Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2011 14:24 - Виж кой говори 9
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 1839 Коментари: 0 Гласове:
1



ЖЕЛЕВ  И  ДРУГИТЕ.  ДЕЙСТВИЕ  ЧЕТВЪРТО ОТ ВОЙНАТА НА ПАРТИЯТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА

И каза Желев:  "Правителството е обявило война на всички"

 

Да проверим:

В. “168 часа”,1 септември 1992, Петьо Блъсков: Преди стотина години смели български пишман-политици обикаляли европейските шейтани, за да снабдят държавицата с държавник. Довели едного. Минали-неминали години и по този повод Алеко попитал не е ли време да вържем на опашката на ябанджийското псе едно газено тенеке, дорде тресне тенекето о граничния камък. По въпроса за газеното тенеке не трябва да се проявяват никакви колебания. В сегашния момент то би могло да изиграе неоценима роля за възстановяване демократичните процеси у нас, ако бъде вързано точно.”

в."Врабец" (синче на "168 часа") от 8 септември 1992г.: "Един обстоен анализ на който и да било политолог вероятно би се спрял на редица термини, въведени от политическите и синдикалните лидери за характеристика на някои процеси в синята коалиция: "Персонализмът" (Л.Собаджиев) или "монополизмът" (А.Доган) в СДС, "управлението чрез идеологеми" (Кр.Петков). "Овчари,овчарски кучета и овце" в парламентарната група на СДС...

Читателско писмо от Петър Владимиров от София, във в.“168 часа”: “Г-н Йорданов на снимката от плажа в двореца Евксиноград е допуснал съществена грешка. Ако беше показал само средния си пръст, щеше да е по-резонно и почтено към неговите избиратели. Не е откровен. Е, това ако не е комунизъм, е истински социалистически реализъм. Преди властта беше в ръцете на “пролетарите”, а сега е на “гювечарите”.”

(Колкото до „гювечарите”, противни са две неща. Наистина ги има сред сините избраници, но всички те ще излязат „берови поддръжници” – по-нататък ще разказвам за това. И другото – че „обективният” читател на  вестник.„168 часа” не е забелязъл червените депутати на плажа. И тях ги има на снимките от това лято.)

На 1 септември сутринта (това е същия ден от който са цитираните блъскови мисли по-горе) белокос мъж, представящ се за баща на телевизионния оператор Евгени Михайлов, се появил на пропуска на телевизията и поискал съдействие за погребението му. По същото време в дома на “нелепо удавилия се във водите на Черно море” оператор зазвънял телефонът - хора от “киноцентъра”  поднасяли  “съболезнованията си”. По това време Евгени, жена му Ели Михайлова и двете им деца действително са били на почивка в Черноморец, близо до Бургас. Живи и здрави, разбира се, всичките.

И с тези ли „демократи, които подкрепят програмата на СДС” настояваш, Желю, да се помирим?!

В. “Отечествен вестник”, пак от 1 септември 1992, съобщи подробности за анкетата на БСЧИ, която Ж.Желев цитира на пресконференцията си в “Бояна”. Тя твърдяла, че БСП се подкрепя от 30 % от избирателите, а СДС само от 26 %. Именно това беше “обезпокоило” президента най-вече. Ивайло Парчев от БСЧИ, социолог, участвал в изработването на въпросната анкета пише:

“Анкетата беше извършена по пощата. Недостатък на пощенската анкета е относително ниския процент на възвращаемост (около 40% в нашите проучвания) и невъзможността да се провери точно кои отговарят. Озадачаващо е, че в анкетата не бяха “видяни” някои други твърде важни данни. От тях личи, че доверието към правителството е достигнало най-ниската си точка през месец май, а сега започва да се подобрява. Преценките на хората за живота им и очакванията за бъдещето на България са по-положителни. Тези данни обаче не бяха забелязани.”

Ако президентът не е виновен, че „тези данни не бяха забелязани”, тогава виновни са неговите съветници! Пък чукохвърлячите настояват да се уволнят съветниците на Филип Димитров. Странно, нали? Ако не знаете от името на кой отбор игаят ТЕЗИ спортисти?!

В. “Труд”, 3 септември 1992, неподписано: “Кабинетът започна втория етап на реформата, първия ни излезе през носа. Прогнозите на синдиката са за общ годишен ръст на цените над 100%, кабинетът обещава, че ще спази обявените неотдавна 80. А успокоението, че дори в Унгария, най-напредналата сред реформиращите се страни, ситуацията хич не е розова, едва ли ще облекчи дори и малко безизходното положение, в което остават повечето от българските граждани.”

През следващата 1993 година този синдикален всекидневник престана да пише за „безизходното положение на българските граждани”. Пита се в задачата – защото положението на гражданите се е подобрило или защото вече не управлява правителството на Филип Димитров.

Впрочем официалната инфлация през 1992 година остана 79,5% - толкова, колкото обеща кабинета „неотдавна”. В.„Труд” дължи извинение на всички българи, че ги е травмирал излишно с прокобите си за 100% инфлация. Приемам извиненията на Президента, ако реши да се извини вместо своите приятели. И не се нядявам никак това да се случи. От комуниста очаквайте само да гребне с шепа от миризливото си и да ви замери с него. Само! Ако сте имали благоразумието да му отнемете пистолета преди това.

Сега да прочетем какво е написала една от демократичните сили с която президентът ни съветва да се помирим. Вестникът е “Дума”, датата 17 септември 1992 година, подписът - Соломон Франко: 

"Антифашистките сили се гордеят с партизанското движение. То е измило позора на България пред света. Антиантифашистките сили пък ненавиждат съпротивата. Партизански отряд за тях звучи позорно. Та тези партизани са стреляли по техните татковци и деди-патриоти, които успяха да присъединят страната ни към най-могъщата тогава световна общност оста Рим-Берлин-Токио. Които изпратиха евреите, където им беше мястото: от старите предели на царството - в лагери, от присъединените земи - в Германия. Които снабдяваха непобедимата германска армия с продоволствие и облекло за милиарди, от което се облажиха доста бизнесмени (като Д. Савов - морук на гу’син Савов). И напъхаха по затвори и лагери десетки хиляди българи, които нямаха правилно мислене и саботираха историческия ход на славното ни царство към Новия ред. И пак за тези партизани. Вместо да търсят консенсус с правителството и да водят диалог с полицията, те стреляха по нея само затова, че пребивала антифашисти и републиканци.”

(Няма нищо по-отвратително от съчетанието на евреин с комунист. И пак повтарям за слепците датата на ТОВА мнение – 17 септември 1992 година. След 100 дни ТАЗИ партия, която дава трибуната си за такива редове в рубриката „Дума дупка не прави” на гвардейския си вестник „Дума”, ще даде 80% от подкрепата за правителството на Любен Беров. Не зная какви дупки прави думата, но, ох, какви дупки правят хората от ТАЗИ ПАРТИЯ – масови, по два метра дълбоки! В които „националното помирение и съгласие” е факт, а „консенсусът между всички демократични сили” – ежедневие!)

На 1 октомври 1992, в 8 часа сутринта, девет души въоръжени с газови пистолети, атакували внезапно сградата на Софийската митрополия. В 12 часа полицията се справила с положението. Отвела в участъка и последния окупатор. Студентите-богослови на ректора на Софийската Духовна семинария епископ Григорий (онзи, дето каза,че дядо Пимен изял козлето на семинаристите, и онзи, чието светско име - Йорго Иванов Стефанов, намирам под №2 в листата за общински съветници от гр.София на коалиция БСП, БЛП, ОПТ и т.н. за октомврийските избори през 1991 година) отдъхнаха спокойно. Президентът Желев прие по този повод патриарха с картечарското име и му обеща подкрепата си.

Продължавам с цитат от в. “24 часа”: “Полицията прибра 9 от хората на Христофор и ги пусна. Двама от окупаторите били експерти от СДС.” (Без малко да се усъмня, че това е гаден комунистически номер. Обаче „Дума” потвърди информацията на „24 часа” и разпръсна съмненията ми.)

Около час и нещо преди нападението над Софийската митрополия, на спирка Бисер - 5 км след Харманли в посока Любимец, товарен влак се сблъска челно с международния влак Ориент-експрес. Причината: машинистът на товарния влак е карал СЪЗНАТЕЛНО 5 километра срещу експреса.

Цитирам “24 часа”: “Йордан Томов, Николай Кънев и Димитър Демирев, карали товарния влак и международния влак, са загинали. Четвъртият: помощник-машинистът на товарния влак Петър Стоименов, ОЩЕ СЕ ИЗДИРВАЛ според транспортното министерство. Там смятат, че той не е бил във влака.”

На 2 октомври официалните вестници съобщават за 7 жертви. Това е и окончателният им брой. Но в. “24 часа” от този ден на 1-ва страница пише: “9 смлени от челен удар”. Веднага под тази информация, подписана от Живко Ганчев, отговорният секретар на ДПС Осман Октай гледа усмихнато от снимката си, която илюстрира материала за интервютото му за радио “Свободна Европа”, наречено “Недоверие на кабинета следващата седмица”.

Ако мислите, че съм само мнителен и нищо повече, драги читателю, грешите. Много обичам да чета неподписаните информации на вестниците - за “24 часа” те са обикновено на 8-ма страница. Обръщам там, говоря за същия брой от 2 октомври, и чета: “Транспортният министър Александров и шефът на БДЖ Тонев трябва поне този път да покажат мъжество и да подадат оставки. След две катастрофи за 45 дни не е лошо да се захванат с нещо по-полезно от железница, която трепе пътници и машинисти. Къде гледа железничарският синдикат, та не поиска сметка за загиналите си колеги от Казичене и Бисер? Къде гледа кабинетът, та не защити гражданите на републиката и транзитните чужденци? Но народът трябва да остане с убеждението, че върховете на управлението са покорени от най-кадърните. Наказанията пак ще отнесат стрелочници, машинисти и гарови ръководители.”

Читателю, това е същият морал, който твърди, че:

- скритите трупове в землянката на Иван Козарев край Добринище, са на „осъдени народни убийци” – някой си Цвятко Кралев, социалист от Добринище;

- „през пролетта на 1944 умираха герои, а през есента главно убийци” – журналистът Стефан Продев;

- свободата дойде, когато „руският Ванка слезе от танка” – поетът Божидар Божилов;

- „за 25 години построихме две Българии” – Тодор Живков;

- „10 ноември е повратна точка в обновлението на Партията и на цялото общество” – Андрей Луканов;

- „да бъдеш ляв, значи да мислиш” – театралът Леон Даниел;

- „за 30 месеца преживяхме повече лошо, отколкото за 30 години комунизъм” – някой си Цветозар Томов;;

- „правителството на СДС е обявило война на всички” – Желю Желев;

- протестите на привържениците на СДС срещу правителството на Беров са „политическо упражнение, подготвено от шепа амбициозни, но вече западащи политици” – Любен Беров.

Читателю, ти жива почти половин век, управляван от хората с ТОЗИ морал. Прецени резултатите от това управление за обществото и полезността на собствения си преживян живот. Ако преценката ти, читателю, е негативна, трябва да направиш следващата крачка – замисли се дали не съм прав, като твърдя, че сегашните „демократи извън СДС” и преименувалите се социалисти, са хора от същото това аморално тесто.

Ако моите и твоите изводи, читателю, съвпадат, тогава остава само констатацията, че ТАКИВА ХОРА МОГАТ ДА ИЗГРАДЯТ САМО ОНОВА, ТЯХНОТО, АМОРАЛНО ОБЩЕСТВО. И ТЕ ЩЕ ГО ИЗГРАДЯТ ОТНОВО, АКО ИМ ДАДЕМ ВЛАСТТА С ГЛАСА СИ!

 

Темата  “Износ на оръжие”

“На 8 септември 1992 на пресконференция министърът на вътрешните работи Йордан Соколов изнесе данни, че “Кинтекс” е осъществил няколко оръжейни сделки с разрешение на правителствената комисия за контрол върху оръжейната търговия (оглавявана от Димитър Луджев), които били с фалшиви документи. В три от случаите стоката била за Филипините, но краен получател се оказал Ирак. Това показала проверката на филипинското министерство на вътрешните работи и последвалата я нота до българските власти. Времето на сделките: декември 1991 - март 1992, точно по времето на ембаргото, наложено от ООН върху Ирак. Друг опасен товар бил адресиран до министерството на вътрешните работи на Боливия. Тамошният министър обаче заявил, че сертификатът е фалшив и правителството на страната не е поръчвало българско оръжие.”

Този дълъг цитат взех дословно от в. “Земя”, 9 септември 1992 год. (вестник “Земя” е селската “Дума”). Две неща правят впечатление: че вестник за селото коментира въпрос, свързан с оръжейния бизнес, и че го прави преди другите - веднага на следващия ден, докато съобщенията на “Часовете” и “Труд” са по 3 реда без подробности.

Тази тема - за незаконен износ на оръжие, е основният коз с който беше “прецакано” правителството на Филип Димитров. Понеже историята е важна, аз ще проследя подробно развитието й. Кой какво е казал, кога го е казал, ще добавя и моето мнение защо го е казал. А дали от тази “първична информация” вие ще изваете същото “гърне” като моето, няма значение. Защото важното е максимално много хора да започнат “да ваят”. Та друг път, като им спретнат подобна глина,  да са по-подготвени.

Като се замисли човек, особено ако е подпомогнат от заглавието на материала в „Земя” – „Аферите около оръжейния бизнес намирисва на размяна на удари в управляващата коалиция”.  – този незаконен износ на оръжие може да се лепне върху правителството на СДС. Няма значение, че е възможно неправителствен човек или организация да са замесени.  Както и няма значение, че Филип Димитров изгони именно Димитър Луджев от правителството, а Желев пробутваше настоятелно именно този свой човек преди четири месеца.

След няколко дни такава атака на “жълтите” започна:

В. “168 часа”, интервю на Аглая Шамлиева с Асен Мичковски, в което депутатът от АСП казва: “Филип Димитров или ще се освободи от интригантите си, или... то е ясно. За президента не знам, но моя милост и “Подкрепа” не е лъжица за неговите уста.”

Какво – кой или колко – трябва да стои зад този най-обикновен чукохвъргач-депутатин, за да може да говори по този начин?!

В. “Труд”, на първа страница, 11 септември 1992: “Провалената сделка носи на ВМЗ-Сопот загуба над 20 милиона долара.”

Става дума за това, че Ф.Д. е спрял товара оръжие за „Боливия” и по този начин незаконен износ не е осъществен. Защо тогава оръжейните заводи в Сопот и Казанлък ще организират блокиране на ж.п.линии от НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ и гражданско неподчинение в страната? Защо синдикалните Доктори ЛИЧНО ще предвождат протести в София пред Министерския съвет на Филип Димитров”? Защо, ако той е заинтересован незаконнен износ на оръжие да не се осъществи, както са заинтересовани самите те?

На 13 септември 1992г. в “неделното гише на ПЧБ” - радиопредаването “Неделя 150”, водещият Мико Петров пък “заплака”, че “за оръжейната афера няма доказателства” в чуждия печат. И ни пробута една стара известна на всеки гимназист история, основана на трика да се чете английската дума буквално както се пише. Филип-Димитровите експерти били заблудени, че някой си Жеко Спиров бил замесен в оръжейния скандал. А това било всъщност статия за Шекспир, ама сините министри, нали не разбирали този език, прочели “шаке спеаре”.

Какво друго да очакваме от комунисти!

Друг вестник - на “банкерите”, дето “немали нищо общо” с парите на Партията - в.“Български бизнес”, дава думата на Димитър Пашалийски, който оргиналничи, разбирай лъже, по следния начин: “Българското оръжие пак беше наругано. Първо, в познат стил името на страната ни сами намесваме с държава, чийто режим се осъжда от цял свят. Второ, станаха известни редица подробности, които обикновено са държавна или търговска тайна поне, и най-малкото пречат на бизнеса в сектора, в който икономиката ни има постоянни интереси. Трето, световните агенции за пореден път имаха възможност да подхванат името на “Кинтекс”, а в крайна сметка е известно, че когато сто пъти повториш каквото и да било, накрая то започва да се приема почти като истина. Четвърто, потвърди се, че всеки фактор в България, който се титулува “отговорен”, може да издигне авторитетно каквато си иска теза, без да му се налага да обяснява защо и как. Нещо повече, без той или пък съответното ведомство да са се допитали до тези, които в крайна сметка набеждават.”

Този Пашалийски съвсем не отстъпва по цинизъм на Мичковски. Подписал се е под думите си на 14 септември 1992г. Пет дни преди това в коментара си по тази тема радио „Гласът на Америка” е казало: „Държавният департамент на САЩ приветства похвалните усилия на България за разкриването на незаконната доставка на българско оръжие за Ирак на стойност 15 милиона долара. Вече са предприети необходимите мерки, за да се провери българското съобщение, както и да започне преследване на виновните.” Но това го е казал Държавният департамент на САЩ, а не Руската Дума. Затова „комунистическата правда” е против. Обаче остава огромният въпрос: Защо Желев и неговите приятели от „извънпарламентарната опозиция” пеят в хора на същото котило?

В този ред на мисли да добавя един "стар" факт, станал известен през май 1992-ра, и още няколко “по-пресни” факти - от май и юни 1993 година.

По времето, когато Ф.Д. искаше оставката на Луджев от военен министър, а Желев му възлагаше надежди да състави коалиционен кабинет (май 1992), от вестниците стана известно за една кореспонденция между Луджев и Огнян Дойнов. С писмо от 19 януари 1991 година (Луджев вече е министър в Поповото правителство - от 20 декември 1990г.) Дойнов му изпраща "материал за икономическото положение на Бълария в края на 1989, както и някои предложения, свързани с прилагането на нова икономическа реформа". Трябва да се има предвид, че "материалът" на Дойнов не е писан за Луджев, а е писан преди повече от година и "същият е бил поискан и представен на ръководството на БКП".

По-пресните факти:

·          Английското списание “Форбс” съобщи, че българската организация “Кинтекс” е най-големият трафикант на оръжие и наркотици за Югославия и Европа и че притежава документи за това свое твърдение. БИ БИ СИ, а след това и РОЙТЕР, разпространиха свои видеоматериали, че България (от 93-та година, т.е. Беровата) нарушава ембаргото срещу бивша Югославия. Беровото правителство отрече тези факти, обаче английските журналисти се засегнаха, че ги обвиняват в лъжа и последваха уточняващи подробности.

“Никой не обича кабинета и туй-то” писа по този повод “Демокрация” на 15 май 1993 год. А кабинетът се разсърди на Иво Инджев, че “с действията си уронва престижа на Република България” и го уволни от директорското място в БТА. Така де, ако Наполеон имаше Беровите средства за масова информация, никой в света нямаше да научи, че е загубил битката при Ватерло и световната история щеше да бъде друга. Дали?

·          Филипинската история още не, обаче боливийската история “се разсмърдя” през юни 1993. Боливийското правителство не е като Беровото - държи повече на международния си имидж, отколкото на “вътрешното разбирателство и консенсуса” и уволни виновните замесени генерали и правителствени чиновници в оръжейната търговия с България. Без да го е страх, че “ще урони престижа на държавата”. (За онези читатели, които не внимават: не бъркайте Боливия с Колумбия.)

·          На пресконференция през май 1993 двамата депутати: Захари Захариев от БСП (радетелят за “Свободен Славянски университет”) и Иван Палчев от ДПС (агентът Цеко) съобщиха за резултатите от частната си визита в Ирак. Саддам Хюсеин обещал да се издължи на България (Беровата, не моята) с милиардите, които ни дължи, продавайки ни нефт. Поставил единственото условие обаче - страната ни да се ангажира да съдействува на Ирак пред ООН да бъдат отменени санкциите срещу режима му. Двамата видни “мислители” Захариев и Палчев съветват държавата ни да приеме “тази изгодна оферта”.

Написах всичките тези неща именно, защото съм българин. Аз страстно искам  най-после страната ни да не бъде слагана в кюпа на който пише: „Държави на които НЕ МОЖЕ да се има доверие”. За целта Партията на комунистите-социалисти и „техните деривати”, цитирани по-горе и по-долу, трябва час по-скоро да бъдат отстранени от управлението на България. Със или без упойка. Колкото и да боли. За моето поколение вече е късно, но за децата ни – не: искам те да бъдат приемани по целия свят без подозрението, явно или тайно изразено, че са терористи, трафиканти на оръжие и наркотици, подли и лоши хора, сиреч.

Искате или не искате да си го признаете, ние сме вън от Света, не само от Европа, докато не намерим сили да премахнем комунизма от земята си и от душите си. И никой няма да се затича да свърши това вместо нас. Така че: час по-скоро, със или без упойка, колкото и да боли!

 

Случаят “Свилен  Капсъзов”

 

На 15 септември 1992 година при автомобилна катастрофа загина депутатът от ДПС Свилен Капсъзов. Погребението му се състоя на 17 септември следобед.

Три часа след това - продължавам със съобщението във вестник “Демокрация” от 18 септември: “Около 18 часа в кулоарите на парламента вчера бе твърде оживено. Журналистите с любопитство следяха честите посещения на депутати от БСП(к) в стаята, където заседаваше ръководството на ДПС. Много скоро новината се разнесе. Докато депутатите от СДС работеха в пленарна зала, в стаята на ДПС е станало подписването на искане за оставката на председателя на Народното събрание Стефан Савов. Искането е подписано от 60 депутати на БСП(к) и 23-мата от ДПС, а листата се води от Ахмед Доган. А само преди няколко седмици в официално изявление представителят на ДПС Иван Палчев заяви от трибуната на НС, че ДПС подкрепя Стефан Савов и че искането на неговата оставка не е проблем на ДПС. (Бележка моя: това беше в деня, когато БСП искаше оставката на Ст. Савов, но неуспешно - 23 юли 1992.) Какво се бе случило? Обратът в поведението на ДПС се свързва в кулоарите с факта, че през последните дни между Ахмед Доган и д-р Желев са се провели късно вечер интензивни контакти, които не бяха оповестени. През периода на изявлението на Иван Палчев пред НС, в което ДПС даваше абсолютната си подкрепа на председателя на НС, не са се случили никакви особени политически събития, ако не смятате, че в последните дни Комисията по национална сигурност е взела окончателно решение (въпреки съпротивата на депутатите от ДПС) да бъдат разсекретени досиетата на народните представители.”

И още от същата кореспондения на журналистката Люба Манолова: “Какъв е смисълът на една такава атака: това е основният отговор, който трябва да се търси. Какво се опитва да прокара ДПС с искането си за оставка или какво се опитва да предотврати? В късната вечер на 17 септември доста от депутатите на ДПС не бяха наясно. Бяха се подчинили. Безусловно.”

На следващия ден, 18 септември, точно 19 дни след боянската пресконференция, искането за оставка на Стефан Савов влезе в пленарна зала. Точно в същия час даваха пресконференция накуп шефовете на разузнаването Арлин Антонов, на контраразузнаването Бриго Аспарухов, на следствието Ани Крулева, заедно с главния секретар на МВР Богомил Бонев, съветникът на президента по националната сигурност Стоян Андреев и членът на Комисията за разследване на оръжейния скандал в НС Стефан Караджов.

Арлин Антонов обвини Богомил Бонев, че е издал неправомерно заповед за изземване на част от архива на Националната служба за сигурност и я е предоставил на ръководството на “червените барети”. Става въпрос за картотеките, съдържащи контролно-пропусквателните  гранични листове на влизащите и излизащите в България за даден период от време. Ани Крулева обвини министър Костов, че се намесвал в работата на Националната следствена служба, интересувайки се за дела, за чието съществуване не би трябвало да знае. Вероятно финансовото министерство има свои структури за информация, предположи г-жа Крулева. Става въпрос, че Костов търсил суми по банкови сметки на граждани. “Премиерски съветник е забъркан в оръжейна далавера”, съобщи Бриго Аспарухов. Той разполагал с достоверни данни за това свое твърдение. “Имаме сигнали за огромна, невероятна корупция във висшите етажи на изпълнителната власт”, допълни Ст. Караджов.

Главният секретар на МВР Богомил Бонев изясни, че един ден преди тази пресконференция 3-мата шефове на службите - Антонов, Аспарухов и Крулева, са били викани на инструктаж лично от президентския съветник Алексей Алексеев. Другият президентски съветник - ген. Стоян Андреев, потвърди този факт, но заяви, че “не е имало зла умисъл, не е имало планиране”.

"Наистина, кой е ген.Андреев?" - пита Димитър Луджев във в."Отечествен вестник" от 3 октомври 1992 и отговаря така: "Генералът има доста солидна школа - дълго време е отговарял за специалните връзки и изследвания в БАН, свързани със секретни служби и стратегически направления в Съветския съюз. По-късно е бил отговорно лице в Комитета за наука и технически прогрес, с ранг на заместник-министър и се е занимавал с оръжейната промишленост (през 1988-1989 година забележете), бил е кадър на Военния и на други отдели на ЦК на БКП. Член е на Управителния съвет на холдинга "Металхим", ръководен от небезивестнния член на ЦК на БКП Гунчев, както и на дружеството "Армтек" - там негови добри познати като Кирил Дунев изведнъж се оказаха притежатели на значителни капитали."

Накрая допълвам, че точно в тези три бурно-неясни дни ПГ на СДС се сдоби с двама допълнителни съпредседатели: Екатерина Михайлова и Илиян Шотлеков.

А двата земеделски съюза БЗНС(е) - Ценко Барев, и БЗНС НП - Анастасия Мозер, подписаха споразумение за обединяване.

Ще ми позволите, читателю, накрая да оставя на хартията моето „сбогом” на Свилен Капсъзов:

„Сезонът може да минава без дъжд, без бременни зори,

но нека туй не те смущава – ори си нивата, ори.

И хороскопът да вещае градушки, суши и войни,

не гледай тъмен и замаян – ори си нивата, ори.

До вчера може би премазан, кървиш и мъст във тебе ври.

погребвай своята омраза – ори си нивата, ори.

И бяс, и чума да върлуват, след теб и Юда да върви,

но прав ли си, недей умува – ори си нивата,ори.

Не чакай с трепет смисъл явен...

Додето слънцето гори над хоризонта стародавен,

ори си нивата , ори...”

Стихотворението е на самия Свилен Капсъзов. Хубаво е, нали?

 

В."Дума", 8.10.1991, публикува документ - собственоръчно подписана                           МОЛБА

от Иван Кирилов Палчев, член на СБЖ:

"Другарю Гарабедов, В качеството Ви на председател на Творческия фонд на СБЖ се обръщам към Вас със следната молба: Работя над ръкопис на книга "Центровете на международния тероризъм" за издателство "Септември". На основание на чл.4 т.6. от Устава на Творческия фонд моля да ми бъде отпусната творческа помощ. Работя като отговорен редактор в редакция "Съвременник" на Българската телевизия, женен съм и отглеждам три деца.

За ваша информация съм публикувал следните книги и брошури: "Тероризъм с марката на ЦРУ", Нар.младеж, 1984г., пак там "100 атентата от столетието", 1987г., в агенция София прес: "Тероризъм в действие", "Атентатът срещу папата и корените на тероризма", "Държавният тероризъм" - съвместно издание на НРБ, СССР, ПНР, УНР, ЧССР и Куба, 1987г. В очакване на решението Ви приемете уверенията ми с искрените почитания към Вас."

Какъв е този живот, в който поетите умират, а подлеците остават?!

 

 

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873051
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031