел краткия и безславен път до Илиенци, за да прескочи само една ограда, вместо безсмъртието, ми става тъжно и срамно. И мълчаливо се обръщам към моя Бог, за да говоря направо с него, защото нямам вяра на посредниците.”
А Максим си е чист комунист. И затова само смъртта ще го свали от службата. Това е единственият начин да освободи поста си без насилие и кръв. Сигурно така ще стане. Но да се молим Богу, в този момент да надделее разумът на овластените тогава да не ни налагат за патриарх онзи хитрец Неофит със сините очички, дето прави водосвети на де що има мафиоти у нас.
18 януари 2012. Радиото, Националното Радио, „Хоризонт преди всички”. Посредничката водеща интервюира Констатин Тренчев. Той пък наглее критикувайки, разграничавайки се тоест, от своите приятели митрополити. Това е, освен всичко друго, и подло. Поне да си беше мълчал бе, чучулиго батьова.
Припомням. Само припомням. И добавям, че припомнянията съвсем не са всички. Само някои са, подбрани!
- През август 1992г. Едвин Сугарев публикува в "Демокрация" молбата на ученика от френската езикова гимназия "Р.Ролан" Константин Димитров Тренчев до началника на МВР Стара Загора. Там се казва (правописа съм запазил): "Другарю началник, работата на органите на МВР винаги ми е харесвала и желая да установя връзка със същите и да им оказвам помощ във разкриването на лошите прояви сред младежите. Декларирам, че ако ми се даде възможност да бъда един от секретните сътрудници на вашите органи, ще оправдая доверието Ви. С оглед запазване на конспирацията, материалите, които ще давам саморъчно, ще подписвам с псевдонима "Павлов"." Декларацията не е датирана. Датиран е един донос на агента "Павлов" за неговите съученици от старозагорската гимназия от 25 декември 1972 година. (Тогава на него са му оставали само два месеца да навърши пълнолетие - 8 февруари 1973г.)
- В същия този август в. „Демокрация” публикува едни въпроси към него на които отговори естествено нямаше и няма. Под тези въпроси седи конкретен човек с името си – Манол Манолов! Та, от риторичните въпроси, които Манол Манолов задава, става ясно, че чичо му на Тренчев – полк. Георги Костадинов Тренчев, през 1978-1982 години е бил директор в „Главно Инженерно Управление”. За по-неинформираните допълвам, че това „Управление” се занимаваше с тъговията с оръжие за арабския свят. Следващите 4 години чичото е бил пълномощник на ТОВА „управление” в Москва. Сиреч е координирал оръжейния ни бизнес със структурите на СИВ и Варшавския договор.
- в. Дума” от 1990 година публикува диагнозата на Тренчев, преписана от личния му здравен картон. Ето я - „Психопатия от смесен кръг с преварване на астено-дистимните компоненти с чести реактивни декомпенсации”.
- През септември 1992 година Максимовите хора, водени от епископ Григорий (с мирското име Йорго Стефанов, кандидат в червената листа за депутати), насилствено завзеха Духовната семинария и изблъскаха навън ректора й професор Радко Поптодоров. “Смела постъпка”, рече Константин Тренчев и след време (по Берово време) получи висш църковен орден.
Нещата ще се избистрят, когато някои хора ги вземат мътните!
