Прочетохте ли вчера за „Парламентарната въртележка през ноември 1992 година”. А запомнихте ли нещо? Както и да е – да спи информация под камък!

Днес ще разкажа за

ПАРЛАМЕНТАРНАТА ВЪРТЕЛЕЖКА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1992

На пресконференция  на БСП от 24 ноември 1992 г. членът на ИБ на ВС на БСП Красимир Премянов съобщи, че за 3-те дни след вота на недоверие на кабинета на Филип Димитров, социалистите са провели 48 срещи и консултации с представители на почти всички парламентарни и извън парламентарни сили.

На 26 ноември НКС на СДС отказа в своя официална декларация да участвува в коалиция под каквато и да било форма в правителство, което ще състави БСП.  Земеделците от съюза на Анастасия Мозер също отказаха да участвуват в социалистическо правителство.

До 30 ноември социалистите съобщиха, че директорът на БНБ проф. Тодор Вълчев и ексминистър Христо Данов са отказали да оглавят социалистическия кабинет.

На 1 декември Партията каза, че преговорите за бъдещ премиер с проф.Захари Карамфилов, директор на Статистиката, са протекли успешно. Партията на Дертлиев, чийто член е Карамфилов, даде своето “положително становище и за човека З.К., и за неговата кандидатура за министър-председател”. Ахмед Доган заяви: “Той е един принципен човек, има излъчване и мисля, че той може да поеме тази отговорност”. След един ден обаче, след среща с президента Желев, Захари Карамфилов оттегли своята кандидатура с мотива, че не може да стане министър-председател след като има подкрепата само на част от нацията.

На 3 декември БСП предложи нова кандидатура - тази на лидера на “Обединение за България” Петър Бояджиев. Това е същият човек, когото познаваме около създаването на "Подкрепа" през февруари 1989. Той беше изчезнал от българската политическа сцена, според твърденията на Николай Колев-Босия, защото още преди събитията от ноември е емигрирал с жена си в Австралия. Пак несполучлив опит на БСП, както се оказа. Атаките на опозицията, че е международен аферист, с дългове към френски банки и висящо дело за измама във Франция, не направиха впечатление на “компетентната партия”, която го предлага. Междувременно твърде остро се изказаха срещу социалистическото предложение К.Тренчев от името на КТ “Подкрепа” и Ахмед Доган от името на ДПС. Естествено - той им е стар конкурент!

На срещата си с избиратели във Варна Александър Йорданов е защитил тезата, че СДС трябва да подкрепи евентуално правителство на ДПС след неуспеха на социалистите (обръщам внимание: той още не се е състоял!?), защото “изборите ще забавят значително реформата”. В."168 часа" от 8 декември пише: "Иначе мераклии за премиери има бол и те се разпознават по зачестилите ухажвания на парламентаристите. Например Иван Костов седи неуморно в Народното Събрание и разговаря с депутати от БСП. Георги Николов загатна, че БСП може и да подкрепи при известни условия правителство, оглавено от г-н Костов.

Когато стана ясно, че лицето Петър Бояджиев на всичкото отгоре има и двойно гражданство и няма право съгласно конституцията да бъде премиер, президентът Желев реши въпроса - не му връчи указ за съставяне на правителство. Датата беше 9 декември 1992 година. Така БСП изгуби мандата си и той премина в ДПС.

Какви съпътстващи събития станаха в България през тези десет дни на социалистически търсения за министър-председател?

·          Започнаха атаки срещу генералния директор на телевизията Асен Агов. Предимно обвинения от финансов характер. Особено злостно се “изцепи” във в. “Репортер 7” напусналият телевизията журналист Райчо Райков. Който след 15 дни ще стане говорителят на все още бъдещото правителство на Любен Беров.

·          Вече 2-ра седмица народните представители от СДС Дако Михайлов и Йордан Куцаров внасят в Парламента искане за разсекретяване на досиета. Парламентарното мнозинство от БСП и ДПС отхвърля това предложение в дневния ред методично ден след ден.

·          В. “Ранно утро” вече няколко седмици публикува списък на народни представители с отметка срещу всяко име в кои отдели на ДС  “членува” въпросният депутат. Доста депутати се разсърдиха, но до ниво “закани за завеждане на дело”. Досега не съм чул или прочел главният редактор на в. “Ранно утро” Иван Стаевски да е осъден от някой по този списък. Иначе дела има, ама от висене, та изсъхнаха!

(Едно вероятно обяснение за този факт прочетох във в. “Преди и сега” от 18 ноември 1992. Озаглавено е “По-спокойно, господа”.  В него се казва дословно следното:

“Т.нар. ОНЯ СПИСЪК, който се публикува провлачено в “Ранно утро” е ОРИГИНАЛЕН ДОКУМЕНТ, съставен от МВР за нуждите на Народното събрание. На него има поставен ПЕЧАТ и са положени ПОДПИСИТЕ на съответните длъжностни лица. Следователно опитите да бъде привлечен под съдебна отговорност главният редактор на в.“Ранно утро” са обречени на провал. Пред фактите и боговете мълчат.”)

·          На 28 ноември стачкуващите от “Арсенал” престанаха да играят карти върху ж.п. линията и влаковете тръгнаха. “Справедливите им искания” си останаха искания, макар и справедливи.

·          В неделя, 29 ноември, г-н Мико Петров в своята “Неделя 150” даде думата на Юнал Лютфи, който заяви, че е гласувал срещу Стефан Савов, защото е знаел, че депутатите от ДПС е трябвало да бъдат арестувани от специално подготвена в град Пловдив група от службите за сигурност, подчинена лично на Филип Димитров.

Няма никакво значение дали такава група съществува и дали нейните цели са били такива. Времето ВЕЧЕ не е такова, България е парламентарна република, с ДЕЙСТВАЩИ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРАВИЛА, Юнал Лютфи е народен представител с ДЕПУТАТСКИ ИМУНИТЕТ. Неговото арестуване НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ! Не коментирам какви „престъпления” могат да му се припишат, застрашаващи живота му.Ако е честен  в тези си страхове Юнал Лютфи, значи е нечестен към дълга, който е избрал да поеме публично. Защото решението му заради свои ЛИЧНИ ГРЕХОВЕ, при това въображаеми, да влезе в сговор за „преструктуриране на политическото пространство” без нови избори, се квалифицира в демократичната дътжава като ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ.

Сега остава да напиша моето обяснение защо го „отнесе” Филип Димитров, вместо Юнал Лютфи. В.”Отечествен вестник” от 5 февруари 1993-та, публикува факсимиле на собственоръчно подписани „разпизки” (оригиналният правопис е запазен) от Юнал Саидов Лютфиев, агент „Сидер”, с които той удостоверява, че е получил сумите „50 лева” през януари 1976 и „100 лева” през юни 1990 за „извършена услуга на Държавна сигурност”.

Ето нещо значително по-достоверно от „групата на Филип Димитров”! Аз бих искал да зная нещо повече ИМЕННО ПО ТОЗИ ВЪПРОС. Но изпълнителите мълчат, а Историята още не се е разприказала. Президентът разтяга локумите за национално помирение.

·          На 5 декември 1992г. загина депутатът от СДС Красимир Чернев. Отново при автомобилна катастрофа, както депутатът от ДПС Свилен Капсъзов, и отново водачът на другата кола, която носи изцяло вината за катастрофата според официалните заключения на КАТ, е бил по-рано служител на МВР. И пак чакаме, все още, повече сведения, които да разпръснат съмненията ни за съществуването на специална група, но от закалени чекисти, а не от хората на Филип Димитров. Президентът продължава да зове към национално помирение.

·        „Дума” пак повдигна въпроса за фондация “Сапио”. Този път за неизплатени от фондацията 388 млн.лева данъци към държавата за 1991г. И намеси, разбира се, виновника Иван Костов от СДС. Тогава седнах да прочета отново старите вестници. Ето какво е установено със сигурност изобщо около фондациите и в частност за “Сапио”. Според тях!

С постановление на МС от 14 декември 1990 (председател на МС е Андрей Луканов все още, защото Дим. Попов обяви състава на правителството си на 19 декември 1990) всички фондации се освобождават глобално от всички видове държавни налози върху дейността си - мита, такси, акцизи и др. В края на февруари 1991г. новият финансов министър в Поповото правителство Иван Костов предлага да отпаднат данъчните облекчения за фондациите с мотивировката, че те се облагодетелствуват неправомерно по този начин. И правителството на Димитър Попов приема това. През март 1992г. финансовият министър в кабинета на Ф.Д. Иван Костов подписва по изключение право на безмитен внос за фондацията “Сапио” с президент Ясен Златков за времето от 26-ти до 31-ви март 1992. Всичко пет дни! Сега в.“Дума” обвинява Иван Костов за 388-те милиона неплатени данъци от “Сапио”, които - обърнете внимание - са за 1991г.! Но Костов е разрешил по изключение, само за 5 дни, и то през март 1992. Това друго изключение ли е? Кой да ти каже!

·          Още от вестниците: Според тях в началото на януари 1994г. работещите в търговска база "Илиянци", София заплашват със стачка по повод тайната й приватизация. Ето едно от основанията им - в Разпореждане на МС 139/27.12.1993 е цитирана сумата 13 415 млн.лв капитал на дружеството към 31.8.1993, а в баланса на "Илиянци" към същата дата е посочена сума 375 922 млн.лв. (има снимки на оригиналните документи във вестниците). На предизвиканата по този повод среща “зам.министър Бързашки обяснил на стачкуващите работници, че е станала техническа грешка". Tехническа грешка, която намалява цената на предприятието близо 30 пъти?! И под тази "техническа грешка" стоят подписите на министър-председател Любен Беров, главен секретар на МС Стоян Денчев, нач.отдел "Обща канцелария" Веселин Даков. Става въпрос за пропадане на 362 млн.лв. Ако чакате в."Дума", "Шума","Чума"... да пропишат за аферата "Илиянци", чакате от умрял писмо. Или вълкът да смени нрава си.

·          Понеже така и така отворих дума за фондация “Сапио”, да допиша за президента й Ясен Златков. Ако се върнете назад до гладната стачка на депутатите от СДС през юли 1991 година, ще срещнете това име. Въпросният Ясен Златков не е подписал декларацията за напускане на Парламента, но се е присъединил направо към гладуващите в палатките “свои другари”.

Само един да беше Ясен Златков, с мед да го почерпиш. Ами „синият” Янко Кожухаров? Ами споменатите дотук „основатели” на СДС? Ами тия, дето ще се явят върху страниците на живота ни оттук нататък? Че всички са „подпъхнати” от „любимата на целия народ партия на комунистите”, не се аъмнявам. Въпрос на време е само, да се приберат под крилото й.

Като хора за които на последните избори са гласували 7,55% от избирателите, лидерите на ДПС получиха мандат да определят кой да управлява всичките 100 %.

Това е огромен риск, заложен предвидливо още в генералната схема – конституцията от 1991-ва година. Чак не ми се иска да продължавам да разсъждавам какво би се случило, ако в новия избирателен закон бариерата за влизане в Парламента бъде смъкната до 2%. Тогава Иван Георгиев от БНРП всякак ще е „вътре” – комунистите ще му доналеят толкова гласове, колкото не му достигат – и когато му дойде редът, съгласно К., да мандатства – Боже, пази България!

Впрочем би станало същото, каквото стана, когато на Ахмед Доган му дойде реда. Няма никакво значение дали на капрата на каруцата, която ни кандилка назад към мъртвите сибирски полета, е нарисуван фес или конска опашка.

На 13 декември 1992 г. СДС проведе още едно национално съвещание. Там коалицията взе решение, че ако ДПС предложи на СДС да състави правителство чрез неговия мандат, преди съставянето на такова правителство, трябва да се подпише политическо споразумение, включващо вече известните 5 условия, поставени от СДС на ДПС при преговорите за кабинет на СДС от 16 ноември 1992 година.

И още: СДС няма да подкрепи правителство, съставено в противоречие на тези условия, дори ако в него участвуват отделни личности от името на СДС. Неспазването на тези решения е несъвместимо с членство в СДС.

Да се върнем малко назад и си спомним какво каза лидерът на СДС Филип Димитров от трибуната на Парламента преди 55 дни (на 18 септември), обръщайки се към депутатите от ДПС: “Вие обаче не можете да не си давате сметка за нещо друго, колкото и да си говорим за новото правителство на СДС, как СДС ще управлява непрекъснато - вие не може да не държите сметка за това, че СДС има своята позиция. Тази позиция е,че то отстоява именно политиката на промяна. Нека приемем, че СДС реши да направи друг кабинет. Щом то държи на тази позиция, то ще направи такъв кабинет, който ще отстоява същата позиция, и ако трябва да бъдете верни на това, което заявявате днес - вие ще трябва пак да гласувате против него.”

(Някои ще кажат: „И Партията има позиция от която не отстъпва”. Питам – А защо тази позиция не се защи тава открито, а се прокарва чрез „волята” на разни политически сили? Преди чрез „създателите на СДС”, днес чрез ДПС, утре чрез Центъра за нова политика или что-то вроде? Отговарям ритирично: Кой измамник ще заяви открито, че целта му е да излъже другите, за да спечели той самият? Нямам нищо против да бъде защитаван комунизмът като идея, смисъл, цел, съдба, ако щете, но застанете открито зад такава позиция и поемете риска да отнесете последствията. Нали ще се „народни победи”. От какво се страхувате?)

На 15 декември ДПС обяви, че приема условията на синята коалиция. Веднага последва декларация на НКС, че ако условията, влизащи в решенията от 13 декември, бъдат приети от Движението, на практика всички пречки пред конкретните преговори отпадат.

На 17 декември Доган заяви: “Помолихме нашите приятели от СДС да се ангажират по-отговорно с излъчването на подходящ кандидат за министър-председател на когото да възложим мандат.”

С 9 гласа “за”, 6 “против” и един въздържал се, на 18 декември НКС на СДС предложи Светослав Лучников за премиер. ПГ на СДС обаче отхвърли тази кандудатура с 58:29 гласа. На 20.12.1992 НКС предложи нов кандидат - Йордан Соколов. Този път парламентарната група се съгласи с 64:21 гласа. Лидерите на ДПС казаха, че при гласуването в ПГ на СДС не била спазена процедура, но СДС отказа да прегласува общото решение на НКС и ПГ.

И веднага с указ президентът Желев посочи своя икономически съветник проф. Любен Беров, като човекът, който да състави правителство с мандата на ДПС. Датата е 22 декември 1992 година.

Както се изрази един друг “професор” (Димитър Сепетлиев от ДПС) - “Ние не оставихме България без правителство за Нова година.”

За Димитър Сепетлиев титлата „професор” съм поставил в кавички не заради съмнения в неговите научни качества, а защото държа да подчертая, че не харесвам Такива професори. В една „Неделя 150” от октомври 1992г. той заяви, че „е водил едва ли не в нелегални условия борба срещу тоталитарния режим преди 10 ноември и че никога по никакъв начин не е имал нещо общо с комунистическата партия”. Е, в Народната библиотека има книга със заглавие „Етнография на България”, издание на БАН, 1980, където пише друго. И само това да са му връзките с БКП от преди Десети, да го почерпи човек с кафе и бяло сладко. Безочлив човек!

Да, ТЕ:  БСП, ДПС и бъдещия НСД, 122 дни след боянските съображения на президента Желю Желев, “подариха” на моята България тяхното правителство:

- Любен Беров - министър-председател и външен министър;

- Валентин Карабашев - зам. министър;

- Евгени Матинчев - зам.министър и министър на социалната политика;

- Валентин Александров - военен министър;

- Виктор Михайлов - министър на вътрешните работи;

- Нейчо Неев - министър на транспорта;

- Стоян Александров - финансов министър;

- Румен Биков - министър на индустрията;

- Танчо Гугалов - м-р на здравеопазването;

- Христо Тотев - м-р на архитектурата и строителството;

- Георги Танев - земеделски министър;

- Валентин Босевски - министър на околната среда;

- Михаил Вълчев - министър на правосъдието;

- Марин Тодоров - министър на науката, образованието и културата.

(Едно уточнение за лицето Марин Димитров Тодоров. Като депутат от СДС в това НС, той е подписал декларацията от политическото съвещание на СДС, че няма да участвува в друго правителство, което не е на СДС. Впрочем това се отнася и за лицата Валентин Карабашев, Нейчо Неев и Румен Биков. След 20 дни, вече като министър в Беровото правителство, той е помолил журналистите да го наричат не Марин Тодоров, а Марин Димитров. При първия ремонт на правителството през юли 1993г., тъкмо той ще бъде единственият министър, който ще напусне кабинета - не си мислете, че това е от срам, просто Беров реши така.)

Това правителство с мандат на ДПС и подкрепено в НС при избора му (30 декември 1992) от 124-ма, от тях 80 депутати на БСП (65 %), обеща да изпълнява програмата на СДС за реформите. Само след месец същото правителство представи в Парламента за одобрение друга, разширена и актуализирана програма. (Слава Богу, че поне оттогава досега ни е спестена подигравката, че се изпълнява програмата на СДС!)

Ето така президентът на Република България Желю Желев реализира своята (?) идея за национално помирение. За идеите на ТОЗИ човек как да бъде поддържано ТОВА национално помирение, четете по-нататък!

·          „Празнувахме”, пише вестник “Демокрация” по повод 3-те години от създаването на СДС (8 декември 1989). Митинг нямаше. На ул.“Раковски” 134 се състоя коктейл послучай годишнината. На него от отлюспените “създатели на СДС” нямаше нито един. Най-първият „създател”, президентът Желев, покани екип на телевизията при себе си в Кабинета, за да заснеме Словото му за СДС. То бе излъчено по телевизията в най-гледаното време - от 20,00 часа на 8 декември.

Тъжно и жалко! – казват искрено някои. Защо мислите така? Нима СДС е само носталгичният спомен за първите митинги на които викахме „Долу БКП!”, без да ни бият? А за внедрените „създатели” защо да жалим? – Неиздържали и изхвърлени от Времето. Нашите цели сега са по-близо до нас, отколкото преди 3 години. Надеждите ни са по-реални. А животът винаги е бил борба.

·          На 12 декември 1992г. “Екогласност” и КС на СДС-София свикаха на пл.“Ал. Невски” 150-хиляден митинг, който поиска пълно отваряне на всички архиви на Партията и открито се противопостави на Желев. Година и половина след юлските събития от 1991 година Едвин Сугарев повтори едни думи, които отбелязват победа над поредната отбранителна “червена линия” на наша територия: “Желю, върви си в своята партия!”

За комунистите и “демократите” този митинг окончателно легитимирал СДС като фашистка организация. Причината: на площада бил запален портретът на Желев. Това можели да направят само хора, опасни за демократичния процес в страната.

И това твърдят същите физически лица, които, когато приятелите им от африканския Юг, от движението за освобождение на Палестина и борците за свобода от рода на Ортега и Нориега, палеха американски знамена и горяха чучела на поредния американски президент, твърдяха, че те били в свещеното си право да правят така! СЪЩИТЕ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, само дето са поостаряли с няколко годинки и са се прекръстили! Е, как да не ги иронизира човек?! Точно тях! Лицемери! После защо хората викали „у-уу”, вместо да им пляскат. Правят го хората, защото това е тяхното мнение и защото Вие не можете вече да им го забранявате, както го правеше мама ви Партия и вашия Тато. Късно сте се родили! Хората ще продължават да ви освиркват по улици и площади, ще ви скандират „Убийци” и „Червени боклуци”. Докато си отидете в Нищото, където ви е мястото.

За мен обаче този митинг на 12 декември 1992 беше знаменателен с друго. За първи път от митинг на СДС отсъсътваха без причина Александър Йорданов, Георги Марков, Венцислав Димитров, Михаил Неделчев, Елка Константинова...

Защото не бяха съгласни с избирателите си ли? Този път вероятно - да. Следващите пъти избралите ги няма да бъдат съгласни с тях, а това е далеч по-сериозно.

·          Нечестни частници ограбиха Първа Частна Банка, пише в.„24 часа”. Около полунощ възрастен човек помолил двамата бодигарда в клона на банката на ул."Иван Вазов" да се обади по телефона в предверието на офиса. И им дал да си пийнат безалкохолно. Чак на сутринта пазачите били намерени заспали, а всичко било отворено и лампите светели. (Горката банка! Ще си купят нова предполагам Следващата седмица. Като на Блъсков „Мерцедес”-а)

·          Злонамерени политикани от “Демокрация” (цитат от “168 часа) обвиниха ПЧБ, че печата и продава акции без покритие от уставния си капитал. Моллов заяви във вестниците си, че “това го забавлява”. В Пловдив бе отвлечен синът на един честен частник. Похитителите поискали откуп от 600 хиляди лв (около 40 000 $). Откупът бил платен и отвлеченият син бил върнат на “честника”.

·          Внушенията от Президенството, че правителството на Ф.Д. и лумпените от СДС са опасни за демокрацията, продължават. Отровени били шефът на разузнаването Бриго Аспарухов и говорителят на президента Валентин Стоянов. Че и неговата жена, на Говорителя де – телевизионната новинарка от “Днес+” на ЕФИР 2  Емилия Иванова. Слава Марксу, оказаха се живи и здрави, трябвали значи още на Демокрацията.

·           Понеже в Народното събрание все още бъдещите депутати от „Новия съюз за демокрация” на Луджев продължават да гласуват упорито заедно с комунистите и Догановци против внасянето на проекта за отваряне на досиетата, този “мракобес” Филип Димитров разреши на Вътрешното министерство да издава служебни бележки на всеки, който поиска да се увери, че няма досие в специалните служби, които са подчинени на министерството. Малко хора от “демократите”, нито един от “честните частници” и синдикалистите, и само някои по-слабо заплатени журналисти от “Демокрация” и телевизията се престрашиха да поискат такава бележка.Защо другите не пожелаха, всеки да си отговаря сам.

На втората седмица от властването си Беров ги освободи от притесненията - забрани издаването на “такива” бележки. Било незаконно, т.е. може би ще се “осветят” агентите на Партията и обикновените подлеци, което пък можело да застраши националната сигурност, както обича да казва Иван Палчев (агентът Цеко, ако сте забравили, и в момента зам.председател на Комисията по национална сигурност към Парламента).

·          От 20 декември 1992 България си има нова партия „Либерали”. Води я вождът Петко Симеонов. С него е Димитър Арнаудов, “отлюспен” от националистическата ОПТ. И могъщата демократическа партия “Консервативен сговор” щяла да се присъедини. Треперете, псевдодемократи!

·          Ива Маркова спечели конкурса "Мис Родина" ("24 часа", 21.12 1992г). 17-годишната софиянка получи награда 2000 лева за първото място и още 3500 лева, задето направи демонстрация на еротично бельо.

·          И през изтеклата година в."Дума" е имал най-голям тираж - 112000 броя. Следват:   "24 часа" - 84000, "Демокрация" - 66000, "Труд" - 56000, "Земя" - 54000, "Стандарт" - 35000, “Земеделско знаме" - 33000 и "Отечествен вестник" с 13000 броя..

На последно място е сравнително "младият" вестник "Континент" с 3000 абоната.

Така червените станаха повече в синия парламент. И „синият вот” на народа бе подменен с червен без избори. Оттук нататък елементарно, в смисъл на цинично, червеното нозинство в НС гласува свалянето на синьото правителство и си избра друго. За цвета му ще се досети и Мунчо от „Под игото”. Впрочем съдбата на Мунчо е много показателна, нали? След разгрома на Априлското въстание, той единствен - глупакът, лудият -  беше последният, който се осмели да продължи да протестира. Никакъв проблем за поробителите – обесили го насред площада. Но след две години защо мислите нашия народ стана свободен?

Защото властта принадлежи на тези, които не я искат за себе си!