По желание на природата заглавието стана истинско. Иначе то е образно и не обсъжда този ранен октомврийски сняг. Той днес може и да е метър, но утре, най-късно вдругиден, ще се стопи и ще го забравим до истинската зима след месец, два. После и тя ще си отиде преди пролетта.

Докато „снегът”, който трупат върху нашите демократични надежди комунисти, социалисти, кадесари, националисти - по душа евроскептици, каква мека дума за характеризирането им – замразява, убива, днес нас, утре бъдещето на нацията ни. Без никакво преувеличение и без никакво извинение към такива. Прав съм!   

За този „сняг” разказвам.

Сигурно е, че дали ще вали такъв сняг в нашата малка градина, наречена България, се определя от текущото споразумение на великите световни сили в момента. Но ако не може да се предотврати снега, поне може да се прогнозира неговото появяване. Това в България обаче не се прави. Няма такива „метеоролози” тука. От другите – поръчковите, бъка. Народопсихология! Но и цензура, тотална цензура! Което пак опира о народопсихологията, ако си зададем въпроса: А ние защо търпим?

За другите не знам, но за себе си поне съм честен – увлечен и въодушевен от материализираните положителни резултати в обществото ни след 1989 година, забравих, че 1992-ра е бъдеща екстремна точка според историята за онази 12-годишна цикличност на социалистическите победи. 1944 – България, 1956 – Унгария, 1968 – Чехословакия, 1980 – Полша... И „снегът по никое време” на 1992 година, ме завари съвсем неподготвен. Затова и разочарованието бе по-голямо - нещо е можело да се спаси, но не съм го направил. Обаче това нито отменя, нито променя, нито намалява силата на следващото питане:

Защо в България за толкова години не се намери НИТО ЕДИН – син, червен, пембен... зависим, независим... завършил СУ, УНСС, МИМО, Кембридж, Хопкинс... социолог, политик, цар... или просто гражданин, пишещ до редакцията на някой вестник – КОЙТО ДА НАПОМНИ за заплашващата ни поредица. Хубаво, аз съм забравил, но как така ВСИЧКИ ЗАБРАВИХА?!

Какво ли не стана, тогава и сега продължава – припомняха ни хиляди измислици, направиха невероятни връзки, един дори по телевизията свърза думата „цивилизация” с името на родната си махала Сивил, че на съвременен английски език така се произнасяла тази дума. Без да се свени от хилядолетния й произход! На цивилизацията естествено, не на неговата махала. Обаче, че на всеки 12 години комунистическата хидра разкъсва нечии демократични надежди – ни дума!

В следващите 4 години след 1992-ра комунистите, пардон – социалистите, направиха едно подставено (чрез ДПС) правителство – Беровото, и едно чисто тяхно. Виденов си отиде, както си отиде Луканов. Дойде Иван Костов, който управлява от името на Обединените Демократични Сили още 4 години. Последните 4 от дузината до следващата екстремна точка – 2004, на власт беше Симеон II.

Какъв голям кредит на доверие му беше даден в началото! А нашият цар плати коректно само една-две вноски в началото. После му зави края, за да се повтори след четири години същата история на една витка от спиралата по-нагоре. Социалистите на Станишев пак направиха едно междинно правителство с мандата на същия този техен Доган. Но в 2009-та Бойко Борисов им духна под опашката. ”Симеон” подрани с 4 години. Сега чакаме новите парламентарни избори! Да видим цвета и действията на следващото правителство, което ще управлява през последната трета на новата дузина. Изтичаща в 2016 година!

Запомнете тази рискова година, мои сънародници! Тя може да бележи нашето излизане от Европейския съюз, ако междувременно не изметем, изтупаме, изхвърлим в канавката този отвратителен сняг, затрупващ свободните ни души. Междинните избори за местна власт и президент, който предстоят след няколко дни, за чудесен повод за това.

Иначе ... Иначе няма никакво значение дали на каруцата, която ни влече към мъртвите социалистически полета, се вее червено знаме, фес или конска опашка.

Но кой съм аз, че да предупреждавам къде свършват нередовните платци?!