Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2011 16:20 - Виж кой говори 1
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2568 Коментари: 1 Гласове:
2



Този постинг е част от една поредица постинги, наречени с общо име „ВИЖ КОЙ ГОВОРИ”. Тези постинги имат единствената цел да позволят на който иска да си спомни, за да не забравя!, събитията от съвсем скорошната ни българска история и по този начин да ги класифицира според мястото им в това, което ни се случва в днешните дни. Както и да почувства удовлетворение утре, когато бъдещите събития ще потвърдят неговата правота да мисли точно по такъв начин за истинските цели на на тогавашната и днешната опозицията. Която е една и съща и тогава, и сега!

Разположете се удобно на стола. Светлините загасват. Започва спектакълът „Войната срещу демокрацията” за времето през което управлява правителството на Филип Димитров - първото демократично правителство на България след 9 септември 1944..

 

ВОЙНАТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА.

ДЕЙСТВИЕ  ПЪРВО

 

Общонационалните  усилия  на  КНСБ

 

Веднага след 10 ноември 1989 тоталитарните профсъюзи (БПС) освободиха председателя си Петър Дюлгеров, нарекоха се "независими" - НПС, и си избраха нов председател Кръстю Петков. През февруари 1990 имаше още едно преименуване на организацията - КНСБ, без смяна на председателя. Председателят ще бъде сменен чак след 7 години, името КНСБ ще остане.

Знаем вече каква роля играеше КНСБ през двете отминали демократични години. Да добавя спестените досега биографични данни за неговия председател. Кръстю Петков е професор по социология на труда. Трудовия му стаж до 1989 г. преминава в Института по труда и в Профсъюзния институт (бил е негов председател шест години). Бил е член на Централния Съвет на БПС осем години и като такъв е бил изпратен на специализация в МОТ в Женева. Веднага след 10 ноември става професор в СУ "Климент Охридски", а след това и директор на Института по социология на БАН. Член е на БКП. (Сведенията са от вестник "Раб. дело" от времето на 14-я конгрес на БКП, на който партийният функционер Кръстю Петков е член на Централната комисия за подготовката му.)

На 8 януари 1992 г. г-н Кръстю Петков проведе обещания на българския народ общонационален стачен ден. Стачката е насочена "срещу безпомощността на правителството и парламента в провеждането на икономическата реформа, срещу безотговорното отношение към безработните, пенсионерите и бедните, както и срещу бруталното погазване на синдикалните права и свободи и на международното право".

Според говорителят на КНСБ в стачката са участвали 270 хиляди ефективно и 600 хиляди символично. Според правителството - 3 пъти по-малко: 100 хиляди ефективно и 230 хиляди символично. Най-занижени са цифрите на "Подкрепа" - съответно 10 и 9 хиляди.

(Правителството на Филип Димитров към този момент е на 60 дни. От приемането на Закона за конфискация на имуществото на БКП, и на Българските Професионални Съюзи в частност, са изминали 27 дни. А това е вече втората кръстюва стачка. Първата беше още на 20 ноември, когато правителството беше на по-малко от две седмици.)

Седмица след стачката - на 15 януари 1992г., “гладни пенсионери” протестираха пред Народното събрание и Президентството. По две причини поставих “гладни пенсионери” в кавички. Първата причина: пенсията им не беше голяма и по Попово време (Димитър Попов), но тогава те не протестираха. Втората причина: кинооператорът Евгений Михайлов, който си позволил да снима протестното шествие на пенсионерите от КНСБ, беше понабит и камерата му счупена. ("Много снима тоя", беше коментарът на кадесарския квартален отговорник в махалата. "Тоя" беше автор и на "танковата касета" за Петър Младенов от 14 декември 1989 година.)

Един “много независим социолог” - Румен Димитров, написа в един “много независим вестник” (“24 часа”) следното: “Телевизията показа впечатляващ репортаж за озверелите пенсионери, които се опитват с празен тиган или с голи ръце да се докопат до човека с камерата, който невъзмутимо ги снима. Това, разбира се, е познатият ни герой Евгений Михайлов. Пенсионерите викаха не толкова срещу оператора от телевизията, колкото срещу галеника на властта, чийто образ им е до болка познат. Гладът изостря сетивата. Тук фината провокация е тази на баровеца: едната ръка върху камерата, другата - в джоба на модното палто, който снима от упор видимо изпадналите и безобразни в гнева си старци. Но какво е грубостта на пенсионерите пред финеса на филмиращия ги с непроницаемо лице Аполон? Какво е невъздържаността на рибата пред хладнокръвието на рибаря? Вълкът снима гнева на агнето. Какво щастие - да видиш противника си толкова безпомощен, че да не се въздържи да ти фрасне един!”

Камерата на Евгени Михайлов направи много лоши услуги на комунистите, показвайки ги такива, каквито са. „Гневът на агнето” сега е провокиран от това, че камерата „ще види” „вълците” с дебелите меверейски шуби и техните „гладни” съпруги с лисичите яки,. стоящи на втория ред на този „пенсионерски митинг”. Другите приказки са обикновен цинизъм на „социолога”. Мястото на такива хора не е в новата демократична България!

- През февруари КНСБ поиска оставките на двама министри: на транспорта и на земеделието. След половин месец  този профсъюз ще поиска оставка и на Светослав Лучников заради планирани промени в Кодекса на труда.

- Профсъюз "Единство" ("червеният профсъюз") точно в този момент не споделя недоволство от политиката на правителството и си мълчи.

- Становището на БСП: "Нямаме намерение да критикуваме персонално министрите, но критикуваме правителството като цяло, че няма програма и не провежда диалог със синдикатите."

Докато такива събития течаха в страната ни, във Франция, град Албервил, на 8 януари 1992,  се откриха 16-те зимни олимпийски игри. За първи път под собствени знамена дефилират новите държави Естония, Латвия, Литва, Хърватско и Словения. Бившият СССР, сега ОНД, дефилира под бялото знаме на МОК и за победителите му се изпълнява химна на международното олимпийско движение, а не "Союз нерушимый". Червената петолъчка е останала само на знамената на Югославия, Китай и Северна Корея.

В нашата делегация за олимпийските игри има един "Кръстю Петков" - ръководителят й Христо Константинов. Във всичките ни вестници са публикувани негови материали, дори и по радиото прочете един лично: недоволен е от осигурените условия за тренировки, възстановяване и сън, спортистите ни не били хранени добре и качеството на телефонните връзки не било добро.

Какво да ви кажа? Боли ги някои! Добре, че други мислят за тях. Десет дни след откриване на зимната олимпиада, нашият президент Желю Желев подписа в Париж с Франсоа Митеран договор за разбирателство, приятелство и сътрудничество между България и Франция. Ще им оправим телефоните.

 

Активирането на “Подкрепа”

 

КТ "Подкрепа" е създадена на празното място за опозиционен профсъюз - предвидливо още през 1989-та. Знаем за това вече. Нейн несменяем лидер през всичките години на прехода към демокрация в България е Константин Тренчев. (Само още един такъв несменяем лидер познава обществото ни - Ахмед Доган.)

И за ролята на “Подкрепа” през отминалите две демократични години знаем. Тя беше "профсъюза на СДС" и никак не се обичаше с КНСБ на Кръстю Петков. Нейният самостоятелен вестник, също "Подкрепа", тогава громеше "далаверите и фирмите на казионните профсъюзи". Един от най-цивилизованите материали на такава тема е "сладък профсъюзен мед". Веднага след като Филип Димитров дойде на власт демократичната "Подкрепа" смени костюма си.

На 27 януари 1992 година КТ “Подкрепа” чрез лицата Асен Мичковски и Валентин Карабашев поиска оставките на Иван Пушкаров - “заради огромната централизация на икономическа власт в министерството му, което е несъвместимо с принципите на пазарната икономика”, и на финансовия министър Иван Костов - “заради забавяне и спиране на икономическата реформа и липсата на бюджет за 1992 година”.

Сега се сетиха! Костов и Пушкаров бяха министри на същите ведомства и в правителството на Димитър Попов, ама тогава всичко беше наред. Днес правителството на Ф.Димитров токущо е стигнало до 80-я си ден, но изводът за спряла реформа вече смело е направен. А пък Карабашев ще стане министър в правителство, което ще внесе бюджета за 1993 година през месец юни – шест месеца след началото й! Славни асепейски синове, нали?

В една "Неделя 150" по радиото в началото на февруари Иван Костов задълбочи конфликта с директно изказаното обвинение лично срещу Константин Тренчев, че е против управлението на СДС. Новата "Подкрепа" на Пламен Даракчиев (който поради лични несъгласия с политиката на Тренчев, се отцепи от него преди 20 дни - на 5 януари 1992г) заявява: "Правителството няма нужда от декларации и не е нормално да се искат главите на министри по този начин."

На 19 февруари 1992-ра (правителството е на 100 дни) КТ “Подкрепа” публикува отворено писмо на Константин Тренчев до Филип Димитров, където се казва:

“Съобразявайки се с интересите и настроенията на нашите членове и обстоятелството, че правителството на СДС не изпълнява програмата на СДС, КТ “Подкрепа” се оттегля от Споразумението за спазване на социалния мир, подписано на 19 януари 1991. Всички произтичащи от това последици ще са резултат от политиката на Вашето правителство.”

В края на март се разви миньорската стачка на "Подкрепа". Стачкуват миньорите от "Горубсо"-Мадан, сливенските рудници, "Марица изток" и урановите рудници в Елешница. Исканията им са за изплащане на заработените заплати през последните 6 месеца, концепция за развитието на уранодобива в страната и оставка на министър Пушкаров - "главният виновник за разрухата в минната промишленост".

Правителството гарантира кредит в размер на 600 млн. лева от търговски банки за изплащане на миньорските заплати и се ангажира с разработване на концепция за развитието на рудодобива с единствената уговорка - икономически неефективните рудници да се закрият до края на годината. Колкото до оставката на Пушкаров, в лична декларация по телевизията Филип Димитров заяви, че ръководеното от него правителство на СДС е екип и ще подаде обща оставка, незабавно, щом НС поиска това. Мнозинството в Народното събрание не му поиска оставката.

·          БСП на пресконференция: "Исканията на миньорите са справедливи и БСП ги подкрепя, но начина на постигането им не бива да застрашава социалния мир".

·          КНСБ е наредило на своите членове да не стачкуват заедно с миньорите на "Подкрепа". Председателят на профсъюза "Единство", заяви, че стачката на "Подкрепа" трябва да се прекрати.

·          Алтернативната "Подкрепа" на Пламен Даракчиев "подкрепя програмата на СДС и не избира варианта на стакуващите миньори за печелене на временни дивиденти".

·          Партия "Либерали" на Петко Симеонов, чийто член е и президентът Желев, обяви, че е било много рисковано точно сега да се вземе отношение по стачката и засега либералите нямат официално становище.

Екзекуцията на Филип Димитров и правителството му се отложи. Миньорите се отказаха от исканията си за оставки и прекратиха стачката. До слизане на жени и деца в рудниците не се стигна. Само "съобразяването с интересите и настроенията на членовете" не беше достатъчно за "решителни действия".

Това е така, защото последното с което КТ на Тренчев „се съобразява”, са интересите и настроенията на членовете си. Сега да се разберем с „другаря” – Ако някои глупаци от народа не четат вестници, не гледат телевизия, не слушат радио, или пък поради природна недалновидност помнят само по 15 минути; ако други си мислят, че личният интерес е „върха”, то огромната част от българите са умни, паметливи и антимафиотски настроени.

Няма начин да не са прочели и запомнили една удивително точна прогноза за поведението на Синдиката за месеци напред, направена, т.е. публикувана, в “Дума” на 8 ноември 1991 година. Това е денят, в който правителството на Филип Димитров бе избрано в парламента. Това е ден, предхождащ деня на Отвореното писмо на К. Тренчев от по-горе с 93 (деветдесет и три) дни!  Ето тази прогноза:

- “Най-малко 40 депутати в СДС се ползват с доверието на синдиката на Тренчев.

   (Запомнете тази цифра, читателю. До края на управлението на Беров  - октомври 1994 - депутатите, които все още представляват СДС в Парламента, ще са около 70. Общата им бройка в началото беше 110. Но 110-70=40!)

- „Неудовлетворени от слабото си представяне в кабинета на Филип Димитров и фактическото им изолиране от консултациите по съставянето му, вероятно те ще се опитат да вземат реванш в парламента. Като начало синдикалното лоби ще предложи да бъде разцепено на две свръхминистерството на Пушкаров, като едното от тях бъде предложено на доверен човек от “Подкрепа”.

  (Вярно! Предложението беше направено и осъществено 6 месеца след прогнозата – в края на май 1992-ра. „Довереният човек на КТ” се казва Румен Биков.)

- Ако тези апетити не бъдат задоволени, сблъсъкът ще избие в Парламента. Възможно е да се направи опит за привличане на депутати от ДПС, за които е известно, че биха подкрепили Тренчев. А се смята, че това ще бъде своеобразен реверанс към доктора, с чиито гласове някои турскосини депутати влязоха в Народното събрание.

   (Вярно е! Депутатите на ДПС се обявиха против СДС през септември 1992 – 10 месеца след прогнозата. На мен ми прави впечатление и нещо друго. Връзката, която се прави между Тренчев и депутатите от ДПС. И тъй като те не могат да бъдат свързани с роднински връзки, явно ги свързва Организация. Публична тайна е на коя организация служат Доган, Лютфи, Октай и останалите кадирци. Тук според мен Сценаристът  се е увлякъл да покаже колко много знае и е казал повече, отколкото трябва.).

- „След като не успя да пробие в Президенството, КТ “Подкрепа” може да се натъкне на твърд отпор и в Министерския съвет. Твърда личност като Тренчев може да бъде неутрализирана само от силен тандем като Димитров-Костов, готов да управлява без наставници.

  (И това е вярно – тристранната комисия беше разпусната в декември 1991 година. Тренчев написа Откритито си писмо през февруари 1992.)  

- „Естественият конкурент на “Подкрепа” в лицето на КНСБ е без всякакви шансове в парламентарната игра, защото няма свое лоби. Война между синдикатите е малко вероятна.

  (И това е вярно! КТ и КНСБ се прегърнаха през юни 1992 година и досега са в това положение.)

- „Всичко това би било добре дошло за лявата половина на НС, ако, разбира се, не беше само една прогноза, макар и направена по твърденията на добре осведомени източници."

Разбира се, че ТОВА не е „само една прогноза”. Комунистите много познават за ТАКИВА работи. Питате за причината? Ами при тях се пазат документите: досиетата и ведомостите.

Написалият горната „прогноза” се е подписал под нея с името Константин Т. Петков. Сефте го срещам това име и търся да го видя пак. Засега напразно. Дали пък Сценаристът не се е подписал с псевдоним, обединявайки двете имена на водачите на синдикатите?!

И още нещо. Съкращението СДС се различава от съкращението ДПС само с една буква. Повтарящите се две букви са Д и С!

Но така или иначе, удивителните съвпадения между прогноза и действителност трябва да бъдат обяснени.

Обяснения чакат и други факти:

·          В края на юли 1991 година в. “Ден”, орган на партията АСО, съобщи, че председателят на КТ “Подкрепа” е получил тайно 4 милиона долара от Международния фонд за подпомагане на комунистическото и работническо движение в Москва.

Това е второто обвинение срещу “Подкрепа” за връзки с тайните служби. Първото беше през юни’91.  В.“Факс” съобщи, че КГБ е внедрил свои хора в синдиката. Тогава в.“Подкрепа” (11 юни 1991) нарече тези твърдения “смешни” и се обоснова така: “Абсурд е КГБ да е внедрило свои ченгета в създадените структури по предприятия далеч преди 10 ноември, защото по онова време такива структури е нямало.” Сега К. Тренчев се защити така: “Ако имах 4 милиона долара, с комунизма в България щеше да е свършено отдавна”. Подобни “отговори” внасят допълнително подозрение със своята нелоялност.

·          През март 1992 излезе наяве, че на 19 февруари 1992 (деня на Откритото писмо на К.Тренчев до Ф.Димитров) той, Тренчев, е поискал спешно от Първа Частна Банка кредит от 2,5 млн. лева за неотложни нужди на синдиката. Ръководството на банката е отпуснало кредита веднага.

·          През следващата седмица постъпиха други разкрития. КТ “Подкрепа” има договор с ТБ “Доверие” от 10 декември 1991 за заем от 27 млн. лева без малко. Този договор банката “Доверие” е прехвърлила на ПЧБ. Кредитът от 2,5 млн.лева е друга история.

·          Тренчев и Венцислав Йосифов (президент на ПЧБ) имали уговорката мазето на синдикалната централа (намираща се на пл.“Гарибалди” в София)  да се даде под наем за трезор на банката. Наемът се прибира от “Подкрепа”, въпреки, че Конфедерацията е получила това помещение от държавата за своите си синдикални нужди.

·          На 17 юли 1992 г. в.“Демокрация” публикува писмо от Тренчев до Луканов от 8 август 1990, в което той моли да му бъдат отпуснати за синдикални нужди суми от държавния бюджет. Върху писмото стои парафът на Луканов: “Др.Белчев (Белчо Белчев е министърът на финансите по онова време), съгласен по т.1 до 250 хил. лв”. Тренчев твърди, че това са пари, похарчени за обзавеждане сградата на КТ на пл. “Гарибалди”. А пък в.“Демокрация” напомня, че писмото на Тренчев носи дата 8 август 1990 - две седмици преди да бъде подпален Партийния дом.

По повод на този “спор” КНСБ на Кр.Петков излезе с декларация в която се казва: “Считаме кампанията за дискредитиране на синдикалните централи, техни лидери и особено на д-р Тренчев, за недостойна и недемократична”.

·          На 4 август 1992г. Едвин Сугарев публикува в "Демокрация" молбата на ученика от френската езикова гимназия "Р.Ролан" Константин Димитров Тренчев до началника на МВР Стара Загора. Там се казва (правописа съм запазил): "Другарю началник, работата на органите на МВР винаги ми е харесвала и желая да установя връзка със същите и да им оказвам помощ във разкриването на лошите прояви сред младежите. Декларирам, че ако ми се даде възможност да бъда един от секретните сътрудници на вашите органи, ще оправдая доверието Ви. С оглед запазване на конспирацията, материалите, които ще давам саморъчно, ще подписвам с псевдонима "Павлов"."

Декларацията не е датирана. Датиран е един донос на агента "Павлов" за неговите съученици от старозагорската гимназия от 25 декември 1972 година. (Тогава на него са му оставали само два месеца да навърши пълнолетие - 8 февруари 1973г.)

Имам само един уточняващ въпрос: защо сведенията за Тренчев се „вадят” толкова късно?!

 

За днес това е. Ако съм направил тъжен още някой, освен мен, ще завършвам така:

Времето вече не е „вчера”. Днес хората, страните и техните лидери от демократична Европа започват да ни считат за членове на своето голямо семейство. Че огледайте се, българи! ТОВА Е ВЯРНО!

И една моя надежда. Че като написах „Виж кой говори!”, все повече българи ще се спрат в забързаното си ежедневие и наистина ще се загледат в това кой им говори. Мисля, че помагам, и на себе си също, припомняйки близката ни, вчерашната ни история Да не я забравяме!

Защото народ, който не помни историята си, е обречен да я изживее отново преди да разбере, че е същата. Което е глупаво, нали?

Повтарям се, ама и комунистите се повтарят!

 

 

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kabuli - Напомняй,
22.11.2011 08:56
приятелю, постоянно напомняй, че паметта човешка се топи като свещ.
Бъди жив и здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1872415
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031