Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2012 09:50 - За 15 години от 10 януари 1997 - 3
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2929 Коментари: 0 Гласове:
2



11 ЯНУАРИ 1997  ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ

Около 2,30-3,00 часа на новия 11 януари, значи 5 часа след писменото разрешение на премиера до вътрешния му министър за “използването на сила” и само два часа след изтичането на “днес” - обещанието Добрево бе изпълнено - Силата беше използвана. В най-безсилния за Човека час от денонощието, изневиделица отзад, тихо и зверски.

(По същия начин духовните братя на социалистите, националсоциалистите на Хитлер, проведоха наказателната си акция срещу немските евреи, позната в историята като “кристалната нощ”. Защо не “Кристалния ден”? Да сте видяли страхлив, дребен, но безпощаден хищник, да напада открито? Впрочем съдбата и на нашите, и на Хитлеровите социалисти, е трагична, жалка, смешна, мрачна. Съдба на чакали.)

Около началото на новия ден 11-ти януари на площада пред Парламента останаха само искрено вярващите на демократичното си право да избират сами. До един Незнаещи какво е наредено на биячите на Партията да им направят. Изказах две съждения, ще се обоснова и за двете. Безпристрастно, но и съвсем страстно.

След края на митинга в 22 часа пред “Ал.Невски” повечето протестиращи си разотидоха. Тези, които трошиха коли, прозорци и врати, които хвърляха камъни, павета и замръзнали буци кал, със сигурност си заминаха. Желязното доказателство: през тези няколко часа от 12 в полунощ докъм 2,30 сутринта нямаше никакви викове, буйства и погроми. Макар, че останалите в Парламента червени депутати продължаваха да пеят патриотични песни и полицаите с каските и щитовете си стояха разставени на определените места. Пристрастното доказателство: Онзи, който е пратен пред парламента предишния ден да чупи, троши и разбужда ниските страсти на събралите се, той знае, че това го прави, за да имат оправдание специалните части след това да се развихрят и всеят необходимия страх. Да не е луд да остава да го бият баретите след като си е свършил работата, повиквайки ги.

Останалите след митинга хора напуснаха площада пред църквата и се скупчиха в пространството между паметника на Цар Освободител и сградата на хотел “София”. Това е естествено – те вече не са толкова много, за да се чувстват защитени на такъв голям и отвсякъде открит площад, какъвто е площад “Ал.Невски”. Така северният вход на Парламента остана свободен за отстъпление. Само че не той беше използван за спасителния Изход. Естествено! Нали баретите ще бият хората, а те не са на северния вход, а пред Парадния – срещу царя-освободител. Какво искате си мислете, но аз съм уверен, че извеждането на депутатите в три след полунощ е започнало СЛЕД като баретите са нападнали. При това: вярвам напълно на свидетелствата на очевидци, че ударът е дошъл откъм улица “Аксаков”, т.е. в гръб на хората пред Народното събрание. Типично за комунисти, пардон – социалисти. Те винаги нападат в гръб! Напълно вярвам и на приказките, че специалните части, осъществили боя, са били от провинцията – от Казанлък впрочем, където шеф на частите е братът на Красимир Петров, според осведомени. Също съвсем типично за Партията – други страдат заради нейните престъпления!

И последни доказателства за мръсния номер: Никой вестник от 12 януари не разказва подробности за среднощния побой на властта срещу мирните граждани, несподелящи възгледите й! Срещу иначе преливащите страници от кореспонденции и снимков материал за Деня 10-ти. Появиха се само някакви два филма, заснети с камери на мястото в среднощния час. Гледах по-подробно единия филм, онзи на Сашо Диков, известният тевизионен водещ. Нищо не се вижда ясно – което е естествено за три часа среднощ и неосветен площад. (В скоби питам днес воинствуващият физкултурник защо дори той не се сети, че вчера се навършиха 15 години от онази нощ.)  След години сините партийни водачи, които станаха такива и благодарение на събитията, които описвам сега – имената им: Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Надежда Михайлова…- ще говорят словоохотливо и възторжено за Деня 10 януари 1997, свенливо (?) премълчавайки отговор на въпроса  къде са били в Нощта на Побоя от  11 януари 1997. Нямаше ги!

Естествено – Знаещи! Оставиха само Филип Димитров да го бият. Ами, да! Дегенератите никога не са обичали този демократ. Защото те самите никога няма да станат като него. Затова, и само заради това, след години честните Незнаещи сега, ще ги заплюват! (Говоря образно.)  И Историята на България ще възложи на преобутите комунисти да осъществят неизбежните иначе демократични действия.

Честно признавам, че не мислех така за събитията в момента на случването им. Естествено! Номерата на знаещите минават пред Незнаещите, защото едните знаят, а другите – не. Също така пиша пак - Историята не обича да я правят тарикати и подлеци. Те не остават в Нея добър спомен. Изборните резултати на сегашния Иван Костов и С-ета му доказват това!

Още за подлостта комунистическа:

·        Писах за реакцията на вестниците от деня на Побоя. Да допълня с думи от един редакционен коментар на в.“Труд” на 13 януари, подписан от Анна Заркова: “Полицаят не е жертвен агнец. От всички действащи лица в погрома над Народното събрание излизат най-виновни онези, които влязоха в него,  за да го защитават.”

Забелязвам, че и г-жа Заркова говори за Погрома, а не за Побоя СЛЕД него. И се прави на невиждаща, неразбираща, че Побоят, който направиха нейните приятели-полицаи, не е над онези, които влязоха да рушат НС през деня, а над тези, които изчакваха новия ден на площада, защото не виждаха смисъл да се приберат в къщи да отмарят при заплахата, надвиснала отгоре им. И живеещите наблизо хора, които също не можеха да мигнат от притеснения, им носеха чай. Да се подкрепят взаимно и да не заспиват, Заркова!

Забелязвам, че г-жа Заркова ле-е-ко, много леко, променя Истината, неуточнявайки откъде влязоха в НС специалните части - онези, които са го защитили според тълкуванието й. Да не би да са минали през протестиращите, които “да внимават като си бършат ръцете с полицията” (така завършва, заплашвайки въпросната А.З.)

·        И ако имате други спомени за Заркова, да ви представя още нещо от нея, за да не си мислите, че първото е случайно или че аз не съм го разбрал правилно. “Най-информираният вестник в България”, както сам за себе си пише “Труд”, вместо да изпрати репортерите си в столичните болници и да не ги прибира оттам, докато не стане ясно и точно колко са пострадалите от предишната нощ, отново е предпочел да даде на Анна Заркова цяла страница, наречена “фатална”, където тя да ни информира за отминали неща – “20 служители на МВР загинаха, а други 111 бяха ранени за по-малко от петилетка – от януари 1993 до октомври 1996”. Че много ни интересува точно това, когато само в “Пирогов” има в момента поне двама действащи депутати с някакви травми. Поне при изреждането на жертвите сред полицаите “печената” Анна Заркова да беше попитала официално чрез силата на медията си каква участ е постигнала онези, които са посмяли да посегнат на полицай, но не би! Има само едно изречение в този смисъл: “Убийците Иво Кашавелов и Милен Захов са разкрити и заловени. Кашавелов е зад решетките на ул.“Майор Векилски”2, чака се екстрадицията на Захов от Испания.” Боже… Като знаем продължението ТОЧНО НА ТАЗИ история със Захов… Защо така бе, Заркова?

·        Ами, защото Анна Заркова е родна дъщеря на о.з.ген. Леонид Кацамунски. Кръвта вода не става!

·        На 11-ти следобед кака Живка Гичева ни развличаше с Вариант-а си по държавната телевизия. Нейни събеседници бяха хора от артистичните среди - Иван Балсамаджиев, Яна Добрева, Киран Коларов, Петър Маринков, Йорданка Христова, Таня Масалитинова, Недялко Йорданов. Каква подборка, а – няма грешка! Та тези хора си говориха за това “колко е лошо, каква апатия у хората, какво безсмислие, с всички сили се борихме и докъде стигнахме, кой е виновен…” Специално отбелязвам думите на сърдечната приятелка на Фидел Кастро Й. Христова: “Добре, че има често избори, та да изкараме някой лев.” Предаването завърши с песента “Молитва за България”! Защо, Господи, даваш талант на откровени тарикати?

·        По същото време се случва следното - преписвам от “Труд”, за да не ме обвините в пристрастие: “Ранен пред Народното събрание около 2,30 часа в нощта срещу 11-и, столичанинът Борис Иванов ще лежи в “Пирогов” с леко сътресение на мозъка. Той си спомня, че страшното меле станало, когато от сградата излезли униформени в камуфлажни облекла. В “Пирогов” вчера (вестника е от 13-ти) бяха останали още четирима от пострадалите пред НС в нощта на протестите. Пациентите ще бъдат изписани най-късно утре, съобщи дежурният невролог. Депутатите Филип Димитров и Георги Панев си тръгнали за в къщи още в събота привечер.”

И сега внимавайте! Пак от същата кореспонденция на “Труд”: “Новоизбраният президент Петър Стоянов отиде снощи при БСП депутата Тодор Живков и двама служители от НСО, които са настанени в Правителствена болница. Депутатът пострада в нощта срещу 11-ти, а двамата сержанти – на 10-и, пазейки Любомир Начев. Петър Стоянов изразил съжаление за случилото се и им пожелал скорошно оздравяване.” (Вестникът не пише за посещение на г-н Стоянов в “Пирогов”. Правилно! Що ще Президент в болница, която не е Правителствена. Пък и кои са Филип Димитров и Георги Панев! Да не би да има нещо общо с тях, че и съчувствие да им изразява !)

·        Пак от “Труд”, но след няколко дена – Тодор Живков (Тато) на въпрос какъв е неговия коментар за побоя над Филип Димитров, отговорил: “При такава вандалщина всичко е възможно.” (Само дето вандалите не могат да бъдат намерени.)

·        Националната телевизия (новините в 19,30) ни показа интервюта с битите депутати. Да ме прости господ, че правя сравнения, ама на Филип Димитров едното око беше покрито от кървав бинт, Георги Панев беше с превързана глава, пък на Живков (депутата) му нямаше нищо видимо. На следващия ден същото предаване “Календар” ни осведоми, че състоянието на депутата Живков се подобрява. За Филип Димитров и Георги Панев – ни дума.

(Намирам отговор на моите думи за умишлената пасивност на българската телевизия. Наречен е “Смешен плач за цензурата в БНТ”, написал го е в “24 часа” от 22 януари 1997г. известният Граф Оболенски от ковачницата на Петьо Блъсков, сега зам.генерален директор на БНТ Паун Цонев. Та, ето и отговора: “Категорично отхвърлям всякакви лъжи и инсинуации за цензура в БНТ. Пълната отговорност за информационните емисии носят Емил Милдов, Уляна Пръмова, Таня Сотирова и Константин Каменаров. Питайте ги и те ще ви кажат, че никой не им се меси в работата. Струва ми се, че уважаваните от мене Нина Спасова, Радинела Бусерска, Мариана Асенова и някои други не могат да преживеят, че бе даден шанс на Григорий Недялков, Радина Червенова и Илияна Йотова да водят централни емисии. Очевидно е, че тази истерия около БНТ не е случайна. Идват избори.”)

·        “Професионалистите” от Паун-Цоневата TV ни показаха на 13-ти януари репортаж от “тези драматични събития”. Лентата свършваше с кадри след полунощ на 11 януари на които се вижда как депутати с дипломатически куфарчета в ръце се измъкват от парадния вход на Парламента и се шмугват бързо в градинката към университета. Последното от този филм беше заставка на черен фон на която с големи букви пишеше “КРАЯТ”. Нататък - Ани Драндарова, АНТИ, 24 януари 1997:

“Боже Господи, те написаха “Краят” там, където започваше същественото. Дотук имаше местене на железни заграждения, чупене на прозорци, опъване на пожарникарски маркучи и нагли лъжи, че точно този, който е трябвало да види, не е видял откъде е излязъл сълзотворния газ. А после, когато започна истинското събитие, по-точно драма, някой решил, че нататък вече не е интересно. Тогава, когато пребиха повече от 200 български младежи! Тогава, когато пребиха и депутати, един от които е бивш министър-председател! Важното било, че щетите, нанесени на инвентара и автомобилите на НС, били половин или един, или дявол знае колко милиарда лева. Идиоти такива, а на колко оценявате пролятата кръв на нашите дъщери и синове, която се стичаше под палките на вашите центуриони? Свърши ви се лентата или сами я отрязахте? След убийството на Луканов твърдяхте, че България вече не е същата. Глупости! България въобще не би се променила от едно криминално убийство, защото мафии воюват по цял свят и си избиват босовете. Но когато един народен представител е бит не от престъпници, а от българската полиция, то всяка капка от неговата кръв струва колкото всичките ви потрошени беемвета, кресла и канапета. И преди да ми покажете този епизод, вие нямате право да обявявате никакъв край!”

(Бог да прости Ани Драндарова. Какъв е този живот в който честните си отиват огорчени и недочакали, а подлеците доживяват спокойно старините си?!)

·        На 11-и януари, имаше и концерт в НДК с мото “Солидарни срещу престъпността”. Пееха Васил Найденов и новата “Тоника”. Знаете ли кой беше конферансие? Дон Нуцо (сега), майор Деянов (преди), а всъщност комунистът Стефан Данаилов. Защо, Господи, даваш талант на откровени тарикати!

·        Пак “Труд”-ът от 13 януари 1997, от който имах честта да извадя материалите за Анна Заркова и спецчастите и Петър Стоянов и депутата Тодор Живков, публикува и една културна новина. Нямаше да я включа тук на това място, ако беше поставена в културните страници към края на вестника, ама тя на стр. 7-ма. И ако не беше подписана от Никола Кицевски, който изобщо не е културовед, а първи зам. на Тошко Тошев.

“Безсмъртна проза и поезия от историческия първи етап на Ку-ку движението ще излезе в сборник в някой светъл празник на трудовите хора, ако дотогава останат такива. Ку-ку селърът се подготвя под мъдрото ръководство на Любен Дилов-син и ще бъде отпечатан, естествено от “Труд” – издателството на съвременните български класици в лицето на корифея на топката и перото Христо Стоичков.”

Отдолу под х-м, хумора, на иначе сериозния Кицевски седи една “мостра от ку-ку книгата: На наш политик му растат цици на главата.” Съвсем в края на статията Кицевска отбелязвам една прогноза за бъдещето, което следва след “историческия първи етап на ку-ку движението” – “Новата цел,представена пред всенародното ку-ку движение, е да навърши пълнолетие предсрочно, за да може да се канди-датира за парламента и най-после да оправи и то държавата.”

Формени наглеци!

·        Вестник “Дума” написа с големи букви “Поругаха светинята български парламент”. Формени наглеци!

Баш тези ще говорят за поругаване на Парламента! Нищо не е забравено, комунисти! През 1945 година ВИЕ извадихте половината депутати от ТАМ и директно ги поведохте на разстрел, а другата половина изпратихте в Белене! И на техните места поставихте неграмотни убийци. Кой поругава светинята на България, подлеци?

Общата равносметка на тези десето-януарски събития научаваме само от Франс прес – 24 ранени, 4-ма от тях по-тежко. Опасност за живота им няма. Всички отговорници в България – сегашни и бъдещи, се държат като ген.Красимир Петров от “днешната полиция, която не бие, щото няма палки”.

·        В края на февруари 1997г. вестник “Репортер 7” раздаде своите годишни награди за журналисти. В раздел “Телевизия” първа е Елена Йончева, в раздел “Радио” – Мария Цанкова, а в раздел “Преса” – Валерия Велева. Специална награда за бърза реакция получи Дарик радио.

(В.”Репортер 7” е дребен вестник с незначителна роля в българския обществен живот от онова време. Защо той раздава награди? Ами затова, че неговата главна редакторка се казва Бинка Пеева и е – днес вече не е - жена на Соломон Паси, който пък е син на Исак Паси, който пък… Шегувам се. Защото Крум Благов работи в този вестник.

Кой е Крум Благов? Хайде сега! Защо не питате коя е Елена Йончева?)

Една интересна хипотеза за събитията от януари 1997:

В.”Стандарт”, 15.01.1997, Гинчо Павлов, зам.председател на ОКЗНИ: “Една от целите на разигралата се провокация по време на митинга на 10 януари пред Народното събрание е търсене на повод да се охули вътрешният министър Николай Добрев като кандидат-премиер.”

Като допълнение към такъв извод ще цитирам думи на о.з. полк.Славчо Босилков, към този  момент нач. управление “Обществен ред и сигурност” при Столичната община: “Съгласно чл.30, ал.1 от Закона за МВР висшата професионална длъжност в МВР е главният секретар, след това са секретарите на МВР (чл.32 от Закона за МВР) и директорите на националните служби. Интересното в случая (събитията от 10 и 11 януари) е, че всички тези йерархични нива са прескочени и акцията се ръководи лично от политическата личност Николай Добрев.” (Дебелите букви са на редактора на в.”Демокрация” откъдето е взет цитатът.)

На 6 август 1997г. вестниците съобщават, че софийската окръжна военна прокуратура прекратява проверката за побоя пред парламента. Изминали са без малко 7 месеца от събитията на 10-11 януари. Прокуратурата обявява, че няма обвинения към редови ченгета, участвали в тях. Ако питате за вътрешния министър Николай Добрев и директора на СДВР полк.Красимир Петров, тях още през май 1997г. ги оневини Прокуратурата на въоръжените сили.

Бързаци!

СЛЕД ТОВА

На 12 януари заседание в Народното събрание нямаше. Имаше митинг-шествие на ОДС от НДК по бул.”Витоша, през ларгото до “Ал.Невски”. Ходих на това шествие. Бях разочарован - в началото. Вървейки сред протестиращите, бях учуден, че по прозорците нямаше накачулени въодушевени хора, каквито помнех от 1991-1993. Само братята-близнаци Спасови, знаменитите футболни съдии (така чух да ги представя някакъв глас чрез рупорна тръба) ни махаха от един балкон на “Витошка”. На другия ден вече бях обиден. Видях в моята “Демокрация” кой ме е предвождал на това шествие. Снимката е пред мен сега. По средата върви Надежда Михайлова, хванала под ръка Иван Костов и Стефан Савов. Отдясно Стефан Савов е подкрепян от Ахмед Доган. Нататък след турчина вървят Васил Гоцев, Йордан Соколов – нататък не се виждат другите. Отляво на Иван Костов крачи Екатерина Михайлова. И Йордан Соколов твърди, че на този митинг са били 200 хиляди столичани.

Въобще не е вярно. Нали бях там! За последен път на тяхно шествие. Повече не отидох на нито един син митинг под тяхно управление. Представяте ли си, аз! И сега, след петнадесет години, съм един от тези, които няма да им пуснат бюлетина, дори върху нея да са написали СДС. Просто лъжат! Нагло! И затова избирателите им се свършиха. При все, че СДС-идеята е жива!

А засега на снимката са едни радостни, засмени…

13 януари - публикации от вестниците. Всичките са на хора, които влязоха в “СДС”, когато излязох аз оттам. Пиша за себе си, но говоря от името на напусналите СДС във времето 1997-2005. Това са почти 2 милиона българи. Не си измислям като Соколов. Има статистика, проверена на избори. Ето я:

- 2 милиона 280 хиляди гласували за СДС през юни 1990 година
       - 1 милион 903 хиляди гласували за СДС през октомври 1991-ва;

- 1 милион 514 хиляди през декември 1994 година;

- 1 милион 890 хиляди през ноември 1996

- 2 милиона 223 хиляди гласували за ОДС през април 1997 г.
      -  830 хиляди гласували за ОДС през юни 2001-ва и само 515 хиляди през юни 2005 (като 280 хиляди са за ОДС , а останалите 235 хиляди за ДСБ)

- за последните избори от окт. 2011 няма да пиша бройката.

Причината за този отлив на привърженици от Идеята СДС е и превръщането на Движението в Партия, и напълването на Партията с безогледни кариеристи, откровени тарикати и доказани мафиоти. Кое от кое следва няма значение. Идеята не е конюнктура за използване. Хората, споделящи Тази ценност, си отиват. “Отвратени” е точната дума.Точно в тези преломни времена (преломни заради предлаганите от тях възможности за истинска демократична промяна) водачите на “сините” станаха/останаха “червени” (“червени” в смисъла, който влагаме, говорейки за тоталитарните комунистически времена).

Тарикати! И преди, и сега, и нататък.

 

 

 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1280395
Постинги: 613
Коментари: 2439
Гласове: 1429
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30