Намираме се все още в трето действие на червената война срещу демокрацията в България. Времето – лятото на 1992 г.

Луканов беше арестуван на  9 юли. Четири дни след ареста му КНСБ и КТ “Подкрепа” обявиха обща шофьорска стачка в София. На 14 юли медицинската федерация към КТ "Подкрепа" се присъедини към стачката на шофьорите с шествие по бул."Витоша" до сградата на НС. На 17 юли президенът Желю Желев заяви във в. “24 часа” - “Комунистите също нямаха широка социална подкрепа, затова прибягнаха до терор. „В. “Труд” от 20 юли 1992 написа: “Не шофьорите и синдикатите, а някой друг накара софиянци да ходят 115 часа пеш.” На 21 юли на митинг зад "Ал.Невски" БСП поиска оставка на правителството. На 22 юли 1992 година БСП и коалиция внесе в Парламента искане за вот на недоверие на правителството на Филип Димитров. На следващия ден - 23 юли, БСП поиска оставката на Стефан Савов от председателския стол на НС. Първият път не мина. Но знаково Ахмед Доган гласува с комунистите, пардон – социалистите.

През тези два дни на вотове "против" в Народното събрание президентът Желев наблюдаваше военноморско учение в Бургаския залив! Което не попречи на в."Труд" на първа страница да изпише "Парата взе да дига капака"!

Ама, разбира се!

·          Конституционният Съд отхвърли иска на депутати от БСП за противоконституционност на акта за отнемане депутатския имунитет на Луканов.

·          НС "уволни" Петко Симеонов от солунската митница АЧП. Новиятпредседател се казва Стефан Чанев. С решение на Софийска градска прокуратура е отстранен от длъжността "председател на Българска стопанска камара" Иван Андонов.

·          Избран е нов председател на НЕК на мястото на Антон Мирчев, името на новия е Дянко Добрев.

·          Генералите Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са поставени под домашен арест, наложен им от Военна Прокуратура. Обвиненията са в унищожаване на архиви на МВР и заличаване следите на агентурната мрежа на бившия режим.

·          Арестувани са генералите Петър Чергиланов (бивш шеф на военно разузнаване), Костадин Коцалиев (шеф на бившето ГСУ), Цветан Първанов (бивш началник I-ви отдел на военно разузнаване) и "по-дребните риби" Симеон Спасов - следовател в ГСУ и Стоян Бакалов - бивш шеф на БОДК.

·          Прокуратурата е отнела задграничния паспорт на Иван Славков и той не успя да се присъедини към колегите си от МОК. Вместо на олимпийски игри в Барцелона, той се озова във Военна болница с прединфарктно състояние.

·          Премиерът Ф.Д. обаче отиде до Барцелона, че и се срещна с краля Хуан Карлос и със Симеон II.

·        А иначе във вестниците пише, че спестяванията на българите за последната година са нарастнали с 32,8%. Допълнително се уточнява, че този сравнително висок процент се дължи почти изключително на двойното нарастване на срочните депозити в банките.

(И някой друг чете вестници. След година-две банките ще започнат да „гърмят” една след друга. Тогава ще управлява Любен Беров. След още година по времето на Жан Виденов...)

В края на юли Парламентът излезе във ваканция.

Последното нещо, което направи, беше да приеме поправката "Доган", съгласно която се връщат недвижимите имоти, отнети на турците "екскурзианти" в периода май-септември 1989 година.

И Президентът излезе във ваканция. Последното нещо, което пък той направи, беше на 4 август да подпише с Елцин дълго отлагания договор за приятелство и сътрудничество между България и Русия (бивш СССР).

Като че ли всичко мирна в държавата. Всичко, без вестниците. Някои вестници.

·          Мир Богоев (брат на един от съветниците на Желев) остроумничи така в подопечния си вестник "Български бизнес", 3 август 1992: "След феноменалния успех на българското острие в "Барса" (Стоичков) цяла България се учи да рита. Жертва на нарасналите футболни умения в политиката станаха и господата Петко Симеонов от Агенцията за чуждестранна помощ, Иван Андонов от Българската стопанска камара и проф. Захари Карамфилов от Националния статистически институт... Мощен синодален шут помете изградената стена на "Синод-2". Непредвидими действия се разразиха и около личността на изтъкнатия футболен арбитър г-н Савов. С безкрайните си спирания на играта, с досадните си проповеди и коментарии по правилника насред мача, а и с несполучливите си намеси в телевизионното отразяване на срещите между сините, червените и "фенербахче", той така изнерви играта, че червените подадоха контестация. С един единствен глас безпримерно строгият титан на футболния правилник успя да отърве свирката си. Интересно се развива и кариерата на големия майстор на финтовата игра д-р Сократес-Тренчев. След като се радва в продължение на два сезона на обичта и подкрепата на сините запалянковци, той бе изненадващо обвинен в анархия на терена и заклеймен от в."Футбокрация" и платената синя агитка на стадион "Гарибалди"."

·          С официално съобщение от 13 август "Министерският Съвет отказва да коментира, да потвърждава или да отрича информация за работата си в изданията на пресгрупите "168 часа" и "Труд" и в. "Континент"."

(Защо вестниците на пресгрупите "168 часа" и "Труд" са на мушката на правителството е ясно. Да допълня информация за в."Континент". Той е съвсем нов на вестникарския пазар. Първият му брой се появи на 13 април 1992. Издателят му е анонимен за незапознати: "Издава КФ "Петекс", пише в издателското му каре. Рекламата за вестника по телевизията се чете от актьора Павел Попандов (клуб НЛО в първи вариант).

Ето извадка от една публикация в първия брой на вестника: "Съветският проект за космическа совалка бил наречен "Буран-68". След като 12 кораба тип Н-1 били построени и три от тях се провалили на старта, проектът бил свален от дневен ред, а пропагандната машина развила трескава дейност, за да убеди съветските граждани, че бъдещето е на непилотираните космически полети до Луната. Междувременно, чужди на подобни внушения, американците кацнали на Луната. Средствата за проекта Н-1, както и неизразходваните материали, били пренасочени за построяване на голяма танцова площадка в Космическото градче и за разширяване на местния свинарник. Една "славна страница на съветската космонавтика" била затворена, преди още да бъде написана." Отбелязвам, че вестникът не е обявен за хумористичен, а и датата не е 1 април.)

·          Избирам най-цивилизования коментар от пренебрегнатите вестници за това решение на МС (да откаже работа с тях). Пламен Каменов, в."Труд", 17 август 1992: "Това е негово право, разбира се (на Ф.Д.). А мое право като журналист и човек, питаещ искрена симпатия към Филип Димитров, е да му кажа: здраво сбърка! Не че е за пръв път, но този път май ще е задълго. Защото нямаше почти никакво основание за проявената реакция! Не мога да кажа нищо друго, освен: прости им, Господи, те не знаят какво вършат. Но ми е мъчно, че по булеварда на залеза, докъдето докараха "Демокрация" болшевиките в тъмносиньо, се е запътил и нормалният човек Филип Димитров."

В тази статия има и един пасаж в който Пламен Каменов обяснява защо не харесва Филип Димитров. Това ме подсеща да предложа и аз своята хипотеза. Отдавна ме сърби ръката да направя това.

Филип Димитров замени на поста председател на КС на СДС човека Петър Берон, тъй като се оказа, че последният бил агент Бончо. Това стана в края на 1990 година. Всичките романи, които съм изчел, твърдят в един глас, че никой не прави сполучлив преврат, ако не постави свой човек на възловото място. Иначе няма смисъл от преврата. Всичките вестници, които съм изчел в годините, които описвам тук, ме убеждават в едно – на Филип Димитров му беше даден срок да оправдае доверието да стане Председател, и Той не го оправда! Но пък оправда доверието на своите избиратели – една трета от населението на БЪлгария! И  ТОЧНО ТОВА стана опасно за превратаджиите, затова се разиграха събитията от 1992 година.

От тази гледна точка преценявам журналиста Пламен Каменов. Преди да пропише в „Труд” и „Нощен труд”, той беше за кратко журналист във в. „Демокрация”. Ето как обяснява самият той тези неща: (Обърнете внимание на датите.) „Случи се така, че в края на 1990-та и началото на 1991-ва година работих 45 дни много близо до Филип Димитров. Оттогава е уважението ми към него. То намаля, откакто опозиционният председател на НКС на СДС стана шеф на изпълнителната власт, но още го има.”

Това е написано на датата 17 август 1992 година. Моите изводи са ясни. Вие правете своите!

В спокойния август на 1992 година изведнъж, ей тъй от нищото, зачестиха ж.п. катастрофите.

Имам чувството, че контингента „Синдикалисти” се умори и Сценаристът каза на „Маневристите”: Ваш ред е!

- 18 август: Ж.п. катастрофа край Казичене с експреса от Бургас за София. Осем убити.

- 23 август: На ж.п. прелез в Батановци, Пернишко, влак ударил автобус. Пазачката на прелеза забравила да пусне бариерата. Петима ранени.

- 25 август: На гара "Дружба" в Бургас 6 цистерни с отровна летлива течност потеглят сами и благодарение на маневрист не излизат на главната ж.п. линия, а се удрят в края на една глуха линия. Локално обгазяване на района.

- За катастрофата край Любимец, Хасковско, на 1 октомври 1992г. ще пиша малко по-нататък.

За да не би някой българин все пак да не разбере за какво става дума, в. "Подкрепа" (?) пише на 24 август: "Влакът за Европа дерайлира на Казичене. Министър-председателят не посети мястото на трагедията. Журналисти тактично изкопчиха от него някакви смънкани съболезнования. Председателят на Народното Събрание, който при измисленото от студентите-кукувци нещастие веднага отърча в телевизията, сега е потънал някъде. Президентът... Народните избраници... Смъртта има смисъл да се разисква само когато от случая могат да се извлекат политически дивиденти. В сегашната ситуация грешката е така да се каже "техническа". Друго беше в Цалапица, когато един пиян лумпен застреля друг. Друго беше, когато запалиха гаража на Луканов или когато мерцедесът на Кадир-Кадир се удари в камион. Това бяха истинските трагедии. Сега дори министърът на транспорта не подаде оставка. Не му я искали. И той не се сетил да я депозира."

Подписал се е Георги Мл. Величков!  (Нека се знае и помни, че този е писал такива неща.)

КОГАТО  ГРЪМВА  ПУШКАТА,  ОКАЧЕНА  НА  СТЕНАТА

Ред е на онази сцена от партийния спектакъл, в която гръмва пушката, окачена на стената още в първо действие.

Въпросът, който ме интересува, е не „защо изобщо?”, а „защо тъкмо сега?” Обстановката в страната е спокойна. Българите за пръв път от три години насам изпълниха отново плажовете на Черно море, инфлацията за четирите месеца от май до август е общо 13%, проблеми  с прибирането на реколтата няма особени. Международните финансови институции се изказват благосклонно за икономическата политика на правителството. Политици от Западна Европа говорят за България като за „остров на спокойствието в бурното балканско море”. Според мен имаше значително по-критични ситуации в пиесата, когато беше време за „гръмване на пушката” – ноември 1990 (стачката срещу Луканов), юли 1991 (БСП загуби изборите).Президентът мълчеше упорито „в синьо”. Защо наистина сега, в спокойните августовски дни той беше активиран? Убеден съм, че правилният отговор на този въпрос, е ключ към събитията в страната, вече случили се и чакащи ни напред. Трябва нещо жизнено важно да е засегнато в партийното тяло, за да се наложи разконспирирането на този толкова високо в йерархията на управлението човек.

Какво може да бъде това важно нещо?

Предлагам ви, читателю, няколко „кандидатури”. Не зная коя от тях е най-вероятната. Дори не знам дали тези изредени са всичките. Мисля все пак, че е малко вероятно такова „важно нещо”, да не се е просмукало във вестниците.А съм убеден, че причината за „изгърмяването” на Желев ще научим в бъдещето. Толкова мога да кажа сега от мястото на наблюдателния ми пункт. Но начинът на подреждане по-надолу на възможните събития, довели до необходимостта от пресконференцията в резиденция „Бояна” на 30 август 1992 година, отговаря на моите виждания за тяхната степен на вероятност..

Първо: прибирането на Луканов в ареста.

Във всички случаи Андрей Луканов е човекът, който знае най-много за парите на Партията. Той е най-вероятната кандидатура за поста „главен счетоводител” на акционерното дружество БКП/БСП. Изоставянето на такъв човек във властта на съдебните органи на другите, никак не е за препоръчване. Ако главният счетоводител „пропее”, знаете ли колко хард-комунистически и мафиотско-социалистически глави са застрашени.

Второ: спешната нужда да се отстрани от власт правителството на Филип Димитров.

Това правителство в много направления навреди сериозно на партийните мафиоти. Хайде, че поиска да конфискува бившите и настоящи имоти на Партията, ядва се – в крайна сметка тези недвижими имущества не са толкова важни. Най-малкото, че могат да се откупят с пари и да се „очистят” по този начин. Но правителството на Ф.Д. се опита да пресече мафиотските канали за трупане на свежи пари от продажбата на държавата. И щеше да го направи за половин година още. А това вече е пряка заплаха за съществуването на „честния частен бизнес”.

Трето: връщането на земята.

Отделям тази страна от заслугите на правителството на Филип Димитров от другите, защото когато селянинът прибере първите плодове от собствената си земя за себе си и за семейството си, ще умре мисълта за комунизма в неговата глава. За да бъде „засадена” тази мисъл отново там, ще трябва да идва пак Съветската армия да ни „освобождава”. Връщането на земята в реални граници далеч не е само национален български въпрос в смисъла на световните комунистически амбиции.

Четвърто: нуждата да се отстрани Желев от властта.

Тази последна хипотеза досега не съм засягал и затова ще й отделя малко повече редове тук.

От много източници може да изтече нуждата да се свали Желев от властта. Ще се опитам да ги систематизирам. Веднага трябва да кажа, че не на всички, но на някои източници аз симпатизирам.

Най-напред са комунистите, предложили Желев за президент.

Той е повече от достатъчно амбициозен човек. Има влияние на Запад, най-малкото защото минава за антикомунист. Освен това си позволява да играе собствена игра. Доказателства доста:

- През септември 1990 заяви пред Буш, че с комунизма в България вече е „свършено” и обеща пред Общото събрание на ООН да изпрати български контингент войски в Персийския залив. Нещо излишно за комунистите, във всички случаи – неналежащо.

- Позволи еднолично на различни западни служби да подновят разследванията по въпросите за участие на България в убийството на Георги Марков в Лондон през 1978-ма и в атентата срещу папата през 1981. Само по първото дело пострадаха доста генерали: Владо Тодоров, Атанас Семерджиев, Серкеджиева. Един дори се самоуби в началото на януари 1992 – Стефан Савов.

- Не бива да забравяме и собствената политика, която Желев води с президента Митеран по франкофонска линия.

- Както и връзките му с Борис Елцин, които също изглежда заобикалят установените партийни канали. Помните нали, преврата в Москва през август 1991-ва. А това, че през октомври с.г. Горбачов „не намери време” да се срещне с Желев в Москва? И подписаният българо-руски договор за сътрудничество между Желев и Елцин на 4 август 1992 година.

- В предизборното време на 1991-ва, без да е провокиран особено от нещо, заяви, че ако БСП спечели изборите, страната ще се дестабилизира. Това изявление може да се вмества  в нечия глобална партийна политика, но едва ли харесва на онази част от Партията, замесена пряко в престъпленията до „промяната”.

- И през 1992 година президентът Желев продължи да проявява „самостоятелност” – спомнете си признаването на Македония през януари 1992, срещата с цар Симеон през май, поредицата срещи с латиноамерикански лидери през юни...

След комунистите вървят мафиотите.

- Едни от тях (искат) контролират оръжейния бизнес, други – нефтопреработвателната промишленост, трети – енергетиката и т.н. Ако Желев пречи (сам или като член на някакво „сдружение”), какво повеляват правилата на мафията? Има доказателства и за такова възможно развитие на нещата:

- През юни 1992 частни петролни фирми се опитаха да узаконят големите си печалби за сметка на държавата и през юли червени барети влязоха в централите на „Нефтохим” и „Химимпорт”.

- През март 1992г. изчезна един българин (Кирил Жотев), служител на „Булгаргеомин” (ах, това предприятие) в Ирак. Май и досега не е намерен човекът. А седмица преди боянските ливади президентът беше принуден да уволни един свой съветник (Здравко Попов), който „водил приятелски разговор в извънработно време” с ливански търговец на оръжие.

- След боянските ливади започнаха да се нищат едни истории за незаконен бизнес на оръжия за Боливия, Филипините.. Намесват се имена на приятели на президента (имам предвид Дим.Луджев). Писах, че бяха арестувани генералите около Петър Чергиланов. Сигурно знаете, че шефът на консорциума „Мултигруп” (една от намесените фирми около сделките в Боливия), бившият състезател по борна в ЦСКА Илия Павлов, е зет на генерал Чергиланов.

- При един друг приятел на президента (сега говоря за Петко Симеонов) започна да се „вихри” една история около Агенцията за чуждестранна помощ...

МОНАРХИСТИТЕ СА ТРЕТИЯТ ВЪЗМОЖЕН ПРОТИВНИК НА ПРЕЗИДЕНТА.

На тяхното предложение за негов заместник аз определено ще кажа „да”. Най-малкото заради това, че със сигурност може да се заложи на моралните качества на Негово Величество Цар Симеон II. Което със същата сигурност не може да се твърди за кандидат-заместниците на Желев, предложени от комунисти и мафиоти.

Лошото е само едно – че завръщането на Цар Симеон II в България изисква задължително народът ни да пожелае промяната на член 1-ви в новата конституция. Тези, които си мислят, че един Цар може „да работи като президент”, са необразовани. Не говоря за другите, дето пък си мислят, че Царят „може да слезе” до външен министър – те са глупави. Тези пък, които допускат, че Цар Симеон ще приеме да се върне на трона пряко волята на българите, мисля, че грешат в оценката си за Него. Така че изборът е наш и задължително трябва да бъде взет с вишегласие. Това имах предвид, като написах „лощото е само едно”.

Приемам упреците на онези, които ме обвиняват, че не вярвам в европейската душевност на българина. Ами какво да направя? Как да пренебрегна изводите от анализа по темата „Защо Робин Худ и Вилхелм Тел не са герои от българския национален епос”.

За днес това е. Ако съм направил тъжен още някой, освен мен, завършвам така: Времето вече не е „вчера”. Днес хората, страните и техните лидери от демократична Европа започват да ни считат за членове на своето голямо семейство. Че огледайте се, българи! ТОВА Е ВЯРНО!

И една моя надежда. Че като написах „Виж кой говори!”, все повече българи ще се спрат в забързаното си ежедневие и наистина ще се загледат в това кой им говори. Мисля, че помагам, и на себе си също, припомняйки близката ни, вчерашната ни история Да не я забравяме!

Защото народ, който не помни историята си, е обречен да я изживее отново преди да разбере, че е същата. Което е глупаво, нали?

Повтарям се, ама и комунистите се повтарят!