На 30 декември 1992 година 23-ма, избрани с надеждите на повярвалите им сини, ги предадоха и се върнаха при своите червени приятели. Ето имената им:

Асен Мичковски, Валентин Карабашев, Велислава Гюрова, Георги Костов, Георги Цонев, Господин Атанасов, Димитър Луджев, Емил Цочев, Иван Пушкаров, Йордан Тодоров, Красимир Стоянов, Марин Маринов, Марин Тодоров, Ненчо Ненчев, Нейчо Неев, Петър Марков, Петър Харизанов, Радка Василева, Свиляна Захариева, Стефан Караджов, Стефан Божилов, Христо Тодоров и Христо Иванов.

И те, като своите учители и предшественици „ала Желев” се опитаха в началото да се представят за „доброто СДС”, но бързо се отказаха. Нарекоха се „Нов съюз за демокрация” (нещо като алтернативна социалистическа партия или Нов Социалистически Дериват.І)  След 4 години никой от тях не остана на политическия небосклон на България. Кой се интересува от употребени дрипи!

А разочарованията на търсещите своята свобода хора тепърва започваха. Но какво от това, по дяволите! Свободата, за която непрекъснато пиша, не е битие, а състояние на духа! Свободата на всеки човек да защитава собствените си разбирания е Нещото, направило западните демокрации това, което са сега, и то им гарантира властващото място в света на бъдещето. Робската психика на нашия народ е главното, което му е пречило и продължава да му пречи, за да заеме мястото, което заслужава в същия този бъдещ свят.

Написах думата „да защитаваш” Свободата си, но тя не предава точно всекидневните несполуки, разочарования, загуби, в битието на „защитаващите се”. Животът на свободния човек е всекидневна борба за оцеляване. Която обаче си струва усилията! На това ни учат чудесните съвременни западни филми. За пропагандирането на тази Идея се раздават „Оскарите”, а не за ярките цветове на колите, зашеметяващите каскади, хубавите лица и други подобни.

Именно защото ТАЗИ идея е подтисната в нашия социалистически свят, нищо не струват филмите ни, едрите ярки реклами, „новият начин на живот”... И науката ни, и земеделието ни, и литературата ни... И човешките отношения помежду ни!

След като съотношението на силите в парламента се измени и борбата да защитаваш собственото си мнение стана по-трудна, още сини избраници от октомври’91 решиха, че не си струва да се бориш за възложените ти надежди, чрез които си влязъл в Парламента. Ако кажете, читателю, че те са повярвали на приказките на президента за националното помирение, ще бъдете по-малки прави, отколкото ако признаете открито, че механизмът, заставил него, президента, и тях, депутатите от СДС, да предадат избирателите си, е един и същ!

Майната им на хората без съвест! Ние ще изживеем живота си без тях. Но имената им трябва да запомним, за да не ги легитимираме отново чрез гласа си. Всеки от нас, приятели, ноеи в главата си няколко такива имена на предатели на Надеждата. Ето кои помня аз и основанията ми за това:

·              Стоян Ганев (ОХДЦ):

Заради “жълтия плик”. В съботната “Панорама” от 9 януари 1993, След като няколко дни преди това беше “намекнал”, че Ф.Д. е предоставял преди 10 ноември квартирата си за нелегални срещи на ДС с нейни тайни информатори, Стоян Ганев заяви пред милионите зрители и пред самия Филип Димитров, че „гузен негонен бяга”. И обеща да представи доказателства за това. Неопровержими!

Неиздържал на публичния натиск да изпълни обещанието си (изглежда нямаше тепегьозлука на Ани Крулева) Стоян все пак трябва ше да покаже този прословут „жълт плик”. Извади го на 18 февруари 1993 година и демонстративно го връчи на... представете си – на председателя на НС Александър Йорданов, и то в присъствието на вътрешния министър Виктор Михайлов. Да, ама борбата на президента срещу Ф.Д. беше вече обществено наблюдавана, а и председателят на парламента бе явно порозовял отдавна, та се наложи „жълтият плик” да се отвори не тайно на председателски съвет или закрито заседание, ами в Главна Прокуратура. Която каза, че в него няма данни, уличаващи бившия премиер в „явочничество”.

Грижата на Партията Филип Димитров, а чрез него и Идеята СДС, да влезе в затвора, беше поета от „министър”  Георги Танев. За неговата работа по това партийно поръчение – по-нататък.

За избягване на бъдещите недоразумения по отношение на личността на Стоян Ганев, ще цитирам буквално едно съобщение на в.“Демокрация” от 28 октомври 1991 година: (Съобщението не е подписано.) - “В редакцията получихме писмо на Стоян Ганев до “Дума”, което до момента колегите от опозиционния вестник не са публикували: “По повод публикацията в бр.261/19.IX.1991 на в.“Дума” ще разочаровам някои мои “поклонници”, съобщавайки им, че съпругата ми е гражданка на Република България, а баща й вместо “висш служител на КГБ” е обикновен инженер, който за негово щастие не се е доближавал до стените на КГБ. И още една информация: нейният дядо е бил зверски убит между стените на КГБ. Иска ми се да надявам все пак, че в. “Дума” ще може да докаже, че ще е вестник на една интелигентна опозиция.”

Излишна ехидност! И дразнеща. Защото историята на Стоян Ганев ще се научи все едно. Аз ще я представя на вниманието ви, когато тя излезе наяве. Няма да забравя. Не обичам нечестниците.

·              Вержиния Велчева (ОХДЦ):

От всичките нейни изказвания „ремонтиращи СДС, което се отказа от властта”, подбирам едно много характерно - в “Демокрация” от 22 февруари 1993 година. (Отбелязвам, че това изказване далеч не е първо във времето, има и от самото начало на година 1992, когато разклащанията на коалицията бяха много опасни.) “Промяна в статута на СДС трябва да има. Не е естествено, когато в СДС има такива мощни партии като Демократическата и Радикалдемократическата, техният глас да тежи толкова, колкото например една Републиканска партия или партия “Либерален конгрес”. Ние сме категорично за нов подход, който да дава политическа тежест на решенията.”

(Прекъсвам за момент за моя коментар: За разлика от г-ца Велчева, аз, а сигурно и доста още привърженици на СДС, сме против партиите да ни ръководят, докато комунистите не бъдат забранени със закон и техните марионетки бъдат принудени да напуснат ръководните места в управлението. А опитът й да налага партии със зам.председатели като Георги Марков, Ал.Йорданов и Венци Димитров, които „да колят и бесят” в коалицията по-малки партии като „Либерален конгрес” – и тя, и ние знаем, че е „комсомолско поръчение”. Затова не сме се виждали на митинг на СДС от 1991 година.)

Продължавам с цитата:  “В нашата партия надделява мнението, че в настоящия политически момент на преден план в ръководството на СДС трябва да излязат нови личности. Лично моите предпочитания са към личността на г-н Стефан Савов, който според мен е един от символите на СДС” (Мое вметване: Не познавам Филип Димитров като човек и личност. Но ми прави впечатление неистовото желание, злоба бих казал, на някои от работилите с него , или той с тях, да го зачертаят на всяка цена като политик. Като си мисля, много вероятна причина за това може да е, че той досега не може да бъде „купен”, както са купили мразещите го.)

Продължавам с думите на В. Велчева: “Не го направих (става дума за получаване на удостоверение, че не е сътрудник на някоя от службите на ДС), защото смятам, че никой не би се усъмнил в моето минало. Приемете го и като своеобразен мой протест срещу непълнотата на решението.”

(Имам такъв спомен. На едно от заседанията на Парламента през зимата на 1992 година Златимир Орсов (БСП) открито ви обвини, г-це Велчева, че се познавате много добре от събранията на комсомолското университетско ръководство. Нали разбирате, клеветата беше подхвърлена. Аз знам, че думите не я изтриват, но делата – да! Така, че приемете на тази база, г-це Велчева: един поне човек се съмнява във вашето минало – аз.)

·              Венцислав Димитров (ОХДЦ):

- В. “Новинар”, 14 май 1993:  “Филип Димитров не беше един от нас. Конфликт между 39-те и Филип Димитров изглежда има, въпреки това той поведе борба за изолация на всички тези хора.”

- В. “Отечествен вестник”,11 януари 1993:  “Филип Димитров бил срещу групата на 39-те, а президентът Желев стои зад Ф.Димитров. Филип стои и зад атаката срещу Стефан Савов, за да бъде тласнат Савов в лагера на Димитров.”

Ако на самия Венци му е ясен целия този миш—маш, пък на! Не съм забравил, че най-голямата заслуга от депутатите, за да стане Тодор Вълчев управител на БНБ, има баш този Венци Димитров.

- Във в. “24 часа” от 21 май 1993, в интервю с него, озаглавено “ОХДЦ се обезличава, СДС олевява”, журналистката Жана Николова му подхвърля извода, че той е един от малкото, които не се пазят с охрана от любовта на избирателите си. И синият кумир се съгласява с нея, забравяйки, че и той изчезна от митингите ни през тази година, а публичната му изява на 5-тата национална конференция на СДС през март 1993-та без малко да завърши с изхвърлянето му от залата от “обичащите го” избиратели.

·              Георги Марков (ДП):

Не заради „Долу БСП” и „Избори до дупка” съм „отлюспил” този човек от надеждите си, а защото, когато наистина стана нужда чрез избори да свалим „динамичното парламентарно мнозинство”, той прописа в „Труд” и в „24 часа”. И заради лозунга „СДС над всичко”. Но за всичко подред.

- В.”.Демокрация”, 12.01.1993:  “Силно съм притеснен от това, което става в СДС. Аз не смятам, че СДС се представлява само от Филип Димитров, Едвин Сугарев и Иван Куртев или пък, че СДС се символизира от Александър Йорданов, Венцислав Димитров и Михаил Неделчев. И едните, и другите, представляват СДС, и доколкото има недоразумения, те трябва да се кажат вътре в коалицията, но не и публично, особено в най-гледаните предавания като “Панорама”. Не може така лесно да се отлюспват 23-мата от парламентарната група, без те да бъдат чути, защото не е сигурно дали някои от тях не са гласували против правителството на Беров. Не може с лека ръка да станем втора по големина парламентарна група.”

Аз пък силно се притесних, когато само след месец, на 20 февруари 1993, самият Г.М. каза: „Ако бях на мястото на Филип Димитров, бих се оттеглил от шефския пост в НКС”. И го каза именно в „Панорама”! А колкото до тезата: „дайте да се обединим с предателите, защото иначе губим властта”, смятам тази позиция за дълбоко аморална.

- На 22 април 1993 година със злобата на загубилия, заради нечестността си, Георги Марков даде интервю в “Труд”, озаглавено “Дисидентът от СДС разказва за масажисти, Фил и другите”. Пак там от 3 юни: “Един ден ще стана премиер, за да покажа на Филип Димитров как се управлява”. Аз пък ще запомня тези Маркови думи, за да иззлорадствам облекчително, когато всички ще видим как той ще подскача под комунистическата принуда. Въпреки, че изобщо няма да му дойде реда „да управлява”.

- В първите избори през юни 1990-та БСП издигна един основен за нея лозунг „България над всичко”, което е буквален превод на основния нацистки лозунг „Deutschland uber alles”. Тяхна си работа, на комунистите. Те с нацистите имат нещо общо. Но СДС няма нищо общо нито с едните, нито с другите. Тъкмо затова решително се възпротивявам, когато и от страна на СДС чувам „СДС над всичко”. Автор на „случая” е Георги Марков.

На 18.02.1993г. в централните новини на Канал 1 той прочете Декларация на ПГ на СДС в която депутатите се обръщат към своите привърженици “да са готови за масови законни акции против безумния административен произвол на правителството и разрушителната му икономическа политика”. Декларацията завършва с думите: “В скоро време СДС отново ще поеме отговорността за управлението на страната” Георги Марков добави от себе си: “СДС над всичко”. Написах “добави от себе си”, защото тези думи ги няма в петъчния брой на в. “Демокрация” от 19 февруари, където на първа страница е даден пълният текст на Декларацията.

Питате защо пиша за това толкова подробно? Ще ви спестя, и на себе си също, коментара на “Дума”. Но независимият седмичник “168 часа” в броя си от 23 февруари 1993 публикува статията “Органът Му взе курс към преврат”, където се казва:  “В четвъртък Георги Марков, известен като агент Николай, се изказа по телевизията. Беше забележително! Решен в кафяво, вчесан “ала 1933-та”, той ту се отдръпваше от екрана, ту влизаше в него. Ритъм  на мюнхенска бирария се носеше над родината.”

Разбира се, никъде авторът на статията не казва, че в оригиналната Декларация думите “СДС над всичко” липсват.  А цялата кал, която облива СДС като организация, произлиза от тези три думи. Резултатът ли? - обикновеният човек, който не чете “Демокрация”, но гледа телевизия, ще си каже: “Ами, че тези от СДС са фашисти!” Гаден комунистически номер!

·              Александър Йорданов (РДП):

Въпроси, въпроси...  С известни отговори.

Кое накара Александър Йорданов за по-малко от 24 часа да престъпи решение на политическо съвещание на СДС? Става въпрос за датата 4 ноември 1992, когато второто политическо съвещание потвърди решението си: СДС да не предлага председател на НС на мястото на сваления Стефан Савов. На следващия ден Йорданов приемаше поздравленията на Ананиева, като предварително заяви: “За мен като председател на Парламента всички народни представители са равни”. И започна да го доказва така:

- Отстъпи председателското място на “демократа” Кадир, когато се гласуваше правителството на Беров.

- След десет дни не посмя сам да отнеме имунитета на Лилов, а се скри зад правилника на НС и начинът на неговото тълкуване.

- Каква беше целта на посещението му във Франция от 5 януари 1993 година? Питам, защото първата работа на Андрей Луканов, след като излезе от затвора на 30 декември, беше да посети френското посолство. Сам! На 2 януари. В този наш политически живот няма нищо случайно, брате Йорданов!

- Защо при въпросното посещение във Франция, на пресконференция в българското посолство, е казал пред френски журналисти, че смята българското правителство на Беров за сполучливо и работоспособно, че животът му нямало да бъде краткотраен? И продължил Председателят на НС: Нямало много хора в България, които искали скорошни избори, тъй като нямало да се промени досегашната конфигурация в Парламента. (Информацията е в “Труд” от 8 януари 1993г.)

- Какво ли трябваше да внуши на присъстващите журналисти на пресконференцията в НС на 13.01.1993г. с идеята си да осигури в правителствена болница издаването на бележки за хомосексуалисти и психопати за депутати, “загрижен за здравето им, особено на тези, които са се увредили в качеството си на политици”? На въпросната пресконференция той се закани, че няма да позволи на НКС да определя листите с кандидати на СДС за депутати.

А ето извадки от интервюто на въпросния Председател във в. “Отечествен вестник” от 22 януари 1993г. (Написах Председател с голяма буква, за да подчертая иронията си към подобен вид хора. През март 1993 прочетох в пресата един компромат срещу Ал.Й. – на молбата му за влизане в БКП било отговорено отрицателно с мотивировката „прекалено амбициозен”. )

Нищо чудно. Слушайте:

„За мен и досега не е ясно защо не е поискано снемането на имунитета на Лилов много по-рано, в началото на нашата парламентарна работа, когато имахме и мнозинство с ДПС, когато отнехме и имунитета на Луканов. Сценарият беше елементарен - да се провери според критериите на тясно скроеното мислене в СДС твърд ли е или не е Александър Йорданов. Или пък да се търсят мотиви за постоянните атаки срещу мен. В СДС има лидери, които не могат да живеят, ако не разчистват пространството около себе си. Така че никой да не засенчва силното им излъчване. За съжаление серия от ходове на СДС, с които за щастие нямам нищо общо, доведоха дотам, че ПГ на БСП се консолидира, а нашата се раздира от противоречия. Докато аз бях председател на тази група, нека това не звучи като самохвалство, беше точно обратното. Десетки пъти сме принуждавали комунистите да напускат парламента и сме приемали каквото си искаме с наше мнозинство. Аз съм първият, и това лесно може да се провери в печата, който още преди да се стигне до свалянето на правителството на Димитров, предвидих възможността то да бъде свалено. И още тогава казах, че има 2 варианта - или СДС да мине в опозиция, тогава всички приеха това като еретичен вариант, или да се брани правителството до последна капка кръв. Това и сторихме. Добра дума за това досега не съм чул.”

Пет дни след горните редове Той написа още: “И моля ви, приятели, люспете се, отлюспвайте се, колкото искате, ако нямате какво друго да правите в свободното си време. Но също така ви моля: нека не отлюспваме България! И нека да не виждаме зад всеки храст комунист. Вярно е - доста са, но чак толкова много не са.”

А 20 месеца по-рано, по време на Великото НС, същият Ал.Й. каза на избирателите си от Варна следното (от в."Демокрация"): “Скъпи приятели от Варна, демокрацията изчезва там, където се заличава границата между ВЛАСТ и ОПОЗИЦИЯ.  Или когато опозицията се превърне в ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ. И там където всички пляскат с ръце и се прегръщат, където се очертава взаимна поцелуйковщина и вместо съвест и вина, гордост и достойнство, идват тънките сметки, авантата, казано по нашенски. Там аз не искам да бъда. Не за меко кресло отидох в Народното събрание.”

Браво, Сашо! В.“Ранно утро” през април 1993 година започна да публикува сведения за заплатите на народните представители. Срещу името на Александър Йорданов стои цифрата 23 359 лева месечно. Средната работна заплата на избирателите му от Варна в този период беше 1800 лева месечно. Тази проточена публикация на в. “Ранно утро” предизвика през май 1993 г. най-остра реакция у засегнатите депутати. Но не си мислете, читателю, защото цифрите не били вярни, а защото от нея депутатите разбрали, че съседът им по банка получавал 200-300 лева повече, отколкото обявявал.

Пак „Ранно утро” публикува един, много вероятен според мен, диалог между депутатката Свободка Стефанова, която казала, че „е срамота да получаваме толкова много, когато хората се ровят по боклучийските кощчета”, и Александър Йорданов, който й отговорил – „Какво искаш, ние ли да започнем да ровим в тях!”.

Още едно фундаментално интервю на Председателя в „Труд” от 15.03.1993:  “Той първо трябва да си покаже бележката, че не е бил агент на ДС (става въпрос за Янко Янков от партия “Либерален конгрес”). Защото такива искания се правят именно от хора, които са внедрени в СДС. За много от тях в скоро време ще се появят биографични данни - от какви семейства произхождат, обикновено от семейства на активни борци против фашизма и капитализма, откровено комунистически семейства, някои са завършили в Москва. Всички тези хора не могат да понасят един честен и чист човек като Александър Йорданов да символизира СДС.”

Истината е друга, съвсем друга, символе на СДС! На 10 юни 1993 година пред НДК на многохиляден митинг избирателите на СДС ти я казаха – освиркаха те яко. А ти, Председателю, ги нарече „агенти на ДС и КГБ” и „провокатори”. Нищо не остана след теб, литераторе. Специално за умници като тебе цитирам една мисъл на Виктор Юго от „Човекът, който се смее”: „Целият живот прилича на писмо, което се изменя от послеписа”.

·              Михаил Неделчев (РДП):

„Син комунист и матросовец е Едвин Сугарев. Над 70 % от местните организации на “Екогласност” са за сътрудничество с ДПС, но ръководството зае друга позиция, което в нормалните държави изисква най-малкото оставката на председателя Едвин Сугарев.”

Това каза Михаил Неделчев на пресконференция в НС на 25 януари 1993 година. А само след 5 месеца - през юни 1993, този лидер стоеше гордо в първата редица на митинга в защита на Едвин Сугарев по време на гладната стачка на последния. Не взе думата  - предвидливо, но стоеше и викаше „Долу БСП”. Че надпреварата за места в следващото НС вече беше започнала.

Сега за действията му като председател на парламентарната Комисия за телевизия и радио - главният орган, управляващ електронните медии. Учудващо “мек” при уволнението на Асен Агов, учудващо “твърд” към протежето на Шерифе Мустафа Милица Трайкова, и пак “мекичък” при назначението на социалистическия кандидат за шеф на телевизията др. Хачо Бояджиев. Да не говорим за трогателната му безпомощност при преценката правилно или неправилно е уволнението на Нери Терзиева през май 1993.

(Що не взема аз да подам молба за шеф на тази „комисия” по радио и телевизия?! Ако не друго, поне ще ядосвам по-често онази другарка от червената ПГ, дето погледнала една змия в очите и горката змия се вцепенила.)

Добавям още, че Михаил Неделчев през юли 1992-ра настояваше много Панайот Денев да стане шеф на радиото, след като предложението на ПГ на СДС беше за Иван Обретенов.

·              Николай Слатински (РДП):

На 6 януари 1993г., само седмица след като 23-мата от президентското крило в СДС твърдо гласуваха “за” правителството на Любен Беров, Николай Слатински написа в “Демокрация”: (впрочем това е първата публична изява за защита на ТЕЗИ в целия демократичен печат): “НКС желаеше да наложи безпрекословно волята си над депутатите. Логично у мнозина от тях възникна усещането, че са машинки за гласуване. Подхвърлят им - забравихте ли какви послушни и смирени бяхте, когато се съставяха листите.”

Това момче си проси да му бъде зададен въпроса: Ако смятате, че постоянното напомняне да не се отклоняват от защита на интересите за които са избрани, кара депутатите да нарушават тези интереси, отговорете защо при същите условия този метод на действие обединява БСП-депутатите да не ги нарушават? Ще ви отговоря аз – защото вашата хипотеза за предателството на „сините 23-ма” няма нищо общо с действителните причини. А те са досиетата, г-не.

И още нещо - никой от гласувалите за СДС не е забравил, че Комисията по национална сигурност, която вие оглавявате, благослови измислиците на Бриго Аспарухов, придаде им законова сила. Аз се пошегувах десетина реда по-горе, че е възможно да стана председател на Комисията по телевизия и радио, защото трвбвя да има все пак някаква логика при назначаванията. Не е възможно от младши научен сътрудник в провинциален институт, да станеш направо зам.председател на БАН. Отдавна се смущавам от очевидния отговор на въпроса: Защо едно толкова младо и неизвестно „момче” беше предпочетено пред Димитър Йончев например, като шеф на Комисията по национална сигурност?

Но да престана с предположенията и се върна отново на фактите. “Отечествен вестник” от 13 януари 1993:  “Грешки са закодирани в конструкцията на СДС. Убеден съм, че болшинството от сини депутати, гласували за новото правителство, искрено са вярвали, че правят добро на СДС (за да се върне мандата при нас) и на България (а когато си убеден, че правиш добро на страната си, е маловажно дали то ще бъде от полза на СДС). С малки изключения те са честни, почтени хора, нужни днес на парламентарната група, и не бива да бъдат отлюспвани, защото това би било откъсване на живо месо от плътта на СДС. Дори ближният да сгреши, наречеш ли го предател, вършиш още по-голям грях. Твърде голяма е цената на логиката: да сме 60-70, но да се знае, че това са истинските депутати на истинското СДС. Защото СДС е кауза, но все повече - конкретното претворяване на тази кауза. Кому е нужна малка, неспособна или в невъзможност да управлява сила, дори и най-синя? Глупаво е на въпроса “Какво правиш?” да отговаряш “Пазя чиста синята идея”. Нужният и спасителен за страната отговор е - работя за нейната реализация. А това се прави ефективно само, когато си на власт.”

Това се прави ефективно само, когато си на власт! Дори синята идея да стане червена! Власт! Ако страната ни остане такава, каквато беше близо половин век, ТОЗИ ще напредне много. Но мен ТАКИВА не ме интересуват

Дотук изредих имената на депутатите от ПГ на СДС, които публично подкрепиха първите 23-ма от 30 декември 1992. Към тях трябва да прибавя и имената на онези сини депутати, които не изрекоха публично, че случващото се е преврат срещу СДС. Това са тези народни представители, които престанаха да идват на срещите със своите избиратели по площадите в трудните и обезверяващи месеци на 1993-та: Александър Джеров, Александър Сталийски, Александър Янчулев, Аспарух Панов, Васил Гоцев, Елка Константинова, Златка Русева...

Мисля, че е време да завършвам с онези “от СДС”, които допълват динамичното парламентарно мнозинство на комунистите.

Завършвам! Само още едно дребно наблюдение.

Ако внимателно сте прочели цитираното малко по-горе изказване на Николай Слатински, сте добили впечатлението, че броят на цитираните “нови демократи” е 35-36 души. Извадени от 110-те СДС-депутати, остават 75-74 души. Сигурно сте запомнили и думите на Николай Слатински от януари’93: “да сме 60-70, но да се знае, че това са истинските депутати на истинското СДС”. Той със сигурност не чете вестници само, а предимно агентурни списъци на Любимата партия, така че нему трябва да вярваме повече. Очаквайте значи още поне 15-тина депутати от истинските засега, да станат “инакомислещи”. (Ако в оставащите месеци до изборите се създаде ситуация, изискваща жертви на още партийни агенти в СДС. Което може и да не стане.)