Червената злоба – докога?

 

Според психологията злобата е смес от агресия и безсилие.

Агресията е основна характеристика на комунистическата партия. Защо това е така? -  Ако основната цел на една партия „не се рита” с човешката еволюция или е без значение за нея, жертвите, които тази партия дава от своите редове и причинява в „редиците на врага”, са по-малки и целта й се постига по-лесно. Може да се каже: членовете й не се ожесточават, те са по-човеколюбиви. Комунистическата партия с нейните мераци всички хора по земята да са равни и свободни, е най-лошият пример сред партиите в този смисъл.

Безсилието на комунистическата партия е обусловено от същата тази основна цел. – Хората не се раждат равни и да ги направиш ПОСЛЕ равни, може само чрез насилие. Например, по какъв друг начин ще накараш работливия да бачка, докато мързеливият стои на сянка, а вечерта двамата да си делят поравно хляба? Още повече, че в комунистическото общество БОГ няма. Така измислен, този „строй” е за ангели. Хората не са ангели.

Тук ли да попитам: как мисли Партията да управлява вечно при задоволяване на необходимите потребности само на една малка част от обществото – нейните членове? Нали основната идея, Идеята над идеите в нейната идеология, е, че онеправданите се вдигат на справедлива борба за хляб и щастие и нищо не е по-силно от техния гняв!? (Тези въпроси съм развил в мой предишен постинг – „Дни, отделени за РЗС-та”, 24 юли т.г.)

Едно уточнение. - Макар и встрани от основната тема, трябва да го направя задължително. Навсякъде говоря за комунистическата партия, но няма разлика между нея и социалистическата партия.

Имаше един философ – Маркс, за който някои вече не искат да си спомнят. Той доказваше една комунистическа действителност на общество без собственост, без религия, без класи, без полиция, дори без нужда от управление, без войни... земя-фантазия на вечната хармония. Утопия! Само, че как да преминем от Сибир в Сенегал, без да изгубим съзнание, както пише Виктор Юго? На помощ идва социализмът, който е дефиниран не като обществен строй, не като форма на управление, а като едно състояние, като преход от капиталистическо към комунистическо общество. По времето на този преход всички хора трябва да бъдат „трансформирани” в граждани на бъдещата супердържава. А какво ще стане с онези човеци, които не искат да бъдат трансформирани? Те подлежат на „социално планиране”, т.е. на отстраняване от обществото. Само че критериите за подбор кой да остане и кой да бъде отстранен, определят марксистите. Това е далеч по-зловещо и античовешко от Дарвиновата теория за естествения подбор, където думата има Природата, а не Хитлер, Сталин или тям подобните. Въпреки, че по същество и двете теории – и на Дарвин, и на Маркс – са геноцидни: слабите същества, „нисшите” раси умират или биват изтребени, за да отстъпят мястото си на силните, на арийците или на комунистите.

Ако някому тези разсъждения звучат някак отдалече, да дам един съвсем пресен прост пример. Само преди три дни – в събота на 30 юли - БСП се качи на връх Бузлуджа, „за да празнува 120 години от своето създаване” (цитирам Сергей Станишев) Ама, чакайте? – Партията БСП е създадена на 1 април 1990 година. Оттогава са минали само 21 години! А на Бузлуджа преди 120 години, през 1891 година, Димитър Благоев създава прототипа на БКП. Каква партия е БСП – социалистическа или комунистическа?

Само че аз не искам да залитам във философски спорове. Защото имам да отговарям на важния, много важния въпрос – ДОКОГА ще живеем така, всред червена злоба и терор. (Последното е злоба, която е въоръжена.)

В група постери, посветени на червената злоба специално всред жените-социалистки (започващи с думите „Червената женска злоба...”, от юли т.г. ) се постарах да посоча примери и назова имена на такива „червени злобарки”. Но те са толкова много и така продължават да извират отвсякъде, че...  на пропуснатите се извинявам. Но не съм забравил, нито пък простил на мъжете злобари. Дали ще затормозя „свободното пространство” с техните безобразия  - мека дума - не зная. Още повече, че „мъжката червена злоба” е на порядъци повече от женската. Но дали аз или някой друг ще го направи, това се върши.

(Мога да уверя успокоените, че „нищо не е забравено и никой не е забравен”! Защото нищо, в името на което може да бъде забравен комунистическият терор, отнесъл 100 хиляди живота на „народни врагове” веднага след Девети, смачкал още 200 000 души по концентрационните си лагери, забранил на още милион българи правото на образование и труд, направил с насилие и изнудване поне два милиона „свои информатори” – нищо такова не можа да съществува, „обединители на нацията”! И десетилетия да минат на „единство и народно благоденствие”, когато някой Младенов или Луканов, или Първанов, или Станишев... отиде да поднесе цветя на каменната кариера край Ловеч, винаги ще има други срещу него, които ще носят плакати:

„БКП беше тук като убиец.  БСП, като какви сте тук сега?”)

Някъде из постерите, разказващи нашата нова демократична история чрез „сините” песни, разтърсвали заспалия ни ефир в дадения период – започващи с думата „Песните на...”, юни 2011 – има следните думи: „Нашите комунисти изхарчиха милиони левове за културата и за покупка на творците на социалистическия реализъм, ама на!  Любомир Левчев не можа да напише думите на „Времето е наше”, а Тончо Русев - музиката й. Повече от половин век се напъват да родят нещо велико – стигнаха до „Комунисти, комсомолци, пионери”, Знаете ли защо? Защото са ялови за Промяната! Борбата срещу истината „Времето е наше” е обречена на успех точно толкова, колкото борбата срещу земното притегляне. И е тъпо, безсмислено, заради това някой да се прави на обиден.”

Лошото е, че нашите комунисти се упражняват да спасяват неспасяемото, седейки на нашия гръб. Неразбираемото – че приемаме, чакаме, щели сами да слязат.

Лесно е да се напише, трудно е да се извърши. Но трудностите тук вероятно са сравними с трудностите на един наркоман да отхвърли дрогата. И резултатите са сходни. Ако нямаме силите да направим това, затъването е до гроб.

Работа на всеки един от нас е сам да определи как да разбира свободата си. Мисля, че трябва да се добави: Времето не предоставя вече безлихвено време за решението му.

прав си, защото само с мантри за "светлото бъдеще" комунистите не ще станат нормални хора. Въпросът е как да се отърве Земята от чумата на комунистическото мислене.