СТАТИСТИКА? А ДАЛИ НЕ ПАК ОБСТОЯТЕЛСТВА?
Здравейте и добре дошли в моя блог. Попаднали сте в групата „О” – общи постинги. Които са посветени не на конкретни събития и лица от нашата най-съвременна история, а на по-общите мои разсъждения и наблюдения върху душевността ни българска. Нямам самочувствието да съм Симеон Радев, така че не пиша учебник или ръководство за поведение, а едни прости есета. „Прости” в смисъла на разбираеми за обикновените хора; „обикновени” в смисъла на честни пред другите хора, които мечтаят, но и мислят върху своето битие по-продължително време. Хора, сред които се движа и аз.
Уточнил съм вече, че професията ми е компютърен инженер. Това като извинение, ако се струвам някому прекалено обстоятелствен и подреден. Ако бях филолог например, постингите ми сигурно биха били по-интересни, ама – колкото, толкова, както се казва. Прочие време е, без да напускаме полето на логиката, да се ограничим върху нейните конкретни проявления – както казваше един мой преподавател по информатика.
Блогвал съм (каква дума само, а) 34 постинга. Засега. Подредени в 7 групи. Засега:
- В група А са 3 постинга. Това е входна група – за зарибяване.
- В група Б (5 броя) разказвам за спортистите ни. Досега само за онези от тях, чиито мисли са единствено в портфейла им или малко по-надолу, независимо, че на гърдите им е изписано с големи букви БЪЛГАРИЯ.
- Група К (също 5 броя) е посветена на ку-кувците.
- В група П (7 броя) се опитвам да представя историята ни в 20-тината години на прехода, разказвайки за песните и певците, които са ни съпътствали през тях. Говоря за българските политически ориентирани песни.
- Групата Ч (6 постинга) е събрала писанията на „червените” злобарки, предимно най-популярните тв- и радио- журналистки. „Старите” и сегашните.
- Група О вече знаете. Днешният ми постинг е третият от нея.
- И накрая група Д – разкази за най-„пресните” събития в родината ни. В името на всеки постинг от тази група фигурира абревиатурата РЗС-та. Което се разшифрова като Размисли За Състоянието на ТАтковината ни.
Както следва и да се очаква, записвал съм си, последователно и точно, вашите посещения във всеки един мой постинг. Ето статистическите резултати за приблизително двата месеца, откакто съм „блогър” в Мрежата.
Правя предварителна уговорка, че е възможно входните ми данни да са манипулирани и/или изкривени от модераторите на сайта BLOG.BG. Имам основателни подозрения за това. Например според тях общата бройка на посещенията ми е 2417, а събирайки разбивките от всички постинги, излиза число 1825 Кое е вярно? Казва ли ти някой... Но обещавам да се занимая с тази тема в отделен постинг, по-нататък.
Най-голям е вашият интерес към първия ми постинг изобщо, от групата А. Той че е интересен, интересен е, но откъде знаете, че е първия. Още повече, че резултатите му растат методично, не са натрупани в първите дни от нашето запознанство. Всеки нов следващ ден добавя негови прочитания. Такава „история” не се наблюдава за нито един друг постинг. Каква „пътечка” модераторска ви води натам?
Първият постинг от общата група О също се радва на голям ваш интерес. Това е разбираемо. Образованите хора предпочитат да търсят общото в явленията пред конкретиката. Но ако е така, защо постингите от целия раздел Д – „размислите за състоянието на татковината” - са с най-ниска посещаемост от всички групи? Хем така, хем иначе. „Ем не, ем да” на Мира Янова ли?
Втори по посещаемост постинг е първият от групата за спортистите. Ще речете, защото заглавието му е „Българи-юнаци в началото”. Добре, но обяснете ми защо постинг №4 от същата група, наречен „Българи-юнаци спортни мафиоти” е предпоследен в класацията? Изглежда, че само футболистите са интересните, а според мен и другите видове спортисти са същата стока. Могат, колкото могат, но претенциите, тарикатщините и исканията им без покритие са над световно ниво. Ако не мислите като мен, защо тогава следващият 5-ти постинг от тази група е с прочитания на средното ниво за всички постинги. Неговото заглавие е съвсем скучно – „Българи-юнаци, такива още”. Няма логика. По същество двата постинга са за едно и също нещо, писани са и от един човек – аз. Защо вторият постинг (продължението на първия) е два пъти по-четен от първия?
Прави впечатление, че раздела за спортистите е с около една трета по-интересен за блогърите от раздела за „червените злобарки” и от „песенния” раздел. Не съм особено очарован от този факт. Ако се изразя образно – футболистите са „парата в свирката на парахода ни”, докато телевизията, радиото и вестниците са „екипажа” му. А слабият интерес към вчерашните и онзиднешните ни дни означава, че не сме взискателни към самите себе си. Ще припомня едни думи на един философ – „Народ, който не помни историята си, ще бъде принуден да я изживее повторно”. Което е глупаво, нали?
В същия ред на мисли изразявам съжалението си, че раздела за конкретните днешни събития – РЗС-та, се ползва с най-слабия ваш интерес. А всичките му постинги се отнасят пряко към изборите, които ни предстоят след два месеца и половина. Дори името на главната причина да е СТРАХ от заемане на позиция, не е никак хубаво. А това, че най-вероятно причината се нарича НЕЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ, е още по-лошо. „За кораб, който не знае къде отива, никой вятър не е попътен”.
Такива са статистическите мои наблюдения за първите два месеца. Ако успея нататък да поддържам вашия интерес към моето присъствие в Мрежата (независимо от поляритета му), ще публикувам следваща статистика покрай изборите през октомври. Тогава пак ще се „броим”. Трудно! – Но усилията създават неравномерностите в движението. Всеобщата задоволеност и обезпеченост са равномерно движение. Което всъщност е неотличимо от покоя.
