Това е пряко продължение на ВИЖ КОЙ ГОВОРИ 3.

Най-дискутирана тема на седмицата 13-19 април 1992г. е решението на правителството да либерализира цените на колбасите, кашкавала, маслото, захарта и олиото, и да увеличи цените на тока и парното. Новите цени са - хляб "Добруджа" за кг - 3,60лв, бяло саламурено сирене, свинско без кости и пилешко - по 28 лв, прясно мляко кг - 3,60, и кофичка кисело от половин кг - 2,60. Увеличението на тока и парното е с 35%. Доларът - 23 лева. Постановлението влиза в сила от 1 май 1992 и обяснението на правителството е, че тази освобождаване на цените е едно от условията на международните финансови институции, за да ни отпуснат нови заеми.

Много остро реагираха двата основни синдиката КНСБ и "Подкрепа". В съвместна декларация обявиха, че не поемат отговорност за глада и хаоса, които ще настъпят в страната. Общите им искания са бъдещия Национален съвет за социално партньорство с правителството да разработва проекти за нормативни актове (т.е. синдикатите да участват пряко в нормотворчеството), решенията му да са задължителни за всички участващи страни (т.е. да се създаде паралелно правителство), и да се създаде Секретариат на национално равнище с щатни служители и материална база за сметка на държавния бюджет (т.е. нова държавна институция със синдикален характер).

Другият синдикат НПС "Подкрепа" (Пламен Даракчиев) декларира, че не би загърбил шанса за партниране с правителството и оценява либерализирането на цените като продиктувана от реалността мярка.

(Когато под натиск - след месец - Филип Димитров ще трябва да направи смени в правителството си, освободените цени ще подскочат изведнъж много: бял хляб - 5 лв, прясното и кисело мляко - по 5,40лв.)

На 12 май 1992, пет дни след като България стана член на Съвета на Европа, Съветът на министрите на ЕО откри процедура по приемане на България за асоцииран член на Общността.

·          На следващия ден - 13 май, президентът Желев каза пред стъпалата на Университета, че той би подкрепил едно евентуално служебно правителство и спомена името на Димитър Луджев.

·          На 14 май при протестен митинг пред Парламента, организиран от Съюза на пенсионерите, се стигна до нарушаване на предпазните огради и полицията арестува 3-ма: не най-подходящите - един пенсионер, който продължава да работи в “Паркстрой” и двама безработни на 35 и 26 години.

·          На 15 май председателката на ПГ на БСП Нора Ананиева размаха от трибуната на НС един стрък коприва и показа половин хляб - това й били дали “гладни пенсионери” предния ден; това било дневната им дажба от правителството на СДС.

Не си спомням г-жа Ананиева или ней подобен ръководител на БСП да е бил „сезиран” по подобен начин  от гладен пенсионер по времето на Луканов и Попов. Обзалагам се, че и по времената на Беров и на Виденов няма да има подобни „сигнали”. Откъде следва само едно: правителството на Филип Димитров се отличава по нещо от правителствата на Луканов, Попов, Беров и Виденов. Сещам се по какво!

Тази Европа много плаши някои от българите, които не харесват Това СДС. Наблюдавайте внимателно политическите стъпки на правителството на Ф.Димитров в западна посока, съпоставяйте ги с “протестните действия” на синдикати, съюзи, печат и т.н., и ще забележите това.

·          Вестникът на КТ “Подкрепа” в броя си от 13 май 1992 година публикува на първата си страница голяма снимка - на жълтите павета лежи смачкан плакат на който пише “Гласувайте за СДС. Времето е наше.”

·          Вестникът на другия синдикат КНСБ, в броя си от 14 май 1992 година публикува уводна статия, озаглавена “Времето е наше” се превърна във “Всички да го духат”.

·          Стефан Гайтанджиев (председател на БДЦ): "Избори след няколко месеца до половин година ще има, каквото и да се случи." (До 2 години Ст.Г. ще мине в групата на БСП. До 4 години той ще стане по-силно „червен” и от Жан Виденов.)

·          Петър Дертлиев (БСДП): "Правителството на Ф.Д. не може да се справи с положението нито чрез структурни, нито чрез персонални промени. Единственото решение е нов кабинет на СДС."

·          Още един “демократ” - журналистът Пламен Каменов (този от предната история с празните бланки от прокуратурата; същият беше и репортер в “Демокрация” през 1991-ва) прописа за “Труд”. Ето сега какво е написал той на 22 май 1992: “Да се ругае комунизмът е сладко, но това не е професия. Трябва да се работи. Даже за господата “39”, дето работят срещу себе си - и това си е тяхна работа. Лошото е, че май започнаха да работят и срещу България. А за това прошка няма...”  (Наистина няма прошка, Пламене! Само трябва да уточниш за себе си „що е България” Аз за себе съм уточнил.)

·          Либералите на Петко Симеонов в официално писмо до Софийския общински съвет са поискали 400 кв.м. строително петно до паметника на Незнайния войн, за да построят монумент на 39-те. В банковата сметка либералите внасят символично 39 лева. Отделно Петко Симеонов (председател на Агенцията за чуждестранна помощ) добавя 5-те стотинки, които финансовата ревизия на АЧП намерила в плюс.  (Плюй си в пазвата, Петко, да не чуе дяволът и се откаже да седи зад гърба ти!)

Интересно, че никой от горецитираните не протестира срещу назначението на новия шеф на Националната полиция - полк Виктор Михайлов (48 годишен). Или пък срещу това, че делото срещу Тодор Живков продължава с отлагания вече 14-ти месец. Или пък, че от Борисовата градина са откраднати бронзови бюстове на видни наши възрожденци, всеки от които тежи по 500-600 килограма. Което предполага здрава крадлива организация!

На 20 май 1992 съгласуваните усилия на синдикати, работодатели, стогодишни хаососъздатели и техните приятели „ремонтираха” правителството на Ф.Димитров.

Ето промените:

- 4-ма нови заместник-председатели - Светослав Лучников координира външно и вътрешно м-во, Никола Василев отговаря за връзката със синдикатите, Николай Василев - "хуманитарен" зам.председател и Илко Ешкенази (нов член) отговаря за икономическите проблеми.

- Закрива се "голямото" министерство на промишлеността и Иван Пушкаров подава оставка, но се създават две нови министерства: на промишлеността - Румен Биков (р.1958),  и на търговията - Александър Праматарски (р.1963).

- Закрива се м-вото на земеделието и Станислав Димитров подава оставка, но се открива министерство на земеделското развитие с министър Георги Стоянов.

- Министърът на отбраната Димитър Луджев подава оставка. Новият военен министър се казва Александър Сталийски.

(Отбелязвам, че Пушкаров не публикува лоша дума за премиера Филип Димитров. Поздравявам го за това. Не мога да кажа същото обаче за Димитър Луджев. Обиден или не, оценен или недооценен, „прецакан”, „надцакан” и т.н. човек не бива да плюе в извора от който е пил. Още повече, ако става въпрос за кауза! Бих му простил „плювките” лично срещу Ф.Д. в момента на случване на тези събития. Но вижте какво продължава да пише този човек цели 7-8 години след тях -  в.”Труд”, 16 ноември 1999г:

"Съглашателството в КС на СДС през есента на 1990г. при избора на абсолютно непознат и неподготвен човек, какъвто беше Филип Димитров, доведе до това, че по-късно радикалната група в СДС, наречена Г-39, успя да овладее СДС чрез този човек с един много прост прийом - обещавайки му да стане министър-председател. Ставайки министър-преседател, той обрече държавната администрация да бъде копие на неговата натура, характер и на неговата неподготвеност да управлява държавата.")

Отзивите в печата и медиите:

·          В.”Труд”, 20 май 1992, интервю с Кр.Петков: “Не спираме подписката за преминаване към ефективни стачни действия. На ремонтирано правителство 100 дни не му трябват.” (Босът на синдиката, комунистът, си иска неговото правителство – на Беров. Като го получи, ще мирне.)

·          Пак във вестник “Труд”, два дни по-късно има обширен  коментар на зам. председателката на КНСБ Диана Дамянова, който е озаглавен “Икономическата реформа би станала, само ако може да бъде понесена”. (От кого, г-жа? От Партията или от Мафията? Питам ви, защото съм забелязал оригиналния ви начин на мислене.)

·          В. “Подкрепа”, 22 май 1992, чрез своя репортер Боян Апостолов съобщава мнението на Шефа: “Кризата в управлението може да стане политическа, счита Моллов.”

·          А по втора програма на радиото в предаването “Добър ден”, депутатът от СДС (партия АСП) Асен Мичковски, който е и председател на икономическата комисия на НС, заяви, че новото правителство не е по-добро от старото, пълен хаос царял в законодателната инициатива на МС, а финансовият министър Иван Костов трябвало да бъде съден заради финансовата си политика.

Ех, Асенчо... Каква чудесна парламентарна група бихте създали тримата с Велко Вълканов и Ангел Димов. Сещам се за едно подходящо име, дори.)

·          Владимир Костов във в. “24 часа”: “Не сме толкова богати,  че да си позволяваме евтини правителства. Разбира се, второто правителство може да реши да не отговаря на тези условия, така както направи това първото под председателството на г-н Димитров. Така то не ще потвърди впечатлението на евтино правителство, което и ще трае толкова, колкото траят евтините неща.”

(Радио „Свободна Европа” от Мюнхен, чийто коментатор за България дълги години беше този Владо Костов, се финансира от Конгреса на САЩ. Чета напоследък, че се обсъжда закриване на това радио. Много правилно решение на американците – хем ще спестят пари, хем Партията ще трябва да похарчи още, внедрявайки свои кадри в следващата структура.)

Колкото оня змей от народната приказка се нахранвал след като изяждал поредната девица, изпратена му като откуп, и ставал по-добър към нейната приятелка на следващия ден, толкова и комунист има насита на демократични глави.

Само три дни след принудителното направените по тяхно искане промени в кабинета на Филип Димитров, “нашите змейове” пак огладняха. Депутати от БСП заявиха от трибуната на НС, че те няма да се подчинят на това правителство, което “не е наше”.

В. “Труд” от 26 май 1992 г. публикува голяма снимка на селянка в гръб, която държи в кръстосаните си отзад ръце брадва. Под снимката пише: “В женските ръце брадвата изглежда още по-страшна. А мъжете тихо псуват в кръчмата. Засега.”

(Главният редактор, другарят Тошко Петров Тошев, е пророк. След месец в Цалапица “засега” стана “вече”. Знаете подробности за убийствата, палежите и взривовете, организирани от комунистите по селата.)

Пак в тия дни на другаря Блъсков му взривиха “Мерцедеса”. Оня, дето го купи с комисионните, “изкарани с адски труд над двете стари пишещи машини в началото” (според собствените му думи). Из съобщението на пресцентъра на МВР за случая “Блъсков”: “От проведените следствено-оперативни действия нищо не потвърждава появилите се в следобедния всекидневник “Врабец”, издание на пресгрупа “168 часа” и някои други средства за масово информация (“Труд”, “Зора”, “24 часа”) версии, че се отнася за организирана кампания срещу пресгрупата и че това е опит на “тъмните сили” за запушване устата на свободното слово. Наред с това в конкретния случай застраховката от два милиона лева надхвърля значително цената на автомобила и едва ли собственикът може да играе ролята на жертва.” Думата на собственика Петьо Блъсков, казана от екрана на телевизора: “Ами, ще си купя нова кола. Вероятно другата седмица.”

(Помните ли кърпените чорапи на другаря Тодор Живков и откраднатото му войнишко одеало по демократичните затвори на нова Бълагария? Блъсков е същия наглец.)

Думата на Добромир Задгорски, редактор на новия в."Зора" (2 юни 1992): "Най-страшното посегателство от миналата седмица срещу демократичния процес в страната бе атентатът срещу един от най-способните журналисти, колегата от в."168 часа" Петьо Блъсков. Защото бомбата, която унищожи новия "Мерцедес", разруши и вярата ни, че свободата на словото и частната инициатива са необратими. Всички знаем кои режими запишваха устата на независимата журналистика. Сега отново се надигат признаците на Пролеткулта и Гьобелс."

Първа балканска американска банка дава 100 хиляди лева награда за залавяне на лицата, взривили колата на Блъсков,  съобщил нейният директор г-н Ари Маршал (по БТА).

Кой сте вие, Ари Маршал? За какви услуги давате 100 хиляди лева на другаря Петьо Б.? Знаете ли г-н Маршал, че същия този ден, когато счупиха предното стъкло и капака на Петьовия мерцедес, във врачанското село Манастирище бомба отнесе покрива на гаража и счупи стъклата на къщата на Борис Цеков, председател на ликвидационната комисия в селото? То на президента не му пука, че на вас ли! И що ли ви давам сведения без пари?

За да се успокоя, преди да се ядосам много пак, да напиша, че има истински хора. Софийският Университет получи през тези дни 1 милион долара дарение от японската фондация "Сасакава"". Г-н Рьочи Сасакава е най-големият благодетел на университета след братята Евлоги и Христо Георгиеви, пишат вестниците.

Сега да дам думата на подкрепленията от “културния фронт”.

Не ме обвинявайте, че използвам социалистическото клише „културен фронт”. Фронт е било и още си е фронт! Със строго определени задачи, началници, изпълнители, подизпълнители, контрольори, тил, логистика и т.н. Само че това са мои фантазии естествено, които ще си останат фантазии, докато...

Докато България не придобие смелостта на Чехословакия например. През април 1992 година в тази държава, чието разделяне предстои, са публикувани списъците на журналистите, агенти на тамошната Държавна Сигурност. Прави впечатление, че в чешкия списък са посочени 546 имена или 10,4% от общия състав на профсъюза на журналистите, а словашкият списък съдържа 308 имена или 10,5% от състава на словашкия профсъюз. „Удивително съвпадение на квотите”, както правилно отбелязва „Демокрация”. При общите планове в лагера за всичко, мислите ли, че процентът е (бил) друг за България?

·          В телевизията работеше (следващите две години ще е говорител на правителството на Любен Беров) един “син журналист” Райчо Райков. “Син” в кавички, защото той никога не се е проявявал в синьо, макар бившият министър на културата Кръстьо Горанов и “синият шеф” на телевизията Огнян Сапарев през лятото на 1991 година да положиха големи усилия, за да му създадат такъв имидж. Бяха забравили горките, че още преди една година вестник “Стършел” го беше разкрил като дон Ричо ди Райко в картинния роман за Кръстника (Тодор Живков). Вестник “Стършел” е по-правият в случая. Следват малки, дребни доказателства.

През май ("прочутият" май 1992г.) правителството на Филип Димитров реши да даде сградата на бившия Съюз на подофицерите отпреди 9.IX.44, сега държавна собственост, намираща се на пл. “Възраждане” в столицата, реши да я даде на ДПС. И по този съвсем дребен повод, на фона на селските вълнения например, толкова жълт плач и червени крокодилски сълзи се проляха за “горките подофицери, дали живота си за Отечеството”, които сега “фашистът Ф.Д. изхвърля на улицата”.

Бог е простил действителните български подофицери на Негово Царско Величество! Които успяха да преживеят 9-ти, БКП  изпрати на предни позиции срещу бившите приятели на Сталин – хитлеристите, и фактически ги уби безнаказано и безсмислено.

Та, дон Ричо ди Райко покани в един телевизионен „Отзвук” представител на бившия Съюз на подофицерите – о.з.ген. Нешо Нешев, да плачат заедно и пустосват мракобесника Филип Димитров, който „забравил заслужилите чеда на майка България” и прочие комунистически демагогии. Бяха се събрали двама наглеци. За Райчо Райков няма да говоря – пуснете си телевизора в петък вечер и вижте очите му. Да напиша за генерала Нешо Нешев:  Той не е български подофицер отпреди 9.IX.1944. Бил е военен комендант на София след Девети (от квотата на Отечествения Фронт), после завеждащ отдел на ЦК на БКП и жена му Елена Малеева е сестра на Мара Малеева, т.е. Нешо Нешев е баджанак на Тодор Живков. (Сведенията са от в.”Преди и сега”. Бог да прости и този вестник. Социалистите го убиха през 1993 година. И после питат защо на Любен Беров му викат Л.Берия.)

„Синичкият” Райчо Райков знае това. Нали той през октомври 1991 година (изборно време!) организира пресконференцията на Т.Живков от вилата му в Бояна за целокупния български народ. Той и Тошо Тошев от „Труд”!

За такива точно Библията казва: „Плюй и отмини!”.