Истории за нагаждачи

Продължавам с историите около избора на втория ни президент Петър Стоянов. Реперни дати: първи тур на изборите  27 октомври 1996, втори тур – 3 ноември 1996.

Мартина Вачкова: “Много харесвам и много вярвам на Петър Стоянов. Досега не съм се лъгала в преценките си за хората. Страхотно съм удовлетворена от личния си контакт с него. Вярвам, просто му вярвам. В тези прости думи се крие тайната.” (“Демокрация”, 14 октомври 1996) (Ще запомним. Просто ще запомним, за когато ще гледаме “Каналето” след няколко години.)

Янка Рупкина (в същата “Демокрация”): “Аз много обичам Петър Стоянов като човек и като политик също. В нашия край, в Странджа, хората казват: ризата, когато я облечеш, трябва да ти приляга. Аз смятам, че на г-н Петър Стоянов просто му приляга да бъде наш президент.” (При следващите президентски избори тази странджанка ще извиси глас за избора на Георги Първанов. Следващият човек на когото просто му приляга да й стане приятел.)

8 октомври, “Стандарт”: “Шефът на КНСБ проф.Кръстю Петков посрещна вчера Петър Стоянов с думите: “Уважа-еми г-н президент”. Това не е грешка на езика, а пожелание за успех, каза синдикалния лидер.” (Червените нямат скрупули. Особено агентите.)

Пак “Стандарт”, от 30 октомври: Елена Коцева интервюира  Стефан Цанев в качеството му на член на Обществения комитет в подкрепа на Петър Стоянов. Защо застанахте зад Петър Стоянов?, пита тя. Цанев отговаря: “Това се дължеше на една малка подробност. При първия ни разговор между многото неща той каза, че в предизборната си кампания няма да допусне персонални ругатни и обиди към своите съперници, каквито и да са те. Това наистина беше нещо ново, нещо непостижимо за днешните наши нрави. Помня как по-късно той се оплакваше, че едва издържа. “Не четеш ли – ми викаше – не чуваш ли каква помия сипят върху ми?”, и сам си повтаряше: “Трябва да издържа, все някой ден ще разберат, че това е правия път.” И хората, както се видя, разбраха. Непознати ме спираха по улицата и ми казваха: “Как веднъж това момче не каза лоша дума. Браво!”. Като съм започнал, ще добавя и нещо, което остана може би скрито от медиите, но не и за народа. Срещнаха ме веднъж достолепен старец и старица, спряха ме, показаха ми снимка на Петър Стоянов с жена му и децата и ми рекоха: ”Вижте какво семейство! Защо не говорите за това? Може ли парясници да станат президенти?” Ще кажете  - старомодно. Май не е.” (О колко трогателно си го казал, байо Стефане. Това ми напомня как упорито ни караха да се учим от образцовото семейство Ленин-Крупская,пък после излезе наяве, че тя имала връзки с някой си, пък самия Ленин умрял от сифилис. Що не измислите нещо ново? Щото няма ли? Ама, нали сте класици?

Класици – трънки! Образцови подлизурковци. Дори и тогава, когато няма никаква нужда!)

16 октомври, “Континент”: „Кристина Димитрова реши да подкрепи кандидат-президентската двойка Маразов-Бокова на заключителния етап от предизборната им кампания. Попзвездата била канена да пее и за независимия кандидат Александър Томов, но отказала офертата. “По време на парламентарните избори през 1994г. пеех за ДАР, но те постъпиха крайно неетично към мен и не ми платиха хонорара – това е една от причините за моя отказ да се включа в агитацията на Томов”, обяснява Кристина.”

20 октомври, “Демокрация”: “На среща на духовния елит на нацията с Петър Стоянов беше организирана импровизирана подписка в негова подкрепа. Между поставилите подписа си са режисьорът Хачо Бояджиев, поетесата Станка Пенчева, която мотивира подкрепата си с думите: “Петър Стоянов е мажоритарен носител за обединението на българските интелектуалци и интелигенция.”

„Бате Петьо, с теб съм!” – Думите на Хр.Стоичков красят първа страница на в.”Демокрация” от 25 октомври 1996г.

В.”Труд”, 25 октомври: “На прощаване – 2 пред албанското  посолство. Актьорът Павел Попандов прекрачи прага на албанското посолство вчера сутринта точно в 9. Предния ден звездата от НЛО тържествено обяви, че не иска вече да се зове българин. Развитата демокрация в Албания го вдъхновила да избере планинската земя за втора родина. На прощаване до Попандов застана Ренета Инджова. Именно заради нея той заряза България: “Върховният съд отряза г-жа Инджова от изборите. Конституционният съд се погаври с Конституцията, у нас се ширят репресии.” Видимо притеснена, бившата премиерка призова актьора към размисъл на входа на легацията: “Аз съм тук да ви помоля да останете, г-н Попандов.” Той бе непреклонен: “Късно е г-жа Инджова. Аз съм твърдо решен.” Павел Попандов с решителен жест натисна звънеца на посолството и зачака. Той помоли Инджова за последна снимка. Двамата застинаха във времето и се целунаха. “Нека това не предизвиква смях. Всичко е печално сериозно”,  уточни Ренета Инджова.

(Ако някой си помисли, че написаното е шега, може и да се окаже прав – дописката в “Труд” не е подписана. Онова, което е истина: Президентът на Албания не е подписал молбата на Попандов за убежище, защото актьорът си остана в България. И от “звезда в НЛО” стана списващ рубрика от типа “Направи си сам” в един жълт вестник. Неговата идея за емиграция обаче зарази самата г-жа Инджова. След по-малко от година тя ще напусне тихомълком България. Чак след две години ще научим, че била станала политически съветник на следващия президент на САЩ Бил Клинтън. Отбелязвам, че вестниците, които се шегуват, ни съобщиха това като съвсем сериозен факт, въпреки че биха могли, отиваше им на репутацията, да направят някакъв паралел между Ренета и Моника. След още няколко пъти по две години самият “Труд” ще публикува едно автентично интервю с г-жа Инджова, направено в щата Калифорния. Там ще четем, че тя “вече 10 години дълбае тунел между Америка и България” и “подобно на граф Монте Кристо е готова да дълбае този тунел на спасението още 10 години, ако се наложи”. Естествено интервюаторът трудов си е спестил въпроса защо г-жа Инджова е избрала да почне да дълбае отвън - откъм страната на Америка, а не от килията – от самата България.)

Евгений Дайнов, в.”Континент”, 29 октомври 1996: “Оттук нататък БСП е пътник. Следват процеси на вътрешно цепене – но вече по нов признак. Не заради идеология или пари. Новото различие ще бъде между тези, които нямат намерение да сдават властта заради някаква си демокрация, и тези, за които демократичните механизми са по-важни от удържането на властта на всяка цена. Катастрофалният резултат на БСП – паднала от първа сила до оспорваща второ-трето място – е може би най-важното политическо събитие от 1946г. насам.”

(Е, чак пък толкоз! А иначе това е напълно според гена на Дайнови – нагло и спешно да се ориентират към Новата власт пред която се очертава стабилно бъдеще години напред. Но не могат да надскочат гена си – не разбират, че най-важното политическо събитие от 1944г. насам е “10 ноември”, когато се свърши с Партията-държава без значение червена, синя, оранжева, жълта, център дясно, център ляво или т.н. Типът Дайнови не смята да се отказва от парите заради някаква си демокрация. Добре, че никой вече не ги пита.)

Щеше ми се да напиша “българинът” вместо “никой”, но сред българите има твърде много дайновци, които не разбират, че демократичността представлява среда, в която те не могат да виреят. За тях пиша, вместо да си пия бирата. А те ми се сърдят...

За двата последователни мандата на Георги Първанов в Президентството запазвам следващата седмица. Дотогава няколко любопитни мои наблюдения:

- В деня на втория тур, два часа преди да затворят урните, радио “Дарик” съобщи, че Стоянов печели изборите с 63%. Социалистите веднага подадоха жалба до ЦИК срещу радиото и неговия директор Владимир Танев. В отговор Радиото започна да пуска през пет минути “Развод ми дай” и “Утре започва от днес”. Може би оттук води началото си идеята да се заобикаля забраната за съобщаване на междинни резултати чрез класация на подходящи недвусмислени песни по една за всяка партия. Което ще стане традиция поне за 4-5 избора занапред.

- Още на една традиция беше поставено началото. Водещият на радио “Дарик” поздрави новия президент Петър Стоянов с откъс от “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски.

- В 18 часа, един час преди затваряне на урните, токът в централната част на София угасна за 40 минути. Възможно е това да е намалило процентите за Стоянов от предсказаните по “Дарик” 63 до действителните 60.

- През цялото телевизионно времетраене на изборната нощ Иван Гарелов не се усмихна нито веднъж. И помощничката му Вяра Анкова беше тъжна. За Димитър Цонев нищо не мога да напиша, защото той бил в САЩ - в наша изборна секция броил бюлетини, казаха. Нямало други под ръка. Пък „резервната скамейка” на социалистите, разправят била дълга. Те самите за себе си говорят така, разбира се.