10 януари 1997 – петък

(Ако нещо ви се вижда несвързано, върнете се на вчерашния ми постинг със същото заглавие, но с индекс 1.

Какво да направя – за някои неща се налага да се полагат повече усилия, отколкото за други)

В 9 сутринта започна насроченото от 3 януари обсъждане на Декларацията на ОДС за Спасение на България. Слушах тези дебати по парламентарния канал. Нищо особено и нищо неочаквано: онези стари комунистически номера, изтъкани от подигравателност, демагогия и наглост, които отдавна вече не ме вбесяват толкова, колкото през далечните 1989-1992. Разбира се, че социалистите отхвърлиха Тази декларация.

Ще дам само един щрих от дебатите. На трибуната е проф. Христо Стоянов от БББ. Та този проф. попита: “Защо в предсрочни избори търсим спасението на България, а не в засаждане на тютюн, торене, есенници? Защо изпускаме това, а се занимаваме с декларации?” После сам отми гнева ми, попадайки на един чудесен паралел (което всъщност е поводът за моя добавен щрих). Според него 1996 година била такава плодоносна като 1951 и тъкмо затова не бивало да я изпускаме. Леле мале! Като знаем какво последва за България след 1951 година,  чудесно е, че изпуснахме 1996-та!

Веднага след закриването на сутрешното заседание един друг проф. – Благовест Сендов, удари парламентарния звънец и обяви откриване на второ извънредно заседание за този ден. На него започна обсъждането на Друга Декларация за националното ни спасение – социалистическата. (Оттук нататък предавам събитията такива, каквито ги прочетох във вестниците. Все пак ходя на работа, какво като е 10 януари 1997!)

Точно за 4 минути със 123 гласа “за” Тази, внесена от Красимир Премянов, декларация и последвалото я “Проекто-решение за извеждане на страната от кризата”, са били приети. Депутатите от СДС, Народен Съюз, ДПС и БББ (?) не са участвали в гласуването.

(Въпросителната, която поставих след Жорж-Ганчевите хора, е, защото не зная къде са били те по това време. Няма тяхна дейност по страниците на вестниците в следващите няколко дни. Освен една дребна информация в “Труд” след седмица, която е приписана на Юджел Атилла, депутат от ДПС. Не зная дали е вярна, все пак  вестник “Труд” в момента недолюбва Жорж. - “Трябваше да видите само как се изнесе Жорж Ганчев. В този момент той беше висок един и двайсе и бягаше като елен лопатар.”

Сега за дейността на опозицията по часове:

·        Около 9,30 сутринта близо 2000 студенти окупират двора на СУ “Кл.Охридски” и обявяват началото на ефективна стачка. В 10 ч. те се отправят към Народното събрание. Начело са преподаватели от богословския, класическия и славянския факултети.

(Отбелязвам активността на църквата в протестите! След 2 дни най-голямото опозиционно шествие ще бъде предвождано от близо 40 архиерери от Пименовия синод с хоругви. А споменатата вчера 14-годишна Гергана, онази с училищния звънец на синия митинг, била дъщеря на преподавател в Богословския факултет – според дописника на “Демокрация”.)

·        Граждани и коли, прииждащи от 4 страни на столицата блокират окончателно Парламента към 11,00 часа. Горе долу по това време приключва първото заседание в пленарна зала и опозицията напуска Народното събрание. В 11 часа колони от синдикалисти на “Промяна” и “Подкрепа”, тръгнали от митинг пред НДК, изграждат втори обръч около сградата на Събранието. Те се водят от лидера на столичния СДС Евгений Бакърджиев. Лидерът на цялото СДС Иван Костов се смеси с протестиращите в 11,30.

·        В 12 часа през служебния вход на Парламента Любомир Начев (който отново е депутат след като Виденов го махна от министър покрай гибелта на 14 войника на околовръстното шосе) тръгнал да си ходи. Някой го познал и “Народът побесня. Мигом по бившия първи полицай в републиката полетяха снежни топки, жълти монети, тромби, камъни и парчета от плакати. Евгени Михайлов се развика срещу “смелчагата”: “Защо провокирате хората, връщайте се обратно”.  “Искам да си ида в къщи”, заинати се леко лъхащият на алкохол бивш МВР началник и продължи към Художествената академия с думите: “42 години се движа така”.” (Диалогът между Михайлов и Начев го има само във в.“Континент”.) И тук следва първата пукната глава за този ден. В сблъсъка е пострадал сержантът от НСО Димитър Димитров, който е ранен в главата от хвърлен камък. Линейките от “Бърза помощ” са пристигнали след половин час, защото не са могли да пробият човешкото множество. Те прибрали в “Пирогов” и трима бити студенти. Началникът на НСО ген. Димитър Владимиров е отрекъл негови служители да са удряли демонстранти с палки с думите “Нашите служители не носят палки.”

·        Пак в 12 часа точно в обратния край на сцената на събитията е избухнал друг бой. Демонстранти “погнали полицаи и те се скриха в ресторант “София”. Хората останаха с впечатлението, че в ресторант “София” има арестувани, и потрошиха витрините му. Столичният кмет Стефан Софиянски пристигна и успокои множеството” – в.“Континент”.

·        “По обяд са успели да се измъкнат към 15-ина човека. Сред тях са Първанов, Васил Калинов, Иван Зънзов.”, пише в.“24 часа”.

·        Около 13 ч. демонстрантите започнали “да хвърлят снежни топки, камъни и замръзнали буци кал по прозорците на Парламента. С метален болт бил счупен прозорецът на кабинета на проф.Сендов, с павета – на зала “Запад” и на отдела за международни връзки на парламента. В същото време Клара Маринова, Мариела Митева, Сашка Каракашева, Борис Колев и други депутати от левицата пееха в кулоарите “Къде си вярна ти любов народна”. Според очевидци музикалното им настроение било подгрято с бисерна ракия и бира.” (Цитатът е от “Труд”. След два дни неговата новоизгряваща журналистическа звезда Валерия Велева ще разправя за погрома на Парламента и как е борила страха си си, пеейки песни. Ден страх – години благоденствие. Ама и аз ставам смешен – какъв страх като има ракия и бира! Дали е имало и боб по хайдушки? Сигурно, макар във вестника да пише: “По обяд свърши храната в парламентарния бюфет.” )

(Написаните последни редове ми наведоха едни разсъждения… В тоталитарното време в тази същата сграда два пъти годишно заседаваше българското представителство. Деловият му президиум се състоеше от 45 души – цялото комунистическо Политбюро. Представяте ли си, че не е имало авариен изход за тази безценна част от Партията, която да ги пази от “вярната любов народна”– разбира се, различен от надземните изходи на сградата! А представяте ли, че тези евентуални подземни тунели са били разрушени след 10 ноември 1989г.! След като и досега, и след 100 години вероятно, упълномощен човек може да се придвижи под земята от стария партиен дом до резиденцията в Бояна с лека кола! Откъде знам ли, като не съм упълномощен? Чета вестници, братя, гледам телевизия, и което е най-важното: записвам си да не забравя. Елате да ви покажа една вестникарска снимка, направена в Партийния Дом по времето, когато го “палеха лумпени”. Едно широко мраморно стълбище води… надолу до грамадни дървени врати. Затворени! И само това да е! Та дори една проста община като търновската има подземна връзка с ж.п. гарата в Горна Оряховица! Така, че изобщо не вярвам Георги Първанов да си е отишъл у дома през северния, южния и т.н. изходи на Парламента. Както и полицейските кучета в Парламента да са минали покрай протестиращите отвън!)

·        Към 14 часа настоящият вътрешен министър Николай Добрев пристига в Народното събрание. Според едни джипът му прегазил крака на един студент, според други – студентът сам се хвърлил под джипа, опитвайки се да го спре. На другия ден това поредно меле беше един от видеохитовете по телевизията. Полковник Красимир Петров, началник на софийската полиция, бранеше лично с щит началника си. Около него полицаи с палки млатеха протестиращите. (Въпрос на няколко месеца е полковникът да стане генерал.)

·        Последва няколко часово затишие. В.“24 часа”: “Опозицията се опита да усмири тълпата. Лъчезар Тошев се появи на прозорец на парламентарната библиотека с лист с надпис “Започва заседание”. Служителите в ПГ на СДС са успели да излязат през прозорците на стаите на синята парламентарна група. Помагали са им Филип Димитров и Валентин Василев. На демонстрантите било казано, че това са стаи на СДС и там прозорците не бяха целени така ожесточено. Екстремист потроши с черчеве джамовете на стаите на БББ и ДПС. Хората на Мозер и Савов бяха залепили по стъклата на стаята си надписи “Народен Съюз”. В НС за няколко часа беше и Петър Стоянов. Преди тълпата да нахлуе към служебния вход, той възседна шефа на СДВР Красимир Петров и опита да успокои с мегафон множеството. Никой обаче не го чу.”

(Докато пред Събранието е мирно, да използвам времето, за да напиша,че в следобеда за който разказвам,  двама високопоставени държавни служители се завърнаха по спешност в страната. Главният прокурор Иван Татарчев се върна от Москва, където бил на конференция за борбата с организираната престъпност. Около 21,10 вечерта си пристигна и Желев от Париж. Той бил посрещнат на аерогара София от лидера на БСП Георги Първанов и членовете на ИБ на БСП Любомир Коларов и Васил Калинов. Желев отказал да разговаря с тях, пишат вестниците. Само “Демокрация” допълва, че Желев е бил на годишнина от смъртта на Митеран в компанията на бившия секретар на ООН Бутрос Гали, кубинския Фидел Кастро, палестинския Ясер Арафат и бившия премиер на Израел Шимон Перес. Все подбрани ръководители, симпатизиращи на червения цвят в политиката. Това му се видяло по-важно на нашия Желев пред галопиращата дестабилизация на България.

- Ще кажете, че какво лошо е това - Митеран заслужава уважението българско. На Желев – да, нали Митеран го легитимира като „демократ” на една закуска кадесарска. Но моето уважение тези воинствуващи тарикати никога няма да имат. Аз съм българин от онези, дето настояват служителите на комунистическата ДС да стоят в затвора.

 - Тогава вестникът „24 часа” нямаше да е с главен редактор Валери Найденов. И нямаше да публикува (3 ноември 1997) някакви спомени за умрелия вече Митеран, в които се обиждат Рейгън – „в главата му се въртели само няколко грамофонни плочи”, и Маргарет Тачър, която „имала погледа на Калигула”. Милите! Колко са объркани, а най-вече злобни. Безсилни и излишни, защото именно тези „изтъркани грамофонни плочи” носят музиката на Новия свят. Където е невъзможно нагло, безсрамно и ненаказано да твърдиш, че Съдията е придобил погледа на Престъпника, защото го бил осъдил.

- Тогава... Ех, тогава! Дотогава...)

·        Нататък по минути:

- 17,03 – Тълпата е превзела пространството пред северния вход на парламента (към църквата “Ал.Невски”)

- 17,13 – Множеството подхвърля полицейска фуражка.

- 17,44 – Избити са прозорците на НС заедно с рамките на северния вход. Демонстранти нахлуват в Парламента. “Пробиха кордона, влизат!, изкрещя Симка, секретарката на Сендов, и вътрешният минисър Добрев хукна към кабинета на парламентарния шеф. Генералът на НСО Димитър Владимиров лично пренесе към входа откъм ”Ал.Невски” столове, с които бе издигната барикада пред напиращата тълпа.” (”Континент”)

- 17,50 – Изпочупени столове хвърчат навън. “Барети с бронежилетки и кучета завзеха позиции в сградата. Кордонът отвътре стана петорен. Шефът на парламента лично разписа заповедта да влязат полицаи.” – в.”Континент”

- 17,55 – Пред входа на парламента идват други полицаи. Джиповете на предишните се изтеглят, затова пък  сградата на Националната телевизия на “Сан Стефано” е оградена с кордони от полицаи със щитове и палки.

- 18,06 – Пред северния вход на парламента са възпламенени няколко димни шашки със сълзотворен газ.

- 18,11 – Газът се разнася.

- 18,25 - Полицейска лада откарва обгазено ченге.

- 18,33 – Тълпата ломи два депутатски мерцедеса. Трети е обърнат с колелата нагоре. Преобърната е полицейска “Нива”. Изпочупени са стъклата, смачкани са покривите на два луксозни джипа на НСО. Стъклата на БМВ също са потрошени.

- 18,37 – Пристига линейка, за да прибере обгазени в сградата на парламента. Лекарският екип влиза през прозорците, защото входът е барикадиран.

- 18,40 – Полицията разцепва демонстрантите на групи.

- 18,45 – Пробойни в полицейската блокада отново допускат демонстранти до входа на парламента. Хвърлени са 3 нови димки. Две от тях са върнати обратно вътре в сградата на парламента.

  (На другия ден ще бъде дадена гласност на официалното твърдение – че шашките със сълзотворния газ са били хвърлени от демонстрантите. В интервю пред “24 часа”, 11 януари 1997г. бъдещият генерал Красимир Петров се държи така:

Въпрос: Кой даде заповед за използване на вътрешни войски и пускането на димки със сълзотворен газ?

Отговор: Вътрешни войски нямат присъствие при нас и не знам къде виждате вие Вътрешни войски.

Въпрос:  Полицаите също бяха изненадани от сълзотворния газ…

Отговор: Нито съм видял Вътрешни войски, нито нищо.

Въпрос: Кой разреши използването на сълзотворния газ?

Отговор: Не знам да е използван сълзотворен газ.

Въпрос: Вашите колеги полицаи също плачеха с нас…

Отговор: Каква е гаранцията, че ние сме пуснали сълзотворния газ, а не другите?

Така се държи Командирът. А как се държат Неговите подчинени? Пак от същия вестник веднага под интервюто Му има и тяхното мнение: “Защо я пуснахте (газта), като сме без противогази”, ругаеше аскера повръщащ полицай.)

- 18,50 – Полицаите изтикват тълпата. Правят жив кордон. Пред изпочупените прозорци и врата са натрупани маси и други тежки мебели. Пожарната докарва две водоноски, с които при необходимост да бъде разпръсната тълпата.

- 19,20 – Мобилизирани са нови подкрепления от полицаи.

- 19,40 – Пристига друг батальон на Вътрешни войски с автомати. Разполага се около централния вход на Парламента, който не е поломен и барикадиран. “Премянов съобщил пред депутати, че Виденов е дал писмено правомощие на Добрев да действа със сила, ако се наложи. Това щяло да стане след 22 часа – разрешеното време за митинга.” – в.”Труд”.

- 20,10 – Започва възстановяване на загражденията.

- 20,50 – Николай Добрев се възползва от правомощията си. Входът на НС е освободен за секунди със сила. С палки и водни струи демонстрантите са изтикани към “Ал.Невски”.

- 21,10 – “Дарик радио” оповести, че протестиращите не пропускали линейки до парламента, защото подозирали, че с тях ще бъдат извозени червените депутати. В.”Труд” уточнява на другия ден: “Човек от администрацията на парламента подхвърли: “Щеше ли да се стигне до ексцесии, ако депутатите от БСП бяха напуснали в 15 часа парламента през подземните евакуационни тунели?” Журналистите също започнали да се питат героизъм ли проявяват депутатите или някой иска да бъде нажежена обстановката.”

- 21,45 – Костов прочете декларация, че опозицията напуска парламента и призова към общонационална стачка.

- 22,00 – Депутатите от СДС излязоха от парламента. Пред храм-паметника “Невски” започна митинг. След края на митинга обаче хората се върнаха обратно пред парламента, където все още стоят обсадени червените депутати.

Третото за деня извънредно заседание на парламента започва в 17,30 часа. То е по искане на м-р Добрев и е с единствена точка: обсъждане на създадената обстановка около НС. След неговото закриване сините депутати са поискали ново, четвърто поред извънредно заседание, което да приеме синята Декларация за спасението, но след поименно гласуване предложението е било отхвърлено. Отбелязвам “смелостта” на запитаните 185 депутати да отстояват мнението си. 81 от тях са били “за”, 46 “против” и 58 са се въздържали.

Намирам във в.“Труд” (11.01.1997) едни думи на Николай Добрев, казани пред журналист в кулоарите на Парламента. На въпрос дали ще вземе мерки срещу протестиращите,  м-р Добрев е отговорил буквално: “Явно няма да ги използвам днес.” Точно така! Днес – не, но утре – три часа само след началото на новия ден – да!

“Искам специално да поздравя Николай Добрев, който показа, че е достоен кандидат за министър-председател”, е казал Г.Първанов на брифинг в сградата на “Позитано”. (Аз пък искам да попитам Първанов как така хваленият от него вътрешен министър не можа да представи на обществеността нито един арестуван от онези, които вандалски влязоха в Парламента и причиниха вреди, пак според Достойният, за “над половин милиард лева”. Такава огромна щета не може да бъде нанесена от 10 души. Ако е вярна цифрата, нападателите са били поне 100-200. И нито един арестуван, г-н Първанов?! Или вътрешният министър, когото много харесвате, е некадърник, или вандалите в Парламента са били ваши хора.)

Някъде в неясно време на 10 януари се е събрал Консултативният съвет за национална сигурност. Вероятно след пристигането на Желев от Париж. От това заседание избирам едни думи на Благовест Сендов: “Вътрешни войски в сградата на НС – това не е нарушение на Конституцията.” Думи на еко-министъра във Виденовото правителство Георги Георгиев, казани на брифинг в МС на 23 януари: “Силовите методи не бяха използвани достатъчно.”

Обръщам внимание на едно интервю на Осман Октай във в.”Труд” (чак от 4 април 1997; вероятно е чакал да се забравят някои неща; горкият!). “През нощта на 10 срещу 11 януари, когато се събра Политическия съвет, Иван Костов го напусна преди полицейските действия и каза: “Аз искам да отида да видя интересни неща”. И досега не знам защо. Заедно с Ахмед Доган ние последни напуснахме Парламента към 4 часа през нощта. Когато излязохме, ни посрещна група младежи. От тях научихме за побоите и сблъсъците с полицията.” (Пиша за тези думи на агента “Огнян”, за да покажа лъжите му, които съответстват на характера му –и те елементарни, но нагли. “Побоищата и сблъсъците” започват  около 3 часа през нощта. Излиза, че “Огнян” и “Сава” са били извън Парламента на Политсъвет около 10-11 преди полунощ, след това са се върнали в Парламента – защо и откъде са влезли в него? – за да го напуснат “към 4 часа” последни и да научат от случайни младежи за “интересните неща”, за които Иван Костов явно е знаел предварително.)

Понеже и този постинг стана дълъг, за продължаващото да се случва на 11 януари – утре. Много е интересно. По-интересно определено дори от токущо отминалия 10-ти.