Паметта съществува, за да бъде използвана!

На 7 ноември 1989 година официална София за пореден 41-ви път чества тържествено 72 години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция. (За последно, както ще се окаже.) Това е ден вторник от седмицата в която Берлинската стена беше пробита (четвъртък) и пленума на ЦК на БКП на който Тодор Живков бе свален след 33 години несменяем лидер на БКП (петък).

В деня четвъртък на следващата седмица (16 ноември 1989) беше съобщено за провелия се нов пленум на ЦК на БКП, на който благодарността към Тодор Живков е снета и длъжността "председател на Държавния Съвет" (другата битност на Тодор Живков) закрита. Милко Балев, Гриша Филипов и Димитър Стоянов са извадени от състава на Политбюро; Васил Цанов, Емил Христов, Владимир Живков, Никола Стефанов и Христо Малеев са освободени от ЦК. Всички изброени дейци поднасяха венците пред паметниците на Ленин и на Съветската армия на споменатия вече 7 ноември, само 10 дни по-рано.

Зашеметяващо, не е ли така, млади българи! Една империя, управлявала 45 години страната България и гласяща се да я управлява вечно, се срути за по-малко от две седмици. Това не е нормално и не може да се осмисли веднага от обикновен човек. И от по-„партиен” човек, ако не е информиран предварително за случващото се. А „знаещите”, естествено!, не са никак много.

За пример, ето какво пише в своя уводна статия, наречена „Идеалът”, вестник „Труд” на споменатия вече 7 ноември 1989-та: „Най-важното е друго: както в първите години на Октомври, така и днес, социализмът ‑ и в СССР, и у нас – демонстрира жизнена сила, своята способност да разбие железните рамки на догмата и сектанството, на примитивизма и идеологическото късогледство и да потърси път за своето обновление, почва и живителни сокове за новия демократичен растеж.  Без да се отказва от идеала.  А заради него. И чрез него.”

Статията не е подписана. Жалко! Смелостта на пишешия ще се прояви след Разрешението! Затова е нагло хора като Тошо Тошев (Кому Партията ще даде право да пише уводни статии в тези дни, ако не на онзи, който ще назначи след месец за главен редактор?) да ни обвинява през последващите повече от двадесет години в „трудовия” си вестник, че не сме си мръднали пръста, дупето, а и някои други части на тялото, и сме „получили свободата си даром”. От Него, от Тях, ТЕ ни я били дали, представяте ли си, българи!

Комунистическата им Теория за равенството излезе нефелна. Когато Практиката им изяде натрупаните пари на народите в предишните некомунистически времена, единственият им спасителен път остана бягството. Захвърляйки символи, знамена, чукове, сърпове, тояги, пищови, документи, предавайки вярата, идеалите, стремежите и мечтите на повярвалите им и открадвайки последните им спестявания – побягнаха! Лъжейки нас, но по-важното – лъжейки себе си, че „ние пак сме тук” (Йордан Радичков и Стефан Продев – господ да им прощава, аз не мога!), че „ще се върнем и тогава му мислете” (младият вожд в старата палатка Жан Виденов), че „няма да оставим това така” (Сергей Станишев в следизборната нощ)...

Именно паметта за тези събития ми позволява ДНЕС да наричам тези хора, освен наглеци, още и смешни некадърници. Нямат пари да си вържат гащите, пък тръгнали да събират балъци отново да им вършат работата. Щели да свирят на сватба, ама си забравили кларинета в къщи. 

Простете ми, чувствителни читателю. Изразявам се цигански като тях, тъй като това е най-висшата ми форма на презрение.

Тарикатски номера! Помните ли Феим Чаушев от ДПС на Доган? Като го хванаха в далавера и си смени името. Иначе си е същият. „Сниши се”, докато отминат събитията, надявайки се да се върне на бяла кобила. Но не би!

Под влияние на „Перестройката” комунистическата ни партия се отказа от твърдата си привързаност към идеите на Благоев и Димитров и започна да прави своя срамежлив завой към социалдемократически позиции. На 2 април 1990 година тя се нарече "социалистическа", като изрично подчерта, че е наследник на комунистическата БКП, а започна да изгражда "демократичен социализъм". В края на 1991 година на своя 40-ти конгрес тя вече няма да споменава "демократичен социализъм" или нещо друго с точно значение, а ще се нарече "модерна лява партия". В следващите години ще се повтори историята с разцепване и последващо обединяване на комунисти и социалдемократи.

И пак пример - Четири седмици след старта на  новата стара партия БСП, някой си Валери Запрянов пише в “Дума” (29 април 1990): 

“Боже, каква е тази партия ‑ само това успява да произнесе един уважаван български творец и да затвори след себе си вратата. В залата чакаха партийната си книжка стотина млади социалисти. Трябва му време да овладее бликналите сълзи ‑ нали е неудобно възрастен мъж да плаче пред деца. Боже, каква е тази партия! ‑ повтарям думите му. Отвън опозицията се раздира от “Смърт”, “Убийци”, “Мафия”. На ренегатството се гледа като на най-висша проба чест.

‑ Това не ви ли притеснява? ‑ питам младо момиче.

‑ Радевски не ви ли притеснява? ‑ казва то. И рецетира:

... И ако нявга се забравя  и  почна да те клеветя...

Мълча. Нищо не мога да измисля. Само повтарям:  Боже, каква е тази партия!”

Като чуя комунист да споменава Бога и ме хваща ортикария!

Валери Запрянов е роден през 1954 година. Т.е. в 1989 година е бил вече на 35 години – законовата пределна възраст за правене на кариера. Към това време е стигнал до редактор в „Работническо дело”. Когато, по примера на Партията си и нейния флагман си сменя името на „Дума”, Запрянов става зам.-отговорен секретар на „новия вестник”. През 1993-та нему Партията БСП възлага задача да стане един от основателите на вестник „Стандарт”. После става главен редактор на в. „Сега”, Бил е и директор на "Канал 1" на БНТ...  Преди година мина за малко през „Труд”...  В момента издава много рекламираното в червените медии списание „Тема”. Кьошеклия камък!

Тези сведения са в официалната биография на Валери Запрянов, която излиза веднага в Интернет. Малко повече като се поровите обаче – някъде на 3-4 страница от резултатите, които дава Google – ще научите, че през 1997 година Запрянов е бил шеф на бинго. Намесен е и в парите на онова шоу „Невада”, помните ли го – „плод на демокрацията млада”...   Не е забогатял много, щото е правил отчисления за Партията. Съдя по писанията за него в „Шок”, „Шоу”, „Уикенд”, „Чук-чук” – простете, увлякох се. Това да не е Червеняков...

А що се занимавам с Валери Запрянов, питате.

Ами вчера (17 ноември 2011 – 22 пълни години след Десети ноември!) в Съюзът на издателите в България имало „преврат”. Преврат, представяте ли си?!

Цели две години бяха необходими на Бойко Борисов да постигне частични успехи, изчиствайки от българския печат кадесарят „Бор” – лицето Тошо Тошев, който оглавяваше въпросния „Съюз на издателите” от неговото създаване през 2002 година, та до вчера. (Впрочем две години не му стигат на Борисов да изчисти БАН от същата тиня!). Че Тошко Тошев (такова е истинското му име на този „Феим”) ще биде изритан и от „Съюза” е ясно, откак „борът” престана да се „труди” преди няколко месеца. Но някой (от ДС най-вероятно) казал на Валери Запрянов да се готви за новия пост. Обаче проклетникът Бойко курдисал свой човек – Любомир Павлов. Ужас! Държавна Сигурност губи контрола над печатните медии. (То много по-голям ужас е, че БСП изгубва мафията си и от всичката власт останаха й само синдикати и граждански сдружения. Пардон, забравих „решаващата роля на Русия”.)

Що ще сега пък Русия, продължавате да питате. Ами зам. председателката на въпросния „Съюз на издателите в България” се казва Светлана Шаренкова. И тя „погребваше” при Николай Бареков от ТV7 нещастния „Съюз на издателите”, барабар с Валери Запрянов. Днес гледам същата по НОВА ТВ. Сега сама.

Из нейната биография:

Родена е през 1963 г. Т.е. в 1989-та е била на 26 години. Завършила е вече Московския държавен университет "Ломоносов", специалност „Социална психология“, защото иначе не би била назначена в Института по социология към БАН през 1987-ма. В Москва (1982) се жени за грузинеца Владимир Тутберидзе, съветски гражданин, който е назначен в НИКК на МВР през 1983 г. (Каквото и да значи това съкращение.) Впрочем бившият й вече съпруг беше изгонен през 2001г. от България със заповед на тогавашния шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов за срок от десет години поради заплаха за националната сигурност. (Какво ли значи това?)

Била е общински съветник от БСП в Столичен общински съвет (1991-1995), работила е като заместник-председател на Държавния комитет за младежта, спорта и децата (1995 - Жан Виденов, значи) и директор на Националния дарителски фонд „13 века България“ с ранг заместник-министър на културата (1996-1997 – до Костовото време!).

От 1997 г. се занимава с издателски бизнес - създател и директор на „Българо-руски информационен пул“ ООД, издател и основател на двуезичния вестник  „Русия днес / Россия сегодня“ (1997), управител на „"Коопмедия" ООД, съсобственичка  на рекламната агенция "Евромедия".

„Евромедия”? Ама каква Европа бе, сестро?! Кaто си съиздател на вестник „Земя” („сестрата” на вестник „Дума” за нечетящите) заедно с бившия шеф на Шесто управление на Държавна сигурност и бивш вицепрезидент на "Мултигруп" Димитър Иванов. Митьо Гестапото, както е по-известен.

През юни т.г. – 2011, някой беше изрисувал Паметника на Съветската армия срещу Софийския университет. Помните ли? Е, няколко часа по-късно, през нощта впрочем, се оказа, че паметникът е бил изчистен. Неправителствената организация "Форум "България - Русия" (разбирай Светлана Шаренкова) дала 840 лева за тази процедура.

А помниш ли, българино, че през отминалата 2010 година Шаренкова беше се жалвала на омбудсмана (Гиньо Ганев!) от текстове в закона за досиетата, които според нея противоречали на конституцията?  

И една висша наглост. Светлана Шаренова е заедно с Митьо Гестапото и в управата на Сдружение "Клуб Стефан Стамболов", който наскоро удостои президента Георги Първанов с награда за лидерство. Това е такова безочие и подигравка със Стефан Стамболов, че за него ще пиша отделно!

Е, „да ги няма ТЕЗИ” написа Енчо Мутафов през ноември 1991 година. Това е времето, когато цялото комунистическо войнство беше активирано да проваля избора на първото демократично правителство на България (колко много приличат тези събития на токущо отминалите предизборни времена). След по-малко от година (есента на 1992-ра) „трудовите хора”, обединени от синдикатите и „гладните пенсионери” с меверейските шуби и зелените чорапи, подкрепяни от БСП, ще започнат да скандират против министър-председателят Филип Димитров под прозорците на кабинета му. Да ви напомня нещо ТОВА?

„Собственикът и издателят” на в.”168 часа” в тези години лицето (?) Петьо Блъсков – „часовият” „Тошо Тошев”, не „трудовият” – наричаше Енчо Мутафов презрително Енчо Му. Днес Валери Запрянов играе тази роля. Само дето изглежда по-интелигентно.

ЗАТОВА  „да ги няма тези”, присъединявам се и аз, и продължавам с думите на Енчо Мутафов:

„В израза се съдържа презрение на което по силата на чувствата съперничи само отвращението. В това те не се съмняват и аз не бих искал да се съмняват. Но другото, причината да мисля тъй, не им е ясно, та ще го поясня. Другото произтича от историческата логика, доказана вече в три четвърти век: докато на сцената има комунистическа партия, животът на хората ще бъде труден. Нашата се нарече социалистическа и модерна лява, но можеше да се нарече и царевично-космическа или сеизмично-паралелепипедна. Това не изменя нещата. ТЕЗИ могат да вършат само злини, само вредни неща. На полезни не са се учили, тъй като не влизат в идеологията им, насочена към насилие над човека и живота. Те например не се научиха да управляват - където взеха властта, срутиха държавата. Мислят само за присвояване - показа го това, което сега законно им се конфискува. Те са аргументът на историческото Зло - показа го най-нещастният век, станал нещастен, след като на сцената се появиха ТЕЗИ и близнаците им фашисти. Преди да заграбят властта, ТЕЗИ противодействуват на възможността за обществено добро чрез подривна дейност. Тогава са въоръжени терористи - прилепи на тъмно, действащи по мазета, тавани, гори. А какви ще бъдат след като изгубиха властта? Същите. От натрупаните пари те ще черпят за любимата си разрушителна стихия. Ще ги видите отсега нататък. Всеки от ТЕЗИ се заразява от общите настроения на партията си да казва на черното бяло, да няма срам от очевидни покушения срещу човещината, да лъже, да вика “дръжте крадеца” с краденото в ръцете, да казва на другите “болшевици, тоталитаристи, фашисти” след като той е такъв в душата си, в костите си, в лимфите... - в което искате. Дори да е нравствен по природа човек, докосне ли се до идеологията и практиката на ТЕЗИ, той става не човек, а желязо, не човек, а един от ТЕЗИ.

Тяхното присъствие и унижението на нацията усили ролята на интелигенцията. Много работи нямаше да са написани, ако ги нямаше ТЕЗИ. Аз лично щях да се занимавам с другите си неща - предостатъчно ги имам и предостатъчно ги обичам. Работата си със Злото на ТЕЗИ не смятам за временно отклонение от другата си работа. Тя е част от останалите ми теми, от ролята ми на интелигент. Ако я пренебрегнех, щях да бъда не интелигент, а цехов работник, една покрила се мишка. Пълно е с такива. Последното е част от общото пояснение, което искам да дам на ТЕЗИ. Да им обясня защо работя тях да ги няма, защо смятам, че почтените и заблудените сред тях трябва да станат нормални човеци. От ТЕЗИ да станат хора.”

Тях да ги няма! А почтените и заблудените сред тях да станат нормални човеци. От ТЕЗИ да станат хора!

Забележете!

Това обясня в голяма степен защо пиша толкова остро срещу хора като тези от довчерашната управа на „Съюза на издателите в България”, а се надявам новоназначените му управници да не са като предишните. Казвате „Няма никакви гаранции, че това ще е така!” Не е вярно! Има една „малка” гаранция – Времето вече не е „вчера”. Днес (от 4 години едва) хората, страните и техните лидери от демократична Европа започват да ни считат за членове на своето голямо семейство. Че огледайте се, българи! ТОВА Е ВЯРНО!

И една моя малка надежда. Че като написах „Виж кой говори!”, все повече българи ще се спрат в забързаното си ежедневие и наистина ще се загледат в това кой им говори. Мисля, че помагам, и на себе си също, припомняйки близката ни, вчерашната ни история Да не я забравяме!

Защото народ, който не помни историята си, е обречен да я изживее отново преди да разбере, че е същата. Което е глупаво, нали?

Повтарям се, ама и комунистите се повтарят!